Решение по дело №523/2019 на Софийски окръжен съд

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 19.02.2020 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО Г.ЕВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ И.

                                                                                              БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

при секретаря Ц. Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 523 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 51/05.03.2109 г. по гр.д. № 922/2017 г. Районен съд – гр. К. е отхвърлил предявените от Л.Л.Б. и А.А.П. срещу Б.В.И., И.З.И., И.В.И., З. П. Б., В.А.В., Б.А.Г. и М. Д. М., искове за признаване за установено, че ищците са собственици по наследство /всяка от тях на по ½ идеална част/ на следните недвижими имоти: УПИ ХХІІ-424 от кв. 17 по плана на с. Г., с площ 650 кв.м.,  и УПИ ХХ-424 от кв. 17 по плана на с. Г., с площ 1280 кв.м.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата са изложени подробни възражения срещу фактическите и правни изводи на районния съд. Изложени са подробни съображения за доказаност от събраните доказателства на правото на собственост на ищците върху процесните имоти на заявените от тях основания – наследство и евентуално придобива давност, както и за незаконосъобразността на решенията на ОСЗГ – гр. К. / решение № 13-2/24.06.2008 г. и решение № ФР313/11.11.2009 г./, легитимиращи ответниците като собственици на имот № 062029, в който попадат претендираните от ищците имоти. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго от въззивния съд, с което се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство на по ½ ид. част от процесните недвижими имоти, а евентуално – на основание придобивна давност.

В писмения си отговор ответниците по жалба оспорват същата и настояват обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

К.ски районен съд е бил сезиран с предявени от Л.Л.Б. и А.А.П. срещу Б. В.И., И.З.И., И.В.И., З. П. Б., В.А.В., Б.А.Г. и М. Д. М., искове за признаване за установено, че ищците са собственици на по ½ ид. част от следните недвижими имоти: УПИ ХХІІ-424 от кв. 17 на с. Г., с площ 650 кв.м., и УПИ ХХ-422, 424 от кв. 17 на с. Г., с площ 1280 кв.м.

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на Л. Й. П., починал през 2005 г. Твърдят, че в качеството му на ЕТ „А.-К. И. – Л. П.”, наследодателят им Л. Й. П. е придобил чрез покупко-продажби през 1995 г. следните недвижими имоти:  парцел ХХ-422 с площ от 600 кв.м., парцел ХХІ-424 с площ от 680 кв.м., и парцел ХХІІ-424 с площ от 650 кв.м., всичките находящи се в кв. 17 по плана на с. Г.. Тези три имота били предмет на реституция по ЗСПЗЗ, като реституираните собственици извършили разпоредителни сделки с тях, описани в исковата молба.  След закупуването им от ЕТ „А.-К. И.- Л. П.”, два от закупените парцели - ХХ-422 и ХХІ-424, били обединени в един общ парцел ХХ-422, 424 със заповед № 6/13.04.1997 г. на кмета на Община К.. Като собственик на трите имота Л. П., действащ като ЕТ, поставил обща тЕ. ограда на имотите и построил в обединения парцел ХХ- 422, 424 двуетажна жилищна сграда с площ 306 кв.м., която била узаконена през 1998 г.

Твърди се, че през декември 2016 г. по повод сигнал на Б.В.И. до РУ- К. и извършена проверка в ОСЗ - К., ищците разбрали, че собствените им имоти УПИ ХХ-422, 424 и УПИ ХХІІ-424 от кв. 17 по действащия регулационен план на с. Г. попадат в имот № 062029 по КВС на селото, който имот с решение по ЗСПЗЗ от 11.11.2009 г. бил възстановен на наследници на И. З. С. /ответниците по делото/. Ищците навеждат довод, че решението, с което имот № 062029 е възстановено на наследниците на И. З. С., е незаконосъобразно като постановено в противоречие с чл. 14, ал.1, вр. чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и с чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Сочат в тази връзка, че картата на възстановената собственост не е била съобразена с регулационните планове от 1931 г., 1983 г. и 1997 г. Навеждат довод, че е недопустимо два пъти да се възстановява правото на собственост върху едни и същи имоти. Отправено е искане съдът да упражни косвен съдебен контрол по отношение на законосъобразността на решението на ОСЗ, с което е възстановена собствеността върху имот № 062029 по КВС. В условията на алтернативност, ищците твърдят, че са собственици на процесните имоти на основание давностно владение, осъществявано от тях от 2005 г., към което е присъединено владението на техния наследодател от закупуването на имотите през 1995 г. до неговата смърт.

