Решение по дело №2560/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 124
Дата: 2 февруари 2021 г.
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20207040702560
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

     124                                      02.02.2021 г.                                  гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА                                                                                     2.ЯНА КОЛЕВА

секретар: Г. Д.

прокурор: Дарин Христов

Като разгледа докладваното от съдия М. Николова  КАНХ дело № 2560 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.Т.Д., с адрес: ***, чрез адв.Г. против Решение № 260253 от 02.10.2020 г. постановено по н.а.х.д. № 2406/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба, серия К № 2767490, издаден от ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева.

С жалбата съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и като необосновано. Излагат се доводи за незаконосъобразност на издадения електронния фиш, предвид изтеклата погасителна давност - възражение, изложено и пред първата инстанция, както и се оспорва годността на техническото средство, с което е извършено измерването, а именно, че по делото липсват доказателства същото да е преминало през последваща проверка за техническа годност, извършена от лице, оправомощено от председателя на ДАМТН, както и какъв е периода на съответствието. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна – ОД на МВР – Бургас, редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К № 2767490, издаден от ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева.

За да постанови решението си съдът е приел, че нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство TFR1 – M 644, като констатираното превишаване на скоростта е било с 47 км/ч. над разрешената скорост. Посочил е, че техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – TFR1 – M 644, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото документи – удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка, като за използването му е бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържащ всички законоустановени реквизити. Съдът е посочил, че от приложените по делото доказателства – протокол и скица безспорно се установява, че към датата на нарушението в процесния участък е имало въведено ограничение на скоростта със знак В26 до 80 км/ч., като собственият на водача лек автомобил е бил управляван със скорост 127 км/ч. (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача), като наложеното наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП – "Глоба" в размер на 600 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му. Съдът е приел, че презумпцията по чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, като от субективна страна се касае за виновно извършено нарушение. Относно възражението за изтекла давност, съдът е намерил същото за неоснователно, като е посочил че са спазени всички срокове за издаване на електронния фиш. Мотивирал е извода си защо са неприложими сроковете по чл.34 ЗАНН - ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по процедура по издаване, а на следващо място, е посочил и че не са изтекли давностните срокове за преследване, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК. В заключение съдът е посочил, че извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл.28 ЗАНН би било незаконосъобразно.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените писмени доказателства. Предвид изложеното, следва да се заключи, че не са налице твърдените в жалбата неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост при постановяване на подлежащия на касация съдебен акт.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на издадения електронен фиш като намира, че са спазени всички предпоставки касаещи неговото издаване. Същият е издаден от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити. 

Съдът намира за неоснователни и останалите възраженията на касатора, предвид следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по т. д. № 1/2014г. на ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Според мотивите на посоченото постановление: "В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Приемането на обратната теза, а именно че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението.“

Уредената в разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, погасителна давност е в смисъл, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно, след изтичане на четири години и шест месеца наказателното преследване се погасява по давност. С оглед изложеното и предвид задължителния за правоприлагащите органи по смисъла на чл.130, ал.2 от ЗСВ характер на цитираното тълкувателно постановление, касационният съд намира, че разпоредбите на НК за абсолютната погасителна давност са приложими към настоящият казус.

Видно от разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, електронният фиш е приравнен на наказателно постановление. В случая, в обжалвания електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено на 24.05.2019г., като считано от тази дата до настоящия момент не е изтекла погасителна давност за наказателно преследване.

Относно второто възражение в касационната жалба, касаещо годността на техническото средство, с което е извършено измерването, а именно, че по делото липсват доказателства същото да е преминало през последваща проверка за техническа годност, извършена от лице, оправомощено от председателя на ДАМТН, както и какъв е периода на съответствието, следва да се посочи, че действително в производството пред районният съд не се съдържат писмени доказателства, от които да се направи обоснован извод, че Лабораторията за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в кръвта, е акредитирана да извършва последващи проверки на използваните от контролните органи по пътищата скоростомери. Всъщност такова оплакване в депозираната жалба не е наведено и не е било необходимо районният съд да събира доказателства в тази насока. Едва в хода по същество е направено такова оплакване, което отчасти е обсъдено в съдебното решение. За пълнота следва да се отбележи, че на официалната страница на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, е публикуван регистър на лицата, оправомощени за проверка на средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях, като в този регистър е посочено като оправомощено лице да извършва последващи проверка на скоростомерите Главна дирекция „Национална полиция“ чрез Лабораторията за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в кръвта, находяща се на адрес гр. София, ул.“Кукуш“№1. Оправомощаването е осъществено със заповед № А-О-003/07.02.14 год.; изм. със заповед А-О-009/31.03.14 год.; А-О-014/27.05.15 год. на Председателя на  ДАМТН, което е видно и достъпно за всички граждани и това оправомощаване е валидно до 07.02.2019 год., когато е извършено ново оправомощаване със срок до 11.02.2024 год. Следователно към 08.06.2018 год., когато е съставен приложения по делото протокол №7-4-18 за извършена последваща проверка, то лабораторията е имала правомощието да извършва такава последваща проверка за метрологичен контрол на Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1 – M. Периодичността на последващите проверки на средствата за измерване е визирана в Заповед № А-616/11.09.2018 год. на ЗА Председателя на  ДАМТН, също налична на официалната страница на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, където в т.31 – скоростомери е посочена периодичност на проверките една година. В случая, датата на проверката е 08.06.2018 год. като едногодишния срок изтича на 08.06.2019 год., а нарушението е извършено на 24.05.2019г.

Предвид горното, следва да се заключи, че като е потвърдил оспореният пред него електронен фиш, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260253 от 02.10.2020 г. постановено по н.а.х.д. № 2406/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

    2.