№ 93
гр. Разград , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
при участието на секретаря М.В.Н.
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело №
20203300100229 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.); във вр. чл. 45 от ЗЗД от
ищеца Гаранционен фонд срещу ответниците М. П. Н. и Н. П. Н., в качеството им на наследници
на П.Н.П., б.ж.на гр.Разград, починал при ПТП на 12.02.2009г.
Ищецът Гаранционен фонд. твърди в исковата молба, че на основание чл. 288, ал. 1 т. 2, б.
„г" от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) сега чл. 557 ал.З т. 1 от КЗ, е изплатил по щета N
210035/ 12.02.2014г., на Е.А.Т. и на М.В.Б.А.Т., действащ лично и със съгласието на майка си
Е.А.Т., като наследници на Д.Т., пострадал при ПТП настъпило на 12.02.2009г. и починал на
26.02.2009г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., изплатени с платежно
нареждане по банкова сметка на процесуалния им представител адв. К.П. на 25.08.2015г. в
Юробанк и ЕФ Джи България АД, съгласно постигнато Споразумение Гаранционен фонд и
депозиран отказ от иск по образуваното срещу него гр.д. № 1960/2014г по описа на СГС, 12
състав, което е било прекратено.
Сочи, че виновен за катастрофата, при която телесни увреждания е получил и впоследствие
починал Д.Т. е наследодателя на ответниците, П.Н.П., позовавайки се на Заключително
постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.08.2009г. по ДП №26/2009г. на
РУ на МВР-Стражица .Водачът П.Н.П., на 12.02.2009г. около 07:00 часа на първокласен път 1-4,
км 165(кръстовище с. Железарци-ПП14 и кръстовище с. Кесарево -ПП-4) в посока София - Варна,
навлиза с управлявания от него л.а. „Шкода Фелиця" с рег.№ СА1038АТ в лентата за насрещно
движение и блъска л.а. „Мерцедес 180" с per. № Н2045АХ, управляван от Б.И.Й. от Шумен,
вследствие на което в последния се блъска и автомобил „БМВ 318" рег.№ В1712КА, управляван от
Я.Н.Д. от Варна. В резултат от реализираното ПТП е пострадал Д.Т., постоянно ппребиваващ в
България , който получава тежка ЧМТ и по- късно умира в УМБАЛ Плевен.Твърди се ,че
наследодателя на ответниците е управлявал процесния л.а., без за него да има сключена
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
Отправя искане ответниците М. П. Н. и Н. П. Н. , като наследници на П.Н.П. да му заплатят
сумата 150 000 лв., представляваща изплатеното от него ищеца ГФ обезщетение за
неимуществени вреди на на двама от наследниците на Д.Т., посочени по-горе, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата
и направените по делото разноски.Първоначално исковата молба е депозирана пред РС Разград,
пред който е било образувано гр.дело №139/2020г., като искът е бил предявен като частичен за
1
сумата 1 000 лв., а в последствие изменен и увеличен до цялата искова сума от 150 000 лв.
В с.з. по същество на делото, чрез процесуалния си представител моли за уважаване на
предявения иск по съображения, че е изплатено обезщетение на наследниците на Д.Т., който при
ПТП е получил телесни увреждания, представляващи средни телесни повреди, като макар и
смъртта му да е настъпила от тежко сърдечно заболяване, което счита за безспорно, то ако тази
смърт не е последвала постр.Д.Т. би се възстановявал дълго и продължително и би тежал на
своите близки. Претендира сторените разноски, представляващи заплатена ДТ и депозит за вещи
лица.
Ответницата М. П. Н. е депозирала отговора на исковата молба.Счита, че предявеният от
ищеца Гаранционен фонд за недопустим, съответно погасен по давност, а по същество за
неоснователен и недоказан.
Позовава се на данните от СМЕ, назначена в хода на ДП №26/2009г. по описа на РУ на
МВР-Стражица, касателно смъртта на нейния наследодател П.П. /л. 44-48 от ДП/, в която е
посочено от в. л. Д-р Недев, че настъпилият инфаркт на миокарда на починалият на място П.Н.П.
е довела до отслабване на вниманието и нарушение координацията на движенията и е възможно да
е причината за настъпилото ПТП на 12.02.2009г.
Оспорва изложеното в исковата молба , че пострадалият Д.Т. при ПТП е получил тежка
ЧМТ, както и че смъртта на същия е в причинно следствена връзка с получените увреждания в
резултат на реализираното ПТП, позовавайки се на назначената в хода на ДП СМЕ на трупа на
Д.Т...
Счита, че задължението за сключване на задължителна застраховка „ГО“ е за собственика на
МПС, който е различен от водача, участник в реализираното ПТП и неин наследодател П.Н.П..
С оглед на горното фактическо твърдение задължението за сключване на договора за Г.О. според
разпоредбите на чл.483 ал.1 от КЗ е за собственика на МПС.
В с.з по същество на делото моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Постъпил е отговор и от ответника Н. П. Н., чрез пълномощник.В него се застъпва също
становище за неоснователност на предявения иск, като е направено и възражение за неподсъдност
на делото, по което е налице произнасяне по гр.дело 139/2020г. по описа на РРС.
Излагат се съображения за недопустимост на иска, предвид липсата на представителна власт за
адв.К.В., както и за погасяване на исковата претенция по давност.Поддържа, че неоснователността
на иска произтича от недоказаната вина на неговия наследодател за настъпилото на
12.02.2009г.ПТП, както и причинната връзка между причинените на Д.Т. увреждания от същото и
смъртта му, настъпила на 26.02.2009г.Също счита, че задължението за сключване на задължителна
застраховка „ГО“ е за собственика на МПС, който е различен от водача, участник в реализираното
ПТП и негов наследодател П.Н.П..
В с.з. по същество, чрез пълномощника си и лично моли за отхвърляне на предявения
иск.Претендира разноски.
. Съдът , като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, с оглед доводите и становищата на страните, намира за установено следното:
Страните не спорят, че на 12.02.2009 г., около 07.00 часа, по пътя София-Варна , км.165,
П.Н.П. е управлявал л.а.“Шкода Фелиция“, с ДК № СА 1038 АТ, собственост на И.В.Г. от
гр.София.Навлязъл в лентата за насрещно движение, като блъснал челно насрещно движещия се
л.а.“Мерцедес“ С180 с ДК №Н 20 45 АХ , собственост на постоянно пребиваващия чужденец Д.Т.
от с.Мадара, обл.Шумен, управляван от водача Б.И.Й..В автомобила освен водача са били
собственика на автомобила Д.Т., ф.р.к. и синът му м.т..След удара между двете МПС в
л.а.“Мерцедес“ се блъснал отдясно и отзад движещия се след него л.а.“БМВ 318“ с ДК №В17 12
2
КА, собственост и управляван от Я.Н.Д. от гр.Варна.
Вследствие на удара водачът на л.а.“Шкода Фелиция“ П.П. е починал на място, седящия на
предна седалка в л.а.“Мерцедес“ Д.Т. е получил съчетани травми на гръден кош, тази и долни
крайници, а пътничката Фестео Сонсоласион – ЧМТ и травма на гръден кош.След проведено
лечение в болницата в гр.Велико Търново, Д.Т. е приведен , след консултация в ортопедичното
отделение на УБАЛ в гр.Плевен, където му била извършена операция на …. и починал на
26.02.2009 г.
Образувано било наказателно производство, ДП №26/2009г. по описа на РУ на МВР-
Стражица , в хода на разследването на което било установено, че вина за настъпилото ПТП има
единствено водачът на л.а.“Шкода Фелиция“, П.П., който е починал при ПТП , и с постановление
на Окръжна прокуратура – Велико Търново от 19.08.2009 г. наказателното производство е било
прекратено.
Няма спор също така, че към 12.02.2009г., момента на причиняване на ПТП, наследодателят
на ответниците е управлявал л.а. „Шкода Фелиция“, собственост на трето за спора лице, без
налична сключена задължителна застраховка "ГО".
Установено е по делото също така, че пред СГС било образувано гр.дело №1960/2014г., по
искова молба, подадена от преживялата съпруга на Д.Т., е.т. и сина му М.Т., действащ лично и със
съгласието на своята майка против Гаранционен фонд за обезщетяване на неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на техния наследодател Д.Т., като при настоящия ищец ГФ била
образувана щета №21-0035/12.02.2014г. В хода на производството по това гр.дело страните са
постигнали извънсъдебно споразумение, като в посочена банкова сметка на името на адв.К.ПеР.,
пълномощник на ищците е преведена сума като обезщетение в размер на 150 000 лв. на
25.08.2015г.Преди превеждане на сумата до СГС е била подадена молба за отказ от предявения иск
и гр.дело №1960/2014г. по описа на същия съд е било прекратено на осн.чл.233 от ГПК.
По делото са назначени САТЕ и единична и комплексна СМЕ.
САТЕ е описала механизма на произшествието, действията на тримата участници в него и е
заключила ,че причина за настъпване на ПТП, настъпило на 12.02.2009г. на път София-Варна е
навлизането на л.а.“Шкода Фелиция“, управляван от П.Н.П. в насрещното за него платно за
движение със скорост над 97 км./ч., с последвалия удар между този л.а. и л.а., „Мерцедес“ ,
управляван от Б.Й., в който на предна дясна седалка се е возил Д.Т., както и последвалия удар
между л.а. „Мерцедес“ и движещия се след него л.а.“БМВ“, управляван от Я.Д.
Единичната СМЕ , изготвена по писмена данни от в.л. д-р Д.Василева, касателно получените
от Д.Т. травматични увреждания и причината за смъртта му, настъпила на 26.02.2009г. заключава,
че при реализираното ПТП на 12.02.2009г. Д.Т. е получил следните травматични увреждания :
счупване на гръдна кост - между 3 и 4 ребра; коса фрактура на 3-4-5-6ребра в ляво от средна
ключична към мишнична линия; фрактура на 7-10 ребра от тази страна; - фрактура на таза -
диастаза на симфизата /разкъсване на плочката на срамния хрущял/; фрактура на дясна лакътна
кост в областта на лакътния израстък /олекранон/ с последваща открита репозиция и налагане на
метална остеосинтеза; фрактура на вътрешния глезен на десния крак /голям пищял - тибия/ ;
полифрагментна фрактура на задноходилната кубовидна кост;- травматичен шок; кръвонасядане
под дясното гръдно зърно, по задна мишнична линия от лявата страна, в областта на десния лакът,
по двата вътрешни глезена;- охлузвания по предна гръдна стена.По своята медико-биологична
характеристика травматичния шок е довел до разстройство на здравето с временна опасност за
живота;счупването на гръдната кост и счупванията на 3-10 ребра в ляво, по отделно и в
съвкупност, обуславят трайно затруднение в движението на снагата за срок повече от един месец;
разкъсването на плочката на срамната кост — трайно затруднение в движението на долните
крайници за срок от един месец:счупването на лакътната кост на дясна ръка - трайно затруднение
в движението на десния горен крайник за срок повече от един месец,счупването на големия пищял
на десния крак /вътрешен глезен/ и счупването на кубовидната кост, по отделно и в съвкупност -
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от един месец,
кръвонасяданията и охлузванията по тялото и крайниците -болка и страдание.
3
Описва проведеното след инцидента лечение на Д.Т. , първоначално в ОАИЛ на МБАЛ
Велико Търново за периода 12-17.02.2009г, където са извършени образни и лабораторни
изследвания, консервативно лечение, консулти със специалисти. Изведен от травматичния шок .
В стабилно състояние приведен в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ Плевен.
Извършена оперативна интервенция на фрактурата на лакътия израстък /олекранон/ на дясна
лакътна кост /24.02.2009г/.Лечението на пострадалия е продължило за периода 12-26.02.2009г,
когато е починал.
По отношение причината за смъртта на Д.Т. и съответно връзката на същата с получените от
него при ПТП увреждания, позовавайки се на Съдебномедицинска експертиза за изследване на
труп №35/27.02.09г. на КСМД при МУ гр. Плевен, от ДП посочва, че причина за смъртта му е
„остра сърдечна слабост, развила се на основата на болестни промени на сърцето", както и
липсата на установени травматични увреждания или усложнение на травмената болест, които да
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта.
По делото е назначена и комплексна КСМЕ, вещите лица по която, д-р П.Д. - началник на
ОСМ при МБАЛ гр. Ловеч, извършил и изследването на трупа на Д.Л. на 27.02.2009г. и д-р М.Н. -
специалист патологоанатом и след съответно изследване на препарати от вътрешните органи на
починалия Тофт установяват патохистологичната картина е идентична с поставената диагноза при
СМЕ за изследване на трупа, миокард - хипертрофия, интерстициална, дребноогнищна
миокардиосклероза, остри исхемични промени - фрагментация, еозинофилия. При оцветяване по
Ли - остри исхемични промени. Бял дроб - емфизем, остър венозен застой, дифузен алвеоларон
оток - белег за левостранна сърдечна недостатъчност, ателектаза, хиперемия, бактериални
ступвания. Бъбрек - остър венозен застой, тежка перинхимна дистрофия на епитела на извитите
каналчета, огнищна склероза на глумерулите, струмизация на каналчетата. Черен дроб -остър
венозен застой, едрокапчеста мастна дистрофия. Мозък - остър венозен застой, оток.Касае се за
обширни зони на клетъчна исхемия - позитивно червен цвят при оцветяване по Ли - миокарден
инфаркт в исхемичен, донекротичен стадий.Описват същите телесни увреждания ,причинени на
Д.Т. при ПТП , както и единичната СМЕ.
Заключават, че причината за смъртта на Д.Т. е острата сърдечна недостатъчност /слабост/
развила се на базата на миокарден инфаркт в исхемичен, донекротичен стадий. Наличието на
специфичното червено оцветяване и в четирите препарата от сърцевия мускул, позволява извода,
че исхемичния процес е обхванал значителна зона, касае се за обширен инфаркт. Последният е
довел до остра левостранна сърдечна недостатъчност, патоморфологично проявила се с острия
алвеоларен оток в белите дробове и венозния застой във вътрешните органи.
Травмите и психоемоционалният стрес биха могли да се приемат като благоприятстващ
фактор за развитието на острите исхемични промени в сърцето, на фона на диагностицираната
артериалната хипертония.Посочват, че от настъпването на процесното ПТП до настъпването на
смъртта е изминал значителен период от време - две седмици, в което време както общото му
физическо, така и психично състояние е било стабилизирано, тъй като два дни преди внезапното
настъпване на смъртта, пострадалият е претърпял оперативна интервенция по повод счупването на
дясната лакътна кост, без да са отбелязани противопоказания от здравен характер за провеждането
й.При изследването на трупа не се установени травматични увреждания, или усложнения на
травмената болест - мастна и тромбемболия, тежки възпалителни промени в белите дробове, които
да са в пряка причинна връзка с настъпването на смъртта.В заключение експертизата приема, че
причинените травми от пътнотранспортния инцидент не са повлияли, още по-малко съществено,
за развитието на острата сърдечна недостатъчност, следствие на пресните исхемични промени в
сърцевия мускул, причинили смъртта.В съд.заседание в.л. Доровки пояснява, че при Д.Т. смъртта
,предвид болното му сърце е можела да настъпи във всеки един момент.
Депозираните заключения по АТЕ и КСМЕ заключения не са оспорени от страните и съдът
ги възприема изцяло., като обективни и обосновани.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.);, Гаранционния Фонд.
изплаща по застраховката "ГО." обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие
телесни увреждания, ако причинителят не е имал сключена застраховка "ГО.". На основание чл.
288, ал. 12 от КЗ (отм.); след изплащане на обезщетението, Г.т Ф. встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.
В настоящия случай е безспорно установено, че наследодателят на ответниците е управлявал
на 12.02.2009г.л.а. „Шкода Фелиция“, без сключена застраховка "ГО.", която би покрила
причинените от него вреди на трети лица, като съдът не възприема възражението на ответниците,
че това задължение е за собственика на автомобила, а не на водача, предвид разпоредбата на чл.
249 във вр. с. чл. 259 от Кодекса за застраховането (отм.)
Поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 288, ал.1, т.2, б. "а" КЗ (отм.); От представеното по делото преводно нареждане от 25.08.2015г.
се установява,че ищецът е заплатил на двама от наследниците наследниците на Д.Т., чрез техния
пълномощник обща сума от 150 000 лева като обезщетение за претърпени болки и страдания.
Ето защо, след като е изплатил застрахователното обезщетение ищецът има право да предяви
регресен иск срещу виновния водач по силата на разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.).
В случая виновният според събраните доказателства водач П.П. е починал при реализирането
на самото ПТП на 12.09.2009г.Не са ангажирани доказателства, които да оборват установената в
хода на ДП вина на същия.
От изплащане на обезщетението на 25.08.2015 г. до завеждането на исковата молба на
28.01.2020 г. не са изминали пет години, поради което неоснователно се явява възражението за
погасяване на иска по давност, която в случая е общата такава/чл.110 ЗЗД/.
Задължението на наследодателя да обезщети причинените от него на трето лице имуществени
и неимуществени вреди като имуществено се наследява от законните наследници съгласно чл. 60
от ЗН. За ангажиране отговорността на същите е необходимо последните да са приели
наследството по предвидения в чл. 49 и чл. 51 от ЗН ред или мълчаливо, чрез извършване на
действия, които несъмнено предполагат намерението им да приемат наследството.В случая не са
въведени възражения от страна и на двамата ответници за неприемане на наследството или отказ
от същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД обезщетение при деликт се дължи само за вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. които са в пряка причинно-
следствена връзка с увреждащото деяние. Видно от заключението на КСМЕ, назначена от този
съд, както и единичната такава при ПТП, настъпило на 12.09.2009г. на Д.Т. са причинени телесни
увреждания, а именно: счупване на гръдна кост - между 3 и 4 ребра; коса фрактура на 3-4-5-6ребра
в ляво от средна ключична към мишнична линия; фрактура на 7-10 ребра от тази страна; -
фрактура на таза - диастаза на симфизата /разкъсване на плочката на срамния хрущял/; фрактура на
дясна лакътна кост в областта на лакътния израстък /олекранон/. Вещите лица и по двете
експертизи заключават ,че липсва пряка причинно-следствена връзка между смъртта на Д.Тофт,
настъпила на 26.02.2009г.и травмите, получени при ПТП на 12.02.2009г., така както са установени
и описани, тъй като смъртта му е настъпила от „остра сърдечна слабост, развила се на основата на
болестни промени на сърцето", при липсата на установени травматични увреждания или
усложнение на травмената болест- мастна и тромбемболия, тежки възпалителни промени в белите
дробове, които да са в пряка причинна връзка с настъпването на смъртта. В този смисъл следва да
се приеме, че не травматичните увреждания, макар и повече на брой са причина за смъртта на
Д.Т., настъпила на 26.02.2009г., два дни след оперативна интервенция в УМБАЛ, гр.Плевен, тъй
като същите не се явяват решаващи, вътрешно необходими връзка със смъртта на починалия и
закономерно пораждащи същата.
При преценката дали са налице основанията за обезвреда следва да бъде съобразено дали
причинният процес се е развил типично, закономерно, а не случайно, под въздействието само на
деянието, а не и на други фактори, особени за случая, т.е. дали само при обичайното стечение на
5
обстоятелствата именно типичното развитие на състоянието на пострадалия е довело по-късно до
сочения от ищеца , предявил регресния иск вредоносен резултат. Както сочат в заключението си
вещите лица по КСМЕ в случая липсва пряка причинно-следствена връзка между травмите
получени при пътния инцидент на 12.02.2009г. от постр. Д.Т. и неговата смърт, настъпила на
26.02.2009г.
Ето защо съдът не може да приеме за установено наличието именно на изискуемата от
разпоредбата на чл. 51, ал.1, изр.1 от ЗЗД пряка причинна връзка между поведението на
наследодателя на ответниците,П.П. , като водач на МПС, причинил ПТП на 12.02.2009г. с
пострадал Д.Т., и настъпилата по-късно на 26.02.2012г. смърт на същия. В наличието на пряка
причинна връзка между вредоносното деяние и смъртта на Д.Т. не е убеден и пълномощника на
ищеца.Ето защо съдът намира, че не следва да бъде ангажирана отговорността на двамата
ответници по предявения срещу тях регресен иск и същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото в полза на отв.Н.Н. следва да бъдат присъдени разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в р-р на 400 лв.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от „Гаранционен фонд“,
гр.София против ответниците М.Н. П. от гр.Разград, ЕГН ********** и Н. П. Н. от гр.София, ЕГН
********** за заплащане на сумата 150 000 лева на осн. чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.); във вр. чл. 45
от ЗЗД, в качеството им на наследници на П.Н.П., б.ж.на гр.Разград, починал при ПТП на
12.02.2009г.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ гр.София да заплати на Н. П. Н. сторени разноски по делото в
размер на 400.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
6