Р Е Ш Е Н И Е
Номер 893 / 9.7.2020г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и втори юни Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Теодора Тодорова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №04232 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г.П.И., с ЕГН:********** и адрес:г***, и Р.М.М., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу С.М.С. с адрес:г***, с която са предявени искове с правно основание чл.124 ГПК, с които ищците искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че същите притежават съответно ищеца И. 22/ 1216 идеални части, а ищецът М. 11/ 1216 идеални части от правото на собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.П., с площ 1216 кв.м., находящ се на адрес: гр.П., ул.“***.
Ищците твърдят, че ответникът се е снабдил неправомерно с документ за собственост върху реална част от 44кв.м. от процесния имот, за което е съставен Нотариален акт №***. на нотариус Н. З., с който ответникът е признат за собственик на реалната част на основание придобивна давност. Ищците твърдят, че и към настоящия момент владеят целия имот, като оспорват ответникът да го е владял необезпокоявано.
В законоустановения срок ответникът С.М.С. е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание, както и фактите, на които същите се основават. Ответникът твърди, че в продължение на осемнадесет години необезпокоявано владее процесния имот, за което и законосъобразно се е снабдил с нотариален акт.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да да се произнесе по същество.
От фактическа страна:
Не се спори по делото, а и видно от приетите писмени доказателства, че страните по делото са съсобственици на процесния имот с идентификатор *** по КККР на гр.П., с площ 1216 кв.м., находящ се на адрес: гр.П., ул.“***.
Видно от писмо от 07.11.2018г. на Община П. /стр.26 от делото/ действащият регулационен план на гр.П., кв.“Църква“ е одобрен със Заповед №1150/01.08.1986г. на кмета на Община П. и впоследствие няма влезли в сила заповеди за изменение на ПУП както за процесния, така и за съседните му имоти. В община П. няма открити отчуждителни преписки по отношение на придаваеми места и оценителни протоколи, както и документи за закупуване на придаваеми места.
Видно от скица от 16.05.2019г. на АГКК /стр.15 от делото/, съгласно действащата КККР на гр.П., утвърдена със Заповед РД-18-91/13.10.2008г., процесният имот е с площ от 1216,00кв.м.
Не се спори по делото, а и видно от приетите писмени доказателства, че страните по делото са съсобственици на процесния имот, като ищецът Г.И. притежава 1/ 2 идеална част от правото на собственост, ищецът Р.М. притежава 1/ 4 идеална част от правото на собственост, а ответникът С.С. притежава 1/ 4 идеална част от правото на собственост.
С Нотариален акт №***. на нотариус Н. З. ответникът С.С. е признат за собственик на реалната част от 44кв.м., намираща се в южната част на процесния ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П. на основание придобивна давност.
Видно от приложеното нот.д.№***. на нотариус Н. З. в нотариалното производство няма приложен административен акт, който да одобрява промяна в границите на процесния ПИ. Нотариус Н. З., разпитан лично в качеството му на свидетел в с.з. на ПРС от 22.06.2020г., е заявил, че процесният констативен НА е съставен само въз основа документите, приложени по нотариалното дело.
Видно от показанията на свидетелите Б.М.М., З.Б.Л.и З.Б.к., всичките непосредствени съседи на имота, процесният имот, включително спорната част от 44 кв.м. се ползва реално от ищците, като ответникът не ползва фактически имота.
Видно от показанията на св.А.Ц.П., живуща *** посещавала процесния имот неколкократно, спорната част се ползва от ответника по сведения на нейния свекър.
От правна страна:
Съгласно константната съдебна практика, намерила израз и в Решение №102/30.05.2016 по гр.д. №5728/2015 на ВКС, ГК, I г.о., реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на чл.200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл.19 ЗУТ. Предвиденото в чл.200, ал.2 ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията.
И ЗТСУ и ЗУТ установяват правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на имот притежава правото на собственост в рамките, очертани от регулационния план. При действието на ЗТСУ урегулирането на поземлените имоти е основано на принципа на заплащане на придадените по регулация части към съседни имоти, като отчуждителното действие на регулацията отпада, ако към момента на изработването на следващия регулационен план сумите, дължими за придадените по регулация части от съседни имоти не са заплатени и не е доказано да е упражнявана фактическа власт върху придадените части повече от 10 години.
При действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред. Една от възможните хипотези е настъпване на промяната по общата воля на собствениците на съседни имоти по реда на чл.15 ЗУТ, тъй като след урегулирането на определена територия П. и ЗРП предвиждат начина на застрояване /включително с оглед площта и лицето на имотите/ и предназначението на имотите на съответната територия. Изрично е предвидено в чл.15, ал.3 ЗУТ, че собствениците на съседните имоти могат, сключвайки предварителен договор, да инициират промяна в площта /евентуално и лицето/ на притежаваните от тях имоти, а оттам и промяна в П. и ЗРП, включително за такива реални части от притежаваните от тях урегулирани имоти, които не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ. Вещноправният ефект, т.е. целяната промяна в принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, може да настъпи само ако по реда на чл.15, ал.6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл.15, ал.9 ЗУТ/ и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон /чл.15, ал.10 ЗУТ/, след което бъде сключен и окончателен договор. Следователно законът допуска промяна в границите на веднъж урегулирана територия само при определени предпоставки, като вещноправният ефект настъпва след одобряване на промяната по административен ред. А след като не се допуска придобиване на реална част от УПИ чрез сделка, освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не може да бъде придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност, освен ако не са спазени изискванията на чл.200, ал.1 и ал.3 ЗУТ. Следователно по давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Целта на тези ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на територията, включително за размерите /лице и площ/ на урегулираните имоти, определеното им с П. разположение и цялостна конфигурация според този план. Именно поради тази причина законът предвижда първоначално да бъде сключен само предварителен договор и едва след като целяната от собствениците на съседни имоти промяна бъде одобрена от общинската администрация, т.е. се прецени, че тя съответства на общата идея и предвиждане на П. и изменението бъде одобрено, може да бъде сключен окончателен договор за прехвърляне правото на собственост. Недопустимо е следователно първо да бъде придобито правото на собственост върху реална част от УПИ и след това да се извършва промяна на П., която да отрази вече настъпилата промяна в принадлежността на правото на собственост. В този смисъл в чл.200, ал.3 ЗУТ изрично е предвидено, че когато имотите са урегулирани, кметът на общината одобрява изменението на П. преди издаването на нотариалния акт, включително и при придобиване правото на собственост по давност. За да бъде придобито по давност правото на собственост върху реална част от урегулиран поземлен имот следователно е необходимо след изтичането на предвидения в закона срок по искане на упражняващото фактическата власт лице по административен ред да бъде одобрена промяната на подробния устройствен план с цел обособяване на отговарящата на изискванията на чл.19 ЗУТ реална част в самостоятелен УПИ, след което въз основа на надлежно позоваване на изтеклата придобивна давност да бъде издаден нотариален акт по реда на чл.587, ал.3 ГПК.
Реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл.15 от същия закон.
Предвид гореизложената практика съдът намира, че при съставянето на Нотариален акт №***. на нотариус Н. З. не са били налице предпоставките за обособяването на реалната част от 44км.м. в самостоятелен имот- обект на правото на собственост, различен от процесния ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П.. Видно от приложеното нот.д.№***. на нотариус Н. З. в нотариалното производство няма приложен административен акт, който да обособява процесната реална част от 44кв.м. в самостоятелен обект на собственост или да одобрява промяна в границите на процесния ПИ. А и самият нотариус Н. З., разпитан лично в качеството му на свидетел в с.з. на ПРС от 22.06.2020г., е заявил, че процесният констативен НА е съставен само въз основа документите, приложени по нотариалното дело.
Отделно от липсата на годен обект за собственост съдът намира за нужно да отбележи, че в процесния случай не е изтекла е предвидената в закона придобивна давност. Видно от показанията на свидетелите Б.М.М., З.Б.Л.и З.Б.к., всичките непосредствени съседи на имота, процесният имот, включително спорната част от 44 кв.м. се ползва реално от ищците, като ответникът не ползва имота.
Съдът намира, че спорните 44 кв.м. са неразделна част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П., в който страните са съсобственици при следните части: ищецът Г.И. притежава 1/ 2 идеална част от правото на собственост или 608/1216 идеални части, ищецът Р.М. притежава 1/ 4 идеална част от правото на собственост или 304/1216 идеални части, а ответникът С.С. притежава 1/ 4 идеална част от правото на собственост или 304/1216 идеални части.
Предвид гореизложеното съдът намира, че установителните искове са основателни, като следва да бъде признато за установено, че ищецът И. притежава правото на собственост и върху 22/ 1216 идеални части, а ищецът М. 11/ 1216 идеални части от правото на собственост от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П., които са оспорени със съставянето на Нотариален акт №***. по н.д.№***. на нотариус Н. З..
Отмяната на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК /аналогичен на чл.431, ал.2 ГПК отм./ е правна последица от уважен срещу титуляра по този нотариален акт иск за собственост на същия имот. Оттук следва и изискването за съответствие между признатото право на собственост на ищеца и отмяната на нотариалния акт на ответника, като тази отмяна трябва да засяга само онази част от спорния имот, за която с решението по иска за собственост са признати права на ищеца. Тези изводи следват както от приетото в Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 185/1985 г. на ОСГК на ВС, така и от Решение № 326 от 14.12.2011 г. по гр. д. № 1580/2010 г., II г. о. на ВКС и Решение № 23 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г., II г. о. на ВКС, в които нотариалните актове на ответниците са отменени за части, съответстващи на признатото право на собственост на ищците. С оглед изхода на спора и на основание чл.537, ал.2, изр. последно ГПК съдът следва да отмени Нотариален акт №***. по н.д.№***. на нотариус Н. З. до размера на признатите права, а именно 33/1216 идеални части от поземления имот.
По разноските за настоящето производство:
С оглед изхода на делото на ищците следва да бъде присъдена сумата от 676,00лв., представляваща направените по делото разноски, от които сумата от 76,00лв. за държавни и банкови такси и сумата от 600,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минимални размери по Наредба №1 доколкото се касае за субективно съединени два иска.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Г.П.И., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу С.М.С. с адрес:г***, че ищецът притежава 22/ 1216 идеални части от правото на собственост от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П., целият с площ 1216 кв.м., находящ се на адрес: гр.П., ул.“***, които са оспорени със съставянето на Нотариален акт №***. по н.д.№***. на нотариус Н. З..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Р.М.М., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу С.М.С. с адрес:г***, че ищецът притежава 11/ 1216 идеални части от правото на собственост от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П., целият с площ 1216 кв.м., находящ се на адрес: гр.П., ул.“***, които са оспорени със съставянето на Нотариален акт №***. по н.д.№***. на нотариус Н. З..
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2, изр. последно ГПК, Нотариален акт №***. по н.д.№***. на нотариус Н. З. до размера на признатите права, а именно в частта, с която е признато, че ответникът С.М.С. притежава правото на собственост и върху 33/1216 идеални части от поземления имот.
ОСЪЖДА С.М.С. с адрес:г***, да заплати на Г.П.И., с ЕГН:********** и адрес:г***, и Р.М.М., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 676,00лв., представляваща направените по делото разноски, от които сумата от 76,00лв. за държавни и банкови такси и сумата от 600,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: