№ 129
гр. София , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Т.а
в присъствието на прокурора Ана Алексова
като разгледа докладваното от Карамфила Т.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600140 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 21- ва НПК.
Образувано е по жалба на а.Ч., повереник на частния обвинител Е.А.,
срещу присъда № 260043 от 13.11.2020г., на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 20-ти състав, постановена по нохд № 1283/2020, с
която подс. С. К. И. е признат за виновен за това, че: на 03.07.2019г., около
14:40 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел 312, рег. № ********, по пътното платно
в ж.к. „Хиподрума“, в района на вход/изход зад блок 146, с посока на
движение от ул. „Добри Христов“ към ул. „Видлич“, при извършване на
маневра „движение назад“, нарушил правила за движение, както следва:
чл.40, ал.1 и ал. 2 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата и по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходката В. А., като деянието е
извършено след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено
по надлежния ред – със съдебно химико-токсилогична експертиза № 11-
7337/23.07.2019г. на специализираната химико-токсикологична лаборатория
към ВМА – София, престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.2, б. „б“, вр. чл. 342,
ал.1, пр.3 НК, наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от
четири години и шест месеца, който размер е намален по реда на чл. 58а, ал. 1
вр чл. 54 НК с една трета, до крайното наказание от три години лишаване от
свобода.
1
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено
за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1 НК на подс. С.И. е
наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.
С жалбата се изразява недоволство от размера на наложеното на
подсъдимия наказание като явно несправедливо. Прави се искане за неговото
увеличаване по съображения за обществена опасност на деянието и дееца.
Развиват се доводи, че съдът не бил отчел факта на силно увеличения в
последните години брой на пътно-транспортни произшествия. Повереникът
счита, че наложеното наказание е ниско и не може да постигне целите по чл.
36 НК. Размерът на наказанието оставял впечатление за безнаказаност, за
липса на справедливост и адекватно правораздаване в наказуемост на деяние,
довело до отнемане на живот. Релевират се съображения, че наказанието
следва да възпита чувство за дълг към обществото, отговорност пред живота
на околните и страх от закона. Подсъдимият бил извършил деянието под
въздействието на висока доза амфетамин и така наложеното наказание по
никакъв начин не би му въздействало възпиращо. Повереникът изразява
недоволство и от приложението на чл. 66, ал. 1 НК като несъобразено с
целите на генералната превенция. Постановяването на условно наказание в
случая показвало единствено липса на справедливост. Ставало въпрос за
грубо нарушение на правилата на движение при липса на съпричиняване от
страна на пострадалата. Водачът бил показал изключително безразсъдно
поведение. Обосновава, че формата на вина не е небрежност, а
самонадеяност. Обосновава, че наказанието лишаване от право да управлява
МПС следва да бъде в максимален срок от седем години.
В допълнение към въззивната жалба повереникът изразява несъгласие с
изводите на съда за обема от смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, които не позволявали определяне на наказанието в такъв нисък
размер. Моли наказанието „лишаване от свобода“ да се увеличи като се
наложи максималното, да се отмени приложението на чл. 66, ал.1 НК и се
постанови наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за максимален
срок.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът адв. Серийски
поддържа жалбата. Акцентира на съображенията за формата на вина не
небрежност, а самонадеяност. Акцентира на факта на повлияването на
подсъдимия от наркотичното вещество и на механизма на произшествието
свързана с липса на всякаква видимост назад. Представя опасността на
деянието като свързано с това, че наблизо имало детска градина. Повдига
въпроса за значението на отегчаващите отговорността обстоятелства, които
2
сам съдът е приел при индивидуализация на отговорността. Възразява срещу
приетия от съда обем смекчаващи отговорността обстоятелства, които намира
за надценени. Приложението на нормата на чл. 66, ал.1 НК оценява като
проява на изключително снизхождение. Счита за порочна практиката при
първо нарушение и чисто съдебно минало да се налага по правило условно
осъждане, тъй като това обезсмисляло обсъждането на останалите
обстоятелства. Оспорва аргументите на съда за доминиращо значение на
личната превенция. Поддържа искането за определяне на наказания към
максимален размер.
Представителят на САП счита жалбата за основателна. Обосновава, че
първоинстанционният съд неоснователно е дал превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, неправилно е индивидуализирал отговорността
и е следвало да наложи наказания към среден размер.
Защитникът на подсъдимия, адв. М., моли присъдата да се потвърди.
Определя дейността на съда по индивидуализиране на отговорността на
подсъдимия като точна и пълна, с отчитане на всички релевантни
обстоятелства. Възразява срещу довода на повереника за значението на
употребата на наркотично вещество, тъй като тя е съставомерен признак,
предвиден от законодателя при диференциране на наказанието. Възразява и
срещу аргумента за формата на вина самонадеяност. Освен това, навежда, че
приетата от прокурора форма на вина в обвинителния акт била небрежност.
Счита, че административното нарушение не било свързано по никакъв начин
с повлияването от наркотичното вещество. Релевира, че подсъдимият няма
задължение да съдейства за разкриване на обективната истина и пасивното
поведение не е отегчаващо обстоятелство. Посочва добросъвестното му
процесуално поведение като смекчаващо обстоятелство. Обръща внимание,
че административните нарушения допуснати от подсъдимия са били
санкционирани с фиш, следователно не показват висока степен на опасност и
не говорят за лице, което системно не спазва правилата за движение. Освен
това се касаело за период на извършване 2010 – 2014г., пет години преди
деянието.
Подсъдимият в лична защита поддържа защитника си. Изразява
съжаление за деянието.
В последна дума моли присъдата да се потвърди.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните и сам
служебно провери изцяло обжалваната присъда по реда на чл. 314 НПК, прие
следното:
Жалбата на повереника е частично основателна.
Не е основателна по съображенията за увеличаване на абсолютния
размер на наложените наказания, но е основателна по аргументите за отмяна
3
на приложението на чл. 66, ал.1 НК.
За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел съдебно
следствие в диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК и чл. 372, ал. 4
НПК с признаване от подсъдимия на фактите на обвинението и вярната
преценка на самия съд, че признанието се подкрепя от доказателствата по
делото.
По този ред и като е съобразил всички събрани на досъдебното
производство доказателства – гласни: показания на свидетелите К., К., А., В.,
Л., К., Г., К., Т., А., писмени: приложени по делото и подробно изброени от
съда, веществени доказателствени средства и експертизи: медицинска,
химически, химикотоксикологична, автотехнически, първоинстанционният
съд обосновано и законосъобразно е приел фактическа обстановка, съответна
на отразената в обвинителния акт, която се споделя изцяло и от този съд, без
основания за изменения.
Установено е, че подс. С. К. И. е роден на 26.10.1993г., към датата на
процесния инцидент е бил на навършени 25 години, почти на 26, със средно
образование, работи като общ работник в склад за алкохол във фирма
„Трифон Зарезан Логистик“ ЕООД, не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по чл. 78а, ал.1 НК.
На 03.07.2019г., около 13:30ч. в гр. София, подс. И. трябвало да
зарежда търговски обекти обслужвани от дружеството „Трифон – Зарезан 94“
ООД като за целта се обадил на св. И. Л. с молба да му помогне. Двамата се
качили в товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 312, с рег. № ********.
Управлявал подсъдимият, а св. Л. седнал на предна дясна седалка. Около
14,40 ч. влизайки по ул. „Видлич“ стигнали търговски обект в ж.к.
„Хиподрума“, бл. 146, заведение „Пиколино“, помещаващо се в гараж на
блока. Подсъдимият спрял автомобила зад блока, пред заведението. Блокът се
намирал от дясната страна на автомобила, а от лявата се намирал паркинг.
Подс. И. и св. Л. слезли от автомобила и заредили заведението с
алкохол съобразно подадена заявка и се върнали в автомобила. Св. Л. отново
седнал на предна дясна седалка, а подсъдимият - на мястото на водача.
Подсъдимият потеглил назад, тъй като единственият изход от паркинга бил в
посока на движение от ул. „Добри Христов“ към ул. „Видлич“. В същия този
момент и в същата посока на движение се движела и пострадалата пешеходка
В. А., на 53г. Без да я забележи и управлявайки със скорост не по-малка от 20
км/ч подсъдимият ударил пешеходката със задната лява част на автомобила.
След удара пешеходката паднала на земята, а автомобилът преминал през нея
и продължил. След пет-шест метра подсъдимият забелязал тялото и спрял. Св.
Л. слязъл от автомобила. Обадил се на националната система телефон „112“ и
уведомил за случая.
Непосредствени свидетели на инцидента станали свидетелите Б. К., Н.
4
К., М. А. и Б. В., първите трима - седнали на маса пред заведението, а св. В.
се намирал вътре в него. Св. Б. К. и св. М. А. от своя страна също се обадили
на телефон „112“ и съобщили за станалото.
Около 15:45ч. полицейските служители св. Г. К. и св. И. били изпратени
на мястото на инцидента от дежурен офицер на 06 РУ – СДВР. Пристигайки,
установили, че подс. И. бил водач на автомобила. Провели разговор с него и
със св. Л..
На място пристигнали екипи на „Спешна помощ“ установили смъртта
на пострадалата. Лекар от „Спешна помощ“ – св. доктор С. Т. оказал
медицинска помощ на подсъдимия като му дал ампула „Диазепам“ за
успокояване, тъй като треперел, бил пребледнял и изглеждал уплашен.
На място дошли и полицейските служители св. Р. К. и св. Р. Г. от отдел
„Пътна полиция“ /ОПП/ - СДВР. Те изпробвали на място подсъдимия с апарат
за употреба на алкохол – „Алкотест Дрегер 7510, № 0138, проба 1035, показал
отрицателен резултат.
Подсъдимият бил проверен и за употреба на наркотични вещества с тест
5000 ARJF № 0040, проба 0103, показал положителен резултат за прием на
наркотично вещество – амфетамин.
Непосредствено след това подсъдимият бил задържан в 06 РУ – СДВР,
като с талон № 0009053 от 03.07.2019г. за медицинско изследване дал кръв и
урина в МБАЛ „Военна болница“ /МВА/ - София.
От извършената съдебно медицинска експертиза на труп се установява,
че смъртта на пострадалата А. се дължи на съчетана травма на главата,
гръдния кош, корема и таза, с тежки увреждания на множество анатомични
структури и вътрешни органи. Установените травматични увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи предмети по механизма на триене и
двустранно притискане със значителна кинетична енергия, уврежданията
можели да се получат в условията на ПТП при прегазване от автомобил.
От съдебно-химикотоксикологична експертиза на проби от кръв и урина
на подсъдимия се установява, че в тях присъства наркотично вещество от
групата на стимулантите – амфетамин. Амфетаминът е наркотично вещество с
изразено стимулиращо въздействие върху психиката на човека и бързо
развиваща се зависимост. Самостоятелната му употреба води до изявена
възбудна симптоматика, повишаване на сърдечната честота и кръвното
налягане, еуфория, създава чувство за удоволствие, прилив на енергия,
освобождаване от социалните норми, чувство за съвършенство и
компетентност, сила.
В случая, установената концентрация на амфетамин в кръвната проба
на подсъдимия – 133 ng/ml, надвишава концентрационна област за
5
еднократен „нормален“ прием, която е 20-100 ng/ml за лица без развита
зависимост.
За да достигне до тези фактически положения, първоинстанционният
съд прецизно и вярно е анализирал събрания доказателствен материал, според
неговото действително съдържание, без да допуска превратности в оценката.
Правилно е съобразил, че между доказателствата не се откриват противоречия
и поради това липсват основания за нарочен анализ по смисъла на чл. 305, ал.
3 НПК, че всички доказателства в цялост допринасят за изясняване на
предмета на делото и подкрепят самопризнанието на подсъдимия по реда на
чл. 371, т. 2 НПК. Фактите са установени безспорно, което е и типично
присъщо на следваното от съда диференцирано производство, в което
подсъдимият изцяло ги признава.
Специално що се отнася до възможността водачът на процесния
автомобил да наблюдава пътя назад, тук въззивната инстанция намери за
необходимо да отрази, това което и първият съд е възприел и коментирал, но
в частта на правните си изводи, че се изяснява от комплексната авто-
техническа и медицинска експертиза по делото и от приложения фотоалбум,
че автомобилът не е разполагал със задни стъкла, че вместо такива е имал
непрозрачни капаци, не е имал и вътрешно огледало за обратно виждане. В
конкретния случай при движението си назад водачът не е имал обективна
възможност да възприеме в двете странични огледала намиращата се зад
автомобила пешеходка, т.е. тя е попадала в т.нар. „мъртва зона на видимост“.
Водачът С.И. не е разполагал през целия път на движението си назад с
възможността да възприеме пешеходката в огледалата за обратно виждане.
Що се отнася до конкретния механизъм на причиняване на смъртта,
изяснява се от медицинската част на експертизата, че уврежданията по тялото
на пострадалата пешеходка добре съответстват да са получени при
прегазване от автомобил. Прегазването е станало надлъжно и последователно
през левия долен крайник, лявата половина на таза, корема, лявата гръдна
половина и главата.
При така установените факти, правилно първостепенният съд е
приложил закона, като е приел, че подсъдимият е осъществил признаците на
състава на чл. 343, ал. 3 пр.2 , б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 НК, тъй като при
управление на товарен автомобил, като нарушил правилата за движение на
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходката В. Емилова А..
Само по отношение правилото на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, съдът е
приложил закона неправилно, доводи за което ще се изложат по- натам.
Верни са доводите на съда, че подсъдимият е управлявал автомобила,
тъй като си е служил с лостовете и механизмите за неговото управление и го е
привел в движение. При това подсъдимият нарушил правилата на чл. 40, ал. 1
6
и ал. 2 от ЗДвП, които го задължават преди да започне движение назад, да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението /правилото
на чл. 40, ал.1/ и по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности /правилото на чл. 40, ал. 2/.
И двете норми обхващат дължимото поведение на подсъдимия, който е
следвало да насочи вниманието си и да следи за безопасността на пътя зад
превозното средство не само при неговото потегляне, но и през цялото време
докато се движи назад. Нормата на освобождава водача по никакъв начин от
това задължение, независимо от техническите възможности на автомобила за
следене на пътя, които са били ограничени и при липса на възможности за
самостоятелно наблюдение от страна на водача, като е предвидила, че и при
липса на такива, водачът е длъжен да осигури наблюдение по друг начин и
той е чрез нарочно за целта лице, което да му сигнализира за опасности. Как
ще бъде осигурено това лице е въпрос на конкретика на случая. А
понастоящем подсъдимият е разполагал с такова лице и това е бил неговият
помощник – свидетелят Л..
Подсъдимият не е имал видимост назад, но въпреки това е потеглил.
Съответно той по никакъв начин не е бил убеден, че пътят е свободен, че на
него не се намират обекти или лица, които да застрашава.
Както правилно е отразил първостепенният съд, подсъдимият не само е
потеглил, но е и изминал разстояние без никаква видимост. При това
противоправно поведение, той е блъснал и прегазил пострадалата,
причинявайки смъртта й.
Настоящата инстанция се съгласява с извода на първия съд, че за
настъпване на смъртта не е налице принос на пострадалата, която като
пешеходец се движела в този район напълно правомерно.
С това, че подсъдимият се е намирал в състояние след употреба на
наркотично вещество, вярно решаващият съд е приел, че е осъществен не
само основният, но и квалифицираният състав на транспортното
престъпление с причиняване на смърт, а именно - по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б.
„б“ от НК. Споделя се доводът на съда, че без значение е фактът, в кой
момент точно подсъдимият е приел наркотичното вещество, както и дали и в
каква степен е бил повлиян от него. Достатъчно е обективно да се установи
наличието на наркотично вещество в организма. Заложената в разума на
нормата воля на законодателя е че, наркотичното вещество в колкото и малки
количества да е останало в кръвта, и колкото и да не се усеща от приелия го,
има отрицателното си влияние. Що се отнася до въпроса дали това се съзнава
от подсъдимия, независимо от възможността да не изпитва непременно
признаци от повлияване, то отговорът е положителен, тъй като подсъдимият
7
добре е знаел, че е употребявал амфетамин, и то доколкото това се установява
от експертизата – нееднократно. В такъв случай и за да има поведение в
съгласие със закона, той не следва да пристъпва към управление на МПС до
момента, в който не се убеди и не е сигурен, че в организма му няма никакви
остатъци от наркотичното вещество.
По-натам, при приложението на закона обаче, що се отнася до признака
от обективна страна, че деецът е управлявал моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества, първият съд не е съобразил, че когато
наказателният закон въздига съответната административна забрана в
самостоятелен признак от обективна страна, приложението на
административното правило се изключва. То представа да запълва
диспозицията на престъпния състав, доколкото в тази част сам той има
съответния такъв признак и не е бланкетен. Ето защо, в частта на
приложеното самостоятелно правило на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, присъдата
следва да се измени, като приложението му бъде отменено.
В изложения смисъл е и константната съдебна практика като: Решение
№ 119 от 12.07.2017 г. по н. д. № 484/2017 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС, и
визираните в него Р № 253/15 г. по н.д. № 443/15 г. 1 НО, Р № 198/09 г. по н.д.
№ 169/09 г., Р № 46/14 г. н.д. № 2372/13г., че: нарушението по ЗДвП не следва
да се инкриминира, когато се явява квалифициращ елемент от състава на
престъплението.
Споделя се напълно обаче изводът на съда относно формата на вина, с
която е извършено деянието – несъзнавана непредпазливост по смисъла на
чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Той е съзнавал и че е употребил амфетамин и че управлява ППС въпреки
това.
Този съд не споделя становището на повереника, че подсъдимият е
извършил деянието с престъпна самонадеяност като по-тежкия и по-укорим
вид на непредпазливата вина. Характерно за несъзнаваната непредпазливост,
или още - престъпната самонадеяност, е че деецът има представи относно
вероятното настъпване на отрицателните последици на деянието, но мисли да
ги предотврати разчитайки на различни конкретни фактори като свои знания,
умения, опит, подготовка, вкл. и на външни фактори. Начинът на изпълнение
на процесното деяние обаче – с потегляне право назад, без водачът да
придобие представа за ситуацията, респективно - без да показва, че разчита на
определени свои умения или външни обективни положения, поради които да
предотврати последиците, показва, че подсъдимият не е съзнавал възможното
им настъпване, макар да е могъл и да е бил длъжен.
За подсъдимия очевидно обстановката е била такава, че е предполагала
спокойното и уверено извършване на маневрата и продължаване на
8
движението като безопасни, независимо че обективно нещата не са стояли по
този начин. В случай, че е съзнавал вероятното настъпване на вредните
последици, подсъдимият би следвало да има поведение, с което да покаже, че
това е така, но че смята да ги предотврати с оглед на конкретни фактори и
като взема известни мерки, а не разчита само на случайността. Такива мерки
биха могли да бъдат: водачът да се огледа назад, при което възприема
опасността в лицето на евентуален пешеходец, но въпреки това, да
предприеме движение като или промени посоката, или се движи с по-ниска
скорост, за да изчака отминаването му, или продължава да се движи като
подвиква на пешеходеца да се отмести, разчитайки на неговото, а не на своето
поведение, или изобщо други подобни избори, илюстриращи нужното
съзнаване на опасността и възможните последици, но и разчитането, че те
няма да настъпят поради определени конкретни фактори, на които той
необосновано се доверява. / Р 172-73- II, Р 492-80- I, „Наказателно право.
Обща част“, проф. Ал. Стойнов, изд. Сиела, 1999, стр.267/
Така, съгласно Решение № 172 от 26.05.1973 г. по н. д. № 103/1973 г., II
н. о. на ВС, „Разликата между евентуалния умисъл и съзнаваната
непредпазливост (самонадеяността) се изразява в това, че в първия случай
деецът съзнателно допуска настъпването на общественоопасните последици,
а във втория лекомислено се надява, че те няма да настъпят, защото е взел
мерки за предотвратяването им.“ Съгласно Р 492-80- I, „при съзнаваната
непредпазливост, за да се приложи чл. 124 НК, следва да се установи по един
положителен и несъмнен начин, че деецът е взел мерки за предотвратяване на
резултата“.
В случая обаче, подсъдимият е показал, че изобщо не съзнава до какво
може да доведе поведението му, респективно не показва да е взел каквито да е
мерки за предотвратяването им. Не показва, че съзнава опасността, но и че
разчита на свои опитности и умения или на външни фактори за
предотвратяването й. Механизмът на изпълнение на деянието, с оглед и на
естеството на нарушението, показва и носи типичните характеристики на
непредпазливата несъзнавана вина.
Що се отнася до индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия, тази инстанция се съгласява с преценката на първата за
приложение на нормата на чл. 54 НК, а не на чл. 55 НК, изискваща наличието
на многобройни или дори едно, но изключително, смекчаващи обстоятелства,
които да правят и най-лекото предвидено по закон наказание несъразмерно
тежко. От доказателствата по делото не се извеждат такива обстоятелства.
Този съд се съгласява частично със съображенията на първия относно
кръга смекчаващи отговорността обстоятелства. Обосновано първият съд е
приел като такива чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и
изразеното съжаление на подсъдимия. Не се явява такова обаче неговата
възраст, към датата на деянието – 25 навършени години, почти на 26, до
9
навършването им са оставали почти четири месеца. Това е възраст, на която
човек е изградил личността си и е достигнал съответната психо-емоционална,
интелектуална и социална зрялост, достатъчна, за да осъзнава в пълна степен
естеството на поведението си и вероятните му последици и си налага
самоконтрол.
Този съд се съгласява частично и с приетия от първи съд обем
отегчаващи отговорността обстоятелства. Като такива следва да се определят
нарушаването от подсъдимия на повече от едно правило за движение – на две
/не три, както е отразил СГС, доколкото правилото на чл. 5, ал.3, т. 1 ЗДвП се
отменя/, т.е. не само потеглянето, но и продължаване на движението назад без
видимост. Към това се прибавя и относително високата концентрация на
наркотично вещество в организма на подсъдимия, надвишаваща значително
концентрационна област за еднократен „нормален“ прием (20 - 100 ng/ml) за
лица без развита зависимост. В този смисъл е и фактът на неколкократно
налагани на подсъдимия административни наказания за нарушения на
правилата на движение по пътищата, разкриващи го като недисциплиниран
водач. Правилно обаче първият съд е съобразил, че не следва да придава
голяма тежест на последния факт, тъй като по-голямата част от нарушенията
са били извършени в отдалечен период от време, както и на подсъдимия не са
били отнемани контролни точки, сочещо, че нарушенията не са от най-
опасния предвиден в закона регистър.
Към изложеното настоящата инстанция намери за необходимо да
определи като отегчаващо обстоятелство и начина на извършване на деянието
чрез съдържащата се в него по-интензивна, груба и по-опасна степен на
засягане на обществените отношения обект на наказателноправна защита. И
това е така, доколкото подсъдимият не само се е движел назад без да има
видимост, но и е достигнал същественото ускорение от 20 км/ч. Това
предполага положението, при което водачът е имал нулево възприятие за
пътната обстановка да е продължило по-дълго време, достатъчно да се
достигне това ускорение. Това именно и съставлява особено висока степен на
незачитане на правилата за движение, съществено увеличила опасността на
деянието и допринесла за настъпване на опасния резултат.
Същевременно тази инстанция не се съгласява, че опасността на
поведението на водача се увеличава поради намираща се в близост детска
градина, тъй като в обвинителните факти такова обстоятелство не се разкрива
и няма как да бъде съобразено. То не е установява включително и от
приложението по делото доказателства.
Правилно в този аспект СГС е съобразил начина на увреждане на
пострадалото лице и естеството на травмите й, макар правилността да не е
толкова в аспекта брой и съставомерност, тъй като последните попадат и се
обхващат от по-тежкия резултат на причинената смърт. В друг аспект обаче
травмите разкриват особено укоримо неглижиране на безопасността на
10
гражданите, свръхневнимателно и опасно управление на МПС до степен
водачът не само да блъсне пострадалата, но и да я прегази, като при това е и
отминал известно разстояние и едва тогава спрял, осъзнавайки какво е сторил.
Като цяло начинът на причиняване на смъртта на жертвата и разкриващото се
чрез него субективно отношение показват особено принизяване на ценността
на човешкия живот.
На следващо място, първият съд е отразил като отегчаващо
отговорността обстоятелство това, че на мястото са се намирали други лица и
търговски обект. Твърдението няма еднозначен смисъл. Настоящата
инстанция, поради това, го разгледа в двата смисъла, които биха могли да му
се придадат.
В случай на разбиране на обстоятелството като явно, открито и
предизвикателно извършване на деянието, пред очите на множество хора, то
този съд не се съгласява, че това е отегчаващо отговорността обстоятелство,
тъй като флагрантното извършване на престъплението, като разкриващо по-
висока степен на опасност на деянието и дееца, е характерно за умишлените,
а не непредпазливи деяния. Към непредпазливите деяния, чийто последици
деецът не предвижда, фактът на множество присъстващи лица е ирелевантен
за степента на опасност, макар да е важен за доказването им.
Същевременно, ако обстоятелството се разбира в смисъл, че деянието
придобива по-висока опасност поради това, че е извършено на многолюдно
място, това е категорично вярно. Подсъдимият не е съобразил факта, че е до
търговски обект, че пред него и в него стоят хора и че това е предполагало
вероятност в близкия периметър да се намират и други, които
невнимателното му шофиране би могло да засегне. Обстановката, в която се е
намирал е съдържала потенциално по-високи опасности, които той е
неглижирал. Очевидната наложителност подсъдимият да съобрази, че на това
място има хора, с която наложителност той грубо не се е съобразил, следва да
се разглежда като отегчаващо обстоятелство поради по-високата степен на
невнимателност и укоримост на субективното отношение.
Настоящата инстанция обаче не се съгласява с довода на защитника, че
процесуалното поведение на подсъдимия следвало да се оцени като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Поведението не се отличава с
нищо повече от стриктно изпълнение на процесуалните задължения на
подсъдимия да се явява пред съда и пред органа на досъдебното
производство, когато е бил призоваван. Не се разкрива особен, по- голям
принос от описания, за хода на производството. Същевременно,
съобразяването на подсъдимия с процесуалните му задължения не е и
протичало прекалено дълго във времето, така че да се определи като
прекомерно затормозяване на нормалния му живот, като прекомерно
претърпяване на стеснения, вкл. душевни, така че да се отчитат в посока на
облекчаване на материалноправното му положение като компенсация. А
11
изпълнението на процесуалните задължения, скрепени и със съответната
санкция в обратния случай, не носи белези на изключителност и не е
основание да се преценява като отчетливо подпомагане на органите на
наказателното производство и съответно – да е в полза на подсъдимия.
Направеното самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК е отчетено от
законодателя при даване на привилегията на чл. 58а НК, поради което не
може да се оценява втори път, вече като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Същевременно извън него, на досъдебното производство
подсъдимият не е правил признания, не е давал и обяснения, които
евентуално да имат самостоятелно значение на смекчаващо обстоятелство.
Независимо от корекциите по отношение на част от приетите от първия
съд смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, тази инстанция прие, че
определеният размер на наказанието по реда на чл. 54 НК, към минимума на
предвиденото по закон, а именно четири години и шест месеца лишаване от
свобода е справедливо, съответно на данните за личността, на опасността на
деянието и неговата тежест, поради което не следва да се изменя. Правилно
след като е приложил нормата на чл. 58а НК за намаляване с една трета съдът
е достигнал до окончателния размер наказание от три години лишаване от
свобода.
Искането на повереника на частния обвинител за увеличаване на
наказанието не намира основания в закона и фактите. Макар на пръв поглед
наказанието да изглежда снизходително, следва да се припомни, че то се
явява само остатъчният размер от първоначалното определено наказание.
Именно първоначалното наказание е изразът на решаващата воля на съда по
индивидуализация на отговорността и към неговия размер следва да са
отправени съображенията на страните и на контролиращия съд в преценката
отговаря ли на закона, на целите по чл. 36 НК и на принципите за
справедливост, пропорционалност и възмездност. Този съд намира, че срок от
четири години и половина отговаря напълно на посочените стандарти. Той не
е несъответен на причинения резултат, на начина, по който е причинен и на
личността на извършителя. Съставлява достатъчно въздействащо
неблагоприятно навлизане в правната му сфера, за оптимален срок и е
адекватен израз и на възмездната природа на наказанието, и на целта деецът
да преосмисли стореното и се поправи без да се прехвърля мярата на
достатъчност, без самоцелност и прекомерна суровост.
Макар да се съгласява с размера на наложеното наказание като
съответен на критериите по чл. 35, ал. 3 НК и на целите по чл. 36 НК, този съд
не се съгласява, че за постигане на същите тези цели не се налага
подсъдимият да го изтърпи ефективно. В тази част жалбата на повереника е
основателна.
Първостепенният съд е приложил нормата на чл. 66, ал. 1 НК
неправилно, тъй като, макар да са налице нейните формални основания –
12
деецът не е осъждан и наказанието е до три години лишаване от свобода, не
са налице материалните й основания - за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи
наказанието.
Всички обстоятелства на извършване на деянието, като показващи по-
висока степен на укоримост на деянието и на дееца налагат наказанието да
бъде изтърпяно ефективно. Подсъдимият е показал грубо незачитане на
правилата на движение и респективно на потенциално застрашения с това
човешки живот, включително като е употребил наркотични вещества. Той е
причинил смъртта на нищо неподозиращата пострадала, която не е очаквала
подобен акт и не е могла по никакъв начин да се предпази. Тя не се е
намирала на място, на което като активен участник в движение по пътищата
да следи какво правят и останалите участници. При тази груба форма на
престъпване на закона от страна на подсъдимия, единствено ефективното
изтърпяване на наказанието може да доведе до постигане на целите по чл. 36
НК. Този начин на изпълнение на наказанието е напълно съобразен както с
личната превенция, която е важна, но не бива и да се надценява, така и с
генералната, която пък не бива да се подценява, тъй като на обществото се
показва, че при такова явно незачитане на закона и човешкия живот,
извършителите получават адекватен, а не неоправдано снизходителен
наказателноправен отговор.
Наложителността наказанието да се изтърпи ефективно не е в конфликт,
а е съобразена със смекчаващите отговорността обстоятелства, чието наличие
не предполага непременно обратното. Условното осъждане в случая би било
и несправедливо, тъй като независимо от положителните черти на
подсъдимия, той е извършител на тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.
7 от ДР на НК със сериозни вредоносни последици и особено укорим
механизъм на извършване. Отлагане изпълнение на наказанието не би
показало нито на дееца, нито на обществото, че е вярната мяра на
въздействие, включително и като възмездие, какъвто характер наказанието
иманентно има.
Този съд не споделя становището на първия, че приложението на чл. 66,
ал.1 НК, добавено към самия факт на обвиняването, на провеждания
наказателен процес, на осъждането и на налагането на наказание, са
достатъчни да удовлетворят изискванията за постигане на генералната
превенция. Неотвратимостта на наказанието не може да се приравни на
въздействието на самото наказание и то като правилно отмерено и
справедливо. В случая тази неотвратимост е и надценена. Спрямо деянието и
неговата тежест, както и спрямо дееца като употребил наркотици, с което
показва високо чувство на безотговорност, приложението на чл. 66, ал.1 НК,
именно по критериите на генералната превенция, придобива граничното
съдържание на безнаказаност.
13
Този съд споделя и припомня установеното и в съдебната практика, че
постигането на целта на специалната превенция „не може да става за сметка
на пренебрегване на възпитателното и предупредително въздействие, което
наказанието трябва да окаже върху другите членове на обществото…и че при
дейността си по индивидуализацията на наказанието, относно размера и
начина на изтърпяване, съдът е длъжен да постигне баланс между посочените
в чл. 36 НК цели“. /Решение № 571 от 22.01.2009г., по н.д. № 613/2008 г., II
н.о. на ВКС/
Първостепенният съд в случая е игнорирал генералната превенция,
която също е цел на наказанието. Поради тези съображения този съд намери
за правилно да отмени приложението на чл. 66, ал.1 НК и постанови
ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ при
съответния първоначален режим на изтърпяване – чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС
„общ“. В този смисъл присъдата подлежи и на изменение.
Що се отнася до кумулативното наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1,
т. 7 от НК, лишаване от право да управлява моторно превозно средство в
размер на четири години, то е правилно преценено, при спазване на нормата
на чл. 49, ал.1 НК, да не е по-ниско от, но и да не надвишава с повече от три
години размера на наказанието „лишаване от свобода“. Ограничаването на
подсъдимия да участва в движението по пътищата като водач на МПС за срок
от четири години като индивидуализация е съпоставимо с
индивидуализацията на основното наказание „лишаване от свобода“ и е
достатъчно за изграждане на устойчиви механизми у дееца срещу бъдещо
опасно поведение, както и за предпазване на самото общество, дотогава
докато подсъдимият не бъде надлежно поправен.
Увеличаване на наказанието до максималния възможен в случая размер
от седем години, каквото искане отправя повереникът, не се налага от
спецификите на деянието и личността на дееца и би било прекомерно. Наред
с това, следва да се припомни, че съгласно чл. 57, ал. 2 НК, в случаите на
кумулативно налагани наказания, за целите на чл. 36 НК се отчита резултатът
на общото репресивно въздействие на наказанията, на въздействието им в
синергия, а не единствено отделната им тежест в абсолютна стойност. Още
повече поради последното съображение, като се отчете, че подсъдимият ще
търпи два вида наказание, то размерът от четири години на по-лекото:
лишаване от право да управлява МПС, е справедливо отмерен.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал.2, т. 2 НПК и чл. 338 НПК,
Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1 – ви състав
РЕШИ:
14
ИЗМЕНЯ присъда № 260043 от 13.11.2020г., на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 20-ти състав, постановена по нохд № 1283/2020, като
я ОТМЕНЯ В ЧАСТТА , с която подс. С. К. И. е признат за виновен да е
нарушил правилото на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, и в частта на приложението на чл. 66, ал.1 НК, като вместо
последното ПОСТАНОВЯВА наложеното наказание три години „лишаване
от свобода“ да се търпи ефективно при първоначален режим на основание
чл. 57, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража – „ОБЩ“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране пред Върховен
касационен съд на РБългария в 15 дневен срок от съобщение до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15