Решение по дело №1982/2020 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  №

гр.София, 24.02.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско  отделение, ЧЖ , І състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари

две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:      МИЛЕНА БОГДАНОВА                                                                                 МАРИАНА ХРИСТОВА

при секретаря                                                                      и  в присъствието на

прокурора                                                                като разгледа докладваното

от съдия Алексиева ч.гр.д.№ 1982                                                  по описа

за 2020 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:  

        

Производството е по реда на чл.437 от ГПК по жалби с правно основание чл.435, ал.2, т.2, т.3, т.6 и т.7 от ГПК на Л.С.Д. в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20191110401512 по описа на СИС към СРС против насочване на изпълнение по изпълнителното дело върху негово недвижимо имущество, което смята за несеквестируемо, против отстраняването му от недвижим имот, поради това че не е надлежно уведомен за изпълнението, против отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството и против разноските.

         Жалбоподателят твърди, че на 14.10.2019 г. е получил ПДИ. Твърди се, че съдебният изпълнител няма право сам да определя способите на изпълнението и на непосочена произволна дата да отваря сгради на длъжника, каквито той няма. Твърди, че притежава единствено жилище, което е несеквестируемо и всички вещи, които има са също несеквестируеми. Жалбоподателят поддържа, че е инвалид с мозъчен инсулт и се нуждае от определени вещи, за да поддържа здравето си. Твърди се, че с нищожното и недопустимо ПДИ, съдебният изпълнител е насочил изпълнение към неопределяемо, несеквестируемо имущество, необходимо за здравето на жалбоподателя и цели смъртта на последния, което води до постигане на незаконни резултати с привидно законни средства. Твърди, че неправилно съдебният изпълнител отказва да прекрати производството пред себе си, тъй като глобата в полза на СРС следва да се събира от публичен изпълнител от НАП, а не от ДСИ по реда на чл.162, ал.1, т.6 от ДОПК. Твърди, че взискателят не е платил държавните такси за образуване на изпълнително дело и за избрани изпълнителни действия опис на движими вещи и отваряне на сгради, поради което не могат да се извършват никакви изпълнителни действия, а изпълнителното дело следва да се прекрати.

        

         В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя. На първо място поддържа недопустимост на жалбата, включително и като подадена след срока по чл.436, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа се, че на основание чл.84, ал.1 от ГПК взискателят е освободен от заплащане на държавни такси за свои публични вземания. Поддържа се, че при спазване на правилата на чл.427 ГПК, СРС е възложил събиране на негови публични вземания, установени със закон и с влязло в сила определение по гр.д. № 61756/2016 г. на СРС, ІІ г.о., 76 състав. Твърди се, че по делото не са събрани данни за конкретно имущество на длъжника, а още по-малко са насочени изпълнителни действия върху такова.

По повод постъпилата жалба, ДСИ депозира писмени обяснения. На първо място поддържа недопустимост на жалбата като просрочена, а при условията на евентуалност поддържа неоснователност.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и приложеното копие от изпълнително дело № 20191110401512 по описа на СИС към СРС, намира следното от фактическа страна:

                С възлагателно писмо от 01.10.2019 г. Софийският районен съд на основание чл.264, ал.2 ЗСВ е възложил на съдебен изпълнител при СИС при СРС, събирането на публични държавни вземания по изпълнителен лист от 09.09.2019 г. по гр.д. № 61756/2016 г. на СРС, 76 състав, по силата на който длъжникът Л.С.Д. е осъден да заплати сума в размер на 300 лв., представляваща глоба и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. С възлагателното писмо взискателят е посочил и няколко изпълнителни способа-запор, възбрана, опис и публична продан на секвестируемо имущество.

         На 14.10.2019 г. на длъжника Д. лично е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението му по изпълнителното дело възлиза на сумата от 305 лв. неолихвяема сума, 24 лв.разноски по изпълнителното дело, както и таксата по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на РС-София в размер на 36,60 лв., или общото задължение към 07.10.2019 г. е в размер на 365,60 лв.

         В ПДИ не е отразено по никакъв начин съдебният изпълнител да пристъпва към осъществяване на който и да е от посочените от взискателя изпълнителни способи.

         На 28.10.2019 г. длъжникът е депозирал молба, с която моли да се прекрати изпълнителното производство, както и да не се извършват незаконни изпълнителни действия, тъй като пенсията му в размер на 200 лв. е несеквестируема и изрично не дава съгласие да се правят удръжки от несеквестируем доход.

         На същата дата е депозирана и частната жалба, предмет на настоящото производство.

         При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частните жалби са подадени от надлежна страна и в срок.

Неоснователни са твърденията за недопустимост на жалбата като просрочена. Съобразно нормата на чл.436, ал.1 от ГПК, жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.

ПДИ е връчена редовно на жалбоподателя на 14.10.2019 г., а настоящата жалба е подадена на 28.10.2019 г., т.е. в законоустановения двуседмичен срок.

Жалбите по т.2 и т.3 срещу насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо и отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, обаче са процесуални недопустими, поради липсата на предмет, поради което в тази част следва да бъдат оставени без разглеждане.

В съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане, т.е. съдебният изпълнител следва да е наложил възбрана или опис, които да са несъвместими с несеквестируемостта на непотребимите вещи.

Видно от връчената на жалбоподателя ПДИ, както и от материалите по приложеното изпълнително дело, в нито един момент съдебният изпълнител не е наложил възбрана върху недвижим имот, респ.запор върху пенсията на жалбоподателя.

Посочената в ПДИ норма на чл.431 от ГПК касае само правомощията на съдебния изпълнител, но не и насочване към конкретно изпълнение.

Ето защо жалбите като недопустими, следва да бъдат оставени без разглеждане.

По жалбата с правно основание чл.435, ал.2, т.6 от ГПК-отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Първо следва да се отбележи, че такъв акт на съдебния изпълнител, с който да отказва прекратяване на изпълнителното производство липсва, но доколкото липсва произнасяне върху молбата адресирана лично до съдебния изпълнител и препращането на частната жалба към съда, настоящият съдебен състав приема, че такъв отказ е налице, но той е законосъобразен.

Не е вярно твърдението, че държавният съдебен изпълнител няма право да събере принудително процесното вземане. Съобразно нормата на чл. 264, ал.2 от Закона за съдебната власт (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм., бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. На държавния съдебен изпълнител може да се възложи и събирането на вземания на органите на съдебната власт.

Безспорно вземането по изпълнителния лист от 09.09.2019 г. представлява вземане на орган на съдебната власт и е в компетентността на държавният съдебен изпълнител да го събере на посоченото по-горе правно основание. Правомощието на ДСИ в изречение второ е различно от това по изречение първо и представляват две отделни правомощия. В този смисъл не почива на закона твърдението на жалбоподателя, че според нормативната уредба ДСИ събират частни притезания с правно основание чл.264, ал.2 от ЗСВ.

Ето защо тази жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По жалбата с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК против разноските.

Жалбоподателя твърди, че не дължи разноски, защото всъщност те не са заплатени от взискателя.

Това твърдение е невярно. Взискателят е освободен от държавна такса на основание чл.84, т.1 от ГПК. Вземането на взискателя е публично, както посочва и самия жалбоподателя, поради което за него не се дължи държавна такса. От своя страна жалбоподателят в качеството си на длъжник в изпълнителното производство и на основание чл.79, ал.1 и ал.2 от ГПК дължи таксите в производството. Съобразно посочените норми, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените случаи, които в случая не са налице. Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.

Ето защо и тази жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат разноски в настоящото въззивно производство.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

                ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими жалбите с правно основание чл.435, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК на Л.С.Д., ЕГН **********,*** в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20191110401512 по описа на СИС към СРС против насочване на изпълнение по изпълнителното дело върху негово недвижимо имущество, което смята за несеквестируемо и против отстраняването му от недвижим имот, поради това че не е надлежно уведомен за изпълнението.

 

В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.София  в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от съдебния акт на жалбоподателя.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни жалбите с правно основание чл.435, ал.2, т.6 и т.7 от ГПК на Л.С.Д., ЕГН **********,*** в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20191110401512 по описа на СИС към СРС против отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството и против разноските.

         В тази част          Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

        

 

                                               2.