№ 79
гр. Габрово, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело
№ 20214210101724 по описа за 2021 година
РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание на 22 февруари 2022 г., в
състав:
Съдия: РАДОСВЕТА СТАНИМИРОВА
при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА като разгледа докладваното от съдия
СТАНИМИРОВА гр. д. № 1724 по описа за 2021 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба на АЛ. Н. АЛ., ЕГН********** и с
постоянен адрес в гр. София, ж.к. „*********", бл. 97, вх. Б, ет.4, ап.35; Чрез пълномощник:
Адвокат Х.Р. от САК; със съдебен адрес: гр. София ул. „Сердика" № 23,Тел: **********;
СРЕЩУ ЦВ. Р. М., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, бул. „**********" №
84, ет.2, ап.12; А.М. А.- И., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, бул.
„**********" № 84, ет.2, ап.12 и В. М. Б., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Габрово,
ул. „*********" № 2, ет.5, ап.24;
Правно основание: чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС и чл. 537, ал.2
от ГПК;
ОТВЕТНИЦИТЕ депозират писмен отговор в срок.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ С настоящата искова молба, на основание чл. 124, ал.1 от
Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС), моля да
1
признаете за установено по отношение на ответниците ЦВ. Р. М., с ЕГН**********, А.М. А. - И. и В. М. Б., с
ЕГН**********, че ищцата - А.Н. Л., с ЕГН **********, е собственик по силата на давностно владение в периода
от 04.09.2009г. до 02.11.2019г. на 1/2 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се
в град Габрово, а именно: Поземлен имот с идентификатор №14218.518.254 по КК и КР на гр. Габрово,
одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Габрово, ул.
"**********" № 143 с площ 296 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанинизира, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, заедно с построените в имота: Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 14218.518.254.1 със застроена площ от 67 кв.м. и Едноетажна селскостопанска сграда с
идентификатор 14218.518.254.2 със застроена площ от 14 кв.м. при съседи: ПИ -тис идентификатори №№
14218.518.365; 14218.518.553; 14218.518.366; 14218.518.556 и 14218.518.253, съгл. скица на ПИ № 15-1061518-
29.09.2021 г. на СГКК - Габрово и скица на ПИ № 15- 505452-15.06.2020 г. на СГКК - Габрово, (за краткост
наричан нататък Имотът). Предявяваме и акцесорна претенция на основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 116, т. VII,
н.д. № 1281/2020 г., по описа на Служба по вписвания -Габрово, в частта в която ответниците са признати за
собственици на 1/2 ид.ч. от имота (по 1/6 ид. части на всяка).
I. Фактически обстоятелства и правни съображения по основния иск
Първоначално собствеността върху гореописания недвижим имот (представляващ празно дворно
място на ул. „**********") е придобита от М.Л. с договор за покупко- продажба, оформен в Нотариален акт № 13
от 1921 г.
Наследникът му - А.М.Л. (син), наследил празното дворно място, а по силата на приращение и в
режим на бездялова съпружеска общност притежавал правото на собственост върху построените върху земята
еднофамилна двуетажна къща и селскостопанска постройка.
След смъртта на А.М.Л., починал на 17.03.1986 г., негови наследници станали двамата му сина -
М.А.М. и
Н.А.Л. (баща на ищцата), както и
преживялата съпруга - Б.Д. Л..
Последната е починала на 04.09.2009г. като нейните 2/3 идеални части от имота били наследени от
двамата синове -
Н.Л. и
М.М.
като двамата притежавали при равни квоти по 1/2 идеални части от имота.
Именно приспадащата се на чичото М.М. 1/2 идеална част от субективното право на собственост
върху процесния имот доверителката ми е придобила по давностно владение, осъществявано в периода от
04.09.2009г. до 02 .11.2019г.
Считам, че доверителката ми е придобила по давност процесната 1/2 идеална част от правото на
собственост върху посочения недвижим имот на основание чл. 79, ал.1 от ЗС.
След смъртта на Б.Д. Л. на 04.09.2009г., ищцата е установила самостоятелна фактическа власт върху
1/2 идеална част от процесния имот като заедно със своя баща - Н.А.Л. (притежаващ останалата 1/2 идеална част)
са продължили да ползват и владеят изцяло недвижимия имот, упражнявали са фактическа власт в съвладение
върху имота, като съответно са ползвали първия и втория етаж от еднофамилната къща.
Владението е осъществено от обективна и субективна страна - подменили са бравата, единствени са
притежавали ключовете за нея, живели са и са своили целия имот, поддържали са го с извършването на ремонти,
влагайки необходими и полезни разноски.
М.А.М. не е живял в процесния имот от 1980 г., не е участвал в поддържането на имота, в
необходимите, неотложни и полезни разноски за същия.
Бил е абсолютно дезинтересиран от полагащата му се по наследство част от имота.
Още повече, М.М. е знаел, че племенницата му- А.А. владее приспадащата му се 1/2 ид. част от
имота със собственически намерения и никога не се е противопоставил на този факт.
Последният не е инициирал спорове (съдебни и/или извънсъдебни) относно стопанисването,
владението и ползването на целия имот, ведно с приспадащата му се 1/2 ид. част, не е участвал в никакви
разноски по имота и никога не се е интересувал от него.
След смъртта на своята баба, ищцата е установила самостоятелна фактическа власт върху 1/2
идеална част от процесния имот, несъвпадаща с 1/2 идеална част на своя баща - Н.Л..
Ищцата е родена и е израснала в процесния имот, а към настоящия момент, видно от Удостоверение
за настоящ адрес Изх. № 623/06.06.2017 г., продължава да е регистрирана с настоящ адрес - административният
адрес на имота в гр. Габрово, ул. "**********" № 143.
2
Същият го ползва да задоволява жилищната си нужда и не притежава друго жилище.
За периода от 04.09.2009 г. до смъртта на М.М. на 02.11.2019 година (11 години и 14 дни) А.А. видно
и необезпокоявано е свояла и стопанисвала приспадащата му се 1/2 ид. част, участвала е със собствени средства в
извършването на ремонтни дейности по къщата (ремонт на покрива, построяване на нова едноетажна тухлена на
мястото на старата селскостопанска постройка, изграждане на нова тоалетна и баня и др.), заплащала е битови
сметки, правила е необходимите, неотложни и полезни разноски за имота, установила се е трайно в къщата,
заедно със своя съпруг и двете си малолетни деца.
Тези действия А.А. е вършила във връзка с убеждението й, че владее процесната идеална част като
своя.
Намерението си да свои имота като свои доверителката ми е изразявала ясно и нееднократно пред
М.М..
С оглед на гореизложеното следва да се посочи, че съгласно българското законодателство и правна
доктрина придобивната давност е оригинерно основание и способ за придобиване право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен
в закона период от време.
За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот, каквото
ищцата е установила за период от повече от 10 години.
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя: обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа
власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта.
Владението следва да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи
вещта като своя.
Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, т.е. придобивната давност се
характеризира с два съществени елемента- изтичане на законно определен период от време и извършване на
дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да се свои този имот /упражняване на
владение върху имота/. Несъмнено в конкретния случай са налице и двата елемента на придобивната давност.
Важно е да се посочи и, че когато едно лице упражнява фактическа власт върху една вещ, това лице
може да бъде владелец на вещта, ако я държи лично или чрез другиго като своя (чл.68 ал.1 от ЗС.)
Ако лицето държи вещта не като своя, то е държател на вещта (чл.68 ал.2 от ЗС).
Намерението за своене на една вещ е психическо състояние на владелеца, което е трудно за
доказване, поради което в закона е създадена презумпция на чл. 69 от ЗС - „Предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго".
В настоящия случай, освен приложимостта на тази презумпция, е налице и явно изразено своене на
имота от страна на А.А..
II. Фактически обстоятелства и правни съображения по акцесорния иск
В края на 2020 година ищцата е узнала, че ответниците- ЦВ. Р. М., А.М. А.- И. и В. М. Б.
(наследници на М.М.) са се сдобили с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство, вписан в Служба по вписванията - Габрово под акт № 116, том VII, дело 1281, с
Вх. № 2168 от 18.09.2020 г. за процесната 1/2 ид. част (по 1/6 ид. части за всяка).
Със същия нотариален акт е признат за собственик и Н.А.Л. за другата 1/2 ид. част от имота.
Това обстоятелство обуславя правния интерес на ищцата от предявяването на иска.
Считам, че горепосочения нотариален акт следва да се отмени в частта, с която ответниците са
признати за собственици на по 1/6 ид. части от имота, тъй като същите представляват процесната 1/2 ид. част,
която принадлежи на ищцата.
Това право на собственост на ищцата върху 1/2 ид. част от имота е възникнало още преди издаването
на нотариалния акт в резултат от владението в период от над десет години, в качеството й на недобросъвестен
владелец.
Началото на периода на владението е на 04.09.2009 г., така, както подробно е изложено в раздел I от
настоящата искова молба.
Трите наследници на М.М. - Ц., А. и В. не са наследили имота, поради това, че към момента на
смъртта му- на 02.11.2019 г. имотът не е бил част от патримониума на наследодателя.
Към посочената дата имотът е принадлежал на ищцата и нейния баща при квоти 1/2 ид. части.
Налице е поне десетгодишен период явно, спокойно и необезспокоявано недобросъвестно владение в полза на
ищцата, което е осъществено от обективна и субективна страна.
Следва да се посочи, че наследниците на М.А.М. не биха могли да придобият собствеността на
притежаваната и владяна от ищцата 1/2 ид.ч. от имота, доколкото не е налице наследяване, нито давностно
3
владение в законоустановения период.
Давностно владение от ответниците по настоящото делото не е осъществявано, същите никога не са
живели в имота, не са адресно регистрирани в него, никога не са правили необходими, полезни или неотложни
разходи за имота, не са плащали данъци за къщата, не са заплащали комунални такси. Още повече, ответниците
не са проявявали никакъв интерес и грижа към имота.
ИСКА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците ЦВ. Р.
М., А.М. А.- И. u В. М. Б., че ищцата АЛ. Н. АЛ., ЕГН********** е собственик по силата на
давностно владение в периода от 04.09.2009г. до 02.11.2019г. на 1/2 идеална част от правото
на собственост на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №14218.518.254 по КК и КР на гр.
Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на ИД на АГКК с адрес на
ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ: гр. Габрово, ул. "**********" № 143 с площ 296 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанинизира, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м./, заедно с построените в имота:
Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 14218.518.254.1 със
застроена площ от 67 кв.м. и
Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 14218.518.254.2 със застроена
площ от 14 кв.м.
при съседи: ПИ-ти с идентификатори ММ
14218.518.365;
14218.518.553;
14218.518.366;
14218.518.556 и
14218.518.253,
съгл. скица на ПИ № 15-1061518-29.09.2021 г. на СГКК - Габрово.
И ДА СЕ ОТМЕНИТЕ Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство, вписан в Служба по вписванията - Габрово
под акт № 116, том VII, дело 1281, с Вх. № 2168 от 18.09.2020 г., е ЧАСТТА е която
ответниците ЦВ. Р. М., АН. М. АЛ. u В. М. Б. са признати за собственици на по 1/6 ид.ч. от
имота.
Моля да присъдите съдебни РАЗНОСКИ, включително и за адвокатско
възнаграждение.
ОТВЕТНИЦИТЕ: ЦВ. Р. М., ЕГН**********, А.М. А.- И., ЕГН**********, и В. М. Б.,
ЕГН**********, всички действащи чрез пълномощник адв. П.С., в писмен отговор вземат следното становище:
По отношение на предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 124. ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК, считам същите за допустими, но по същество за НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ. В петитума на исковата молба, ищцата претендира да бъде установено по отношение на
ответниците, че АЛ. Н. АЛ. е собственик по силата на давностно владение в периода от 04.09.2009 г. до
02.11.2019 г. на 1/идеална част от правото на собственост на Поземлен имот с идентификатор 14218.518.254 по
2
КК и КР на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18.64/26.10.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. Габрово, ул. "**********" № 143, с площ на имота от 296 кв. м„ трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; Начин на трайно ползване: „Ниско застрояване /до 10 м./. в едно с построените в имота:
Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 14218.518.254.1 със застроена площ от 67 кв. м. и
Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 14218.518.254.2 със застроена площ от 14 кв. м., при съседи:
Поземлени имоти с идентификатори №№ 14218.518.365; 14218.518.553; 14218.518.366; 14218.518.556 и
14218.518.253, съгласно: Скица № 15-1061518-29.09.2021 г„ издадена от СГКК-Габрово и искане за отмяна на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство вписан с вх. per. №
2168/18.09.2020 г., акт № 116, т VII, дело № 1281 на Служба по вписванията Габрово.
Становище по обстоятелствата, на които се основават исковете: - чл. 131 ал. 2, т.4:
Не се спори, че с Нотариален акт № 13 от 12.01.1921 г., М.Л. е закупил празно място на ул.
**********, от около 100 кв. м. Няма спор, че след смъртта му, негов наследник е синът му А.М.Л.. който
4
придобива правото на собственост върху дворното място и постройките в него. Видно от удостоверение за
наследници изх. № 4005 от 17.09.2021 г. /приложено към ИМ/, издадено от Община Габрово, А.М.Л. е починал на
17.03.1986 г., като е оставил наследници по закон: Б.Д. Л. - съпруга, Н.А.Л. - син, М.А.М. - син. След смъртта на
съпругата Б. Л. на 04.09.2009 г., нейни наследници по закон за синовете й: Н.А.Л. и М.А.М.. Последният е
починал на 02.11.2019 г. и е оставил наследници по закон: ЦВ. Р. М. - съпруга, и двете си дъщери: А.М.
Александров-И. и В. М. Б..
Не се спори, че това е процесният имот с идентификатор 14218.518.254, находящ се в гр. Габрово, на
ул. „**********" № 143, в едно със сгради с идентификатор 14218.518.254.1 и 14218.518.254.2.
Не се спори, че за имота не е имало нотариален акт, с който да се удостовери правото на
собственост.
Едва на 17.09.2020 г. е съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение и наследство № 171 от 17.09.2020 г., том I, peг. 3901, дело № 139/2020 г. на нотариус Невена Матева с
per. № 165 на НК, с район на действие РС-Габрово, вписан с вх. per. № 2168/18.09.2020 г., акт № 116. т VII. дело
№ 1281 на Служба по вписванията Габрово. Нотариалният акт за собственост е съставен въз основа на молба-
декларация с вx. М АУ-04-02-57/31.07.2020 г., подписана от доверителите ми и Н.А.Л., баща на ищцата А.А..
Актът е съставен по приложени към нотариалното дело писмени доказателства и постановлението на нотариуса
от 17.09.2020 г. за извършена обстоятелствена проверка, по нотариално дело № 139/2020 г. Съгласно чл. 587 от
ГПК, доверителите ми и бащата на ищцата са признати за собственици на процесния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот с идентификатор 14218.518.254 по КК и КР на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД-
18.64/26.10.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Габрово, ул. "**********" № 143, с площ на
имота от 296 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: „Ниско
застрояване /до 10 м./, в едно с построените в имота: Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
14218.518.254.1 със застроена площ от 67 кв. м. и Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор
14218.518.254.2 със застроена площ от 14 кв. м.„ както следва:
Н.А.Л. с адрес - собственик на 1/2 идеална част;
ЦВ. Р. М. е собственик на 1/6 идеална част.
