Решение по дело №279/2014 на Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Радомир, 17.07.2014 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Радомирският районен съд, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Районен съдия: Т.Т

при секретаря: И.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 279 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250, ал.1 от ГПК.

Образувано е съгласно указанията дадени с определение от 17.06.2013 г., постановено по в.гр.д. №. по описа на КОС за 2013 г., с което Окръжен съд гр. К. е прекратил производството по образуваното пред тях в.гр.д. № ./2013 г. на КОС, като е върнал делото на ТРС за осъществяване на производство по чл.250 от ГПК, съобразно мотивната част на постановеното от тях определение и е дал указания на първоинстанционният съд, след изпълнение на посочените процесуални действия делото да бъде върнато на КОС за произнасяне.

В посоченото по – горе определение КОС е констатирал, че ТРС не се е произнесъл досежно иска по чл.109 от ЗС, както и по евентуално предявения отрицателен установителен иск, поради което съдебният акт на първоинстанционният съд е непълен – не обхваща целия спорен предмет, липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, а спорните предмети са определени според твърденията и исканията на ищеца в исковата молба. Ето защо делото е върнато на ТРС за изпълнение на процедурата по чл.250 от ГПК.

С оглед дадените указания на съда по реда на чл.250 от ГПК, съдът е образувал производство по чл. 250 от ГПК за допълване на решение № . от 27.09.2012 г., постановено по гр.д. № . по описа на ТРС за 2010 г., като е приел, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което е указал на страните, че не следва да се провежда открито съдебно заседание по делото, а на основание чл.250, ал.3 от ГПК да се произнесе с Решение в закрито съдебно заседание.

В изпълнение на разпоредбите на чл.250, ал.2 от ГПК, съдът е уведомил страните за постъпилата молба и им е предоставил възможност в едноседмичен срок да представят отговор, но в така указания срок отговор на молбата от ответните страни не е постъпил по делото.

Относно процесуалната допустимост на искането:

Молбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна-ищцата Е.Г.Д., която има законното право на това. Молбата е в срока по чл.250 от ГПК, поради което е и процесуално допустима и съдът следва да се произнесе по нея.

Съдът е намерил, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което е приел, че молбата за допълване на решението не следва да се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на страните и по аргумент за противното от чл.250, ал.2, изр.2 от ГПК, я разгледа в закрито заседание, в което, след като обсъди молбата поотделно и в съвкупност с данните по делото, намери за установено от фактическа страна следното:

Фактическата обстановка по делото е изцяло установена в постановеното от ТРС решение № . от 27.09.2012 г., по гр.д. № . по описа на ТРС за 2010 г., поради което настоящия съдебен състав намира за ненужно да я преповтаря, а само препраща към същата.

От правна страна:

На допълване по реда на чл.250 от ГПК подлежат непълните решения, с които не се обхваща целия спорен предмет, който е бил заявен с исковата молба.За да е непълно едно решение следва да липсва формирана воля на съда. В настоящият случай, това е така, тъй като ТРС не е формирал воля досежно предявения иск по чл.109 от ЗС, както и по предявения в условията на евентуалност отрицателен установителен иск, както е констатирала въззивната инстанция, за което са и дадени указания на първоинстанционния съд с определение от 17.05.2013 г., постановено по в.гр.д. № . по описа на КОС за 2013 г.

По иска с правно основание чл.109 от ЗС:

Правото на собственост може да бъде защитено с иск по чл.109 от ЗС във всички случаи, когато третото лице извършва действия, които пречат на титуляра на правото на собственост, респективно поддържа такова състояние. Уважаването на иск с правно основание чл.109 от ЗС се обуславя от установяване наличието на извършени действия от страна на ответната страна, които препятстват упражняване правото на собственост на ищцовата страна. Това означава, че кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване на иск по чл.109 от ЗС са да бъде доказано, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот, както и че са извършени действия, които пречат на упражняване правото и на собственост.

Съдът приема, че предявените осъдителни искове по чл.109 от ЗС се явяват допустими, тъй като не е налице влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.109 от ЗС, което да обуслови наличието на забрана за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, но по същество от събраните по делото доказателства не може да бъде формиран извод, че предявения иск е основателен. Както е посочил съда при произнасянето по предявения от ищцата ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, същата не се явява собственик на процесния имот, а с иска по чл.109 от ЗС, само собственикът може да защити правото си на собственост срещу всяко посегателство. След като ищцата не е собственик на процесния имот, то и предявения иск по чл.109 от ЗС спрямо ответниците следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По евентуалния иск, с който ищцата иска от съда в случай, че отхвърли исковете по чл.108 и чл.109 от ЗС, съда да приеме, че наследодателят на ответниците, респ. те като негови наследници не са могли да придобият имота по наследство и давностно владение:

След като съда е отхвърлил предявените искове по чл.108 и чл.109 от ЗС, предявени от ищцата дължи произнасяне и по предявения в условията на евентуалност отрицателен установителен иск.

За да може ищцата да предяви отрицателен установителен иск за собственост, същата следва да заявява самостоятелно право, което ответниците да и оспорват или да се позовава на фактическо състояние или пък да има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

С исковата молба ищцата твърди, че има самостоятелно право върху процесния имот, но както бе посочено при произнасянето по иска по чл.108 от ЗС, то ищцата не доказа в хода на делото, да има самостоятелни права върху спорния имот. И след като ищцата не доказа твърденията си, с които обосновава правния си интерес от предявяване на евентуалния иск и не установи наличие на свое защитимо право, засегнато от правния спор, както и не доказа фактите, от които то произтича, то следва да се приеме, че липсва правен интерес от предявяване на такъв иск, поради което иска се явява недопустим и производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. В този смисъл е и тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК.

Настоящото Допълнително съдебно Решение, следва да се връчи по надлежния ред на всяка от страните по делото.

То може да се обжалва от всяка от страните в общия двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните по правилата на чл.250, ал.3 и във вр. с чл.258 - 259, ал.1 от ГПК, чрез Районен съд гр. Радомир.

Воден от горното и на основание чл.250, ал.3 от ГПК съдът

Р  Е  Ш  И:

ДОПЪЛВА диспозитива на решение № 24 от 27.09.2012 г., постановено по гр.д. № 58 по описа на ТРС за 2010 г., като:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.109 от ЗС предявен от Е.Г.Д. с ЕГН ********** *** против Р.И.М. с ЕГН ********** ***, С.Г.П. с ЕГН ********** *** и Р.Г.Ц. с ЕГН ********** *** за осъждане на ответниците да преустановят действията в имот представляващ пасище - мера с площ от 2.266 дка, десета категория, находящ се в местността „Л. и др.", съставляващо имот № … по картата на землището при граници: имот №.. вътрешна река на държавата, МОСВ и имот №. - пасище мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, с които и пречат да упражни правото си на собственост и да ползва имота по предназначението, както и да премахнат построената в имота жилищна сграда, която е незаконно изградена, а ако не сторят това в указания от съда срок, ищцата да премахне сградата от свое име и за сметка на ответниците, като неоснователен.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 279 по описа на РРС за 2014 г., в частта му по предявения от Е.Г.Д. с ЕГН ********** *** отрицателен установителен иск против Р.И.М. с ЕГН ********** ***, С.Г.П. с  ЕГН ********** *** и Р.Г.Ц. с ЕГН ********** *** за признаване за установено, че наследодателя на ответниците Г.Д. М., респ. те не са могли да придобият недвижим имот представляващ пасище - мера с площ от 2.266 дка, десета категория, находящ се в местността „Лазарица и други", съставляващо имот № .. по картата на землището при граници: имот № .. вътрешна река на държавата, МОСВ и имот № .. - пасище мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ по наследство и давностно владение.

НАСТОЯЩЕТО ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ да се счита неразделна част от решение № 24 от 27.09.2012 г., постановено по гр. д. № 58 по описа на ТРС за 2010 г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./