Определение по дело №2585/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3392
Дата: 20 декември 2018 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20183100502585
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./………………..2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                                               ИВАНКА ДРИНГОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова

въззивно гражданско дело № 2585 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по частната жалба на М.Г.Л. ЕГН ********** ***, против определение № 9030/10.08.2018г. по гр.д. № 14222/2015г. на ВРС.

В писмен отговор Етажната собственост в сградата на адрес гр. Варна, бул. „В.Левски“, № 1А, вх. А, чрез адв. Изабела Иванова намира постъпилата частна жалба за недопустима, като просрочена, евентуално за неоснователна. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе, съдът има предвид следното:

С решение № 3032/21.07.2017г. по гр.д. № 14222/2015г. на ВРС е отменено като незаконосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост на адрес гр. Варна, бул. „Васил Левски“, № 1А, вх. А, взето и обективирано в протокол от 12.11.2015г., с което е прието принудителното й изваждане от сградата и обитавания от нея апартамент № 3, ет. 1 по реда на чл. 45 от ЗС, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е“ от ЗУЕС и чл. 17, ал. 2, т. 2 за срок от една година, да си плаща вмесечните разходи в размер на 11.20лв. и да си пусне водата, но при наводнение на входа, да отстрани вредите и направи ремонт на тръбите за своя сметка, на осн. чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Същевременно е прекратено производството по делото в частта, в която се иска отмяна на взетите решения , обективирани в протокол от 07.10.2015г., като недопустимо.

В производството по делото ищцата М.Г.Л. е ползвала предоставената й от съда правна помощ под формата на процесуално представителство, като е била представлявана от адв. Ив.Атнасова.

С оглед постъпилото на 26.02.2018г. искане от НБПрП и направеното плащане на сумата от 270.00лв. от страна на НБПрП в полза на адвоката, с определение № 9030/10.08.2018г. по гр.д. № 14222/2015г. ВРС е осъдил Етажна собственост на бл.1А, вх.А, находящ се в град Варна, бул.Васил Левски №1А, представлявана от управителя Елисавета Георгиева, живуща в ап.11,ет.4  да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ, гр. София сумата от 135лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за оказана на безплатна  правна помощ на ищцата по  делото, на основание  чл.78,ал.1 във вр.чл.78,ал.7 от ГПК, като е осъдил и е осъдил М.Г.Л., ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ, гр. София сумата от 135лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за оказана  безплатна  правна помощ на ищцата по  делото, на основание  чл.78,ал.4 във вр.чл.78,ал.7 от ГПК.

За да се произнесе съдът има предвид следното:

Настоящият състав намира постъпилата жалба за допустима за разглеждане. Тя не е просрочена. Оплакването в този смисъл на ответника по частната жалба е неоснователно.

Приема, че обжалваното определение за разноските е постановено по реда на чл. 248 от ГПК. С разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК се въвежда призната по изключение възможност на трето лице, което не е страна по спора, каквото е НБПрП, да получи направени разноски. Вярно, че НБПрП не е подало искане за допълване на решение № 3032/21.07.2017г. по гр.д. № 14222/2015г. на ВРС в частта за разноските в срока за обжалване, но актът на съда не му е бил и съобщен. По тази причина ВРС е приел искането на НБПрП за допустима и се е произнесъл, като е осъдил ЕС и М.Л. да заплатят поравно сумата от 270.00лв., представляваща разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство на ищцата М.Л., или по 135.00лв. всеки от тях. В определение № 9030/10.08.2018г. по гр.д. № 14222/2015г. на ВРС е посочено, че подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от датата на съобщението до страната, но нормата на чл. 248, ал. 3 от ГПК сочи, че може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. То, съгласно чл. 259, ал. 1 от ГПК подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страната. Съобщението до М.Л. й е било връчено на 16.08.2018г. От една страна следва да се вземе предвид, че до 01.09.2018г. срокът за обжалване не е текъл, предвид съществувалата тази година съдебна ваканция, съгласно чл. 61, ал. 2 от ГПК. От друга, както вече беше посочено по-горе срокът за обжалване е двуседмичен, считано от съобщението.  Следователно определение № 9030/10.08.2018г. по гр.д. № 14222/2015г. на ВРС е подлежало на обжалване в двуседмичен срок, считано от 01.09.2018г., изтекъл на 14.09.208г.-присъствен ден. Подадената на 11.09.2018г. частна жалба е такава, в срок.

  Следва произнасяне на съда по саществото на спора.

Съгласно  разпоредбата на чл. 94 от ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита.

В случаите по чл. 21, т. 3 от ЗПрП решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия по молба на заинтересованото лице, като на лицето се разяснява писмено с декларация по образец, утвърден от НБПрП, че в случай на осъдително решение или присъда лицето дължи възстановяване на разноските за правна помощ /чл. 25, ал. 1 от ЗПрП./.

В определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски, според нормата на чл. 27а от ЗПрП.

В чл. 78, ал. 7 от ГПК е предвидено, че ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

С оглед така очертаната правна уредба, следва да се отбележи най-напред това, че на ищцата по молбата за защита е била предоставена правна помощ, като процесуално представителство, поради декларираната от нея липса на достатъчно средства за заплащане на адвокат и желанието му да има такъв.  Постановеното решение обаче не може да бъде определено като осъдително. Дори и да се пренебрегне това, то липсват данни по делото на  лицето поискало предоставянето на правна помощ да са били разяснени последиците в случай на отхвърляне на иска, съответно прекратяване на производството.  

След като принципът залегнал в текстовете на ГПК е, че правната помощ е безплатна, а само в определени от закона случаи лицата, на които е предоставена правна помощ дължат възстановяване на НБПП направените разноски, то следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК не предоставя такава възможност при настоящия казус.

Последно посочената норма касае случай, когато правна помощ е предоставена на лице, чиято претенция е уважена. Първото изречение на чл. 78, ал. 7 от ГПК създава право на НБПрП да иска присъждане на заплатеното възнаграждение на адвокат, когато претенцията на лицето, получило правна помощ е уважен. Адресат на задължението е насрещната страна, която е загубила делото. Второто изречение на чл. 78, ал. 7 от ГПК не предвижда вземане на НБПрП срещу получилото правна помощ лице, а акцентира на неговото задължение при уважен иск срещу него, да заплати на насрещната страна разноски по делото, съразмерно на отхпвърлената част. Това изречение е израз на общия принцип на чл. 78 от ГПК за разпределение на отговоността за разноските според изхода на спора. Ето защо, не може да се приеме, че разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК обвързва заплащането на правната помощ от лицето, което я е получило, с възможния изход на делото. Още повече, че при очевидна неосноватлност или недопустимост на претенцията, правна помощ изобщо не седва да се предоставя-чл. 24, ал. 3 от ЗПрП. И разпоредбата на чл. 27а от ЗПрП не противоречи на казаното дотук. Има предвид случаи, при които лицето, получило правна помощ например е било декларирало неверни данни или при промяна в обстоятелствата, въз основа на които е била предоставена е следвало да уведоми органа по правната помощ, но не  е,  за да последва прекратяване.

Искането на НБПрП за възстановяване на направените разноски по изплащане на част от определеното на особения представител, предоставил правна помощ, адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 9030/10.08.2018г. по гр.д. № 14222/2015г. ВРС, в частта, в която  е осъдил М.Г.Л., ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ, гр. София сумата от 135лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за оказана  безплатна  правна помощ на ищцата по  делото, на основание  чл.78,ал.4 във вр.чл.78,ал.7 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

                       

                                                        ЧЛЕНОВЕ: