Решение по дело №2873/2022 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш     Е     Н     И     Е

 

№                 /      .02.2023 год.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав

На деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година 

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

РАЛИЦА АНДОНОВА

 

Секретар: Светла Великова

Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД №2873 по описа на съда за 2022 година,

За да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. От АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Пасат 2018“ ЕООД – гр.Варна, представлявано от управителя И.Й.И., ЕГН **********, против решение №1458/07.11.2022г по АНД № 2484/2022г по описа на РС – Варна, ХХIХ с-в, с което е потвърдено издаденото от началника на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация” – Варна НП №23-0000079/14.02.2022г и наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 200лв. на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвПр. Касаторът релевира основанието на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, оспорвайки изводите на ВРС за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП; твърди и неправилно избрана санкционна норма, оттам – и завишен размер на санкцията, и настоява за отмяна на решението на ВРС и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Касационният ответник, надлежно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

 

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

           

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че „Пасат 2018“ ЕООД притежава Удостоверение №11073 за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. На 17.11.2021г до представляващия го била изпратена покана от директора на РД „АА“ – Варна за представяне на документи за извършване на комплексна проверка за транспортната дейност на дружеството за периода 01.01.2021г – 30.10.2021г, вкл. всички пътни книжки на автомобилите, с които се извършва таксиметров превоз. След своевременното представяне на изисканите документи, в хода на проверката им било установено, че на 16.06.2021г дружеството е извършило таксиметрова дейност – 11 броя курсове с оборот 77.99лв, с л.а. „Дачия“ с рег. *****, кат.М1, за който нямало издадено валидно удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници. За това нарушение, квалифицирано по чл.34 т.7 вр.чл.21 ал.1 т.3 пр.2 от Наредба №34/06.12.1999г на МТ за таксиметров превоз на пътници,  компетентното длъжностно лице съставило АУАН от 06.01.2022г против дружеството, предявен и връчен на управителя И.И. без възражения; такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП от 14.02.2022г, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвтПр. наложил на дружеството имуществена санкция в абсолютния размер от 200лв.  

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, от правна страна ВРС приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на съответните срокове по чл.34 от ЗАНН, както и че съдържат минимално изискуемите за редовността им от формална страна реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Конкретно съдът е приел, че в акта и в постановлението се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото нарушение, при което е налице единство между фактическото му описание и юридическата квалификация. От това съдържание е недвусмислено ясно в какво се изразява вмененото нарушение – извършване на таксиметрова дейност на 16.06.2021г в гр.Варна с индивидуализиран л.а., за който няма издадено валидно удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници; описани са и доказателствата, удостоверяващи нарушението. Съдът обсъдил възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, изразяващо се в липса на посочени в акта и в постановлението имена на водача на таксиметровия л.а. като приел, че такова не е необходимо, защото то не е свързано с обективната съставомерност на нарушението. По приложението на материалния закон въззивният съд приел, че нормата на чл.34 т.7 от Наредба №34/0612.1999г вменява задължение на превозвача да извършва таксиметров превоз на пътници само с автомобили, които отговарят на изискванията на чл.21 от Наредбата, която пък регламентира тези изисквания, а конкретно неговите ал.1 т.3 изискват издадено валидно удостоверение за техническата му изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници. Така предходният съдебен състав приел, че нарушението освен безспорно доказано е и правилно квалифицирано, като субектът на отговорността също е правилно избран. В заключение съдът изложил съображенията си за отказа да квалифицира конкретното нарушение като маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН, и потвърдил изцяло НП.

Настоящият касационен състав преценява така достигнатите правни изводи по същество на предходния като доказателствено обвързани, обосновани, правилни и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Възраженията, обективирани с касационната жалба, са идентични с тези във въззивната, а проверяваното решение на ВРС съдържа мотивирани отговори на всяко едно от тях.

Първото възражение касае липсата на посочени в АУАН и в НП три имена на водача, управлявал процесния таксиметров л.а. на 16.06.2021г, нито датата на дневния отчет, нито факта, че таксиметровия превоз е бил извършван от водача от името на „Пасат 2018“ ЕООД по силата на договор за франчайз между страните. Както правилно е посочил и ВРС, никой от тези факти не е елемент от обективния състав на нарушението – поради това наличието или липсата им в АУАН и в НП не променят съставомерността и доказаността на осъщественото от превозвача „Пасат 2018“ ЕООД административно нарушение. За АНО не съществува задължение по см.чл.57 от ЗАНН да включи такива ирелевантни за ангажиране на административнонаказателната отговорност факти в текста на акта и на постановлението, поради което липсата им там няма стойност на процесуално нарушение, още по-малко – на съществено такова. Впрочем самият представляващ санкционираното дружество не е посочил защо счита тази липса за съществена – неговото право на защита по никакъв начин не е нито ограничено, нито осуетено от тази липса, защото съдържанието на АУАН и НП е достатъчно конкретно и изчерпателно по начин, гарантиращ възможността за транспортното дружество да разбере какво нарушение им се вменява, и да ангажира адекватно защитата си. Формулирано по различен начин – включването на претендираното от касатора съдържание в акта и в постановлението не би довело до по-различен или по-благоприятен резултат за нарушителя, например – до отпадане на отговорността му за осъщественото нарушение.

Неоснователно е и възражението за неправилна правна квалификация на нарушението и за неправилно избрана санкционна норма. Текстът, съдържащ предписанието за задължително поведение – чл.21 ал.1 т.3 пр.2, е част от Наредба №34/06.12.1999г за таксиметровите превози – подзаконов нормативен акт по приложението на специалния Закон за автомобилните превози, и съответстващата й санкционна разпоредба е субсидиарно приложимата такава на чл.105 ал.1 от ЗАвтПр, предвиждаща имуществена санкция в размер на 200лв. за превозвач, а не твърдяната обща норма на чл.181 от ЗДвП, която урежда отговорността на собственик на обикновен л.а. – физическо лице, или длъжностно лице, което не представи в определения срок ППС за технически  преглед. Поради това липсва основание за преквалификация на осъщественото от „Пасат 2018“ ЕООД като транспортно дружество нарушение – от такова по специалния ЗАвтПр. в такова по общия ЗДвП.

На последно място следва да бъде отбелязано, че действително в решението на ВРС се съдържа твърдение за неправилно приложение на материалния закон при издаване на процесното НП, а в последствие са изложени мотиви за обратното. То обаче не предизвиква объркването, претендирано от касатора, тъй като с диспозитива си съдебният състав еднозначно е потвърдил изцяло НП с наложената им имуществена санкция.

Искания за разноски не са направени.

Така мотивиран и съобразно компетенциите си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съдебен състав

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1458/07.11.2022г по АНД № 2484/2022г. на Районен съд – Варна, ХХIХ с-в, с което е потвърдено издаденото от началника на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация” – Варна НП №23-0000079/14.02.2022г и наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 200лв. на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвПр.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        2.