Въз основа на горните твърдения ищците са отправили искане за признаване за установено по отношение на ответниците Б.В.И., И.З.И., И.В.И., З. П. Б., В.А.В., Б.А.Г. и М. Д. М. / наследници на И. З. С./, че са собственици по наследство на по ½ ид. част от описаните имоти. Ако се приеме, че наследодателят на ищците не е бил собственик на процесните имоти на основание покупко-продажба, е отправено искане ищците да бъдат признати за техни собственици в посочените квоти на основание придобивна давност.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете. Навеждат възражение, че ищците не са станали собственици на процесните имоти на нито едно от заявените основания – реституция и последващи я транслативни сделки, както и придобивна давност. Твърдят, че ако действително е била възстановена собствеността върху имотите на наследниците на Г. А., то претендираните парцели не съвпадат фактически със земеделския имот на ответниците - няма застъпване между двете УПИ на ищците и техния имот № 062029. Излагат довод, че поради липсата на заповед за разширение на рагулационния план на с. Г., разширението било порочно. Ответниците оспорват твърдението на ищците за придобиване на части от имот № 062029 по давност, като твърдят, че те са владеели мястото след неговото възстановяване.

         Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            С решение № 46-5/30.07.1993 г. на ПК-гр. К. на наследниците на Г. Н. А. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот от 2684 кв.м., находящ се в строителните граници на с. Г. в кв. 17 и 21, имот № 422 от регулационния план, изработен през 1983 г., от който 690 кв.м. в парцел ХV, 720 кв.м. в парцел ХІV, 590 кв.м. в парцел ХІІІ, 34 кв.м. в парцел ХХІ и 600 кв.м. в парцел ХХ.

            С нот. акт № 27, т. І, дело № 29/1994 г. на съдия при КРС Е. Г.ева Т. като наследник на Г. Н. А. е призната за собственик на имот, придобит по реда на ЗСПЗЗ, а именно дворно място с площ 3,155 кв.м., съставляващо имот пл. № 422 от кв. 17 на с.Г., при съседи: от две страни път, парцел ХVІ-421, собственост на н-ци на Н. Г., парцел ХХІ – об. Посочено е, че 590 кв.м. от имота са урегулирани в парцел ХІІІ-422 с неуредени сметки по регулация за придаваемите 10 кв.м., 720 кв.м. са урегулирани в парцел ХІV-422, 690 кв.м. са урегулирани в парцел ХV-422 с неуредени сметки по регулация за придаваемите 10 кв.м., 585 кв.м. са урегулирани в парцел ХХ-422 с неуредени сметки по регулация за придаваемите 15 кв.м.

            С нот. акт № 35, т.І, дело № 35/1994 г. на нотариус при КРС Е. Г.ева отева е дарила на М. П. М. незастроено дворно място с площ 600 кв.м., съставляващо парцел ХХ-422 от кв.17 по плана на с. Г. с неуредени сметки по регулация за придаваемите 15 кв.м.

            С нот. акт № 8, т. ІІ, дело № 208/1994 г. на нотариус при КРС М. П. М. е продал на Д. С. Д. описания в горепосочения нотариален акт имот. С нот. акт № 91, т. ІІ, дело№ 293/1994 г. Д. С. Д. е признат за собственик по регулация на 15 кв.м., придадени към собствения му парцел ХХ от кв. 17 по плана на с. Г..

            С нот. акт № 72, т. ІІІ, дело № 473/1995 г. на нотариус при КРС Д. С. Д. и К. С. Д.а продали на ЕТ „А.-К. И. – Л. П.” незастроено дворно място – парцел ХХ-422 от кв. 17 по плана на с. Г., с площ 600 кв.м., при съседи: от две страни улица и парцел ХХІ-421.

            С решение № 120-2/06.10.1995 г. на ПК – гр. К. на наследниците на К. Г.. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот от 1518 кв.м., находящ се в строителните граници на с. Г. в кв. 1, имот № 424. Посочено е, че от имота са образувани парцели – ХХІІ-650 кв.м., ХХІ-646 кв.м., ХХІІІ-50 кв.м., ХVІІІ-4 кв.м. и ХVІІ-84 кв.м. и ХVІ-84 кв.м. Със заповед № 383/07.11.1995 г. на кмета на Община К. е наредено отписване от актовите книги и предаване на правоимащите лица на незастроено дворно място с площ 1518 кв.м., включено в горепосочените парцели с посочените площи.

