Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 75
30.06.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на четвърти
май две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №839 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се обжалва Решение №192
от 15.01.2020г., постановено по гр.д. №3348/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
наложил
мярка за защита на И.К.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, и на К.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********, срещу домашно
насилие, осъществено от К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, на 24.04.2019г.,
когато ответникът К.Г.Г., ЕГН: **********, предизвикал конфликт с И.К.Г. ЕГН: **********, който
бил чут и от детето на страните К.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********, като:
-
е
задължил К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие по молба от И.К.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, лично и като майка и законен представител на К.К.Г., роден на ***г.,
ЕГН: **********.
-
е
забранил на К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да приближава на по – малко
от 50 /петдесет/ метра жилището на И.К.Г. ЕГН: **********, с адрес: ***, за
срок от три месеца, считано от датата на постановяване на решението –
13.01.2020 година.
Постановeно
е да се издаде съдебна заповед за защита.
Посочено е, че заповедта подлежи на
незабавно изпълнение.
Указано е на полицейските органи да следят
за изпълнението на заповедта.
Предупреден е К.Г.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че на основание чл.21, ал.3
от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
Прокуратурата.
Указано е, че заповед за незабавна защита,
издадена на основание определение от 03.05.2019г., постановено по гражданско
дело №3348 по описа на Бургаски районен съд за 2019г., има действие до издаване
на заповед за защита и отказ за издаване на заповед, съгласно настоящото
съдебно решение.
Оставена е без уважение молбата от И.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, като майка и законен представител на детето Г.К.Г.,
роден на ***г., ЕГН: **********, за налагане на мярка за защита на детето Г.К.Г.,
роден на ***г., ЕГН: **********, срещу домашно насилие психическо и емоционално
насилие, осъществено от К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез манипулация
на детето и отчуждаването от майка му, както и поради това, че е осъществил
насилие по отношение на другото дете на страните К.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********,
в присъствието на брат му Г.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********.
Оставена е без уважение молбата от И.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, като майка и законен представител на детето К.К.Г.,
роден на ***г., ЕГН: **********, за налагане на мярка за защита: Задължаване на
ответника да приближава на по – малко от 50 метра жилището, училището и местата
за социални контакти на детето К.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********, за
това, че на 24.04.2019г. ответникът К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
предизвикал конфликт с И.К.Г. ЕГН: **********, с адрес: ***, който бил чут и от
детето на страните К.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********, поради изтеклия
срок от налагане на тази мярка с определението за незабавна защита от 03.05.2019
година, постановено по настоящото дело.
Оставена е без уважение молбата от И.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, като майка и законен представител на детето К.К.Г.,
роден на ***г., ЕГН: **********, за налагане на мярка за зашита на детето К.К.Г.,
роден на ***г., ЕГН: **********, срещу домашно насилие, осъществявано от К.Г.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за това, че ответникът е удрял детето на дата,
която то не може да посочи, което било споделено от него на майка му на
21.04.2019г.; за това, че на дата, която детето не може да посочи, ответникът
по молбата го сграбчил зверски за дрехата отпред на гърдите и го завлякъл в
другата стая, което то споделило с майка си на 02.05.2019г.; за това, че детето
е манипулирано от баща си и се страхува да отиде при нея.
Наложена е на К.Г.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, глоба в размер на 200 /двеста/ лв., за това, че на 24.04.2019г. предизвикал
конфликт с И.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, който бил чут и от детето на
страните К.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********.
Осъден е К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес:
***, да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер 25 /двадесет
и пет/ лв.
Оставена е без уважение молбата от И.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, лично и като майка и законен представител на децата
Г.К.Г., роден на ***г., ЕГН ********** и К.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********,
за налагане на мярка защита срещу домашно насилие, осъществявано от К.Г.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез налагане на мярка за защита: задължаване да
посещава специализирана програма за извършители на насилие.
Осъден е К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес:
***, да плати на И.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,, сумата от 325 /триста
двадесет и пет/ лв., представляваща разноски, направени по водене на делото.
Осъдена е И.К.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да плати на К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 470 /четиристотин
и седемдесет/ лв., представляваща разноски, направени по водене на делото.
Оставена е без уважение претенцията от К.Г.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за
осъждане на И.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да му плати разноски,
направени по водене на делото, за разликата между присъдената на това основание
сума от 470 /четиристотин и седемдесет/ лв., до пълния предявен размер от 5020 /пет
хиляди и двадесет/ лв.
Оставена е без уважение претенцията от И.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за осъждане на К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес:
***, да ѝ плати разноски, направени по водене на делото в размер
разликата между присъдената на това основание сума от 325 /триста двадесет и
пет/ лв., до пълния предявен размер от 1227 /хиляда двеста двадесет и седем/ лв.
В жалбата се изразява недоволство срещу
първоинстанционния съдебен акт, в частите, с които районният съд е наложил
спрямо К.Г. мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН и е издал заповед
за защита, както и в частта относно наложената глоба на ответника в размер на
200 лв. Твърди се, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон, при допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените
правила и необосновано. На първо място се сочи, че районният съд, в нарушение
на разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, е извършил избирателен и непълен анализ
на събраните по делото доказателства. Изложени са съображения, че съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение на правилата относно допустимите
доказателствени средства и преценката на доказателствата. Сочи се, че
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не следва да бъде ценена, тъй като не
съставлява лично удостоверяване на факти, представляващи претърпяно лично от
деклариращия домашно насилие. Посочва се, че настоящото производство представлява
злоупотреба с право на защита от страна на молителката, а не цели реално
изпълнение на целите на ЗЗДН. Твърди се, че съдът е направил извод за
осъществено насилие единствено въз основа на подадената декларация, в която са
възпроизведени неверни факти. Сочи се още, че наложените мерки за защита не
съответстват нито на извършеното, нито на целта на закона, нито на интересите
на засегнатите лица. Изложени са обстойни доводи, че акт на домашно насилие
изобщо не е бил извършван от страна на ответника. Твърди се, че разпоредбата на
чл.13, ал.3 от ЗЗДН не създава презумпция за вярност на декларираните факти, а
само облекчава доказването и то при условие, че се търси лична защита и липсват
каквито и да е други доказателства. На последно място се посочва, че по делото
е била постановена привременна защита, която сериозно е ограничила свободата на
придвижване и правото на личен и семеен живот на ответника за срок от повече от
осем месеца. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните части и постановяване на решение, с
което исканията
на молителката да бъдат отхвърлени изцяло. Иска
се да бъдат възложени в тежест на молителката направените от въззивника
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от И.К.Г., чрез пълномощника адв. Йорданка Бекирска - САК, с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Оспорват се възраженията на въззивника относно
доказателствената стойност на декларацията по чл.9 от ЗЗДН. Посочва се, че
районният съд е издал заповедта за защита не само въз основа на декларацията, а
и въз основа на останалите събрани по делото доказателства. Оспорват се и
твърденията, че наложената мярка е непропорционална и прекалено тежка, както и че
възпрепятства контактите между бащата и детето К., като се посочва, че мярката
е най-леката измежду всички мерки по чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Оспорват се и
твърденията, че по делото няма доказателства за извършено насилие от страна на
бащата спрямо детето. Иска се от съда да отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и недоказана. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна. Не са ангажирани доказателства.
По делото е постъпила и насрещна въззивна
жалба от И.К.Г., чрез пълномощника адв. Йорданка Бекирска, с която се обжалва
първоинстанционния съдебен акт в частите, с които е отхвърлена молбата за
защита по отношение на детето Г.Г., както и по отношение на постановените мерки
за защита на детето К.Г., като се претендира тяхното изменение. На първо място
са изложени теърдения за системно извършване на домашно насилие от страна на
бащата спрямо двете деца. Твърди се, че районният съд неправилно е определил
предмета на делото, като е приел, че се касае за домашно насилие, извършено на
конкретна дата – 24.04.2019г. Твърди се, че насилието спрямо К. е извършвано от
момента на неговото отвличане от САЩ, до издаване на заповедта за незабавна
защита, с която се прекратява насилието спрямо него, а насилието спрямо другото
дете – Г., продължава и към настоящия момент. По отношение на Г. се сочи, че е
жертва на постоянно и непрекъснато домашно насилие във всичките му проявни
форми от страна на въззивника. Твърди се, че има влязло в сила решение на
Софийски апелативен съд, с което е постановено незабавното предаване на двете
деца на майката и връщането им в САЩ, където е тяхното обичайно
местопребиваване, но бащата отказва да го изпълни, като е подал молба за
отмяната му пред ВКС. Изложени са твърдения, че бащата е прекъснал изцяло
връзката между майката и детето Г. и целенасочено отдалечава детето от майката.
Изразява се недоволство и по отношение на разноските в първоинстанционното
производство, като се твърди, че възнагражденията на вещите лица са прекомерни
и се иска да бъдат намалени до разумен размер от съда. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена молбата за защита по
отношение на Г.Г., както и изменение на мерките по отношение на детето К.Г.,
като бъде наложена мярка, която да съответства на упражненото спрямо него
насилие. Претендира се намаляване на възнагражденията на вещите лица, тъй като
същите са определени след постановяване на решението, оставят страните в
процесуална изненадата и са прекомерно високи. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
на насрещната въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна и се
претендира оставянето ѝ без уважение. Оспорва се като невярно
твърдението, че К. е жертва на физически посегателства, заплахи, манипулиране и
опити за родителско отчуждение от страна на бащата. Твърди се, че към настоящия
момент детето се намира извън страната, като по този повод е подадена молба от
ответника с искане за международно издирване на К.. Издадено е удостоверение с
рег. №251000-1904 от 28.01.2020г. от ОДМВР Бургас, от което е видно, че детето
е напуснало страната на 12.01.2020г. през ГКПП Аерогара-София, заедно с майка
си. Посочва се, че след като детето не се намира в страната, то на практика е
постигната целта на исканата мярка и претендираното с насрещната въззивна жалба
увеличение се явява безпредметно. Акцентира се върху обстоятелството, че
постановената привременна защита е продължила достатъчно дълго време, за да се
иска още увеличаване на този срок. На следващо място се оспорват твърденията в
насрещната въззивна жалба, че детето Г. е жертва на домашно насилие във
всичките му форми и че принудително са ограничени правта му на личен живот и
свобода. Изложени са твърдения, че настоящото производство цели да ускори връщането
на децата в САЩ, както и решаване на имуществени спорове между двете страни, а
не реално изпълнение на целите на ЗЗДН. Претендира се оставяне без уважение на
насрещната въззивна жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваните от молителката части. Претендира се да бъдат възложени в нейна
тежест направените от ответника съдебно-деловодни разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба за редовни и допустими. Подадени са в срок,
от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание от
въззивникът-ответник К.Г.Г. се явява лично и с адв. Христова, поддържат
въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът-ищец И.Г.,
редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Бекирска, която оспорва
въззивната жалба на ответната страна и поддържа насрещната въззивна жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд се е произнесъл по молба с
правно основание чл.8, ал.1, т.2 от ЗЗДН.
Производството пред първата инстанция е
започнало по молба за издаване на заповед за незабавна защита, подадена от И.К.Г.,
в качеството си на законен представител на К.К.Г. и Г.К.Г., срещу К.Г.Г., с
която се иска от съда да издаде заповед за незабавна защита, с която да наложи
следните мерки: да се задължи К.Г. да се въздържа от извършване на домашно
насилие; да му се забрани да приближава жилището, в което живеят молителката и
децата ѝ, училището на децата и местата на децата за социални контакти и
отдих; да бъде определен от съда режим на лични контакти между децата и баща им
в контактен център в присъствието на психолог; да се задължи бащата да посещава
специализирана програма за извършители на насилие в „Център за превенция на
насилието и престъпността. Иска се от съда да признае съдебните заповеди и
решения от съда във Флорида, където са уредени отношенията между страните,
както и между бащата и децата. Твърди се, че в случая е налице поредица от
инциденти, които значително са навредили на двете деца. Ангажирани са
доказателства.
Твърди се в молбата, че молителката и
ответника живеят и работят във Флорида, САЩ, но са разведени от януари 2019г.,
като от брака си имат родени две деца: Г.К.Г. и К.К.Г., които са родени в САЩ и
са американски граждани. Твърди се, че по време на бракоразводния процес между
страните молителката получила първата съдебна заповед за защита срещу ответника,
която била удължена след първото по делото заседание. Сочи
се, че съдът разрешил на ответника да пътува заедно с двете деца до България,
за да видят дядо си по бащина линия. Бащата следвало да върне децата на
08.01.2019г. в САЩ, но не го направил. Твърди се, че с решението за развод, се
предоставя упражняването на родителските права по отношение на децата на
молителката. Изложени са подробни съображения, че децата са силно манипулирани
от баща си и се страхуват да отидат при нея, защото той ги заплашва, като им повтарял,
че тя ще ги отвлече и ще ги отведе в САЩ.Излагат се следните конкретни актове
на домашно насилие:
На 21.04.2019 година, около 10,00 часа,
молителката и детето на страните К.Г. разговаряли. Детето й споделило, че се
страхува да ходи при баща си, защото баща му го заплашва с наказание и бой.
Молителката попитала детето дали баща му го бие и тогава детето й разказало, че
докато били в детски център бутнало без да иска едно момиченце и тогава възпитателката
му направила забележка пред баща му. След като се прибрали той започнал да го
бие. Детето казало на майка си: „На
третия път започнах да викам“. След това ответникът го накарал да се извини и
детето го направило, бащата го успокоил и му казал да не казва на никого за
това. След дадени указания, молителката заявява, че детето не може да посочи
дата, на която се е случило това.
На 24.04.2019 година молителката и детето К.Г.
били на гости на леля й, заедно с родителите й. В 19,08 часа ответникът й се
обадил по телефона чрез Вайбър, за да говори с детето посредством
видеоразговор. Започнал да му казва да не се притеснява и че скоро ще дойде да
го вземе. Тогава детето се разстроило и разплакало. Молителката взела телефона,
а ответникът започнал да й крещи, че тя е отвлякла детето им. Тя му напомнила,
че той е нарушил съдебните заповеди като не й е върнал децата. Тогава К.Г. я
заплашил с думите: „Ти повече К. няма да го видиш“. В уточнителна молба молителката
посочва, че детето е чуло конфликта между родителите си.
В молба от 03.05.2019г., година И Г.
посочва, че на 02.05.2019г., година детето К. й споделило, че имало случай при
който баща му го сграбчил зверски за дрехата отпред на гърдите и го завлякъл в другата
стая. Тогава детето се напикало от страх. Когато ответникът разбрал това
започнал да крещи, че ще го побъркат. Детето не си спомня точната дата на този
случай, както и не си спомня точната дата, за която посочва, че бащата го е бил
след случая в детския кът.
В молбите си до съда молителката излага подробни
твърдения за състоянието, в което се намират децата и по-конкретно, че са
манипулирани от баща си, страхуват се от него и правят само това, което той им каже. Молителката счита, че децата са
подложени на емоционално, физическо и психическо насилие от страна на баща си. По отношение на детето Г.Г., което е на 12 години се посочва, че не
желае да се вижда с нея, както и да разговарят по телефона. Посочено е още, че той е подал жалба срещу нея в Дирекция
„Социално подпомагане“ – град Бургас, за
което молителката счита, че е направено под въздействие на неговия баща. Сочи се, че Г. е обект на домашно насилие, тъй като е присъствал на
насилието, за което твърди, че е упражнявано от баща му върху брат му К.Г.,
освен изложеното по - горе.
Към молбата са
приложени съдебните заповеди за защита и решения на съд в САЩ, Флорида, с които са уредени отношенията
между молителката, ответника и децата им. Иска се да бъде взета предвид цялостната документация, приложена към
молбата за защита във връзка с децата и
продължаващото насилие на което са подложени. Сочи се, че в случая са налице множество инциденти, които са навредили на двете деца. Към молбата са приложени
декларации по чл.9 от Закона за защита от домашното насилие и други писмени
доказателства.
