О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260 034
гр.Пловдив, 22.01.2021г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в закрито съдебно заседание на 22.01.2021г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.ч.гр.д.№ 621/2020г. по описа на АС - Пловдив, намира следното :
Въззивно
производство по реда на чл.278, ал.2 ГПК, на осн. чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№
265624/16.10.2020г., подадена от „С.е.2“ ЕООД, ЕИК ...,
ищец в производството пред първоинстанционния съд, чрез адв.М.Б., против
Определение № 260215/29.09.2020г., постановено по гр.д.№ 1528/2020г. по описа
на ОС - Пловдив, за връщане на исковата молба и за прекратяване на
производството по делото.Оплакванията в частната жалба са за
незаконосъобразност на обжалваното определение, а искането е за неговата отмяна
и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на делото.
В постъпилия в срок писмен отговор,
вх.№ 271234/01.12.2020г., от насрещната въззиваема страна, Н.с.н.Р.Б. ответник
в производството пред първоинстанционния съд, чрез процесуални представители Е.
Х. - началник правен отдел
и Л. Т. - главен
юрисконсулт, частната жалба се оспорва и се иска потвърждаване на обжалваното
определение.
Постъпилата въззивна частна жалба е
допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване по чл.274,
ал.1, т.1 ГПК определение на първоинстанционен окръжен съд от съдебния район, в
законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес
от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и не е било
необходимо изпълнение на процедурата за
изпращане на препис от жалбата на насрещната страна за отговор, на осн.чл.130,
изр.2, предл.посл. ГПК, поради което се поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа
на оплакванията в жалбата и оспорванията в отговора, след като извърши
дължимата цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното
определение, намира следното:
Първоинстанционното съдебно
производство, в което е постановено обжалваното определение, гр.д.№ 1528/2020г.
по описа на ОС - Пловдив, е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№
20463/20.07.2020г., подадена от ищец „С.е.2“ ЕООД, против ответник Н.с.н.Р.Б.
ИМ са въведени следните твърдения:С Договор № ...г. със страни ДФ „З.“ и ищеца,
на последния била предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на
175 929.60лв., представляваща 80% от общата стойност на проекта за
изграждане на фотоволтаична централа с мощност 78.12 KWP в землището на с.Т., област Р.За
изграждането на централата било издадено Разрешение за строеж № .../...г., а на
29.06.2012г. било издадено Разрешение за ползване № .../...г.На 26.10.2012г.
ищецът сключил с „Е.-п. П.“ АД Договор № .../...г.за изкупуване на електрическа
енергия, влязъл в сила от датата на въвеждане в експлоатация на централата - на
29.06.2012г., със срок на действие 20 години.Съгласно чл.16, ал.1 от Договора,
електрическата енергия, произведена от централата, ще се изкупува от Купувача
по определената от ДКЕВР преференциална цена, в съответствие с разпоредбите на
ЗЕВИ, а, съгласно чл.16, ал.2, цената на електрическата енергия, произведена от
централата, не се изменя за срока на договора.Съгласно чл.16, ал.3 от договора,
цената, по която Производителят ще продава на Купувача електрическа енергия, е
определена с Решение на ДКЕВР № .../...г. и е в размер на 567.41лв./мвч без ДДС.Така
постигнатите договорни уговорки били в съответствие с приложимата нормативна
уредба, в т.ч. с чл.31, ал.4, постановяващ забрана за изменение на цената на
ел. енергия от възобновяеми източници за срока на договора за изкупуване и с
чл.32, ал.3 от ЗЕВИ, съгласно който преференциалната цена на изкупуване на ел.
енергия от възобновяеми източници се определя за целия срок на договора за
изкупуване.Съобразена била и нормата на § 7, ал.1 ПЗР на ЗЕВИ, съгласно която
за енергийни обекти, с изкл. на ВЕЦ с обща инсталирана мощност над 10 MW, въведени в експлоатация към датата на
влизане в сила на закона, дългосрочните договори за изкупуване на ел. енергия
от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за
изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона.По
времедействието на Договор № .../...г. с решение на Н. с. на РБ били приети законови
промени, пряко рефлектиращи върху размера на цената на доставяната ел.
енергия.С § 18, ал.1 ПРЗ на ЗИД на Закона за енергетиката (обн.ДВ бр.56/2015г.), считано от 01.08.2015г., била
въведена промяна в цената на изкупуване на ел.енергия, произведена от
възобновяеми източници чрез енергийни средства, изградени със средства от
национална или европейска схема на подпомагане, и заявлението за подпомагане е
постъпило до влизане в сила на ЗЕВИ, в която хипотеза попадал и ищецът.Съгласно
§ 18, ал.2 производителите по ал.1 в срок до 31.07.2015г. привеждат договорите
за изкупуване на ел. енергия, които са сключили със съответния доставчик или
краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал.1.След изтичане на срока
по ал.2 общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупуват
произведената ел.енергия по цените, предвидени в ал.1, арг. от § 18, ал.3 ПЗР
на ЗИДЗИ, като посочената алинея се прилага и в случаите на неизпълнение на
задължението по ал.2 – арг. от § 18, ал.4 ПЗР на ЗИДЗЕ. Ищецът попадал в
обхвата на цитираното изменение, въведено с нормата на § 18, ал.1 ЗИДДЕ, тъй
като бил производител на ел. енергия от възобновяем източник – фотоволтаична
централа, енергийният обект бил изграден със средства от национална или
европейска схема за подпомагане, предоставени на осн. чл.31, ал.2 Наредба №
29/11.08.2009г. и заявлението за подпомагане за процесната инвестиция било
подадено преди влизане в сила на ЗЕВИ.Правилото на § 18, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ, налагащо
корекция на изкупните цени на произведената ел. енергия, ставало приложимо
спрямо ищеца от 01.08.2015г., арг. от § 18, ал.2 ПЗР ЗИДЗЕ, във връзка с датата
на влизане в сила на ЗИДЗЕ 24.07.2015г.От този момент приетите законодателни
промени намирали пряко приложение и за покупко-продажбата на ел. енергия по
сключения от ищеца Договор № .../...г.Това правоотношение, макар и договорно,
се развивало на пазар, където договорната свобода била ограничена с
административен режим, въведен с норми от императивен характер, като за
страните не съществувала възможност да се отклоняват от тях.След настъпилата
законодателна промяна ищецът вече не разполагал с възможност да се ползва от
пълните преференциални цени за изкупуваната електроенергия.Ето защо, считано от
01.08.2018г., „Е.-п. П.“ АД започнало да изкупува произведената от
фолтоволтаичната централа на ищеца ел. енергия на цена 100.41лв./мвч без ДДС,
определена с Решение № .../...г. на ДКЕВР, прието на осн. чл.31, ал.8 от ЗЕВИ и
чл.23, ал.1 и ал.2 и чл.51 от Наредба № 1 от 18.03.2013г. за регулиране на
цените на електрическата енергия, вместо на уговорената в Договора цена от
567.41лв./мвч без ДДС.В резултат от това, за периода август 2015г.- юни 2020г.
ищецът получил приход от продажба на ел. енергия с 239 316.51лв. по-малко
от цената, която би получило при прилагане на цената, която е била в сила към
момента на въвеждане на енергийния обект в експлоатация, респ. към сключване на
договора за изкупуване на ел. енергия.Посочената сума съставлявала вреда, пряко
нанесена на ищцовото дружество в резултат от приемането от ответника, Н. с. на
РБ, на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ.С приемането на посочената разпоредба Н. с.
извършило съществено нарушение на ПЕС, тъй като с нея се накърнявали принципите
на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, разпоредбата
била в противоречие с чл.16 от Хартата на основните права на ЕС за правото на
свобода на стопанската инициатива в Съюза и с Директива 2009/28/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2009г. за насърчаване използването на енергия от
възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви
2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО.Гореизложеното обосновавало отговорността на ответника
на осн. чл.2в ЗОДОВ.Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС, отговорност на
д. за вреди, причинени на частно-правни субекти вследствие нарушения на ПЕС,
можело да възникне независимо от това кой е публично-правният орган, извършил
нарушението, съответно, независимо от нарушението – неправилно транспонирана
директива или поддържане в сила на национална правна норма, която противоречи
на ПЕС или решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна
инстанция в противоречие с ПЕС( решения по делата С 6/90 и С 9/90, С 46/93 и С 48/93, С 5/94, С
224/01, С 160/14 и С 173/03), като СЕС определял три условия, при които в тези случаи
частно-правните субекти имат право на обезщетения: нарушената правна норма да
предоставя права на частно-правните субекти, нарушението на ПЕС да е особено
съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
претърпяната вреда, които условия в конкретния случай били налице.
Заявеният петитум е за присъждане на
обезщетение за репариране на причинените на ищеца имуществени вреди в размер на
дължащата се на посоченото изменение в нормативната уредба разлика между първоначалната
покупната цена по Договор № .../...г. за произведената ел. енергия от ищеца и
цената, произтичаща от изменението на приложимата правна уредба, въведена с §
18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и определена с Решение на ДКЕВР № ... от ...г., за периода
август 2015г.-юни 2020г. в общ размер 239 316.51лв., с конкретизация по
месеци, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и разноските по
делото.
В постъпилия в срок писмен отговор на
ИМ, вх.№ 261906/15.09.2020г. от ответника Н.с.н.Р.Б. е заявено , преди всичко възражение
за недопустимост на иска, с доводи, че Н. с. на РБ не е надлежна страна по
спора.Националната правна уредба не предвижда възможност да бъде ангажирана
отговорността на НС във връзка с осъществяване на законодателната му дейност, с
оглед особения му характер на държавен орган и особения характер на
извършваната от него дейност, а, съгласно чл.149, ал.2 КРБ, законите подлежат
на контрол единствено от Конституционния съд и по тези въпроси общите съдилища
не са компетентни да се произнасят.Процесуално-правният ред по ЗОДОВ не променя
този извод, тъй като в него лимитативно са изброени случаите, попадащи в
приложното му поле, извън което остава законодателната дейност на НС.В
решенията на СЕС по съединени дела С-46/93 и 48098, както и по С-302/97 е
изведен принципът, че отговорността е на държавите-членки, а не на техните
национални органи, което се възприема и в мотивите на Определение №
303/10.07.2019г.на ВКС От същността на иска не става по категоричен начин ясно
в качеството на какъв правен субект е привлечен като ответник Н. с. – като ЮЛ
или като държавен орган-процесуален субституент, съответно дали процесуалната
субституция е нормативно установена или е продиктувана от субективната преценка
на ищеца.НС осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.Действащото
44-о НС е в различен състав от народните представители от 43-о НС, като между
двете няма правоприемство, приемственост или друг вид връзка.
За да се постанови обжалваното
определение, е прието, че за твърдените да са претърпени от ищеца вреди от
съществено нарушение на ПЕС и с оглед разпоредбата на чл.2в ЗОДОВ, следва да
бъде реализирана отговорността на Д. по процесуалния ред на ЗОДОВ, но искът
следва да бъде предявен срещу надлежно легитимирана страна, респ. срещу
надлежния особен процесуален субституент.В случая волята на ищеца е исковата му
претенция да бъде насочена към Н. с., а с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес съдът не би могъл да конституира служебно друг ответник.Н. с.
обаче не е процесуалноправно легитимиран субект да отговаря за нормотворческата
си дейност.Решението по делото изисква преценка от страна на съда на
законосъобразността на действията на НС в качеството му на законодателен орган,
т.е. да бъде направена преценка на нормотворческия процес на националния
законодател, изразяваща се в преценка дали конкретната нормативна разпоредба е
приета в противоречие и в нарушение на ПЕС.Редът, по който се осъществява
контрол върху законодателната дейност на НС, е регламентиран в КРБ и Закона за
КС, който изключва общите съдилища да са компетентни да се произнасят по
отношение на законосъобразносттта или противоконституционносттта на законите, с
оглед на което гражданският съд не е компетентен да разгледа настоящия спор.В
допълнение изцяло са споделени и доводите в отговора на ИМ за недопустимост на
иска, поради липса на надлежна процесуална легитимация.
В частната жалба са поддържани
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради
постановяването му в нарушение на приложимия закон и при несъобразяване на
относимата съдебна практика.Приетото е в противоречие с постоянната практика на
СЕС( решението по
съединените дела Ф. С - 6/90 и С -9/90, по съединените дела Ф. С -46/93 и С -
48/93, както и решенията по делата С - 224/01, С - 173/03, С - 429/09, с която се приема, че отговорност на д. за вреди, причинени
на частно-правни субекти вследствие нарушения на ПЕС, може да възникне
независимо от това кой е публичният орган, извършил нарушението и независимо от
вида на нарушението.Цялостната практика на СЕС налага еднозначния извод, че ПЕС
не поставя каквито и да е изисквания относно пасивната легитимация на органа,
от който се претендира отговорност за вреди, поради което, като законодателен
орган, НС отговоря за вреди, причинени на частно-правни субекти от нарушение на
ПЕС и не може да бъде изключен от кръга на пасивно легитимираните
субекти.Приетото противоречало и на Конституцията.Прогласената в чл.7 КРБ
отговорност на д. за вреди от незаконни актове или действия на нейните органи и
длъжностни лица е конституционна гаранция за частно-правните субекти за
репариране на понесените от тях вреди от противоправни закони.Да се приеме, че
Д. не отговаря за вредите от законодателната дейност на НС, която противоречи
на ПЕС или на Конституцията, е в пряко
противоречие с чл.7 и чл.117 КРБ.Упражнявайки правомощията си да се позоват на
непосредственото действие на чл.7 КРБ и да създадат липсващата процедурна
норма, която законодателят е пропуснал да създаде, както е посочено и в РКС №
10/1994г., в разглеждания случай общите съдилища са длъжни да обезпечат
отговорността на д.за защита на правата на частно-правните субекти.Приетото е и
в противоречие с чл.2в ЗОДОВ, с която изрично е въведен ред за разглеждане на
искове за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на
ПЕС.Обстоятелството, че, като законодателен орган, НС не е посочен изрично в
кръга на органите по ЗОДОВ, не може да обоснове недопустимост на
производството, тъй като това следва от принципите на ПЕС и от общите принципи
на правото – принципа на правовата държава, прогласен в чл.4 КРБ, принципа на
правото на достъп до съд, прогласен в чл.2 ГПК и нормите на чл.6 и 13 ЕКЗПЧОС,
гарантиращи правото на справедлив съдебен процес и на ефективни средства за
защита.Приетото е и в противоречие с Хартата на основните права на ЕС, чл.47,
прогласяващ правото на разглеждане на делото справедливо и публично, в разумен
срок, от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон,
както се приема и в Определение № 2417/14.02.2020г. по адм.д.№ 1338/2020г., ВАС.Приетото
е и в нарушение на националния процесуален закон, разпоредбата на чл.130 ГПК,
относно абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на
производството.Дължимата проверка от съда във връзка с допустимостта е за
процесуалната легитимация, която се извършва въз основа на твърденията в ИМ кои
са страните по спорното правоотношение и същата е различна от
материално-правната легитимация, за която съдът се произнася по същество в
решението.Тъй като са изложени твърдения, че се претендира заплащане на
обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение, изразяващо се в
приемане на законова разпоредба в съществено нарушение на ПЕС, а петитумът е за
осъждане на НС, като законодателен орган, приел противоправната норма, като в
обстоятелствената част подробно са развити основанията, от които произтича
легитимацията му, са налице основанията на чл.130 ГПК, а изложените от съда
основания за недопустимост на иска са съображения по същество, които не намират
опора в процесуалния закон.Въпросът за противоречие на § 18 ПЗР на ЗИДЗЕ с ПЕС е
предмет на разглеждане по дело С- 366/19, решението по което се явява от
съществено значение за настоящия спор, а от вредоносното поведение на НС са изминали
вече 5 години, поради което запазването висящността на настоящия процес е от
съществено значение за гарантиране на претендираното право на ищеца за
обезщетяване на вредите от приемането от НС на съществено противоречащата на
ПЕС правна норма.
В подадения в срок отговор на
въззивната жалба, вх. № 271234/01.12.2020г., от Н. с. Р. Б., частната жалба се
оспорва, поради следните доводи:Изводите на съда не са в противоречие нито с
практиката на СЕС, нито с приложимата национална уредба.Търсенето на
отговорност, основаваща се на нарушение на правото на ЕС, не предполага
ангажирането на отговорността на националния законодателен орган, а в
цитираните от въззивника решения на СЕС и Определение № 303/17.07.2019г. на ВКС
се визира отговорност на държавите-членки, а не на техните национални
органи.Националното ни законодателство не предвижда възможност да бъде
ангажирана отговорността на НС като законодателен орган, предвид особеностите
му като орган и особения характер на извършваната дейност.КРБ и Законът за КС
установяват реда, по който се осъществява контрол върху законодателната дейност
на НС, а процесуално-правният ред за реализиране на отговорност по ЗОДОВ не променя
и не повлиява на принципното положение, че единственият орган, който има
правомощия да се произнася по актовете на НС, е Конституционният съд.Неслучайно
ЗОДОВ лимитативно изброява случаите, попадащи в приложното му поле, извън което
е законодателната дейност на НС.Обжалваното определение не е постановено и в
противоречие с чл.7 КРБ, съгласно даденото тълкуване с ТРОСГК № 5/2013г.В
подкрепа на това, че НС не е пасивно процесуално легитимирано е и цитираното в
жалбата висящо пред СЕС дело С – 366/2019.Отговорността на НС е изключена и с
оглед договорните отношения на ищеца с друго търговско дружество, в който се
допуска тяхната промяна, от което е очевидна волята на договарящите да отчетат
в договорните си отношения законодателните промени, вкл. относно
преференциалните цени и срока, а ищецът е сключил договора много преди
извършената законодателна промяна, като още към този момент се е съгласил с
тези условия.Не е налице и твърдяното противоречие с Хартата на основните права
на ЕС.Приетото е в съответствие със съдебната практика на ВАС и СГС, която е
цитирана.Невярно е твърдяното, че в обстоятелствената част на ИМ подробно и
ясно са развити фактическите и правни основания, от които произтича пасивната
легитимация на НС, като в действителност в ИМ единствено е посочено правното
основание на чл.2в ЗОДОВ.Законодателната дейност на НС не е посочена в
лимитативно изброените случаи, попадащи в приложното поле на ЗОДОВ.
За да постанови обжалваното
определение, първоинстанционният съд е изложил две самостоятелни основания:
първо, че искът не е предявен срещу надлежно легитимирана страна, респ. срещу
надлежния особен процесуален субституент, тъй като посоченият от ищеца ответник
Н. с. не е процесуалноправно легитимиран субект да отговаря за нормотворческата
си дейност, а, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не би
могъл да конституира служебно друг ответник, и, второ, сезираният граждански
съд не е компетентен да разгледа спора, тъй като не е компетентен да извърши
преценка на нормотворческия процес на националния законодател, изразяваща се в
преценка дали конкретната нормативна разпоредба е приета в противоречие и в
нарушение на ПЕС.
Неправилни са мотивите, че посоченият
от ищеца ответник НСРБ не е пасивно процесуално легитимиран, респективно не е
надлежен особен процесуален субституент,
поради следните съображения:
Процесуалната легитимация на страните е
абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието
й съдът следи служебно. Тя се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, т. е. от правното му твърдение за това
обстоятелство, изложено в исковата молба, стига приложимият по правоотношението
материален закон да не сочи друг ответник по заявените в обстоятелствената част
твърдения.
В разглеждания случай, както основателно се възразява от
ответника, в ИМ изрично не е посочено в какво качество е конституиран
ответникът НСРБ - като самостоятелно ЮЛ или като процесуален субституент на Д.
и, ако е второто, на какво основание. Извеждането на пасивната процесуална
легитимация на посочения от ищеца ответник НСРБ обаче е било изцяло в
правомощията на сезирания граждански въз основа на въведените в ИМ твърдения и
заявения петитум, че се претендира реализиране на имуществената отговорност на Д.
за репариране на твърдените да са причинени вреди на ищеца от дейността на НС
като държавен орган, осъществяващ законодателната власт.Ето защо, независимо от това дали ще намери приложение специалния
закон – ЗОДОВ или исковата претенция щe бъде подчинена на общия материален закон
(ЗЗД – чл. 49), посоченият от ищеца ответник НСРБ, като държавен орган, част от
системата държавни органи, представляващи едно цяло с Д., е пасивно процесуално
легитимиран в процеса, като процесуален субституент на Д., чиято имуществена
отговорност за вреди се търси, която не участва като страна по делото, но ще
бъде обвързана от решението (Решение № 249/15.01.20121г. по гр.д.№ 4069/19г.)
Неправилни са и изложените мотиви, че
сезираният граждански съд не е компетентен да се произнесе по спора, с оглед
необходимостта да се извърши преценка на нормотворческата дейност на НСРБ, тъй
като поставеният преюдициален въпрос за наличие на съществено противоречие на
посоченото законодателно изменение с §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ с ПЕС е изцяло в
правомощията на общите съдилища, като същият е предмет на разглеждане от СЕС по
Дело С-366/2019г. по отправеното преюдициално запитване от СРС.
С оглед изложеното, се налага извод за незаконосъобразност на обжалваното определение, което следва да се отмени и делото – върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Мотивиран от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №
260215/29.09.2020г., постановено по гр.д.№ 1528/2020г. по описа на ОС - Пловдив,
за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото и връща
делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Делото да се върне на ОС - Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: