№ 703
гр. Плевен, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20234430100024 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от А. А. М., с ЕГН ********** против „***“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *** № ***, представлявано от С. П.
П.— ***. с правно основание: Чл. 124 от ЕПК във връзка с чл. 21 от ЗПК във връзка е
чл. 26 от ЗЗД, Чл. 124 от ЕПК във връзка с чл. 55 от ЗЗД.. СЪДЪТ е сезиран с искане да
постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че договор за паричен заем ***
** №*** от *** г. сключен между „***“ ООД, с ЕИК ********* и А. А. М., с ЕГН ********** е
изцяло недействителен. В хипотезата на евентуалност, да постанови съдебно
решение, с което да признае за установено, че следните клаузи по сключения между „***“
ООД, с ЕИК ********* и А. А. М., ЕГН ********** Договор за паричен заем *** ** №*** от
*** г. са нищожни, а именно:
1. Чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем *** ** №***
от *** г., съгласно който се дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на заем в размер на BGN 943.50 /деветстотин
четиридесет и три лева и петдесет стотинки/ от кредитополучателя.
2. Чл. 3, ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем *** **
№*** от *** г., съгласно който се дължи възнаградителна лихва в
размер от 40.32% /четиридесет цяло и тридесет и две на сто/ върху
главницата, равняваща се на сумата от BGN 434.10 /четиристотин тридесет и
четири лева и десет стотинки/.
3. Чл. 5 от Договор за паричен заем *** ** №*** от
*** г., съгласно който се дължи неустойка в размер на BGN 628.80
/шестстотин двадесет и осем лева и осемдесет стотинки/, в случай че не се
предостави обезпечение по договора в срок от 3 дни от подписването му.
1
Да осъди „*** ООД, с ЕИК ********* да заплати на основание
чл. 55 от ЗЗД недължимо платените суми в размер на BGN 1 638.36 /хиляда
шестстотин тридесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ от А.
А. М., с ЕГН ********** на „***“ ООД, с ЕИК
********* във връзка с Договор за паричен заем *** ** №***
от *** г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна
следното:
Между А. А. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. *** в качеството
й на кредитополучател и „***“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ***, бл. ***, в качеството си на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем *** **
№*** от *** г. По силата на този договор, последният се е задължил да предостави заемни
средства в размер на BGN 1500 /хиляда и петстотин лева/ на М., а тя от своя страна се е
задължила да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху
предоставената главница. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 5 от договора, годишен лихвен процент на
заема от
—32% /четиридесет цяло и тридесет и два процента/, а съгласно т. 8 от същия член на
Договора, годишният процент на разходите е 49.37% /четиридесет и девет цяло тридесет и
седем процента/. Уговореният срок на договора е 15 месеца. Страните се съгласяват
Кредитодателят да изплати уговорената заемна сума на кредитополучателя в брой, както и
“неустойка” по смисъла на чл. 5, ал.2 от Договора в случай, че ищцата не предостави в
тридневен срок от подписване на съглашението поръчител или банкова гаранция.
Кредитодателят, залагайки като клаузи чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 в договора за
потребителски кредит всъщност цели заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си.
Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика
създава, неравноправност, която благоприятства Кредитодателя и уврежда
Кредитополучателя. С такива ; клаузи в договора *** ООД цели да заблуди
кредитополучателя в частта, относно ' действителния годишен процент на разходите, като
това обстоятелство поражда - . недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на
чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен
реквизит от съдържанието на договбра' , за потребителски кредит води до нищожност на
договора. Това е така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе
си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора. Твърдяното се подкрепя и от факта, че съгласно
чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора за потребителски кредит, ищцата е следвало да предостави
в срок от 3 /три/ дни обезпечение, на което обезпечение да бъде извършена предварителна
проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от
кредитора условия, да сключи договор за поръчителство във връзка с процесния договор за
заем, като в противен случай се дължи неустойка в размер на BGN 628.8 , която неустойка се
дължи пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план и
представлява неразделна част от договора.
Поставените в чл. 5, ал. 1 условия, които задължително трябва да изпълни ищцата, за
да не се дължи неустойка са следните: 1/ да предостави като поръчител по кредита
физическо лице, което да е навършило 21 годишна възраст, да работи на безсрочен трудов
договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход от 1000 лв., пред последните 5 /пет/ години да няма кредитна история в
2
ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „ период на просрочие от 0 до 30
дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател. . Алтернативно на тази възможност,
кредитополучателят може да представи като обезпечение банкова гаранция, в еквивалентен
размер на сумата по договора за заем.
Уговорените възнаграждения под формата на „неустойка“ и „такса за експресно
разглеждане на заявката“ са разходи по кредита, които следва да бъде включени при
изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19,
ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на тези възнаграждения в посочения от
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в Договора на
размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
"заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради
това, договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 11, т.
20 от ЗПК. В тази връзка са Решение №260065 от 08.02.2021 г. на ОС — Бургас по гр. д.
№2449/2020 г.; Решение №260257 от 09.12.2020 г. на PC - Шумен по гр. д. №2313/2019 г.
Решение №857 от 03.07.2020 г. на PC - Русе по гр. д. №2303/2019 г., Решение № 260017 от
4.01.2021 г. на PC - Пловдив по гр. д. № 3464/2020 г.и потвърждават изложеното по - горе.
Потвърждава се и от Решение №261830 от 28.06.2021 г. по гр. д. №12544 от 2020, образувано
по описа на PC - Пловдив и Решение №260626 от 01.03.2021 г. по гр. д. №12545 от 2020,
образувано по описа на PC - Пловдив.
Изложената теза се потвърждава и от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която дава
легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, която се използва в настоящия
случай, с цел свърхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към
потребител се извършва ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава
търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне,
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на
търговската практика. Така в чл. 5 от Договора е уговорено заемът да бъде обезпечен с
поръчител, отговарящ на условията посочени по-горе. В случай на неизпълнение от страна
на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 5 от договора, същият дължи „неустойка
от договора на кредитора в размер на BGN 628.80 /шестстотин двадесет и осем лева и
осемдесет стотинки/, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита.
Тоест се кумулира месечната вноска за „неустойка“, с която неустойка падежното вземане
нараства значително. Иначе казано, вноската по кредита става двойно по-голяма. Същото
това кумулиране на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на
кредита и създава предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
потребителя. Към тази неустойка и възнаградителната лихва се прибавя и таксата за
експресно разглеждане на заявката по чл. 1, ал. 3 от Договора, като съгласно нея се дължи
също сумата от BGN 943.50 /деветдестотин четиридесет и три лева и петдесет стотинки/.
Тази такса също се дължи пропорционално с паричната вноска по заема и е разделена на 15
равни вноски.
Неизпълнението на задължението от ищцата да се посочи поръчител, отговарящ на
тези условия вдига лихвеният процент на кредита на месец неколкократно, тъй като тази „
неустойка“ представлява прикрита възнаградителна лихва. Това се потвърждава и от факта,
3
че тази „неустойка“ е уговорена и в погасителния план по договора. Предвид неизпълненото
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, и на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен,
като съгласно чл. 23 ЗПК ИЩЦАТА дължи само чистата стойност на кредита, без лихва
или други разходи по кредита.
За пълна изчерпателност, следва да се посочи, че съгласно член 8, параграф 1 от
Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл
в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен
пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки
следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането
в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица
ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители
в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този
смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 20** г. по дело С-565/12 на четвърти състав на
СЕС. В продължение на изложеното, клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на поръчител, което задължение става изискуемо до 3 работни дни от
подписване на договор за потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето
му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на
Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за
потребителския кредит .
Посоченият лихвен процент в договора от 40.32% не отговаря на действително
приложения лихвен процент, тъй като уговорената „неустойка“ представлява добавък към
договорната лихва, а таксата за експресно разглеждане не е добавена в ГПР като разход по
кредита, въпреки че несъмнено е такъв. Поради по-високия лихвен процент нараства и
стойността на годишния процент на разходите, доколкото възнаградителната лихва е един
от компонентите му, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл. 2, ал.1, т. 8
от договора в действителния му размер, а това е в нарушение на изискванията на чл. 5 и чл.
11, т.
10 от ЗПК. По този начин се нарушават добрите нрави и се внася равноправие между
правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, което е в разрез
с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, като това обстоятелство води до
нищожност на договорното съглашение.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния
касационен съд, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна
4
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната
лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на
законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. В процесния
случай задълженията по договора за кредит са необезпечени, но договорената лихва
надхвърля четирикратния размер на законната лихва за претендирания период, с което
прави клаузата, уговаряща размер й нищожна.
Процесната неустойка също така е и неравноправна по смисъла на чл. **5 от ЗЗП и
съответно е нищожна на основание чл. **6 от Закона за защита на потребителите.
Потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието й, тъй като е предварително
изготвена от ищцовото дружество и съответно не е индивидуално уговорена. Чл. 4, ал. 2 от
процесния договор за потребителски кредит, неустойката е неравноправна, тъй като
представлява уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
тьрговеца/доставчика и потребителя, поради обстоятелството, че задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка, като всички мотиви в тази насока са изложени в т. 1 от настоящата искова молба
и са приложими и за въпросната неустойка.
С така уговорената неустойка се цели заобикаляне законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размера на законната лихва.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж. Таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, представлява
установено задължение на заемополучателя, свързано именно с усвояване на кредита,
поради което клаузата за дължимост на сума за такса е уговорена изцяло в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване
на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен горното,
клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост. Сумата представлява 60 %
спрямо главницата. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща
на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с разумните граници на добрите
нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя М. е погасила
кредита доброволно, като е заплатила по него общо BGN 3138.36 лв. Видно от приложеното
извлечение от банковите сметки, в периода *** г. - *** г. ИЩЦАТА е внесла по сметка на
*** ООД сумата от BGN 2 405/две хиляди четиристотин и пет лева/. За да изплати изцяло
своето задължение по това облигационно правоотношение, ищцата сключва нов договор за
заем с №******** от *** г. Съгласно чл. 2 от новия договор, част от главницата по него, в
размер на 733.36 /осемстотин и двадесет лева и десетдесет стотинки/, се отпуска за
погасяване на процесния в настоящото производство договор за паричен заем *** ** №***
от *** г. Ищцата е платила по Договор за паричен заем *** ** №*** от *** г. главница,
възнаградителна лихва, такси.
По гореизложените съображения, съдът намира, че следва да уважи исковата
претенция. по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 55 от ЗЗД. При този изход на делото, ответникът
следва да заплати на ищцата разноските по делото.
Водим от горното, съдът
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
Признава за установено, че договор за паричен заем *** ** №*** от *** г., сключен
между „***“ ООД, с ЕИК ********* и А. А. М., с ЕГН ********** е изцяло недействителен.
Осъжда „*** ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *** № ***,
представлявано от С. П. П.— ***, да заплати на основание чл. 55 от ЗЗД, недължимо платените
суми в размер на BGN 1 638.36 лв. от А. А. М., с ЕГН ********** .
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, *** ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. *** № ***, представлявано от С. П. П.— ***, да заплати на А. А. М., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. ***, разноските по делото за държавна
такса и възнаграждение на ВЛ в размер на общо 268,40 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 от ЗА, *** ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. *** № ***, представлявано от С. П. П.— ***,да заплати на адв . М. В.
М. от гр. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв-
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Плевен, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6