Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
гр. С., 18 декември
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на четвърти декември
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ПЕТРОВА
При секретаря Г.
Й. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 1511 по описа на съда за
Ищцата Д.Г.Г.,
действаща чрез своята майка и законен представител М.П.Я., твърди, че с решение
по гр.д. № 1689 по описа на СРС за
В предоставения му едномесечен срок ответникът Г.С.Г. заявява, че оспорва предявеният иск по размер, като изразява становище, че той е основателен до сумата от 160 лв. месечно. Твърди, че към момента работи на срочен трудов договор и получава минимална работна заплата, за която не е сигурен дали и колко ще бъде увеличена. Счита, че майката на ищцата взема кредити при неизгодни условия и определянето на такъв размер на претендираната издръжка цели получаването на допълнителни средства за покриване на задълженията ѝ по сключения договор за лизинг. От представените от ответника писмени доказателства може да се извлече твърдението му, че той също обслужва задължения по договор за кредит. Претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.
Ищцата Д.Г.Г. е
родена на *** г., от майка М.П.Я., и баща Г.С.Г.. Чрез решение № 586 от
22.11.2016 г. по гр.д. № 1689 по описа на СРС за
Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, като от изложените по – горе факти стана ясно, че визираната в разпоредбата промяна е действително налице. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към настоящия момент 560 лв., а от 01.01.2019 г. – 610 лв.). От представените от ответника писмени доказателства става ясно, че към настоящия момент той получава брутно трудово възнаграждение в размер на 861,18 лв., чийто нетен размер съставлява разликата между тази сума и данъка върху доходите в размер на 10 %, без да се приспадат суми за осигуровки (още по – малко в размер на 39 %), както счита процесуалния му представител, тъй като той е държавен служител и осигуряването му е за сметка на държавния бюджет. Ответникът обслужва и задължения към кредитна институция, разсрочени на месечни вноски в размер на 110 лв. всяка. При установяване възможностите на родителя следва да се съобрази и притежаваната от него земеделска земя с площ от 5 дка, доходите от която са отразяват макар в минимална степен върху неговата материална обезпеченост. При тези данни съдът счита, че финансовите възможности на ответника му позволяват да поеме в пълна степен задълженията си спрямо издръжката на своята дъщеря, тъй като възнаграждението му е достатъчно, за да отдели сумата от 250 лв. месечно за детето си, като заедно с това покрие разходите по задоволяване на собствените си материални нужди (т.е. 500 лв. за собствените му нужди и 250 лв. за половината от издръжката на ищцата). Съдът не споделя опасенията на му, че претендираната в настоящото производство сума съществено надхвърля средствата, необходими за обезпечаване потребностите на ищцата и че голяма част от нея неминуемо ще бъде изразходена за задълженията на нейната майка, тъй като исковата претенция съответства на необходимата за детето издръжка, която ответникът неоснователно занижава, считайки, че разходите за нуждите му могат и следва да бъдат ограничени до по – ниски стойности. Необходимостта от ограничения (например заради задължения към кредитни институции) следва на първо място да засегне разходите за нуждите на самия родител, докато редуцирането на разходите за детето би могло да се предприеме като крайна мярка при финансови затруднения, а не първостепенна по време и по значимост такава. Несериозни са доводите на ответника, че майката не управлява рационално бюджета си и извършва неоправдани разходи, тъй като от нея не може да се изисква да изразходва доходите си така, че да поеме по – голямата част от финансовите задължения за детето, при положение че при нормални обстоятелства участието и на двамата родители в обезпечаване на потребностите му следва да бъде равностойно и дори би могло да се коментира намаляване на финансовата тежест за отглеждащият родител с оглед компенсиране на по – големия му фактически принос в грижите за детето (в този смисъл например решение № 204 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2664/2014 г., III г.о.). Обстоятелството, че преди завеждането на иска ответникът е заплащал част от разходите за издръжката на дъщеря си извън сумата по определената към този момент издръжка доказва единствено, че тази сума е крайно недостатъчна и следва да бъде значително увеличена, вместо да се разчита, че той доброволно и в бъдеще ще покрива допълнителна част от разходите, което всеки път би зависило от собствената му преценка и желание. Кредитните задължения на ответника следва да се отразят върху размера на средствата, полагащи се за собствената му издръжка, а не тази на детето, която стана ясно е от първостепенно значение и не следва да бъде намалявана поради ангажирането на родителя с договори за заем, усвоени за негови лични нужди (в този см. решение № 559 от 26.02.1970 г. по гр.д. № 37/1970 на ВС, II г.о., определение № 1099 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3997/2014 г., IV г.о., решение № 92 от 25.04.2019 г. по в.гр.д. № 12/2019 г. на ОС – Р., решение № 904 от 18.07.2019 г. по в.гр.д. № 1167/2019 г. на ОС – В. и др.). Поради изложените причини предявеният иск следва да се уважи в пълен размер, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар. Поради уважаването на иска претенцията на ответника за присъждане на деловодни разноски следва да се остави без уважение, като на основание чл. 78, ал. 6 ГПК същият следва да заплати в полза на съда държавна такса върху определената издръжка в размер на 201,60 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера
на издръжката, определена със споразумение, одобрено чрез решение № 586 от
22.11.2016 г. по гр.д. № 1689 по описа на СРС за
ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплаща на дъщеря си Д.Г.Г. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.П.Я. с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лв.), считано от 16.10.2019 г., заедно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Г.Г. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.П.Я. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 500 лв. (петстотин лв.) за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.С.Г. с ЕГН ********** *** за присъждане на деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 201,60 лв. (двеста и един лв. и 60 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 18.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/