Мотиви към Присъда
№ 13 / 09.04.2015г. по НОХД № 546/2014г. по описа на
Несебърския
районен съд
Районна прокуратура – Несебър е
внесла срещу подсъдимия А.В.М. с ЕГН **********, адрес: ***, обвинителен акт, с
който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1,
т.3, т.4 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от Наказателния кодекс – за
това, че за времето от 23.00 часа на 01.09.2013г. до 09.00 часа на 02.09.2013г.
в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, пред хотел „Парк” при условията на
повторност, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот
(срязване на синджир с катинар) и използване на техническо средство (ножица за
арматура) отнел чужди движими вещи – мотоциклет марка „Хонда”, модел „ЦРФ 250
Х” с рег.№ ..... (нов рег.№ ВТ 5078 В), собственост на К.М.М. ***, на стойност
4 401 лева, и гориво на стойност 18.50 лева, или всичко вещи на обща
стойност 4 419,50 лева от владението на К.М.М. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно за ги присвои, като случаят е немаловажен.
В съдебно заседание в хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Несебър поддържа
обвинението като счита, че от събраните по делото доказателства то е доказано
по категоричен начин, включително и от признанията на самия подсъдим. Обсъжда и
въведената от подсъдимия теза за съучастие с друго лице, като счита, че тя е
въведена от него за смекчаване отговорността и като защитна версия, но че
същата е изолирана и не се подкрепя от никое доказателство. Моли подсъдимият да
бъде признат за виновен, а по отношение на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, изразява становище, че по вид то следва да бъде наложено
единствено предвиденото за това деяние – лишаване от свобода, за срок от пет
години, което да изтърпи ефективно.
Служебният защитник на подсъдимия
А.В.М. - адвокат М.Д., приема, че са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които изключват налагането
на подсъдимия наказание лишаване от свобода към средния размер, и моли размерът
да бъде минималния.
Подсъдимият М. дава обяснения в
съдебно заседание, в които излага различни обстоятелства, от тези описани в
обвинителния акт. Твърди, че свидетелят М.К.В. му е предложил да откраднат мотциклета,
той го е завел на мястото, където мотоциклета е бил вързан, В. лично е срязал синджира,
с който мотора е бил вързан с катинар, с арматурна ножица, която В. е носил в
раницата си, и след като е успял да го запали, го е подкарал, а обв. М. е карал
мотоциклета на В., с който мотоциклет двамата са пристигнали на мястото, от
където е извършена кражбата, и двамата се прибрали в село Оризаре. Няколко дни
по-късно В. му оставил крадения мотоциклет за ремонт, като преди това се е
случвало М. да го е карал като е ходил с него до к.к.Слънчев бряг. Докато го е
разглобявал, полицаите дошли, а като ги е видял М. избягал. Вечерта се прибрал
и от майка си разбрал, че полицаите са го търсили и са взели крадения мотоциклет.
Тъй като В. го е заплашвал и го е карал да казва и пред полицаите, че друго
лице му е занесло мотоциклета за ремонт, М. твърди, че именно по тази причина е
поддържал до съдебната фаза на производството тази версия. Възползвайки се от
правото си на последна дума, подсъдимият М. заявява, че съжалява за стореното,
но и че поддържа версията си, че В. е извършил кражбата, а той само е бил с
него.
Несебърският районен съд след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.В.М. е роден на ***г***,
същият е неженен, с основно образование, безработен, живее в село К., улица П.М.
№ 9, община Несебър.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост рег.№ 628, издадена от Районен съд – Несебър на 21.10.2014г.,
същият към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт, е няколкократно
осъждан, като осъжданията, явяващи се от значение за определяне на
квалификацията на деянието, описано в обвинителния акт, по чл.195, ал.1, т.7,
във връзка с чл.28, ал.1 от НК, са както следва: със Споразумение, одобрено с
протоколно определение № 509/19.08.2010г. по НОХД № 624/2010г. по описа на
РС-Несебър, за извършено на 26/27.05.2010г. престъпление по чл.197, т.3, вр. с
чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което
на подсъдимия е наложено наказание пробация; с Присъда № 1001/23.12.2010г. по
НОХД № 18/2010г. по описа на РС-Несебър, за извършено на 29.09.2009г. срещу
30.09.2009г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което на подсъдимия е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което е било
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
През лятото на 2013г. свид. К.М.М.
е работил като готвач в бистро „Морис”, находящо се на централния плаж на к.к.Слънчев
бряг, срещу хотел „Нептун”. Живеел е в хотел „Парк” в курортния комплекс.
Притежавал е мотоциклет „Хонда ЦРФ 250Х”, 2005-та година производство, 250
кубика, рег.№ **** (нов рег.№ ВТ 5078 В), червен на цвят, с който тогава се е
придвижвал. През нощта свид М. е оставял мотора пред хотел „Парк”, като го е
заключвал за дървена колона, дебела около 50 см. на 50 см., със дебел синджир и катинар, а наоколо
са паркирали автомобили. Обичайно, когато на 01.09.2013г., М. се е прибрал от
работа около 24.00 часа, е заключил мотоциклета по същия начин и на същото
място. В резервоара е имало бензин. Преди това, същия ден след обяд обв.М.,
който предварително е имал информация за местонахождението на мотоциклета,
собственост на свид.М.,***, до дома на свид.В. и му е поискал арматурна ножица.
В. му дал ножица без да го попита за какво му е нужна, а обв.М. е обещал да му
я върне. Ножицата била с дължина около 40 см., оранжева на цвят. През нощта на първи
срещу втори септември 2013г. обв. М., отишъл до мястото, където свид. М. е
заключвал мотоциклета си, за което е
имал предварителна информация, с арматурната ножица е срязал синджира, след
което свалил регистрационните табели на мотоциклета, запалил го е и го подкарал
към село Оризаре. Там до една беседка в селото видял отново свид. В., на когото
М. заявил, че е взел мотциклета от един негов приятел, който му го оставил да
го ремонтира. В. предложил на М. да си
разменят моторите, на което последният се съгласил, така няколко дни
откраднатият от М. мотоциклет е бил ползван и управляван от свид. В., който от
своя страна му е предоставил своя, след което откраднатият мотоциклет марка
„Хонда” отново е бил върнат от В. на М..
На сутринта на 02.09.2013г.,
свид. М. установил, че мотоциклетът му е откраднат, за което е сигнализирал на
полицията. След като написал обяснения в сградата на РУП-Несебър като описал
как изглежда мотоциклета, свид.М. решил сам да търси мотоциклета си, като за
целта взел автомобила на свой колега за да обикаля в съседните населени места.
Когато след няколко дни търсене питал за мотоциклета си хора от село К., е
получил от тях информация къде се намира мотоциклета му, а именно че е у лице с
прякор „М.”, след което поискал съдействие от полицията. Полицаите разбрали, че
с този прякор е известен именно обв. М.. На 07.09.2013г. три полицейски
автомобила заедно със свид. М. *** в дома на обв.М., където бил открит мотоциклета,
завит с мръсно одеало до външна тоалетна, като същият е бил разглобен,
седалката била разкъсана, резервоарът е бил свален. Обв. М. не е бил тогава в
дома си, там е била майка му – свид. В.А.М., и други членове на семейството им.
След извършен оглед мотоциклета е
бил иззет, а впоследствие на 18.09.2013г. е бил върнат на собственика му –
свид. К.М..
Според заключенията на вещото лице
по изготвената по ДП съдебна автотехническа оценителна експертиза, към момента
на извършване на деянието стойността на мотоциклет Марка „Хонда”, модел „ЦРФ
250 Х” с рег.№ **** е в размер на 4 401 лева, а стойността на бензина в
мотоциклета в размер на 18,50 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка се доказва по категоричен и несъмнен начин от показанията на
свидетелите К.М.М., М.Н.С. и М.К.В., включително и тези на последния на
досъдебното производство № 14-2309/2013г. по описа на РУП-Несебър прочетени по
реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, частично от обясненията на обв. М., очната
ставка, извършена между обв. М. и свид В., и от писмените доказателства събрани
по същото досъдебно производство, приети и прочетени на основание чл.283 от НПК, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествието от 07.07.2013г. и
фотоалбума към него, експертното заключение.
Съдът внимателно анализира
обясненията на подсъдимия, изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средства като всички останали доказателствени средства, тези обяснения
представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че той е
в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна
отговорност в случай, че изнесените факти не отговарят на действителността.
Съдът дава вяра на тази част от тях, в която той твърди, че е бил на мястото на
извършване на престъплението и в момента на извършването му, и в която изясняват механизма на извършване на
престъплението, като при тази преценка бе взето предвид, че в тази им част
обясненията съдържат факти, които не са в полза на самия подсъдим и го уличават
в извършване на престъплението, за което е подведен под отговорност. В
по-голямата си част обаче тези негови обяснения, макар и подробни, не са
последователни и са противоречащи на останалата част от доказателствения
материал, кредитиран в това производство. Обясненията на подсъдимия касаят
твърдения, насочени от една страна към изключване приложението на
квалифицираните състави на т.3 и т.4 на ал.1 на чл.195 от НК, а именно че друго
лице е носило арматурната ножица, за която подсъдимият не е знаел
предварително, и я е използвало за срязване на синджира, с който е бил заключен
мотоциклета, в което действие подсъдимия не е участвал и за него също се явява
като ексцес, и от друга страна, с посочване, че това лице, носило и използвало
арматурната ножица (като техническо средство) за кражбата на мотоциклета чрез
срязването на синджира (разрушаване на преградата), е свид. В.. Съдът не
изследва мотивите, поради които подс. М. посочва свид. В. като основен
извършител на кражбата и за основната му и решаващата роля при нейното
извършване, но в хода на съдебното следствие подложи на проверка тази негова
версия за съучастничество. Въпреки, че от доказателствата по делото не се
изключва участието и на друго лице при извършване на престъплението, или поне
присъствие на такова лице на местопрестъплението, то съдът намира, че това не е
бил свид.В..
В хода на съдебното следствие са
разпитани свидетелите А.Ж.А., А.Т.И., В.И.Я., В.А.М. – майка на подс.М., и М.Н.С.,
които лица са разпитвани в качеството им на свидетели и в досъдебното
производство именно за проверка на тези твърденията на подсъдимия. Свид. А.А. в
показанията си не допринася за установяване на някакви конкретни факти от
значение за делото, а преразказва това,
което му е разказал подс. М. относно това кой и как е извършил кражбата на
мотоциклета, според поддържаната от последния версия, която версия му е била
споделена след като и вече мотоциклета е бил открит и иззет от полицията. Свид.
А.И., свид. В.Я. и свид. М.Н.С. също
отричат да знаят за извършената кражба. Майката на подс. М. – свид. В.М., с
показанията си твърди, че мотоциклетът му е бил докаран в дома от момчета,
пристигнали и с автомобил една вечер, за да го ремонтира. Тези нейни показания
съдът не кредитира, тъй като те са дадени за да подкрепят първоначалната версия
на подс.М., която той впоследствие изоставя след като признава, че е участвал в
извършването на кражбата на мотоциклета.
С оглед противоречията между
обясненията на подс. М. и показанията на свид. В., бе назначена очна ставка
между двамата, при която подс.М. за да убеди в правотата си, посочва случай,
когато през една нощ след кражбата на мотоциклета е бил заедно със свид. В., и
минавайки през местността „Калината” в землището на село Оризаре, е свършил
бензина на крадения мотоциклет, който през тази нощ те са управлявали, поради
което се обадили на свид. И.Е.С. ***, с прякор „Доктора”, когото повикали за
помощ, на която той откликнал като дошъл при тях с автомобила си и издърпал
мотора. При очната ставка свид.В. отрича такъв случай, като посочва случай, при
който сам подс.М., управлявайки крадения мотор и преминавайки през същата
местност, по причина, че е сложил нафта вместо бензин в резервоара, е закъсал с
него, и се е обадил на свид. В. да отиде и да му занесе бензин, което и сторил.
Най-сетне, за изясняване този
частен случай, който макар и да няма съществено значение относно релевантните
за делото факти, съдът събра доказателства, като за целта призова и разпита в
качеството му на свидетел И.Е.С. – „Доктора”, като в зависимост от неговото
изясняване, да прецени дали да даде вяра на обясненията на подс. М. или на
показанията на свид.В., както в цялост така и въз основа на него да направи
извод, дали свид. В. е участвал в кражбата по начина, по който разказва
подсъдимият, или фактическата обстановка е била такава, описана в обвинителния
акт и в синхрон с показанията на свид. В., т.е. че той само е дал на подсъдимия
арматурната ножица и не е бил на мястото на кражбата на мотоциклета, респ. не е
участвал в извършването й.
С показанията си свид. С. се опита да потвърди версията на
подс.М. в местността „Калината”, като твърди, че е бил повикан от него, и че
като е отишъл на място с личния си автомобил, е заварил и свид.В., но не си
спомня съществени факти, като например дали за да се придвижи мотоциклета е бил
завързан за теглича на автомобила му, или не, поради което съдът не кредитира
неубедителните му твърдения. Поради това, съдът направи извода, че фактическата
обстановка не е била такава каквато я описва подс. М., а свид. С. е поредния
свидетел, наред с неговата майка и А.А., който подкрепя една или друга негова
версия за кражбата, т.е. за събитията, случвали се преди по време и след
нейното извършване.
С оглед тези изводи съдът прие
обвинението за доказано, включително и че лично подс.М. е взел арматурната
ножица от свид. В., след което през нощта на първи срещу втори септември 2013г.
е отишъл на мястото, където свид.М. всеки път е заключвал мотоциклета си, с
ножицата е срязал синджира, и е откраднал мотоциклета.
Настоящият съдебен състав намира,
че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на
извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият А.В.М.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано под
състава на чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, във вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1
от Наказателния кодекс, тъй като за времето от 23.00 часа на 01.09.2013г. до
09.00 часа на 02.09.2013г. в к.к.Слънчев бряг, община Несебър, пред хотел
„Парк” при условията на повторност, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот (срязване на синджир с катинар) и използване на
техническо средство (ножица за арматура) отнел чужди движими вещи – мотоциклет
марка „Хонда”, модел „ЦРФ 250 Х” с рег.№ ..... (нов рег.№ ВТ 5078 В),
собственост на К.М.М. ***, на стойност 4 401 лева и гориво на стойност
18,50 лева, или всичко вещи на обща стойност 4 419,50 лева от владението
на К.М.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно за ги присвои,
като случаят е немаловажен.
От събраните доказателства
категорично и по несъмнен начин е установена обективната страна на деянието,
механизма на осъществяването му, неговия предмет, както и авторството на
престъплението, а именно, че подсъдимият е извършил същото, което макар и да не
се оспорва от него, същият оспорва степента на своята вина и фактите от
значение за квалифициращите признаци на кражбата по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК, които обаче се потвърждават от събраните в хода на делото доказателства,
както и тези прочетени и приобщени към доказателствения материал по чл.283 от НПК.
От субективна страна, съдът
намира, че деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, т.е. подс.М. е
съзнавал, че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца от неговите
вещи, предвиждал е преминаването на тези чужди вещи за подсъдимия в негова (на
подсъдимия) фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, както и да извлече имуществена облага чрез това.
При определяне на вида и размер
на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента на
обществената опасност на деянието, както и стойността на предмета на
престъплението. При индивидуализацията съдът прецени обстоятелствата, които
имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца. Съпоставяйки отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът намира, че превес имат вторите. Подсъдимият е с обременено
съдебно минало, както към настоящия момент, така и към датата на извършване на
деянието, макар и част от наложените му наказания да са за извършването на
престъпленията като непълнолетен, както следва: 1) Със споразумение №
509/19.08.2010г. по НОХД № 624/2010г. на РС-Несебър, за извършено на
26/27.05.2010г. престъпление, на основание чл.197, т.3, вр. с чл.195, ал.1,
т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложено наказание „пробация”; 2) С Присъда № 1001/23.12.2010г. на
РС-Несебър, влязла в сила от 10.01.2011г., постановена по НОХД № 18/2010г. на
РС-Несебър, за извършено на 29.09.2009г. срещу 30.09.2009г. престъпление, на
основание чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.,
т.3, чл.54 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем
месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години; 3) Със Споразумение № 13/03.02.2012г. по НОХД №
276/2011г. на РС-Несебър, за извършено на 06.08.2010г. престъпление, му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от две
години; 4) Със Споразумение № 5/23.02.2012г. по НОХД № 51/2012г. на ОС-Варна,
за извършено на 03.02.2011г. престъпление, на основание чл.198, ал.1, вр.
чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, вр. с чл.58, б.”а”,
вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, от НК, му е наложено наказание „пробация”, като с
Определение № 211/01.10.2013г. по ЧНД № 853/2013г. на ОС-Бургас, неизтърпяната
част от така наложеното му наказание „пробация” е заменена с наказание
„лишаване от свобода” за срок от три месеца и четири дни, което наказание е
изтърпяно на 13.03.2014г.; 5) Със Споразумение № 29/13.02.2013г. по НОХД №
152/2013г. на РС-Несебър, за извършено на 07.02.2013г. престъпление, на
основание чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, вр. чл.54, ал.1 от НК, му е наложено
наказание „Глоба” в размер на 1 000 лева. Съдът не взема предвид като
отегчаващи вината на подсъдимия осъжданията му по НОХД № 624/2010г. и по НОХД №
18/2010г. по описа на РС-Несебър, тъй като същите имат отношение единствено към
квалификацията на инкриминираното деяние, предмет на настоящото дело като
такова по чл.195, ал.1, т.7 от НК, и е недопустимо втори път същите д бъдат
ценени и като отегчаващи вината обстоятелства. Наказанието следва да бъде
съобразено и със степента на обществената опасност на деянието и на дееца, като
съдът отчита в пълен обем подбудите на последния, а те очевидно са свързани с
трайните намерения да се облагодетелства, системно, нарушавайки законите на
страната. Съдът отчита като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,
единствено останалите му две осъждания, т.е. обремененото му съдебно минало.
Съдът на първо място като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита
направеното от подсъдимия самопризнание и дадените обяснения, макар и те да не
са насочени към другите два квалифициращи признаци на деянието, а именно
използването на техническо средство и преодоляването на преграда. Освен това
отчита и съжалението за стореното, макар и подсъдимия да съжалява повече, че е
разкрито извършеното от него престъпление и самия него като извършител. След
като обаче възстановяването на предмета на престъплението не е предвиден като
признак на привилегирован състав (чл.197 от НК не предвижда хипотеза на по-леко
наказание за кражба, извършена при условията на повторност, чрез преодоляване
на преграда и използване на техническо средство), то връщането на откраднатия
мотоциклет в патримониума на неговия собственик задължително следва да се оцени
като смекчаващо отговорността обстоятелство (Решение № 363/09.07.2001г. по НОХД
№ 300/2001г. на ВКС, ІІ н.о.) и има решаващо значение и превес наложеното му
наказание да не бъде при приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, предвид на
липсата на изключителни или на многобройни смекчаващи обстоятелства, но да бъде
в минималния предвиден размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1
(една) година, в който размер би съответствало на тежестта на деянието и дееца
и би оказало нужното превъзпитателно, принудително и възпиращо влияние на
дееца, а и на останалите членове на обществото.
На основание чл.60, ал.1 и чл.61,
ал.2 от ЗИНН М. следва да изтърпи наказанието си в затвор при първоначален
строг режим.
Като го призна за виновен, съдът
възложи на подс.М. направените по делото разноски.
10.07.2015г.
Град Несебър РАЙОНЕН
СЪДИЯ: