Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
Гр.София, 17.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично заседание на двадесет
и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря
Поля Георгиева като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гражданско дело № 2179 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 190321 от 09.08.2017 г.
по гр.д.№ 12804/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 48-ми състав съдът е отхвърлил предявения от А.М.А., ЕГН **********, М.М.А. - А., ЕГН ********** и Л. В. А., ЕГН ********** срещу Т.В.М., ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че ищците не дължат на ответника следните суми: сумата от общо 1 340,87
лв., представляваща разноски по изп. лист от
14.04.2016 г., издаден
по гр.д. №22936/2009 г. по описа на СРС, 39 състав, както и сумата от по 118,34 лв. - разноски по изп.д. 20178510400003 на ЧСИ М.П.и сумата от по 127,85 лв. такси по
Тарифата към ЗЧСИ по същото изп.д., претендирана от всеки от тримата ищци. С решението съдът е
осъдил ищците
А.М.А., М.М.А. – А. и Л. В. А. да заплатят на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ответника Т.В.М., сторените в производството разноски в размер от общо
700 лв.
Недоволни от решението са останали ищците
А.М.А., М.М.А. – А. и Л. В.
А., които чрез пълномощника си Д., в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК го обжалват при твърдения за необоснованост на решението,
незаконосъобразност, постановяването му в нарушение на материалния закон –
разпоредбата на чл.103 от ЗЗД. Искането към въззивната
инстанция е да отмени обжалваното решение и уважи искът по чл.439 от ГПК В
проведеното съдебно заседание пред въззивната
инстанция пълномощникът на ищците адв.И. отново е
направил писмено волеизявление, което въззивната
инстанция е приела, с коетто ищците уведомяват
ответника Т.М., че компенсират 1
340,87 лв., представляваща разноски по изп. лист от
14.04.2016 г., издаден по гр.д. №22936/2009 г. по описа на
СРС, 39 състав, , без да уточняват с кое насрещно тяхно
вземане, евентуално сборът 1588.96
лв., от 1 340.87 лв. плюс 118.34 лв. - разноски по изп.д. 20178510400003 на ЧСИ М.П.до такъв размер от сумата
2 000 лв., евентуално сборът 2 035.00 лв. до такъв размер от сбора на
2 000 лв.присъдено им адвокатско възнаграждение от ВКС плюс 35.82 ,
представляващи част от 1 084.94 лв., разноски пред СРС и СГС. Поддържат,
че не дължат и сумата от
по 127,85 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ по същото изп.дело,
претендирана от всеки от тримата ищци. В
проведените устни състезания адв.И. поддържа, че
макар компенсацията,
която иска да бъде извършена да е неточна, неясна или без упълномощаване, то тя
е потвърдена. И в двата случая, ако е евнтеуланост
трябва съда да „работи“ по реда, ако е алтернативност
по едно тях трябва да се произнесе, което според съдът е правилно и достатъчно
за компенсацията. Моли въззивната инстанция да се
произнесе, което е правилно според съда при условията на алтернативност или
евентуалност, така както го изисква закона като правни възможности. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на разноските на въззиваемата страна по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Въззиваемата страна Т.В.М.
депозира писмен отговор по чл. 263, 1 от ГПК от 29.01.2018 г. чрез пълномощника
си, с който оспорва въззивната жалба по подробно
изложение в него съображения. Заявява, че изложеното в т.2.3 от въззивната жалба твърдение е изцяло неоснователно и
необосновано. Извършеното от ищците извънсъдебно прихващане е неконкретизирано
и неуточнено, както не се посочва с кое свое вземане спрямо ответника ищците
правят компенсация, както и не се посочва, с което точно вземане на ответника
се прави посочената компенсация. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, претендират се и
разноските по делото.
Със
свое определение от 28.03.2019 г. въззивната
инстанция на основание чл.227 от ГПК е конституирала на мястото на починалия
ответник наследниците му по закон А.И.М. (съпруга) и Б.Т.В.
(син). С молба от
11.04.2019 г.въззиваемите
г., чрез
пълномощника им адв. Райчев, уведомяват съда, че като
наследници на Т.М. нямат възможност да се явяват в открито съдебно заседание,
поддържат отговора на въззивната жалба подадена от
процесуалния представител на наследодателя им. Нямат доказателствени
искания, не възразяват да се даде ход на делото по същество. В молбата от 11.04.2019
г. се изразяват съображения по същество на спора, като към молбата се прилага
пълномощно от въззиваемите за адв.
Райчев, който не се явява в съдебното заседание и списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
Съгласно чл.
269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702
от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр.
д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд;
относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията
по чл. 269 ГПК е основание за касиране
на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка
със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като решаващият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Решението на СРС е постановено при
правилно изяснена фактическа обстановка. Законосъобразно първостепенния съд е
преценил, че по предявения иск правно
основание чл.439, ал.1 ГПК в тежест ищците е да докажат, че след влизане в сила
решението, по силата на което е издаден изп. лист от
14.04.2016 г. по гр.д. №22936/2009 г. по описа на СРС, 39 състав, по който са
ищците А.М.А., М.М.А.
- А. и Л. В. А. са осъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на
ответника Т. М.сумата
от 675 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, както и сумата
от 665,87 лв. — разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете (представен по
делото), са
отправили валидно изявление за прихващане със свое изискуемо и ликвидно
вземане, което е получено от ответника. Ищците са представили и изп. лист от 15.02.2016 г.
/л.10 от делото/, издаден по гр.д. №22936/2009 г. по описа на СРС, 39 състав, с
който ответникът Т. М.е
осъден да заплати на ищците А.М.А., М.М.А. - А. и Л. В. А., сумата
от 1084,94
лв. - разноски за производството пред СРС и СГС, както и сумата от 2000 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение пред ВКС.
По делото е представено писмо,
изпратено по „Т." от М.Д.А.
до ответника Т.В. Митев, в което е посочено
„извършваме прихващане на сумата, която Ви дължим, със сумата, която Вие ни дължите по силата на съдебно решение
по гр.д. №22936/2009 г. по описа на
СРС, 39 състав." От представена по делото разписка се установява, че
писмото е получено лично от ответника Т.В. М.на 03.01.2017 г.
Ищцата Л.А. е упълномощила с Пълномощно (без дата, л.9 от делото на СРС),
М.А. с право да прихваща сумата, която й дължи Т. М.със сумата, която тя му
дължи по гр.д. №22936/2009 г. по описа на СРС, 39 състав. В представения
документ е посочено още, че Л.А.
потвърждава извършените от М.А. действия,
вкл.
извършеното прихващане с Т. изх. №74/29.11.2016 г. В пълномощното няма дата и няма
доказателства то да е било приложено към изпратеното писмо от М.А..
Страните
не оспорват дължимостта на сумите, за които са им били
издадени изпълнителни листи по гр.д. №22936/2009 г. по описа на СРС, 39 състав,
т.е. по делото безспорно се установява наличието на насрещни парични вземания
между ищците от една страна, и ответника от друга. Основен спорен момент между
страните е дали с изпратено писмо по Т. от 29.12.2016 г. ищците валидно са
извършили прихващане, като са погасили със своите вземания дължимите към
ответника суми, за които е образувано изпълнителното дело.
Съгласно трайната практика на ВКС по прилагане института
на прихващането, уреден в чл.
103 ЗЗД - чл.
105 ЗЗД, за да
настъпи целената правна последица от направеното материалноправно изявление за прихващане на две
насрещни вземания, е необходимо да са
изпълнени следните предпоставки: 1) към момента
на изявлението за прихващане да съществуват действителни вземания на страните; 2) тези
вземания да са насрещни, като
не е необходимо да са елемент
на едно и също правоотношение; 3) вземанията
да имат за
предмет или пари, или еднородни
и заместими вещи; 4) активното
вземане на страната, която прихваща трябва да е изискуемо и ликвидно; 5) пасивното вземане, т. е. задължението на прихващащия трябва да бъде
изпълняемо, като не е необходимо да е изискуемо. Материалноправният ефект на извънсъдебното изявление за прихващане е погасяване на насрещните
вземания до размера на по-малкото
от тях с обратна сила - от деня, в който
прихващането е могло да се извърши,
т. е. най-ранния момент, в който елементите на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД са били налице. От това следва, че изявлението трябва да бъде ясно и конкретно, тъй като в
противен случай не може да се определи дали е изискуемо и ликвидно, респ. до
какъв размер и с каква част се извършва прихващането и до каква част –
погасяването. Затова е законосъобразен изводът на
първостепенния съд, че прихващането
на
насрещни дългове е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера
на по-малкото от тях, способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане
на насрещното вземане, което длъжникът има към своя кредитор – пълно
погасяване, ако двете насрещни вземания имат еднакъв размер; или частично
погасяване, ако те нямат еднакъв размер.
Компенсацията е резултат на едностранното изявление на един от двамата
насрещни длъжници, като изявление за прихващане може
да направи всеки един от двамата насрещни длъжници..
Прихващането е субективно право от категорията на погасителните потестативни права. Предпоставки за компенсацията са
наличието на две насрещни задължения,
идентичност на субектите по двете правоотношения, еднородност и заместимост на двата насрещни дълга, изискуемост на
активното вземане, ликвидност на насрещните вземания, т.е. те да са безспорно установени по основание и по
размер.
В случая предпоставките за извършване на
прихващане са налице - всяка от страните има вземания към насрещната страна, вземанията
са еднородни (парични) и ликвидни - и двете вземания са установени
по основание и размер със съдебно решение, което обвързва със
сила на пресъдено нещо и двете страни. Спорен между
страните е въпросът дали ищците са отправили валидно изявление за прихващане.
СРС е приел, че ищците не са
упражнили валидно правото си да погасят вземането на ответника с
част от своето вземане по съображенията, че писмото е изпратено
от лице, което не е било снабдено с представителна власт да се разпорежда с
вземането на ищците, тъй като по
делото няма ангажирани доказателства М.А.
да е бил снабден с представителна власт да се разпорежда с вземането на ищците, предмет на издадения
изпълнителен лист по гр.д. №22936/2009
г. по описа на СРС, 39 състав. Правилно СРС е приел, че представеното по делото пълномощно касае само
единия от ищците и е съставено след изпращането на писмото до ответника, защото в него изрично е
посочено, че Л.А. потвърждава извършените от М.А. действия, вкл. извършеното прихващане с Т. изх. №74/29.11.2016 г.
В самото изпратено писмо по Т.та
изобщо не е уточнено в качеството си на чии пълномощник.
СРС е приел, че би могло да се приеме, че
с подаването на исковата молба ищците са потвърдили извършеното без представителна власт от М.А. действие. Изявлението им за прихващане обаче, е абсолютно неконкретизирано,
като правилно е приел районния съд - посочено е, че се прихващат сумите по
решение по гр.д. №22936/2009 г. по описа на СРС, 39 състав. Същевременно по
решението по цитираното
гр.д. в полза на ищците са присъдени две вземания - сумата от 1 084,94 лв. - разноски за
производството пред СРС и СГС, както и сумата от 2 000 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение пред ВКС, а в полза на ответника също две
вземания - сумата от 675 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, както и сумата
от 665,87 лв. - разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. От направеното
изявление изобщо не може да се установи кое е активното вземане, с което ищците
прихващат — дали сумата от 1084,94 лв. или сумата от 2000 лв. Обстоятелството, че
двете суми са обективирани в едно съдебно решение,
респ. в един изпълнителен лист, не променя факта, че това са две отделни
вземания, като за да породи своя ефект възражението за прихващане, прихващата
страна следва да уточни изрично с кое точно от своите вземания прихваща. От
изявлението от 29.12.2016 г. изобщо не може да се разбере с кое от двете вземания на
ищците се погасяват двете задължения на ищците, като този факт в случая е от
значение - вземанията на ищците
са в по-голям размер от тези на ответника, респ. с посочването с кое точно активно вземане се погасява
ще има яснота и кое от двете активни вземания и до какъв размер ще остане
непогасено. Изявленито на ищците за прихващане остана
неконкретизирано и с направеното и прието от въззивната
инстанция писмено изявление, наречено уведомление за компенсация, до Т.В.М., с което
ищците уведомяват ответника Т.М., че компенсират 1
340,87 лв.,сборът от присъдените в полза на ответника срещу ищците разноски 675
лв. и 665.87 лв. по изп. лист от 14.04.2016 г., издаден по гр.д.
№22936/2009 г. по описа на СРС, 39 състав, , без да уточняват с кое насрещно тяхно
вземане, евентуално сборът 1 588.96 лв., от
1 340.87 лв. плюс 118.34 лв. - разноски по изп.д.
20178510400003 на ЧСИ М.П.до такъв размер от сумата 2 000 лв., евентуално
сборът 2 035.00 лв. до такъв размер от сбора на 2 000 лв.присъдено им
адвокатско възнаграждение от ВКС плюс 35.82 , представляващи част от
1 084.94 лв., разноски пред СРС и СГС. Поддържат, че не дължат и сумата от по 127,85 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ
по същото изп.дело, претендирана
от всеки
от тримата ищци.
За
настъпването на погасителния ефект на прихващането следва да е
напълно ясно кои насрещни вземания се погасяват, което в случая не е налице.
Не може да бъде валидно извършеното от
ищците прихващане и защото адресатът му – Трайчо В.М. в хода на процеса е
починал и СГС е конституирал наследниците му по закон А.И.М. (съпруга)
и Б.Т.В. (син), до които то следва да бъде насочено – арг.
от чл.235, ал.3 от ГПК.На основание гореизложеното и предвид факта, че нито в
първата, нито пред въззивната инстанции ищците не уточняват с кое точно активно вземане са искали да погасят вземанията на ответника,
дори и при съобразяване на настъпилите в хода на процеса обстоятелства не може да се приеме,
че ищците са релевирали валидно възражение за прихващане, което
отговаря на изискванията на закона и с което са погасили вземанията на ответника
Тъй като изводите на двете съдебни
инстанции съвпадат и в упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивният съд е длъжен да потвърди обжалваното решение.
С
оглед изхода на делото на въззивникът не следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски. Двамата новоконституирани въззиваеми не
са представлявани пред настоящата въззивна инстанция,
поради което разноски не им се следват.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 190321 от 09.08.2017 г. по
гр.д.№ 12804/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 48-ми състав, вкл.в частта за
разноските.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.