РЕШЕНИЕ
№ 2493
гр. Варна, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110115382 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на В. П. С., ЕГН
**********, с адрес гр.***срещу „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
за осъждане на „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
*** да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.*** сума в размер на
152,65 лв., представляваща платена без основание сума по Договор за
потребителски кредит № *** от *** г., който е нищожен ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 29.11.2023г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 03.05.2022 г. между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № *** По силата на Договора
ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя В. П.
С. потребителски кредит в размер на 800лв., а кредитополучателя В. П. С. се
задължава да върне предоставената сума в срок до 03.08.2022 г. на 3 месечни
вноски, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36,99 % и
годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ -49,65%.
В глава V, чл.10 от Договор за потребителски кредит № *** от
1
03.05.2022 г. е предвидено, че кредитополучателя дължи неустойка с
обезщетителен характер, в случаи, че не представи обезпечение съгласно реда
и условията, предвидени в чл.20 от Договора. Неустойката е в размер на 6,94
лв. плюс 0,289 % от усвоения размер на кредита, за първият ден на забава и
0,289 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който
кредитът не е обезпечен. Обезпечението, което се предвижда да предостави В.
П. С., уговорено в чл.20 от Договора е поръчителство за пълния размер на
кредита.
В чл.20,ал.2 от Договора е посочено, че кредитополучателя В. П. С. се
задължава в срок от 3 /три / работни дни от сключването на Договора, да
обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, което следва да е
одобрено от Кредитора и да отговаря на описаните в чл.20, ал.3 от Договора
изисквания, като кредиторът не може да откаже необосновано одобрение на
физическо лице, което отговаря на тези условия.
Общата дължима сума, която В. П. С. следва да върне е в размер на
849,81 лв., от които 800 лв. главница и 49,81 лв. лихва, изчислена при лихвен
процент от 36,99 % и при условие, че предостави в срок до 3 работни дни от
сключване на договора поръчителство. В случай, че не представи
обезпечението по чл.20, то съгласно чл. 10 от Договора, В. П. С. дължи на
Кредитора „***" АД неустойка в размер на 215,02 лв.
Към датата на подаване на исковата молба В. П. С. е погасил
предсрочно задължението си по Договор за потребителски кредит № *** от
03.05.2022 г., като на 07.07.2022 г. е заплатил сума в размер на 994 лв. Твърди,
че с посочената сума В. С. е погасил задължението си за главница по договора
за кредит в размер на 800 лв. и договорна лихва за периода 03.05.2022 г. -
07.07.2022 г. в размер на 41,35 лв., като остатъка до платените 994 лв., в
размер на 152,65 лв. ответното дружество е задържало без основание.
Навеждат се твърдения за нищожност на договора на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, предвид претендираната неустойка, която е извън своята
обезпечителна функция.
Твърди се, че не е изпълнено изискването на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – т.12 и т.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК, което от своя страна води
до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
2
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Поради това се иска връщане на сума в размер на
152,65 лв., която ищецът неоснователно е заплатил на ответника.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
В него се заявява, че предявения иск е основателен. Признава се иска и
се моли да бъде уважен.
Моли се на ищеца да не се присъждат разноски, в евентуалност да се
присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
страните не се явява, в писмена молба ищеца поддържа предявения иск и
моли за уважаването му. Заявява, че не желае съдът да се произнася с
решение при признание на иска. Ответникът в писмено становище признава
иска и моли в случай, че не са налице основанията на чл.78, ал.2 от ГПК да се
присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото доказателства договор за потребителски кредит
№ *** г. и разписка за превод се установява, че , че на 03.05.2022 г. между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***. По силата на
Договора ответното дружество се задължава да предостави на
кредитополучателя В. П. С. потребителски кредит в размер на 800лв., а
кредитополучателя В. П. С. се задължава да върне предоставената сума в срок
до 03.08.2022 г. на 3 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент
в размер на 36,99 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 49,65%.
В глава V, чл.10 от Договор за потребителски кредит № *** от
03.05.2022 г. е предвидено, че кредитополучателя дължи неустойка с
обезщетителен характер, в случаи, че не представи обезпечение съгласно реда
и условията, предвидени в чл.20 от Договора. Неустойката е в размер на 6,94
лв. плюс 0,289 % от усвоения размер на кредита, за първият ден на забава и
0,289 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който
кредитът не е обезпечен. Обезпечението, което се предвижда да предостави В.
П. С., уговорено в чл.20 от Договора е поръчителство за пълния размер на
3
кредита.
В чл.20, ал.2 от Договора е посочено, че кредитополучателя В. П. С. се
задължава в срок от 3 /три / работни дни от сключването на Договора, да
обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, което следва да е
одобрено от Кредитора и да отговаря на описаните в чл.20, ал.3 от Договора
изисквания, като кредиторът не може да откаже необосновано одобрение на
физическо лице, което отговаря на тези условия.
Общата дължима сума, която В. П. С. следва да върне е в размер на
849,81 лв., от които 800 лв. главница и 49,81 лв. лихва, изчислена при лихвен
процент от 36,99 % и при условие, че предостави в срок до 3 работни дни от
сключване на договора поръчителство. В случай, че не представи
обезпечението по чл.20, то съгласно чл. 10 от Договора, В. П. С. дължи на
Кредитора „***" АД неустойка в размер на 215,02 лв.
В. П. С. е погасил предсрочно задължението си по Договор за
потребителски кредит № *** от 03.05.2022 г., като на 07.07.2022 г. е заплатил
сума в размер на 994 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
за осъждане на „***" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
***да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.*** сума в размер на
152,65 лв., представляваща платена без основание сума по Договор за
потребителски кредит № *** от 03.05.2022 г., който е нищожен ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -
29.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че са сключили Договор
за потребителски кредит № ***от 03.05.2022 г., че ответникът е изпълнил
задължението си по договора като е дал в заем на ищеца сума в размер на 800
лева, че ищецът е заплатил на ответника по кредита на 07.07.2022 г. сума в
размер на 994 лв., от които главница - 800 лв. и договорна лихва за периода
03.05.2022 г. -07.07.2022 г. в размер на 41,35 лв., като остатъка до платените
994 лв., в размер на 152,65 лв. ответното дружество е получило без основание.
Нарушено е изискването на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК за дължимото
4
съдържание относно определяне размера на годишния процент на разходите
по кредита, в който не е включена дължимата по договора неустойка.
Съгласно чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, а изчисляването му става по
специална формула. Уговорената неустойка следва да се включена в процента
на ГПР.
В случая при липсата на включени на предвидени от закона
компонентни, а именно размера на неустойката е налице неправилно посочен
ГПР, което съдебната практика приравнява на липсващ ГПР.
С решението на СЕС по дело *** е отговорено, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени
разходи, този договор се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница, откъдето се
извлича и твърдяната от ищеца нищожност на целия договор за кредит на
основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 т.10 от ЗПК.
Уговорената неустойка, съдът намира за нищожна на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като условията, при които тя може да се избегне
посочени в чл.20 от договора са почти невъзможни за изпълнение от страна
на длъжника. Поради това така уговорената неустойка надхвърля своята
обезпечителна функция и се превръща в още едно сигурно вземане в полза на
кредитора за сметка на длъжника.
Предвид всичко изложено съдът намира, че сключения между страните
договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26,ал.1, пр.1
ЗЗД вр. чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 т.10 от ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при нищожност на договора
за потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност
на кредита. В случая ищеца следва да върне на ответника сума в размер на
800 лева, което е сторил на 07.07.2022г. Заплатеното от ищеца над тази сума,
в случая 194 лева се явява платено без основание по нищожен договор за
кредит. Ищецът е претендирал, че му се дължат само 152,65 лева като
платени без основание и предвид диспозитивното начало в гражданския
5
процес и основателността на предявения иск ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сума в размер на 152,65 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца държавна такса по делото в размер
на 50 лева.
Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на
адв.П. Н. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Съобразно цената на уважения иск в
полза на адв.Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева с ДДС.
Не са налице основания за прилагане на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като
ответника с поведението си по приемане на заплатените без основание суми
над чистата стойност по кредита е дал повод за завеждане на настоящия иск.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „*** със седалище и
адрес на управление гр. ***да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с адрес
гр.*** сума в размер на 152,65 лв., представляваща платена без основание
сума по Договор за потребителски кредит № *** от 03.05.2022 г., който е
нищожен ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба - 29.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
*** да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.*** държавна такса по
делото в размер на 50 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление гр. ***да заплати
на адв.П. Й. Н., член на ВАК, ЕГН **********, с адрес гр.*** сумата от 400
лева представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38,ал.2 ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6
7