Р Е
Ш Е Н
И Е № 259
гр. Стара Загора, 14.07.2023г
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА
Членове :
при секретар Николина
Николова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 320 по описа за 2023г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от М.Г.К. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1228-000436/ 29.05.2023г на Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата са
изложени оплаквания за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен
орган и за незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката
твърди, че на посочената дата, време и място собственият й лек автомобил е
управляван без нейно знание от съпруга й, с когото не е в добри отношения, но
той е професионален шофьор в САЩ. Счита, че няма вина за извършеното от него
нарушение и заповедта нарушава правата й на собственик. В съдебно заседание поддържа също, че свидетелството
за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на съпруга й Д.К.отговаря на
изискванията на Приложение № 6 от Конвенцията за пътното движение и е валидно
по смисъла на чл.161, т.1 от ЗДвП. По тези съображения е направено искане за
отмяна на заповедта и присъждане на разноските за делото.
Ответникът - Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Москова оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че от събраните доказателства
по несъмнен начин се установява управление на автомобила от лицето Д.К.без
надлежно СУМПС. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателката.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на
ПАМ № 23-1228-000436/ 29.05.2023г, издадена от на Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, на М.Г.К. *** е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца, отнети са свидетелство за регистрация на МПС № 251693 и 2 бр
регистрационни табели с № ******. Заповедта е постановена на основание чл.171,
т.2а, б.а от ЗДвП като от фактическа страна е обоснована с обстоятелствата, че на
26.05.2023г около 14:20ч в гр.Стара Загора на бул. „Никола Петков“ до магазин
на фирма „Анди“ в посока запад-изток собственият й лек автомобил „Опел“ с рег.№
****** е управляван от Д.К.със СУМПС № К-410-1696-1002, издадено на 01.02.2000г
от САЩ, което е невалидно за територията на Република България, тъй като не е
придружено от легализиран превод на български език.
На Д.К.е издадено наказателно постановление № 23-1228-002342 от 14.06.2023г
въз основа на АУАН № 23-2342, бл. № 455000 от 16.05.2023г за нарушение на
чл.161, т.3 от ЗДвП, затова, че на
26.05.2023г около 14:20ч в гр. Стара Загора на бул. „Никола Петков“ до магазин
на фирма „Анди“ в посока запад-изток управлява лек автомобил „Опел“ с рег.№ ******,
собственост на М.Г.К., със СУМПС № К-410-1696-1002, издадено на 01.02.2000г от
САЩ /държава, която не е член на ЕС или
страна по Споразумение за Европейското икономическо пространство или
Конфедерация Швейцария/, което не е придружено от легализиран превод на
български език и не е подменено след изтичане на срока от три месеца от влизане
на територията на Република България.
По делото е представен и приет като доказателство превод на издаденото от Илинойс, САЩ свидетелство за професионално управление на МПС на Димитър И.Колев, нотариално заверен на 01.06.2023г.
Представени и приети като доказателства са също данни за промяна на регистрация на лек автомобил с рег.№******; справка за нарушител/водач Димитър И.Колев; справка за пътуване на лице – български гражданин Д.К.И.за периода 01.01.2021 г. – 14.06.2023 г.; заповед №349з-4467/23.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора; справка за нарушител/водач М.Г.К..
С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 04.07.2023г, е обявен за безспорен между страните фактът, че на 26.05.2023 г., при извършена проверка, Д.К.не е представил на контролните органи превод на притежаваното от него свидетелство за професионално управление на МПС, издадено от САЩ.
След като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от
активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорванията индивидуален
административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване
на жалба. Следователно жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на
чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В случая Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, видно от цитираната в
административния акт и представена по делото Заповед № 349з-4467/23.12.2021 г на Директора на ОД на МВР Стара Загора.
Неоснователно
е оплакването, че съставилият и подписал заповедта орган е с отпаднали
правомощия да издава актове от този вид. Твърдението е основано на факта, че
ответникът е оправомощен със Заповед № 349з-4467/23.12.2021 г на Директора на
ОД на МВР Стара Загора старши комисар Колев, а от 02.03.2023г длъжността се
заема от старши комисар Х.. Да се приеме, че действието на Заповед №
349з-4467/23.12.2021 г., подписана от Николай Алексиев в качеството му на
Директор на ОД на МВР Стара Загора, е до момента, в който той заема посочената
длъжност, е несъстоятелно и противоречи на принципите, на които се основава делегираната
компетентност и упражняването на делегираните правомощия. За разлика от
упълномощаването, което е частноправен институт, делегирането на властнически
правомощия, е институт на публичното право, поради което за валидността и
правните последици на извършеното при условията на делегация оправомощаване, от
значение е единствено дали делегираните правомощия са в обхвата на нормативно
регламентираната компетентност на делегиращия орган и дали законът допуска
такава делегация. Доколкото в случая несъмнено Заповед № 349з-4467/23.12.2021
г. е била подписана от лице, назначено и заемащо длъжността Директор на ОД на
МВР Стара Загора, в компетентността на който орган е оправомощаване на
длъжностни лица да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл.171, т.1, т.2,
т.2а, т.5, б.“а“, т.6 и т.7 от ЗДвП при допустима от закона делегация на
правомощия съгласно чл. 165 от ЗДвП, чл.
172 от ЗДвП и заповед № 349з-4467/23.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи и няма данни тази заповед да е
била отменена, следва да се счита, че действието на оправомощителната заповед
не е прекратено към момента на издаване на процесната заповед за прилагане на
ПАМ и същата представлява валидно основание за упражняване на делегираните с
нея правомощия.
Процесната
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно
чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането
на ПАМ, чрез посочване на всички правно-релевантни факти, предвидени в
хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“ а“ от ЗДвП, в това число къде е извършено
управлението на процесното МПС и откъде произтича приетата невалидност на СУМПС на водача.
Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП в относимата редакция /ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.
Видно от
доказателствата по делото, оспорената заповед е постановена при правилно
приложение на материалния закон. На Д.К.е издаден АУАН №23-2342/26.05.2023 г.
за нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП, според който СУМПС, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, когато е придружено от легализиран превод на български език. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила
до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по
издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства
на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. Доказателствената
му сила не се оспорва, нито е оборена в настоящото съдебно производство. От
акта се установява, че на 26.05.2023г собственият на М.К. лек автомобил е
управляван от лице със СУМПС без легализиран превод на български и това
обстоятелство не се оспорва.
Съгласно правилото на чл.
161 ЗДвП СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата
и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (т.
1); държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между
страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени
сили при условията на чл. IV, буква "а" от него (т. 2);
свидетелството е придружено от легализиран превод на български език (т. 3);
свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата (т. 4); свидетелството е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария (т. 5).
Анализът на разпоредбата
сочи, че в Република България се признават и са валидни чуждестранни национални
свидетелства, които не са издадени от държава - членка на Европейския съюз, или
от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, като конкретните изисквания в
зависимост от държавата, издала свидетелството и статута на водача, се съдържат
в Конвенцията за движението по пътищата (КДП), подписана във Виена на 8.11.1968
г., Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута
на техните въоръжени сили, както и в ЗДвП. Приложима по отношение на правилата
за валидност е и Женевската конвенция от 1949 г., но само за свидетелства,
издадени от договарящите държави по нея, които не са страни по КДП. Това е
така, защото по силата на чл. от 48 КДП, тя отменя и замества Женевската
конвенция в отношенията на страните по нея. Следователно за държави, подписали
и двете конвенции, се прилагат правилата на КДП. За тези, които не са страни по
КДП, се прилага Женевската конвенция. Представеното от Д.К.СУМПС безспорно не е
издадено от държава, посочена в т.1, т.2, и т.5 от чл.161 от ЗДвП. САЩ не е
ратифицирала КДП, видно от интернет страницата на ООН https://treaties.un.org/pages/ViewDetailsIII.aspx?chapter=11&mtdsg_no=XI-B-19&src=TREATY. Не е държава - членка на Европейския съюз или
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. За Д.К.няма
данни да е част от въоръжени сили по смисъла на Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор. Следователно приложима в случая е Женевската
конвенция, която и към момента урежда взаимоотношенията между България и САЩ в
предметния й обхват за водачи на МПС в международното движение. Съгласно чл.24,
ал.1 от Женевската конвенция, на
територията на България се признават чуждестранни свидетелства, издадени от
договаряща страна за съответната категория, ако водачът отговаря на определени
условия и притежава валидно свидетелство, издадено му от компетентен орган на
друга държава. В разпоредбата на ал.2 е предвидено, че договарящата държава
може да изиска от всеки водач, допуснат на нейна територия, да представи
международно свидетелство за управление. В българското законодателство това е
уредено с правилата на чл.162 от ЗДвП. Представеното
по делото СУМПС не попада в нито една от хипотезите по този текст - не е
международно, не е придружено с легализиран превод, а освен това и управлението
на МПС е извършено след изтичане на тримесечен срок от влизането на лицето в Република
България, предвиден в чл.162, ал.1 от ЗДвП, т.е. Д.К.към момента на проверката не е разполагал с валидно СУМПС за
територията на Република България. Всъщност, съгласно действащото вътрешно
право, част от което са международните договори, по които Република България е
страна и ги е ратифицирала, върху документа следва да бъде поставен само
Apostille. Тъй като Република България и
САЩ са страни по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните
публични актове, приложими за установяване достоверността на административен
документ, какъвто е СУМПС, са член 3 и 4 от конвенцията, т.е. необходим е само Apostille.
Посочената от административния орган правна норма на чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което
е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство. В случая е безспорно, а и се установява от
представената справка от АИС-КАТ за собственост на МПС, че лек автомобил „Опел
Кадет“ с рег. № ****** е собственост на М.Г.К.. Приложимата правна
уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което
без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателката лично е
предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго
лице и дали тя е знаела за това. Законът допуска засягане на правата й с оглед
постигане на целта, регламентирана в
чл.1, ал.2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения. Следователно оспорената заповед, с която ПАМ е наложена в
минимално предвидения от закона срок, е
съобразена с целта на закона и не засяга правата на адресата повече от
необходимото за тази цел.
По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на М.К. за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед, след като ПАМ е приложена от компетентен орган, спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото й на защита. С оглед гореизложеното жалбата й против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1228-000436/ 29.05.2023г на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи като в полза на ОД на МВР Стара Загора – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, чл.144 от АПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.К. ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1228-000436/ 29.05.2023г на Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание
чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП е приложена
принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС № ******
за срок от 6 месеца, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.Г.К. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР Стара
Загора сумата 100 /сто/лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
СЪДИЯ :