№ 22364
гр. София, 26.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20231110107019 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. В. В., чрез ЕАД „Д.
М.“, срещу „.....“ АД, ЕИК ******, представлявано от В.Г.С..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно
сключен с ответното дружество договор за потребителски кредит от разстояние №
172215 от 01.07.2022 г., по силата на който ответникът му предоставил в заем сума на
стойност 400 лева. Съгласно чл. 10 от процесния договор, в тежест на
кредитополучателя се начислявала неустойка, в случай че не бъдат изпълнени
изискванията на чл. 20, предвиждащи предоставянето на обезпечение по кредита в
тридневен срок от сключване на договора. Поради неизпълнение на посоченото
задължение от страна на ищеца, ответното дружество начислило към общата стойност
на кредита и неустойка в размер на 126 лева. Навеждат се доводи относно
нищожността на клаузата на чл. 10 от договора поради противоречието и с добрите
нрави и неспазването на нормативните изисквания предвидени в чл. 11, чл. 19, ал. 4 вр,
чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Счита, че уговорената неустойка по чл. 10 от договора
има за цел заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и неправомерно обогатяване
на кредитодателя. Навежда доводи относно неравноправния характер на клаузата по
чл. 10 от договора, по аргумент на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди, че клаузата не е
индивидуално договорена по смисъла на чл. 146 ЗЗП. В тази връзка, моли съда да
прогласи нищожността на чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 126 лева. Претендира осъждането
на ответника за сумата от 50 лева, предявена като частичен иск от общата претенция на
стойност 126 лева, представляваща недължимо платена неустойка по процесния
договор, ведно със законната лихва за забава от 09.02.2023 г. до окончателното
погасяване на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. Взема
становище относно недопустимостта на предявените искове, доколкото заявените
претенции са предмет на висящо производство по гр.д. № 7014/2023 г., по описа на
Софийски районен съд, 46 с-в. Твърди, че са налице предпоставките за прилагане на чл.
126, ал. 1 ГПК.
При съобразяване на изложената фактическа обстановка, заявените искови
претенции и релевирания от ответника отвод относно висящо производство, съдът
установи наличието на пълен субективен и обективен идентитет между настоящото
1
производство и това по гр.д. № 7014/2023 г., по описа на Софийски районен съд, 46 с-в.
При извършена служебна справка се установи, че настоящото производство е
образувано след завеждането на гр. д. № 7014/2023 г., въз основа на депозирана искова
молба с входящ № 35714/09.02.2023.Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от ТР №
3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице процесуалната
пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск,
когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен
частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични
искове се отнасят до различни части от вземането, като в този случай производството
по последващия частичен иск следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК или двете дела следва да бъдат съединени за разглеждането им в едно
производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК. Видно от
съдържанието на Решение № 7569 от 14.05.2023 г., поставено по гр.д. № 7014/2023 г.,
по описа на Софийски районен съд, 46 с-в, в хода на производство ищецът е
обективирал искане за изменение на размера на осъдителния иск, като претендира
осъждането на ответника за заплащането на вземането му в пълен размер на стойност
126 лева. Наличието на по - рано образувано висящо дело обуславя недопустимост на
производството и разглеждането на спора по същество. В тази връзка, по - късно
заведеното дело подлежи на прекратяване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7019/2023 г., по описа на Софийски
районен съд, 169 състав, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2