Присъда по дело №169/2025 на Районен съд - Петрич

Мотиви по Присъда №43/08.05.2025 г.,
постановена по НОХД № 169/2025 г. по описа на РС – Петрич

Производството е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от ТО –
Петрич към РП – Благоевград, с кйето е повдигнато обвинение срещу лицето
Т. С. Л., роден на **** г. в гр. Петрич, с постоянен и настоящ адрес в гр.
Петрич, ул. „Я.“ № *, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, неосъждан, безработен, ЕГН – **********, за престъпление по чл.
191, ал. 1 от НК за това, че от 14.04.2023 г. до 18.06.2023 г. в град Петрич, на
ул.“Я.“ №* в дома си, като пълнолетно лице, без да сключи брак е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, а именно
15 годишната З. М. К. от село Г., община О., род. На **** г. – престъпление по
чл. 191, ал. 1 от НК.

Производството пред Районния съд протече по диференцираната процедура по
Глава 27 от НПК по молба на подсъдимия и неговият защитник, като на
основание чл. 370, ал.1 от НПК бе проведено предварително изслушване на
страните. Съдът разясни на подсъдимия въпросите по чл. 371 от НПК и със
свое определение одобри съгласието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК,
както и обяви, че ще ползва самопризнанието му по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като
изразява становище, че деянието на подсъдимия е доказано от обективна и
субективна страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато
обвинението. Предлага на съда да освободи подсъдимия от наказателна
отговорност и наложи на същия административно наказание Глоба в размер
около законоустановения минимален размер.

Подсъдимият, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и се
представлява от договорен защитник адв. И. Я. от АК – Благоевград, който не
оспорва фактическата обстановка, изразява становище, че престъплението е
доказано по безспорен начин, моли съдът да освободи от наказателна
отговорност подсъдимия с налагане на административна санкция „Глоба“ в
размер на 1000 лева. Твърди, че подсъдимият в момента е безработен, има
операция на крака, заедно с пострадалата имат бебе на една годинка, за което
следва да се грижи.
Подсъдимият в последната си дума изразява съжаление за извършеното и
моли за снизхождение. Пледира за минимално наказание.

1

По делото бяха приобщени в цялост писмените доказателства събрани в хода
на досъдебното производство – ДП №314 ЗМ-472/2023 г. по описа на РУ на
МВР Петрич .
По реда на чл. 372, ал. 3 НПК /ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./, бяха прочетени и
приобщени към делото показанията на свидетелите З. М. К., М. В. К., Р. Д. Л.а,
Г. Д. Д., С. Н. Л., Н. Д. М.-Я. П. Н. К.

По реда на чл. 372, ал. 4 НПК /ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./, със съдебно
определение, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за безспорно установено от фактическа страна
следното:

Подсъдимият Т. С. Л. е роден на **** година в град Петрич и живее в град
Петрич, заедно с родителите си. Същият не е осъждан за престъпления от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност.
През 2022 година се запознал посредством социални мрежи в интернет с
непълнолетната З. М. К., от село Г., община Оряхово, родена на на ****
година, т.е. същата нямала навършени 16 години. Последната живеела с
близките си в село Г., общ.Оряхово. Двамата – подсъдимият и З. К. били
известен период в близки отношения и подсъдимият й предложил да заживеят
съпружески, въпреки и независимо, че съзнавал, че К. е непълнолетна.
Във връзка с решението си, подсъдимият убедил родителите си в обичта си
към З. К. и заявил желанието си да се ожени за същата. Подсъдимият с
родителите си посетил село Г. и разговаряли с майката на момичето – св.М. В.
К., която след като се убедила в обичта на младите и желанието им да
създадат семейство, се съгласила и разрешила на дъщеря си да отиде в град
Петрич и да заживее с подсъдимия съпружески.
От събраните по делото доказателства не се установява категорично началния
момент на заживяването съпружески на двамата млади (подсъдимия и З. К.),
но към датата на навършване на пълнолетие, подсъдимият вече съжителствал
с К. и продължил да съжителства със същата и към 18.06.2024 година, когато
К. навършила 16 години, а и след това двамата продължили да съжителстват
съпружески и до настоящия момент.
През време на съпружеското им съжителство непълнолетната забременяла и
на 09.09.2023 година родила дете от женски пол на име Ружа Трайчева
Димитрова (видно от приобщения в ДП акт за раждане).
Тъй като по време на установяване на бременността К. била все още
2

непълнолетна за случая били уведомени органите на Дирекция „Социално
подпомагане в гр. Петрич. При извършената проверка, същите установили, че
подсъдимият е заживял на съпружески начала с К., като в резултат на
съвместния им живот непълнолетната е забременяла и към момента на
проверката била бременна. За случая бил изготвен социален доклад и
уведомена Районна прокуратура гр. Благоевград, Териториално отделение гр.
Петрич. Впоследствие срещу подсъдимия било образувано наказателно
производство за престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

По делото е приложено досъдебно производство № 314 ЗМ-472/2023 г. по
описа на РУ на МВР Петрич на основание чл. 378, ал. 2 НПК. Подсъдимият не
оспорва фактите, изложени в постановлението на РП-Петрич и не държи на
разпита на свидетелите, като и двете страни се съгласиха всички
доказателства да се ползват непосредствено при постановяване на решението,
без да се събират други такива.

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин на база приобщените по реда на чл.283 НПК писмени и
гласни доказателства, които изцяло кредитира и не намери основание да
игнорира. Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от
съда свидетелски показания. Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен и еднопосочен начин от събраните доказателства,
които съдът кредитира изцяло като последователни, като поради липсата на
противоречия в тях, съдът не следва да излага съображения на основание
чл.305 ал.3 НПК - per argumentum a contrario.

Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и напълно кореспондират със
стореното в хода на съкратеното съдебно следствие признание и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават правните му изводи в долуизложения
смисъл.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно
чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приетата за установена
фактическа обстановка, отчитайки заявените позиции на страните и
съобразявайки приложимия закон, намира за установено следното от правна
страна:

От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, е видно, че с
3

деянието си подсъдимият Т. С. Л. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.

Според съда в производството по безспорен начин бе установено и доказано
извършването на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, а именно, че Т. С. Л. в
периода от 14.04.2023 г. до 18.06.2023 г. в град Петрич, на ул.“Я.“ №* в дома
си, като пълнолетно лице, без да сключи брак е заживял съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, а именно 15 годишната З. М.
К. от село Г., община Оряхово, род. На 18.06.2007 г. В настоящия случай
осъществяването на деянието по чл. 191, ал. 1 НК за инкриминирания период
е установено по несъмнен начин от всички събрани по делото гласни
доказателства. Безспорно е и авторството на изпълнителното деяние, а
именно, че същото е извършено от подсъдимия.
Следва да се отбележи, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.
191, ал. 1 НК се осъществява само чрез действие и се изразява в установяване
на фактическо съжителство между субекта на престъплението и жертвата,
която не е навършила 16-годишна възраст. По своята същност това
съжителство наподобява отношенията между мъж и жена, които възникват
при сключването на граждански брак. Престъплението по чл. 191, ал. 1 НК е
формално престъпление на просто извършване. При него е достатъчно да
бъдат установени изискуемите от разпоредбата фактически отношения-
заживяване на съпружески начала, като законът не предвижда други
последици.
От друга страна, жертва на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК може да бъде
само физическо лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна
възраст. Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 от СК, брак може да сключи лице,
което е навършило 18 годишна възраст. До изменението и допълнението на
Семейния кодекс, обн. в ДВ бр.106/22.12.2023 г. в сила от 22.12.2023 г.,
законодателят позволяваше изключение от това правило, т.е. налице беше
правна възможност да бъде сключен граждански брак с лице, навършило 16
годишна възраст ако важни причини налагат това с разрешение на районния
съдия по постоянния адрес на лицето. Към настоящия момент СК не
предвижда това изключение. Предвид на посоченото не може да бъде сключен
граждански брак с лице, което не е навършило 16 годишна възраст. Към датата
на заживяването съпружески обаче и към началото на инкриминирания период
– 14.04.2023 година не е било приложимо това изключение, тъй като З. К. е
нямала навършени 16 години, а в момента в който ги е навършила, е била в
сила нова правна уредба, изключваща сключване на брак преди навършване на
пълнолетие.
Друга особеност на престъплението от обективна страна е, че заживяването на
съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна
възраст се осъществява със съдействащо поведение от жертвата, като теорията
и практиката приемат, че лицето от женски пол участва съвсем доброволно
4

при установяването на тези отношения, произтичащи от заживяване на
съпружески начала с лице от мъжки пол, което е пълнолетно.
В случая, изпълнителното деяние е осъществено чрез фактическо заживяване
на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна
възраст, т.е. подсъдимият е създал трайни отношения със З. К., които се
характеризират със съвместен живот в едно домакинство, включващи и
полово общуване. Свидетелката З. К. е заживяла доброволно на съпружески
начала с дееца, без да бъде принуждавана по никакъв начин и по този начин
заживяването е осъществено със съдействащото поведение на пострадалата.
В казуса заживяването на съпружески начала е станало още докато деецът е
нямал навършено пълнолетие, като от датата на навършване на 18 годишната
му възраст – 14.04.2023 г. до навършване на 16-годишна възраст на З. К. –
18.06.2024 г., деянието на подсъдимия осъществява състава на престъплението
по чл.191, ал. 1 от НК.
От субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия Т. С. Л.
умишлено, с пряк умисъл. През инкриминирания перод, същият е пълнолетно
и вменяемо лице. Съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние,
разбирал е, че към началото на инкриминирания период– 14.04.2023 г. самият
той е бил пълнолетен, но И. С. Я.все още не е била навършила 16 годишна
възраст, и между тях няма сключен граждански брак. Въпреки това, в
инкриминирания период, в гр. Петрич, в дом, находящ се на ул. “З.“ № *, като
пълнолетно лице, което без да е сключило граждански брак, е заживял
съпружески с ненавършилата 16 годишна възраст З. М. К., което съжителство
продължава и до днес. В тази насока са обясненията и самопризнанията на
подсъдимия, дадени в хода на ДП, показанията на свидетелите З. М. К., М. В.
К., Р. Д. Л.а, Г. Д. Д., С. Н. Л., Н. Д. М.-Я. П. Н. К. и социален доклад от
Дирекция социално подпомагане, отдел „Закрила на детето“.
Обект на посегателство са обществените отношения, които засягат
нормалните предбрачни, брачни и семейни отношения, както и тези свързани
с развитието на подрастващите.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението са ниското
правосъзнание на подсъдимия Т. С. Л., ниската му правна култура, слабите му
морални устои, както и незачитане от негова страна на установените в Р
България норми на морала за защита на отношенията, които се пораждат
между хората по повод на половото им общуване.
Предвид горното, настоящият съдебен състав призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, т.е. правната
квалификация, дадена от прокурора на извършеното от подсъдимия деяние е
правилна, фактическите положения, посочени от прокурора в
постановлението, се потвърдиха и в съдебно заседание.

Предвид установената съставомерност на деянието, извършено от
5

подсъдимия, съдът го призна за виновен в извършване и престъплението, за
които бе предаден на съд.
В съответствие с разпоредблата на чл.301 ал.1 т.4 НПК, съдът следва да
отговори с присъдата си на въпросът налице ли са основания за
освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия по смисъла на
чл.78а ал.1 от НК. За да отговори на този въпрос, съдът съобрази и следното:
За да се приложи разпоредбата на чл. 78а НК е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: деецът да е пълнолетно лице; за
престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от
свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени.
В казуса, съдът установи наличието на всички необходими предпоставки за
приложението на чл. 78а НК: подсъдимият е пълнолетно лице, не е осъждано
до момента и не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл.
78а НК. За деянието, в извършването на което бе признат за виновен
подсъдимият се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или
с „Пробация“, както и с обществено порицание. От деянието не са причинени
имуществени вреди /а и е невъзможно да бъдат причинени, предвид
формалния характер на престъплението по чл.191 ал.1 от НК и липса на
съставомерни вреди от същото /.
Ето защо съдът намери, че са налице всички предпоставки на чл. 78а от НК за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – Глоба в размер на 1000 лева. При определяне
размера на глобата съдът съобрази съдействието за разкрИ.е на обективната
истина и цялостното му процесуално поведение на подсъдимия, младата му
възраст на дееца, добрите характеристични данни, семейното му положение –
същият продължава да съжителства с лицето, като двамата с помощта на
близки отглеждат роденото от съжителството дете; Здравословното състояние
съдът не взе предвид поради липса на доказателства за твърдения
здравословен проблем с крака на подсъдимия. С оглед изложеното и като
съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на наказания по чл.
78а НК, съдът наложи на Т. С. Л., наказание “Глоба” в размер от 1000,00
/хиляда/ лева.
Съдът намира, че именно това по размер административно наказание в
максимална степен ще спомогне за наказването на дееца и за възпирането му
от извършване на такива престъпления и за в бъдеще.

По делото няма направени разноски, които да бъдат възложени на подсъдимия
по реда на чл.189 ал.3 НПК.
6

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	43
Дата:	8 май 2025 г. (в сила от 24 май 2025 г.)
Съдия:	Петя Хантова

Дело:	20251230200169
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 март 2025 г.

Присъда по дело №169/2025 на Районен съд - Петрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите