Решение по дело №362/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260058
Дата: 11 март 2021 г. (в сила от 10 януари 2023 г.)
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20203100900362
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

                                               Р Е Ш Е Н И Е   

 

№……….../11.03.2021 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

при секретаря Нели Катрикова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 362/2020 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД от И.С.Д., ЕГН ********** ***, против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 60000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от счупването на черепа с надлежащата рана и избиването на 2-ри горен ляв резец, от контузията на главата съпроводена от мозъчно сътресение и изпадане в безсъзнание за неопределен период от време, от счупванията на дясната ръка с изкълчвания на няколко стави, от кръвонасяданията по клепачите на очите с кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, по дясната и лявата раменница, от дълбоки ожулвания по предната повърхност на лявото коляно, както й от лекостепенната контузия на бял дроб вляво, както й претърпени психични изживявания и състояние на емоционален стрес и шок от настъпилите при инцидента травматични увреждания, в резултат на ПТП от 10.03.2019г., причинено от водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ ******,  застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество; сумата от 604 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляваща заплатени разходи за лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на лечението на получените от произшествието травматични увреждания, ведно със законната лихва върху главниците считано от 28.10.2019 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 10.03.2019 г., около 15.40 ч. на пътен участък от път 2702, посока с. Генерал Киселово - гр. Вълчи дол е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил с рег.№ ******, марка „Сеат Ибиза“ Д.Г.П., ЕГН **********, (собственост на К.К.) при движение с несъобразена с пътните условия скорост загубил управлението над автомобила, в който ищцата И.С.Д. заедно с други лица са били пътници, и навлязъл в насрещното пътно платно и блъснал правомерно движещия се в своята пътна лента лек автомобил с рег.№ *****. Излага, че ПТП е причинено виновно от водача на лек автомобил с рег.№ ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в "БУЛ ИНС"" АД. Механизмът на ПТП е установен в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 424/10.03.2019 г. - Образец № 1, съставен на мястото на събитието от длъжностно лице по контрол на автотранспорта - мл. инсп. Стоянов, дежурен ПТП при ОД на МВР - Варна, РУП – Девня. Вследствие на сблъсъка при горното ПТП ищцата И.С.Д. е изпаднала в безсъзнателно състояние за неопределено време. Заведена е от ЦСМП (Центъра на СМП) в МБАЛ „Света Анна”, но поради спецификата на политравмата е приведена и приета за лечение в Университетска болница МБАЛ „Света Марина" ЕАД - Варна" - КАИЛ (Клиника по анестезиология, реанимация и интензивно лечение). Вследствие на ПТП ищцата получила множество телесни увреждания, контузия на главата съпроводена с мозъчно сътресение, изпаднала е в шоково и стресово състояние.

Освен това е претърпяла и имуществени вреди, както следва:

а/ за медикаменти и консумативи обща сума в размер на 304 лева: Фактура № ********** от 27.03.2019 г. и КБ №02315296/27.03.2019 г.- 25.74 лева -медикаменти; Фактура № ********** от 04.04.2019 г. и КБ №0782201/04.04.2019 г. -16.41 лева -медикаменти и консумативи; Фактура № ********** от 25.03.2019 г. и КБ №02315334/25.03.2019 г. - 17.48 лева - медикаменти и консумативи; Фактура № ********** от 27.03.2019 г. и КБ №02315333/27.03.2019 г. - 4.18 лева медикаменти; Фактура № ********** от 19.03.2019 г., КБ № 44318228/19.03.2019 г. - медикаменти - AURAFIX - 27.00 лева; Фактура № ********** от 25.04.2019 г., разписка за плащане с банкова карта от 25.04.2019г. - 47,36 лева - медикаменти - слънцезащитен крем ЕУСЕРИН; Фактура № ********** от 22.08.2019 г. и КБ №44318228/22.03.2019 г. - 76.00 лева за медикаменти; Фактура № ********** от 11.04.2019 г. и КБ №02315333/11.04.2019 г. - 6.17 лева  - медикаменти; Фактура № ********** от 19.03.2019 г., КБ № 50158955 - 6.47 лева - медикаменти -ДОРЕТА тбл 37,5/325 мг х 30; Фактура № ********** от 16.03.2019 г.; КБ №02315296/ 16.03.2019 г. - 78.15 лева -медикаменти;

б/ за медицински изследвания: обща сума в размер на 140 лева: Фактура №********** от 10.05.2019 г. и КБ №02744401/10.05.2019 г. - 80.00 лева - Компютърна томография; Фактура № ********** от 15.03.2019 г. и КБ № 50167331/15.03.2019 г. - 60.00 лева  за Съдебно медицинско освидетелстване;

в/ за медицински процедури: обща сума в размер на 160 лева: Фактура № ********** от 07.05.2019 г. и КБ №50145654/07.05.2019 г. - 80.00 лева – Кинезитерапевтична процедура; Фактура № ********** от 30.04.2019 г. и КБ №50145654/30.04.2019 г. - 80.00 лева -Кинезитерапевтична процедура.

С допълнителната искова молба оспорва изложените в отговора твърдения за съпричиняване. Излага, че към подаване на допълнителната искова молба ищцата страда от амнезия за случилото се при катастрофата и не е възстановила спомените си, поради което не може да наведе доводи за осъществяваното от нея поведение. 

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, с който оспорва деликта да е причинен от водача на лек автомобил с рег.№ ******, марка „Сеат“, оспорва механизма на ПТП. Оспорва иска и по размер като твърди, че претендираната сума е завишена съобразно получените травми. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, т.к. тя е била без поставен предпазен колан, качила се е в автомобил управляван от неправоспособен водач.

На основание чл.219, ал.1 от ГПК Д.Г.П., ЕГН ********** е конституиран като трето лице - помагач на страната на ответника по делото – ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********. Против Д.Г.П., ЕГН ********** е предявен обратен иск за заплащане на сумата от 30000 лева (29396 лева + 604 лева), като частичен от 60000 лева, ведно със законната лихва от 28.10.2019г. до изплащане на вземането, както и лихвите и разноските, които дружеството бъде осъдено да заплати.

Д.Г.П. е подал отговор на обратния иск, с който го оспорва като неоснователен.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата адв. М.Д. поддържа предявените искове. Моли за уважаване на исковете и присъждане на адв. хонорар на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Ответникът ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК ********* не изпраща представител в съдебно заседание.

В съдебно заседание ТЛ-помагач на застрахователя (ответник по обратния иск) се явява лично и се представлява от адв. Б.Б., който поддържа доводите за неоснователност на иска. Моли за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък. В представените писмени бележки вх. №262211/22.02.2021г. по същество се излагат доводи за неоснователност на иска и на обратния иск.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че на 10.03.2019 г., около 15.40 ч. на пътен участък от път 2702 е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил с рег.№ ******, марка „Сеат Ибиза“ Д.Г.П., (собственост на К.К.) при движение с несъобразена с пътните условия скорост, на десен завой навлязъл в насрещното пътно платно и блъснал правомерно движещия се в своята пътна лента лек автомобил с рег.№ *****. В протокола като пострадали са записани няколко лица, вкл. и ищцата И.С.Д. – черепно-мозъчна травма. В съдебно заседание на 12.02.2021г. Д.Г.П. потвърди, че той е управлявал лек автомобил с рег.№ ******, марка „Сеат Ибиза“ към момента на настъпване на ПТП.

От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че причината за настъпилото ПТП е движението на лек автомобил с рег.№ ******, марка „Сеат Ибиза“ със скорост по-висока от разрешената. Поради движението със скорост превишаваща държащата способност на страничното приплъзване на автомобилните колела и при изпълнение на десен завой лек автомобил с рег.№ ****** е навлязъл в насрещната лента, при което е реализиран удар с движещия се в същата лента лек автомобил с рег.№ *****.

От представената разпечатка от сайта на Гаранционен фонд е видно, че към дата 10.03.2019 г. лек автомобил с рег.№ ****** е бил  застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП И.С.Д. е получила травматични увреждания: счупване на 4 метакарпална кост, изкълчване на 2, 3 и 4 карпометакарпални стави и изкълчване на интеркарпални стави, които са обусловили трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни; голяма рана на лицето и счуване на лицевия череп, което е обусловило проникване в черепната кухина; избиване на 2-ри горен резец, което е обусловило трайно затруднение в дъвченето и говоренето; кръвонасядане на двете раменници, дълбоки ожулвания по предната повърхност на лявото коляно, лекостепенна контузия на белия дроб в ляво и комоцио церебри, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та. Вещото лице М. отбелязва, че няма медицински данни за безсъзнателно състояние при постъпване в болницата. От заключението се установява, че счупването на лицевия череп и наличие на голяма рана на лицето водят до много силна болка и страдание. След хирургичната обработка болката постепенно намалява като се усилва при всяка превръзка. Установява се също така, че големия белег на лицето и гърба на дясна ръка обуславят загрозяване. Видно от заключението на вещото лице е, че до 24.04.2019 г. ищцата е имала трайно затруднение на функцията на дясната ръка, като след изваждането на иглите е необходим период по-дълъг от месец за раздвижване на ставите на ръката. Последния преглед на ищцата е от 06.07.19г. когато е констатирано „оток на длан и пръсти на дясна ръка, болка и ограничени движения в метакарпофалангеалните и интерфалангеалните стави на 2,3 и 4 пръсти.“ Ищцата има трайна загуба на трудоспособност 10% по решение на ТЕЛК. Според вещото лице Описаните в приложените платежни документи лекарства, консумативи и интервенции са относими към получените травматични увреждания и отговарят на техния характер и степен.

За установяване на обстоятелството дали ищцата е изпаднала в безсъзнателно състояние по делото бе разпитан свид. К.К., чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не протИ.речат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства. От показанията му се установява, че след катастрофата ищцата е била много зле, не е комуникирала с другите. В линейката ищцата е била легнала на легло, а свидетелят е бил седнал на пейка. В линейката е имало лекар, който се грижил за ищцата. Свидетелят заявява, че не знае дали ищцата е била със затворени очи след ПТП, т.к. той също е бил много зле. След ПТП за първи път е чул ищцата да говори в болницата. Въз основа на показанията му, ценени съвкупно със заключението на вещото лице М. по СМЕ, не може да се направи извод, че след ПТП ищцата е изпаднала в безсъзнателно състояние. Показанията на свид. К. не са категорични, същият също е бил тежко пострадал, което се е отразило на възприятията му. Също така, липсват медицински данни (л.338 от делото, в.л. М.) за безсъзнателно състояние на ищцата при постъпване в болницата.

От заключението на вещото лице Т.А. по назначената и приета по делото съдебно-психологическа експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено въз основа на данни от анамнезата, прегледа и документите по делото, се установява, че няма данни ищцата да е изпадала в състояние на посттравматичен стрес /психичен срив/ след преживяванията от ПТП-то. Ищцата е развила симптомите на Разстройство в адаптацията с тревожно - хиподепресивен синдром - F43.2 по МКБ 10. Разстройство в адаптацията е продължило с изразени симптоми около два-три месеца, липсват остатъчни негативни явления и/или необратими психични последици от преживяното вследствие на ПТП-то. Към момента на прегледа оплакванията от периодично главоболие са като прояви на остатъчни церебрастенни симптоми от посттравматично/посткомоционно естество. ПТП-то не е довело до психични промени на личността на ищцата. След травмата ищцата е развила симптомите на Разстройство в адаптацията с тревожно - хиподепресивен синдром - F43.2 по МКБ 10, което е отзвучало в рамките на няколко месеца. Това заключение бе оспорено от ищцата, поради което съдът назначи повторна съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице Р.Г.. Съдът не дава вяра на вещото лице Г., т.к. същата заяви (л.400), че въз основа на приложените по делото медицински документи е приела, че ищцата е загубила съзнание. Такива документи по делото не са представени (в.л. М.). Единствено в показанията на свид. К. (разпитан след изслушване на заключението на в.л. Г.) се съдържа индиция, че ищцата може и да е изгубила съзнание. С оглед горното, съдът приема, че вещото лице Г. не е основала заключението си на документите по делото, респ. не го кредитира.

От заключението на вещите лица Р.М. и Й.М. по комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че пострадалата е била без поставен предпазен колан. Тялото на ищцата се е придвижило към сближение с лява централна колонка вътрешна част, наличните й декоративни пластмаси и закрепяне на коланния ремък за предно ляво място. При използване на предпазен колан, тялото е следвало да бъде надлежно задържано към седалищната част на седалката, а движението на горната част силно ограничено за сближение с предно разположени обекти и по-малко обезопасено за сближение с ляво разположени в непосредствена близост обекти. Установява се също така, че лек автомобил с рег.№ ******, марка „Сеат Ибиза“ е снабден с 4 броя инерционни триточкови колани, и един двуточков ремъчен за задно централно място. Задно ляво място е било снабдено с триточков колан. В съдебно заседание вещото лице М. поясни, че ако е била с поставен колан ищцата е нямало да има увреждане на лицевия череп. При условие, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан, най-вероятно ищцата е щяла да има като увреждане следи от задържането на колана. Възможно би било да има и счупена ключица, но това увреждане се среща рядко и предимно при по-масивни хора. Вещото лице е категорично, че ако ищцата е била с поставен колан е щяла да има единствено коланна травма – кръвонасядане по линията на колана.

          За установяване болките и страданията на ищцата по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Даниела К. (майка на ищцата), Е. Д. (сестра на ищцата) и Иванка К. (баба на ищцата), чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не протИ.речат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства, при съобразяване разпоредбата на чл.172 от ГПК.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, следва да е проведено и рекламационното производство. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и протИ.правно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на лек автомобил марка „Сеат Ибиза“ с рег.№ ****** и ответното дружество се установява от приложената по делото разпечатка от сайта на Гаранционен фонд. Към датата на ПТП водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви иск против застрахователя.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от протИ.правното поведение на застрахованото лице.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по САТЕ, се установи, че ПТП е причинено по непредпазлИ.ст от водача на лек автомобил марка „Сеат Ибиза“ с рег.№ ******, който е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. На десен завой автомобилът е навлязъл в насрещното пътно платно и блъснал правомерно движещия се в своята пътна лента лек автомобил с рег.№ *****.

В заключението си вещото лице по съдебно-медицинската експертиза установява наличието на причинна връзка на част от твърдените от ищцата физическите увреждания с процесното ПТП, а именно: счупване на 4 метакарпална кост, изкълчване на 2, 3 и 4 карпо-метакарпални стави и изкълчване на интеркарпални стави; голяма рана на лицето и счуване на лицевия череп; избиване на 2-ри горен резец; кръвонасядане на двете раменници, дълбоки ожулвания по предната повърхност на лявото коляно, лекостепенна контузия на белия дроб в ляво и комоцио церебри. Не се установи след инцидента ищцата да е изпаднала в безсъзнателно състояние.

Установи се от заключението на вещото лице А. по СПЕ, че след травмата ищцата е развила симптомите на Разстройство в адаптацията с тревожно - хиподепресивен синдром - F43.2 по МКБ 10, което е отзвучало в рамките на няколко месеца.

С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно, че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от протИ.правното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания.

При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедлИ.ст, на основание чл.52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедлИ.ст и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това. Съгласно заключението на вещото лице М. по СМЕ, възстановителният период за получените от ПТП травматични увреждания е няколко месеца. Ищцата има трайна загуба на трудоспособност 10%, установена с решение на ТЕЛК. Разстройство в адаптацията с тревожно - хиподепресивен синдром - F43.2 по МКБ 10, е отзвучало в рамките на няколко месеца.

С оглед характера на причинените на ищеца увреждания и невъзможността да се отделят претърпените болки и страдания от различните травми, съдът намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се определи в общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищцата са били причинени физически увреждания – травми, довели до болки и страдания през относително продължителен период от време. С оглед на изложеното съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 45000 лева.

В писменият си отговор ответникът прави изявление за наличието на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, тъй като тя е била без поставен предпазен колан, качила се е в автомобил управляван от неправоспособен водач.

Не се установи ищцата да е знаела, че автомобила е управляван от неправоспособен водач. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, т.к. те не е поставила предпазен колан. Извършеното от пострадалата нарушение съдът приема, че е допринесло за настъпването на неблагоприятните последици от процесното ПТП, т.к. ако е била с поставен колан ищцата е нямало да има установените от СМЕ увреждания. При условие, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан е щяла да има единствено коланна травма – кръвонасядане по линията на колана. Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпването на протИ.правния резултат е предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Следва да се има предвид, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. При определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на ПТП. В настоящия случай поведението на пострадалата не е тъждествено с това на водача на лекия автомобил, доколкото вина за настъпването на ПТП вина има водача, който е нарушил задълженията, регламентирани в ЗДвП. Съобразявайки гореизложеното съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 30%.

Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и след приспадане от размера на определените обезщетения на сума, съответна на степента на съпричиняването, то следващото се обезщетение за неимуществени вреди е в размер на сумата от 31500 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над сумата 31500 лева до пълният предявен размер от 60000 лева, като неоснователен.

По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установи, че лекарствата, консумативите и интервенциите описани в приложените платежни документи по делото са относими към лечението на получените травматични увреждания.  Следващото се обезщетение за имуществени вреди, при отчитане на  30% съпричиняване, е в размер на сумата от 422.80 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над сумата 422.80 лева до пълният предявен размер от 604 лева, като неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на забавата. При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не мораторни и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането. Поради това законната лихва се дължи от датата на ПТП за обезщетението за неимуществени вреди и от датата на извършване на разходите – за обезщетението за имуществени вреди. Предвид направеното искане, главниците от 31500 лева и 422.80 лева следва да се присъдят ведно със законната лихва от 28.10.2019г. до окончателното им изплащане.

Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните, съобразно основателната част от предявения иск на ищцата и отхвърлената част – на ответника.

В полза на адв. М.Д. се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определено към датата на постановяване на решението на 1236.86 лева.

На обсъждане подлежи релевираното възражение за прекомерност на претендираното от ответника-застраховател адвокатско възнаграждение в размер 2400 лева без ДДС. Изчисленият минимален размер към датата на заплащане на възнаграждението на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 2348.12 лева, поради което и претендирания размер от 2400 лева не се явява прекомен. При това положение сумата (2400 лева + 500 лева депозит за експертиза) подлежаща на присъждане на ответника възлиза на 1372.44 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Ищцата е освободена от внасяне на държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда разноски се събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса върху уважения размер на исковете – 1310 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените от бюджета на съда разноски за експертизи и такси за издадени съдебни  удостоверения в общ размер от 1070 лева.

По обратния иск, предявен от ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК ********* против Д.Г.П., ЕГН **********:

Застрахователят претендира от виновния водач сумата от 29396 лева, като частичен от 60000 лева, както и сумата от 604 лева, ведно със законната лихва върху главниците от 28.10.2019г. до изплащане на вземането. Моли и за присъждане на лихвата и разноските, които е осъден да заплати по делото.

Съгласно чл.500, ал.2 от КЗ, застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

В констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.03.2019 г. е записано, че Д.Г.П. е неправоспособен водач. Това обстоятелство не е оспорено е ответника по обратния иск, респ. не са представени доказателства да е бил правоспособен водач. Поради това, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.500, ал.2 от КЗ. Д.П. следва да бъде осъден да заплати на застрахователя дължимите от него на увреденото лице и в полза на бюджета на съдебната власт суми, след съответното плащане от застрахователя, до предявения размер, както следва: 29396 лева обезщетение за неимуществени вреди по частичния иск, 422.80 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от 28.10.2019г. до окончателното им изплащане; 1236.86 лева за адвокатско възнаграждение на адв. Д., 1310 лева държавна такса по делото и 1070 лева разноски в полза на бюджета на съдебната власт. Обратният иск е неоснователен за разликата над 422.80 лева до 604 лева, т.к. в тази част главният иск е отхвърлен.

Предвид изхода от спора по обратния иск разноски се дължат на страните, съобразно основателната част от предявения иск на застрахователя и отхвърлената част – на деликвента.

В полза на застрахователя следва да се присъдят разноски в общ размер на 2709.38 лева, а в полза на Д.П. в размер на 9.06 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

                                   

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на И.С.Д., ЕГН ********** ***:

сумата от 31500 лева (тридесет и една хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически и психически болки и страдания), претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 10.03.2019г., причинено от водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ ******, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 28.10.2019г. до окончателното й изплащане, основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 31500 лева до претендираните 60000 лева;

сумата от 422.80 лева (четиристотин двадесет и два лева и 80 стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 10.03.2019г., причинено от водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ ******, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, извършени в общ размер на 604 лева, от които за медикаменти и консумативи обща сума в размер на 304 лева: Фактура № ********** от 27.03.2019 г. и КБ №02315296/27.03.2019 г.- 25.74 лева -медикаменти; Фактура № ********** от 04.04.2019 г. и КБ №0782201/04.04.2019 г. -16.41 лева -медикаменти и консумативи; Фактура № ********** от 25.03.2019 г. и КБ №02315334/25.03.2019 г. - 17.48 лева - медикаменти и консумативи; Фактура № ********** от 27.03.2019 г. и КБ №02315333/27.03.2019 г. - 4.18 лева медикаменти; Фактура № ********** от 19.03.2019 г., КБ № 44318228/19.03.2019 г. - медикаменти - AURAFIX - 27.00 лева; Фактура № ********** от 25.04.2019 г., разписка за плащане с банкова карта от 25.04.2019г. - 47,36 лева - медикаменти - слънцезащитен крем ЕУСЕРИН; Фактура № ********** от 22.08.2019 г. и КБ №44318228/22.03.2019 г. - 76.00 лева за медикаменти; Фактура № ********** от 11.04.2019 г. и КБ №02315333/11.04.2019 г. - 6.17 лева  - медикаменти; Фактура № ********** от 19.03.2019 г., КБ № 50158955 - 6.47 лева - медикаменти -ДОРЕТА тбл 37,5/325 мг х 30; Фактура № ********** от 16.03.2019 г.; КБ №02315296/ 16.03.2019 г. - 78.15 лева -медикаменти; за медицински изследвания: обща сума в размер на 140 лева: Фактура №********** от 10.05.2019 г. и КБ №02744401/10.05.2019 г. - 80.00 лева - Компютърна томография; Фактура № ********** от 15.03.2019 г. и КБ № 50167331/15.03.2019 г. - 60.00 лева  за Съдебно медицинско освидетелстване; за медицински процедури: обща сума в размер на 160 лева: Фактура № ********** от 07.05.2019 г. и КБ №50145654/07.05.2019 г. - 80.00 лева - Кинезитерапевтична процедура; Фактура № ********** от 30.04.2019 г. и КБ №50145654/30.04.2019 г. - 80.00 лева -Кинезитерапевтична процедура, ведно със законната лихва върху главницата от 422.80 лева от 28.10.2019г. до окончателното й изплащане, основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 422.80 лева до претендираните 604 лева.

ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на адвокат М.К.Д., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 1236.86 лева (хиляда двеста тридесет и шест лева и 86 стотинки), на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА И.С.Д., ЕГН ********** *** да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 1372.44 лева (хиляда триста седемдесет и два лева и 44 стотинки), представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна такса в размер на 1310 лева (хиляди триста и десет лева) върху уважените искове, както и сумата от 1070 лева (хиляда и седемдесет лева), представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за експертизи и такси за издаване на съдебни удостоверения, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София (след извършване на съответните плащания от "БУЛ ИНС"" АД в полза на И.С.Д., адв. М.К.Д. и в полза на бюджета на съдебната власт), както следва:

сумата от 29396 лева (двадесет и девет хиляди триста деветдесет и шест лева), при условията на частичен иск от целия за 60 000 лева, представляваща част от дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение на И.С.Д., ЕГН ********** за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 10.03.2019г., причинено от водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ ******  - Д.Г.П., ведно със законната лихва върху главницата от 28.10.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.500, ал.2 от КЗ;

сумата от 422.80 лева (четиристотин двадесет и два лева и 80 стотинки), представляваща дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение на И.С.Д., ЕГН ********** за претърпени имуществени вреди в резултат на същото ПТП, присъдено по т.д. №362/2020г. на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата от 28.10.2019г. до окончателното й изплащане, основание чл.500, ал.2 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 422.80 лева до претендираните 604 лева;

сумата от 3616.86 лева (три хиляди шестстотин и шестнадесет лева и 86 стотинки), представляваща дължимите от застрахователя разноски и държавни такси по т.д. №362/2020г. на ВОС, на основание чл.500, ал.2 от КЗ.

ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 2709.38 лева (две хиляди седемстотин и девет лева и 38 стотинки), представляваща разноски, съразмерно с уважената част от обратния иск.

 ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на Д.Г.П., ЕГН ********** *** сумата от 9.06 лева (девет лева и 6 стотинки), представляваща разноски, съразмерно с отхвърлената част от обратния иск.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д.Г.П., ЕГН ********** като трето лице – помагач на страната на ответника "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: