№ 81
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001000466 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 298231/29.03.2021год., подадена от „ Груп Травел“
ЕООД срещу Решение№ 260193/01.02.2021год., постановено по т.д.№ 1128/2019год. по описа на
СГС , с което на основание чл.135, ал.1от ЗЗД вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ договора от 02.06.2015год.
за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 68134.2813.51 сключен между „ Тея
Травел“ ЕООД и на основание чл.34 от ЗЗД „Груп Травел“ ЕООД е осъден да върне в масата на
несъстоятелността на „ Тея Травел“ ЕООД поземлен имот с площ 5 005 кв.. ,находящ се в
гр.София , Столична община, район "***" ул.“ ***“ № *** с идентификатор 68134.2813.51 по
КККР, одобрени със Заповед № РД -1839/20.07.2011гос. на изп.директор на АГКК при съседи:ПИ с
идентификатор 68134.2813.52, ПИ с идентификатор 68134.2813.188, ПИ с идентификатор
68134.2813.50 и ПИ с идентификатор 68134.2813.279,както и е осъден да заплати на масата на
несъстоятелността на „ Тея Травел“ ЕООД разноски в размер на 730лева, а по сметка на СГС-
държавна такса в размер на 2 529лева на основание чл. 649,ал.6 от ТЗ.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение като постановено в
противоречие с материалния закон, в необоснованост и в допуснати нарушения на процесуалните
правила като се излагат конкретни оплаквания в тази връзка. Счита се за неправилен генералния
извод на съда, че продавачът и купувачът по процесната сделка са свързани лица по смисъла на
параграф 1, ал.1, т.3, 4 и 5 от ДР на ТЗ и за наличие на знание за увреждане на кредиторите у
третото лице-купувач. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират
се разноски.
В подаден писмен отговор от въззиваевото дружество „ Теа Травел“ ЕООД в несъстоятелност
подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Обжалваното решение се определя за
правилно и законосъобразно ,постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните
прави и при обективен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се направения от
първоинстанционния съд извод за наличие на знание на страните по сделката за увреждане на
1
кредитора основавайки се на решения на двете договарящи дружества за сключване на процесния
договор , на транслативният ефект на сключения договор за продажба на дружествени дялове и
момента на декларирани от Н. Д. обстоятелства в молба от 20.05.2015год. Иска се потвърждаване
на обжалваното решение и присъждане на направени във въззивното производство разноски, като
по отношение претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение се прави
възражение за прекомерност по чл.78, ал.4 от ГПК.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. №
79772/18.06.2019год.., подадена от Г.Г. М. като Синдик на „ Тея Травел“ ЕООД –в
несъстоятелност, с която е поискано от съда по реда на чл.649, ал.1 от ТЗ вр. с чл.135 от ЗЗД да
обяви за относително недействителен по отношение на кредиторите на " Тея Травел „ ЕООД в
несъстоятелност договор за продажба на недвижим имот, сключен на 02.06.2015год. и
обективиран в Нотариален акт № 27, том-2, рег.№ 1809, дело № 205/2015год. на Нотариус Ц. Д. , с
който " Теа Травел „ ЕООД е продал на „ Груп Травел“ ЕООД Поземлен имот с идентификатор
68134.2813-51 с площ от 5 005 кв.м., находящ се в гр. София, столична община-район "***" ул.“
***“ № *** , както и на основание чл.649, ал.1 във вр. с чл.34 от ЗЗД да постанови връщане на
посочения по-горе имот в масата на несъстоятелността на " Теа Травел „ ЕОО в несъстоятелност.
Ищецът твърди, че сключеният между „ Теа Травел“ ЕООД и „ Груп Травел“ ЕООД договор
уврежда кредиторите на несъстоятелното дружество „ Теа Травел“ ЕООД в несъстоятелност като
сключена след определената от съда начална дата на неплатежоспособността ,тъй като
уговорената цена няма данни да е била платена и че е нереална- занижена съобразно пазарната
цена на подобни имоти. Твърди се свързаност между страните по сделката при условията на
параграф 1 , ал.1 от т.3,4 и 5 от ТЗ и параграф 1, ал.2 от ТЗ , както и липса на други имоти , които
да послужат за удовлетворяване вземането на кредиторите.
Искът е оспорен от ответника „ Груп Травел“ ЕООД с изложени в писмения отговор доводи
за неговата неоснователност. Поддържа се ,че сделката е сключена преди предявяване на
вземането на НАП в производството по несъстоятелност, че уговорената продажна цена за имота е
изцяло заплатена ,че същата е реална пазарна цена и че не е налице твърдяната свързаност между
страните по сделката поради което е неприложима презумпцията по чл.135 , ал.2 от ЗЗД.
„ Теа Травел „ ЕООД в несъстоятелност не е депозирал писмен отговор .
Така предявените искове са уважени от СГС с обжалваното в настоящото производство
решение като основателни. Прието е ,че атакуваната сделка е увреждаща кредиторите на
несъстоятелния длъжник като извода за знание у купувача за увреждането е обоснован с
констатирана свързаност на договарящите се страни по параграф 1от ДР на ТЗ.
Апелативен съд –София, в настоящият си съдебен състав, намира така предявените искове
по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД и чл. 649, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ вр. чл. 34 от ЗЗД за
процесуално допустими и като такива правилно са били разгледани по същество от
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение се явява допустимо. Предявеният
главен иск е с правно основание чл. 135 ЗЗД, вр. с чл. 649 ал.1 от ТЗ . С разпоредбата на чл. 649
ал.1 ТЗ/ ДВ бр.28/28.02.2013г/ е уредена изрично активна легитимация за синдика да предяви иск
по чл. 135 ЗЗД, в който случай той действа като процесуален субституент на кредиторите на
несъстоятелността, а целта на водения от него иск е признаване на извършените от длъжника
сделки за недействителни по отношение на кредиторите. За да е допустим, искът следва да е
предявен в едногодишния срок по чл. 649 ал.1 ТЗ от откриване на производството по
несъстоятелност, което е сторено и в настоящия случай, доколкото производството по
несъстоятелност по отношение „ Тея Тавел „ ЕООД е открито с Решение № 1371/28.06.2018год.
,постановено по т.д. №| 3310/2017год. по описа на СГС , а иска е предявен на 18.06.2019год
Допустим е и обусловеният иск по чл. 649, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 34 от ТЗ , тъй като чрез него ще се
реализира преследваната с т.н. „специален Павлов иск“ цел, а именно връщане в масата на
несъстоятелността на имуществото, предмет на увреждащата сделка.
Относно законосъобразността на обжалваното решение по същество на спора, на
основание чл.269 от ГПК , въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната
жалба доводи, при което намира следното от фактическа страна:
От извършената по реда на чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ справка се установява ,че „ Теа Травел
„ ЕООД е регистрирано на 28.07.2008год., като към 12.12.2016год. като негов управител и
едноличен собственик на капитала е вписан А. Х. А.. На 04.09.2015год. като управител и
2
едноличен собственик на дружеството е бил вписан Н. М. Д., а в предходни моменти, а именно на
19.09.2014год- Д. Б. М. и на 28.07.2008год.- А. Б. Д.. От извършена по
горепосочения ред справка в ТРРЮЛНЦ се установява ,че „ Груп Травел“ ЕООД е регистрирано
на 27.11.2014год. ,като на същата дата Н. М. Д. е вписан като негов управител и едноличен
собственик на капитала. На 11.06.2015 год. са вписани промени по партидата на търговеца, като за
негов едноличен собственик и управител е вписан Д. Б. М..
С Решение 1371/ 28.06.2018год. ,постановено по т.д. № 3310/2017год. по описа на СГС е
обявена неплатежоспособността на „ Тея Травел“ ЕООД и 31.12.2014год. е определяна като
начална дата на неплатежоспособността. Открито е производство по несъстоятелност по
отношение на дружеството ,постановено е прекратяване на неговата дейност като е допуснато
обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото му. С решението е обявена
несъстоятелността на „ Тея Травел „ ЕООД и е спряно производството по делото.
С решение № 380/26.02.2019год., производството по несъстоятелност на „ Тея Травел“
ЕООД е възобновено, постановено е прекратяване правомощията на органите на дружеството и
последните са лишени от право да се управляват и да се разпореждат с имуществото включено в
масата на несъстоятелността и е назначен Г.Г. М. за временен синдик на дружеството.
В производството по несъстоятелност са предявени на 28.03.2019год. и приети на
04.04.2019год. от Синдика вземания на НАП против несъстоятелното дружество в общ размер на
586 383.53 лева. Изготвения от синдика списък на приетите вземания е одобрен по реда на чл.692
от ТЗ с Определение № 2303/23.04.2019год. ,постановено т.д. № 3310/2017год. на СГС.
Представен е списък на други приети и неприети производството по несъстоятелност на „
Тея Травел „ ЕООД вземания на кредитори на несъстоятелното дружество, както е частично
изменен и одобрен с Определение на съда по несъстоятелността /от 21.11.2019год./, постановено в
производство по чл.692 от ТЗ. Списъкът включва и задължения на „ Тея Травел „ ЕООД към „ Хета
Асет Резолюшън България“ ЕООД /с предишно наименование „ Хипо АЛПЕ –АДРИА-ЛИЗИНГ“
ЕООД, по два сключени договора за финансов лизинг. Документи във връзка с тези договори са
представени по делото.
Представен е Ревизионен акт № 1206297/10.12.2012год.,съставен на „ Тея Травел“ ЕООД , с
който са установени публични задължения на дружеството и Решение № 1661/15.03.2017год. ,
постановено по адм.дело № 11424/2015год. на Административен съд-София Град, влязло в сила на
27.02.2018год., с което е отхвърлена жалбата на „ Тея Травел“ ЕООД срещу горецитирания
ревизионен акт.
Налице са данни за наложени обезпечителни мерки по ДОПК върху имущество и банкови
сметки на „ Тея Травел“ ЕООД.
С договор от 02.06.2015год. „ Тея Травел“ ЕООД е прехвърлило на „ Груп Травел“ ЕООД
следния свой недвижим имот, а именно : ПИ с идентификатор 68134.2813.51 с площ от 5005 кв.м.
,находящ се в гр.София, Столична община, район „ ***“ на ул.“ ***“ № *** като сделката е
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том- 2, рег.№ 1809,
дело № 205/2015год. на Нотариус Ц. Д. . При осъществяване на сделката дружеството – продавач е
представлявано от неговия Управител Д. Б. М. , а дружеството-купувач- от неговия управител- Н.
М. Д.. Продажната цена е посочена в размер на 130 000 лева като е уговорено разсрочено й
плащане на 12 месечни вноски по следния начин: първа вноска в размер на 11 200лева платима в
деня на подписване на договора и останалите 11 вноски от по 10 800 лева- платими ежемесечно до
30 число на всеки месец.
По делото са представен молби от 20 .05.2015год. и 25.052015год. от Н. М. Д. до едноличния
собственик на капитала на „ Тея Травел“ ЕООД –Д. Б. М. и от Д. Б. М. до едноличния собственик
на капитала на „ Груп Травел“ ЕООД Н. М. Д. за изкупуване на дяловете на съответните
дружества.
Представени са решения от 02.06.2015год. на едноличните собственици на „ Тея Травел“
ЕООД и съответно „ Груп Травел“ ЕООД по подадените молби за сключване на договори за
продажба, както и самите договори за продажба на дружествени дялове от 03.06.2015год. Така с
Договор от 03.06.2015год. Н. М. Д. в качеството си на едноличен собственик на капитала на „ Груп
Травел „ ЕООД е продал на „ Д. Б. М. 600 дяла с номинална стойност от 50 лева от капитала на „
Груп Травел“ ЕООД и съответно Д. Б. М. в качеството си на едноличен собственик на капитала на
„ Тея Травел“ ЕООД е продал на Н. М. Д. 100 дяла с номинална стойност от 50 лева от капитала на
3
„ Тея Травел“ ЕООД.
Данъчната оценка на имота предмет на продажбата е 126 450.00 лева и това е видно от
представеното Удостоверение от Дирекция „ Общински приходи“ към Столична община от
01.07.2019год.
С оглед на така установените релевантни за спора факти, настоящият съдебен състав
приема от правна страна следното :
За уважаването на иска с правно основание по чл.135, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.649, ал.1 от
ТЗ следва да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1) наличие на вземане на кредитор
спрямо ответника-длъжник в несъстоятелност, който е прехвърлител по атакуваната
разпоредителна сделка; 2) увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността в резултат на
извършената сделка, която не е сключена в подозрителния период (след началната дата на
неплатежоспособността до откриване на производството) и 3) знание за увреждането от страните
по атакуваната сделка, като доколкото те са юридически лица, под знание за увреждането следва
да се има предвид знание у физическите лица, които го представляват .
В случая с предявения от синдика на « Тея Травел » ЕООД иск по чл. 135 ЗЗД вр.чл.649
ТЗ се иска прогласяване на относителната недействителност на възмезден договор за покупко-
продажба на недвижим имот, собственост на обявеното в несъстоятелност дружество.
Атакуваната сделка е извършена на 02.06.2015год. като данните съдържащи се в изготвените от
синдика и одобрени от съда по несъстоятелността списъци на приети от синдика вземания на
кредиторите на „Тея Травел „ЕООД обосновават извод на наличие на кредиторови вземания ,
възникнали преди да бъде сключена процесната сделка . Касае се за вземания за глоби, наложени
на „ Тея Травел“ ЕООД през 2012год. и 2013год.,както и за неплатени вноски за периода от
11.07.2012год. до 02.06.2015год. по два лизингови договора , сключени между „ Тея Травел“
ЕООД и праводателя на „ Хета Асет Резолюшън България „ ЕООД . Базирана на тези данни се
очертава като налична първата предпоставка за уважаване на предявения иск- наличие на вземане
,чието главно и пълно доказване в производството по иск по чл.135 от ЗЗД не е необходимо. При
липса на доказателство тези вземания да са отречени със сила на пресъдено нещо, представените
по делото доказателства са достатъчни да обосноват извод за тяхното съществуване и доводите за
противното , изложени във въззивната жалба се явяват несъстоятелни.
Налице е и втората предпоставка - увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността в резултат на извършената сделка. В константната съдебна практика се приема,
че увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество,
включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника
се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, засягащ права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника -
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора.
Съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение на вземането на кредитора служи цялото длъжниково
имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори- с
обезпеченото в негова полза имущество ли с друго налично такова, поради което, всяко действие
на длъжника, намаляващо имуществото му, е увреждащо за кредитора. С всяко извършено от
длъжника отчуждаване на имоти, имуществото му, служещо за обезпечаване на кредитора е
намалено, а разпоредителното действие е винаги увреждащо кредитора, без значение
дали вземането му е обезпечено с друго имущество, дали същото имущество служи за
обезпечаване вземането на други кредитори, и без значение дали длъжникът разполага с
достатъчно имущество, с което да погаси задължението си .
Така възприетото в съдебната практика и изложеното по- горе във връзка с момента на
възникване и съществуването на вземания към несъстоятелното дружество дава основание да се
приеме ,че с извършеното отчуждаване на единствения притежаван от длъжника имот са увредени
интересите на кредиторите в несъстоятелността . Отчуждаването на имот , собственост на
длъжника , само по себе си намалява имуществото му , което би послужило за удовлетворяване на
кредиторите, като намаляването на имуществото неминуемо води до увреждане на кредиторите.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба ,че в резултат на извършената
разпоредителна сделка не е настъпило намаляване на имущественото състояние на длъжника, тъй
като сделката е възмездна и срещу прехвърляне на собствеността върху имота продавачът-
4
длъжник е получил еквивалентната му пазарна цена. Получаването на пазарната цена към един
определен момент не гарантира наличността й към последващ такъв и по отношение на нея не би
могло да се осъществи принудително изпълнение. Така би се оказало невъзможно или би се
затруднила възможността за удовлетворяване на кредиторите, което също съставлява увреждане
по смисъла на чл.135 от ЗЗД.
Налице и третата предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД - знание за
увреждането от страните по атакуваната сделка. Знанието за увреждане следва да е налице към
момента на сключване на сделката, което подлежи на установяване от ищеца с всички допустими
доказателствени средства и може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти,
който в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. Наличието на
знание се изразява в съзнаването на страните по сделката – в случая покупко-продажба на
недвижим имот, че чрез нея съществува възможност да се възпрепятства кредитора да се
удовлетвори от стойността на имота.
Моментът на извършване на разпоредителната сделка дава основание да се заключи, че
длъжникът е знаел за съществуването на задълженията си към кредиторите когато е намалил
имуществото си. Този извод съответства на приетото в съдебната практика , че длъжникът винаги
знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на
кредиторовото вземане , какъвто е и настоящия случай. Действително сделката е изповядана на
02.06.2015год. ,което е преди датата на откриване на производството по несъстоятелност и преди
датата на подаване на молбата на НАП за откриване на производство по несъстоятелност. Същата
е обаче е изповядана след определената начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2014год. ,
към който момент длъжникът е бил вече финансово затруднен и е бил в невъзможност да погасява
задълженията си към кредиторите си. Към този момент длъжникът вече е имал непогасени
задължения за глоби и непогасени вноски в значителен общ размер по два договора за финансов
кредит, както и непогасени задължения в размер на 105 842.62лева по ревизионен акт от 2012год. /
влязъл в сила на 27.02.2018год./, което опровергава вероятността , неговият управител да не е
съзнавал , че с отчуждаването на единствения недвижим имот на дружеството лишава кредитори
от възможността да се удовлетворят от него.
Анализът на събраните по делото обосновават извод за недобросъвестност и на
приобретателя по сделката ,тъй като последният знаел за дълговете на продавача и че с нея със
сделката се увреждат неговите кредитори .
Оспорената сделка е извършена на 02.06.2015год. , което е около шест месеца след
определената начална дата на неплатежоспособността на „ Тея Травел“ ЕООД. Към момента на
извършването й Управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-продавач „ Тея
Травел“ ЕООД е Д. Б. М., а на дружеството-купувач- Н. М. Д. . На 20.05.2015год. представителят
на дружеството купувач е подал молба до едноличния собственик на капитала на дружеството-
купувач , заявявайки намерение да закупи всичките 100 дружествени дяла от капитала на „ Тея
Травел“ ЕООД, като в молбата изрично е декларирал ,че е запознат с пасивите, активите и
дейността на дружеството. Анализът на тези доказателства водят на обоснован и съвсем логичен
извод ,че представителят на дружеството –купувач е бил запознат с икономическото състояние на
дружеството-продавач, в частност и с неговите задължения към кредиторите и е съзнавал , че
продажбата на имота прави невъзможно или затруднява удовлетворяването на кредиторите на
дружеството -продавач. На този извод сочи и предприемането на действия от управителя на
дружеството-купувач по закупуване на дяловете от капитала на дружеството-продавач/ с начален
момент 20.05.2015год./ , едновременно с действията по подготовка и реализиране на сделката
/изповядана на 02.06.2015год./, разгледани съвместно и съпоставими към началната дата на
неплатежоспособността и знанието на релевантни за икономическото състояние на дружеството-
продавач.
Не могат да бъдат споделени оплакванията във въззивната жалба ,че изследването на
въпроса за наличие на знание за увреждането у купувача по атакуваната сделка , извън твърдяната
от ищеца за свързаност на страните по сделката, съставлява нарушение на диспозитивното начало
в процеса. Субективният елемент на знанието у третото лице за увреждане е част от
правопораждащия последиците на относителната недействителност фактически състав и като
такъв той е посочен от ищеца в исковата молба и доказан от него по делото . Молбата от
20.05.2015год. е представена по делото още с исковата молба и тя е посочена от ищеца като част
от релевантните за спора факти .С оглед на това , оправдано предвид установеното „знание за
5
увреждането „ у купувача по сделката, първоинстанционният съд не е произнесъл по твърдяната
презумпция за знание поради свързаност между страните по оспорената сделката при условията
на параграф 1 ,ал.1 , т.3, 4 и 5 от ДР на ТЗ , както и при условията на параграф 1, ал.2 от ТЗ, поради
което и констатации за наличие на такава свързаност не е обусловило извода за основателност на
предявения иск .
При констатираното наличие на предпоставките на чл.135 ,ал.1 от ЗЗД предявеният иск по
чл.649, ал.1 от ТЗ вр. с чл.135, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и подлежи на уважаване.
От своя страна, основателността на главния иск обосновава уважаване и на обусловения от него
иск по чл.649, ал.2 вр. с чл.1 от ТЗ вр. чл. 34 от ЗЗД за връщане на процесния недвижим имот в
масата на несъстоятелността на "Тея Травел „ ЕООД в/ несъстоятелност /.
С оглед на така изложените съображения и при съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции за основателност на исковите претенции, на основание чл.271, ал.1 от
ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260193/01.02.2021год., постановено по т.д. № 1128/2019год. по
описа на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.280, а.1 и
ал.2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6