СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
06.02.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател: Г.И.
Разгледа
в съдебно заседание на 10.01.19г. /с участието на секретаря К. Георгиева/
гражданско дело № 4333/16г. и
констатира следното:
Предявени
са искове от Г. Г. против „Ч.Р.Б.“ АД с правно основание чл. 50 от ЗЗД за сумите:
общо 410 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и общо 110 643
лева /обезщетение за имуществени вреди/. Претендира се и законната лихва върху
първата главница за периода след 06.10.07г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Целият
събран по делото доказателствен материал: писмен, гласен и експертен – преценен
в съвкупност /в това число и доказателствата, събрани в рамките на производствата
по присъединените дела/ удостоверява, че:
На
06.10.07г. ищецът е претърпял физическо увреждане по време на риболов на р.
Струма /в околността на с. Мурсалево/. Инцидентът е настъпил в момент /по
начин/ когато Г. Г., стоейки на мост /разположен над посочената река/ е
заметнал въдица към водата по посока на жица с високо напрежение /собственост
на и стопанисвана от – ответника/. Полученото от ищеца увреждане, а именно –
обгаряне /изгаряне/ на тялото е наложило – оперативна ампутация на двете ръце
на пострадалия до нивото на лактите /предмишниците/.
Искът
за неимуществени вреди е частично основателен – до размера на сумата 200 000
лева /общо за всички видове неимуществени вреди, описани в петитума на исковата
молба в няколко отделни точки/:
От
една страна:
Възражението
на ответника /касаещо процесуалната пречка по чл. 299 от ГПК/ е неоснователно:
между настоящото производство и приключилото такова /по присъединените дела/ не
е налице идентичност /по смисъла на цитираният текст от закона/ - в рамките на
предходния процес е бил разгледан иск с друга правна квалификация /по чл. 45 от ЗЗД/.
Основното
възражението на ответника /касаещо правилото на чл. 110 от ЗЗД/ също е
неоснователно:
Принципно
правило е, че - правната квалификация на спора се определя не от ищеца, а от
съда /след съвкупна преценка на изложените в исковата молба - фактически
обстоятелства и заявеният петитум/. Принципно правило е и това, че - ищецът
разполага с правната /процесуална/ възможност: или да предяви едновременно
няколко иска /с различна правна квалификация/ при условията на кумулативност,
съответно евентуалност /за да спази давността по всеки един от исковете/ или в
рамките на отделен процес /но отново при спазване на давностният срок/ да заяви
допълнителен /различен, нов иск - с друга правна квалификация/. В контекста на
изложеното:
Процесният
иск /с правна квалификация чл. 50 от ЗЗД/ се явява е заявен за пръв път пред
настоящата инстанция /т.е. след срока по чл. 110 от ЗЗД във връзка с чл. 116,
б. „б“, изр. 2-ро от ЗЗД - предвид наличието на предходен процес между страните/,
броен считано от датата на инцидента 06.10.07г. - при условията на чл. 114, ал.
1 от ЗЗД.
В
случая обаче:
В
рамките на предходният процес /преминал през 3 съдебни инстанции/ СГС и САС са
разгледали исковете на ищеца при различна правна квалификация /първата
инстанция при условията на чл. 50 от ЗЗД, втората, съответно и ВКС в хипотезата
на чл. 49 от ЗЗД/. Направената в хода на производството преквалификация на
исковете е създала за страните /в частност за ищеца/ неяснота относно предмета
на спора /което именно е попречило на Г. Г. да организира надлежно защитата си
в хипотезата на чл. 110 от ЗЗД/. На практика едва към 23.03.15г. /когато е било
постановено решението на САС/ ищецът е узнал за новата правна квалификация на
спора /т.е. едва от този момент същият е имал обективна възможност за адекватна
реакция/. Към този момент обаче давността по чл. 110 от ЗЗД /с начална дата
06.10.07г./ вече е била изтекла - т.е. Г. Г. вече не е разполагал с процесуалната
възможност /съобразно изложеното по-горе/ да сезира съда с нов иск, с друга
правна квалификация /каквато възможност все още е била налице към момента на
постановяване на решението на СГС от 06.03.11г./. Поради това – в случая следва
да се приеме /поради спецификата на разглежданата процесуална хипотеза/, че към
момента на завеждане на настоящото дело процесният давностен срок не се явява
изтекъл. С други думи: „спорът“ между съдебните инстанции относно правната
квалификация на иска и произлезлият от това негатив по смисъла на чл.110 от ЗЗД
- не следва /не е справедливо/ да бъде възложен в тежест на ищеца.
От
друга страна /по същество/:
Обстоятелствата,
касаещи надлежното изграждане и стопанисване на процесното високо-волтово
съоръжение са – ирелевантни по настоящото дело /предвид правната квалификация
на исковете – по чл. 50 от ЗЗД/. Тези обстоятелства се явяват релевантни /и са
имали значение/ в рамките на процеса по чл. 49 от ЗЗД, който обаче е приключил с
влязъл в сила съдебен акт и именно поради това същите - не могат да бъдат
преразглеждани в настоящото производство. С оглед това – председателят на
състава не обсъжда доказателствения материал /писмен, гласен и експертен/
събран в посочената връзка и възраженията на страните в същата насока.
Констатациите
на приетите по делото технически експертизи /изготвени от вещи лица, посочени и
от двете страни/, преценени в контекста на показанията на разпитаните по делото
свидетели – дават основание да се направи извод, че:
Процесният
инцидент е настъпил в следствие на образуването /появата/ на т. нар. „волтова
дъга“. Съдържанието на експертизите /преценено в съвкупност – макар такъв
директен извод да не е направен от вещите лица/ налага извода, че посоченото
явление /волтова дъга/ се явява /по същността си/ аномалия в /отклонение от/
нормалното функциониране /по предназначение/ на електрическия проводник
/процесната жица/, която аномалия се явява присъща на самата вещ /като
естеството/. Според експертите - това явление може /принципно, по правило/ да
бъде отключено /породено/ от най-различни фактори на външната среда /и на
„техническата“ такава/: при висока влажност на въздуха /особено при наличие на
река под електропровода – каквато е процесната хипотеза/, при студено време,
при сухо време, при авария на мрежата и т.н. /дори и само при насочване на
процесната въдица по посока на жицата, без замятането й, т.е – и при отсъствие
на активни действия от страна на ищеца/. С оглед това качество /естество,
свойство/ на процесното съоръжение – възникването на явлението /аномалията в
работата на проводника/ и последиците от това – могат да се окачествят като
„произлезли от вещ“ /по смисъла на чл. 50 от ЗЗД/, собственост на /стопанисвана
от/ ответника. Този краен извод /това обстоятелство/ удостоверява пряко предпоставките
по цитираният законов текст, които позволяват да бъде ангажирана имуществената
отговорност на дружеството.
Досежно
размера на иска:
Председателят на настоящия съдебен състав
намира, че във всички случаи, когато е налице физическо увреждане - наличието
на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е. обезщетение се следва винаги,
във всички случаи на причинено телесно увреждане/. От друга страна - по делото
е приета и медицинска експертиза, която очертава конкретното измерение на
процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на – вида и естеството на
причиненото на ищеца увреждане, здравословното състояние на пострадалия към
момента на инцидента, непосредствено след това, към момента и в перспектива/.
Същите обстоятелства се явяват удостоверени косвено и със събраният по делото
гласен доказателствен материал.
Процесното обезщетение се определя в
контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една
страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и
конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени
вреди /медицинска експертиза/. В случая – дори само фактът /преценен сам по
себе си/, че пострадалият е загубил своите два горни крайника в резултат на
инцидента е достатъчен да обоснове присъждане на обезщетение до размера на
заявената сума. Председателят на състава съобразява и факта /който също следва
да се презумира в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента ищецът е
претърпял и психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на пострадалия и
наличието на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на Г. Г. /което именно обстоятелство в случая обосновава редуциране на
заявената сума/:
Събраният по делото доказателствен
материал /гласен и експертен – преценен в съвкупност/ удостоверява, а този факт
следва да се приеме и за безспорен /с оглед начина на описване на инцидента в
исковата молба – както по настоящото дело, така и по предходното/, че –
инцидентът /вредата/ е настъпил в резултат и на действия на самият ищец
/замятане на въдица по посока на процесната жица/. С други думи – процесната
вреда в случая следва да се окачестви като настъпила както поради естеството на
самата вещ, така и поради действията на пострадалия /т.е. при условията на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. Обстоятелствата, че - не е
била налице забрана за риболов на процесното място /съгласно удостоверението от
13.03.09г. на ИАРА към МЗХ, приложено по присъединеното дело/ и, че ищецът е
бил правоспособен /със закупен билет/ риболовец към момента на инцидента /този
факт не е бил спорен по присъединеното дело – съгласно протокола от ОСЗ на
14.10.09г./ се явяват ирелевантни към /не могат да изключат сами по себе си
приложението на/ правилото по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Основателен е и акцесорният иск:
На
ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху горната главница за
периода след 06.10.07г. /датата на инцидента, злополуката/ доколкото във всички
случаи на деликт лихва се дължи при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Исковете
за имуществени вреди са основателни частично:
В
рамките на производството по присъединеното дело е удостоверено /с писмени
доказателства и счетоводна експертиза/, че ищецът е сторил разходи за временни
протези на стойност 4 301 лева. Този разход се явява за Г. Г. имуществена
вреда /пряка последица от злополуката/, която също подлежи на обезщетяване в
хипотезата на чл. 50 от ЗЗД. Същата експертиза констатира, че за периода
06.10.07г. – 31.12.07г. за ищеца се е явила разлика /между трудовото
възнаграждение, което Г. Г. е пропуснал да получи заради претърпяното увреждане
и обезщетението за временна нетрудоспособност, което реално е получил/ в размер
на общо 668, 2 лева. Тази сума също следва да бъде присъдена на ищеца при условията
на чл. 50 от ЗЗД /доколкото отново се явява пряко следствие от процесната
злополука/.
Досежно
заявената сума в размер на общо 105 674 лева искът се явява –
неоснователен /тази сума на практика представлява бъдещ, все още ненаправен
разход – съобразно твърденията в петитума на исковата молба/. От друга страна –
тази претенция не се явява удостоверена в посочения размер нито в настоящото
производство, нито в предходното производство пред СГС /съобразно констатациите
на приетата там счетоводна експертиза/.
С
оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Ч.Р.Б.“ АД да плати на Г.П.Г. ЕГН ********** сумите: общо 200 000 лева
/обезщетение за неимуществени вреди/; 4 301 лева и 668, 2 лева /обезщетения за имуществени вреди/
- на основание чл. 50 от ЗЗД; законната лихва върху първата главница от 06.10.07г.
до цялостното й изплащане и 256 лева – съдебни разноски /съразмерно на
уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумите над посочените по-горе.
ОСЪЖДА Г.П.Г. да плати на „Ч.Р.Б.“ АД 546 лева - съдебни разноски /съразмерно на
отхвърлените искове/ и 540 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 /нова
редакция/ от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД да плати на СГС 8 200
лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: