Р Е Ш Е Н И Е
№ 180
гр.Русе, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, в открито заседание на 08 юни през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
Членове: СПАС СПАСОВ
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Бисерка
Василева и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа
докладваното от съдия Върбанова к.а.н.д. № 164 по описа
на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Производството е по чл. 208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от „СКБ –
Инфинити“ЕООД против решение № 63/27.01.2022 г., постановено по АНД № 2482/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 18-2100011/01.03.2021г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от с.з., на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева. Навеждат
се доводи за неправилно приложение на материален закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се
отмяната на въззивното решение и постановяване вместо него на друго, с което
наказателното постановление да бъде отменено. Не се претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, чрез юрк С.-Й., оспорва касационната жалба като
неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на
Районен съд – Русе следва да бъде потвърдено.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е основателна.
Районният съд е извършил анализ на събраните по
надлежния ред допустими и относими доказателства, установяващи
правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. Правилно е ценил събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на тях съдът е формирал
правилен и обоснован извод, че е извършено от страна на жалбоподателя вмененото
му нарушение. По делото е безспорно установено, че санкционираното дружество, в
качествата на работодател, е допуснало посоченото в НП лице да полага труд като
водопроводчик в обект СМР-реконструкция на ВиК мрежа в гр.Русе, преди да му
предостави копие от уведомление за регистриране на трудов договор по чл. 62,
ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Не се спори, че процесното уведомление е
регистрирано в съответното ТД на НАП след извършена проверка на следващия ден. Часът
на проверката се установява от собственоръчно попълнената от лицето Ц.В.С. декларация
(л. 20 от делото на РС - Русе), а уведомлението за регистриране на трудовия
договор е постъпило в съответната ТД на НАП в 14:37 часа на 27.08.2021г.(л.25
от делото на РС - Русе). Правилно и напълно обосновани са изводите на въззивния
съд относно съставомерността на деянието, поради което и на основание чл. 221,
ал. 2, изр. второ, предложение последно от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН
настоящата инстанция се мотивира по този въпрос, като препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Анализът на всички събрани по делото доказателства води
на единствения категоричен и законосъобразен извод, че дружеството-работодател
с деянието си е нарушило нормата на чл.63, ал. 2 от КТ, за което правилно е
ангажирана отговорността му на основание
приложимата санкционна норма на чл. 414, ал. 3 от КТ. В случая не е приложима
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като с чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично
се изключва маловажност при нарушения по чл. 63, ал. 2 от КТ, какъвто е
случаят. Касационното възражение за наличието на признаците на малозначително
деяние по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК във вр.с чл. 11 от ЗАНН също е неоснователно. Изискванията за предоставяне на копие от уведомление
по чл.62, ал.3 от КТ преди
започване на работа са регламентирани в полза на работника и гарантират правото
му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки, респективно
нарушаването на тази разпоредба пряко засяга тези права и категорично изключва
извода, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо
явно незначителна такава.
Касационната инстанция намира обаче, че наложеното
наказание не е правилно индивидуализира, като е определено в размер на 2000 лв.
Нарушението е по отношение само на един работник и е
отстранено незабавно след установяването му от контролните органи. При
съобразяване на посочените смекчаващите обстоятелства, съдът намира, че в
случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция. На това основание НП следва да бъде изменено като се намали
размерът на наложената имуществена санкция от 2 000 лв. на законовия минимум по
чл.414, ал.3 от КТ - 1 500 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
63/27.01.2022 г., постановено по АНД № 2482/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-2100011/01.03.2021г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на „СКБ – Инфинити“ЕООД, за
нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от с.з., е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева
и
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-2100011/01.03.2021г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на „СКБ – Инфинити“ЕООД, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекс на
труда е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
2 000 (две хиляди) лева, като намалява размера на
имуществената санкция от 2 000 (две хиляди) лева на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.