Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     260133                                04.09.2020г.                     Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                              ХХV наказателен състав

На Четвърти септември                                                                2020 година

В публично заседание в следния състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

 

СЕКРЕТАР: Сийка Радева

ПРОКУРОР: ПЛАМЕН ЧОБАНОВ

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

АНД № 2081 по описа 2019 година

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Б.Г.Д. – роден на ***г***, …, български гражданин, със средно образование, неосъждан /реабилитиран/, работещ, неженен, живущ ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 06.07.2018г. в град Пловдив, в съучастие като извършител с П.С.А. с ЕГН ********** – като извършител, по хулигански подбуди е причинил другиму – на Ж.М.Р. с ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана на долната устна, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 от НПК вр. чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл.78А ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

ПРИЗНАВА обвиняемия П.С.А. – роден на ***г***, …, български гражданин, с основно образование, неосъждан /реабилитиран/, работещ, неженен, живущ ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 06.07.2018г. в град Пловдив, в съучастие като извършител с Б.Г.Д. с ЕГН ********** – като извършител, по хулигански подбуди е причинил другиму – на Ж.М.Р. с ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана на долната устна, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 от НПК вр. чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл.78А ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Вещественото доказателство – СD диск, приложен на лист 55 от досъдебното производство, ДА ОСТАНЕ по делото.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемите Б.Г.Д. и П.С.А. солидарно да заплатят по сметка на ОДМВР град Пловдив направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 164,22 лева, като всеки от тях следва да заплати по 82,11 лева.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от днес пред Окръжен съд - Пловдив.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:          /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.

МОТИВИ

към Решение № 260133 от 04.09.2020г., постановено по АНД № 2081/2019г. по описа на ПРС – ХХV н.с.

 

Производството е по реда на чл.378 от НПК.

Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в съда за разглеждане постановление, с което прави предложение обвиняемите Б.Г.Д., ЕГН ********** и П.С.А., ЕГН ********** да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 06.07.2018г. в град Пловдив, в съучастие като извършители, по хулигански подбуди са причинили другиму – на Ж.М.Р. с ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана на долната устна, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемите следва да бъдат признати за виновни в извършване на инкриминираното деяние, като им бъде наложено административно наказание глоба, като по отношение на обв. Д. размера на глобата бъде минимално предвидената в закона – 1 000лв., а по отношение на обв. А. размера на глобата бъде над минимално предвидения размер, а именно 1 500лв. Като причина за това прокурорът изтъква участието на двамата обвиняеми в изпълнителното деяние на извършеното престъпление. Не взема отношение относно направените по делото разноски и приложеното по делото веществено доказателство.

Обвиняемите Б.Г.Д. и П.С. А. не се признават за виновни и дават подробни oбяснения за случилото се. Акцентират върху това че били предизвикани от св. Р., св. А. и св. А., поради което стореното от тях било при самозащита. В хода на съдебните прения  заявяват че се придържат към казаното от техните защитници. В последната си дума молят да бъдат оправдани.

Защитникът на обвиняемия А. - адв. М.Г., моли съда да оправдае обв. А. тъй като обвинението не било доказано по безспорен и категоричен начин. Заявява че няма спор че на пострадалия била причинена телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, но оспорва наличието на хулигански мотив. Твърди че нанесената телесна повреда е резултат от изцяло личен мотив тъй като причината за случилото се е че двете жени работещи като **са предлагали агресивно услугите си, придружено от пребъркване на джобовете на двамата обвиняеми и с коментар за хомосексиалността им тъй като те отказали предложението им. Набляга се на това че двамата обвиняеми били употребили алкохол което изострило чувството им за справедливост и това била причината поради която се стигнало до нанесената телесна повреда.

Защитникът на обвиняемият Д. – адв. К.Е. заявява че поддържа изложеното от адв. Г. което било в сила и за неговия подзащитен. В допълнение излага свои мотиви за това защо приема че нанесената телесна повреда е по личен мотив, а не по хулигански. Набляга на това че подбудата на двамата обвиняеми за да нанесат лека телесна повреда е не да засягат съзнателно обществения ред, а изцяло лична. Прави свой анализ на доказателствата по делото. Счита че след като няма обвинение за извършено престъпление по чл. 216 от НК, то счупването на витрини в магазина не би следвало да се приеме като елемент от състава на престъплението за което е предявено ообвинение.

Нито обвиняемите, нито адв. Г. и адв. Е. вземат отношение относно направените по делото разноски и приложеното по делото веществено доказателство.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият П.С.А. е роден на ***г***, б., български гражданин, с основно образование, неосъждан /реабилитиран/, работещ, неженен, живущ ***, ЕГН **********.

Обвиняемият Б.Г.Д. е роден на ***г***, б., български гражданин, със средно образование, неосъждан /реабилитиран/, работещ, неженен, живущ ***, ЕГН **********.

Обвиняемите П.С.А. и Б.Г.Д.,***, били ангажирани със строително-монтажни дейности по обекти в района на Централна гара в гр. Пловдив. За целта когато им било възложено, идвали в гр. Пловдив и преспивали в града колкото било необходимо за да свършат работата си.

На 05.07.2018г., вечерта, обвиняемите П.А. и Б.Д. ведно със свои колеги решили да излязат в гр. Пловдив да се забавляват. Късно вечерта, А.и Д. посетили дискотека „Мегами“ в гр. Пловдив където употребили алкохол. Около 04:00ч. - 05:00ч. на 06.07.2018г. двамата обвиняеми решили да се прибират, поради което се озовали в района на Централна гара в гр. Пловдив където двамата обитавали хотел именно в този район.

По същото време пострадалия Ж.Р. също се намирал в района на Централна гара в гр. Пловдив, тъй като бил редовен посетител на кварталното казино. Пред казиното, заедно със св. Р., били и свидетелките Ж.А. и П.А., които предлагали сексуални услуги в района на Централна гара в гр. Пловдив. Св. Р. се познавал със св. А. тъй като преди години тя била омъжена за негов роднина. Обв. А. бил клиент на св. А., а обв. Д. ползвал услуги на други **, и поради това двамата обвиняеми знаели с какво се занимават двете жени. След като ги забелязали и тъй като имали желание да ползват услугите на двете жени, двамата обвиняеми се приближили до свидетелите Р., А. и А.. Обвиняемите попитали св. А. дали работи, но тя им казала че вече са приключили и ще се прибират тъй като трябва да си хванат автобуса. Тъй като двамата обвиняеми били употребили алкохол което било  възприето от тримата свидетели Р., А. и А., те решили да се отдалечат от тях за да не се разправят, и тръгнали към денонощен магазин за храни и цигари находащ се в гр. Пловдив, ул. „Иван Вазов“ № 61. Св. Р. искал да си купи хляб, а св. А. цигари. Уговорката им била след като напазаруват, св. Р. да ги изпрати до автогарата от където двете жени щели да си хванат автобус и да се приберат по домовете си. Заявеното от св. А. ядосало двамата обвиняеми поради което те започнали да обиждат св. Р., да го наричат ** и да го псуват, тъй като помислили че той е ** на свидетелките А. и А., и ядосани от отказа на св. А. тръгнали след тримата към магазина. По пътя продължили да обиждат св. Р. и да го псуват, но св. Р. и неговите познати св. А. и А. не им обърнали внимание защото не искали да си имат неприятности.

По това време в денонощния магазин на работа като ** бил свидетеля Х.С.. Свидетелите Р., А. и А. влезли в магазина да пазаруват, като св. А. влязла първа, след нея св. А., а накрая вървял св. Р.. Влизайки в магазина тримата продължавали да се оглеждат назад тъй като били в очакване дали двамата обвиняеми които ги последвали до магазина и продължили да обиждат св. Р. ще влязат след тях. Около 10-15 секунди по-късно, на прага на магазина се показал обв. Д., който се огледал за няколко секунди и влязъл в магазина. Непосредствено след него в магазинчето влязъл и обв. А. който преди да влезе в магазина свалил колана който носил на панталона си и го държал в ръка. Още с влизането си обв. Д. се насочил към св. А. и й целунал ръка, а през това време обв. А. минал зад гърба му, насочил се към постр. Р. като му отправил някакви реплики които били чути от св. А.. В отговор св. Р. заотстъпвал назад, като се опитал да премине между хоризонталната хладилна витрина и поставените в магазина вертикални хладилни витрини. Св. А. била притеснена от казаното от обв. А. и с ръка се опитала да го възпре по пътя му към св. Р. като го побутнала по гърдите леко назад. Обв. А. обаче изобщо не й обърнал внимание и без никакъв повод нанесъл удар със своята глава, в главата на св. Р.. Притеснена от случващото се св. А. от страх избягала зад щанда където стоял продавача – св. Х.С., св. А. останала приклущуна в ъгъла пред тезгяха на продавача и пред нея били двамата обвиняеми и св. Р., а св. Р. от своя страна в знак на защитна реакция се опитал да удари с юмрук в лицето обв. А. който отстъпил назад. В това време обв. Д. се намесил да защити приятеля си поради което св. Р. замахнал с юмрука си и към него. Обв. Д. изритал св. Р., който отново се опитал да го удари с юмрук в гърдите, но той го изритал, хванал го с ръце зад врата и започнал да го дърпа. Пострадалия Р. се опитвал да се защити като бутал с ръце обв. Д., но той го държал здраво зад врата. Виждайки че обв. Д. е хванал св. Р. и здраво го държи, веднага се намесил и обв. А., и започнал яростно да удря с колана който държал в ръката си, и със самата ръка свита в юмрук св. Р., като ударите му попадали по тялото, и главата на пострадалия. По този начин докато обв. Д. държал св. Р., обв. А. му нанесъл повече от петнадесет удара с юмрук и с колан. Ударите му били толкова ожесточени че накарали неговия приятел обв. Д. да се отдалечи настрани за да не пострада и той, като въпреки това продължил да държи с една ръка св. Р. за да улесни обв. А.. В един момент очилата на обв. Д. които той бил поставил на главата си паднали, и за да си ги прибере, той пуснал св. Р. и се навел да си търси очилата. Св. Р. се опитвал да се предпази с ръце от ударите на обв. А., но безуспешно, тъй като той продължил да го удря с юмруци и с колана който държал, без да спира, по главата и тялото. По този начин върху пострадалия се изсипали в допълнение още повече от десет удара. Тъй като св. А. била останала зад св. Р., който докато бил бит от двамата обвиняеми се притискал назад с гръб към нея, докато обв. А. удрял св. Р., неволно нанесъл и няколко удара на св. А.. Обв. А. уморен от усилията си да бие св. Р., спрял за няколко секунди да го удря, като го държал за главата и я натискал надолу, с лицето към пода, като му говорел нещо на ухото. Няколко секунди след това се опитал да обвие колан около врата на св. Р. и да го души, но св. Р. успял да се измъкне настрани. Веднага след това обв. А. отново го връхлетял и този път успял да увие колана си около врата на св. Р., затегнал го и започнал да го тегли за него. Св. Р. се опитвал да се откачи от хватката му, но неуспешно. Св. А. се опитала да се намеси, с което си навлякла гнева на обв. А., който ударил с юмрук и нея. Докато стискал с едната си ръка, с колан шията на св. Р., обв. А. с другата ръка го удрял с юмруци, натискал главата му надолу и го ударил неколкократно с коляно насочено към главата. Св. Р. се извъртял настрани, а обв. А. продължавал да го стиска с колана за врата като едновременно с това говорел нещо и на св. С. който се опитвал да го накара да прекрати хулиганските си действия тъй като бил силно стресиран от създалата се ситуация. Обв. Д. стоял отстрани и наблюдавал действията на обв. А. без да се намесва. Св. С. се опитвал да придържа витрината да не бъде избутана нацяло от обв. А. който натискал към нея св. Р. докато го бие, а обв. Д. наблюдавал безучастно случващото се. Междувременно св. Х.С., след като се отърсил от първоначалния шок, успял да натисне паникбутона монтиран в търговския обект. Именно в резултат на това, на място се отзовали на сигнала св. Т.К.и св. С.П.- ** към „** **" Пловдив, които веднага се намесили. В момента в който влязли в магазина обв. А. все още държал св. Р. с колана увит около врата му и продължавал да го налага с юмруци, а обв. Д. стоял и наблюдавал случващото се. Когато видял охранителите които се опитали да прекратят ударите които обв. А. нанасял, първоначално обв. А. не им обърнал внимание и се опитал да продължи дейността си, но св. П.го хванал и го извел от магазина, а св. К.извел обв. Д.. След като обв. А. освободил от хватката си св. Р., той се свлякъл на земята, уплашен и пребит. Св. А. която също била потърпевша от действията на двамата обвиняеми треперела от ужас и преживяния стрес. Св. С. също бил много стресиран и възмутен от поведенитео на двамата обвиняеми и дори му било трудно да обясни заеквайки случилото се на двамата охранители. Двамата служители на охранителната компания установили самоличността на обвиняемите. Мъжът изведен от св. П.бил обв. А., а този изведен от св. К.бил обв. Д.. Служителите на ** установили че ръката на обв. А. била нарязана от счупената от обвиняемите в магазина витрина, а по земята имало счупени стъкла и кръв. Свидетелите П.и К.сигнализирали дежурната част на 02 РУ на ОДМВР Пловдив, съставили протокол за предаване на задържани лица и предали двамата обвиняеми на полицейските служители. На място бил извикан екип на бърза помощ който отвел пострадалия Р. до болнично заведение. Екипът на Спешна медицинска помощ попълнил карта № 39016/06.07.2018г., в 05.20ч. било отразено разкъсно-контузна рана на долната устна. Отпаднал фрагмент от долен резец, световъртеж и работна диагноза сътресение. В лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 059091/06.07.2018г., в 05.55ч. е отразено като основна диагноза повърхностна травма на главата с неуточнена локализация в резултат на побой.

Случилото се в денонощния магазин и пред него било запечатано от монтираните в магазина охранителни камери. Запис от същите бил предаден от св. С.С. с протокол за доброволно предаване. 

В резултат на действията на обвиняемите А. и Д. спрямо св. Р., по непредпазливост били счупени витрина и стелаж в магазина. Чрез трето лице двамата обвиняеми възстановили сумата от 440 лв. на ** на магазина - св. С.С., по свое желание. Свидетеля С. информирал разследващите че няма имуществени претенции към двамата обвиняеми за което бил съставил и документ.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно - медицинска експертиза № 279/2018г., от заключението на която се установява,  че вследствие на взаимните усилия на двамата обвиняемите Д. и А., и нанесените върху свидетеля Ж.Р. удари му е било причинено: Контузия на лицето. Разкъсно-контузна рана на долната устна. Така установените травматични увреждания, са били причинени по механизма на удар или притискане, с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са получени, както е било посочено в материалите по досъдебното производство, а именно при нанесен побой. В съдебно-медицинската експертиза е посочено че разкъсно-контузната рана на долната устна е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Контузията на лицето е причинила болка и страдание, без разстройство на здравето /по смисъла на чл.130, ал.2 от НК/.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите С.С., П.А., Т.К.и С.П.дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК, които съдът намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване и изцяло съответстващи на останалия, събран по делото доказателствен материал, кредитиран от съда. Съдът намира описаната фактическа обстановка за безспорно доказана и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите Х.С. /а относно онези обстоятелства за които беше приложена процедурата на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК частично и от показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство/, частично от показанията на свидетеля Ж.Р. /а относно онези обстоятелства за които беше приложена процедурата на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и от показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство/, изцяло от показанията на свидетелката Ж.А. /а относно онези обстоятелства за които беше приложена процедурата на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и от показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство/,

Противоречие в така посочените гласни доказателства почти не се наблюдават с малки изключения които ще бъдат коментирани по-долу, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец и какво се е запечатало в неговото съзнание.

При постановяване на решението си съдът взе предвид и заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза /л. 71-75 от дос.пр/, която според преценката на съда е извършена компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит, и съответства на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.

Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен към него фотоалбум /л. 5-6, 9-14 от дос.пр./, протокол за разпознаване на лице и албум /л. 17, 18, 19-20 от дос.пр./, оглед на веществени доказателства /л.27 от дс.пр./, протокол за доброволно предаване /л. 23, 52 от дос.пр./, лист за преглед на пациент /л. 24 от дос.пр./, амбулаторна карта за преглед от ЦСМП и допълнителен лист /л. 25, 26 от дос.пр./, два заповеди за задържане на лице и протокол за обиск на лице /л. 36, 37, 43, 44 от дос.пр./, справки за съдимост /л. 20-22 от съд.пр, и л. 31, 54, 83-84 от дос.пр/, характеристични справки /л. 32, 118 от дос. пр./, справки БДС /л. 100, 101, 103 от дос. пр/, докладна записка от патрул на СОТ /л. 38 от дос.пр/, протокол за предаване на задължано лице /л. 39 от дос. пр/, както и от приобщеното по делото като веществено доказателство -  1 брой компактдиск съдържащ записи от охранителни камери в денонощен магазин /л. 55 от дос.пр/, протокол за оглед на ВД и албум към него /л. 56-67 от дос.пр/, писмо от сектор „Пътна полиция“ /л. 24, 35 от дос. пр/, писмо от 02 РУ /л. 73, 158 от съд.пр/, справка за задгранични пътувания на св. А. /л. 151 от съ.пр./.

Що се отнася до обясненията на обвиняемите Д. и А. дадени в хода на съдебното производство, то същите се възприемат от съда само отчасти и то само доколкото са в съответствие с останалия кредитиран от съда доказателствен материал, като при преценката на доказателствената им стойност съдът взема предвид и това, че освен доказателствено средство, те представляват и средство за защита. Така съдът не възприемата разказаното от двамата обвиняеми че те били употребили алкохол и поради това нямали много добър спомен за случилото се. Действително по делото освен от обясненията на двамата обвиняеми и от показанията на св. Р. и А. се установи че те били подпийнали, но въпреки това двамата обвиняеми дадоха обяснения в които се постараха пред съда да разкажат доста подробно случилото се през процесната нощ, като разказваха големи подробности, макар и умишлено да спестиха други, което недвусмислено показава че дори и да са употребили алкохол, това не е било в количество което да им е попречило да възприемат обстановката и да контролират действията си. Друг е въпросът че обясненията на двамата обвиняеми са изцяло насочени към оневиняването им като преиначават истината и целят непонасянето на отговорност за стореното от тях. Така от една страна те не се признават за виновни и желаят да бъдат оправдани, а от друга макар и с недомлъвки не отричат участието си в конфликт между тях и св. Р. в денонощния магазин в резултат на което на св. Р. била нанесена телесна повреда. Обв. Д. се опитва да прехвърли отговорността за случилото се на св. Р., като твърди че той ги нападнал в магазина, но същевременно с това признава „Тогава стана едно сборичкване. Опитах се да хвана **а, за да не буйства, да не удря. Докато го бях хванал стана едно сборичкване. П.и Ж. паднаха върху витрината със салами. Там бяха и **те. Беше тясно и нямам представа от натиска на кого се счупи витрината. П.каза на продавача да не се притеснява, че ще платим ако нещо се счупи. Съответно витрината се счупи. Спомените които имам са че пристигнаха охранители от СОТ и полиция, и ни изведоха от денонощния магазин“. Думите на обв. Д. макар и завоалирано представляват всъщност едно своеобразно признание за участитето на двамата обвиняеми във физически сблъсък със св. Р., тъй като те все пак отговарят на установената фактическа обстановка и кредитираните от съда доказателства, макар и изречени много избирателно. Особенно показателно е изречението „Докато бях го хванал стана едно сборичкване“ което напълно отговаря на действителността, макар и да се пропуска началото на това сборичкване и кой е жертвата в него, както и каква е ролята на двамата обвиняеми. Действително ролята на обв. Д. е основно да защитава обв. А. и да държи св. Р. за да може обв. А. да го бие с което постепенно да сломи желанието на св. Р. да се защитава. По отношение на боя нанесен на св. Р. другия обвиняем – обв. А. е още по-пестелив и лаконичен от своя приятел. Обясненията му звучат смехотворно и са показанелни за това как той се опитва да прикрие действително случилите се събития. Този обвиняем разказа „Тръгнах към него и му казах „На кого викаш **?“ Бях подпийнал и се хлъзнах, или не знам какво стана, и тръгнах към него, като той ме удари в този момент. От самия удар в този момент много ме заболя. Не помня много добре. Изгубих съзнание. Стана едно меле. Счупи се нещо и по едно време гледам се целия в кръв. Мислех че ме е нарязъл с някакъв нож. Не знаех че съм се нарязал от витрината. Изплаших се. Исках да се защитя. Беше по-едър от мен и си свалих колана исках да се изплаши и това да спре. ........Свалих колана си, за да може **да се стресира и да спре, но **те ни дърпаха и стана каша“. Обвиняемия А. много удобно „не помни“ точно какво е станало, но помни как се подхлъзнал и в резултат бил ударен. Уж изгубил съзнание, което не отговаря на истината тъй като от събраните доказателства се установява че това не е вярно, а помни че станало някакво меле както и че нещо се счупило. Именно участитето му в мелето е своеобразно признание за участието му в развилите се събития, макар и неосъзнато от него. Опита му да се оправдае с твърдението че колана бил изваден от него за да се опита да уплаши св. Р. и той да спре нападението се приема от съда за нагло изопачаване на истината. От приложения запис на СД е видно че обв. А. вади колана от панталона си още преди да влезе в магазина, а не по време на „мелето“, така че намеренията му са напълно ясни и нямат нищо общо със самозащита спрямо св. Р., който всъщност е имал нужда от такава. Твърдението че двете придружителки на св. Р., наричани от обв. А. „двете **“, дърпали него и обв. Д. в резултат на което станала каша също не отговаря на истината тъй като от събраните и кредитирани от съда доказателства се установи че св. А. и А. са били не по-малко уплашени и стресирани от св. Р. и св. Хр. С. които станали свидетели на случилото се. Съдът не възприема като истина заявеното от двамата обвиняеми че причината за случилите се събития е обстоятелството че били нападнати от две **и един **, с които свои думи визират св. Р. и свидетелките А. и А.. От доказателствата по делото безспорно се установи че действително двете жени работели като **на гарата. Този факт не се крие от тях. Освен това обаче безспорно се установи и това че св. Р. е бил техен познат, не техен ** както твърдят обвиняемите, за което твърдение не се събра нито едно доказателство. В крайна сметка те от една страна разказаха че св. Р. бил **, а не посочиха нито едно обстоятелство св. Р. да се е държал именно като такъв, освен че е придружил двете жени във въпросната вечер. Твърденията на двамата обвинаеми че били виждали и друг път двете жени и св. Р. заедно не се явяват в подкрепа на техните изводи и се явяват голословни. За съда е абсолютно нелогично един ** да се откаже от лесно спечелени пари и да забрани на защитаваните от него **да обслужват клиенти и да печелят пари. Напротив ако наистина беше **, св. Р. най-вероятно би сторил необходимото клиентите да останат доволни, а той да спечели на чужд гръб. Св. А. категорично заяви за св. Р. „Той не е **, но този със синьото /визирайки обв. А./ го помисли за такъв. Биеше го и му викаше „Майка ти **, **, **“. От показанията на св. А. също се установи че тя не се познава много добре със св. Р., знае че го наричат Д., /което съответства на показанията на св. А. и Р./ и разказва „С това момче не се познаваме но го виждам в района на гарата четвърти или пети път“. Твърдението че е ** категорично се отрича и от самия св. Р.. Съдът не кредитира и разказаното от обвиняемите, че преди срещата в магазина свидетелките А. и А. се нахвърлили върху тях като ги опипвали и им пребърквали джобовете. В нито един момент двамата обвиняеми не споменаха да им е било взето нещо от двете жени които уж толкова агресивно ги опипвали и пребърквали. За съда е напълно смехотворно двама възрастни мъже, които по собствено желание отиват при сидетелите Р., А. и А.да позволят такова агресивно отношение от тяхна страна и не само това, ами и след като те тръгват по пътя си, да ги последват „за самозащита“ както твърдат двамата обвиняеми. От събраните по делото доказателства не се установи към двамата обвиняеми да са били отправяни обиди и заплахи от страна на св. Р., а напротив такива действия са били предприети именно от обвиняемите спрямо св. А., А. и Р.. Няма никаква логика, ако те са били обиждани, пребърквани и нападнати от св. А., и А., след като тримата са си тръгнали те да ги последват, освен ако действително те са търсели услугите на двете жени и отказът им ги е ядосал, и е станал причина за последвалата саморазправа с погрешно приетия за ** св. Р. който станал изкупителната жертва за отказа на двете жени. Обв. Д. и обв. А. разказаха че тримата си тръгнали, а те двамата отишли да си купят банички от баничарницата на колелото на Централна гара и след това отишли до денонощния магазин защото обв. А. искал да си купи цигари. Посоченото не се подкрепя от събраните по делото доказателства поради което се приема за защитна позиция на двамата обвиняеми, тъй като е видно от приложеното по делото веществено доказателство – СД съдържащо запис от денонощния магазин в който са се развили събитията и от приложения по делото оглед на ВД на това СД, че двамата обвиняеми влизат в денонощния магазин секунди след като влизат свидетелите А., А. и Р., което безспорно доказва че изложеното от тях не е вярно и е просто опит да изградят някаква защитна версия. В подкрепа на изложеното се явява и факта че видно от записа, и двамата обвиняеми не носят баници, а и физически не е възможно двамата обвиняеми да са си купили банички, да са ги изяли дори и частично, и да са се придвижили от баничарницата до магазинчето общо за 15-ина секунди. В тази връзка съдът оценя като лъжливо изявлението на обв. Д. и обв. А. че двамата не били тръгнали след св. А., А. и Р. за да ги бият и да ги гонят, а просто се засякли в магазина след като се отбили да си купят банички, тъй като това противоречи на събраните по делото доказателства – те влизат в магазина секунки след пострадалия Р. и неговите приятелки и се насочват директно към св. Р. и св. А..  Абсолютно несъстоятелно е и твърдението на обв. А. че св. Р. заплашвал двамата обвиняеми с думите „Искате ли да звънна един телефон? Искате ли да изчезнете?“, което било възприето от тях като закана с убийство, което било изплашило двамата обвиняеми и те не искали да се занимават, и затова тръгнали към баничарницата. От една страна тези закани останаха недоказани по делото и не се установи никаква причина за такива закани, а от друга поведението на двамата обвиняеми описано в изложената фактическа обстановка по никакъв начин не може да се характеризира като поведение на изплашени хора, напротив те целенасочено следят тримата свидетели - св. А., А. и Р., и влизат в магазина именно за да се саморазправят със св. Р., което е видно от извършения по делото оглед на ВД и приложеното ВД – СД запечатало случилото се в магазина. Не отговаря на установената фактическа обстановка и твърдението на обвиняемите че обв. Д. стоял пред магазина и когато чул скандала влязъл вътре тъй като се установи че двамата обвиняеми влизат един след друг, и нещо повече дори обв. Д. влиза преди обв. А.. По отношение на предприетите от двамата обвиняеми действия в резултат на които на постр. Р. е била нанесена телесна повреда, обясненията на двамата обвиняеми се оценяват изцяло като средство на защита тъй като те изцяло се опровергават от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира.  На първо място и двамата обвиняеми заявиха пред съда че първия удар бил нанесен от св. Р. на обв. А., което категорично се опровергава от събраните доказателства от които е видно че обв. А. първи удря с глава св. Р. в неговата глава, в резултат на което от св. Р. последва защитна реакция срещу него и срещу обв. Д. който се намесва в защита на обв. А.. Заявеното от обв. А. че тръгнал към св. Р. и се подхлъзнал, и той го ударил, в резултат на което загубил съзнание, е абсолютно несъстоятелно и недоказано. Последвалите действията предприети от обв. А. по никакъв начин не биха могли да бъдат свързани с човек изпаднал в безсъзнание, напротив от приложения по делото СД съдържащ запис от магазина се вижда с каква активност обв. А. напада св. Р. което безспорно доказва че не само не е бил в безсъзнание, но и че целта му е била именно да сложи на мястото му този човек който с нищо не го предизвиква, само защото сам е решил че е **. Недоказано остана и твърдението на обв. А. че двете т.н. от него **– свидетелките А. и А., дърпали двамата обвиняеми и им крещяли докато траяла разправията със св. Р., тъй като пак от огледа на ВД и от записа, а и от свидетелските показания на двете жени става ясно че те са били изключително изплашени, а св. А. дори е била и потърпевша от ударите на обв. А., като след като нападението над св. Р. било прекратено св. А. трепери от страх и ужас от случилото се, което е видно от приложения запис. В подкрепа на този извод се явява и обстоятелството че стресиран от безцеремонното поведение на двамата обвиняеми бил и св. С. който дори натиснал паник бутона монтиран в магазина за да прекрати действията на двамата насилници. Единствените които безпричинно нападат са обвиняеми. Обясненията на обв. А. по отношение на обстоятелството дали св. Р. е удрял обв. Д. са противоречиви, като първоначалано той заяви категорично „**не е удрял колегата ми“, а в последствие заяви „Колегата ми каза че Ж. ударил и него в главата с юмрук. Като удря мен директно удря и него“. Съдът отдава това противоречие именно на факта че обв. А. даде обяснения които се различават от действително развилите се събития с които цели своето оневиняване. В тази връзка обв. Д. също съвсем усложливо преиначава истината установена по делото и заявява „Ж. – **нанася на П. един удар с дясно кроше в окото, при което се доближих и той нанесе същия удар и на мен. Тогава стана едно сборичкване. Опитах се да хвана **а, за да не буиства и да не удря“. Напълно премълчано остава какво в същност се е случило описано във фактическата обстановка по-горе, а се излагат едностранчиви факти единствено целящи оневиняването на двамата обвиняеми.

По отношение на показанията на св. Х.С. който е работил в магазина в който двамата обвиняеми нанасят телесни повреди на пострадалия Р., следва да се отбележи че те се преценят като показания на абсолютно незаинтересован от изхода на делото свидетел. Съдът напълно кредитира разказаното от него в съдебно заседание, а по отношение на онази част от показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство, в която е заявил че не знае какво е правил обв. Д. докато обв. А. яростно е нанасял повече от 20 удара с умруци и с колан на св. Р., същото не се кредитира от съда тъй като в съдебно заседание свидетелят беше категоричен че и двамата са нанасяли удари на св. Р., но обв. А. е човекът който е нанасял по-голямата част от ударите на пострадалия. По делото се установи че св. С. е бил изключително уплашен от разигралите се пред очите му събития. Това го заяви самия той в съдебно заседание, заявил го е и в хода на досъдебното производство. В подкрепа се явяват и показанията на св. П.който разказва че св. С. изглеждал много стресиран, като свидетелят уточнява „беше „замръзнал“, заекваше“. Съдът приема че именно това състояние на св. С. е станало причина в първоначалните си показания свидетелят да се обърка и да описва в подробности действията на обв. А. който е дал началото на побоя и е бил по агресивен и настъпателен от двамата. Въпреки това обаче след изминалия период от време в който св. С. се е успокоил, в съдебна зала разказа че и двамата обвиняеми са нанасяли удари на пострадалия като обв. А. повече. Това негово изявление е в съответствие и с останалите събрани по делото доказателства, кредитирани от съда, поради което и се приема за достоверно и истинно. То се подкрепя от показанията на св. А. и А., от огледа на ВД, от приложеното по делото веществено доказателство – СД съдържащо запис от охранителни камери в магазина, върху който са запечатани в подробности действията на двамата обвиняеми.

По отношение на показанията на свидетелите Р., А. и А. следва да се отбележи че тези свидетели са с нисък интелектуален и социален статус. В подкрепа на този извод на съда се явяват и показанията на св. П.който също е абсолютно незаинтересован от изхода на делото свидетел, който свидетелства че когато двамата с неговия колега св. К.отишли по сигнал от паник бутон в магазина, двете жени от **произход /св. А. и А./ се опитали да им обяснят какво точно се е случило, но от обясненията им нищо не разбрали, освен че са **. Свидетелите Р. и А. са неграмотни, свидетелките А. и А. се занимават с проституция. Именно тези техни особенности обусловяват и някои дребни неточности в показанията дадени от тях. Показанията на тримата свидетели обаче са изключително искренни и първични, каквито очевидно са тримата свидетели, а такова беше и придобитото непосредствено впечатление от съда относно свидетелите Р. и А.. Съдът достигна до този извод тъй като те в основната си част съвпадат с извършения оглед на ВД и запечатаното върху вещественото доказателство – СД съдържащо запис от охранителните камери. Освен това показанията на тези трима свидетели взаимно се допълват и очертават картината на развилите се събития, която в най-големи детайли се изяснява от записа върху приложеното веществено доказателство – СД.

По отношение на показанията на св. Р. следва да се отбележи че същия е бил изключително изплашен от проявената спрямо него агресия, както и свидетелите А., А. и Хр. С.. Самият той разказа пред съда че след като обв. А. го ударил с глава той изгубил съзнание. Думите му са показателни за състоянието в което се е намирал от проявената спрямо него безпричинна агресия. По делото беше установено че той не е губил съзнание, но явно стреса от създалата се ситуация е бил толкова голям, че той основно се е опитвал да опази себе си, не да наблюдава в детайли кой от обвиняемите какво точно върши, тъй като интензивността на действията им насочени към телесната неприкосновеност на св. Р. е била изключително висока. Именно на това съдът отдава и объркването на св. Р. по отношение на това кой от двамата обвиняеми го е душил с колана си. В показанията си св. Р. посочи че обв. Д. е човекът който го е душил с колана, което не се кредитира от съда, тъй като от записа съдържащ се върху ВД – СД, се установява кой от обвиняемите какво прави. Именно от този запис, а и от огледа на ВД, и показанията на св. А. се установи че не обв. Д. е човека който е свалил колана си, и в последствие душил с него св. Р., а обв. А.. Поради това и изложеното в тази насока от св. Р. не се кредитира от съда.  Не се кредитира и заявеното че той загубил съзнание след първия удар нанесен му с глава от обв. А., тъй като това не се подкрепя от събраните по делото доказателства – СД съдържащо запис от камерите и оглед на ВД. Това негово твърдение произхожда според съда от големия стрес и уплаха които са се породили във него от нанесения му побой, както и от ентелектуалния му потенциал, в резултат на които той е бил много объркан. Цялото му внимание е било насочено, не към анализиране на действията на неговите нападатели, а към неговото оцеляване, поради което и той не може да пресъздаде случилото се в подробности. Освен това от приложения запис върху вещественото доказателство – СД, е видно че в по-голямата част от времето през което св. Р. е бит, той е с лице насочено към пода и опитва да се предпази от ударите които се сипят върху него, поради което и обяснимо е неговото объркване.

По отношение на показанията на св. Ж.А. следва да се отбележи че те са най-подробни измежду показанията на св. А. и св. Р. и това е логично да е така, тъй като тя е наблюдавала случилото се отстрани и не е била пряко засегната от агресията на двамата обвиняеми за разлика от св. Р. и св. А., която останала зад св. Р. и поради това и тя отнесла няколко удара. Св. А. изключително искренно и първично разказваше за случилите се събития, и с искренно възмущение посрещаше опитите на двамата обвиняеми и защитата да я объркат с въпросите си. Дори проведената между нея и обв. А. очна ставка не можа да я обърка и тя беше изключително последователна в показанията си. Поради изложеното показанията на св. А. са от съществено значение за изясняване на цялата фактическа картина и на повода поради който се е стигнало до безпричинния побой над св. Р..

Показанията на св. П.А. дадени в хода на досъдебното производство напълно се кредитират от съда като съответни на останалите кредитирани от съда доказателства. Действително показанията на тази свидетелка са изключително кратки и лаконични, но все пак съответни на показанията на св. А. и Р. и приобщеното по делото веществено доказателство – СД и извършения оглед на ВД. Съдът положи значителни усилия да разпита и тази свидетелка лично, но с оглед обстоятелството че има данни че живее в чужбина както и липсата на неин адрес там, съдът беше изправен пред невъзможност да издири тази свидетелка. Показанията й от досъдебното производство се ползват от съда на основание чл. 378, ал. 2 от НПК.

Показанията на св. С.С. също се кредитират напълно от съда, като съответни на останалите кредитирани доказателства. Те служат основно за установяване на последиците от стореното от двамата обвиняеми които свидетелят е заварил в магазина си и с обстоятелството което беше изложено и от обвиняемите че те са заплатили счупените от тях витрина и стелаж по тяхно желание.

Показанията на св. М.П. също напълно се кредитират от съда. Същите служат само и единствено за да бъде установено спазена ли е процедурата свързана с разпит на свидетели който не могат да четат каквито са свидетелите Ж.Р. и Ж.А.. На св. П. бяха предявени двата протокола от разпит на двамата свидетели като тя потвърди че подписите са нейни, както и че е прочела разпитите на свидетелите преди да се подпишат и след като те са потвърдили написаното в протоколите. В подкрепа на показанията на св. П. са и показанията на св. Р. който потвърди че не може да чете и показанията му са били прочетени от една госпожа. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Ж.Р. относно заявеното от него че жената която го разпитвала му прочела показанията. Същото твърдение се отдава на изминалия дълъг период от време, от извършването на разпит на свидетеля в полицията и малозначителността на това обстоятелство за самия свидетел който все пак помни че показанията му са били прочетени. Св. Р. потвърди че подписите на протокола за разпит са негови, като допълни че няма спомен дали на разпита му е присъствало и друго лице освен разпитващия. Посоченото се приема от съда именно за индиция че това обстоятелство не е направило впечатление на свидетеля поради което и той не си спомня точно случилото се в тази връзка. Съдът не кредитира и показанията на св. Ж.А. в тази връзка в които тя заяви че никой не бил й прочел показанията, тъй като те противоречат на заявеното от св. П. и отразеното в самия протокол за разпит. Съдът прие че и за тази свидетелка факта на прочитането на показанията й, не е бил от особенно значение поради което и с оглед изминалото време тя не си спомня точно какво се е случило. Поради изложеното по-горе, съдът приема че показанията на св. П. изхождат от незаинтересован от изхода на делото източник – разследващ полицай който по презумпция действа добросъвестно и няма никакви основания да се приеме че показанията на двамата свидетели не са им били прочетени. В тази връзка и показанията на св. Р. и св. А. се приемат като съставени по надлежно предвидения в закона ред и прочетените части от тях няма пречка да бъдат ползвани от съда още повече че те са съответни и на останалие кредитирани по делото доказателства.

Така от събраните по делото доказателства кредитирани от съда, безспорно и несъмнено се установява че именно на 06.07.2018г. в гр. Пловдив, в тъмната част на денонощието, на обществено място, двамата обвиняеми  са причинили на пострадалия Р. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, и то по хулигански подбуди.

Датата, времето и мястото безспорно се установяват от показанията на св. Х.С., Ж.А., П.А., С.С., Т.К.и С.П.от досъдебното производство. В подкрепа на показанията на тези свидетели се явяват и приложените по делото писмени доказателства – СД съдържащо запис от охранителните камери в магазинчето в което са се развили част  от описаните във фактическата обстяновка, съставените заповеди за задържане, протокол за предаване на задържано лице, лист за преглед на пациент, амбулаторна карта за преглед от ЦСМП и допълнителен лист. На всяко от тях има отразена дата която съвпада именно с датата 06.07.2018г., като всеки от тези документи е съставен в ноща на нападението над св. Р..

Обстоятелството че свидетелките П.А. и Ж.А. са работили като **в района на Централна гара в гр. Пловдив, се установява както от техните показания, така и от обясненията на двамата обвиняеми, и от показанията на свидетелите Х.С., Т.К.и С.П.пред които двете жени сами са споделили че са **. Факта че обв. А. е бил клиент на св. А. се установи от показанията на св. А. които се кредитират от съда, а обстоятелството че и обв. Д. се е ползвал от услугите на **се установи от неговите собствени обяснения в които той призна това обстоятелство, както и от показанията на св. А., А. и Р. които разказаха че двамата обвиняеми са се интересували дали жените работят във вечерта на развилите се събития.

По делото не беше събрано нито едно доказателство че св. Р. е бил ** на двете жени каквото беше твърдението на двамата обвиняеми. Свидетелката А. категорично отрече това, като не се посвени да признае че тя и нейната приятелка св. А. работят като ** поради което и съдът намира че за нея не съществуваха каквито и да е морални или други пречки, да потвърди че св. Р. е неин **, ако това отговаряше на реалността, но въпреки това тя беше категорична в тази насока. Нещо повече, тя разказа че се познава със св. Р. от миналото си когато е била омъжена за негов роднина, което се потвърди и от показанията на св. Р.. Именно това е било обединяващото звено между тримата свидетели – св. А. и А. са били **на Централна гара, а св. Р. е познат на св. А. който е посещавал казиното находящо се в района на Централна гара вечер когато са работили и двете жени. От показанията на свидетелите А. и Р. беше установено че св. Р. посещава казиното в района на Централна гара, където двете жени проституират и поради това те се виждат вечер и си говорят, а св. Р. ги черпи с цигари. Нито един от свидетелите разпитани по делото, не заяви каквото и да е съмнение че св. Р. е ** на двете свидетелки А. и А.. От показанията на св. К.и П.се установи че още в ноща на инцидента двете жени са им казали че работят като **, но за св. Р. никой не е споменал да е **. Към изложеното по-горе следва да се добави и че в обясненията на двамата обвиняеми липсват изложени факти които да потвърждават твърдяното от тях че св. Р. бил **. Напротив както беше отразено и по-горе за съда е нелогично един ** който печели лесни пари именно от сексуалната експлоатация на жени, да си тръгне с две **вместо да ги накара да изпълнят желанията на двамата обвиняеми и да спечели от това. А по делото от показанията на св. А. и св. А. се установи именно това че двете проституиращи жени са отказали на двамата обвиняеми което е станало и причина за техния гняв насочен безпричинно към св. Р. който те помислили за техен **.  Особено показателни в тази насока са показанията на св. А. която разказа пред съда „Той не е **, но този със синьото /визирайки обв. А./ го помисли за такъв. Биеше го и му викаше „Майка ти **“, а св. А. заявява „С това момче не се познаваме но го виждам в района на гарата четвърти или пети път“, което недвусмислено говори че твърденията на двамата обвиняеми в тази насока не са верни.

По делото не се събраха каквито и да е доказателства и за това че свидетелките А. и А. са нападнали двамата обвиняеми с предложения за сексуални услуги, като ги опипвали, и обарвали, с цел да ги оберат каквито твърдения имат двамата обвиняеми, точно обратното. Както беше посочено по-горе заявеното от обвиняемите в тази насока се приема за защитна версия и не се кредитира от съда. От показанията на свидетеля Х.С. се установи че свидетелките А. и А. са били чести посетителки на магазинчето в което е работел той в продължение на 7 месеца. През това време винаги са били коректни и никога не са създавали проблеми. Св. С. категорично заяви „Не съм чувал за случаи при които лица ползвали техните услуги да са били ограбвани. Точно за тези две жени не. За други съм чувал“. Показанията на св. С. са много важни в тази насока тъй като допринасят за изясняване на дейността на двете жени и са в подкрепа на заключението на съда че твърденията на двамата обвиняеми в тази насока са напълно неоправдани и недоказани. От кредитираните от съда показания на свидетелите Р., А. и А., се установи че цялото им поведение след срещата с двамата обвиняеми било насочено към това да успеят да се отдалечат от тях, тъй като разбрали че били подпийнали и след като получили отказ да изпълнят сексуалните желания на обвиняемите те започнали да се заяждат с тях, и да сипят обиди. Посоченото е в рязък контраст с обясненията на обвиняемите които не се приемат от съда. Както беше изложено по-горе, двамата обвиняеми в своите обяснения заявиха че свидетелките А. и А. нападнали двамата обвиняеми с предложения за сексуални услуги, като ги опипвали, и обарвали, с цел да ги оберат, а св. Р. ги обидил че са **и поради това не искат услугите на двете проституиращи жени, след което разказаха че тримата свидетели А., А. и Р. се отдалечили от тях, а те отишли към баничарницата за да си купят банички и в последствие към денонощния магазин за цигари, където случайно срещнали пострадалия и двете жени. Посоченото беше категорично оборено от събраните по делото доказателства, тъй като както от свидетелските показания на свидетелите А., А. и Р., беше установено че те не са опипвали и обарвали обвиняемите и не са се опитвали да ги ограбят, както и не са обиждали двамата обвиняеми. Пак от показанията на тези трима свидетели и от протокола за оглед на ВД и от самото веществено доказателство – СД съдържащо запис от охранителните камери в магазина, се установява че двамата обвиняеми изобщо не са ходели за банички и съвсем не случайно са се озовали в денонощния магазин, а напротив целенасочено са последвали двете жени и техния придружител. От записа приложен върху вещественото доказателство се установи че двамата обвиняеми влизат в магазина непосредствено след тримата свидетели, буквално секунди след тях, като дори обв. А. сваля колана от дънките си преди да прекрачи прага на магазина което недвусмислено говори за намерението на обвиняемите и отхвърля твърдението им за случайна среща в магазина. Това тяхно поведение недвусмислено говори че те нито са ходили до баничарницата, нито са купували банички, а директно са последвали свидетелите А., А. и Р. именно с цел саморазправа със св. Р. който помислили за **, като св. Р. в крайна сметка не е отговарял за двете проституиращи жени и решението дали да обслужат обвиняемите е било чисто тяхно. Тези факти се установиха от подробните показания на св. Ж.А., която чистосърдечно разказа пред съда че обв. А. е поискал от св. А. сексуални услуги, но след като е получил отрицателен отговор тъй като е било късно и двете жени са щели да изпуснат автобуса си, обвиняемите са се ядосали и са помислили св. Р. за ** и поради това са започнали да го обиждат и да го наричат **. За това разказа и св. Р. като посочи че двамата обвиняеми го псували, обиждали и наричали „**“. И тримата свидетели А., А. и Р. посочват че именно обидното отношение на двамата обвиняеми към св. Р. и факта че отказали сексуални услуги на подпийналите обвиняеми, била причината те да побързат да се отдалечат към денонощния магазин от където св. Р. искал да си купи хляб, а св. А. цигари, след което св. Р. щял да ги изпрати до автогарата за да хванат автобуса. Това беше потвърдено и от показанията на св. Х.С. който потвърди че в ноща на нападението от пострадалия и придружаващите го жени е резбрал какво се е случило. Разказаното от него съвпада с разказаното от свидетелите А., А. и Р., и се явява в подкрепа на показанията на тези трима свидетели, като същевременно оборва твърденията на двамата обвиняеми. Показанията на св. Х.С. в крайна сметка са производни по своя характер, но са изключително важни за проверка истинноста на показанията на свидетелите А., А. и Р.. Факта че тези трима свидетели непосредствено след преживяната стресова ситуация са разказали това което разказват пред съда и в полицията, се приема от съда за индиция за тяхната искренност. Св. Р. в показанията си посочи че когато видял че обвиняемите са подпийнали и се почувствал застрашен от поведението им и обидите към него, той предложил на св. А. и св. А. да отидат именно към денонощния магазин защото знаел че там има камери. Такова поведение е напълно логично. Посоченото е показателно за това че поведението на двамата обвиняеми е разтревожило св. Р. и той е потърсил убежище и закрила там където е мислел че ще бъде защитен от наличието на охранителни камери. Именно това е в подкрепа на сторения от съда извод и събраните доказателства, че последването на двамата обвиняеми не е било миролюбиво, а напротив те са търсели и искали конфликт със св. Р., защото са го помислили за ** и той е усетил това. От събраните по делото доказателства не се установи св. Р. да е обиждал и нападал двамата обвиняеми. И св. Р., и св. А. са категорични в тази насока. Нещо повече ако св. Р. е обидил двамата обвиняеми, напълно необяснимо е защо двамата обвиняеми не са защитили честта си веднага, а са последвали тримата свидетели които са си тръгнат. Дори и хипотетично да е имало причина двамата обвиняеми да се защитават, то тази тяхна необходимост би отпаднала в момента в който свидетелите А., А. и Р. си тръгват по пътя. Въпреки това обаче двамата обвиняеми не оставят на мира свидетелите А., А. и Р., а тръгват след тях към магазина, като по пътя продължават да сипят обидни думи. Опита на тримата да намерят убежище в магазина се вижда и от записа приложен върху СД – веществено доказателство по делото, видно от който след като тримата свидетели влизат в магазинчето, се оглеждат разтревожено назад, очаквайки дали ще влязат обв. А. и обв. Д.. И действително от записа е видно че двамата обвиняеми се появяват в магазина петнайсетина секунди след влизането на пострадалия и двете му приятелки. Много ярък израз на това че твърденията на обвиняемите за нападение с цел грабеж от страна на двете проституиращи жени е тяхна защитна версия и не отговаря на реалността, е обстоятелството че пак от посоченото веществено доказателство се установява че още с влизането в магазина обв. Д. целува ръка на св. А.. Абсолютно противоречи на всяка човешка логика този жест отправен към жена която малко преди това се е опитала да пребърка джобовете ти, да те обере и да те принуди да използваш сексуалните й услуги, чийто „**“ те е обидил че си хомосексуалист. В подкрепа на извода за безпричинното нападение на св. Р. от двамата обвиняеми са и показанията на св. Хр. С. който разпозна двамата обвиняеми присъстващи в залата като мъжете които влязли в магазина непосредствено след свидетелите А., А. и Р. и „директно налетяха на момчето което придружаваше двете момичета без никаква причина“. Този свидетел макар и да не помни всички подробности запечатани върху записа приложен по делото категорично посочи че причина за нападението над св. Р. не е имало, което също оборва заявеното в обясненията на двамата обвиняеми че св. Р. ги обидил че са **и в магазина, и с това ги предизвикал да го нападнат. Обвиняемите от една страна отричат факта че последвали св. Р. и двете жени и твърдят за случайна среща с двете жени и пострадалия, а от друга страна твърдят че нападнали св. Р. именно защото той ги обиждал че са **и това било преди да отидат до магазина, т.е. все пак са ги последвали с цел саморазправа. Посоченото показва колко хаотични са обясненията на двамата обвиняеми и как с тях те целят своето оневиняване, но не излагат действително случилите се събития. В този смисъл съдът не споделя възражението на двамата обвиняеми и техните защитници че причината за стореното от двамата обвиняеми е нанесената от св. Р. обида към тях че са **тъй като липсват каквито и да е доказателства в тази насока. Напротив от събраните по делото доказателства кредитирани от съда беше установено че повода за безпричинната агесия проявена от двамата обвиняеми към св. Р. не е някакъв личен мотив свързан лично с него, а отказа на св. А. да предостави сексуални услуги на обвиняемите. По някаква необяснима причина това е причината обв. А. и Д. да формират в себе си невярна представа за придружаващия двете жени св. Р. изразяваща се в това че е ** с което те са насочили жланието си за телесна саморазправа именно към него. За това тяхно заключение обаче св. Р. няма никаква вина. Именно това е и поводът двамата обвиняеми да решат да се саморазправят с него грубо нарушавайки обществения ред и изразявайки презрението си към св. Р.. По делото както от обясненията на двамата обвиняеми, така и от показанията на св. Р. се установи че те не са се познавали преди тази случка и не са имали каквито и да било лични взаимоотношения.  Пак от събраните по делото доказателства се установи и това че св. Р. не е обиждал двамата обвиняеми и не ги е засягал по какъвто и да е начин за което анализ беше изложен по горе. Не е имало и причина за това, тъй като той единстрено се е опитал да не им обръща внимание и да защити себе си и двете жени от подпийналите им кандидат клиенти. Именно поради това липсва какъвто и да е личен мотив оправдаващ действията на двамата обвиняеми.

Що се отнася до въпроса на св. Р. били ли са нанесени телесни повреди, какви, по какъв начин са нанесени и от кого, от събраните по делото доказателства, съдът достигна до извода че на пострадалия е била нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК изразяваща се във разкъсно-контузна рана на долната устна, довела до разстройство на здравето извън слечаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Телесната повреда е нанесена на св. Р. в резултат на взаимните усилия на двамата обвиняеми по описания във фактическата обстановка начин. В крайна сметка двамата обвиняеми не отричат че са участвали в „сборичкване“ със св. Р. в магазина находящ се в райнона на Централна гара. За предприетите от двамата обвиняеми действия в резултат на които е била нанесена лека телесна повреда на св. Р., от най-голямо значение се оказва приобщеното по делото веществено доказателство – СД съдържащо запис от охранителни камери монтирани в магазина където е бил нападнат пострадалия и протокола за оглед на ВД. Записа в най-пълна степен дава информация за всичко случило се, за действията на двамата обвиняеми, пострадалия и свидетелките А. и А., като от него се установяват и множество детайли за които свидетелите А., Р., Хр. С. и А., не можаха да си припомнят и да разкажат на съда. Това е напълно обаснимо тъй като от една страна от случилите се събития, до разпита на първите трима свидетели пред съда е изминал дълъг период от време, а от друга тези трима свидетели са се оказали жертви на разиграло се пред очите им необяснимо за тях насилие, което ги е шокирало и изплашило, и е довело до огромно притеснение и смут. Въпреки това обаче показанията на тези четирима свидетели съответстват на записа и на огледа на ВД, и взаимно се допълват. Именно от изложеното недвусмислено става ясно че показанията на тези свидетели са истинни и на тях може да се има доверие с малки изключения които бяха посочени по-горе в анализа на показанията на всеки един от тях, поради което съдът не следва да се преповтаря.  Свидетелите А., А., Р. и Хр. С. разказаха че и двамата обвиняеми са участвали в нападението над св. Р., като и четиримата са категорични че обв. А. е човекът който е нанасял много повече удари на св. Р.. Тези свидетели разказаха че св. Р. е бил бит както с юмруци така и с колан. Тези свидетели бяха категорични че именно обв. А. е човека който пръв е нанесъл удар в главата на св. Р.. В този смисъл съдът не дава вяра на обясненията на обвиняемите които твърдят че св. Р. пръв ги ударил. Действително от записа на вещественото доказателство СД е видно именно това че обв. А. удря без по никакъв начин да е предизвикан св. Р.. Видно е и че св. Р. се опитва да се защити от нападението като замахва да удари обв. А., а в последствие и намесилия се да го защити обв. Д., но последва яростна атака от двамата обвиняеми като основната рола на обв. Д. е да държи св. Р. да не се съпротивлява, за да може обв. А. да го удря с юмруци и колан докато сломи желанито му за съпротива. Също от записа обаче е видно точно какви действия са предприели двамата обвиняеми с които по тялото и главата на св. Р. биват нанесени множество удари с юмруци и колан, както и с коляно. Именно от записа се установи че още с влизането си обв. Д. се насочил към св. А. и й целунал ръка, а през това време обв.А. минал зад гърба му, и се насочил към постр. Р. като му отправил някакви реплики които били чути от св. А..  Тя се опитала да го възпре по пътя му към св. Р. като го побутнала по гърдите леко назад тъй като очевидно била притеснена от думите и поведението му. Този извод се извлича от поведението на св. А. запечатано върху приложения по делото запис. Опита на св. А. обаче бил безуспешен и не възпрял обв. А., който без никакъв повод нанесъл удар със своята глава, в главата на св. Р.. Именно това негово поведение доказва какво било намерението на двамата обвиняеми с което те влезнали в магазина. Притеснена от случващото се св. А. от страх избягала зад щанда където стоял ** – св. Х.С., а св. Р. от своя страна в знак на защитна реакция се опитал да удари с юмрук в лицето обв. А. който отстъпил назад. В това време обв. Д. се намесил да защити приятеля си поради което св. Р. замахнал с юмрука си и към него. Обв. Д. изритал св. Р., който отново се опитал да го удари с юмрук в гърдите, но обв. Д. го изритал с крак, хванал го с ръце зад врата и започнал да го дърпа. Пострадалия Р. се опитвал да се защити като бутал с ръце обв. Д., но той го държал здраво зад врата. Виждайки че обв. Д. е хванал св. Р. и здраво го държи, веднага се намесил и обв. А. като започнал яростно да удря с юмрук и с колана който държал в ръката си св. Р. като ударите му попадали по тялото и главата на пострадалия. По този начин докато обв. Д. държал св. Р., обв. А. му нанесъл повече от петнадесет удара с юмрук и с колан. Ударите му били толкова ожесточени че накарали неговия приятел обв. Д. да се отдалечи настрани за да не пострада и той, като въпреки това продължил да държи с една ръка св. Р. за да улесни обв. А.. В един момент очилата на обв. Д. които той бил поставил на главата си паднали, и за да си ги прибере, той пуснал св. Р. и се навел да си търси очилата. Св. Р. се опитвал да се предпази с ръце от ударите на обв. А., но безуспешно, тъй като той продължил да го удря с юмруци и с колана който държал, без да спира, по главата и тялото. По този начин върху пострадалия се изсипали още повече от десет удара. Желанието на св. Р. за самозащита било напълно сломено и единственото което той можел да направи е да се опитва да се прикрива с ръце. Страха и безпомощността на св. Р. му попречили дори да възприеме кой от двамата обвиняеми какво точно върши. Тъй като св. А. била останала зад св. Р., който докато бил бит от двамата обвиняеми се притискал назад с гръб към нея, докато обв. А. удрял св. Р., неволно нанесъл и няколко удара на св. А.. През това време обв. Д. бил взел очилата си. Обв. А. уморен от усилията си да бие св. Р., спрял за няколко секунди да го удря, като го държал за главата и я натискал надолу, с лицето към пода, и му говорел нещо на ухото. Няколко секунди след това се опитал да обвие колан около врата на св. Р. и да го души, но св. Р. успял да се измъкне настрани. Веднага след това обв. А. отново го връхлетял и този път успял да увие колана си около врата на св. Р., затегнал го и започнал да го тегли за него. Св. Р. се опитвал да се откачи от хватката му, но неуспешно. Св. А. се опитала да се намеси, с което си навлякла гнева на обв. А., който ударил с юмрук и нея. Докато стискал с едната си ръка, с колан шията на св. Р., обв. А. с другата ръка го удрял с юмруци, натискал главата му надолу и го ударил неколкократно с коляно насочено към главата. Св. Р. се извъртял настрани, а обв. А. продължавал да го стиска с колана за врата като едновременно с това говорел нещо и на св. С. който се опитвал да го накара да прекрати хулиганските си действия тъй като бил силно стресиран от създалата се ситуация. Обв. Д. стоял отстрани и наблюдавал действията на обв. А. без да се намесва. Св. С. се опитвал да придържа витрината да не бъде избутана нацяло от обв. А. който натискал към нея св. Р. докато го бие, а обв. Д. наблюдавал безучастно случващото се. Всичко това с по-малко подробности беше разказано и в показанията на св. А., Р., А. и Хр. С. в кредитираните от съда части, като всеки разказа това което си спомня от развилите се събития. Важно е да се отбележи че събраните по делото доказателства взаимно се допълват и безспорно очертават описаната по горе фактическа обстановка.

От показанията на св. Хр. С., П.и К.се установи че свидтелеля Хр. С. изплашен от поведението на двамата обвиняеми натиснал паник бутона монтиран в магазина на който се отзовали служителите на охранителната фирма св. П.и св. К.. Пак от техните показания и от записа върху приложеното по делото веществено доказателство е видно че в момента в който влезли в магазина двамата охранители обв. А. все още държал св. Р. с колана увит около врата му и продължавал да го налага с юмруци, а обв. Д. стоял и наблюдавал случващото се. Св. П.хванал обв. А. и го извел от магазина, а св. К.извел обв. Д.. Те установили самоличността им, сигнализирали полицията и съставили протокол за предаването им на полицията.

След като обв. А. освободил от хватката си св. Р., той се свлякъл на земята, уплашен и пребит което е показателно колко уплашен и стресиран е бил от безпричинния побой над него при положение че не е имал нанесени сериозни телесни увреждания. Това се установява както от записа върху вещественото доказателство – СД, така и от разпита на свидетелите П.и К..

Обстоятелството че при нападението над св. Р. двамата обвиняеми счупили витрина и стелаж в магазина се установява както от обясненията на двамата обвиняеми, от показанията на свидетелите Ст. С., Хр. С., П., К.които видeли че по пода на магазина има счупени стъкла и кръв, така и от извършения оглед на местопроизшествие.  От обясненията на двамата обвиняеми и показанията на св. Ст. С. действително се установява че обвиняемите заплатили нанесените в магазина имуществени щети чрез техен приятел и той нямал имуществени претенции към тях, за което съставил и документ. Това било сторено по желание на двамата обвиняеми.

 

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемите Б.Г.Д. и П.С.А., са осъществили от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 06.07.2018г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди в съучастие, като извършители са причинили на Ж.М.Р. *** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на долната устна, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

От обективна страна с действията си на 06.07.2018г., в гр. Пловдив, насочени към телесния интегритет на свидетеля Ж.Р., двамата обвиняеми са му причинили /удряйки го с ръце и крака по главата и тялото, а обв. А. с и с колан, както и като бил държан от обв. Д. за да може обв. А. да го удря/, разкъсно-контузна рана на долната устна, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Разстройството на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Именно на 06.07.2018г., в гр. Пловдив, в тъмната част на денонощието, двамата обвиняеми и свидетелите Р., А. и А. се срещат случайно в района на Централна гара, което безспорно се доказва от събраните по делото доказателства, подробно анализирани по-горе и води до извода че датата и мястото на извършеното престъпление са именно тези. Този факт не се отрича и от двамата обвиняеми.

От обективна страна е налице извършителство на действия, свързани с посегателство срещу личността на свидетеля Р., като двамата обвияеми са действали в синхрон и взаимно подкрепяйки се. От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите А., А., Р. и Хр. С., протокола за оглед на ВД и вещественото доказателство – СД съдържащо запис от охранителните камери в денонощния магазин, безспорно се установи какви действия са предприели двамата обвиняеми. Така от кредитираните от съда доказателства се установи че обв. А. и обв. Д. влизат в магазина именно с цел да се саморязправят със св. Р.. Както беше споменато по-горе особено показателно е обстоятелството че обв. А. сваля колана от панталона си още преди да влезе в магазина, което недвусмислено говори за намеренията им. Причината за това поведение на двамата обвиняеми бил отказът на проституиращите свидетелки А. и А. да предоставят сексуални услуги на обвиняемите и породилото се в тях съмнение че св. Р. е ** и причина за отказа на жените. По делото не бяха установени каквито и да е доказателства за това че св. Р. действително е **, напротив установи се само че има познанство от преди години със св. А., и че посещава казиното на Централна гара в който район работят двете жени. Съвсем детайлно се изяснява стореното от двамата подсъдими от приложеното по делото веществено доказателство посочено по-горе. От цялата съвкупност от доказателства става ясно не само че първоначалния удар е нанесен от обв. А. към св. Р., че в последствиe в отговор св. Р. се опитва да удари първо обв. А., а в последствие притеклия се да го защитава обв. Д., както и последвалите събития като е видно че обв. Д. нанася само няколко удара с крак и юмрук на св. Р., като основната му роля както и сам признава той е да държи св. Р. да не се съпротивлява като през това време обв. А. безпрепятствено го удря с юмруци, коляно и с колана свален предварително от панталона му. Върху св. Р. се изсипват повече от тридесет удара, като петнадесетина от тях са докато обв. Д. държи св. Р. с две ръце, и сломява напълно неговата самозащита. В последствие боя над св. Р. продължава от обв. А. отново с юмруци и колан, последва и душене с колана, като св. Р. вече е напълно безпомощен и единственото което успява да прави е да се опитва да се прикрива с ръце. Причината за сломената съпротива на св. Р. е именно участито и на обв. Д. в нападението над него като видно от показанията на св. Р. той дори не е успял да разбере кой точно го удря и кой се опитва да го души с колана, като е останал с впечатление че е бил душен от обв. Д., тъй като е бил много уплашен и объркан от взаимните действия на двамата обвиняеми подробно описани във фактическата обстяновка. По делото няма как да се установи точно от ударите на кой от двамата обвиняеми е причинена леката телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, но безспорно се установи че тя е резултат на взаимните усилия на двамата обвиняеми. Както беше изложено по-горе обв. Д. и обв. А. макар и с недомлъвки не премълчават че са участвали във разправия със св. Р., като обв. Д. използва термина „сборичкване“, а обв. А. термина „меле“. Те обаче пресъздават една защитна версия в която се опитват да оневинят себе си и да изкарат виновен за случилото се самия св. Р., което не се доказа от кредитираните от съда доказателства. По делото не се събраха доказателства за причинена телесна повреда на двамата обвиняеми от св. Р.. Опита на двамата обвиняеми и техните защитници да докажат наличието на водещ личен мотив се увенчаха с неуспех тъй като липсва такъв и това беше безспорно установено.

С оглед вида на травматичните увреждания, установени с експертизата, всяко от тях съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК, като разкъсно-контузната рана на долната устна е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а контузията на лицето е причинила болка и страдание, без разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Предвид факта, че са получени при едни и същи обстоятелства и в изпълнение на едно и също намерение на извършителите, правилно е бил инкриминиран престъпния резултат по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като той поглъща по-лекия такъв.

Налице е по – тежко наказуем квалифициращ деянието признак с оглед на начина на извършването на престъплението, а именно – телесната повреда е причинена по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК. Именно това се оспорва както от защитата, така и от двамата обвиняеми, но според съда от доказателствата по делото безспорно се установи наличието на този квалифициращ белег на вмененото на обвиняемите престъпление. Деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК изисква като своя специфична характеристика на състава наличието и на хулигански мотив при осъществяването му, което означава, че действията на извършителите следва да са безпричинни и продиктувани единствено от желанието им за саморазправа, без оглед на каквито и да било лични мотиви за извършване на деянието, като обвиняемите действително следва без конкретна причина да са насочили действията си към пострадалия като израз на неуважението си и незачитането на обществените порядки. Предприемането на действия, насочени към телесната неприкосновеност на непознато лице, на обществено място, пред погледа на други хора, по особенно дързък и безпардонен начин, съдът преценява като проявено поведение на незачитане на личната неприкосновеност, на демонстрация на несъблюдаване добрите нрави и установените норми на дължимо поведение в обществото. Това агресивно поведение съдът прие, че се дължи на проявени хулигански подбуди от страна на обвиняемите, заради което е и налице този по - тежко наказуем състав на престъплението. В конкретния случай е установено по делото, че пострадалият и обвиняемите изобщо не са се познавали от по-рано, като не е установено да са имали някакви предхождащи инцидента влошени лични взаимоотношения. Отношението на обвиняемите към пострадалия е породено изцяло от погрешно възприетото от тях че св. Р. е ** което не е отговаряло на истината и прехвърлената върху него вина за отказа на св. А. и А. да предоставят сексуални услуги на двамата обвиняеми което ги ядосало. Цялото поведение на св. Р. и двете жени било насочено изцяло към опит да избегнат конфликта с обвиняемите които започнали да обиждат св. Р.. Именно в резултат на опита на тримата свидетели да се защитят е и отиването им в денонощния магазин който те често посещават, тъй като там има камери за видеонаблюдение и те са мислели че по този начин ще са защитени. Очакването им обаче не се оправдало тъй като за двамата обвиняеми е било безразлично дали стореното от тях е пред свидетели, дали се записва тъй като целта им е била именно да покажат че те са над обществените нрави и морал, че няма да се съобразяват с обществения ред, и ще правят това което те искат. Следователно, в поведението на обвиняемите не може да се търси някакъв траен личен мотив, при това свързан конкретно с личността на пострадалия, за осъществяване на престъпното им поведение. Изложеното по никакъв начин не може да очертае наличието на някакъв чисто личен мотив у обвиняемите, доколкото обективните им действия, предизвикани единствено от отказа на свидетелките А. и А. да им предоставят сексуални услуги, и безпричинното възприемане на св. Р. за **, е факт който стои извън конкретната личност на пострадалия и демонстрира именно неуважение и незачитане на обществените порядки и на личността като цяло. Цялостното поведение на обвиняемите, насочено към саморазправа, вместо изясняване на ситуацията по предвидения ред, с проява на груба сила и показване на надмощие над пострадалия, започнало с обидни обръщения към св. Р. който не им обърнал внимание и не отвърнал по никакъв начин, очертава характеристиките на посочения задължителен елемент от субективната страна на деянието, а именно хулиганският мотив. Друг мотив и друга цел не се установява да са имали обвиняемите, тогава, когато се се нахвърлили срещу пострадалия, освен да покажат себе си като по-силни от един „**“ както го наричат, както и необвързан с каквито и да било правила за нормално общуване и поведение. В крайна сметка, обвиняемите са демонстрирали именно това, че не се смятат за обвързани със спазването на общоприетите норми за прилично и сдържано поведение, а напротив те са искали да покажат своето надмощие над пострадалия с което са изразили незачитането на интересите на обществото като цяло. С действията си предприети пред свидетелите С., А. и А., които са представители на обществото, на обществено място – денонощен магазин отворен 24 часа в който всеки момент е можело да влязат и други хора, двамата обвиняеми са показали в най-пълна степен незачитането на общоприетите норми за поведение с което са възмутили и скандализирали хората станали свидетели на техните действия. Двамата обвиняеми са предприели разрешаване на възникналата неприемлива за тях ситуация по начин, който не е приемлив и е в противоречие с установените правила за прилично и сдържано поведение в обществото.

В конкретния случай не се установява поведението на обвиняемите да е било под влиянието на афект по смисъла на чл. 132, ал.1 от НК, тъй като липсват обективни белези за наличието на подобно състояние. Напротив, установява се, че като цяло поведението на обвиняемите е било еднопосочно и подбудено от една цел, да покажат надмощието си над един „**“ който се е опитал да защити двете си познати като ги изпрати до автогарата за да хванат автобуса си, и да нямат проблеми с подпийналите заядливи обвиняеми. Употребата на алкохол от страна на двамата обвиняеми по никакъв начин не ги оневинява, тъй като те сами са се поставили в това положение и не следва да бъдат оправдавани за това, а напротив. Освен това количеството на изпития алкохол очевидно не им е попречило да нанесат телесни повреди на св. Р., като добре са координирали действията  си.

В този смисъл съдът не възприема възраженията на адв. Г. и адв. Е. че не се касае за хулигански, а за личен мотив. Изложеното от адв. Г. че в подкрепа на този извод се явява заявеното от св. К.че от обвиняемите разбрал че сбиването започнало заради „едната **“, която придружавала „гражданина от **произход“ и че ставало въпрос за пари, не се явява в подкрепа на твърденията на двамата обвиняеми. В крайна сметка тези сведения свидетелите К.и П.са получили от двамата обвиняеми без никаква конкретизация, а от обясненията на свидетелките А. и А. нищо не разбрали. В изложения по-горе анализ съдът подробно изложи мотивите си защо не приема версията на обвиняемите относно причината поради която се е стигнало до побоя над св. Р.. Следва да се отбележи и факта че втория свидетел охранител, който е пристигнал на място – св. П.е разказал само че от обвиняемите е разбрал че сбиването станало заради „едната **“, която придружавала „гражданина от **произход“, но не и че ставало въпрос за пари, поради което съдът допуска че изложеното от св. К.би могло да е и негово лично заключение тъй като била замесена ** и този въпрос винаги е свързан с пари. Дори и това да не е така, заявеното от двамата обвиняеми в тази насока на се подкрепи от събраните по делото доказателства, а показанията на св. К.в тази насока са производни по своя характер. В крайна сметка по делото действително беше установено че възмутителното поведение на двамата обвиняеми е започнало действително заради едната ** - св. А.която казала на обвиняемите че са приключили работа за деня, но причината не е защото проституиращите жени са пребърквали и тормозили обвиняемите, а защото не са искали да им предоставят сексуални услуги. В този смисъл завяеното от свидетелите К.и П.че била замесена „едната **“, която придружавала „гражданина от **произход“ отговаря на фактическата обстановка установена по-делото. Така или иначе обаче, дори и спора да е заради проституиращата жена, това не води до никакъв извод за наличие на личен мотив свързан със св. Р. за който не се установиха доказателства че е бил ** на двете проституиращи жени и по някакъв начин е упражнил въздействие върху св. А. и св. А.. Съдът не възприема и довода на двамата защитници че на жени работещи като **не може да се има доверие повече отколкото на двамата порядъчни обвиняеми. По-горе бяха изложени подробни мотиви защо съдът кредитира показанията на свидетелките А. и А., и не следва да се преповтаря, като само ще отбележи че техните показания намират подкрепа в цялата съвкупност от кредитираните доказателства по делото, докато обясненията на обв. А. и обв. Д. не намират такава подкрепа и в много отношения са в ярък контраст със събраните и кредитирани доказателства. Изложеното от адв. Г. че двете ** жени – свидетелките А. и А., започнали да звънят по телефоните и да се заканват на двамата обвиняеми, след като побоя над св. Р. бил прекратен от двамата охранители – св. К.и св. П., по никакъв начин не се явява в подкрепа на извода за наличието на личен мотив за побоя над св. Р.. По скоро е в подкрепа на сторения от съда извод че св. Р. не бил ** на двете жени, тъй като те са говорели за нечия друга подкрепа. В крайна сметка това обстоятелство че двете жени започнали да се заканват на обвиняемите е посочено от св. П., но то няма нищо общо със събитията които са се развили преди това и са довели до нанесените на св. Р. телесни повреди. Пострадалия не може да бъде държан отговорен за действията и думите на двете проституиращи жени, а и обвиняемите не би следвало да са толкова възмутени от двете изплашени от тях жени, тъй като тяхното поведение е било далеч по брутално от думите на свидетелките. В крайна сметка липсват каквито и да е данни някой да е притеснявал или тормозил обв. А. и обв. Д. заради стореното от тях, което води съда до извод че дори и такива думи да са били изречени, те не са били подплатени от каквито и да е действителни намерения.  Твърденията на адв. Е. че до боя се стигнало защото двамата обвиняеми които били с нормална сексуална ориентация били обидени от св. Р. че са **не намери опора в събраните по делото доказателства и се прие от съда за изцяло защитна позиция по изложените по-горе причини.

Що се отнася до заявеното от адв. Е. че след като имало нанесени имуществени щети на ** на магазина св. Ст. С., по делото следвало да има и обвинение за извършено престъпление по чл. 216 от НК, и след като нямало такова нанесените имуществени щети, не би следвало да се възприемат като резултат от проява на хулигански действия, също не се споделя от съда. В крайна сметка абсолютен прерогатив на прокуратурата е преценката на кого и за какво следва да бъде повдигнато обвинение. Съдът не може да дава насока на прокурора и да му дава указания в тази връзка. Наблюдаващия прокурор е преценил че на двамата обвиняеми следва да бъде повдигнато само обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и именно за това обвинение е внесено в съда постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. За съда нанесените по непредпазливост имуществени вреди, нанесени в резултат от умишлените действията насочени към телесната неприкосновеност на св. Р. са именно последица от техните безпричинни действия насочени към телесния интегритет на св. Р. и то изцяло водени от хулигански мотиви, и следва да се третират именно като такива. Следва да се отбележи и обстоятелството че за престъплението унищожаване на чужда движима вещ извършено по непредпазливост – чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, по силата на разпоредбата на чл. 218в, т. 1 от НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия свидетел С.. Такова производство не е било инициирано, а св. С. заявява че няма имуществени претенции към обвиняемите които му възстановили нанесените имуществени щети.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. И двамата обвиняеми са съзнавали неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което вършат е противоправно и наказуемо, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици, като всеки от тях е знаел, че и другият действа, за да се постигне целеният общ престъпен резултат. Умисълът на обвиняемите за осъществяване на престъпното деяние се обективира чрез техните действия, като същите напълно съзнателно са ги насочвали пряко към телесния интегритет на свид. Р., съзнавайки техния ефект, значение и отражението, което ще дадат. За горното съдът прави изводи от самите обективни действия на двамата обвиняеми, които по своя характер, насоченост и сила са били достатъчни, за да се причинят описаните от медицинската експертиза увреждания на пострадалия свидетел. Ясно изразен е хулиганският мотив, при който действията на обвиняемите са били агресивни и необуздани, без особено съобразяване и с мястото на осъществяването им и установения ред за разрешаване на конфликти. Наличието на хулиганският мотив, чието проявление в случая се описа именно като липса на съобразяване с реда и установения в обществото начин за разрешаване на спорни ситуации, не изисква като отделна съзнателна цел у дееца засягането на обществения ред или скандализиране на обществото, защото при това престъпление се уврежда личността, но на практика, поради характера на този особен мотив у извършителя, подобни последици са включени имплицитно при неговото реализиране. Затова и за наличието на този хулигански мотив се съди преди всичко от фактическото поведение на извършителите на деянието.

Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на обвиняемите, незачитане на установения в страната ред, неуважение към обществото, липсата на елементарен самоконтрол у тях.

За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание до три години лишаване от свобода. Обвиняемите Б.Г.Д. и П.С.А. са пълнолетни към момента на инкриминираното деяние. Що се отнася до въпроса дали към този момент са осъждани за престъпление от общ характер следва да се отбележи че обв. А. макар и осъждан за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 3 и 6 от НК, на основание 86, ал. 1, т. 1 от НК е реабилитиран по право, поради което следва да се счита за неосъждан. Същото се отнася и за обв. Д., който е осъждан за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „А“, вр. ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, но от събраните по делото доказателства се установи че и той е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК. Двамата обвиняеми не са били освобождавани от наказателна отговорност, като спрямо тях не са прилагани разпоредбите на чл.78а от НК. От вмененото им във вина престъпление не са причинени имуществени вреди които да са останали невъзстановени. При наличието на тези материално - правни предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и с оглед императивността на тази разпоредба съдът е на становище, че всеки от тях следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание “Глоба”.

При индивидуализиране размера на така посоченото наказание относно обв. А., съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства трудовата ангажираност на обвиняемия. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени лошите характеристични данни за обвиняемия поради наличието на предходно осъждане, липсата на съжаление за стореното, нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК за която няма повдигнато обвиняние, по – високата степен на обществена опасност на извършеното от тях, доколкото се касае за престъпна дейност в съучастие и за множество причинени травматични увреждания и личния принос на обв. А. към престъпния резултат. С оглед на така изложеното и като съобрази имущественото състояние на обвиняемия А., както и за да въздейства предупредително и възпитателно както спрямо него, така и спрямо останалите членове на обществото, съдът счита, че най-справедливо е да му се определи и наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лева.

При индивидуализиране размера на така посоченото наказание относно обв. Д., съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства трудовата ангажираност на обвиняемия. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени лошите характеристични данни за обвиняемия поради наличието на предходно осъждане, липсата на съжаление за стореното, нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК за която няма повдигнато обвиняние, по – високата степен на обществена опасност на извършеното от тях, доколкото се касае за престъпна дейност в съучастие и личния принос на обв. Д. към престъпния резултат. С оглед на така изложеното и като съобрази имущественото състояние на обвиняемия Д., както и за да въздейства предупредително и възпитателно както спрямо него, така и спрямо останалите членове на обществото, съдът счита, че най-справедливо е да му се определи и наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500 лева.

Така определените размери съответстват, както на обществената опасност на деянието, така и на личността на виновните, като биха постигнали своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо тях, а също така биха се отразили и възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

Предвид признаване на обвиняемите за виновни, следва на основание чл. 189, ал. 3 от НПК всеки от тях да заплати сумата от 82,11  лева по сметка на ОДМВР Пловдив /направени по делото разноски за съдебно - медицинска експертиза/.

Следва да бъде постановено приложеното по делото веществено доказателство  - 1 брой компактдиск съдържащ записи от охранителни камери, да остане приложен по делото.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.