Р Е Ш Е Н И Е
№ 845
гр. Хасково,06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Хасково в открито
съдебно заседание на двадесет и пeти октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря
Гергана Мазгалова и прокурор Николай Трендафилов от Окръжна прокуратура -
Хасково, постави за разглеждане докладваното от съдия П.Костова исково адм.д. №1052/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, предявена от А.Д.Г. ***, чрез адв. В.Ч. ***, срещу Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, за
присъждане на обезщетение в размер на 300 лева за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен
адвокатски хонорар по АНД №376/2019 г. по описа на Районен съд - Свиленград, с
което е отменено Наказателно постановление №18-0351-001136/21.02.2019г.,
издадено от Началник група в РУ-Свиленград към ОДМВР – Хасково.
Ищеца твърди, че с Наказателно
постановление №18-0351-001136/21.02.2019г., издадено от Началник група в
РУ-Свиленград към ОДМВР – Хасково, на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на
разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. С Решение №111/22.07.2019 г., постановено по АНД
№376/2019 г. по описа на Районен съд - Свиленград, което е влязло в законна
сила на 09.08.2019 г., горепосоченото НП било отменено. В производството пред
РС - Свиленград, ищеца бил защитаван от адвокат, на когото заплатил в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., съгласно сключен договор за
правна защита и съдействие. Счита, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от него имуществени вреди в размер на 300.00лв., представляващи
платена сума за адвокатско възнаграждение по воденото от него дело, касаещо
незаконосъобразността на отмененото по съответния ред НП. Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ОДМВР Хасково, да заплати сумата от 300.00
лв., ведно със законната лихва , считано от влизане в сила на съдебното решение
– 09.08.2019г. до нейното окончателно изплащане. В
съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
заявява, че поддържа исковата молба така както е предявена и моли съда да уважи
предявения с нея иск, като претендира за присъждане на сторените в настоящото
производство разноски.
Ответникът Областна дирекция на МВР –
Хасково, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт С.,
който изразява становище за основателност и доказаност на исковата претенция по
основание и размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в настоящото производство. При отхвърляне на иска претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора е, че исковата
претенция е доказана по основание и размер, поради което предлага да бъде
уважена.
Административен съд Хасково,
като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение №111 от 22.07.2019 г.,
постановено по АНД № 376/2019 г., по описа на Районен съд - Свиленград, влязло
в сила на 09.08.2019 г., е отменено Наказателно постановление №18-0351-001136/21.02.2019г.,
издадено от Началник група в РУ-Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на А.Д.Г.,
на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 20 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Видно от АНД №376/2019 г. по описа на РС - Свиленград,
приложено като доказателство по делото, в съдебното производство по обжалване
на НП ищецът е бил представляван от адвокат Ч.,***, упълномощен с пълномощно –
л.4 от АНД №376/2019 г. по описа на РС – Свиленград, като представителството на
адв. Ч. се е изразявало в подаване на жалба и писмена молба по делото с
направени доказателствени искания. За процесуалното представителство по делото
ищецът е платил договорен хонорар в размер на 300 лева, която сума е получена
от адвоката в брой на 07.05.2019г., видно от отразеното в Договора за правна
защита и съдействие – л.4 от въззивното дело.
При така установената фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни
изводи:
На първо място следва да бъде съобразено
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело №
2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС.
Според мотивите изложени в посоченото ТП,
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административно наказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е
не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на
органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда
ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
При
това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления
съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при
преценка основателността на
предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно
основание чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно НП следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност. Както е прието в ТП, макар
наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не
е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място следва да бъде съобразено
и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен
административен съд, според което при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява,
че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието
или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за
допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В
този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че
Наказателно
постановление №18-0351-001136/21.02.2019 г., издадено от Началник група в РУ-Свиленград
към ОДМВР – Хасково, е отменено по съответния ред.
От материалите по приложеното АНД №376 по описа
за 2019 г. на РС - Свиленград и според констатациите на решаващия съд изложени
в отменителното решение, Наказателно постановление №18-0351-001136/21.02.2019
г., издадено от Началник група в РУ-Свиленград към ОДМВР – Хасково, е издадено при допуснато от наказващия орган нарушение на
процесуалните правила при издаването му, поради което същото се явява
незаконосъобразно. Решението на съда е влязло в сила на 09.08.2019 г.,
т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на
ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Тук именно следва да се посочи, че според
чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима
към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда
обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита
в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на
уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която
е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е
упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в
административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК, предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на
съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени
на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП ) бъде отменен като
незаконосъобразен. Нещо повече в тази връзка изрично е постановено и ТР №
2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на
ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища
не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно,
тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на
административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг
правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания
противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване
на процесното НП. В случая ищецът, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило закона при издаване на НП. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.
По изложените съображения,
Административен съд – Хасково намира, че са доказани всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лева,
представляващи платените от него разноски за адвокат по делото, в което е
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление
№18-0351-001136/21.02.2019г., издадено от Началник група в РУ-Свиленград към
ОДМВР – Хасково. Искът следва да се уважи като доказан и по основание и размер.
Доколкото искането за присъждане за лихва е
акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер,
то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази
сума, която е дължима от дата на влизане в сила на решението на Районен съд –
Свиленград – 09.08.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
При този изход на делото, съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, искането на А.Г. за разноски следва да
бъде уважено отчасти, в общ размер 310 лв., от които 10 лв. такса за образуване
на дело и 300 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат. Съобразно
правилото, регламентирано в чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, при уважаване изцяло на
предявените искове ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може по
искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна
сложност на делото. Доколкото законът не предоставя конкретни критерии в каква
степен следва да се счита, че дадено възнаграждение е прекомерно, насока за
това следва да се вземе от текста на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
съгласно който размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде обоснован
и справедлив. Под понятие "фактическа сложност" следва да се отнесат
фактите от обективната действителност, подлежащи на установяване във фазата на
съдебното дирене като необходими за правилното разрешаване на съответния спор.
За правната сложност значение имат относимите и значими за правилното решаване
на спора нормативни актове, брой предявени искове, извършените от страните
процесуални действия в хода на процеса, безспорност на правния казус и други.
Фактическите и правни възражения на страните не всякога са критерии за
сложност, а само в случай на тяхната относимост, състоятелност и основателност.
Съобразно тези критерии съдът намира, че фактическата сложност на настоящото
дело е относително ниска за този род дела, предвид предмета на спора –
обезвреда само за имуществени вреди, от един акт на администрацията; видът и
обемът на събраните по делото доказателства – обичайно приложимите и относими
такива; материалният интерес е изразим в размера на адвокатското възнаграждение,
заплатено в производството пред районния съд; спорните в хода на настоящото
производство обстоятелства и извършените от страните процесуални действия.
Правната сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството на
казуса в случая също се явява относително ниска в сравнение с други дела по
ЗОДОВ. Изхождайки от горното и при своевременно заявеното възражение на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., съдът намира, че същото действително се явява прекомерно и
едно възнаграждение към минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лв., би
покрило критериите за обоснованост и справедливост.
Водим от горното и на основание чл. 204,
ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Хасково, с адрес гр.Х., бул. “Б.” №… да заплати на А.Д.Г., ЕГН **********,***
сумата от 300 / триста / лева , представляващи обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно Наказателно
постановление №18-0351-001136/21.02.2019г., издадено от Началник група в
РУ-Свиленград към ОДМВР – Хасково, отменено с влязло
в сила решение №111 от 22.07.2019 г. по АНД №376/2019 г., по описа на Районен
съд - Свиленград, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното
постановление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението на районния съд
– 09.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с
адрес гр. Х., бул. “Б.” №… да
заплати на А.Д.Г., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 310.00 лв.
/триста и десет лева/, от които държавна такса – 10.00 лв. и адвокатско
възнаграждение – 300.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14
- дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане преписи от същото.
СЪДИЯ: