Определение по дело №315/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 232
Дата: 15 февруари 2025 г. (в сила от 15 февруари 2025 г.)
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20233100900315
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 232
гр. Варна, 15.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20233100900315 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А. Р. Я., чрез
пълномощника му адвокат Д. К., обективно евентуално съединени искове
срещу „Сити Кеш“ ООД, гр. София, както следва: 1. иск за прогласяване
нищожност на договор за учредяване на ипотека съгласно Нотариален акт №
******** г. на Б. В. - нотариус рег. № 124 в НК, поради заобикаляне на закона
чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД; в евентуалност: 2. прогласяването му за нищожен
поради накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД;; 3.
прогласяването му за нищожен поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2, пр. 1
ЗЗД; 4. за унищожаването му поради измама на основние чл. 27, вр. чл. 29 от
ЗЗД; 5. за унищожаването му поради заплаха на основание чл. 27, вр. чл. 30 от
ЗЗД; 6. за унищожаването му поради сключването му при невъзможност на
ищеца да разбира и ръководи действията си на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
Размяната на книжа е приключила с депозиране на отговора от
ответното дружество.
По предварителните въпроси:
По възражението на ответника за недопустимост на исковете за
недействителност на процесния ипотечен договор, съдът се е произнесъл с
Определение № 1475/28.10.2023 г., постановено по настоящото дело, с което
същото е прието за неоснователно.
С молба с вх. № 15538/18.06.2024 г., от третото за спора лице – С. Д. Х. е
отправено искане за встъпването й в производството като помагач на
страната на ответника, на основание чл. 218 ГПК. Правния си интерес лицето
извлича от обявяването й за купувач на ищцовия имот – предмет на процесния
договор за ипотека, на основание постановление за възлагане от 12.06.2023 г.
по ИД № 1466/2022 г. на ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ, невлязло в сила към датата
на издаване на удостоверението от ЧСИ на 11.06.2024 г.
С оглед изминалия период от време от датата на депозиране на молбата
по чл. 218 от ГПК до настоящото произнасяне (след връщане на делото от
горна инстанция), съдът счита, че следва третото лице да потвърди интерес от
встъпване изрично с представяне на актуално удостоверение от ЧСИ относно
етапа на изпълнението, включително дали Постановлението за възлагане от
12.06.2023 г. е влязло в законна сила.
1
По доказателствата:
До събиране в открито съдебно заседание следва да бъдат допуснати
представените от страните писмени доказателства.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за
задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи договора за
заем от 30.12.2019 г., тъй като копие от същият се намира в служебно
изисканото и приобщено към настоящото дело ч. гр. д. № 9438/2021 г. на ВРС
и доколкото действителността на този договор не е предмет на спора при
влязла в сила заповед за изпълнение.
Допустимо и относимо към предмета на спора се явява искането на
ищеца за разпит на свидетелката Н. И. П. за установяване на описаните в
доказателственото искане обстоятелства, с изключение на тези кааещи
осъществяването от нейна страна на платени сексуални услуги.
Неотносимо към предмета на спора е искането на ищеца за задължаване
на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи справка за извършените
от ищеца плащания по договора за заем.
Основателно се явява искането на ищцовата страна за изискване на
справка от Националния осигурителен институт относно размера на заплатата
и начисляваните върху нея социалните осигуровки в полза на ищеца за
периода месец юни 2020 г. – месец юни 2023 г.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за провеждане на ССчЕ
единствено по въпроси 2 и 4, формулирани в исковата молба (л. 9 от делото).
Останалите питания се явяват неотносими към спора и не следва да бъдат
включени в предмета на изследване на експертизата.
Искането за служебно изискване и прилагане на ч. гр. д. № 9438/2021 г.
на ВРС към настоящото производство е изпълнено съответно с Разпореждане
№ 3753/12.07.2023 г. и Разпореждане № 3775/13.07.2023 г., постановени по
делото.
Касателно искането на ищеца за приемане на представената от него
флаш памет, съдържаща запис със заплахи, отправяни към него, и
оспорването на автентичността на последния от страна на ответника в
отговора на исковата молба, настоящият състав счита, че на ищеца следва да
бъде предоставена възможност за изразяване на становище по оспорването и
евентуално отправяне на съответни доказателствени искания в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна искова молба на А. Р. Я., ЕГН
**********, с която срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* са предявени
следните евентуално съединени искове, касаещи сключен помежду им
Договор за ипотека, оформен в нотариален акт № ***********, вписан в
СВ-гр. Варна под № *************, с който се обезпечават вземанията на
ответника по сключен с ищеца Договор за паричен заем от 30.12.2019 г.: 1. иск
за прогласяване на нищожността на договора за ипотека поради заобикаляне
на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД; в евентуалност: 2. прогласяването му за
нищожен поради накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД;; 3.
2
прогласяването му за нищожен поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2, пр. 1
ЗЗД; 4. за унищожаването му поради измама на основние чл. 27, вр. чл. 29 от
ЗЗД; 5. за унищожаването му поради заплаха на основание чл. 27, вр. чл. 30 от
ЗЗД; 6. за унищожаването му поради сключването му при невъзможност на
ищеца да разбира и ръководи действията си на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на С. Д. Х., в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от
получаване на настоящото определение да потвърди дали поддържа
депозираната молба вх. № 15538/18.06.2024 г., обективираща искане за
встъпването й като трето лице помагач на страната на ответника „Сити Кеш“
ООД, ЕИК *********, по реда на чл. 218 ГПК.
УКАЗВА, че при пасивно процесуално поведение от страна на С. Х.,
съдът ще приеме интереса за отпаднал и остави искането без уважение, за
което се счита уведомена с получаване препис от настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на С. Х. чрез
пълномощник адв. Н. Д., с приложено пълномощно към молба вх. №
15538/18.06.2024 г.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на уточняваща молба или
изтичане на срока за това за произнасяне в закрито заседание по молбата.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание писмените
доказателства, представени от страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на
ответника на основание чл. 190 ГПК да представи сключения помежду им
договор за заем от 30.12.2019 г. по изложените по-горе мотиви.
ДОПУСКА по искане на ищеца събирането на гласни доказателства
чрез разпита на свидетелката Н. И. П., ЕГН ********** за установяване на
обстоятелствата, описани в доказателственото искане, формулирано в
исковата молба, (л. 9) с изключение на обстоятелството дали свидетелката е
извършвала платени сексуални услуги.
Определя депозит за призоваването на свидетелката в размер на 50 лв.,
вносим от ищеца по сметка на Варненски окръжен в тридневен срок от
получаване на настоящото определение.
След заплащане на депозита, да бъде извършена справка в НБД
„Население“ относно постоянния и настоящ адрес на Н. И. П., ЕГН
**********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на
ответника на основание чл. 190 ГПК да представи справка за извършените от
ищеца плащания по договора за заем от 30.12.2019 г.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от Националния осигурителен институт
относно размера на заплатата на ищеца и начисляваните върху нея в негова
полза социалните осигуровки за периода месец юни 2020 г. – месец юни
2023 г.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕТО НА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА по искане на ищеца, вещото лице по която след запознаване с
материалите по делото, извършване на справка в деловодството и
счетоводството на ответника и други необходими му действия, да даде
отговор на следните въпроси, поставени в исковата молба, които съдът
преформулира по следния начин:
1. Относно парите, отпуснати по Договор за паричен заем от 30.12.2019 г.,
3
има ли превеждане на суми към сметки на други лица, различни от
ищеца? В какъв обем и на какво основание са били извършвани
преводите?
2. Какви документи са приложени към договора за заем от 30.12.2019 г.
относно личността на ищеца? Налични ли са удостоверителни документи
или съответни декларации относно финансовите възможности на ищеца
да покрива месечните си вноски по договора за заем?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на експертизата в
размер на 250 лева, вносим от ищеца в тридневен срок, считано от
получаване на настоящото определение и представяне по делото на
доказателства в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Б. Б..
УКАЗВА на вещото лице, че в случай на необходимост, може да му бъде
издадено съдебно удостоверение с цел снабдяване с необходимата му
информация от трети - неучастващи в спора лица.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока
по чл. 199 ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно
заседание.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение, следва да изрази становище по отправеното от
ответника оспорване на автентичността на твърдения за съдържащ се на
представената от ищеца флаш памет, запис със заплахи, отправяни към ищеца,
и за евентуално отправяне на съответни доказателствени искания.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „
Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
на ВОС: Н. В. - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните последици
от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а именно
връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва да бъде
постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е обективирана и
подписана от представителите на страните в протокола от насроченото
открито съдебно заседание, и одобрена от съда, по реда на чл. 234 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, на 31.03.2025 г. от 15.30 часа, за
която дата и час да се призоват страните с връчване препис от настоящото
определение.
Съобщава на страните следния проект за доклад по делото:
Ищецът А. Я. излага, че между него, като заемополучател, и ответника
„СИТИ КЕШ“ ООД, като заемодател, е сключен договор за паричен заем от
30.12.2019 г. с цел погасяването на негови парични задължения към „Ново
Финанс” ЕООД. Последните произтичат от сключен с последното дружество
4
договор за заем, по силата на който му е била предоставена главница от 41 000
лв., при поето задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 20% и
неустойка от 60%, начислявана върху главницата в случай на предсрочно
погасяване на договора. В полза на „Ново Финанс“ ЕООД месечно е била
дължима единствено лихва от 683,33 лв., а главницата е следвало да бъде
платена при изтичане на срока на договора от 5 години. Пояснява се, че при
предоставянето на заемната сума, от нея са били удържани 8 200 лв.
По договора от 30.12.2019 г., сключен между ищеца и ответника „Сити
Кеш“ ООД, предоставена на ищеца е била главница от 50 000 лв. при
договорна лихва от 40,08% последната възлизаща на общо 99 761,08 лв. за
целия срок на договора. Месечната вноска, дължима за погасяването на заема
е била 1 782,87 лв., въпреки получаваното от ищеца на месечно трудово
възнаграждение от 800 лв. За обезпечаването на вземанията на ответника по
договора от 30.12.2019 г., ищецът сочи, че помежду им е сключен договор,
съгласно който той е учредил в полза на заемодателя ипотека върху
собствения си недвижим имот – ********, находящ се в гр. ***************
Договорът за ипотека е бил оформен в нотариален акт № ***********, вписан
в СВ-гр. Варна под № *************.
Ищецът твърди, че през лятото на 2020 г. е бил подложен на периодични
заплахи, че ако не заплаща задълженията си по обезпечения с ипотеката
договор за заем, той, семейството му и момичето, с което има платени
сексуални контакти ще пострадат, както и че имотът, върху който е учредил
процесната ипотека, ще бъде продаден. Сочи и че привидно случайно са се
появявали лица, вкл. и на работното му място, които са изявявали желание да
закупят апартамента. Подобни предложения са били отправяни и през 2022 г.
Пояснява, че у него е поддържано чувство за страх и неудобство и чрез
изпращането на ПДИ относно принудителното изпълнение на дълга му по
договора за заем от 30.12.2019 г. до адреса, на който живее неговата майка в
гр. *************
На база гореизложенето, ищецът счита, че процесният договор за
учредяване на ипотека е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
поради сключването му при заобикаляне на императивна правна норма -
чл. 444, т. 7 ГПК, прогласяваща за несеквестируемо единственото жилище на
длъжника, чието приложение в настоящия случай е било избегнато на
основание чл. 445, ал. 1 ГПК чрез учредяването на процесната ипотека.
Ищцовата страна счита, че ипотечният договор е нищожен и поради
сключването му при противоречие с добрите нравичл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, произтичащо от недобросъвесното поведение на ответника, изразяващо
се в осигуряването за последния, с голяма степен на вероятност, на печалба от
продажбата на жилището на ищеца посредством публична продан, вследствие
изначално ясната за ответника невъзможност на ищеца да изпълнява
задълженията си по сключения помежду им договор за заем поради
влошеното му финансово и имотно състояние, имайки предвид, че заемът му е
бил предоставен му при условия, по-неизгодни, от онези, при които е
възникнало задължението му към „Ново Финанс” ЕООД, породило
необходимостта от сключването на договора за заем с ответника.
Знанието на ответника към момента на сключване на заемния и
ипотечния договор, че ищцовата страна е нямала да има възможност да
заплаща дължимите месечни вноски и от което би последвала продажба на
ипотекираното имущество, служи като основание ищецът да поддържа и че
5
договорът за ипотека е нищожен поради невъзможния му предметчл. 26,
ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
В условията на евентуалност ищецът твърди и че ипотечният акт е
унищожаем поради сключването му при условията на заплаха – чл. 30 ЗЗД.
Пояснява, че заплахите през годините са били отправяни както спрямо него,
така и спрямо членовете на неговото семейство и са се изразявали в
посещения на работното му място от лица, грубо заявяващи или желание да
купят апартамента му, за да решат проблемите му, или предупреждение, че
ако не заплаща задълженията си, ще продадат имота му; изпращането на
текстови съобщения до неговата майка, че той ще пострада ако задълженията
му не бъдат плащани от него или нея; залепване на уведомления на вратата на
жилището му; посещения на друг имот на семейството; заплахи за физическа
саморазправа от лицето, с което е имал платени сексуални контакти. Твърди
се, че към момента на депозиране на уточнителна молба с вх. №
15899/26.06.2023 г. заплахите спрямо него и семейството му не са били
преустановени, но последната доказуема заплаха е тази от 04.04.2023 г.,
отправена му лицето, с което е имал сексуални контакти., установимо от
представения по делото звукозапис.
В условията на евентуалност заявява и че договорът за ипотека е
унищожаем поради сключването му вследствие на измамачл. 29 ЗЗД,
изразяваща се във въвеждането му от ответника в заблуждение относно
реалните последици от сключването на договора за заем от 30.12.2019 г. и този
за ипотека, а именно че сключването им ще доведе до избягването на
публичната продан на единственото му жилище, докато те всъщност са довели
до обвързването му спрямо ответника при условия, по-неизгодни в сравнение
с тези по заемния му договор с „Ново Финанс“ ЕООД и съответно до
неизбежната загуба на единственото му жилище.
В условията на евентуалност се поддържа и че договорът за ипотека е
унищожаем и на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, тъй като предполага, че е бил
под влиянието на опиати – рофинол и/или кетамин, оказали влияние върху
волята му при сключване на договора за ипотека, карайки го да изпълнява
всичко, което му е било казано, независимо дали то има негативен ефект върху
интересите му, без да има спомени за случилото се. Във връзка с последния
ефект се свързва и твърдяното недоумение на ищеца защо е учредил
процесната ипотека за обезпечаване на вземане по правоотношение,
възникнало при неизгодни за него условия и върху единствено жилище.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба
ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове и
моли за тяхното отхвърляне. Оспорва, че договорът за ипотека не е с
невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2 , пр. 1 ЗЗД. Несъгласие изразява и с
твърдението за нищожност на договора за ипотека на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД – заобикаляне на закона, като излага, че всички негови клаузи са
ясни и недвусмислени, а ищецът е имал възможност да предвиди, въз основа
на конкретни и разбираеми критерии, произтичащите за него икономически
последици при подписването на съглашението. Освен това, при сключването
му, нотариусът е прочел на страните неговото съдържание и е изяснил волята
им. Счита, че всички действия по сключването на договора за ипотека са
извършени в законоустановенатаа форма, което не се оспорва от ищеца.
Пояснява, че разпоредбата на чл. 444 ГПК, касаеща несеквестируемостта на
процесния имот, е неприложима, доколкото съгласно чл. 445 ГПК
6
несеквестируемостта отпада, когато взискател в изпълнителното производство
е ипотекарният кредитор. Възразява, че ипотечният акт не е нищожен поради
накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като поддържа, че
доколкото липсват нормативни ограничения за размера, до който може да
достигне процентът на възнаградителната лихва по заемни правоотношения,
то и уговорената в договора за заем от 30.12.2019 г. годишна такава от 40,08%
не е в противоречие с нравствено допустимото, а в съответствие с договорната
свобода на страните и принципа за добросъвестност при водене на преговори
по чл. 12 ЗЗД. Сочи също, че ГПР от 48,23% е в границите на чл. 29, ал. 9
ЗКНИП. На мнение е и че следва да бъде отчетено, че размерът на
договорната лихва е обоснован и с обстоятелството, че пазарът на кредитни
продукти е високорисков и за него съществува реален риск от пълно
неизпълнение на задълженията на заемополучателя. Ответникът оспорва и че
договорът не е унищожаем поради сключването му вследствие на измама – чл.
29 ЗЗД, тъй като счита за недоказани твърденията на ищеца за въвеждането му
в заблуждение чрез внушаване на неверни представи за обстоятелствата около
сделката. Подчертава и че липсват доказателства, че същите са били
извършени умишлено и че сделката не би била сключена, ако лицето е знаело
за действителното положение. Ответното дружество възразява и че договорът
не е унищожаем поради сключването му следствие на заплаха – чл. 30 ЗЗД
поради недоказаност на твърденията за сключване на договора вследствие на
твърдените създадени страхови представи. Твърди се и е липсва заплашване и
защото волеизявленията могат да са извършени поради страх, който не е
свързан или предизвикан от човешко поведение.
Правна квалификация на правата: по предявените от ищеца искове:
- главен иск – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД;
- евентуален иск – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД;
- евентуален иск – чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД;
- евентуален иск - чл. 27, вр. чл. 29 ЗЗД;
- евентуален иск - чл. 27, вр. чл. 30 ЗЗД;
- евентуален иск - чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
Доказателствена тежест:
По всеки един от исковете, ищецът следва да установи при условията на
главно и пълно доказване сключването с ответника на договор за учредяване
на ипотека, оформен в нотариален акт № ***********, вписан в СВ-гр. Варна
под ***************.
Освен това
1. по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД:
ищецът следва да установи при наличието на главно и пълно доказване,
че чрез сключването на договора, той и ответникът са целели
постигането на забранена от закона цел;
ответникът следва да докаже своите правопогасяващи,
правоизключващи и правоотлагащи възражения, вкл. че към момента на
сключване на договора за ипотека, ищецът е разполагал с друго жилище.
2.по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
ищецът следва да установи при условията на главно и пълно доказване
знанието на ответника за: размера на неговото месечно трудово
7
възнаграждение, липса на други финансови източници, задлъжнялостта
му към „Ново Финанс“ ЕООД, условията на договора, сключен с
последното дружество, вкл. тези за главница, лихви, неустойки,
предназначението на получения от ответника заем за погасяване на
неговите задължения към „Ново Финанс“ ЕООД; обстоятелството, че
стойността на предоставеното като обезпечение имущество надхвърля
значително стойността на заемната сума и разходите на заемодателя
ответник;
ответникът следва да докаже извършването на необходимите действия и
проверки, вкл. за заемоспособността на ищеца, които биха предотвратили
сключването на договора за заем и този за ипотека, при преценка, че
ищецът не би могъл да изпълнява условията по заемното
правоотношение.
3. по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД:
ищецът следва да установи при наличието на главно и пълно доказване,
фактическата и/или правната невъзможност на предмета на договора за
ипотека към момента на неговото сключване;
ответникът следва да докаже правоизключващите, правопогасяващите и
правоотлагащите си възражения.
4. по иска с правно основание чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД:
ищецът следва да установи при наличието на главно и пълно доказване,
че умишлено е бил въведен в заблуждение относно реалните последици
на сключването на договора за заем от 30.12.2019 г. и договора за
ипотека, а именно, че условията по първия са по-неизгодни за него в
сравнение, с тези по правоотношението му с „Ново Финанс“ ЕООД и с
възможността единственото му жилище да бъде продадено на публична
продан, както и че при сключването на договора за заем от 30.12.2019 г. и
договора за ипотека продажбата на жилището неизбежно е щяла да се
случи;
ответникът следва да докаже, че предварително е предоставил на ищеца
достатъчно ясна информация относно параметрите на договора за заем,
позволяваща му да направи информиран избор за сключването му и
обезпечаването му и последиците от това.

5. по иска с правно основание чл. 27, вр. чл. 30 ЗЗД:
ищецът следва да установи при наличието на главно и пълно доказване
извършването спрямо него, членовете на семейството му от страна на
ответника, или от такива, действащи по негово поръчение, на действия,
възбудили основателен страх у него и довели до сключването на договора
за ипотека;
ответникът следва да докаже правоизключващите, правопогасяващите и
правоотлагащите си възражения.

6. По иска с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД:
8
ищецът следва да установи при наличието на главно и пълно доказване,
че вследствие приемането на предоставени му от лице от персоналния
състав на ответника или лице, свързано с него, химични вещества, е
сключил договора за ипотека, без да може да разбира или да ръководи
действията си.
ответникът следва да докаже правоизключващите, правопогасяващите и
правоотлагащите си възражения.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства, че:
1. спрямо него са упражнявани действия от персоналния състав на
ответника или от лице, действащо по негово поръчение, възбудили у него
основателен страх и довели до сключването на договора за ипотека;
2. желаната от него и ответника цел на сключването на договора за ипотека
е била заобикалянето на разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК;
3. е приел химични вещества довели до невъзможност да разбира или да
ръководи действията си при сключването на договора за ипотека.
4. фактическата и/или правната невъзможност на предмета на договора за
ипотека към момента на неговото сключване;
5. ответникът умишлено е създал у него неверни представи относно
реалните последици на сключването на договора за заем от 30.12.2019 г. и
договора за ипотека.
Указва на ответника, че не сочи доказателства, че:
1. извършването на проверка на заемоспособността на ищеца и
възможността да изпълнява задълженията си по договора за заем от
30.12.2019 г.
2. предварително е предоставил на ищеца достатъчно ясна информация
относно параметрите на договора за заем.
Указва на страните, че преклузия по представяне на доказателства
настъпва в първо по делото съдебно заседание.
Да се връчи препис от проекто-доклада на страните за запознаване и
становище в указаните срокове или в съдебно заседание, като на ищеца бъде
изпратен и препис от постъпилия отговор на исковата молба.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9