            С нот. акт № 78, т. V, дело № 897/1995 г. н КРС Г. И., Ц. С., В. Н.в, Е. Н., М. С., И. Ф., Д. Н. и М. Д. са признати за собственици на парцел ХХІІ-424 с площ от 650 кв.м. и на парцел ХХІ-424 с площ от 680 кв.м., и двата в кв. 17 по плана на с. Г..

С договор за доброволна делба от 14.12.1995 г. горепосочените два имота /парцел ХХІІ-424 и парцел ХХІ-424/ са получени в дял от В. Н., М. С., И. Ф., Д. Н., М. Д. и Е. Н.

            С нот. акт № 181, т. ІІІ, дело № 582/1995 г. на нотариус при КРС горепосочените лица са продали Л. Й. П., действащ като ЕТ „А.-К. И.” парцел ХХІІ-424 с площ 650 кв.м. и парцел ХХІ-424 с площ 680 кв.м., и двата в кв. 17 по плана на с. Г..

            Видно е от представеното удостоверение за наследници, че Л. Й. П. е починал през 2005 г. и негови наследници са съпругата и дъщерята му – ищците по делото.

Представена е скица № 1478/27.11.06 г., изд. От Община К., на УПИ ХХ-422,424 по кадастралната карта на с. Г., одобрена със заповед № АБ-430/1983 г., видно от която този имот е с урегулирана площ 1280 кв.м., и в него е заснета двуетажна масивна жилищна сграда.

Според удостоверение изх. № АБ-У-381/27.02.07 на Община К., УПИ ХХ-422,424 и УПИ ХХІІ-424 от кв. 17 по действащия регулационен план на с. Г. е идентичен с имотите, описани в нот.актове № 72, т. ІІІ, дело № 473/95 г. и № 181, т. ІІІ, дело № 582/95 г.

            Представена е издадена от Община К. скица № 627/14.11.2016 г. на УПИ ХХ-422, 424 и на УПИ ХХІІ-424 съгласно кадастралния и регулационен план на с. Г., одобрен със заповед АБ-430/1983 г. и заповед 6/13.01.1997 г., според която УПИ ХХ – 422, 424 е урегулирана площ 1280 кв.м., а УПИ ХХІІ-424 с урегулирана площ 650 кв.м.

            Представен е акт за узаконяване № 51/26.05.1998 г., с който е узаконена построената от Л. Й. П. двуетажна жилищна сграда със застроена площ 306 кв.м. в парцел ХХ-422,424 по плана на с. Г..

            С решение № ФР313/11.11.2009 г. на ОСЗГ – гр. К. по преписка по заявление вх. № 351/19.06.2008 г. на Б.В.И., на основание чл. 18ж от ППЗСПЗЗ,  на наследниците на И. З. С. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху четири земеделски недвижими имоти, сред които е пасище, мера от 5,600 дка, в местността „Бачище”, съставляваща имот № 062029 по картата на землището. Представена е скица на имот № 062029 в землището на с. Г..

            От представеното удостоверение за наследници от 14.11.2017 г. е видно, че наследници на И. З. С. / починал през 1946 г./ са ответниците по делото.

             Представено е писмо на ОСЗ – гр. К. изх. № ВС-31-02/01.03.2017 г. до Б.В.И., според което имот № 062029 в землището на с. Г. е признат за възстановяване с решение на ОСЗ – К. № 13.1/24.06.2008 г. Със заявление № 353/16.04.2009 г. е поискано възстановяване на имота по т. 7 и т. 10 от решението на ОСЗ, като същият е идентифициран съгласно приложеното споразумение и схема на имот № 62028 със собственик „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ”, от който е отделен имот № 62029 с площ 5,600 дка, отговаряща на площта по решението на ОСЗ. Имотът е възстановен с решение на ОСЗ по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ № ФР313/11.11.2009 г. Възстановяването на имота е извършено преди предаването на имотите със собственик „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ” на Община К..

            Според писмо на Община К. изх. № 94-Б-44/29.03.2017 г. до Б.В.И., със заповед № АБ-430/15.12.1983 г. е одобрен застроителния, регулационен и кадастрален план на с. Г., а със заповед № 433/27.09.1989 г.  е одобрено разширението на ЗРК, като са образувани парцели ХІІІ- общ., ХІV- общ., ХV- общ., ХVІ- общ., ХVІІ- общ., ХVІІІ- общ. и ХІХ- общ. в кв. 17 и ХХ-общ., ХХІ-общ., ХХІІ- общ., ХХІІІ-общ., ХХІV- общ. и ХХV- общ. в кв. 21. След искане за нанасяне на имотни граници на имоти 420, 421, 422, 423, 424, 426, 427 и 428 в кв. 17 по плана на с. Г., в периода 1993 – 1995 г. са съставени актове за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план и са издавани решения на ПК за възстановяване право на собственост в съществуващи стари реални граници, като същите попадат в границите на описаните по-горе парцели. С решение № ФР313/11.11.2009 г. е възстановен имот № 062029 в землището на с. Г., който застъпва имоти, описани по-горе, възстановявани също с решения на ОСЗГ – гр. К.. Посочено е в писмото, че по издаваните решения от ОЗСГ е налице спор за материално право, който може да бъде решен по съдебен ред.

Представен е акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план от 28.06.96 г. на Община К., с който са заснети имоти пл. № 424 и 426 в регулационня план на с. Г. от 1983 г. и същите са записани на наследници на Н. К., както и акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план от 15.04.93 г., с който са заснети имоти пл. №  422 и 427  и същите са записани на Е. Г. Т..

            Според заключението на СТЕ на в.л. К. Н. от 22.03.2018 г., изготвено след съвместяване на КВС на с. Г. и регулационния план на селото за кв. 17 / с последна редакция от 1997 г./, УПИ ХХІІ-424 е в схема на застъпване с имот № 062029 с цялата с площ от 650 кв.м., а УПИ ХХ-422,424 от кв. 17 с площ от 1280 кв.м. не е в схема на застъпване с имот № 062029.

            Според допълнителното заключение на СТЕ на в.л. К. Н. от 25.04.2018 г., със заповед № АБ-430/15.12.1983 г. е одобрен застроителния, регулационен и кадастрален план на с. Г., като са образувани парцели ХІІІ-общ., ХІV-общ., ХV-общ., ХVІ-общ., ХVІІ-общ., ХVІІІ-общ., ХІХ-общ., ХХ- общ., ХХІ-общ., ХХІІ-общ., ХХІІІ-общ., ХХІV-общ. ХХV, кв. 21. Със заповед № 6/13.01.1997 г. /приложена към заключението/ са нанесени верни имотни граници на възстановените имоти и се преотреждат парцелите.  Не е намерена заповед № АБ-430/15.12.1983 г.

            Представена е служебна скица № 15/10.01.1997 г., от която е видно разположението на парцелите след нанасянето на верните имотни граници на възстановените имоти № 420, 421, 422, 423, 424, 426, 427 и 428 от кв. 17 по плана на с. Г. с горецитираната заповед № 6/13.01.1997 г.

            От приложената административна преписка по възстановяване на имот № 062029 се установява следното: Преписката е образувана по заявление № Л356 от 19.06.2008 г. на Б.В.И. като наследник на И. З. С., за възстановяване на 17 бр. земеделски земи – ниви и ливади, въз основа на съдебно решение. С приложеното в преписката решение от КРС от 09.04.2008 г. /влязло в сила на 05.06.2008 г./ е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ по отношение на ОСЗГ – гр. К., правото на възстановяване на наследниците И. З. С. върху 17 бр. недвижими имоти в землището на с. Г., описани в вид, площ и местност, и на наследниците на В. И. З. – върху 2 бр. земи, описани по вид, площ и местност. С решение № 13.2/24.06.2008 г. на ОСЗГ – гр. К. е възстановено правото на собственост на наследниците на И. З. С. в съществуващи стари реални граници върху 16 бр. земеделски имоти в землището на с. Г., установени с горното съдебно решение на КРС, като е отказано възстановяването на нива от 0,300 дка, находяща се в строителните граници на с. Г.. Със заявление № 353/16.04.2009 г. на Б.В.И. е поискано трасиране и/или заснемане и координиране на границите на имотите, възстановени с горното решение на ОЗСГ от 24.06.2008 г. По същото заявление вх. № Л352/19.06.2008 г. е постановено горепосоченото решение № ФР313/11.112009 г., с което на наследниците на И. З. С. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот № 062029.

Според заключението на СТЕ на в.л. Л. М. от 26.10.2018 г., извършено след оглед на място и съпоставка между КВС в землището на с.Г. и регулационния план на кв. 17 и 22, одобрен със заповед № АБ-430/1983 г. и попълнен със заповед № 6/13.01.1997 г., заснетата на място ограда на имота на Л. Й. П. се отклонява от регулационния план досежно УПИ ХХ-422 и УПИ ХХІІ-424, като отклонението е оК. 6 м. южната страна и оК. 3 м. в югозападния край на УПИ ХХІІ-224. Имотът на ответницие № 062029 по КВС с площ 5600 кв.м. се застъпва с УПИ ХХІІ-424 и частично с УПИ ХХ-424, като площта на застъпването е 766 кв.м., а застъпването по заснетата ограда и имот № 062029 по КВС е 849 кв.м. Към заключението е приложена комбинирана скица, в която са отразени границите на имот № 062029 по КВС /по кафявите линии/, границите на          УПИ ХХ-422 и УПИ ХХІІ-424 по регулационния план /със сини линии/ и площта по заснетата ограда на имота на Л. Й.ски / със зелени линии/.

От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

            Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено, че ищците са собственици на два урегулирани недвижими имота, а именно УПИ ХХІ-424  и УПИ ХХ-422, 424, и двата в кв. 17 по действащия регулационен план на с. Г..

            Така предявените установителни искове са допустими с оглед твърденията в исковата молба, че ищците са собственици на имотите на конкретни придобивни основания – наследство, прехвърлителни сделки и реституция по ЗСПЗЗ, евентуално – придобивна давност, както и че ответниците оспорват това тяхно право, легитимирайки се като собственици на имот /№ 062029/, в който ищците твърдят, че попадат части от техните имоти.

            Видно е от твърденията на ищците в исковата молба, че претендираните от тях имоти са били предмет на земеделска реституция по ЗСПЗЗ , както следва: в полза на наследници на Г. Н. А. с решение № 46-5/30.07.93 г. на ПК-К. е бил възстановен имот № 422 по регулационния план на с. Г. от 1987 г., в който е бил включен парцел ХХ – 422 с площ 650 кв.м., а в полза на наследниците на К. Г. К. с решение № 120/06.10.1995 г. е бил възстановен имот № 424 по същия план, в който са били включени парцели ХХІ-424 с площ 680 кв.м.  и ХХІІ-424 с площ 650 кв.м.

 От съвкупния анализ на представените писмени доказателства – решения № 46-5/30.07.1993 г. и № 120/06.10.1995 г. на ПК- гр. К., скици на имотите, актове за непълноти и грешки от 28.06.96 г. и от 15.04.93 г., писмо на Община К. изх. № 94-Б-44/29.03.2017 г., заповед № 6/13.01.1997 г. на кмета на Община К. за одобряване нанасянето на верни имотни граници на възстановени имоти, заповед № 383/07.11.1995 г. за отписване от актовите книги, констативните нотариални актове, както и от експертните заключения, може да се направи извод за регулационния статут на имотите, предмет на горепосочените решения на ПК-К.. С посочените решения на ПК са възстановени имоти в строителните граници на с. Г., определени със кадастралния, застроителен и регулационен план от 1987 г., по реда на  чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. От съдържанието на представените решения на ПК- гр. К. несъмнено се установява, че в полза на наследниците на Г. А. Н. е възстановен имот пл. № 422, в който са били включени няколко парцела, сред които УПИ ХХ с площ 600 кв.м., а в полза на наследниците на К. Г. Г. – имот пл. № 424, в който са били включени няколко парцела, сред които УПИ ХХІ с площ 646 кв.м. и УПИ ХХІІ с площ 650 кв.м. Имотите са индивидуализирани в решенията по начин, позволяващ идентифицирането им, поради което липсата на скици по чл. 13, ал. 6 или чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ не води до незавършеност на реституционната процедура. Издадените в полза на реституираните наследници на Г. А. и К. К. констативни нотариални актове досежно възстановените им с посочените решения на ПК-К. имоти, а именно:  нот. акт № 27, т. І, дело № 29/1994 г. и нот. акт № 78, т. V, дело № 897/1995 г., надлежно са легитимирали лицата, в полза на които са издадени, като собственици на имотите, предмет на нотариалните актове. Доказателствената сила на тези констативни нотариални актове не е оборена и те надлежно установяват правото на собственост на титулярите им върху посочените в тях имоти на основание земеделска реституция, извършена с решение № 46-5/30.07.1993 г. и решение № 120/06.10.1995 г. на ПК- гр. К.. Следва да се отбележи, че оспорилите исковете ответници не са заявили никакви конкретни възражения срещу материалната законосъобразност на издадените в полза на наследниците на Г. А. и К. К. решения на органа по земеделска реституция за възстановяване на имоти пл. № 422 и № 424. Наведените от тях с отговора на исковата молба възражения се свеждат до липса на идентичност /или застъпване/ на претендираните от ищците УПИ-та със собствения им земеделски имот, както и за недоказаност имотите да попадат в регулация. Както бе посочено по-горе, за статута на имотите, предмет на горепосочените възстановителни решения на ПК-К., а именно че същите попадат в урегулирана територия съобразно действащ към момента на постановяването им регулационен план на с. Г. от 1983 г., са налице достатъчно доказателства, независимо от липсата по делото на цитираната в скиците и в писмата на Община К. заповед АБ-430/15.12.1983 г., с която е одобрен застроителния, регулационен и кадастрален план на с. Г., въз основа на който са образувани парцелите в обхвата на имоти пл. № 422 и 424.  За наличието на посочената заповед извод може да се направи от останалите писмени доказателства по делото – скици на имотите, акт за нанасяне на верни имотни граници, актове за непълноти и грешки, заповед за отписване на имот № 424 от актовите книги, писмо на Община К., акт за узаконяване. Следователно, липсата /поради несъхраняване в архива на общината/ на посочената заповед, с която се одобрява плана на с. Г. преди възстановяването на имотите с посочените по-горе решения на ПК, сама по себе си не може да доведе от относими към спора последици, свързани с статута и идентичността на възстановените с посочените решения на ПК имоти с имотите, придобити от наследодателя на ищците, които са предмет на исковете.

След като е приключила реституционната процедура с позитивно решение за възстановяване на собствеността № 46-5/30.07.93 г. на ПК- гр. К. и снабдяването с констативен нотариален акт относно възстановения имот УПИ ХХ-422 от кв. 17 по плана на с. Г., реституираният собственик на имота Е. Т. се е разпоредила с него чрез дарение в полза на М. П. М., който от своя страна го е продал на Д. С. Д., а последният през 1995 г. е продал този имот на ЕТ „А.-К.-И. – Л. П.”

След като е приключила реституционната процедура с позитивно решение за възстановяване на собствеността № 120-2/06.10.95 г. на ПК-гр. К. и снабдяването с констативен нотариален акт относно възстановените имоти УПИ ХХІ-424 и УПИ ХХІІ-424 от кв. 17 по плана на с. Г., реституираните собственици на имотите /наследници на К. Г.. К./ са прекратили съсобствеността върху имотите чрез доброволна делба, като получилите ги в дял съделители са продали имотите през 1995 г. на ЕТ „А.-К.-И. – Л. П.”.

Така ЕТ „А.-К.-И. – Л. П.” е станал собственик на основание покупко-продажба на горепосочените три имоти - УПИ ХХ-422, УПИ ХХІ-424 и УПИ ХХІІ-424 от кв. 17 по плана на с. Г.. Установява се от представените към исковата молба скици, както и от заповед № 6/13.01.1997 г. за нанасяне на верни имотни граници на възстановените имоти пл. № 420, 421, 422, 423, 424, 426, 427 и 428 от кв. 17 по плана на с. Г., че с тази заповед парцели ХХ-422 и ХХІ-424 са обединени в един парцел – УПИ ХХ-422, 424.

Със смъртта на Л. Й. П. през 2005 г. придобитите от него имоти в качеството му на едноличен търговец са преминали в собственост на наследниците му по закон – ищците по делото Л.Б. и А.П.. Не са налице доказателства придобитото от ищците право на собственост да е било изгубено от тях чрез придобиването му от друг чрез някой от способите по чл. 77 от ЗС.

От заключението на СТЕ на в. л. Л. М., което съдът кредитира като компетентно и обосновано от приложените по делото доказателства и съпоставка между действащия регулационен план  и скицата на възстановения на ответниците с решение № ФР313/11.11.2009 г. на ОСЗ – гр. К.  имот № 062029 по КВС на землището с площ 5600 кв.м., се установява, че  така възстановеният на ответниците имот се застъпва изцяло с УПИ ХХІІ-424 и частично с УПИ ХХ-422, 424, като площта на застъпването е 766 кв.м. Видно е следователно, че на ответниците е възстановен имот, който е частично идентичен със собствените на ищците имоти, придобити от тях по наследство и разпоредителни сделки с реституирани собственици. Това частично припокриване на имотите е довело до настоящия спор между страните.

Без значение за релевантните за настоящия спор изводи е констатираното от вещото лице М. в заключението му обстоятелство, че е налице отклонение на метериализираната на място ограда на имота на Л. Й. П. от регулационния план досежно оградените две УПИ-та - ХХ-422 и ХХІІ-424, в югозападния край на УПИ ХХІІ-224. Предмет на установителните претенции на ищците са урегулираните поземлени имоти, като пространственият обхват на правото на собственост върху тях е определен с регулационния план. Фактическите граници на владяната от ищците площ, респективно дали те се отклоняват от регулационните граници на имота, нямат относимост към предмета на настоящото производство.

Постановеното в полза на ответниците решение от 11.11.2009 г. в частта му, с която на наследодателя на ответниците е възстановен имот № 062029 по картата на землището на с. Г., м. „Бачище”, представляващ пасище, мера от 5.600 дка, не може да се противопостави на ищците, тъй като същото е материално незаконосъобразно в тази му част. Съображенията за това са следните:

Решение № ФР313/11.11.2009 г. на ОСЗ – гр. К. е постановено при условията на чл. 18ж от ППЗСПЗ – за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници върху индивидуално определени имоти. Същото е предхождано от решение № 13.2/24.06.2008 г., с което е признато правото на възстановяване в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 16 бр. земеделски имоти, въз основа на влязло в сила съдебно решение в производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ по гр.д. № 425/2007 г. на К.ски районен съд. Видно е от съдържащото се в административната преписка заявление от 19.06.2008 г на Б.В.И. като наследник на И. З. С., че в него не фигурира имот в м. Бачище с площ 5,6 дка, като такъв имот не е бил предмет и на постановеното решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Всички заявени имоти /с изключение на нива от 0,300 дка, по отношение на която е постановен отказ/, за които със съдебното решение е признато правото на възстановяване на наследодателите на ответници, са били  признати за възстановяване с решение № 13.2/24.06.2008 г. на ОСЗГ. Действително, това решение има характер на т. нар. признавателно решение, а не е решение с конститутивно действие по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, доколкото в него имотите не са индивидуализирани по граници и съседи и същото не е придружено със скици. Това решение има значение относно определения в него начин на възстановяване на признатите за възстановяване имоти, а именно в съществуващи стари реални граници, и определя вида, местонахождението и площта на имотите. Видно е, че последващото решение № ФР313/11.11.2009 г., постановено по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ по същата преписка, на наследниците на И. З. С. са възстановени имоти, сред които е имот № 062029 в м. Бачище, с площ 5,6 дка, какъвто не бил предмет нито на заявлението, нито на съдебното решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и на предходното решение на ОСЗГ за признаване правото на възстановяване по образуваната по заявлението преписка. Така, възстановявайки имот в стари реални граници, с какъвто не е бил сезиран, органът по земеделска реституция е надхвърлил материалната си компетентност. На практика с процесното решение на ОСЗГ № ФР313/11.11.2009 г е възстановен имот в нови реални граници, което следва и от горецитираното писмо на ОСЗ – гр. К. изх. № ВС-31-02/01.03.2017 г. според което имот № 062029 е възстановен след идентифициране по сключено с правоимащите споразумение, в резултат на което от имот № 062028 със собственик „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ”, е отделен имот № 62029 с площ 5,600 дка, отговаряща на площта по решението на ОСЗ, както и от представената извадка от регистър на земеделските земи в землището на с. Г. по партидата на имот № 062029. Такова споразумение между заявителя по реституционната преписка и органа по възстановяване за възстановяване на различен от заявените и признати за възстановяване имоти под формата на „идентифициране” на имота, няма законоустановени последици в реституционната процедура. Съвсем отделен е въпросът, че в случая с оглед данните за наличие на влязъл в сила регулационен план, възстановеният на ответниците имот № 062029, който е бил „отделен” от имот № 062028, включен в земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ съгласно горецитираното писмо, незаконосъобразно е бил включен в регистъра на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, след като не е имал характер на земеделска земя, а е бил част от урбанизираната територия. Видно е от скицата към заключението на СТЕ на в.л. М., че почти целият възстановен имот № 062029 попада в територия, за която са отредени парцели. При това положение на практика с решението на ОСЗГ-гр. К. № ФР313/11.11.2009 г. е възстановен имот, включен в границите на урбанизираната територия на с. Г., определена с регулационен план, а същият е възстановен като земеделски и индивидуализиран по КВС, което е допълнително основание за незаконосъобразност на възстановителното решение. Не на последно място следва да се посочи, че по отношение на частта от възстановения на ответниците имот № 062029, попадаща в придобитите от наследодателя на ищците имоти - УПИ ХХІІ-424 и УПИ ХХ-422, 424, е била налице и пречката за възстановяване по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, поради което издаденото решение по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ № ФР313/11.11.2009 г. не може да породи конститутивното си действие. Установено е, че в придобитите от наследодателя на ищците имоти, включени в границите на урбанизираната територия, е извършено законно строителство, доказателство за което е представеният акт за узаконяване № 51/26.05.1998 г. на двуетажна жилищна сграда със застр. площ 306 кв.м. в парцел ХХ-422,424 по плана на с. Г..

         С оглед на горното, следва да се приеме за доказано правото на собственост на ищците върху процесните имоти на заявеното от тях главно основание – наследство и покупко-продажба, поради което предявените от тях установителни искове следва да бъдат уважени, като  се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство и покупко-продажба на процесните урегулирани поземлени имоти, респективно – всяка от тях на по ½ ид. част от имотите.

Поради несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат изцяло предявените искове.

         Предвид изхода на делото и направеното от жалбоподателите искане за разноски, ответниците по жалба следва да бъдат осъдени да им заплатят разноските за държавни такси в първата и въззивната инстанция, дължимият размер на които възлиза общо на сумата 75 лева, от които 50 лева държавна такса по исковете, опредЕ. съобразно цената на иска съгласно чл. 71, ал. 2, вр. чл. 69, ал.1 т. 2 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и респективно 25 лева за въззивно обжалване на решението. Ответниците по жалбата следва да заплатят на жалбоподателите и направените от последните разноски за внесени депозити за СТЕ в общ размер 500 лева, или общо дължимата от ответниците по жалба на жалбоподателите сума за разноски възлиза на 575 лева. Ответниците по жалба следва да бъдат осъдени да заплатят на пълномощника на жалбоподателите - адв. Б.Б. адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществена безплатна правна помощ в минималния размер, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо общо на сумата 978 лева за двете съдебни инстанции.

 

По изложените съображения Софийски окръжен съд

 

                                       Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 5 от 05.03.2019 г., постановено по гр.д. № 933/2017 г. на Районен съд – гр. К., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Л.Л.Б. и А.А.П. срещу Б.В.И., И.З.И., И.В.И., З. П. Б., В.А.В., Б.А.Г. и М. Д. М. /починал в хода на делото и заместен от наследниците му Е.И.Р.- М. и Е.М.Т./, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Л.Л.Б. и А.А.П. са собственици /всяка от тях на по ½ идеална част/ на основание наследство и покупко-продажба на следните недвижими имоти, находящи се в с. Г., обл. Софийска, а именно: УПИ ХХІІ-424 от кв. 17 по плана на с. Г., с площ 650 кв.м., и УПИ ХХ-422, 424 от кв. 17 по плана на с. Г., с площ 1280 кв.м.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Б.В.И., И.З.И., И.В.И., З. П. Б., В.А.В., Б.А.Г., Е.И.Р.- М. и Е.М.Т./ да заплатят на Л.Л.Б. и А.А.П. сумата 575 лева за разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, Б.В.И., И.З.И., И.В.И., З. П. Б., В.А.В., Б.А.Г., Е.И.Р.- М. и Е.М.Т./ да заплатят на адвокат Б.В.Б. от САК сумата 978 лева за осъществена безплатна правна помощ в двете съдебни инстанции.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.