АН. М. АЛ. - собственик на 1/6 идеална част и
В. М. Б. - собственик на 1/6 идеална част.
След съставянето на КНА, през м. януари 2021 г. е изготвена пазарна оценка от лицензиран оценител
за процесния недвижим имот с цел доброволно уреждане на отношенията между страните и прекратяването на
съсобствеността.
Оглед във връзка с оценката е направен на 12.01.2021 г.
Имало е разговори, но не се стига до извънсъдебно споразумение.
Ето защо, до съсобственика Н.Л. е изпратена писмена покана на 25.02.2021 г., получена от него на
01.03.2021 г. /приложена обратна разписка/.
Н.Л. е поканен в седмодневен срок от получаването й да заплаща месечен наем в размер на 100 лв.
като обезщетение за лишаването от ползването на притежаваната от доверителите ми идеална част от недвижимия
имот, включително и е предложено да се прекрати съсобствеността върху имота, като г-н Леков закупи дела им за
сумата от 20 000 лв. В отговор на писмената покана, Н.Л. сочи, че не съществува спор относно обстоятелството,
че притежава посочената в поканата 1/2 идеална част от описания недвижим имот и че ползва еднолично имота,
но не е създавал пречки на останалите собственици за ползването на вещта, съобразно квотата им. В тази връзка
е заявено, че им предоставя ключове от имота, с цел реализирането на правата им. В поканата оспорва
претенциите за заплащане на сумата от 100 лв. месечен наем. както и претенцията за заплащане на сумата в
размер на 20 000 лв., като изключително завишени.
На 22.05.2021 г. е подписан двустранен приемо-предавателен протокол, с който Н.А.Л. предава три
броя ключове за жилищната сграда в имота на адв. С., като процесуален представител на ответниците по
настоящото гр. дело. Не е на лице намерение за своене на имота.
Предвид отказа на г-н Леков да уредят доброволно отношенията си, още на 09.03.2021 г. е подадена
Искова молба с вх. № 919 /09.03.2021 г., по която е образувано гр. дело № 424 по описа на РС-Габрово за 2021 г.,
с правно основание чл. 34 от ЗС, чл. 341 и сл. от ГПК /делба/. Страни по делото за делба, са доверителите ми и
другият съсобственик Н.А.Л., бащата на ищцата. С отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК по гр. дело №
424/2021 г., ответникът Н.Л. чрез процесуалния си представител оспорва на легитимиращия ефект на нотариалния
акт за собственост по давностно владение и наследство по отношение на придобитото вещно право на
съсобственост от 1/6 идеална част за всеки от ищците, произтичащо от давностно владение. В тази връзка, той се
позовава на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност, като считано от 04.09.2009 г. твърди, че е
владял явно и непрекъснато целия имот, като е придобил и притежаваната 1/2 идеална част на брат си
М.А.М., починал на 02.11.2019 г. Твърди, че доверителите ми са упражнили психическа принуда и натиск върху
него и неговите близки, първоначално с искане веднага да им заплати общо 20 000 лв. като след неговия отказ са
го принудили съвместно да посетят нотариус и да се издаде процесния нотариален акт за собственост по
наследство и давностно владение. Твърди, че се е съгласил да участва противно на волята и обстоятелствата в
5
охранителното производство. С РЕШЕНИЕ № 170/ 08.07.2021 г., постановено гр. д. № 424 / 2021 г. по описа на
Районен съд - Габрово Е УВАЖЕН ИЗЦЯЛО предявения иск и е допусната съдебна делбамежду доверителите ми:
ЦВ. Р. М., А.М. А.- И. и В. М. Б. и другия наследник Н.А.Л., при квоти, посочени и в КНА. Правилен и обоснован
е изводът на съда относно съществуващата съсобственост върху процесния имот, в резултат на наследствено
правоприемство и давностно владение, както и допустимост на делбата от гледна точка естеството и
предназначението на имота. Възражението за придобиване по давност на притежаваната 1/2 идеална част на брат
си М.А.М., починал на 02 Л 1.2019 г. е отхвърлено като неоснователно. Възраженията за упражнена психическа
принуда, също са отхвърлени като неоснователни. Правилни и мотивирани са изводите на първоинстанционния
съд относно легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. /ТР №
11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 11/2021 г., ОСГК/. По гр. дело № 424/2021 г. на ГРС, НЕ СЕ
ДОКАЗА до депозиране на отговора на исковата молба в съда на 11.05.2021 г., Н.Л. да е извършвал каквито и да
било действия, с които по категоричен начин да манифестира пред другите съсобственици, че е изключителен
собственик на имота., както и след това. Такива действия, Н.Л. не е извършвал и по отношение на своя брат М.М.
до неговата смърт на 02.11.2019 г. В законния срок, след получаването на съдебното решение за допускане на
делбата, Н.Л. чрез процесуалния си представител адв. Х.Р. го обжалва изцяло. От името на доверителите ми е
депозиран отговор на въззивната жалба с вх. № 4611 / 27.09.2021 г. Образувано е в. гр. дело № 390 по описа на
Окръжен съд Габрово за 2021 г. Получена е призовка за явяване в о. с. з на 14.12.2021 г. в 10.00 часа.
На 04.11.2021 г. В.Б. получава искова молба, в едно с приложения по настоящото дело, с която А.Н.
Л. - дъщеря на Н.А.Л., отново чрез пълномощник адв. Р., претендира, че е собственик по давностно владение в
периода от 04.09.2009 г. до 02.11.2019 г. на 1/2 идеална част от правото на собственост на Поземлен имот с
идентификатор 14218.518.254, едно с построените в него сгради. Доверителите ми Ц.М. и А. А.- И. получават
същата на 05.11.2021 г. Ищцата А.А. твърди, че е придобила по давност припадащата се на чичото М.А.М. 1/2
идеална част от процесния имот. От името на доверителите си заявявам, ЧЕ ОСПОРВАМ ИЗЦЯЛО предявените
обективно съединени искове като неоснователни и недоказани. Изложените обстоятелства в исковата молба са
несериозни, голосовни и нсподкрепени с доказателства. Необяснимо как на 11.05.2021 г. с отговора на исковата
молба по гр. дело № 424 / 2021 г. на ГРС, баща й Н.А.Л. твърди, че е придобил по давност притежаваната от брат
му М.М. 1/2 идеална част от процесния имот и оспорва легитимиращото действие на констативния нотариален
акт. В хода на съдебното дирене, той чрез процесуалния си представител разпитва свидетели за доказване на
твърденията си, поддържа искането си в хода по същество и в писменото становище по делото, а на 08.10.2021 г.,
след като вече има висящо производство пред въззивната инстанция, ищцата А.А., негова дъщеря, твърди, че е тя
е придобила притежаваната от чичо си 1/2 идеална част от имота.
С настоящия отговор, заявявам, че ищцата не е собственик по давностно владение на 1/2 идеална
част от процесния недвижим имот. Ищцата не е извършвала действия, разкриващи намерението й да свои
идеалната част на чичо си М.М.. Не е демонстрирала завладяването на правата на останалите
съсобственици. Видно от представеното удостоверение за настоящ адрес: изх. № 623 от 06.06.2017 г.. изд. от
Община Габрово, ищцата е регистрирана на настоящ адрес: в гр. Габрово, на ул. „**********" № 143, на
06.06.2017 г. Към настоящия момент ищцата е възможно да обитава този адрес, но от 2012 година до 2017
година., А.А. живее и пребивава в гр. София. Същата има постоянен адрес в гр. София. Голямата й дъщеря Д. А.
Д. е родена в гр. София, видно от Удостоверение за раждане № **********, изд. въз основа на акт за раждане №
0360 от 26.06.2015 г., изд. от Община Столична, район Подуяне. Майка й В. Л. също живее в гр. София от 2009 г.
Видно от приложеното Удостоверение за раждане № **********, изд. въз основа на акт за раждане № 0086 от
14.05.2020 г., изд. от Община Габрово, само по-малката дъщеря на ищцата е родена в гр. Габрово. Ищцата се
завръща в гр. Габрово през 2017 г., когато голямата й дъщеря Д. е записана в детска ясла. Доверителката ми А.А. е
съдействала на ищцата при записване на детето в детската ясла.
По делото, няма спор. че имотът към настоящия момент се обитава от баща й Н.Л.. Не се спори, че
след смъртта на майката Б. Л., синът й Н. остава да живее в къщата на ул. ********** № 143. По гр. д. № 424/2021
г. се доказа, че брат му М. е имал друго жилище в гр. Габрово, но до смъртта си не е спирал да посещава
наследственият имот, нито преди, нито след смъртта на майка си. В производството по допусканс на сьдсбна
делба, Н.Л. не доказа да е извършвал каквито й да е действия, разкриващи намерението му да свои идеалната част
на брат си. Безспорно се доказа, че Н.Л. като владелец на своята идеална част от процесния имот и държател на
идеалната част на брат си. не е отблъсквал владението на другия сънаследник. В производството по допускане на
съдебна делба, безспорно се установи, че двамата братя са поддържали отношения и след смъртта на майка си Б.
Л., срещали са се един- два пъти седмично и са имали разговори относно уреждане на взаимоотношенията си,
произтичащи от наследяване на имота. Лично майката на ищцата В. Л., свидетел по гр. дело № 424/2021 г.,
потвърди тези обстоятелства. Двамата братя дори са говорили за снабдяване с нот. акт за имота.
След смъртта на М.М., разговорите относно наследствения имот на ул. ********** 143, са
продължили и между доверителите ми, като негови наследници и Н.Л. относно доброволно уреждане на
взаимоотношенията. Самият той е заявявал, че на този етап няма достатъчно средства, за да изплати на
доверителите ми техните дялове от имота. При разговорите е присъствала и ищцата АЛ. Н. АЛ., като е демонс
грирала пред тях липсата на интерес и е заявявала, че къщата не я интересува, защото тя не е никаква. Това
показва липса на промяна на намерението като волеви акт. предполагащ действия, които да отричат правата на
останалите съсобственици. Такива действия, Н.Л. не е извършвал и по отношение на наследниците на брат си М. -
ищците ио делото. Такива действия не са извършвани и от АЛ. Н. АЛ.. В нито един момент, по гр. дело №
424/2021 г. на РС-Габрово не се твърдяха действия за своене на наследствения имот от АЛ. Н. АЛ..
6
Напротив, дори са предприети действия от всички съсобственици за прекратяване на
съсобствеността, каквито са и снабдяването с КНА за имота, за което и ищцата е знаела.
Не е вярно, твърдението, че е узнала в края на 2020 г. за нотариалния акт за собственост. Лично баща
й е съдействал при воденето на свидетелите пред нотариуса.
Не са верни твърденията в исковата молба, че Н.Л. и ищцата ползват и двата етажа на жилищната
сграда. По гр. дело № 424 / 2021 г. се установи, че Н. и дъщеря му ползват само втория етаж от къщата. Майката
на ищцата категорично заяви, че първият етаж не се обитава и от 1980-1981 г. той не е ремонтиран. След смъртта
на бабата Б. Л. на първия етаж са само нейните вещи. Това се потвърди и при предаването на ключовете на
22.05.2021 г. Последното е видно и при оглед на сградата отвън. Не са верни твърденията, че са правени ремонти
в къщата и наследодателят на ответниците се е дезинтересирал от това. Ремонт на сградата не е правен, нито на
покрива. При разговорите между двамата братя, претенции за разноски Н.Л. не е имал към брат си М..
Разговорите касаят само прекратяване на съсобствеността.
Инщата никога не е владяла процесния имот. Ищцата обитава вторият етаж на къщата, заедно с баща
си от 2017 г., когато се завръща в гр. Габрово. В нито един момент, нито тя, нито баща й са извършвали действия,
разкриващи намерението им да своят идеалната част на М. Александров Леков. Фактът, че М. не се е
противопоставял на това, че брат му и семейството му обитават имота не обосновава извод за наличието на явно и
несъмнено владение.
Видно и от приложеното към исковата молба Удостоверение за данъчна оценка, имотът е деклариран
на името на доверителите ми и бащата на ищцата. Ответниците редовно заплащат дължимите данъци за имота и
ТБО. а преди това, те са заплащани от наследодателя им М. М.ов.
.....
Ето защо, считаме, че ищцата АЛ. Н. АЛ. НЕ Е ПРИДОБИЛА правото на собственост върху
идеална част от Поземлен имот с идентификатор 14218.518.254 по КК и КР на гр. Габрово, с адрес на поземления
имот: гр. Габрово, ул. "**********" № 143. в едно с построените в имота: сграда с идентификатор 14218.518.254.1
и сграда с идентификатор 14218.518.254.2, по давностно владение от 04.09.2009 г. до 02.11.2019 г. и предявеният
иск следва да бъде отхвърлен КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
След смъртта на А.М.Л., притежаваното от него право на собственост е преминало към неговите
наследници по закон - Б.Д. Л. - съпруга, Н.А.Л. - син и М.А.М. - син. След смъртта на Б. Б. Л. в резултат на
настъпило наследствено правоприемство всяко от двете деца - Н.А.Л. и М. А.М. е получил Vi идеална част от
х
правото на собственост върху процесния имот. След смъртта на М.А.М. притежаваната от него /г идеална част
от правото на собственост е преминала върху неговите наследници по закон, т. е. всеки от ответници те по
настоящото дело е получил по 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот. Или
към настоящия момент идеалните части са както следва: ЦВ. Р. М. - 1/6 идештна част, АН. М. АЛ. - 1/6 идеална
част и В. М. Б. - 1/6 идеална част и Н.А.Л. - Уг идеална част.
Що се отнася до искът по чл.537, ал.2 ГПК, същият може да бъде предявен само при условията на
обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема,
че би липсват правен интерес от предявяването му. Следователно, касае се за един по същество акцесорен иск,
чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на
главния иск.
Предвид изложеното, Ви Моля да оставите предявените обективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК като неоснователни и
недоказани, в едно със законните последици.
Моля да ни присъдите направените съдебни и деловодни раноски по делото, включително и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е за
установяване на собствеността на ищовата страна спрямо ответната относно 1/2 идеална
част от правото на собственост на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №14218.518.254 по
КК и КР на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на ИД на АГКК с
адрес на ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ: гр. Габрово, ул. "**********" № 143 с площ 296 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанинизира, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м./, заедно с построените в имота: Двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 14218.518.254.1 със застроена площ от 67 кв.м. и Едноетажна
селскостопанска сграда с идентификатор 14218.518.254.2 със застроена площ от 14 кв.м.,
при съседи: ПИ-ти с идентификатори ММ 14218.518.365; 14218.518.553; 14218.518.366;
14218.518.556 и 14218.518.253, съгл. скица на ПИ № 15-1061518-29.09.2021 г. на СГКК -
Габрово на основание давностно владение в периода от 04.09.2009г. до 02.11.2019г. и на
7
осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК, ДА СЕ ОТМЕНИ издадения в полза на ответниците Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство,
вписан в Служба по вписванията - Габрово под акт № 116, том VII, дело 1281, с Вх. № 2168
от 18.09.2020 г., е ЧАСТТА, с която ответниците ЦВ. Р. М., А.М. А.- И. u В. М. Б. са
признати за собственици на по 1/6 ид.ч. от имота
Обстоятелствата, които имат значение за предявения иск: Собствеността на
ищцовата страна върху претендирания имот, на основание давностно владение в периода от
04.09.2009г. до 02.11.2019г.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Не се спори, че с Нотариален акт № 13 от 12.01.1921 г., М.Л. е закупил празно място
на ул. **********, от около 100 кв. м.
Няма спор, че след смъртта му, негов наследник е синът му А.М.Л.. който придобива
правото на собственост върху дворното място и постройките в него.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 4005 от 17.09.2021 г. /приложено към
ИМ/, издадено от Община Габрово, А.М.Л. е починал на 17.03.1986 г., като е оставил
наследници по закон: Б.Д. Л. - съпруга, Н.А.Л. - син, М.А.М. - син.
След смъртта на съпругата Б. Л. на 04.09.2009 г., нейни наследници по закон за
синовете й:
Н.А.Л. и
М.А.М..
Последният е починал на 02.11.2019 г. и е оставил наследници по закон:
ЦВ. Р. М. - съпруга, и двете си дъщери:
А.М. Александров-И. и
В. М. Б..
Не се спори, че това е процесният имот с идентификатор 14218.518.254, находящ се в
гр. Габрово, на ул. „**********" № 143, в едно със сгради с идентификатор
14218.518.254.1 и 14218.518.254.2.
Не се спори, че за имота не е имало нотариален акт, с който да се удостовери правото
на собственост.
По делото, няма спор, че имотът към настоящия момент се обитава от баща й Н.Л.. Не
се спори, че след смъртта на майката Б. Л., синът й Н. остава да живее в къщата на ул.
********** № 143.
Релевантни оспорвания и възражения –
На 17.09.2020 г. е съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давностно владение и наследство № 171 от 17.09.2020 г., том I, peг. 3901, дело №
139/2020 г. на нотариус Невена Матева с per. № 165 на НК, с район на действие РС-
Габрово, вписан с вх. per. № 2168/18.09.2020 г., акт № 116. т VII. дело № 1281 на
Служба по вписванията Габрово. Нотариалният акт за собственост е съставен въз
основа на молба- декларация с вx. М АУ-04-02-57/31.07.2020 г., подписана от
доверителите ми и Н.А.Л., баща на ищцата А.А.. Актът е съставен по приложени към
нотариалното дело писмени доказателства и постановлението на нотариуса от
17.09.2020 г. за извършена обстоятелствена проверка, по нотариално дело № 139/2020
г. Съгласно чл. 587 от ГПК, ответинците и бащата на ищцата са признати за
собственици на процесния недвижим имот, както следва:
Н.А.Л. с адрес - собственик на 1/2 идеална част;
ЦВ. Р. М. е собственик на 1/6 идеална част.
АН. М. АЛ. - собственик на 1/6 идеална част и
8
В. М. Б. - собственик на 1/6 идеална част.
След съставянето на КНА, през м. януари 2021 г. е изготвена пазарна оценка от
лицензиран оценител за процесния недвижим имот с цел доброволно уреждане на
отношенията между страните и прекратяването на съсобствеността. Оглед във връзка с
оценката е направен на 12.01.2021 г. Имало е разговори, но не се стига до
извънсъдебно споразумение.
До съсобственика Н.Л. е изпратена писмена покана на 25.02.2021 г., получена от него
на 01.03.2021 г. /приложена обратна разписка/. Н.Л. е поканен в седмодневен срок от
получаването й да заплаща месечен наем в размер на 100 лв. като обезщетение за
лишаването от ползването на притежаваната от доверителите ми идеална част от
недвижимия имот, включително и е предложено да се прекрати съсобствеността върху
имота, като г-н Леков закупи дела им за сумата от 20 000 лв. В отговор на писмената
покана, Н.Л. сочи, че не съществува спор относно обстоятелството, че притежава
посочената в поканата 1/2 идеална част от описания недвижим имот и че ползва
еднолично имота, но не е създавал пречки на останалите собственици за ползването на
вещта, съобразно квотата им. В тази връзка е заявено, че им предоставя ключове от
имота, с цел реализирането на правата им. В поканата оспорва претенциите за
заплащане на сумата от 100 лв. месечен наем. както и претенцията за заплащане на
сумата в размер на 20 000 лв., като изключително завишени. На 22.05.2021 г. е
подписан двустранен приемо-предавателен протокол, с който Н.А.Л. предава три броя
ключове за жилищната сграда в имота на адв. С., като процесуален представител на
ответниците по настоящото гр. дело. Не е на лице намерение за своене на имота.
Предвид отказа на г-н Леков да уредят доброволно отношенията си, още на 09.03.2021
г. е подадена Искова молба с вх. № 919 /09.03.2021 г., по която е образувано гр. дело
№ 424 по описа на РС-Габрово за 2021 г., с правно основание чл. 34 от ЗС, чл. 341 и
сл. от ГПК /делба/. Страни по делото за делба, са доверителите ми и другият
съсобственик Н.А.Л., бащата на ищцата. С отговора на исковата молба по чл. 131 от
ГПК по гр. дело № 424/2021 г., ответникът Н.Л. чрез процесуалния си представител
оспорва на легитимиращия ефект на нотариалния акт за собственост по давностно
владение и наследство по отношение на придобитото вещно право на съсобственост от
1/6 идеална част за всеки от ищците, произтичащо от давностно владение. В тази
връзка, той се позовава на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност,
като считано от 04.09.2009 г. твърди, че е владял явно и непрекъснато целия имот,
като е придобил и притежаваната 1/2 идеална част на брат си М.А.М., починал на
02.11.2019 г. Твърди, че доверителите ми са упражнили психическа принуда и натиск
върху него и неговите близки, първоначално с искане веднага да им заплати общо 20
000 лв. като след неговия отказ са го принудили съвместно да посетят нотариус и да се
издаде процесния нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение.
Твърди, че се е съгласил да участва противно на волята и обстоятелствата в
охранителното производство. С РЕШЕНИЕ № 170/ 08.07.2021 г., постановено гр. д. №
424 / 2021 г. по описа на Районен съд - Габрово Е УВАЖЕН ИЗЦЯЛО предявения иск
и е допусната съдебна делбамежду доверителите ми: ЦВ. Р. М., А.М. А.- И. и В. М. Б.
и другия наследник Н.А.Л., при квоти, посочени и в КНА. Правилен и обоснован е
изводът на съда относно съществуващата съсобственост върху процесния имот, в
резултат на наследствено правоприемство и давностно владение, както и допустимост
на делбата от гледна точка естеството и предназначението на имота. Възражението за
придобиване по давност на притежаваната 1/2 идеална част на брат си М.А.М.,
починал на 02 Л 1.2019 г. е отхвърлено като неоснователно. Възраженията за
упражнена психическа принуда, също са отхвърлени като неоснователни. Правилни и
мотивирани са изводите на първоинстанционния съд относно легитимиращото
действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. /ТР № 11
9
от 21.03.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 11/2021 г., ОСГК/. По гр. дело №
424/2021 г. на ГРС, НЕ СЕ ДОКАЗА до депозиране на отговора на исковата молба в
съда на 11.05.2021 г., Н.Л. да е извършвал каквито и да било действия, с които по
категоричен начин да манифестира пред другите съсобственици, че е изключителен
собственик на имота., както и след това. Такива действия, Н.Л. не е извършвал и по
отношение на своя брат М.М. до неговата смърт на 02.11.2019 г. В законния срок, след
получаването на съдебното решение за допускане на делбата, Н.Л. чрез процесуалния
си представител адв. Х.Р. го обжалва изцяло. От името на доверителите ми е
депозиран отговор на въззивната жалба с вх. № 4611 / 27.09.2021 г. Образувано е в. гр.
дело № 390 по описа на Окръжен съд Габрово за 2021 г. Получена е призовка за
явяване в о. с. з на 14.12.2021 г. в 10.00 часа.
На 04.11.2021 г. В.Б. получава искова молба, в едно с приложения по настоящото дело,
с която А.Н. Л. - дъщеря на Н.А.Л., отново чрез пълномощник адв. Р., претендира, че е
собственик по давностно владение в периода от 04.09.2009 г. до 02.11.2019 г. на 1/2
идеална част от правото на собственост на Поземлен имот с идентификатор
14218.518.254, едно с построените в него сгради.
Ц.М. и А. А.- И. получават същата на 05.11.2021 г. Ищцата А.А. твърди, че е
придобила по давност припадащата се на чичото М.А.М. 1/2 идеална част от
процесния имот.
Необяснимо как на 11.05.2021 г. с отговора на исковата молба по гр. дело № 424 / 2021
г. на ГРС, баща й Н.А.Л. твърди, че е придобил по давност притежаваната от брат му
М.М. 1/2 идеална част от процесния имот и оспорва легитимиращото действие на
констативния нотариален акт. В хода на съдебното дирене, той чрез процесуалния си
представител разпитва свидетели за доказване на твърденията си, поддържа искането
си в хода по същество и в писменото становище по делото, а на 08.10.2021 г., след
като вече има висящо производство пред въззивната инстанция, ищцата А.А., негова
дъщеря, твърди, че е тя е придобила притежаваната от чичо си 1/2 идеална част от
имота.
Ищцата не е извършвала действия, разкриващи намерението й да свои идеалната част
на чичо си М.М.. Не е демонстрирала завладяването на правата на останалите
съсобственици. Видно от представеното удостоверение за настоящ адрес: изх. № 623
от 06.06.2017 г.. изд. от Община Габрово, ищцата е регистрирана на настоящ адрес: в
гр. Габрово, на ул. „**********" № 143, на 06.06.2017 г. Към настоящия момент
ищцата е възможно да обитава този адрес, но от 2012 година до 2017 година., А.А.
живее и пребивава в гр. София. Същата има постоянен адрес в гр. София. Голямата й
дъщеря Д. А. Д. е родена в гр. София, видно от Удостоверение за раждане №
**********, изд. въз основа на акт за раждане № 0360 от 26.06.2015 г., изд. от Община
Столична, район Подуяне. Майка й В. Л. също живее в гр. София от 2009 г. Видно от
приложеното Удостоверение за раждане № **********, изд. въз основа на акт за
раждане № 0086 от 14.05.2020 г., изд. от Община Габрово, само по-малката дъщеря на
ищцата е родена в гр. Габрово. Ищцата се завръща в гр. Габрово през 2017 г., когато
голямата й дъщеря Д. е записана в детска ясла. Доверителката ми А.А. е съдействала
на ищцата при записване на детето в детската ясла.
По гр. д. № 424/2021 г. се доказа, че брат му М. е имал друго жилище в гр. Габрово, но
до смъртта си не е спирал да посещава наследственият имот, нито преди, нито след
смъртта на майка си. В производството по допускане на съдебна делба, Н.Л. не доказа
да е извършвал каквито й да е действия, разкриващи намерението му да свои идеалната
част на брат си. Безспорно се доказа, че Н.Л. като владелец на своята идеална част от
процесния имот и държател на идеалната част на брат си, не е отблъсквал владението
на другия сънаследник. В производството по допускане на съдебна делба, безспорно се
установи, че двамата братя са поддържали отношения и след смъртта на майка си Б.
10
Л., срещали са се един- два пъти седмично и са имали разговори относно уреждане на
взаимоотношенията си, произтичащи от наследяване на имота. Лично майката на
ищцата В. Л., свидетел по гр. дело № 424/2021 г., потвърди тези обстоятелства.
Двамата братя дори са говорили за снабдяване с нот. акт за имота.
След смъртта на М.М., разговорите относно наследствения имот на ул. **********
143, са продължили и между доверителите ми, като негови наследници и Н.Л. относно
доброволно уреждане на взаимоотношенията. Самият той е заявявал, че на този етап
няма достатъчно средства, за да изплати на доверителите ми техните дялове от имота.
При разговорите е присъствала и ищцата АЛ. Н. АЛ., като е демонстрирала пред тях
липсата на интерес и е заявявала, че къщата не я интересува, защото тя не е никаква.
Това показва липса на промяна на намерението като волеви акт, предполагащ
действия, които да отричат правата на останалите съсобственици. Такива действия,
Н.Л. не е извършвал и по отношение на наследниците на брат си М. - ищците ио
делото. Такива действия не са извършвани и от АЛ. Н. АЛ.. В нито един момент, по гр.
дело № 424/2021 г. на РС-Габрово не се твърдяха действия за своене на наследствения
имот от АЛ. Н. АЛ.. Напротив, дори са предприети действия от всички съсобственици
за прекратяване на съсобствеността, каквито са и снабдяването с КНА за имота, за
което и ищцата е знаела.
Не е вярно, твърдението, че е узнала в края на 2020 г. за нотариалния акт за
собственост. Лично баща й е съдействал при воденето на свидетелите пред нотариуса.
Не са верни твърденията в исковата молба, че Н.Л. и ищцата ползват и двата етажа на
жилищната сграда. По гр. дело № 424 / 2021 г. се установи, че Н. и дъщеря му ползват
само втория етаж от къщата. Майката на ищцата категорично заяви, че първият етаж
не се обитава и от 1980-1981 г. той не е ремонтиран. След смъртта на бабата Б. Л. на
първия етаж са само нейните вещи. Това се потвърди и при предаването на ключовете
на 22.05.2021 г. Последното е видно и при оглед на сградата отвън. Не са верни
твърденията, че са правени ремонти в къщата и наследодателят на ответниците се е
дезинтересирал от това. Ремонт на сградата не е правен, нито на покрива. При
разговорите между двамата братя, претенции за разноски Н.Л. не е имал към брат си
М.. Разговорите касаят само прекратяване на съсобствеността.
Инщата никога не е владяла процесния имот. Ищцата обитава вторият етаж на къщата,
заедно с баща си от 2017 г. когато се завръща в гр. Габрово. В нито един момент, нито
тя, нито баща й са извършвали действия, разкриващи намерението им да своят
идеалната част на М. Александров Леков. Фактът, че М. не се е противопоставял на
това, че брат му и семейството му обитават имота не обосновава извод за наличието на
явно и несъмнено владение.
Видно и от приложеното към исковата молба Удостоверение за данъчна оценка,
имотът е деклариран на името на доверителите ми и бащата на ищцата. Ответниците
редовно заплащат дължимите данъци за имота и ТБО. а преди това, те са заплащани от
наследодателя им М. М.ов.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства: Нотариален
акт №13 от 1921 г.; Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство № 116, т. VII, н.д. № 1281/2020 г., по описа на Служба по
вписвания -Габрово; Скица № 15-1061518-29.09.2021г. - копие; Скица № 15-5054520-
15.06.2020г.- копие; удостоверение за данъчна оценка; удостоверение за наследници от 17-
9-2021 г.; удостоверение за настоящ адрес изх.№623/6-6-2017 г.; Писмена покана от
24.02.2021 г., в едно с документ за приемане на пратката; Известие за доставяне до Н.Л.;
Отговор на покана от 02.03.2021г.; Двустранен приемо-предавателен протокол от
11
22.05.2021 г.; Искова молба вх. № 919/09.03.2021 г. по гр. дело № 424/2021 г. На РС-Габрово;
Отговор на искова молба по гр. д. № 424/2021 г. на ГРС; Протокол от с. з. от 10.06.2021 г.
по гр. д. № 424/2021 г. на РС-Габрово; Писмена защита от Н.Л. по гр. д. № 424/2021 г. на
ГРС; Решение № 170 от 08.07.2021г. по гр. дело № 424/2021 г. на ГРС по допускане на
съдебна делба; Въззивна жалба от Н.Л. по гр. дело № 424/2021 г. на ГРС; Отговор на
въззивна жалба с вх. № 4611/27.09.2021 г. по гр. дело № 424/2021 г. на ГРС.; Призовка за
явяване в с. з. по в гр. дело № 390/2021 г. на Окръжен съд Габрово; Приходни квитанции за
платен данък НИ и ТБО - 8 бр.; Удостоверение за раждане № **********, изд. въз основа
на акт за раждане № 0360 от 26.06.2015 г., изд. от Община Столична, район Подуяне;
Удостоверение за раждане № **********, изд. въз основа на акт за раждане № 0086 от
14.05.2020 г., изд. от Община Габрово, Експертна оценка от 15.01.2021 г., от инж. Румен
Георгиев; приложеното копие от нотариално дело139/2020г. на нотариус Невена Матева,
невлязлите в сила: решение 4/11-1-22г. на ГОС по ВГД №390/21 г., решение 170/8-7-21 г. по
гр.д.424/21г. на ГРС, показанията на разпитаните свидетели П., Л., И. и И., счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
С молба- декларация вх. № АУ-04-02- 57/31.07.2020 г., подписана от бащата на
ищцата- Н.Л. и ответниците, същите се легитимирали като наследници на А.М.Л., б. ж. на
гр. Габрово, починал на 17.03.1986 г., и са инициирали нотариално производство за
снабдяването им с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК по отношение процесния
недвижим имот, заедно с построените в него сгради. Молителите са посочили, че са
собственици на процесния имот на основание давност и наследство и като ползватели на
имота желаят да се снабдят с документ за собственост.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № 171 от 17.09.2020 г., том I, рег. № 3901, дело № 139/2020 г. на
нотариус Невена Матева с рег. № 165 на НК, с район на действие PC- Габрово бащата на
ищцата и ответниците са признати за собственици по давностно владение и наследство
на поземлен имот с идентификатор 14218.518.254 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на ИД на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. Габрово, ул. "**********" № 143, с площ от 296 кв. м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м./, заедно с построените в имота: Двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 14218.518.254.1, със застроена площ от 67 кв. м. и Едноетажна
селскостопанска сграда с идентификатор 14218.518.254.2, със застроена площ от 14 кв. м.,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ 14218.518.365; 14218.518.553;
14218.518.366; 14218.518.556 и 14218.518.253, като
Н.А.Л. е признат за собственик на 1/2 идеална част от имота,
ответниците на по 1/6 идеална част от имота.
Видно от удостоверение за наследници, А.М.Л. е починал на 17.03.1986 г., като е
оставил наследници по закон:
Б. Д. Л. - съпруга,
Н.А.Л. - син,
М.А.М. - син.
Видно от същото удостоверение, Б. Д. Л. е починала на 04.09.2009 г., като е
оставила наследници по закон:
12
Н.А.Л. - син,
М.А.М. - син.
Видно от удостоверението, М.А.М. е починал на 02.11.2019 г., като е оставил
наследници по закон:
ЦВ. Р. М. - съпруга,
АН. М. АЛ. - дъщеря и
В. М. Б. - дъщеря.
Въз основа на показанията на свидетелите съдът намира за установено, че
фактическа власт върху имота първоначално е осъществявана от наследодателя А.М.Л. и
съпругата му Б. Д. Л., като заедно с тях в имота през годините са живеели синовете им
М.А.М. и Н.А.Л., заедно с техните семейства.
Около 1980 г. М.А.М. и ответницата ЦВ. Р. М. напуснали процесния имот и
отишли да живеят в друго жилище в гр.Габрово.
След смъртта на Б. Д. Л. в имота продължили да живеят Н.А.Л., дъщеря му-
ищцата А.Н., в последствие и съпругът й и децата им, когато заживели в гр. Габрово, от
2017 г. Н.Л., дъщеря му А.Н. и съпругът й, през различни периоди са извършвали ремонтни
дейности в имота с оглед ползването му като жилище. Ползвали са като жилище втория
етаж, а в първия етаж, в който е живяла Б. Л. до смъртта си, не са живели, след смъртта на Б.
Л. ползват етажа като склад. Няма данни да не са давали достъп на М.М. да имота, ясно и
недвусмислено да са му показали, че след смъртта на Б. Л. няма кавито и да е било права
върху имота и те са го завладели като свой в размер на по 1/2 идеална част. Н.Л. и неговата
дъщеря Александра и семейството й са плащали консумативните разходи във връзка с
ползването на процесния имот. От показанията на св. И. се установява, че до смъртта си
М.М. е посещавал имота, като е бил канен от брат си Н.Л. и му е предлагал ключове от
имота.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК издаването на констативен нотариален акт за собственост е
предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът
задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази
проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т.
нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/.
След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно
принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз
основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като
резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК
/както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите
лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността
на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2,
пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу
титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост. Обвързващата доказателствена сила на
нотариалния акт досежно удостовереното право на собственост се признава в класическата
юриспруденция и в съдебната практика по отменения Закон за гражданското
съдопроизводство /ЗГС/, според които за оборването на тази доказателствена сила е
необходимо пълно обратно доказване. Да се отрече доказателствената сила на констативния
нотариален акт означава да се обезсмисли това специално уредено производство и
резултатът от него. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава
13
правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на
правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да
твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване
на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да
се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не
се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа
нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Предвид посоченото по-
горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на
собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи
тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.
В случая въз основа на издадения в полза на ответниците констативен нотариален
акт съдът е длъжен да приеме, че посочените в акта лица са съсобственици на процесния
имот. Бащата на ищцата и ответниците, в качеството си на наследници на наследодателя
А.М.Л. са инициирали нотариално производство за снабдяването им с констативен
нотариален акт по чл. 587 ГПК, с което действие са се позовавали на изтекла в полза на
наследодателя им придобивна давност. В този случай наследодателят е станал собственик
по аргумент на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, но на
ефекта на придобивната давност се позовават неговите наследници. По правило, в този
случай всички наследници трябва да фигурират в нотариалния акт, освен ако някои от тях не
са завладели идеалните части на другите и е изтекъл нов десетгодишен срок от смъртта на
наследодателя.
В случая бащата на ищцата е участвал в едностранното охранително
производство, но въпреки това в делбеното производство - гр.д. № 424/21 г. на ГРС оспорва
легитимиращия ефект на издадения констативен нотариален акт по отношение придобито
вещно право на съсобственост от 1/6 ид.ч. за всеки от настоящите ответници, произтичащо
от давностно владение. В тази връзка се позовава на изтекла в негова полза 10 годишна
придобивна давност, като считано от 04.09.2009 г. твърди да е владял явно и непрекъснато
целия имот, като е придобил и притежаваната 1/2 ид.ч. на брат си М.А.М., починал на
02.11.2019 г. Възражението е признато за неоснователно, тъй като с подписването на молба-
декларация вх. № АУ- 04-02-57/31.07.2020 г., въз основа на която е било образувано
производството за снабдяване на страните с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК
бащата на настоящата ищца е признал недвусмислено правата на останалите съсобственици,
в това число, че е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на
другите сънаследници.
Самото участие на бащата на ищцата, заедно с ответниците в производството по
издаването на констативния нотариален акт по чл. 587 ГПК изключва възможността да е
завладял идеалните части на другите наследници, в периода преди инициирането на
производство.
Не се доказа ищцата А.Н. и баща й Н.Л. да са отблъснали владението на
наследника М.М. за процесния по настоящото дело период.
В ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК е прието, че при
наследяването като общо правоприемство, владението преминава по право към
наследниците независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот.
Поради това при правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за
упражняването на фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това
следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ
се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с
14
едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане
владението на останалите. Разяснено е, че във всеки отделен случай тези обстоятелства
трябва да бъдат доказани. В същия смисъл са тълкувателните мотиви на решение № 132 от
27.05.2016 г. по гр. д. № 1121/2016 г. на ВКС, I г. о. и решение № 74 от 24.06.2015 г. по гр. д.
№ 6277/2014 г. на ВКС, I г. о., съгласно които преобръщането на държането частите на
съсобственика във владение за себе си следва да се осъществи чрез недвусмислени
действия, които са извън кръга на тези, предвидени в специалните норми за
съсобствеността (чл. 31 и чл. 32 ЗС) и те да са възприети като такива от съсобственика
(когато това е възможно, както е в случая). Тези действия следва да са такива, които
преценени в съвкупност, представляват по съдържание действия на изключителен
собственик. Правото на собственост е абсолютно право и отблъскването на владението на
другите съсобственици означава отричане на правата им от владелеца-съсобственик и
принуждаването му да се съобразяват с установеното от него владение като с права на
изключителен собственик. Действията, с които съсобственикът превръща държането на
чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не
съществува общ отговор, валиден за всички случаи - какви конкретни факти и с какви
конкретни доказателства следва да се установи това. Във всеки отделен случай, обаче,
обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани
конкретно, а това в случая не е налице.
В случая ищцата не е доказала, че след смъртта на Б. Д. Л. е извършила каквито
и да е действия, разкриващи намерението да свои идеалната част на чичо си М.А.М..
Извършването на ремонтни дейности в наследствения на чичо й и баща й имот,
заедно с последния, само по себе си не демонстрира на останалите съсобственици
завладяване изцяло или на част от правата им. Нормално е при ползване на имот да се
извършват ремонти и подобрения в него.
Ищцата следва да докаже, че е демонстрирала на чичо си завладяването на
неговите права върху имота. Ако завладяването не е демонстрирано, владението е скрито и
давностният срок не тече.
Не се събраха доказателства за това, че ищцата е престанала да държи чуждата
идеална част за чичо си и е започнала да я държи за себе си с намерението да я свои, като е
довела тези си действия до знанието на чичо си, тъй в показанията на разпитаните по делото
свидетели не се съдържат подобни установявания. Ищцата не е оборила съществуването на
признатото на ответниците с констативния нотариален акт право на собственост върху
процесния имот.
Владението на М.А.М. и неговите наследници върху имота не е било прекъсвано
и отнемано по явен начин, нито от бащата на ищцата, нито от самата нея, нито от други
трети лица.
Било е необходимо ищцата да предприеме действия, които ясно и категорично
да сочат на завлядяване на имота и това да бъде доведено до знанието на ответниците- че
имотът се владее от ищцата и че тя има владелческото намерение, след което ответниците
да се е отнесли пасивно към тази промяна и да не са предприели нищо в продължение на
10 години, за да е налице придобиване чрез непрекъснато и необезпокоявано владение за
себе си от страна ищцата на процесната 1/2 идеална част.
Скритото отнемане на владение или опитите за такова отнемане, които не са
установени по делото, не могат да послужат за начало на явно владение на ищцата спрямо
15
наследодателя на ответниците. Владелецът, от който владението се отнема, трябва да узнае
за това, за да може да се защити, чрез съответни процесуални способи. Едва след като е
установил, че владението му е отнето и в продължение на необходимия период от време,
като не е предприел нищо, той загубва правата си, а новия владелец ги придобива по
оригинерен способ. Неявното владение спрямо ответниците не може да представялява
начало на завладяване с ясно и недвусмислено намерение за своене, с което да започне
течението на давностен срок за придобиване на процесния имот.
Няма данни наследодателя на ответниците да е узнал за владелчески действия и
намерения на ищцата към смъртта на баба й Б. Л. на 4-9-2009 г., като по делото няма
никакви положителни доказателствени данни, че наследодателя на ответниците е узнал за
владелческите действия и намерения на ищцата към тази дата. От тази дата до смъртта на
М. Александров на 9-11-2019 г. не е доказано ищцата да е владяла 1/2 иделна част от
процесния имот.
Искът за признаване собствеността на ищеца поради придобиване чрез
самостоятелно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху 1/2 идеална част от
процесния имот в периода от 04.09.2009г. до 02.11.2019г. е недоказан и поради това
неоснователен и следва да се отхвърли.
Няма основание да се отменя нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение и наследство № 171 от 17.09.2020 г., том I, рег. №
3901, дело № 139/2020 г. на нотариус Невена Матева с рег. № 165 на НК, с район на
действие PC- Габрово, тъй като той вярно отразява правата на страните по него, вкл. на
ответниците спрямо процесния имот.
Разноски
Ответната страна е представили списък на разноски си до края на устните
състезания, но тъй като исковете изцяло се отхвърлят, следва да й се присъдят направените
от нея разноски в тежест на ищцовата страна в размер на 800 лв. и на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ АЛ. Н. АЛ., ЕГН********** и с постоянен
адрес в гр. София, ж.к. „*********", бл. 97, вх. Б, ет.4, ап.35; Чрез пълномощник: Адвокат
Х.Р. от САК; със съдебен адрес: гр. София ул. „Сердика" № 23,Тел: **********; СРЕЩУ
ЦВ. Р. М., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, бул. „**********" № 84, ет.2,
ап.12; А.М. А.- И., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, бул. „**********" №
16
84, ет.2, ап.12 и В. М. Б., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „*********"
№ 2, ет.5, ап.24; ИСК за установяване на СОБСТВЕНОСТТА на АЛ. Н. АЛ.,
ЕГН********** спрямо ЦВ. Р. М., ЕГН**********, А.М. А.- И., ЕГН********** и В. М.
Б., ЕГН**********; относно 1/2 идеална част от правото на собственост на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор №14218.518.254 по КК и КР на гр. Габрово, одобрени със Заповед
№ РД-18-64/26.10.2007 г. на ИД на АГКК с адрес на ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ: гр. Габрово, ул.
"**********" № 143 с площ 296 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанинизира, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./ , заедно с
построените в имота: Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
14218.518.254.1 със застроена площ от 67 кв.м. и Едноетажна селскостопанска сграда с
идентификатор 14218.518.254.2 със застроена площ от 14 кв.м. ; при съседи: ПИ-ти с
идентификатори №№ 14218.518.365; 14218.518.553; 14218.518.366; 14218.518.556 и
14218.518.253, съгл. скица на ПИ № 15-1061518-29.09.2021 г. на СГКК - Габрово на
основание давностно владение в периода от 04.09.2009г. до 02.11.2019г. и на осн. чл. 537,
ал. 2 от ГПК ДА СЕ ОТМЕНИ Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство, вписан в Служба по вписванията - Габрово
под акт № 116, том VII, дело 1281, с Вх. № 2168 от 18.09.2020 г., в ЧАСТТА, с която ЦВ. Р.
М., А.М. А.- И. u В. М. Б. са признати за собственици на по 1/6 ид.ч. от имота, като
носнователен и недоказан.
ОСЪЖДА АЛ. Н. АЛ., ЕГН********** да заплати на ЦВ. Р. М.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, бул. „**********" № 84, ет.2, ап.12; А.М.
А.- И., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, бул. „**********" № 84, ет.2, ап.12
и В. М. Б., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 2, ет.5,
ап.24; РАЗНОСКИ по делото- 800 лв. на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ГОС в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
17