№ 7140
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110103254 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че:
Ответникът А. М. Л.а дължи на ищеца 1/2 от общия размер на задължението
или следните суми: 210,26 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от
28.07.2023г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 12.07.2023 г. в размер на 28,98 лева;сумата от 18,97 лв. за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за
периода от 28.07.2023г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за
периода от 15.08.2020г. до 12.07.2023 г. в размер на 3,97 лева.
Ответникът Ю. И. Л. дължи на ищеца следните суми:134,44 лева - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законна лихва за периода от 28.07.2023г. до изплащане на вземането.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците А. М. Л.а и Ю. И. Л., са подали отговори
на исковата молба, чрез упълномощените им процесуални представители,като
оспорват исковете по основание. Поддържат, че между страните не е налице валидно
облигационно правоотношение, като считано от 2009 г., е преустановена доставката на
топлинна енергия за цялата сграда, в т.ч. на недвижимия имот, за който са начислявани
сумите, тъй като изградената сградна инсталация била безвъзвратно унищожена,
поради което същите са недължими от тях. Ответниците оспорват начислените им
размери по всяко едно от вземанията, като ответникът Л. поддържа, че в имота е
доставяна единствено топла вода, като същата е заплатена за процесния период, за
което са представени платежни нареждания. Ответникът Л. отправя и възражение за
настъпила погасителна давност за претендираните вземания. Претендират се разноски
по реда на чл.38 ЗАдв.
Третото лице – помагач не взима становище по предявените искове.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са при условията на обективно и пасивно субективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 42772/2023г. на СРС, 140 състав.
От приложеното ч.гр.д. № 42772/2023г. по описа на Софийски районен съд се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 215383 от 28.07.2023 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2023
г. срещу длъжниците. В срока по чл. 414 ГПК длъжниците са подали възражение,
поради което с разпореждане от 18.12.2023 г. съдът е дал указания на заявителя да
предяви искове по чл. 422 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Т С” ЕАД е
предявило искове по чл. 422 ГПК.
На първо място следва да се посочи, че доколкото се установи, че в
предоставения едномесечен срок ищецът не е представил доказателства за предявен
иск по чл. 422 ГПК за установяване на следните вземания по отношение на ответника
Ю. Л.: мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.07.2023 г. в размер на 28,97
лева (двадесет и осем лева и 97 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 18,97 лева (осемнадесет лева и 97 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 28.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.08.2020г. до 12.07.2023 г. в размер на 3,97 лева, то съдът намира, че
заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена в тази си част.
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е
да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за процесния
период по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия, в това число – че
ответниците притежават право на собственост по отношение на процесния имот или
притежават вещно право на ползване по отношение на имота, че за периода исковия
период е доставил реално на ответницата топлинни услуги с цена, възлизаща на
претендираната в исковата молба стойност.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден обект с адрес град С.
Видно от представения протокол от проведеното на 30.10.2001 г. Общо събрание
на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. С етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „Т“ ООД, което дружество да извършва
индивидуално разпределение на потреблението на топлинна енергия в процесната ЕС.
Представен е договор между „Т“ ООД и етажната собственост с адрес: гр. С, по
силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Представен е и договор от 03.06.2020 г., сключен между „Т С“ ЕАД –
възложител и „Т“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
2
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението
по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че
през процесния период в имота на ответниците не е имало отоплителни тела, а само 2
бр. водомери за топла вода, като на 15.11.1999г. е било изключено отоплението на
стълбите. Установява се, че дяловото разпределение през процесния период е
извършвано от фирма „Т”ООД. Поради това, че всички отоплителни тела са били
демонтирани, ТЕ за отопление на имота от радиатори не е начислявана. Посочва се, че
топлата вода е изчислявана по реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1
от Наредба № Е-РД-04-1. При отчета на показанията са съставени протоколи за главен
отчет с подпис на абоната / лице, подсигурило достъп /, като вещото лице констатира,
че показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки. Експертът посочва още, че топлината, отдадена от сградна
инсталация, е изчислявана по формула-т.6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД-
04-1 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за
периода. ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на
3
имота - 197м. /Според ЗЕ приет и публикуван в ДВ бр. 107 от 09.12.2003г., изм. ДВ
бр.74/08.09.2006г., Допълнителни разпоредби, параграф 1, т.38, отопляемият обем
включва всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по
проект./. От заключението на вещото лице се установява, че заложената в подробните
изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по
общия топломер. Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за
процесния период за отопление на сградна инсталация и БГВ е 420,53 лева, от които
сумата за БГВ възлиза в размер на 134,39 лв. От заключението на вещото лице става
ясно, че доколкото вертикалните щрангове в апартамента са били премахнати, то
относно ползването на ТЕ от сградна инсталация са възможни два варианта: в случай,
че жилището не е отоплявано ефективно, то от съседните отоплявани апартаменти е
постъпвала топлина, която има две съставки — топлина от отоплителни тела и
топлина от сградната инсталация, т.е. ползвана е ТЕ и от сградната инсталация; в
случай, че жилището е отоплявано ефективно, то в апартаменти не е постъпвала
топлина от съседните отоплявани апартаменти, тъй като температурите им са били
изравнени. Експертът заключава, че доколкото не може да се установи със задна дата
какви са били температурите в помещенията на ответниците и температурите в
съседните апартаменти, то не може да се установи ползвана ли е ТЕ от сградна
инсталация, т.е задължението на ответниците трябва да включва само ТЕ за топла
вода. Установява се още, че разпределението е извършвано в съответствие на
нормативните разпоредби и закони, като за процесния период остойностяването на
потребената топлинна енергия се е извършвало на база прогнозни стойности по чл.71
от Наредба № Е-РД- 04-1 с годишно изравняване. Отчитането на постъпилата
топлинна енергия в абонатната станция ставало по топломер, а отчетената енергия,
след приспадане на технологичните разходи, се разпределяла между потребителите в
съответствие с нормативната уредба. В експертизата се посочва, че технологичните
разходи (топлинните загуби на абонатната станция) се отчисляват за сметка на „Т С” -
АД”, тъй като топломерът не е поставен на границата на собственост.
В открито съдебно заседание от 05.02.2025 г. вещото лице допълва, че при оглед
на процесния имот, е установил, че през него не преминават никакви тръби,
включително и щранг лира, като откакто са изрязани през 2009 г., не са възстановени и
3
към настоящия момент. Посочва, че в настоящия случай не трябва да се начислява
топлинна енергия от сградна инсталация, а само за топла вода.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От качеството на ответниците на собственици на топлоснабден имот, произтича
и качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между „Т С“ ЕАД
и ответниците за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани
във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й
разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни в процеса е съществувало валидно
4
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процесния имот, като ирелевантно е твърденето, че само единия от
ответниците е живял в имота.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата през исковия период Наредба № Е-РД- 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Т“
ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, въз основа на които
вещото лице е дало заключение относно потребената от ответниците топлинна енергия
през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота
през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
В процесния период е действала Наредба № Е-РД- 04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Съгласно т. 8.2 от приложението топлинната енергия за отопление
на общите части на сградата - етажна собственост, заедно с топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, се определя като разлика между общото количество
топлинна енергия за отопление и за БГВ за сградата и сумата от показанията на
индивидуалните топломери в отделните имоти. Разпределя се между всички клиенти
пропорционално на отопляемия им обем по проект. Съгласно т. 9.3.1 количеството
топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от сградната инсталация, се определя по чл. 63,
ал. 2, т. 2, б. „е“ и се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект. В процесният случай дружество-доставчик на услугата е изчислило
количеството отдадена топлинна енергия по зададената математическа формула в
наредбата. За да се извърши това начисляване обаче следва все пак в имота да има
налична сградна инсталация като предпоставка за използване на формулата. Доколкото
в имота изобщо липсва сградна инсталация няма как от нея да се отдава топлинна
енергия. Съдът счита, че в случая са начислени суми за доставка, която спрямо
ответниците не е доставена, съответно не се дължи. Ищцовото дружество е следвало
да съобрази този факт в отношенията между страните, а не механично да начислява
суми, без да отчита доказания факт, че в имота изобщо липсва необходимата
инфраструктура за доставка на топлинна енергия, т.е. процесния имот изобщо не е
топлоснабден за доставка на топлинна енергия, различна от БГВ.
Не се спори между страните и от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява потребената от ответниците топлоенергия за БГВ в
определеното количество. Общия размер на дължимата главница за БГВ за процесния
период съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза възлиза на сумата
5
от 134,39 лв.
От представените два броя платежни нареждания от 06.09.2023 г. се установява,
че по сметка на ищеца от името на Ю. Л. е преведена сумата в общ размер на 127,74
лв. с основание БГВ 5.20 – 04.21 и 5.21-04.22 аб. 299744. В случая ответникът се е
възползвал от разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, тъй като има към ищеца няколко
еднородни задължения и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, е заявил
кои от тях погасява, а именно задълженията за топлинна енергия за БГВ за процесния
период 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., поради което така извършените плащания следва
да се отнесат именно към този период и за задължения за топлинна енергия за БГВ, а
не както неправилно са били отнесени от ищеца. С оглед на гореизложеното
настоящият състав намира, че е била погасена чрез плащане топлинна енергия за БГВ
на стойност 127,74 лв., като дължима остава сума в размер на 6,65 лв. В случая всеки
един от ответниците следва да отговаря за по ½ част от задълженията или дължимата
сума от всеки един от двамата ответници е 3,33 лв., в който размер предявените искове
следва да се уважат, а в останала част до пълния претендиран размер следва да се
отхвърлят.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово
разпределение по отношение на ответника А. Л.а:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а
ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор
за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3,
т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния
период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от
избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за
отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е извършвано
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение
за абонатен № 297444. Не се оспорва размерът на начислената главица за дялово
разпределение, от който ответницата се явява задължена за ½ част или за сумата от
18,97 лв., поради което предявеният иск се явява основателен в своята цялост.
Ответникът Ю. Л. е направил възражение за изтекла погасителна давност, което
съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и
ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
6
погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка
месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия
падеж. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т С” ЕАД клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Преди изтичането на тези срокове вземането е ликвидно, тъй като е
установено по основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от първия до
четиридесет и петия ден на месеца, следващ този за който е изчислена стойността на
топлоенергията, съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая искът с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита за предявен
на 28.07.2023 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи част от
задълженията за процесния, а именно за м.05.2020, биха били погасени по давност. В
същото време настоящият състав съобрази извършеното плащане, осъществено с
платежни нареждания от 06.09.2023 г., в които изрично е посочен периода на дълга, а
именно от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., поради което доколкото имаме плащане към
кредитор с посочване на определен размер на задължението, както и посочен целия
период на задължението, то плащането представлява признание по смисъла на чл. 116,
бук. „а“ ЗЗД за пълния размер на дълга. Което признание е прекъснало давността,
поради което нямаме погасени по давност задължения за топлинна енергия за БГВ.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана топлинна
енергия през процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. са приложими Общи
условия на "Т С" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните
доказателства на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г.
обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като
отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана, каквато
7
ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника. Поради изложеното искът
по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена
топлинна енергия за горепосочения период подлежи на отхвърляне като
неоснователен. Неоснователна е и претенцията за присъждане на мораторна лихва
върху вземанията за дялово разпределение, тъй като същите стават дължими след
покана, каквато не се установи да е отправена от ищеца до ответника.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците, съобразно уважената част от исковете, следва да бъде
осъдени да заплатят на ищеца сумата в общ размер на 33,92 лв., представляваща
разноски по исковото и по заповедното производство.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Р. А. сумата в размер на 320,23 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ответника А. А. по настоящото и заповедното
производство.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Р. Д. сумата в размер на 438,85 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ответника Ю. Л. по настоящото и заповедното
производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422 ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 200 ЗЗД, предявен от „Т С” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. С, срещу Ю. И. Л., ЕГН **********, за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 3,33 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 28.07.2023г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 134,44 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422 ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 200 ЗЗД, предявен от „Т С” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. С, срещу А. М. Л.а, ЕГН **********, за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 3,33 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 28.07.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от 18,97 лв. за дялово разпределение за периода от
01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 28.07.2023г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422
ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 200 ЗЗД за заплащане на главница
за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 210,26 лева, както и
исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на следните вземания: 28,98 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 12.07.2023 г. и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020г.
до 12.07.2023 г. в размер на 3,97 лв.
8
ОСЪЖДА Ю. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С и А. М. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С да заплатят на „Т С” ЕАД, ЕИК *****, съдебно-деловодни
разноски за заповедното и настоящото производство, в размер на 33,92 лв.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК *****, да заплати на адв. Р. Л. Д., личен № **** на
основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в размер на
438,85 лева.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК *****, да заплати на адв. Р. Ц. А., личен №
**********, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар
адвокатски хонорар в размер нам 320,23 лв. лева.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение
№23627/09.08.2023г., в частта следните части: по отношение на Ю. И. Л.: 206,94 лв. -
цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва за
периода от 28.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 12.07.2023 г. в размер на 28,97 лева (двадесет и осем лева и 97
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 18,97 лева
(осемнадесет лева и 97 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 28.07.2023г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2020г. до 12.07.2023
г. в размер на 3,97 лева; по отношение на А. М. А. - 206,94 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 28.07.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.07.2023 г. в
размер на 28,98 лева, мораторна лихва за периода от 15.08.2020г. до 12.07.2023 г. в
размер на 3,98 лева
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 42772/2023г. на СРС, 140 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т“
ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9