Решение по дело №72/2024 на Административен съд - Стара Загора

Образувано е по касационна жалба на ОМВ България ООД ЕИК 12175922 против Решение №406/19.10.2023 год., постановено по АНД №1090/ 2023г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №682263-F665212/15.12.2022г, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София, с наложена на ОМВ БЪЛГАРИЯ ООД ЕИК ********* гр. София имуществена санкция в размер на 500лв на основание чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ДДС/ за това, че на 08.06.2022г в 10.38ч в град Стара Загора,*****, в търговски обект бензиностанция ******, стопанисван от дружеството не се съхранява паспорта на фискално устройство ЕСФП, модел „ЕВРО ШОП“ версия 11 Хх-КL 03, притежаващо индивидуален №RE 003213 и индивидуален номер на фискална памет 45005431, което фискално устройство е въведено в експлоатация и работещо към посочените дата и час, в които е извършена и проверка от контролните органи, съгласно Протокол № 0458436. Не съхраняването в обекта на паспорта на въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство е бездействие в нарушение на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на Министъра на финансите, във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС и не води до не отразяване на приходи. Съставен е АУАН №F665112 от 27.06.2022г, въз основа на ПИП серия АА №0458436/08.06.2023г в присъствие на представител на дружеството, връчен редовно, против който не са постъпили възражения.

За да потвърди наказателното постановление въззивния съд е обсъдил представените и посочени от административния орган доказателства – съставения протокол за извършена проверка, както и липсата на насрещни фактически твърдения, подкрепени с доказателства от страна на санкционираното дружество за установяване на обратния положителен факт за съхранение на паспорта на фискалното устройство или за наличие на обстоятелствата, при които този документ може да не се намира в търговския обект с изричното им посочване като изключения от изискването във всеки момент паспорта да бъде в търговския обект. Обсъдил е искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН като е посочил, че деянието осъществява състав на формално административно нарушение – не спазване на изискване от Наредбата, приета в приложение на чл.118 от ЗДДС, при чието извършване не се констатират обстоятелства, представляващи многобройни или ако едно, то да е изключително смегчаващо отговорността, поради което случаят не разкрива белези на маловажен и липсва основание за прилагане на института на освобождаване от административно наказателна отговорност с отправяне на предупреждение. Съобразил е, че нарушението на чл.42 от Наредбата е първо по ред, но също така и че на дружеството са отправяни предходни предупреждения за нарушения, чиято правна квалификация попада под общия състав на чл.185 от ЗДДС, което отрича да е възможно постигане на индивидуалната цел на административната отговорност, чрез института на освобождаване от нейното прилагане.

С касационната жалба се твърди не правилно приложение на материалния закон с доводи, че са налице основанията за освобождаване от понасяне на административна имуществена отговорност, които са задължавали въззивния съд да отмени наложената в минимален размер имуществена санкция и да предупреди дружеството, защото нарушението на чл.42 от Наредбата е първо, а предходните предупреждения са издадени през 2019г тоест три години преди 08.06.2022г, а останалите са за констатирани на тази дата административни нарушения и не могат да се вземат предвид. Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на чл.28 от ЗАНН и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноските по делото

Ответника Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Твърди, че многократно са отправяни предупреждения на дружеството за други нарушения на същата Наредба, установени в други търговски обекти, но тъй като не се прилага състав на повторно нарушение, няма правно значение дали се касае за нарушение точно на чл.42 от Наредбата. Иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за правилно приложение на материалния закон при постановяване на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въззивния съд е приложил правилно чл.28 от ЗАНН като е взел предвид всички данни, отнасящи се до спазване на правилата на чл.118 ал.4 от ЗДДС вр. с Наредба №Н-18/2006г издадена от Министъра на финансите. Съставът на чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е общ административно наказателен, което означава, че във всеки конкретен случай се попълва с правило за поведение, въведено от чл.118 ЗДДС или от подзаконовия нормативен акт, приет за прилагане на чл.118 ал.4 от същия закон, с изключение на задължението по чл.118 ал.1 от ЗДДС, чието не спазване е предмет на конкретния административно наказателен състав по чл.185 ал.1 от ЗДДС. Не спазването и на други правила от Наредба №Н-18/2006г на Министъра на финансите, което представлява отделен случай на административно нарушение, обявено за наказуемо по силата на чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС сочи на изградено поведение за несъобразяване с подзаконовия нормативен ред, който осигурява привеждане на законовите правила в действие. Едно от тях е именно установеното в чл.42 ал.1 т.2 от Наредбата задължение за съхранение в търговския обект на паспорта на въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство. Съгласно чл.118 ал.4 от ЗДДС с подзаконовия нормативен акт се установяват конкретни правила за съхранение на документите, издавани от и във връзка с фискалното устройство, а сред тях е и неговият паспорт. Наредбата определя кои от документите, издадени във връзка с фискалното устройство следва да се съхраняват в търговския обект, а целесъобразността на това законодателно разрешение е въпрос, който стои вън от съдебния контрол за законосъобразност, поради принципа за разделение на властта. По аргументите, изложени от касатора ще следва да се приеме, че не съхраняването на паспорта в търговския обект никога не засяга установения ред за държавно управление на обществените отношения с обект контрол върху използване на фискални устройства в търговски обекти. Съгласно чл.42 ал.1 от Наредбата в търговския обект се съхранява свидетелството за регистрация на фискалното устройство, което също е известен на контролните органи документ, паспорта му, КЛЕН в установения три месечен срок от датата на демонтажа на КЛЕН, книгата за дневните финансови отчети за текущата година за лицата, използващи ЕСФП и кочана с ръчни касови бележки. Дали това законодателно разрешение е оправдано от гледна точка на целта, а именно възможност за проверка на място, е правно ирелевантно, както и не може да се преценява, че липсата само на един от изброените документи и по-специално на паспорта е маловажен случай на нарушение на правилото на чл.28 от ЗАНН, защото всеки един от тях носи различна информация, необходима на контролните органи. Изискваната преценка за пропорционалност на наложената санкция се състои в претегляне тежестта на нарушението спрямо размера на имуществената отговорност. С прилагане на имуществената санкция в минимално предвидения размер АНО и въззивния съд са приложили правилно материалния закон. Нарушението на чл.42 от Наредбата е първо, но при липсата на смегчаващи отговорността обстоятелства не може да се приложи чл.28 от ЗАНН само поради това, че не се съхранява паспорта на фискалното устройство, а той според касатора не носи важна за контролните органи информация.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №406/19.10.2023 год., постановено по АНД №1090/ 2023г. по описа на Районен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите гр. София сумата от 100лв/сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД №72/2024г по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.