Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, XXXVI – ти състав
На девети януари две хиляди и двадесета
година
В публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 3636 по описа за 2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.И.И., със съдебен адрес
***, офис 1 против Наказателно постановление № СК-671-ВП/18.07.2019г. на
Зам.кмета на Община Варна, с което на основание чл. 239, ал.1, т.6 от ЗУТ във вр. чл. 223, ал.1, т.11 и чл. 232, ал.5, т.1 от ЗУТ на
жалбоподателя Д.И.И. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 232, ал.5, т.3,
пр.1 от ЗУТ.
С жалбата се навеждат доводи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
производствените правила при издаването му, липса на мотиви и нарушение на
материалния закон. Обжалваното НП не отговаряло на изискванията за пълно, точно
и конкретно описание на нарушението като наред с това не била описана и
възприета правилно действително случилата се фактическа обстановка, като
посочва, че е бил уведомен единствено, че следва да се извърши оглед във връзка
с премахването на постройката, но не и че трябва да осигури достъп на
конкретната дата – 18.06.2019г. Наред с
това се посочва, че АНО не сочи нарушена материалноправна
норма, като се е задоволил единствено с посочването на санкционна такава – чл. 232,
ал.5, т.3, пр.1 от ЗУТ, което е нарушило по съществен начин правото на защита
на наказаното лице. По изложените съображения се моли за отмяна на издаденото
НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна - Община Варна, чрез своя процесуален представител, ангажира
становище за неоснователност на жалбата. Сочи че нарушението било установено по
безспорен начин. Поради което моли съдът да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Във връзка с проведено
административно производство по реда на чл. 225а от Закон за устройство на
територията (ЗУТ) от Кмета на Район „Владислав Варненчик",
Община Варна е била издадена Заповед №002/03.01.2021 год., с която на Д.И.И., в качеството му на възложител е наредено да премахне
незаконен строеж „Масивна пристройка към жилищна сграда, находяща
се в УПИ VI-707, кв. 3 по регулационния план на с. Казашко, Община Варна.
Заповедта е влязла в законна сила на 24.02.2015 год.,
като същата не е била изпълнена доброволно, поради което и от страна на Община
Варна са били предприети действия за принудителното й изпълнение.
С писма peг. № Д19000037ВН-016ВЛ/28.05.2019
год. и peг. №Д19000037ВН-017ВЛ/
11.06.2019 год. са били предприети действия по уведомяване на адресата на
горепосочената заповед - Д.И.И. за датата и часа на
принудителното премахване на незаконния строеж - 18.06.2019 год., 10,00 часа.
На 06.06.2019 год., тъй като
към тази дата обратни известия за доставяне на писмата не са били върнати в
районната администрация, с Д.И.И. е бил проведен
телефонен разговор и на същият са били съобщени датата и часа на премахването, за
което е съставен Констативен протокол №003199/06.06.2019
год.
В определения ден и час - 18.06.2019 год., 10,00 часа, Д.И.И. не се намирал на обекта, като там се намирал единствено
неговият син – И.Д.И., който тъй като не бил собственик на имота и не бил
упълномощен, отишлите на място служители ангажирани с премахването не могли
фактически да предприемат действия по събаряне на постройката.
Поради това било прието, че Д.И.И.
е осъществил състава на чл. 232, ал.5, т.3, предл. първо
от ЗУТ, като не е осигурил достъп на контролен орган до строеж „Масивна
пристройка към жилищна сграда, находяща се в УПИ
VI-707, кв. 3 по регулационния план на с. Казашко, Община Варна".
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни
доказателства -показанията на свидетелите Г.Д., С.М., В.Л., К.И., както и тези
на св. И.И..
За да приеме за безспорно установена така изложената
фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г.Д., С.М.,
В.Л. и К.И., като непредубедени, логични, взаимно допълващи се и
незаинтересувани от изхода на делото. Съдът кредитира и показанията на св. И.,
с изключение на частта в която същият сочи, че вратата на имота е била отворена
през цялото време, тъй като в тази част показанията му противоречат пряко на
съобщеното от останалите, разпитани по делото свидетели.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от
надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган- зам.кмет на Община Варна, оправомощен съгласно
Заповед на Кмета на Община Варна . АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал.1 от ЗУТ
собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен
достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни,
строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на
територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от
закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен
контрол. Неизпълнението на задължението за осигуряване на достъп до недвижим
имот или до строеж, установено от чл. 194, ал.1 от ЗУТ, се санкционира по чл.
232, ал.5, т.3 от ЗУТ, на която норма, обаче, фактическото обвинение възведено
в НП не съответства, защото заповедта за премахване на строежа, не е
разпореждане на кмета на общината за извършване на разрешени или предписани
дейности.
Влязлата в сила
заповед за премахване на незаконен строеж не предписва и не разрешава дейности,
които да извършат контролните органи, а задължава собственика и извършител на
строежа да го премахне.
Тази заповед е задължителна за нейния адресат на
основание чл. 221, ал.4 от ЗУТ, но няма фактическо и правно обвинение за
нейното неизпълнение, чрез посочване на срока за доброволно премахване,
бездействието да се изпълни влезлия в сила акт в този период от време. С
неосигуряването на достъп въззивникът И. не нарушава посочените норми на ЗУТ,
поради което и не може да бъде отговорен по чл. 232, ал.5, т.3 от същия закон.
Отделно от това при извършената служебна проверка на
издаденото НП, настоящият състав констатира още и следното:
В АУАН и НП е посочено, че въззивникът е извършил
нарушение на чл. 232, ал.5, т.3 от ЗУТ, която норма предвижда налагане на
административно наказание "глоба" от 1 000 до 5 000 лв., за лице,
което не осигури достъп, не представи необходимите документи, данни,
легитимация и писмени справки на контролните органи. Тази норма е санкционна и
не разписва правила за поведение.
Горното съществено нарушава правото на защита на
въззивника, тъй като същият е лишен от възможност да разбере в какво точно
нарушение е обвинен. С НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 239, ал.1, т.6 от ЗУТ във вр. чл. 223,
ал.1, т.11 и чл. 232, ал.5, т.1 от ЗУТ, като разпоредбата на 239, ал.1, т.6 от
ЗУТ е правна норма, предписваща права за издаване на НП, а нормата на чл. 223,
ал.1, т.11 от ЗУТ посочва правомощията за налагане на глоби и имуществени
санкции.
Затова съдът
напълно споделя възражението на въззивника и на неговия процесуален
представител, че тези две разпоредби той не би могъл да наруши т.к. не е техен
адресат.
Последната посочена санкционна разпоредба - чл. 232,
ал.5, т. 1 от ЗУТ предвижда налагане на административно наказание
"глоба" от 1 000 до 5 000 лв., за лице, което не изпълни писмено
нареждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата компетентност или
на лицето, упражняващо строителен надзор, да спре, да премахне, да възстанови
или да поправи строежи или части от строеж.
Тази санкционна разпоредба е съответна на неизпълнението
на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж, каквото обвинение
с АУАН и НП не е било възвеждано спрямо въззивника.
Горното съставлява съществено процесуално нарушение,
грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно
е обвинено, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Воден от горното Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СК-671-ВП/18.07.2019г. на Зам.кмета на
Община Варна, с което на основание чл. 239, ал.1, т.6 от ЗУТ във вр. чл. 223, ал.1, т.11 и чл. 232, ал.5, т.1 от ЗУТ на
жалбоподателя Д.И.И. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 232, ал.5, т.3,
пр.1 от ЗУТ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: