Решение по дело №16338/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………

 

гр.Варна, 13.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД  гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 18.02.2020 год. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16338/2019год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от Й.Д.Д., ЕГН: **********,***, против ГД „****” при *** гр. София обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 З***, да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1514лв., представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2016г. - 30.09.2019г., общо 233 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност „командир на отделение“ в ГКПП Пристанище Варна, към ГПУ - Варна към РДГП „****“ Бургас. В периода 01.09.2016г. - 30.09.2019г. е работил на 12 часови смени, при сумирано изчисляване на работното време и е отработил общо 1632 часа нощен труд, посочен по отделни месеци. Счита, че така положеният труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, което води до общо 233 часа извънреден труд, който не му е заплатен. Твърди, че доколкото е налице празнота в специалния З***, то приложение следва да намерят специалните закони и в частност КТ и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение. Посочва, че ищецът е работил на 12 часови /дневни и нощни/ смени, съгласно месечни графици и отработеното време е изчислявано сумирано. В резултат на това, чрез прихващане на отрицателните с положителните разлики на отработеното време за периода е формиран резултат, който при надвишаване нормата работни часове е заплащан като извънреден на основание чл. 178, ал.1, т. 3 З***. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Излагат се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на З*** касателно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Твърди, че за периода са били действащи Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г. Съответно, така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на общото трудово законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 З*** се сочи да са разписани 8 часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният извънреден и нощен такъв вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото на осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.09.2016г. - 30.09.2019г., като ищецът е заемал длъжност „командир на отделение“ в ГКПП Пристанище Варна, към ГПУ - Варна към РДГП „****“ Бургас; че в периода 01.09.2016г. - 30.09.2019г. ищецът е работил на 12-часови смени.

Съобразно приобщеното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, за периода 01.09.2016г. - 30.09.2019г. ищецът е отработила 1624 часа нощен труд. Преизчислен, положеният нощен труд в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 1856.23 часа общо. Разликата възлиза на 232.23 часа извънреден труд. Незаплатената сума за процесния период е 1647.92лв. Размерът на дължимото обезщетение за забава за процесния период е 225.16 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.09.2016г. - 30.09.2019г. е полагал труд на 12 часови смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. В тежест на ответника е да установи наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Безспорно между страните е наличието на служебно правоотношение и полагането на твърдените от ищеца часове труд в рамките на заявения период.

В настоящия случай спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в ***, регламентиран от специалния закон – З*** и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 З*** е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 З*** в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 З*** е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 12.10.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 З*** ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 З***, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 З***  и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 З*** е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 З*** с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от ***.

В чл.187, ал.9 З*** е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, за процесния период от 01.09.2016г. - 30.09.2019г. приложима към спора, касаещ нощния труд полаган от служителите в ***, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.

В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г.  Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в *** часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в ***, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 З*** е предвидена възможност  полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от служителите в *** часове нощен труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 З*** е била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза  се установи, че размерът на дължимото възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1647,92 лева. Ответникът не е изплатил дължимото възнаграждение за извънреден труд в пълния размер и дължи обезщетение за забава за заявения период.

Предвид изложеното, претенциите следва да бъдат уважени в пълен размер, доколкото предявения размер от 1514лв. е по-малък от действително установения от вещото лице, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС разноски за държавна такса от 60,56 лева и 200 лева депозит за вещо лице, или общо разноски в размер от 260,56 лева.

С оглед изхода на спора, ответникът дължи на ищеца сторените разноски. Предвид непредставяне до даване хода на производството по същество на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, съдът не дължи произнасяне по неговия евентуален размер и присъждане.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „****“ при ***, с адрес: гр. София, бул. „****“ № 46 да заплати на Й.Д.Д., ЕГН: **********,*** сумата от общо 1514лв./хиляда петстотин е четиринадесет лева/, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2016г. - 30.09.2019г., общо 233 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 З***.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „****“ при ***, с адрес: гр. София, бул. „****“ № 46 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 260,56лв. /двеста шестдесет лева и 56 стотинки/, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на ищеца по следната, посочена в исковата молба, банкова сметка: *** ***, BIC: ***.

Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: