Решение по дело №1520/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260004
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 18 януари 2021 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20195640101520
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  260004 / 10.08.2020 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На тринадесети юли през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                               Председател : Мария А.

                                                                  Членове :  

                                                                  Съдебни заседатели:      

Секретар Галя А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария А.

Гражданско дело номер 1520 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е делбено и е във фаза по извършване на делбата на допуснатия до такава недвижим имот. 

С влязло в сила решение № 738/18.11.2019 г. по настоящото гр.дело № 1520/2019 г. на ХРС, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между П.А.Г. с ЕГН ********** ***; А.Х.Г. с ЕГН ********** и П.Г.Г. с ЕГН **********,***; на следните техни съсобствени недвижими имоти, описани по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, и при квоти, както следва:

1.            ½ идаст от поземлен имот с идентификатор 77195.706.364, с адрес на имота в гр. Хасково, п.к. 6300, ул. „Липа“ № 21; с площ от 495 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 5005388, квартал: 4, парцел: 5, съседи: 77195.706.365, 77195.706.367, 77195.713.292, 77195.706.363 и 77195.706.362 – при равни квоти от 1/4 идаст за П.А.Г. и общо 1/4 ид.част в режим на СИО за съпрузите А.Х.Г. и П.Г.Г..

2.            самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.706.364.2.2, с адрес на имота: гр. Хасково, п.к. 6300, ул. “Липа“ № 21 ет.2, който СОС се намира в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор 77195.706.364, предназначение на СОС: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ 80 кв.м., стар идентификатор: няма; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма; под обекта – 77195.706.364.2.1; над обектаняма - при равни квоти от 1/2 ид.част за П.А.Г. и общо 1/2 ид.част в режим на СИО за съпрузите А.Х.Г. и П.Г.Г..

Още с исковата си молба, съделителят П.А.Г. е отправила искане, на основание чл.349 от ГПК, делбените имоти да й бъдат възложени. Имотите представлявали СИО, прекратена с процесната сделка, като ищцата живяла и продължавала да живее в имота, който бил неподеляем и тя не притежавала друг такъв. Ищцата се представлява от пълномощник – адвокат в открито съдебно заседание, който поддържа това й искане, като иска, съдът да постанови решение по извършването на делбата, според чл.349 ал.1 или ал.2 от ГПК. За ищцата този имот се явявал СИО и същият бил наследен от страните по делото след смъртта на съпруга й. При прекратяването на СИО, тя живеела и продължавала да живее в имота, имала отношение към него като към свой дом, при което не се налагало преминаването на собствеността му при трето лице на една публична продан.

Съделителитесъпрузи А.Х.Г. и П.Г.Г., чрез пълномощника си – адвокат в открито съдебно заседание оспорват изцяло претендирания от ищцата начин за извършването на настоящата делба. Признават, че към момента на смъртта на съпруга й, тя е живяла в делбения имот и продължава да живее и понастоящем в него. Това обаче не правело претенцията й за възлагане на имота основателна. Случаят не попадал в нито една от хипотезите на чл.349 от ГПК и делбените имоти следвало да се изнесат на публична продан. Съсобствеността между страните въобще не била възникнала въз основа на наследяване, както сочела ищцата. Съществувалата по отношение на имотите СИО била прекратена още през 1991 г., когато и двамата съпрузи ги прехвърлили на сина си – ответникът срещу задължение за издръжка и гледане. С частичната отмяна на тази сделка по съдебен ред, възникнала съсобствеността върху имотите между страните в настоящото производство. При тези данни и на основание т.8 на ТР № 1/19.05.2004 г., имотът следвало да се изнесе на публична продан от съда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, касаещи извършването на съдебната делба - поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

По делото по категоричен начин са доказани и възприети в решението по допускане на делбата собственическите права на съделителите, както и квотите, при които те съществуват, а именно – за делбената ½ идаст от процесния ПИ - при равни квоти от 1/4 ид.част за П.А.Г. и общо 1/4 ид.част в режим на СИО за съпрузите А.Х.Г. и П.Г.Г.; а за делбения СОС-жилище - при равни квоти от 1/2 идаст за П.А.Г. и общо 1/2 ид.част в режим на СИО за съпрузите А.Х.Г. и П.Г.Г.. В това решение, необжалвано от съделителите, са изложени и мотивите на съда относно начина на възникване на съсобствеността помежду им. Това е станало от сложен фактически състав - въз основа на сделка /извършена през 1991 г. приживе от съпруга на ищцата и от самата нея и през време на брака на ответника – техен син с ответницата, като са му прехвърлили имотите срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на родителите си до края на живота им, лично или чрез трето лице/ и последвалото й частично разваляне със съдебно решение по чл.87 ал.3 от ЗЗД. Не е спорно между страните, че към момента на смъртта на съпруга й, ищцата е живяла в делбения имот и продължава да живее и понастоящем в него. Според представена от ищцата справка на нейно име от Служба по вписванията – Имотен регистър – Хасково от 10.06.2019 г., същата не притежава други имоти, освен делбените. Процесното жилище пък представлявало единственото й, което да задоволи жилищните й нужди, според представена от нея декларация.

Относно поделяемостта на допуснатите до делба недвижими имоти и тяхната действителна пазарна цена по делото се назначиха и изслушаха еднолична и тройна съдебно – технически експертизи, които съдът приема като компетентно и безпристрастно дадени. И двете заключения са категорични, че делбените имоти са неподеляеми на реални части, според квотите на съделителите и законовите изисквания за това. Относно оценката на имотите, съдът кредитира заключението на тройната експертиза, доколкото в по-голяма пълнота отговаря на поставената задача, респ. касае точно допуснатите до делба имоти. Според същото, пазарната стойност на допуснатите до делба недвижими имоти е както следва: за ½ идаст от процесния ПИ – 14 516 лв. и за процесния СОС – 30 530 лв. При разпита си в открито съдебно заседание вещите лица сочат, че същественото намаляване на цената на ПИ, в сравнение със заключението на едноличната експертиза, произлизало от това, че делбата е допусната на ½ ид. от него, а в посоченото заключение се оценявал целият ПИ. В посочената цена на СОС се включвала и тоалетната.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи относно начина, по който следва да се извърши делбата на процесните недвижими имоти:

Възлагателната претенция на съделителката П.А.Г. е заявена в законоустановения за това срок по чл.349 ал.4 изр.І от ГПК, предвид на което е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Съделителката преди всичко, заявява претенцията си по реда на чл.349 ал.1 от ГПК. Фактическият състав на тази норма поставя следните кумулативни предпоставки, за да се извърши възлагане на имота по този способ: съсобственият имот да е жилище, което да е неподеляемо и да е било СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище. Съделителката заявява претенцията си и по реда на чл.349 ал.2 от ГПК. Фактическият състав на тази норма поставя четири кумулативни предпоставки, за да се извърши възлагане на неподеляем имот по този способ: съсобственият имот да е жилище, съсобствеността да е възникнала по наследяване, наследникът да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот към момента на извършване на делбата. Наличието на тези предпоставки, по който и да е от двата цитирани текста, в случая не се установи, като съдът споделя изцяло ответните възражения за това. Както се посочи, в решението по допускане на делбата, са изложени мотивите на съда относно начина на възникване на съсобствеността между съделителите и това е станало от сложен фактически състав - въз основа на сделка и последвалото й частично разваляне със съдебно решение по чл.87 ал.3 от ЗЗД. В този смисъл, нито е налице прекратена СИО със смъртта на единия от съпрузите, за да е въобще възможна хипотезата на чл.349 ал.1 от ГПК; нито е налице наследяване, за да е въобще възможна хипотезата на чл.349 ал.2 от ГПК. В случая е налице е комбинирана /смесена/ съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт. В тази връзка последователната и непротиворечива съдебната практика, и разясненията, дадени в т.8 на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, са, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл.288 ал.3 от ГПК /отм./, респ. чл.349 ал.2 от ГПК, а следва да я извърши чрез изнасяне имота на публична продан. Ето защо възлагателната претенция на съделителката П.А.Г. е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Имотите са неподеляеми и поради това липсва възможност за делбата им чрез образуване на дялове, съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, както и чрез непосредствено разпределение по чл.353 от ГПК. Ето защо делбата следва да бъде извършена по основния способ и процесните имоти следва да бъдат изнесени на публична продан – в съответствие с разпоредбата на чл.348 от ГПК. Първоначалната цена, при която следва да се изнесат на продан имотите, е установената в настоящото производство действителна пазарна стойност, както следва: за ½ ид.част от процесния ПИ – 14 516 лв. и за процесния СОС – 30 530 лв.

С оглед стойността на дяловете на всеки от съделителите от допуснатите до делба недвижими имоти, всеки от тях следва да бъде осъден, да заплати по сметка на ХРС държавни такси, както следва: 900,92 лв. за П.А.Г. и 900,92 лв. общо за съпрузите А.Х.Г. и П.Г.Г..

             Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

        

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти, описани по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК:

 

1.            ½ идаст от поземлен имот с идентификатор 77195.706.364, с адрес на имота в гр. Хасково, п.к. 6300, ул. „Липа“ № 21; с площ от 495 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 5005388, квартал: 4, парцел: 5, съседи: 77195.706.365, 77195.706.367, 77195.713.292, 77195.706.363 и 77195.706.362 – при ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от 14 516 лв. /за делбената ½ идаст/, която цена или цената, при която ще се продаде имотът, да се разпредели по следния начин: 1/2 част за П.А.Г. с ЕГН ********** ***; и общо 1/2 част в режим на СИО за съпрузите А.Х.Г. с ЕГН ********** и П.Г.Г. с ЕГН **********,***; и

 

2.            самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.706.364.2.2, с адрес на имота: гр. Хасково, п.к. 6300, ул. “Липа“ № 21 ет.2, който СОС се намира в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор 77195.706.364, предназначение на СОС: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ 80 кв.м., стар идентификатор: няма; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма; под обекта – 77195.706.364.2.1; над обекта – няма - при ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от 30 530 лв., която цена или цената, при която ще се продаде имотът, да се разпредели по следния начин: 1/2 част за П.А.Г. с ЕГН ********** и общо 1/2 част в режим на СИО за съпрузите А.Х.Г. с ЕГН ********** и П.Г.Г. с ЕГН **********;

 

като искането на П.А.Г. с ЕГН ********** - описаните имоти, да й се поставят в дял по реда на чл.349 ал.1 или ал.2 от ГПК, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА П.А.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 900,92 лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й– и държавна такса от 5 лв.

 

ОСЪЖДА А.Х.Г. с ЕГН ********** и П.Г.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на общо 900,92 лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителни листове за събирането й – и държавни такси от по 5 лв.

 

При продажбата на имотите по цена, по-висока от първоначалната, съдебният изпълнител ДА СЪБЕРЕ допълнителна държавна такса в размер на 4 % върху разликата в стойността на дяловете, която ДА СЕ ВНЕСЕ по сметка на РС-Хасково.

 

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от съобщението и връчването му на страните, като на ответниците – на електронния адрес на адвоката им.

 

 

СЪДИЯ :