Р Е Ш
Е Н И Е
№ 552
Гр. Перник, 04.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ
СИМЕОНОВА,
като разгледа административно дело № 716/2020 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 3, във вр. с ал. 1
от КСО.
Образувано е по
жалба, подадена от А.В.А., ЕГН ********** *** против Решение КПК –
69/23.10.2020
г. на директора на Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен
институт, с което е отхвърлена жалбата против разпореждане №
РВ-3-13-00801413/24.08.2020 г., издадено от
ръководител по контрола на разходите на ДОО в ТП – Перник на НОИ, с което е
разпоредено жалбоподателят да възстанови добросъвестно полученото парично
обезщетение, поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и
раждане в общ размер от 10399.64 лв. за периода от 26.06.2017 г.
до 11.11.2019 г.
Навеждат се
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради
съществено нарушение на административно-производствените правила и неправилно
приложение на закона. Твърди се, че контролиращият административен орган
неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл.
114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на получено
обезщетение. Посочва се, че жалбоподателката е работила при ****ЕООД, ЕИК **** по трудово
правоотношение, за което е имала валиден трудов договор и реално е
полагала труд, поради
което е задължително осигурено лице по смисъла на чл.
4, ал. 1 от КСО и има право да получи парично обезщетение за
времето, през което е била
неработоспособна,
поради общо заболяване, както и обезщетение за бременност и раждане.
Твърди се, че не и е осигурена възможност да участва в административното
производство, в което е издаден административният акт, предмет на съдебен
контрол, което е съществено нарушение на административно-производствените
правила.
Искането към съда е да отмени оспореното решение на Директора на ТП
на НОИ
– Перник и потвърденото с него разпореждане за възстановяване на добросъвестно
получени суми за обезщетение за общо заболяване и за бременност и раждане.
В съдебно заседание,
жалбоподателката,
редовно призована
не се е явиала и не е била представлявана. Докладвана е
молба, подадена от пълномощника и
– адв. П. - С.,
в която е заявено, че поддържа жалбата и моли решението на
директора на ТП на НОИ – Перник и потвърденото с него разпореждане на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО да бъдат отменени. Заявена е
претенция за присъждане на направените съдебни разноски съгласно приложен
списък.
В съдебно заседание,
ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С.,
оспорва жалбата. Излага аргументи за законосъобразност на оспорения акт.
Искането към съда е да отхвърли оспорването, като неоснователно.
Претенедира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен съд
– Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
В
съответствие с
чл.
4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, осигурителят ****ЕООД, ЕИК **** е представил
удостоверения, с вх. ********., **** **** ****
****относно правото за изплащане на
парично обезщетение на жалбоподателката за общо заболяване и за бременност и
раждане по болнични листове, както следва: Е20170809316 за периода от
26.06.2017 г. до 07.07.2017 г., Е20170809355 – от 16.10.2017 г. до 27.10.2017
г., Е20170809366 – от 11.12.2017 г. до 22.12.2017 г., Е20181413655 – от 04.05.2018
г. до 17.05.2018 г., Е20181230867 – от 18.05.2018 г. – 16.06.2018 г.,
Е20181736644 – от 17.06.2018 г. до 16.07.2018 г., Е20181736879 – от 17.07.2018
г. до 15.08.2018 г., Е20182188923 – от 16.08.2018 г. до 14.09.2018 г.,
Е20182189083 – от 15.09.2018 г. до 27.09.2018 г., Е20182148852 – от 28.09.2018
г. до 11.11.2018 г., Е20182772457 – от 29.10.2018 г. до 09.12.2018 г.,
Е2018569224 – от 10.12.2018 г. до 10.02.2019 г., както и за правото за
изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410
календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО от 10.02.2019 г. до 11.11.2019
г.
Данни по чл.
5, ал. 4 от КСО за периодите от 16.05.2017 г. до 15.04.2018
г. и от 23.04.2018 г. до 27.05.2019 г. за жалбоподателката са подавани от
осигурителя ****ЕООД.
Не е спорно между
страните, че за ползваните от А.В.А. отпуск
за временна неработоспособност за периодите 26.06.2017 г. – 07.07.2017 г.,
16.10.2017 г. – 27.10.2017 г., 11.12.2017 г. – 22.12.2017 г. , 04.05.2018 г. –
09.02.2019 г. и за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни за
периода 10.02.2019 г. – 11.11.2019 г. е получила парично обезщетение в общ
размер на 10399.64 лв.
Със заповед №
ЗР-5-13-00575229/06.06.2019 г. на ръководителя на ТП – Перник на НОИ на
основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е възложена проверка
по разходите на държавно обществено осигуряване на осигурителя ****ЕООД,
ЕИК ****
от контролен орган при ТП
– Перник на НОИ.
Установеното в хода и е обективирано в констативен протокол №
КВ-5-13-00724287/20.02.2020 г., съставен от контролен орган при ТП на НОИ –
Перник – старши инспектор по осигуряването. В него е отразено, че за периода
2013 г. – 2016 г. няма данни ****ЕООД да е подавал ГДД по чл. 92 от ЗКПО, както
и да са му извършвани ревизии и издавани ревизионни актове. Извършвани са му
проверки, при които е установено, че системно не е изпълнявал задълженията си
по ЗДДС и че не притежава в собственост дълготрайни активи. През периода
18.12.2012 г. – 30.11.2014 г. справки – декларации по ЗДДС са подавани в
законоустановения срок, като за времето от месец септември 2014 г. до месец
ноември 2014 г., те са били нулеви. Има регистриран и въведен в експлоатация
един брой касов апарат от 2013 г. до 29.03.2014 г. Дружеството е учредено на
04.12.2012 г., като собствеността му е прехвърлена на 06.06.2014 г. на А.К.М..
В качеството и на управител същата е поканена да се яви в ТП на НОИ във връзка
с извършваната проверка, но обратната разписка се е върнала невръчена, с
отразяване, че адресатът се е преместил. Чрез органите на ОДМВР – Перник е
установено, че лицето няма други регистрирани адреси на територията на
страната, както и такива, на които да пребивава. Към момента на прехвърляне на
собствеността на дружеството всички трудови договори с него са прекратени,
считано от 23.08.2014 г. От месец септември 2014 г. до месец декември 2014 г.
няма действащи трудови договори и не са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО.
През периода месец май 2015 г. – месец
август 2019 г. са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за 32 броя
сключени трудови договори с 31 броя лица. За същия период са подавани данни по
чл. 5, ал. 4 от КСО, като осигурителния доход на всички осигурени лица е близък
или равен на максималния за съответните години.
След месец август 2014 г. не са
установени обекти на дружеството, на които да е полаган труд. Не са публикувани годишни финансови отчети за
дейността на дружеството в търговския регистър. При проверка в информационната
система на НОИ е установено, че за периода от 2012 г. до 2019 г. няма данни за
внесени осигурителни вноски в приход на ДОО фондовете. По представени от
дружеството документи за периода от месец октомври 2015 г. до месец февруари
2019 г. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност и
майчинство на 9 лица на обща стойност 44355.81 лв. За 12 лица са регистрирани
заявления за парично обезщетение за безработица по прекратено трудово
правоотношение с ****ЕООД.
При така установеното, контролният орган
при ТП – Перник на НОИ е приел, че за времето от месец септември 2014 г. до
момента на проверката, ****ЕООД не е извършвало търговска дейност и
следователно не е имало необходимост от назначаване на лица по трудови правоотношения.
Прието е, че лицата, за които има трудови договори, сключени през този период
не са осъществявали трудова дейност и съответно не са имали качеството
осигурени лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова е предложено
да бъдат издадени задължителни предписания за заличаване на подадените от
осигурителя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за общо 31 броя лица, сред които и
жалбоподателката.
Със задължителни предписания №
ЗД-1-13-00724328/20.02.2020 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ –
Перник осигурителят ****ЕООД е задължен в срок от 20 работни дни, считано от
получаването им да подаде декларации за заличаване на неоснователно подадени
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за общо 31 броя лица, сред които под № 25 и
жалбоподателката – А.В.А. за периодите 16.05.2017 г. – 15.04.2018 г. и
23.04.2018 г. – 27.05.2019 г. Задължителните предписания са връчени по реда на
чл. 110, ал. 4, изр. последно от КСО чрез залепване на съобщение на табло за
съобщения в ТП на НОИ – Перник. Не са изпълнени доброволно. Затова на основание
чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. с писмо изх. № 1130-13-124#26/15.06.2020
г. директорът на ТП на НОИ – Перник е подал декларация образец 1 за заличаване
на данни, подадени от ****ЕООД за периода месец май 2015 г. – месец август 2019
г. Видно от писмо вх. № Ц1030-13-418#1/24.06.2020 г. данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени
за жалбоподателката от осигурителя ****ЕООД за периодите 16.05.2017 г. –
15.04.2018 г. и 23.04.2018 г. – 27.05.2019 г. са заличени на 19.06.2020 г.
При това положение
административният орган – ръководител на контрола по разходите на ДОО е приел,
че жалбоподателката
не е била
осигурена
за общо заболяване и майчинство и затова няма право на парично обезщетение за
времето, през което е ползвала
отпуск за временна неработоспособност за периодите 26.06.2017 г. –
07.07.2017 г., 16.10.2017 г. – 27.10.2017 г., 11.12.2017 г. – 22.12.2017 г. и
04.05.2018 г. – 09.02.2019 г. и за
бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни за периода 10.02.2019 г.
– 11.11.2019 г.
На основание чл. 114, ал. 2,
т. 2 и ал. 3
от КСО е издал разпореждане № РВ-3-13-00801413/24.08.2020
г., с
което я
е задължил да възстанови добросъвестно полученото от нея парично обезщетение
за временна неработоспособност за периодите 26.06.2017 г. – 07.07.2017 г., 16.10.2017
г. – 27.10.2017 г., 11.12.2017 г. – 22.12.2017 г. и 04.05.2018 г. – 09.02.2019
г. и за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни за периода
10.02.2019 г. – 11.11.2019 г.
в общ размер на 10399.64 лв. Разпореждането е връчено на адресата му на 10.09.2020 г. и в срока по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО е подадена жалба срещу него с
вх. № Ц1012-13-87/25.09.2020 г. до Директора на ТП на НОИ – Перник.
В срока по чл.
117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП-Перник на НОИ е издал
решение № КПК-69/23.10.2020 г., с което е
отхвърлил оспорването, като неоснователно. Решението на директора на ТП на НОИ
- Перник е предмет на съдебен контрол в настоящото производство
по жалба вх. № Ц1012-13-87#3/05.11.2020
г., подадена по пощата на 03.11.2020 г.
В хода на съдебното
обжалване не са събрани нови доказателства и не са установени факти, различни
от възприетите от административния орган и отразени в оспореното решение.
При
така приетото от фактическа страна, Административен съд – Перник, в
настоящия състав като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по
делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, от правна
страна намери
следното:
Жалбата е подадена
от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт
създава задължения, при спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на
основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Перник,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е
валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-13-87/25.09.2020 г., по реда на чл.
117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния инструктивен
срок по
чл.
117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от
компетентен орган съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – Перник на НОИ.
Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл.
59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност
съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал.
Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически
и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда,
срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно
получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност и
за бременност и раждане за остатъка от 410 календарни дни. В производството
по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правил, представляващи основание
за отмяната му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно Директорът
на ТП на НОИ – Перник е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено
от компетентен административен орган. Съгласно чл.
114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт. В настоящия случай разпореждане № РВ-3-13-00801413/24.08.2020 г. е издадено от
ръководител по контрол на разходите при ТП на НОИ – Перник, който е материално
и териториално компетентния административен орган да стори това съгласно
нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е
обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното
административно производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната
му. То е издадено след извършена проверка по реда на чл.
107 от КСО, приключила с
издаване на задължителни
предписания за заличаване на подадените от ****ЕООД данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО
по отношение на общо 31 броя лица, сред които и жалбоподателката.
Последната не е страна в това административно производство, поради което е
неоснователно оплакването и, че поради неосигуряване на възможност да участва в
него са нарушени правата и. Издадените задължителни предписания са влезли в
сила.
Заличаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е извършено
служебно по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. при наличие на
предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на задължително
предписание
по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО
от адресата му в определения срок. Заличените данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за жалбоподателката са за периодите – 16.05.2017 г. –
15.04.2018 г. и 23.04.2018 г. – 27.05.2019 г., в които тя е ползвала отпуск за
временна неработоспособност и за бременност и раждане за остатъка до 410
календарни дни. За ползваните отпуски е получила обезщетения по чл. 40, ал. 1
от КСО и по чл. 50, ал. 1 от КСО в общ размер на 10399.64 лв.
Съгласно
чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат
право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск, поради
временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 50, ал. 1 от КСО
осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично
обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 дни, от които 45 преди
раждането.
От
цитираните разпоредби следва, че една от кумулативно изискуемите предпоставки
за възникване на право за получаване на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО
и/или по чл. 50, ал. 1 от КСО е лицето да е осигурено за посочените
осигурителни рискове. Съгласно легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО „осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО
осигуряването на лицето започва от момента, в който то започне да упражнява
трудова дейност и продължава през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – т. 3 и т. 5
от КСО. В настоящия случай е установено, че през периодите 16.05.2017 г. –
15.04.2018 г. и 23.04.2018 г. – 27.05.2019 г. жалбоподателката не е упражнявала
трудова дейност при работодателя ****ЕООД и в изпълнение на влязъл в сила
административен акт – задължителни предписания № ЗД-1-13-00724328/20.02.2020
г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Перник данните, подавани за нея
от същия по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Следователно през времето,
през което тя е била неработоспособна, поради общо заболяване, бременност и
раждане не е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и
не е имала право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност
чл. 40, ал. 1 от КСО и парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50,
ал. 1 от КСО.
Затова е
законосъобразен изводът на административния орган, че изплатеното такова е получено без
основание, което е установено при условията на чл.
114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба
основание за възстановяване на добросъвестно получени суми е постъпили след
изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена
проверка са събрани доказателства, че през периодите
16.05.2017 г. – 15.04.2018 г. и 23.04.2018 г. – 27.05.2019 г. не е извършвала
дейност по
трудово правоотношение при ****ЕООД и съответно не е бил осигурено лице по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова подадените за него
данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени, в
изпълнение на влязъл в сила след изплащане на обезщетенията административен акт. Изложеното налага
извода за осъществяване на предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО
за издаване на разпореждане за възстановяване на получената сума за обезщетения
за временна неработоспособност и за бременност и раждане. Затова настоящият
състав намира, че административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден
при наличие на посочените в закона материални предпоставки и съответства на
относимите правни норми. Идентично е становището на контролиращият
административен орган, поради което издаденото от него решение е правилно и
законосъобразно. Оспорването му е неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от
спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата,
подадена от А.В.А., ЕГН ********** *** против Решение КПК –
69/23.10.2020
г. на директора на Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен
институт, с което е отхвърлена жалбата против разпореждане №
РВ-3-13-00801413/24.08.2020 г., издадено от
ръководител по контрола на разходите на ДОО в ТП – Перник на НОИ, с което е
разпоредено да бъдат възстановени добросъвестно получени обезщетения
за временна неработоспособност по болнични листове - Е20170809316 за периода от
26.06.2017 г. до 07.07.2017 г., Е20170809355 – от 16.10.2017 г. до 27.10.2017
г., Е20170809366 – от 11.12.2017 г. до 22.12.2017 г., Е20181413655 – от
04.05.2018 г. до 17.05.2018 г., Е20181230867 – от 18.05.2018 г. – 16.06.2018
г., Е20181736644 – от 17.06.2018 г. до 16.07.2018 г., Е20181736879 – от
17.07.2018 г. до 15.08.2018 г., Е20182188923 – от 16.08.2018 г. до 14.09.2018
г., Е20182189083 – от 15.09.2018 г. до 27.09.2018 г., Е20182148852 – от
28.09.2018 г. до 11.11.2018 г., Е20182772457 – от 29.10.2018 г. до 09.12.2018
г., Е2018569224 – от 10.12.2018 г. до 10.02.2019 г. и за бременност и раждане
за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО от
10.02.2019 г. до 11.11.2019 г. в общ размер от 10399.64 лв., като
неоснователна.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН ********** *** да заплати на
Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт сумата от
100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/