Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260094
22.04.2021 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
тринадесети април 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 783 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК.
Производството е
образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД срещу Р.С.Д.. Ищецът твърди, че с договор за паричен заем № 3454152 от
18.02.2019 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отпуснало на ответника Р.С.Д. кредит в
размер на 1300 лв., общ размер на кредита като главница и лихва 1559,40 лв.,
който следвало да се върне на 12 равни месечни вноски по 227,16 лв. всяка, с
падеж на последна вноска 13.02.2020 г. Твърди, че срокът на договора е изтекъл
с изтичане на падежа на последната вноска, а именно на 13.02.2020 г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че ответникът направил общо погашения
в размер на 617,16 лв., с която били частично погасени задълженията му по
договора за заем, като към момента била дължима главница в размер на 1113,24
лв. Твърди, че ответника била начислена лихва за забава в размер на 156,63 лв.
за периода от 20.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Твърди, че на 02.03.2020 г. е подписано приложение № 1 към сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД договор за цесия от 30.01.2017 г., с който вземането било прехвърлено с
всички привилегии и обезпечения. Твърди, че за вземането в размер на 1113,24
лв. главница, 156,63 лв. договорна лихва, ведно със законната лихва, 53,47 лв.
обезщетение за забава е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 472/2020 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на известните
адреси и поради това предявява иска на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поради това иска да се установи вземането му от ответника по издадената заповед
за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника Р.С.Д.. В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпило възражение вх. № 23 от 02.03.2021 г. по заповедното
производство, което възражение като постъпило в срока за отговор по чл. 131 ГПК
и съгласно постановките на т.11а на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се
разгледат обоснованите във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на
вземането на кредитора, дори и при липсата на подаден отговор. Във възражението
ответницата посочва, че не оспорва сключения договор за заем с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, но посочва да е имала финансови затруднения през месец април и
май
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта и
предмета на производството:
От приетото за послужване
ч.гр.д. № 472 по описа за
По основателността
на исковете:
С
протоколно определение от 13.04.2021 г. е обявен за окончателен проекта на
доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от 05.03.2021 г., с който на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника Р.С.Д.
е сключен договор за паричен заем № 3454152 от 18.02.2019 г., с който е
отпусната на ответника сумата в размер на 1300 лв., с общ размер на кредита
като главница и лихва 1559,40 лв., който следвало да се върне на 12 равни
месечни вноски по 227,16 лв. всяка, с падеж на последна вноска 13.02.2020 г.
По легитимацията на
ищеца:
Въпросът за материалната
легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно
съединени установителни искове, поради което следва да бъде изследван преди
разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.
Ищецът извлича правото си
да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането по договора за
потребителски кредит от „Изи Асет Мениджмънт” АД съгласно договор за продажба и
прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него. Затова, за да бъде титуляр
на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за
потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така
описаното прехвърляне на вземания, т.е. наличието на валиден договор за цесия,
уведомяването на длъжника за прехвърлянето съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и
наличие на уговорка в договора за кредит, че кредиторът може да прехвърли
вземането си.
Съгласно чл. 10 от
процесния договор кредит „Изи Асет Мениджмънт” АД има право да прехвърля,
изцяло или частично, правата си по този договор за кредит. От така постигната
изрична уговорка между страните следва, че са спазени специалните закони
изисквания на чл. 26 ЗПК, а именно че кредиторът може да прехвърли вземането си
по договора за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност.
По делото е приет като
писмено доказателство рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 30.01.2017 г. /л.9-12/, с който „Изи Асет Мениджмънт” АД е
прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД вземането си
към ответницата Р.С.Д. по процесния договор за кредит № 3454152 от 18.02.2019
г. /виж приложение № 1 от 02.03.2020 г. на л.13-15, потвърждението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД на л.17/. Съгласно приложение № 1 от 02.03.2020 г., където под № 645
фигурира ответницата Р.С.Д. с процесния договор за кредит № 3454152 от
18.02.2019 г. с данни: главница 1300 лв., общо дължима сума 2197,49 лв.,
остатък към 02.03.2020 г. – главница от 1113,24 лв., договорна лихва от 156,63
лв., неустойка – 883,89 лв., лихви за забава – 43,73 лв. Цедентът е
преупълномощил цесионера да уведоми от името на кредитодателя всички длъжници
/пълномощно л.18/. С уведомително писмо /л.16/ ищецът е направил опит да
уведоми ответницата за извършените цесии, но няма данни то да е изпращано на
ответницата.
За да има действие
прехвърлянето на вземането по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица,
същото следва да му бъде съобщено надлежно – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. До момента на
уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен
кредитор е цедентът. Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния кредитор
да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да
се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е
съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 137/2.06.2015 г. по гр.д. №
5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова представеното от ищеца уведомително писмо
към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в
качеството му на пълномощник на цедента, е годно да уведоми длъжника за
извършената цесия на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не
е представило доказателства писмото да е достигнало до длъжника, преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Не са представени
доказателства за изпращането му. От значение за уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключените договори за цесия
с оглед обстоятелството на „замяна” на страна в заемното правоотношение.
Въпреки това няма пречка
длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата
молба на уведомителното писмо за извършената цесия. Съгласно решение № 78/09.07.2014
г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за
Посоченото уведомление е
връчено заедно с исковата молба и приложенията на ответницата, поради което
така извършеното връчване следва да се приеме, че представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019г.
на ВКС по
т.д. № 193/2018г., І т.о./.
Поради гореизложеното,
ищецът доказа материалноправната си легитимация като кредитор по договора за
заем по силата на договора за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен.
Затова подлежат на изследване материалноправните предпоставки за уважаването на
всеки един от предявените установителни искове.
По
иска с правна квалификация чл. 9, ал. 1 ЗПК досежно главницата и договорната
лихва:
По
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК с оглед на отделените безспорни факти,
ищецът следва да докаже: 1. настъпване на падежите на отделните погасителни
вноски по договора за заем; 2. сключен договор за цесия и уведомяване на
ответника за извършената цесия.
По
делото е представен като писмено доказателство договор за паричен заем №
3454152 от 18.02.2019 г. /л.6-7/, от който е видно, че между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и Р.С.Д. е сключен договор за потребителски кредит, с който е
отпусната на ответника Р.С.Д. сумата в размер на 1300 лв., с общ размер на
кредита като главница и лихва 1559,40 лв., който следвало да се върне на 12
равни месечни вноски по 227,16 лв. всяка, с падеж на последна вноска 13.02.2020
г., както и общ размер на фиксирана лихва /договорна възнаградителна лихва/ в
размер на 259,40 лв., представляваща 35% годишно, при ГПР в размер на 41,87%. В
графа общо дължима сума по кредита е посочено, че общият размер е 1559,40 лв.,
разсрочена на 12 равни месечни вноски по 129,95 лв. всяка. Падежите на
отделните вноски са посочени в приложение № 1 към договора за кредит, което не
е представено по делото. Страните обаче се спорят по въпроса, че падежът на
последната месечна вноска е 13.02.2020 г., тоест към 13.02.2020 г. е настъпил
падежът на всяка месечна вноска. С договора е уговорено рефинансиране на
предходен заем към „Изи Асет Мениджмънт“ АД в размер на 844,47 лв. /л.3/ и
съответно прихващане с тази сума по сумата, която заемодателят е следвало да
преведе на заемателя.
С
оглед на така установеното е видно, че ответницата е получила заем под формата
на потребителски кредит сумата от 1300 лв. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който е
бил разсрочен на 12 равни месечни вноски по 129,95 лв. всяка, считано от 18.02.2019
г. до 13.02.2020 г., с оглед на което последната вноска е била с падеж 13.02.2020
г. От тук следва извод, че всички вноски по договора за кредит са падежирали
към датата на образуване на делото /31.08.2020 г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Настоящият
съдебен състав приема, че процесният договор от 18.02.2019 г. по своята правна
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9
от Закона за потребителския кредит. Заемът е предоставен от небанкова финансова
институция по чл. 3 ЗКИ, която може да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ответникът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на
своята професионална дейност, т.е. има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора за кредит следва да е
посочен лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В настоящия
случай в договора за кредит е уговорена фиксирана лихва в размер на 259,40 лв.,
представляваща 35 % годишно. По този начин са изпълнени законовите изисквания,
доколкото за потребителя е ясно какъв е размерът на договорната лихва, която ще
заплати в рамките на целия договор.
На
следващо място, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК регламентира, че в
договора за потребителски кредит следва да е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Видно от съдържанието на самия
договор ГПР е посочен като процентна величина – 41,87 %, като в тази величина
се включва както ГЛП, така и такси по договора. В достатъчна степен в договора
се съдържа изискуемата от закона информация, като за потребителя се е създала
яснота, каквато е целта и на закона. Посочен е и общия размер на дължимата сума
– 1559,40 лв., както и кои компоненти се включват в него.
Разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК изисква като част от договорното съдържание на
договора за потребителски кредит, наличието на условия за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. От
съдържанието на договора са ясни условията за издължаване на кредита, а именно
посочени са броя на вноските (12 равни месечни вноски по 129,95 лв. всяка),
общият размер на задълженията, както и размерът на всяка погасителна вноски.
Макар да не е налице погасителен план, съдът намира, че в случая такъв не е
необходим като задължителен реквизит от съдържанието на договора. От текста на
законовата норма на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК става ясно, че погасителен план,
който да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските, се изисква когато неизплатените суми са дължими при различни лихвени
проценти. Настоящият случай не е такъв – договореният лихвен процент по кредита
е фиксиран, като дори е фиксирана като сума дължимата сума, а именно – 259,40 лв.
Поради това, съдът приема, че са спазени посочените законови изисквания и
процесният договор за кредит е действителен по аргумент от противното на
разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Поради
това съдът намира, че договорът за кредит е валиден и е обвързал страните по
негово с цялото си договорно съдържание. За да претендира връщане на
предоставената в заем сума, заемодателят следва да е изпълнил основаното си
задължение, а именно – да е предоставил заемната сума на ответника. Няма спор,
че със сумата от кредита е прихваната чрез рефинансиране остатъчна сума по
предходен заем от 844,47 лв., а останалата част е усвоена, за което
обстоятелство страните и не спорят. Затова съдът приема, че кредиторът е изпълнил
задължението си да предаде заемната сума на заемополучателя. Последната подлежи
на връщане от него на 12 месечни погасителни вноски, първата с падеж 20.03.2019
г., а последната – 13.02.2020 г., поради което е настъпил и падежът на
задължението на ответника. Затова последният следва да върне заетата сума.
Принципно
паричните задължения са носими, тоест ангажимент на ответницата е да погасява
задълженията си по договора за заем. Видно е от възражението ѝ, че тя е
превеждала парите на трето за договора лице, нейната сестра Н.Н., която ги е
предавала на кредитен консултант Ж.В., но до един момент, а след това плащания
не е правила. Възраженията на ответницата, че заемът станал 2300 лв. е
безпредметно да се обсъждат, тъй като заявлението по чл. 410 ГПК е отхвърлено
за сумите извън дължимата главницата, договорна лихва и мораторно обезщетение
за забава, и същите не са предмет и на настоящото производство по чл. 422, ал.
1 ГПК. Тоест предмет е чистата дължима останала главница, договорна лихва и
обезщетение за забава.
В
исковата молба ищецът е признал неизгодния за него факт, че ответницата е
правила плащания по договора за кредит в размер на 617,16 лв., с която сума са
погасявани дължимите месечни вноски по погасителния план.
Тоест
от общата сума по кредита в размер на 1559,40 лв. след отчитане на плащанията в
размер на 617,16 лв. остава дължима сума от 942,24 лв., но следва да се
изследва въпроса каква част от нея е главница и каква част е договорна лихва.
Претендираният
от ищеца размер възлиза на 1113,24 лв. главница и 156,63 лв. договорна лихва за
периода от 20.03.2019 г. до 13.02.2020 г., или общо в размер на 1 269,87 лв.,
което е в повече от дължимия остатък по кредита в размер на 942,24 лв.
Разликата
се получава от факта, че с всяко плащане от ответницата, ищецът е погасявал
вноска не в размер на 129,95 лв., а в размер на 227,16 лв., което противоречи
на уговорките и в която сума е включена неустойката по чл. 4 от договора в общ
размер на 1166,52 лв. при месечна вноска от 97,21 лв. /129,95 + 97,21 =
227,16/. Относно недължимостта на договорното задължение за заплащане на
неустойка за даване на обезпечение съдът изцяло споделя мотивите в заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, с което е отхвърлено заявлението в частта за
неустойката и не е нужно да се повтарят тези мотиви, тъй като и въпросното
заповедно производство е приложено за послужване към настоящото дело.
С
въпросната сума от 617,16 лв. са погасени изцяло първите четири вноски по
погасителния план в общ размер на 519,80 лв. /4 по 129,95 е равно на 519,80/,
както и частично пета вноска до сумата от 97,36 лв. /617,16 минус 519,80 е
равно на 97,36 лв./.
Тъй
като по делото не е представен погасителния план, за нуждите на изчисленията
съдът приема, че във всяка погасителна вноска е разпределена поравно част от
главницата от 1300 лв. и договорната лихва от 259,40 лв., или всяка месечна
погасителна вноска от 129,95 лв. включва главница в размер на 108,33 лв. /1300
делено на 12/ и договорна лихва в размер на 21,62 лв. /259,40 делено на 12/.
Съгласно
чл. 76, ал. 1 ЗЗД ако лицето, което има към друго няколко еднородни задължения,
не заяви кое от тях погасява с изпълнението си, което не е достатъчно да погаси
всички тях, се погасява най-обременителното за него задължение. Длъжникът има
право да избира кое свое еднородно задължение към кредитора си да погаси, само
ако плаща същото изцяло – разноски, лихви и главница, а не и когато
изпълнението му не е достатъчно да погаси изцяло нито едно от еднородните му
задължения към този кредитор. Това е така, защото кредиторът не може да бъде
принуден да приеме изпълнение на части и в хипотезата на няколко еднородни
задължения, макар всички те да са делими съгласно правилото на чл. 66 ЗЗД. В
този случай, ако кредиторът приеме такова частично плащане, не извършилият го
длъжник, а кредиторът има право да посочи на какво основание го приема и само
ако кредиторът не посочи в погашение на кое задължение приема частичното
плащане, тогава се погасява съответна нему част от най-обременителното за
длъжника задължение, а ако задълженията му са еднакво обременителни –
най-старото, а ако са възникнали едновременно – се погасяват съразмерно (чл.
76, ал. 1 ЗЗД; Решение № 294 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1276/2012 г.,
IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). В случая главницата и лихвата са
постоянни компоненти и са еднакво обременителни, еднакво са възникнали като
част от една и съща компонента – погасителната вноска, тъй че следва да се
погасят съразмерно със сумата от 97,36 лв.
От установеното,
че пета вноска е погасена частично със сумата от 97,36 лв. и при осъществени
математически изчисления от съда, то с нея е погасена дължимата главница от
108,33 лв. до сумата от 81,16 лв. /97,36 умножено по 108,33 и разделено на
129,95/ и е останала дължима главница от 27,17 лв., както и е погасена
договорната лихва от 21,62 лв. до сумата от 16,20 лв. /97,36 умножено по 21,62
е разделено на 129,95/ и е останала дължима договорна лихва в размер от 5,42
лв.
Няма
доказателства за други плащания по кредита, поради което месечни вноски от 6-та
до 12-та включително, общо 7 месечни вноски, са дължими в цялост или главница
от 758,31 лв. /7 х 108,33/ и договорна лихва от 151,34 лв. /7 х 21,62/.
С
оглед на всичко изложено се установява, че към момента ответницата има
задължение по падежирали вноски за главница в размер на 785,48 лв. /остатък от
пета вноска 27,17 лв. и останалите главници от 6-та до 12-та вноска от 758,31
лв./ и договорна лихва в размер на 156,76 лв. /остатък от пета вноска 5,42 лв.
и останалите договорни лихви от 6-та до 12-та вноска от 151,34 лв./.
Поради
това искът следва да се уважи за главницата в размер на 785,48 лв. и да се
отхвърли до претендирания размер от 1113,24 лв., а договорната лихва за периода
от 20.03.2019 г. до 13.02.2020 г. следва да се уважи до претендирания размер от
156,63 лв., който е по-малък от установения дължим размер от 156,76 лв.
Като
законна последица от уважаване на иска за главницата в размер на 785,48 лв.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 31.08.2020 г., до окончателното й изплащане.
По
иска с правна квалификация чл. 33 ЗПК:
Съгласно
чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ищецът претендира
обезщетение за забава в размер на 53,47 лв. за периода от 14.02.2020 г. до 27.08.2020
г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда.
Съдът
намира, че доколкото не е налице изпълнение на задължението на ответника за
заплащане на главницата и договорна лихва, то последният е в забава и на
основание чл. 33, ал. 1 ЗПК дължи обезщетение за забавата.
Принципно
мораторно обезщетение се дължи от датата на падежа на всяка вноска, но тъй като
последната вноска е падежирала на 13.02.2020 г., а ищецът претендира мораторно
обезщетение от 14.02.2020 г., претенцията се явява от към период основателна,
като заявена след падежа на всяка вноска.
Установи
се, че към дата 14.02.2020 г. ответницата дължи посочените по-горе суми за
главница от 785,48 лв. и договорна лихва от 156,63 лв., чийто общ размер е
сумата от 942,11 лв., върху която сума се дължи мораторно обезщетение.
Изчислено
с калкулатор за законна лихва на основание чл. 162 ГПК съдът установи, че
дължимото мораторно обезщетение върху сумата от 942,11 лв. за периода на забава
от 14.02.2020 г. до 27.08.2020 г. възлиза в размер на 51,29 лв., до която сума
ще се уважи иска, а за разликата до пълния претендиран размер от 53,47 лв. ще
се отхвърли.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски имат и двете страните.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете. Доказа се да са сторени разноски в размер на 26,47 лв. за ДТ
в заповедното производство и в размер на 123,53 лв. за ДТ в исковото
производство. Претендира се на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. НЗПП да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева, от тях 50
лв. за заповедното производство и 300 лв. за исковото производство. Съдът
намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 150
лева, от тях 50 лв. за заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане правната помощ и в размер на 100 лв.
за исковото производство на основание чл. 25, ал. 1 от същата наредба.
Общият
размер на разноските на ищеца за исковото и заповедното производство възлизат
на 300 лева, от които следва да се присъди в полза на ищеца сумата от 225,20 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът
не доказа да е сторил разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район Оборище, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД
и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК сумата от
785,48 лв. /седемстотин осемдесет и пет лева и 48 ст./ - главница по договор за
паричен заем № 3454152 от 18.02.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и Р.С.Д., ведно със законната лихва върху главницата от 31.08.2020 г. до
изплащане на вземането; сумата от 156,63 лв. /сто петдесет и шест лева и 63
ст./ - договорна възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019 г. до
13.02.2020 г.; и сумата от 51,29 лв. /петдесет и един лева и 29 ст./ -
обезщетение за забава върху падежиралите погасителни вноски за периода от
14.02.2020 г. до 27.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни иска за главница за сумата над 785,48 лв. до
претендирания размер от 1113,24 лв. и иска за мораторно обезщетение за сумата над
51,29 лв. до претендирания размер от 53,47 лв., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл. 410 ГПК № 255/02.09.2020
г. по ч.гр.д.
№ 472 по описа за
ОСЪЖДА Р.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, район Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 225,20 лв. /двеста двадесет и пет
лева и 20 ст./, представляваща разноски за исковото и заповедното производство.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: