№ 8542
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110139752 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-та
Като разгледа гражданско дело № 39752 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 23857/07.07.2021г. на
СРС, подадена на основание чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с
производството по ч.гр.д. № 23532/2021г. на СРС, по което съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение.
Ищецът "***********" АД чрез адв. Х.И. - АК-София, е предявил
срещу ответника ХР. Ц. Ц. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва:
19837,79 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
FL950272/08.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(23.04.2021г.) до окончателното ѝ изплащане;
2336,91 лева - възнаградителна лихва за периода 08.01.2019г.-
14.01.2020г.;
1292,53 лева - лихва за забава за периода 08.01.2019г.-12.03.2020г.;
45,91 лева - такси, от които 15,91 лева за обслужване на разкритата
във връзка с отпуснатия кредит разплащателна сметка и 30,00 лева за
такси за ограничаване на негативните последици от просрочието за
периода 08.09.2019г.-13.04.2021г.;
129,60 лева - обезщетение за разноски по уведомяване за периода
27.11.2019г.-13.04.2021г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски
кредит № FL950272/08.11.2018г., по силата на който отпуснал на Ц. в заем
сумата от 20000,00 лева. Същата била усвоена от него по разкрита в банката
разплащателна сметка. Възнаградителната лихва била уговорена като сбор от
определян от банката референтен лихвен процент, който към момента на
сключване на договора бил 1,15%, и надбавка от 9,35%. Съобразно договора
за кредит заемополучателят следвало да заплаща такси за обслужване на
разплащателната сметка, по която се усвоявал кредита, а при неизпълнение -
лихва за забава, такси за ограничаване на негативните последици от
просрочие и разноски за уведомяване при предсрочна изискуемост.
Отпуснатата в заем сума, ведно с лихвите и другите плащания, следвало да се
върне на 84 анюитетни вноски до 08.11.2025г. Тъй като длъжникът изпаднал в
неизпълнение, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, поради, като
начислила и свързаните с това лихви и такси. Изпратена била и нотариална
покана до ответника, за което също му били начислени съответни суми като
обезщетение за уведомяване. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ищецът не изпраща представител (депозират се становища в
писмен вид) или се представлява от адв. Младенова, която поддържа
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ХР. Ц. Ц. не се е възползвал
от възможността да подаде отговор на исковата молба. За насрочените по
делото публични съдебни заседания не се явява и не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
2
молба и предявените с нея искове и поведението на ответника,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество. Съдът е отказал да реши делото с
неприсъствено решение, доколкото дължимостта на част от сумите се
основава на нищожни/неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
исковете с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за кредит, предоставянето на
съответната сума по уговорения от страните начин и задължаване на
ответника да я върне, както и възникване на задължения за извършване на
свързани с това плащания от страна на заемополучателя, в това число и
възникването на задължения за заплащане на лихви, такси и обезщетения. В
тежест на ищеца е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне
на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. В тежест на ищеца е да докаже, че
клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни, както и
че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в
заблуждение. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, между
„***********“ АД и ХР. Ц. Ц. е сключен Договор за потребителски кредит №
FL950272/08.11.2018г., по силата на който ищецът като заемодател е отпуснал
на ответника като заемател потребителски кредит в размер и при условия,
описани в исковата молба.
От изслушаното по делото заключение на вещо лице по съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените
въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на
обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, се установява, че
отпуснатата в заем сума от 20000,00 лева е усвоена чрез превод по
разплащателна сметка на Ц.. Налице е внесена една вноска за погасяване на
кредита в размер на 365,00 лева. Със същата са покрити главница от 162,21
лева, възнаградителна лихва от 175,06 лева, лихва за забава 1,75 лева и 94,09
лева за такси. Ответникът, в чиято тежест бе това, не доказа заплащане на
други суми. Вещото лице е установило, че неплатените суми за главница
възлизат на 19837,79 лева, за възнаградителна лихва – на 2336,91 лева, за
лихва за забава – на 1292,53 лева.
Съдът намира, че начисляването на такси за ограничаване на
3
негативните последици, както и възлагането в тежест на потребителя на
разноските за връчване на нотариални покани, е в пряко противоречие с
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, поради което тези суми не се дължат, тъй
като вземанията за тях се основават на нищожна/неравноправна клауза.
Същото важи и за сумата за „банково вземане за отписан кредит – група
такси“. Така, вземайки предвид заключението на вещото лице, за такси
ответникът дължи само 42,00 лева (234,09 лева /начислени такси/ – 94,09 лева
/недължими такси, считани от банката за погасени – за ограничаване на
негативните последици и за банково вземане за отписан кредит/ – 98,00 лева
/такси за ограничаване на негативните последици/ = 42,00 лева).
Ответникът е заплатил по кредита една вноска в размер на 365,00 лева
на 21.12.2018г. Доколкото вноската е платена преди начисляването на всички
останали такси и лихви, то съдът намира, че от нея действително следва да
бъдат прихванати, както е посочено в експертизата, че е сторено, суми за
главница и лихви – 162,21 лева за главница, 175,06 лева за възнаградителна
лихва и 1,75 лева за лихва за забава. От остатъка от 25,98 лева, с оглед
нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, следва да се покрие сума за такси (42,00 лева –
25,98 лева = 16,02 лева). Така дължимата сума за такси възлиза на 16,02 лева,
като за горницата искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед горното предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени, като единствено искът за такси следва да се отхвърли за
горницата над 16,02 лева, както и искът за обезщетения за уведомяване.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски имат и двете страни, но ответникът нито е заявил такава
претенция, нито е доказал да е сторил разноски. Съобразно изхода от спора в
полза на ищеца следва да се присъдят 2337,11 лева за разноски в исковото
производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1
и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ХР. Ц. Ц., ЕГН **********, от
град София, ж.к. „Банишора“, бл. 40, вх. А, ет. 3, ап. 6, да заплати на
„***********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, както следва:
19837,79 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
FL950272/08.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(23.04.2021г.) до окончателното ѝ изплащане;
2336,91 лева - възнаградителна лихва за периода 08.01.2019г.-
14.01.2020г.;
1292,53 лева - лихва за забава за периода 08.01.2019г.-12.03.2020г.;
16,02 лева - банкови такси, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
4
горницата над 16,02 лева до пълния му предявен размер от 45,91
лева, както и иска за заплащане на сумата от 129,60 лева за
обезщетение за разноски по уведомяване.
ОСЪЖДА ХР. Ц. Ц. , ЕГН **********, да заплати на „***********“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2337,11 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 39752/2021г.
на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5