№ 21157
гр. София, 22.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20241110102816 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
В исковата молба ищецът е направил искане за конституиране на „***” ООД като
трето лице – помагач на негова страна, което искане не следва да бъде уважено. В
конкретния случай не става ясно от къде произтича правния интерес на ищеца от
привличане на именно на горепосоченото дружество като помагач на негова страна. Видно
от обстоятелствената част на исковата молба и приложените към нея документи е, че
дяловото разпределение в процесната жилищна сграда се извършва от ищцовото дружество
„***“ ЕАД.
С оглед предходното неотносимо е и искането на ищеца да бъде задължено
горепосоченото дружество да представи посочените в исковата молба документи, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот през исковия
период.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, но доколкото ответникът не оспорва доставката на ТЕ до имота и
размера на дължимите суми, възлагането на експертизи не е необходимо.
Повод за образуване на настоящото производство е заповед по чл.410 ГПК, издадена
по ч.гр.д.№ 63528/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав, поради което заповедното
производство следва да бъде приложено към настоящето дело за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за конституиране на трето лице – помагач на негова
страна, както и обективираното в исковата молба доказателственото искане за задължаване
на трето за делото лице да представи документи за извършвано дялово разпределение през
исковия период в процесния недвижим имот.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в
същата, като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д.№ 63528/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав
към настоящото дело за послужване.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.07.2024 г. от 09:30 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, включително третото лице-помагач, като им се изпрати
и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от
ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „***” ЕАД
срещу „***“ ЕАД за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 63528/2023 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът не е изпълнил задължението
си във връзка със сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди с ищцовото дружество за топлоснабден имот – офиси 6,7 и 8, находящ се в гр.***,
ул.“***“ № 27, поради което през периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г. се е обогатил без
основание за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера
на обедняването. Поддържа се още, че за процесния период са били в сила ОУ за продажба
на ТЕ за стопански нужди от „***“ ЕАД на потребители в гр.***, одобрени с Решение №
ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Сочи се, че съгласно чл.139 ЗЕ, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по
системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ. В конкретния случай, в сградата-етажна собственост, в която се
намира и процесния топлоснабден имот, след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от ищцовото дружество в съответствие с чл.71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Ищецът поддържа, че за събиране на
дължимите суми подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№
63528/2023 г. по описа на СРС, но поради подадено възражение срещу издадената заповед,
обуславя правния си интерес от предявените искове. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 1 039,42
лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., с която длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка
на дружеството, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 266,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
2
топлинна енергия за периода от 31.12.2020 г. до 13.11.2023 г., както и сумата от 0,30 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение, за периода
от 01.12.0220 г. до 13.11.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Не се спори,
че дружеството е собственик на посочените в исковата молба недвижими имоти, но се сочи,
че през исковия период по отношение на същите е бил сключен договор за наем с трето за
делото дружество, поради което в тежест на последното е било да заплаща разходите за
имота, сред които и процесните суми. Поддържа се още, че в изпълнение на сключения
договор за наем, третото за делото дружество е подало заявление до ищеца още на
20.08.2012 г., с което е заявило сключване на договор и прехвърляне на партидите, а
ответникът от своя страна е дал съгласие за това. С оглед предходното се изразява
становище, че не са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД и ответното дружество не се е
обогатило неоснователно за сметка на ищеца. Оспорва се до ответника да е изпратена
покана за плащане на суми, като се сочи, че такава е изпратена до дружеството-наемател на
имота. По изложените в исковата молба доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове и се претендират разноски.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване;
- потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период от страна на ответника, както и обогатяване на последния, изразяващо се в
спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период
ТЕ.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти, да докаже плащане на
дълга.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника да докаже погасяване на
дълга на падежа.
УКАЗВА на основание чл.146, ал.2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за
твърденията си, че ответното дружество е изпаднало в забава за плащане на претендираните
суми за главница.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
3
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
В частта, с която не е допуснато третото лице, определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на съобщението. В останалата
му част определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4