№ 78
гр. Средец, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Гражданско дело № 20212170100265 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Париж чрез «БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А. клон България, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.Младост, сгр.14 представлявано от
законния представител Д.Д., чрез юрисконсулт Н.М., с която се иска от съда да постанови
решение, с което да приеме за установено паричното вземане на ищеца срещу Г. Н. СТ.,
ЕГН **********, адрес: гр. Средец, *** в размер на 9583,71 лева (девет хиляди петстотин
осемдесет и три лева и седемдесет и една стотинки), представляваща непогасена главница,
дължима по договор за кредит № PLUS-14968480/06.07.2017г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и Г. Н. СТ., сумата от 3612,21 лева (три хиляди
шестстотин и дванадесет лева и двадесет и една ст.) – възнаградителна лихва за периода
20.03.2018г. – 20.07.2022г., 2547,17лв.(две хиляди петстотин четиридесет и седем лева и
седемнадесет ст.) -мораторна лихва за периода от 20.04.2018г. до 15.01.2021г. , законната
лихва от постъпване на заявлението в съда на 25.01.2021г.(дата на пощ.клеймо) до
окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена Заповед № 260043
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.01.2021г., постановена по
ч.гр.д. № 50/2021г. по описа на РС-Средец. В условията на евентуалност, ако съдът приеме,
че не е надлежно обявена преди подаване на заявлението предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита, се предявяват осъдителни искове за същите суми. Претендира се и
осъждане на ответника да заплати направените разноски по делото, както и разноските
направени по ч.гр.д № 50/2021г. на СрРС.
1
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на наличието на валидно
договорно правоотношение между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД ,
като се твърди, че ищецът се явява правоприемник на дружеството-кредитор- договор за
кредит № PLUS-14968480/06.07.2017г. за сумата от 10 000 лева. Кредитът е следвало да бъде
изплатен на 60 броя равни месечни погасителни вноски , всяка в размер на 298,64 лева, като
за кредитополучателя е възникнало задължение да изплаща заема съобразно договорения
погасителен план. Тъй като длъжникът е преустановил редовното обслужване на кредита,
кредиторът е обявил вземането за предсрочно изискуемо съобразно уговореното в договора
и претендира задълженията, които са останали неплатени, ведно със законната лихва.
Тъй като ответникът не е намерен на адресните си регистрации в страната, му е
назначен особен представител на разноски на ищеца. В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от същия. Излагат се доводи за недопустимост на исковете поради липса на
активна процесуална легитимация, както и за липса на представителна власт на
представляващият дружеството-кредитор и подписал процесния договор. Оспорват се
предявените искове, както по основание, така и по размер. Излагат се аргументи за
нередовно уведомяване на длъжника относно предсрочната изискуемост на кредита и
размера на дължимата сума, както и че договорът за кредит не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.9а, т.11, т.12 и т.20 от ЗПК, поради което същият е недействителен и в този
случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други
разходи по кредита.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е
молба, с която се моли делото да бъде гледано в негово отсъствие, излага се искане съдът да
уважи исковите претенции и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски, както в
исковото , така и в заповедното производство.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен
представител.
Съдът, като съобрази твърденията в исковата молба и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за потребителски кредит № PLUS-
14968480/06.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и Г. Н.
СТ.. Дружеството е предоставило в заем сума в размер на 10 000 лева, от която е
приспадната такса ангажимент от 350 лева и е останала сума за получаване 9 650 лева, която
е преведена по сметка на кредитополучателя на 06.07.2017 г., видно от приложеното
платежно нареждане. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент 15,62 %, а
годишният процент на разходите е 18,66 %. Съгласно договора сумата подлежи на връщане
на 60 месечни погасителни вноски от по 298,64 лева. Падежът на първата вноска е на
20.08.2017 г., а на последната такава – 20.07.2022 г. Предвидено е сключване на договор за
застраховка със застрахователна премия 3360 лева.
Изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е установила, че с
2
платежно нареждане от 06.07.2017 г. от кредитора е преведена по банков път сумата 9 650
лева по сметка с титуляр Г. Н. СТ. Вещото лице е посочило, че ответникът е заплатил седем
вноски по кредита и действието на застрахователната полица е преустановено към
20.09.2018г., като вноските за застраховка след тази дата са анулирани. Към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК задълженията възлизат на следните суми
9247,71лв- неплатена главница, 336.00 лв.- дължим остатък застрахователна премия, 3612,21
-договорна лихва, 2547,17лв. – мораторна лихва за периода от 20.04.2018г. до 15.01.2021г.
Към датата на изготвяне на заключението – 9247,71лв. -неплатена главница, 336,00лв. -
застрахователна премия, 3612,21лв. -възнаградителна лихва и 3288,34лв. обезщетение за
забава за периода от 20.04.2018г. до 20.10.2021г.
Изготвена е и съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че
представеният за изследване договор за потребителски кредит е изготвен с използването на
шрифт Garmond-12.
От правна страна съдът намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр .чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД,чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
В тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по
което ищцовото дружество е изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в
негова полза изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични
суми на соченото основание, както и твърденията относно размера на дължимата от
ответника сума и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата
на ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
Доколкото не е оспорен подписа на кредитополучателя, положен на всяка страница
на договора от 06.07.2017г., както и с оглед установения факт на реално предоставяне на
сумата по кредита по сметка на ответника, следва да се приеме за доказано съществуването
на облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на процесния
договор за потребителски паричен кредит.
По делото е представен погасителен план, който е предоставен и на
кредитополучателя, но в него не е упоменато какво се включва в месечната вноска от 298,64
лева – какъв е размерът на дължимите лихва, главници, такси, вноска за застрахователна
премия. Посочено е какъв е размерът на оставащата главница след заплащане на вноската,
поради което, за да разбере какво погасява, потребителят трябва да направи изчисление – т.е.
за него остава неясно за погасяване на кои вземания са отнесени направените плащания.
Следователно не е изпълнено законовото изискване на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за компонентите, от които се състои задължението му,
както и за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да направи избор дали
3
да го сключи. Тази неяснота в посочването на компонентите на погасителните вноски води
след себе си и неяснота как е формиран размерът на годишния процент на разходите.
Същият следва да включва съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички такси на кредитодателя по
отпускане и управление на кредита, дължими такси за застраховка, както и
възнаградителната лихва, като се изчислява по формула, посочена в приложение № 1, към
което препраща чл. 19, ал. 2 ЗПК. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, като в случая са посочени единствено
застрахователната премия, годишният лихвен процент за дължимата възнаградителната
лихва, но не са представени доказателства за уговорени между страните напр. годишни
такси, такса за кандидатстване, такса за управление на кредита и др. За съда остава неясно
как е формиран размерът на посочения ГПР, формиращ стойността на дължимата от
ответника сума – от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и какви са компонентите на посочения ГПР. Поради това
настоящият съдебен състав счита, че посочването единствено на крайния размер на ГПР, без
да са представени доказателства за това по какъв начин е формиран или от какви
компоненти се състои, както и че кредитополучателят е информиран за дължимостта на
същите, на практика обуславя невъзможност да се провери правилното му изчисление от
потребителя и съда.
Ето защо съдът намира, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 и т.11 от ЗПК , както предвид горепосоченото, така и предвид обстоятелството, че планът
трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи, което е основание за недействителност на договора съгласно чл. 22
ЗПК. В разпоредбата на чл. 23 ЗПК е предвидено, че "когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита".
По отношение на клаузата за заплащане на застраховка "Защита на плащанията" и
дължимостта на сумата 3600 лева застрахователна премия, включена в размера на месечните
погасителни вноски, съдът намира следното:
По делото е приложени сертификат № PLUS-14968480, от който е видно, че
договорът за застраховка е сключен между Г.С. и "Кардиф животозастраховане, клон
България", като няма данни по делото ищцовото дружество да е заплатило уговорената в
договора застрахователна премия от името на кредитоплучателя, за да претендира плащане
по нея, съответно не може да се направи и извод за валидност на полицата. Предвид
изложеното искането за плащане на дължимите вноски по нея е неоснователно.
Поради изложените доводи съдът намира, че чистата стойност на кредита е в размер
на 9650 лева, която сума е била преведена по банковата сметка на ответника (след
приспадане на уговорената в договора "такса ангажимент", която такса съдът счита, че е
недължима на основание чл. 23 ЗПК.
Заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза
4
установява, че ответникът е направил плащания в размер на седем погасителни вноски от
по 298,64лв. или в общ размер на 2090,48лв. Тази сума следва да бъде приспадната от
дължимата от него чиста стойност на кредита, като в този случай дължимата сума за
главница ще бъде в размер на 7559,52 лева, представляваща неплатена част от главницата.
Ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на
20.04.2018 г. на основание чл. 5 от договора. По делото не се установява кредиторът да е
извършил уведомяване на длъжника за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем
преди подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК. От друга страна връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, тъй като е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Изхождайки от цитираните разпоредби съдът намира, че изявлението на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, следва да се счита за връчено на
ответника едва с връчването на преписа на исковата молба на неговия особен представител
на 20.07.2021г.
Ето защо, след като по делото липсват доказателства кредиторът да е обявил на
длъжника предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит преди
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на 25.01.2021 г., следва да се приеме, че
вземането по издадената заповед за изпълнение – за заплащане на твърдения предсрочно
изискуемия остатък от кредита, не е произвело целеното правно действие, от което следва
извод, че ответникът дължи само задълженията с настъпил съгласно договора падеж към
датата на приключване на съдебното дирене, в какъвто смисъл е т. 1. 2 от Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС. Ето защо и
предявеният в настоящото производство иск за главница се явява основателен до размера на
падежиралите вноски към 20.10.2021 г. Същите възлизат на сума в общ размер 7677,12 лева
за периода 20.08.2017 г. – 20.10.2021 г., като от тях следва да се извади сумата 350 лева за
такса ангажимент по изложените по-горе мотиви, както и заплатената от длъжника сума в
размер на 2090,48лв. Предвид изложеното следва да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца главница в размер на 5236,64лева , като за разликата над тази сума искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът намира, че е частично основателна и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата от 5236,64 лева, заявена в размер на 2547,17 лева за
периода от 20.04.2018 г. до 25.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение). Размерът на обезщетението за забава за този период е 1470,62 лева,
който размер съдът изчисли чрез онлайн калкулатор. До този размер искът е основателен и
следва да бъде уважен.
Поради частично отхвърляне на исковете за главницата и мораторна лихва, както и
на иска за заплащане на възнаградителна лихва, се е сбъднало условието за разглеждане от
съда на евентуалните осъдителни искове за присъждане на сумата над уважения
установителен иск за главница и мораторна лихва до претендираните размери, както и за
заплащане на възнаградителна лихва. С оглед Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК,
5
съгласно което ищецът няма правен интерес от предявяването на осъдителен иск за същото
вземане на същото основание, съдът намира същите за недопустими. В случая е налице
идентитет във вида, размера и периода на претендираните вземания по установителните
искове и тези по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, идентично
е и тяхното основание – договор за кредит. Предмет и на двата вида искове е вземането за
непогасената част от главницата, произтичащо от неизпълнение на задължението на
кредитополучателя по договора за потребителски кредит, заявено като предсрочно
изискуемо. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено в хода на исковото производство с връчване на препис от исковата
молба на ответника, има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не
променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение – договора за кредит. В случая разликата между главния
и евентуалния иск е само във вида на търсената защита, поради което е налице недопустимо
съединяване на исковете (в този смисъл решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г.
на ВКС, ІІ г. о., определение № 296/15.05.2019 г. по т. д. № 1738/2018 г. на ВКС – II т. о. и
др.).
Ето защо предявените в условията на евентуалност осъдителни искове следва да се
оставят без разглеждане.
По възражението на особения представител за липса на активна процесуална
легитимация:
Видно от наличната публично достъпна информация в ТР при АВП „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.клон България е регистрирано като клон на чуждестранен търговец
„БНП Париба Пърсънълл Файненс“ С.А-Франция. От представените към исковата молба в
превод на български език документи-извлечение от вписване в търговския фирмен регистър
в Търговския съд в гр.Париж, Франция, нотификация за трансгранично сливане,
нотификация за влизане в сила на презгранично сливане е видно, че на 31.01.2018г. е
осъществено трансгранично сливане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. -Франция и
българското дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Именно юридическото лице
принципал в разглеждания казус е посочено като ищец по иска. В публично достъпната база
данни към ТР при АВП са налични доказателства, че принципалът се представлява от Д.Д. –
законен представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А. клон България, а той от
своя страна е упълномощил юрисконсулти ( лица с юридическо образование) които са
подали исковата молба. Предвид изложеното съдът намира така направеното възражение за
неоснователно.
Предвид изхода на делото е безпредметно обсъждането на останалите възражения за
недействителност на договора, направени от особения представител.
За разноските:
6
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени, както в настоящото
производство, така и по отношение на тези в заповедното производство, като разпредели
отговорността за същите съобразно изхода на спора.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Париж чрез «БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А. клон
България, ЕИК *********, направените разноски по настоящото исково производство в
размер на 704,03 лв. и по заповедното производство в размер на 149,59 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил
доказателства за извършването на такива, поради което не следва да му се присъждат.
На страните следва да се възложи , съобразно изхода на делото, и доплатената от
бюджета на РС-Средец сума в размер на 25лв. над внесения депозит от ищеца в размер на
100лв. на вещото лице по изготвената СТЕ, съобразно представената от него справка-
декларация, съответно в размер на 14.75лв. в тежест на ищеца и 10,25лв. в тежест на
ответника.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Г. Н. СТ. , ЕГН **********, адрес: гр.
Средец, ***, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж чрез «БНП Париба
Пърсънъл Файненс» С.А. клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
в гр.София, ж.к.Младост, сгр.14 представлявано от законния представител Д.Д., сумата от
5236,64 лева главница, дължима за периода от 20.08.2017 г. – 20.10.2021 г. вкл. по договор
за потребителски кредит № PLUS-14968480/06.07.2017г.. между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и ответника, сумата от 1470,62 лв. обезщетение за забава за периода от
20.04.2018 г. до 25.01.2021 г., както и законна лихва върху главницата от 25.01.2021 г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
50/2021 г. на РС-Средец, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдения
размер от 5236,64 лева до пълния претендиран размер от 9583,71 лева, както и иска за
договорна лихва за периода 20.03.2018 г. – 20.07.2022 г. в размер на 3612,21 лева и иска за
обезщетение за забава за разликата над присъдения размер от 1470,62 лева до пълния
претендиран размер от 2547,17 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и прекратява производството по гр. д. 265/2021 г.
7
по описа на РС-Средец в частта относно приетите за разглеждане при условията на
евентуалност осъдителни искове за присъждане на главница над уважения й по иска по чл.
422 ГПК размер от 5236,64 лева до претендирания с осъдителния иск размер от 9583,71
лева, за обезщетение за забава над размера от 1470,62 лева до пълния претендиран размер на
2547,17 лева., както и иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца договорна лихва
за периода 20.03.2018 г. – 20.07.2022 г. в размер на 3612,21 лева.
ОСЪЖДА Г. Н. СТ. , ЕГН **********, адрес: гр. Средец, ***, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж чрез «БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А. клон
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.Младост,
сгр.14, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 50/2021 г. на РС-Средец и по гр.д. №
265/2021г. по описа на РС –Средец, съразмерно с уважената част от исковете в общ размер
на 853,62 лева.
ОСЪЖДА Г. Н. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. Средец, ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Средец сумата от 10,25 лева- разноски за
доплащане възнаграждение на вещо лице по СТЕ по гр.д.№ 265/2021г. по описа на РС-
Средец.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж чрез «БНП Париба
Пърсънъл Файненс» С.А. клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
в гр.София, ж.к.Младост, сгр.14, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Средец сумата от 14.75 лева- разноски за доплащане възнаграждение на вещо
лице по СТЕ по гр.д.№ 265/2021г. по описа на РС-Средец.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред Бургаски
окръжен съд, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на
страната.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
8