Р Е Ш Е Н И Е
№ 379 / 13.6.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Янка Вукева и участието
на прокурора Стоян Пешев, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1120
по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.
203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по искова молба, подадена от Н.Н.А.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за
сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от действия и бездействия на администрацията на Затвора-гр.
Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2022 г. Н.А.
е изпратил писмо изх.№ М-2669/03.10.2022 г. и нарочна молба изх.№
М-2669/03.10.2022 г. по описа на затвора до Софийски апелативен съд.
Съдържанието на писмото било: 1) писмена защита от 26.09.2022 г. по ВГрД № 1368/2022 г. на САС, 14-ти с-в (два
екземпляра); 2) Молба от 26.09.2022 г. до САС, в която е посочил, че иска да
бъде призован лично с призовка за насроченото по делото съдебно заседание за
22.11.2022 г. от 14.00 часа и 3) молба-искане от 26.09.2022 г. до САС, да му
бъде изпратено решението на СГС, 10-ти с-в, въззивната жалба и писмения отговор
срещу нея. Посочва, че писмото е унищожено от администрацията на Затвора-гр.
Пазарджик и не е изпратено до Софийски апелативен съд.
Посочва също така, че не е получавал призовка за
насроченото на 22.11.2022 г. съдебно заседание по ВГрД № 1368/2022 г. на САС,
14-ти с-в. Твърди, че на 18.11.2022 г. е написал молба до началника на затвора
за съдействие да бъде конвоиран, администрацията да потърси призовката и да му
я връчи. На 22.11.2022 г. е бил повикан от началника на затвора, който му е
казал, че умишлено не е бил конвоиран.
Твърди, че от незаконосъобразните действия и
бездействия е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижение,
нечовешко отношение, главоболие, безсъние, малодушие, тормоз, чувствал се е
отхвърлен.
С Молба вх.№ 2037/09.03.2023 г. и в проведено
съдебно заседание на 21.03.2023 г. по настоящото дело е изменен периодът на
иска, като ищецът посочва, че е претърпял неимуществени вреди считано от
03.10.2022 г. до завеждане на исковата молба (30.11.2022 г.) и претендира
мораторна лихва за този период, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението.
Пред съда и в хода по същество исковата молба се
поддържа изцяло от ищеца и от адвокат Р.А., който излага доводи за
основателност на иска. Счита, че твърдените от страна на ищеца обстоятелства са
се доказали от представените по делото писмени и гласни доказателства. Посочва,
че му е ограничено правото на неприкосновеност на кореспонденцията и на
конвоирането му за участие в открито съдебно заседание.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.Р., оспорва изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер. Посочва,
че цитираното от ищеца писмо е предадено на „Български пощи“ ЕАД, като за
по-нататъшното му придвижване ответникът не може да носи отговорност. По
отношение на конвоирането за участие в открито съдебно заседание пред Софийски
апелативен съд посочва, че А. е получил други призовки с по-ранна дата, на
които дела е участвал лично, като от неявяването му на 22.11.2022 г. пред САС
не са настъпили вредоносни последици, доколкото А. бил взел участие в следващо
съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик счита
исковата претенция за неоснователна и недоказана. Сочи, че ищецът не е доказал,
че реално не е могъл да упражни процесуалните си права, както и че това се
дължи на виновно поведение на ищеца. Счита, че не са доказани и самите
неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между фактическите
обстоятелства, от които се търпят вредите и претърпените такива.
Административен съд-Пазарджик като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Исковата претенция е с правно основание чл. 284,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС),
и касае претърпени неимуществени вреди от бездействие на органи по изпълнение
на наказанията по този закон в периода от 03.10.2022 г. до 30.11.2022 г.
Не е спорно по делото, че ищецът изтърпява
присъда, с която на основание чл. 116 НК му е наложено наказание „доживотен
затвор“ и е настанен в Затвора-гр. Пазарджик.
Във връзка с твърденията на ищеца от Софийски
апелативен съд са изискани и представени документи, като в доклад на съдебен
деловодител по ВГрД № 1368/2022 г. на САС, 14-ти с-в е посочено, че няма
постъпила писмена защита от 26.09.2022 г. и молба от същата дата, подадени от Н.А..
На 06.06.2022 г. е изпратена призовка до Н.А. чрез адвокат К. К. за явяване на
22.11.2022 г. в Апелативен съд-София, която е получена лично от адвоката на
10.06.2022 г. С молба от 03.11.2022 г. от адвокат К. и молба от 08.11.2022 г.
от Н.А. е заявено желание А. да бъде лично призован за явяването му в съдебно
заседание. С Писмо изх.№ 12549/07.11.2022 г. съдът е изпратил до началника на
Затвора-гр. Пазарджик призовка, адресирана до Н.А. за явяването му в съдебно
заседание на 22.11.2022 г. с указание съобщението да му бъде връчено. С Писмо
изх.№ 5993/11.11.2022 г. началникът на затвора е върнал в цялост призовката на
Апелативен съд-София с посочване, че Н.А. има дела на 23.11.2022 г. и на
24.11.2022 г. в административен и районен съд, като призовките за тях са
получени по-рано. С протоколно определение от 22.11.2022 г. по ВГрД № 1368/2022
г. съдът не е дал ход на делото и е отложил същото за 04.04.2023 г., като е
приел, че е необходимо осигуряване правото на страната да присъства лично така,
както е заявила. От САС са представени и решение от 09.03.2022 г. по гр.д. №
7479/2019 г. на СГС, въззивна жалба срещу него от Н.А., както и писмена защита
вх.№ 25190/24.11.2022 г. от Н.А..
В представено по настоящото дело становище
процесуалният представител на ответника сочи, че на 03.10.2022 г. А. е изпратил
до Апелативен съд-София в запечатан плик писмо изх.№ М-2669/03.10.2022 г.,
което е предадено на ИСДВР А. Б. и е регистрирано в деловодството на
Затвора-гр. Пазарджик, за което представя извлечение от електронната
информационна система на ГДИН. Посочва, че администрацията на затвора не е
знаела какво има в писмото, тъй като съгласно ЗИНЗС същите не се проверяват.
С Молба вх.№ М-3280/21.11.2022 г. Н.А. е поискал
от началника на затвора да му съдейства да бъде конвоиран да се яви по делото
пред САС. Върху нея е поставена резолюция от началник сектор „Режимна и
административна дейност“, че призовката е върната в цялост на САС, тъй като А.
е призован по конкретно описани дела в гр. Пазарджик и не може да бъде
конвоиран до София, тъй като призовките били получени по-рано.
Представено е копие от дневник за вписване на
конвойната дейност в Затвора-гр. Пазарджик относно конвоирането на лишените от
свобода по съдебни дела в страната, от който е видно, че Н.А. *** на 23.11,
24.11 и 25.11.2022 г.
Ищецът представи по делото оригинал на молба,
изготвена от него и получена от ИСДВР Б. на 30.09.2022 г. и заведена с вх.№
М-2669/03.10.2022 г. (изготвено е служебно копие, приложено в кориците на
делото – л. 129), в която е посочено, че на същата дата е изпратил писмо до САС
съдържащо писмена защита и молба от 26.09.2022 г. по ВГрД № 1368/2022 г. на
САС. Представена е и молба от 18.11.2022 г., заведена с вх.№ М-3280/21.11.2022
г., с която А. посочва, че подава молба до началника на затвора за съдействие
за конвоирането му до гр. София, както и дали е получил призовка от САС за
явяване в съдебно заседание на 22.11.2022 г. по въззивното гражданско дело.
От Областна пощенска станция-Пазарджик при
„Български пощи“ ЕАД е постъпило становище, в което е посочено, че липсва
информация дали Писмо изх.№ М-2669/03.10.2022 г. по описа на затвора е
постъпило в „Български пощи“ ЕАД. Заявяват, че съгласно „Общи условия на
договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични
преводи представяни от Български пощи“, обикновените писма не се регистрират в
дневници, описи и др. Вписват се само препоръчаните пратки, които заедно с
посочените в тях баркодове могат да бъдат проследявани.
Свидетелят Д.П.Г., разпитан по искане на ищеца,
споделя, че го познава от 2013-2014 г. Посочва, че на 22.11.2022 г. А. се е бил
конвоиран да се яви на делото в гр. София, което му било много важно. Заявява,
че ищецът се е свързал с адвоката си по това дело, който му обяснил, че
призовката е върната в цялост и не е му е била връчена. Заявява, че А. се
ядосал се, не спял, бил неадекватен, взел медикаменти за главоболие. Твърди, че
не бил на себе си, викал цял ден и цяла нощ, имало „голяма аларма“. Посочва, че
началникът на затвора обяснил на А., че призовката за делото пред САС е
получена след други призовки, поради което не било възможно да го конвоират.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от
процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода от 03.10.2022 г. до 30.11.2022
г., през който е излежавал присъда лишаване от свобода в Затвора-гр. Пазарджик,
е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на
правосъдието, с териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.
Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл.
205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби,
каквито са затворите.
Материалноправната уредба на твърдяното право се
съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените
лица.
Основателността на предявения иск предполага
установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с които се нарушава чл. 3 ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) в пряка причинна връзка
от нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното
по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Нормата на
чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС предвижда забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона,
за такова се смятат и действия, бездействия и обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност, като изброяването е неизчерпателно.
Отговорността на държавата за причинените вреди по
чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва
вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че
държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица
при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
виновно причинени.
Предмет на разглежданата искова претенция е обезщетяване
на претърпени от Н.А. неимуществени вреди – болки и страдания, като последица от проявните форми на нарушения
на чл. 3 ЗИНЗС: бездействие на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик за
зачитане правото на личен живот и да му осигури достъп до правото му на справедлив
съдебен процес, изразяващо се в ограничаване на кореспонденция между него и
съдебните органи, както и ограничаване правото му да се защитава лично, като не
е уведомен за насрочено съдебно заседание.
По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за
извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това
основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. На това право
на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при
изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането
на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им
(чл. 2, т. 3 ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките
за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент,
като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на
изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност,
която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.
По отношение на „унищоженото от администрацията на
затвора писмо“ ищецът поддържа, че на 26.09.2022 г. е изготвил писмена защита по
ВГрД № 1368/2022 г. и молба да бъде лично призован до Апелативен съд-София,
които са предадени с нарочна молба на ИСДВР Б. на 30.09.2022 г., за което тя
лично се е подписала. Писмото е заведено в електронната информационна система
на ГДИН под вх.№ М-2669 от 03.10.2022 г. Съгласно чл. 77, ал. 1 ППЗИНЗС молбите
и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват
датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са
адресирани, предметът и полученият отговор, като срокът за изпращането е
тридневен (чл. 77, ал. 2 ППЗИНЗС). От представената разпечатка от електронната системата
на ГДИН е видно, че в нея са посочени изискуемите от подзаконовия нормативен
акт реквизити, с изключение на датата на изпращане на писмото. Други
доказателства в тази насока не са представени от ответника въпреки
разпределената доказателствена тежест с определението за насрочване на делото.
Иначе казано не може да се обуслови извод, че администрацията на затвора е
изпълнила задължението си да изпрати адресираното до САС писмо, тъй като
липсват каквито и да били доказателства в тази насока. Още повече, че съгласно
представената от Софийски апелативен съд информация, такива документи по ВГрД №
1368/2022 г. не са постъпвали, което води до извод, че нарушението по чл. 77,
ал. 1 ППЗИНЗС е засегнало правото на ищеца на кореспонденция.
Основателен е и искът досежно възпрепятстването на
Н.А. за участието му по ВГрД № 1368/2022 г. на САС. Както бе посочено
призовката, с която Н.А. е известен, че следва да се яви в открито съдебно
заседание на 22.11.2022 г. пред САС е върната в цялост от началника на
Затвора-гр. Пазарджик с уточнението, че същият не може да бъде конвоиран поради
получаване на други призовки с по-ранна
дата пред съдилища в гр. Пазарджик. Въпреки указанията на съда, дадени с Писмо
вх.№ 5923/10.11.2022 г., че съобщението следва да бъде връчено на А., то
администрацията на затвора е счела, че същата не следва да му бъде връчвана,
т.е. началникът на затвора е нарушил правото на избор на ищеца, по кое дело да
се яви лично или да представи молба, писмени бележки и др., т.е.
възпрепятствана му е възможността наравно да упражни правата си с другите
страни по заведеното от него дело. Освен това призовките и съобщенията от
държавните органи до лишените от свобода, вкл. съобщенията на съда и
прокуратурата, съставляват кореспонденция, адресирана до тези лица, а
получаването им на такава е тяхно лично право, защитено от правните норми на
Република България – чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, чл. 72, чл. 75, ал. 1 и ал. 2
от ППЗИНЗС, респективно – задължение за органите на затворническата
администрация. В чл. 76 ППЗИНЗС специално се предвижда, че лишените от свобода
имат право да кореспондират с органите на съда, прокуратурата, Президентството,
Народното събрание и т. н. В случая началникът на затвора е бил длъжен да връчи
призовката от САС на Н.А., който от своя страна да осъществи правото си на
защита. Призовката за съдебно заседание е лична кореспонденция, която се връчва
по реда на съобщенията съгл. чл. 58 ГПК, адресирана пряко до лишеното от
свобода лице, с което то се уведомява, в сроковете по ГПК за съдебно заседание.
Правото на кореспонденция, признато и регламентирано в тези специални
нормативни правила, е продължение на общопризнатите права по чл. 31, вкл. по
ал. 5 от КРБ и чл. 8 КЗПЧОС. Няма основание за ограничаване правото на
кореспонденцията на ищеца със съда в тези случаи.
В своята практика Европейски съд по правата на
човека установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали
в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Европейският съд по
правата на човека приема, че искът за обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ не е
достатъчно ефективно средство за защита, когато се приема от съдилищата, че
ищецът трябва да доказва всеки път „незаконосъобразността“ на действията или
бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не
факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че
когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища
по-често взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително
отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в
повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима
презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди. ЕСПЧ
е критикувал този подход на националните съдилища и в редица свои предходни
решения. Съдът счита, че чл. 3 от Конвенцията, налага на държавата задължението
да се увери, че всеки затворник е задържан в условия, при които се гарантира
зачитането на човешкото достойнство, че условията на изпълнение на мярката (или
наказанието) не подлагат заинтересованото лице на опасност или изпитание, които
да надвишават присъщото ниво на страдание по време на престоя в затвора и че
предвид практическите изисквания на мярката лишаване от свобода, здравето или
благосъстоянието на затворника са гарантирани по адекватен начин. Съдът намира,
че такъв подход следва да се приложи и по отношение на останалите основни
човешки права по Конвенцията, вкл. тези по чл. 8, ал. 1 от нея. Нарушаването на
правото на лична кореспонденция съставлява нарушение на такова основно човешко
право, което причинява на носителя му неимуществени вреди. То е създадено и
признато с цел защита на личните отношения и социалните контакти на хората,
което е особено важно за лишените от свобода, чиито контакти са съществено
ограничени по смисъла и за целите на самото им наложено наказание. Но това
ограничение не следва да надвишава целите на наказанието. В случая чрез неизпращане
на писмото и невръчване на призовката на ищеца съдът приема, че са му причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в създадено чувство на дискомфорт от това,
да не може спокойно да осигури полагащата му се защита и да се подготви за делото.
По този начин е било накърнено чувството му за сигурност, без това да е било
реално необходимо. По тази причина съдът намира, че е налице доказано по
безспорен начин нарушение на правото на кореспонденция на лицето по смисъла на
чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС, в резултат на което за него са настъпили вреди в минимален
размер, който се предполага и без да е необходимо представяне на изрични
доказателства в тази насока.
Неоснователни са доводите на ответната страна за
недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на
събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС,
неимуществените вреди се предполагат до доказване на противното. След като е
доказано нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, по силата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е налице и
втората предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно
настъпването на неимуществени вреди, тъй като извършените действия от
администрацията на Затвора-гр. Пазарджик представляват административна дейност,
доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана
дейност по изпълнение на наложените наказания „лишаване от свобода“ не се
ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с
изтърпяването на наказанията, а обхваща и дейността по обезпечаване и
осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статут. От събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Д.Г., се установи, че у
ищеца се породили емоции на гняв, състояния и чувства на безпомощност, яд. Тези
негативни чувства и емоции го довели до състояние на безсъние, главоболие и са
били породени от обстоятелството, че ищецът не е могъл да осъществи защитата си
по важно за него гражданско дело, като затворническата администрация го е
възпрепятствала. Посочените от свидетелите негативните чувства, емоции и
състояния несъмнено представляват претърпени от ищеца неимуществени вреди,
които са в пряка и непосредствена последица от действията на затворническата
администрация.
Между незаконосъобразното бездействие и вредите
има пряка и непосредствена връзка. От установеното по делото неизпълнение не
следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите. При отчитане на интензитета на негативните
преживявания, продължителността от около 59 дни за исковия период, при
съобразяване на стандарта на живот в страната, съдът счита, че обезщетението
следва да бъде определено в размер от 500 лева за целия исков период. За
разликата до пълния предявен размер от 1 000 лв. искът следва да се отхвърли.
Налице е основание за присъждане и на мораторна лихва
върху сумата на обезщетението с начален период от 03.10.2022 г. (датата на
твърдяното увреждане) до 30.11.2022 г. (датата на подаване на исковата молба), определен
съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. №
3/2004 г. Размерът на лихвата от този начален момент до датата на предявяване
на исковата молба, изчислен с помощта на електронен калкулатор е 8,19 лв.
Върху размера на обезщетението от 500 лв. следва
да се присъди и законната лихва от датата следваща датата на предявяване на
исковата молба -01.12.2022 г. до окончателното му изплащане.
Водим от гореизложеното, Административен
съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Н.Н.А.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, обезщетение в размер на
500 (петстотин) лева за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се от
преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие нарушения на чл. 3 ЗИНЗС за периода 03.10.-30.11.2022 г., което е резултат от действия и
бездействия на служители на ответника, за изпълнение на нормативноустановени
задължения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2022
г., както и мораторна лихва в размер на 8,19 (осем лева и 19 ст.) върху сумата
на обезщетението за периода от 03.10.2022 г. до 30.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 1 000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването
му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/П/