Решение по дело №380/2020 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 260065/21.12.2020г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на девети декември двехиляди и двадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 380/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощниците на Е.Х.А. срещу решение № 39/15.07.2020 г. по т.д.№ 178/18 на Окръжен съд – Силистра, с което е отхвърлен иска, предявен срещу „Евроинс“ АД-София за присъждане на сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на брат му А. Х.А., настъпила от ПТП на 16.11.2017. Оплакванията са за необоснованост поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение, с което искът бъде уважен изцяло.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество оспорва въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като презцени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:

          Предявени са искове от Е.Х.А. с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД срещу Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, за заплащане на сумата от 50000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на брат му А.Х. А., настъпила в резултат от ПТП на 16.11.2017 г. при управление на товарен автомобил от И.И. и сумата от 5371,83 лева, мораторната лихва, считано от 16.11.2017 г., до предявяването на иска.

          Оспорвайки предявените искове, ответното дружество твърди, че не е налице основание за ангажиране на деликтната отговорност на прекия причинител, а следователно - и отговорността на застрахователя му, тъй като ПТП е настъпило в резултат от случайно събитие. Оспорва наличието на неимуществени вреди, тъй като ищецът не е от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение; евентуално твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия.

          Не се спори между страните, че ищецът е брат на А.Х. А., починал на 16.11.2017 г. при ПТП с товарен автомобил марка „Форд Транзит“, модел „Корект 200“, peг.№ РВ 1048 МК, управляван от И.И.. По преписка вх.№ 211/2017 г. на ОП-Силистра е образувано ДП № 2593 3М225/17г. на РУ-МВР-Дулово за престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“, вр. с чл.342. ал.1 от НК, което е прекратено, на основание чл.243,ал.1,т.1 и чл. 199 от НПК.

          Безспорно е, че към датата на увреждането, за товарния автомобил е съществувал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност" с ответника по застрахователна полица BG/07/117000245160г. Установено е, че ищецът е отправил искане до ответното дружество на 09.10.2018 г. за изплащане на обезщетение, по което е получил отказ с peг.№ 17874/1/16.10.2018 г.

          Постановлението за прекратяване на наказателното производство няма задължителна сила за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието, поради което в процеса следва да се установи наличието на виновно и противоправно поведение от страна на лицето, управлявало валидно застрахованото със застраховка „Гражданска отговорност“ МПС и от това поведение да са възникнали преки вреди за правоимащите лица.

          В рамките на първоинстанционното производство и пред въззивната инстанция са приети заключенията на назначени САТЕ, които изцяло съвпадат с констатациите на вещото лице в досъдебното производство. Според двете експертизи, причина за настъпване на произшествието е навлизането на пешеходеца в опасната зона на автомобила, поради което водъчът на автомобила не е имал техническата възможност да предотврати произшествието.

          Въз основа на тези доказателства, изцяло правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че презумпцията за вина на причинителя на увреждането по чл.45,ал.2 от ЗЗД е опровергана, тъй като отговорността на дееца не може да бъде ангажирана, ако произшествието е станало в рамките на опасната зона за спиране на автомобила му. Следователно, не са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, поради което искът е неоснователен.

          Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество сумата от 150.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

          По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/15.07.2020 г. по т.д.№ 178/18 на Окръжен съд – Силистра.

          ОСЪЖДА Е.Х.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Евроинс“ АД сумата от 150.00 лева, разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

          Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

                                                                                       2.