№ 60
гр. Асеновград, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200003 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление № 72 от 06.12.2021г., издадено
от Директора на РИОСВ-Пловдив, с което на „***“ООД ЕИК:***, с адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Я. А. А. на основание чл. 136,
ал. 2. т. 4, във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
7000 лв.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. К.
се излагат аргументи за незаконосъобразност и необоснованост на
наказателното постановление и се твърдят обстоятелства, изключващи
състава на вмененото във вина административното нарушение. Навеждат се и
твърдения за допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила в процедурата по издаването му и се твърди
неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълна
отмяна на НП или алтернативно за редукция на санкцията до размера на
законовия минимум.
За въззиваемата страна, РИОСВ – гр.Пловдив, редовно призована, се
явява юрк. Садърски, който счита жалбата за неоснователна и моли да бъде
потвърдено НП като правилно и законосъобразно.
Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от
фактическа страна:
На 14.06.2021г. била извършена проверка от експерти на РИОСВ-
Пловдив на обект Електроцентрала за производство на електроенергия чрез
индиректно използване на биомаса собственост на „***“ ООД, находяща се в
с. Поповица общ. Садово. За експлоатацията на обекта дружеството имало
издадено Решение № 09-ДО-1094-00824.08.2015 г., в което е подробно
регламентирана технологията на извършване на процеса, използваните
1
съоръжения, както и под формата на разрешение пунктуално са поставени
условията, при което да се извършват дейностите по третиране на отпадъците.
Съгласно условията на разрешителното течната фракция следва да се извежда
и съхранява в 2 броя бетонни съдове с вместимост 15 000 куб.м., а твърдата
фракция се съхранява в обособена бетонова площадка. При проверката на
место в обекта се констатирало, че двата бетонови съда предвидени за
течната фракция не се използват, дори били празни и затревени, а течната
фракция се отвеждала и изсипвала в земно-насипна лагуна, която на практика
представлявала нива ограничена от едната страна с дига. За горното
нарушение на условията, поставени в разрешителното по третиране на
отпадъците на 21.07.2021 г. бил съставен АУАН срещу дружество „***“ ООД
Садово, като актът бил съставен в присъствието на упълномощен
представител адв. К.. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН било подадено писмено
възражение срещу АУАН, но същото било счетено за неоснователно и въз
основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на „Елит-95“ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 7000
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че така съставеният АУАН № 42 от 21.07.2021 г. отговаря
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно форма и съдържание и е съставен
от компетентен за това орган. Ето защо, същият е годно основание за
образуване на административно-наказателно производство съгласно чл. 36
ал.1 от ЗАНН. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено
е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от
закона форма е. Съдържа всички реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН.
Правилно описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 136,
ал. 2. т. 4 от ЗУО , която административно-наказателна разпоредба съдържа в
себе си и хипотезиса и санкцията. Този текст от закона предвижда
имуществена санкция в размер от 7000 лв. до 20000 лв. за юридическо лице,
което не изпълнява условията, определени в разрешението по чл. 35, ал. 1, т.
1 от ЗУО. В конкретния случай извършването на нарушението е установено
по несъмнен начин, тъй като при проверката на место на 14.06.2021 г. е било
очевидно, че двата бетонни резервоара, посочени в разрешението за
съхранение на течната фракция от отпадъците изобщо не се използват, а
същите се изливат в земно насипна лагуна образувана от тях. Явно е, че по
този начин условията поставени в разрешителното по отношение на течните
отпадъци не са изпълнени. Съгласно условията на разрешението течната
фракция следва да се съхранява в крайните резервоари за 180 дни.
Площадката за съхранение на отпадъците трябва да е бетонирана с цел по-
лесно почистване и защита на почвата от замърсяване, резервоарите да са
съоръжения с обваловка с обем съгласно нормативните изисквания,
участъците в които се разполагат течните отпадъци да са с непропускливи
покрития, и да са оборудвани със съоръжения и абсорбенти за събиране и
ограничаване на евентуални разливи, да е оборудвана с везна за измерване на
теглото на отпадъците и други. От друга страна в разрешението изрично се
забранява изхвърлянето на отпадъците извън местата и съдовете определени
2
за разделно събиране на всеки вид. Като не е изпълнило горните изисквания
дружеството – жалбоподател е реализирало състава на горното нарушение.
Правилно е определен и субекта на административно-наказателната
отговорност, а именно „***“ ООД, което е експлоатирало електроцентралата
и което е титуляр на издаденото в тази връзка разрешение за извършване на
дейности по третиране на отпадъци и съответно да носи отговорността при
неизпълнението на зададените условията за това.
При определяне размера на наказанието административно-наказващият
орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и правилно е преценил
вида и тежестта на нарушението, както и факта, че то е извършено за първи
път, като е определил размера на имуществената санкция в минималния
размер на предвидения в закона диапазон от 7000 лв., което обезсмисля
коментара за допълнителната и редукция.
В случая, не е налице и маловажност на нарушението по чл. 28 ЗАНН и
съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт.
Настоящият състав счита, че процесното деяние не се характеризира с по-
ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от посочения вид
поради факта, че едно от условията за третиране на отпадъците напълно е
пренебрегнато и то за продължителен период от време, което неминуемо е
довело до замърсяване на околната среда и водите, затова и с оглед характера
на засегнатите обществени отношения, случаят не може да се квалифицира
като маловажен.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Разноски не са претендирани от страните в настоящото
производство, нито са удостоверени такива като размер, поради което и съдът
не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед на изложените съображения, съдът намери обжалваното НП за
законосъобразно, обосновано и правилно, поради което и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 72 от 06.12.2021г.,
издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив, с което на „***“ООД ЕИК:***, с
адрес на управление: ***, представлявано от управителя Я. А. А. на
основание чл. 136, ал. 2. т. 4, във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление
на отпадъците е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 7000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3