С Определение от 03.05.2019г., постановено по гр.д.3348/2019г. по описа на БРС, районният съд е наложил мерки за незабавна защита по отношение на молителката
И.Г. и детето на страните К.Г., срещу домашно насилие осъществявано от К.Г.,
като го е задължил да се въздържа от домашно насилие, забранено му е да се приближава на
по – малко от 50 метра жилището им, местоработата на молителката, местата за
социално контакти и отдих на молителката и детето и училището на детето. С Определение от 31.05.2019г.,
районният съд е постановил, че тази заповед няма действие в случаите, когато ответникът и детето К.Г. ползват социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ в Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бургас или услуга в ЦОП – Бургас със същия или подобен предмет. Молбата
на И Г. за налагане на мерки за незабавна защита по отношение на детето Г.Г., районният съд е оставил без уважение, предвид липсата на данни за осъществено
домашно насилие за релевантния едномесечен период /чл.10 от ЗЗДН/ преди датата
на подаване на молбата, което е направено на 25.04.2019г.
В първото съдебно заседание, ответникът е поискал да се направи опит за спогодба
между страните. Изразява становище, че децата
са подложени на манипулация, но от своята майка, както и че настоящото дело е
образувано с оглед ползване на резултата от него по друго дело между страните. Посочва се още, че липсват твърдения за конкретен акт на насилие с
описване на факти, с изключение на случая от 24.04.2019г., по отношение на който излага правен довод, че не е
ясно в какво се изразява насилието. Счита, че не е ясно в какво се изразява насилието и по отношение на
детето на страните Г.Г.. Посочва, че не е спорно, че двете деца са обект на
отношения, които са предизвикали елементи на отчуждение от родителя, при когото не живее всяко от
тях.
Съдът, като взе предвид становищата и
твърденията на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, че по време на
брака между тях са родени децата им Г.К.Г.,
роден на ***г. и К.К.Г., роден на ***г. Децата на страните са граждани
на Република България и САЩ. Безспорно е още по делото, че
по време на бракоразводния процес между страните в САЩ, съдът е разрешил по искане на ответника, да вземе децата в Република България
и да ги върне обратно в САЩ на 07.01.2019г., за да
започнат училище на 08.01.2019г. Безспорно е и това, че децата не са върнати от бащата в САЩ и към момента пребиват в
Република България.
Всички решения на американския съд,
касаещи отношенията между страните са приети като
писмени доказателства по делото от първоинстанционния съд и са оспорени от ответната страна, като е посочено,
че се оспорва автентичността на тези чуждестранни актове, съдържанието и верността на преводите, както и смисловото съответствие на съдържанието
с правни понятия по българския закон, приложими към разглеждания случай.
Оспорена е компетентността на издалия ги орган, както и приложимото в случая
национално право. Изложено е, че тези правни актове могат да бъдат съобразени единствено след
провеждане на производство по екзекватура.
В тази връзка следва да се отбележи, че правнорелевантни са фактите за молбата по ЗЗДН са, че
страните са били
в граждански брак и са родители на децата К.Г. и Г.Г., които не са спорни, а и се установяват от
писмените доказателства, представени по делото.
Не е спорно по делото, а и се установява
от доказателствата, че майката И.Г.
пристига в
България през месец март 2019г. След този момент отношенията
по повод упражняване на родителските права по отношение на децата са уредени с
подписано между родителите споразумение. Впоследствие, след изтичане на срока
му /през месец април 2019 година/, детето К.Г. остава да живее при своята майка
в дома на нейните родители, а детето Г.Г. – при своя баща. Такава е и
фактическата обстановка относно полаганите за децата грижи към датата на
подаване на молбата за защита по ЗЗДН на 25.04.2019г.
По делото са изготвени множество социални
доклади, в които е описано подробно състоянието на децата, както и отношението
на всяко едно от тях към родителите с оглед ролята, която имат в ситуацията
относно отношенията между родителите.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите: К.И.М., П. К.М., Д.А.Б. К.Г.Л., Т.И.Т., М.Х.Н..
От показанията на свидетеля К.М., баща на молителката, се установява, че
детето К.Г. е
споделило, че баща му го насилвал да казва, че иска да живее в
Република България. Детето споделило още, че няколко пъти от страна на баща му било налагано физическо насилие
като той го удрял и му нанасял шамари. Заявява, че при майка си детето се чувства
нормално и няма проблеми. По отношение на Г. посочва, че за последно го е видял
на рождения му ден, като по време на срещата детето не било спокойно и
контактно. Почти не говорил със свидетеля и съпругата му. Свидетелят посочва,
че К. няколко пъти е разказвал за насилието.
От показанията на свидетеля П. М., брат на
молителката се установява, че се видели с К. и децата през месец февруари, като
срещата била доста кратка. Посочва още, че докато чакали на предното заседание
отвън видял Г., който поискал да отиде до тоалетна и с него отишла жена, която
свидетелят не познава. Посочва, че по време на срещата Г. си гледал телефона
през цялото време.
От показанията на свидетелката Добринка
Балканска-психолог, работил с децата след връщането им от Америка се
установява, че децата били много спокойни и не се е чувствало никакво
напрежение от това, че са при баща си. Чувствали са се добре в средата, в която са, не видяла нищо
обезпокоително в тях. Посочва още, че К. не е споделял за агресия от страна на
баща си. Заявява, че децата й споделили, че се чувстват по-добре при баща си,
защото той винаги се занимава с тях /„тати имаше време за нас“ – според
казаното от свидетелката/, а майка им „винаги била заета“. Това й го казвали
двете деца поотделно. Заявява, че бащата не присъства по време на срещите, за
да не се влияят децата от него.
От показанията на свидетелката К.Л.–
управител на „Академия за интелигентности“ ЕООД, се установява, че обучава деца
на самостоятелна форма, но за преминаване се изисква подпис на двамата
родители, по повод, на което бил първият й разговор с майката. След като
разбрала, че не може да запише детето самостотялно обучение, по съвет на
свидетелката отишла в МОН, за да разпределят детето. Така било разпределено в
базовото училище „Михаил Лъкатник“. Когато дошъл там К. можел да чете на
български, познавал добре и българската история. Свидетелката посочва, че
детето е будно и разумно. Когато децата изкарали пистолети да играят, К. се
стреснал, което наложило да помолят децата да преустановят игрите с пистолети.
Посочва, че не е разговаряла с майката. Заявява, че в детето нямало страхове и
напрежение, нито видими психологични и физически травми. Не помни също детето
да е споменавало, че е наказвано от баща си.
От показанията на свидетелят Тодор Тодоров
се установява, че не е виждал К. да се кара на децата или пък на някаква
агресия от негова страна, нито физически наказания.
От показанията на свидетелката Марияна
Николова - учител в подготвителна група в училището, където учи К., се
установява, че има преки наблюдения върху детето, когато е бил в училище.
Според показанията й той не е имал агресивни прояви, бързо е свикнал с децата,
намерил е приятели, участвал е в учебни занятия. Не е забелязала да е разствоен
или потиснат. Децата в групата са 26-27.
Пред първата инстанция са изготвени и
приети комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи за двете деца.
От заключението на вещите лица, по отношение на К.Г. се установява, че в случай, че се
кредитира с доверие казаното пред вещите лица от страна на детето може да се
допусне, че от страна на бащата е оказван натиск и детето се страхува от него. Вещите
лица посочват, че може да се предполага наличие на физическо насилие в случай,
че се кредитира с доверие казаното от К.. Посочено е, че детето е силно
привързано към майка си и изпитва хладина и страх към баща си. Не може да се
каже категорично, че тази нагласа е плод на натиск и манипулация от страна на майката.
В заключението е посочено, че по време на проведена между
бащата К.Г. и К.Г.
среща, която се осъществила по повод заключението на
11.10.2019г., детето спонтанно общува с баща си. Вещите лица са
възпроизвели казаното от него и по – конкретно, че детето е посочило, че преди
няколко месеца бутнал едно момиченце и
баща му го ударил по дупето. По време на
тази среща детето посочило, че обича да се вижда с баща си и иска майка му да
живее с тях. Споделило, че ако трябва да отидат в САЩ ще е много хубаво баща
му да замине с тях. След тази среща детето се обърнало към вещите лица и ги попитало защо са го питали тези неща пред баща му и заявило, че повече няма да се среща с него в присъствието им.
Същата експертиза е изготвена и по
отношение на другото дете – Г.. От заключението й се установява, че липсват
безспорни данни за оказан спрямо Г. натиск от страна на бащата. Детето е
по-скоро респектирано от него и го възприема като авторитет и пример за
подражание. По отношение на майка му е налице дистанцираност и известна доза
негативизъм от страна на Г. към майка му. Посочено е, че липсват неоспорими
доказателства, че отношеноието на Г. към майка му е резултат на пряка бащина
намеса. Според вещите лица е твърде вероятно нормалпсихологично изводимото от
тежкия развод негативно отношение на бащата към майката, макар и несъзнателно
да е допринесло за отчуждението спрямо нея.
Пред въззивната инстанция е изготвена и
приета съдебно-психологическа експертиза, която да отговори на въпросите дали
са налице данни за родителско отчуждение на детето към майката, ако да, в каква
степен, от кога датира то, как е било формирано у детето и от кого, какво отражение
дава родителското отчуждение върху емоционално-психологическото развитие на
детето. Според експертното заключение се потвърждава заключението за родителско
отчуждение на детето към майката, в степен, която налага терапевтична намеса.
Негативното въздействие върху психологическото развитие на Г. от продължаващото
вече две години отчуждение може да бъде преодоляно само, ако отчуждаващият
родител поеме отговорност за действията си и признае приноса за случващото се
със синовете му. В съдебно заседание, пред въззивната инстанция вещото лице е
дало подробни уточнения.
Пред въззивния съд са представени и приети
копия от съдебни актове на различни съдилища, по дела, водени между същите
страни, социален доклад за детето Г..
Пред въззивната инстанция е представено
Удостоверение от ОД МВР, видно, от което К.Г. е обявен за международно
издирване интерпол идентификатор 2020/5568. В него е посочено, че от извършена
справка в базата данни на МВР е установено, че К.К.Г. е напуснал страната на
12.01.2020г. през ГКПП Аерогара – София, заедно с майка си И К.Г..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От събраните доказателства се установява,
че отношението на К. към баща му не
е еднозначно, детето
се страхува от баща си в конкретни моменти. Не е установен обаче конкретен акт на физическо насилие за период от един месец, считано от 25.03.2019
година, предвид подаване на молбата по ЗЗДН на 25.04.2019 година, кактово е
изискването на чл.10 от ЗЗДН. Съгласно този текст молбата се подава в
едномесечен срок от акта на домашно насилие. Твърдението за осъществено психическо или емоционално насилие,
осъществявано чрез изричане на думи, които да бъдат възпроизведени от него
относно желанието му или нежеланието му да живее в Република България,
настоящият състав намира
за недоказани.
По отношение на конфликта между страните, възникнал на 24.04.2019
година, когато
молителката се намирала в дома на свои
роднини и ответникът й се
обадил по телефона и заявил, че тя повече няма да види детето, което е било възприето от детето и то се е изплашило, по
делото не са събрани други доказателства, освен декларацията, подписана от И.Г. за осъщественото
спрямо нея домашно насилие. От ответната страна не са събрани
доказателства, които да опровергават тези факти, поради което и съгласно чл.13,
ал.3 от ЗЗДН, регламентиращ доказателствената сила на декларацията, настоящият
състав приема, че фактът е доказан. В тази насока следва да бъде посочено, че
по отношение на децата декларацията,
подписана от майката, не се ползва с присъщата й доказателствена сила, посочена
в чл.13, ал.3 от ЗЗДН, тъй като не възпроизвежда лични възприятия относно
конкретен акт на насилие.
Съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху
дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Въпреки,
че думите не са насочени към детето от страна на ответника, то е било свидетел
на казаното, възприето е от него и приложение следва да намери цитираната
норма.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че молбата за
налагане на мерки за защита по ЗЗДН за случая от 24.04.2019г., по отношение на молителката и детето на страните К.Г.,
е основателна. Районният
съд е приел че със заповедта за незабавна защита от 03.05.2019
година са наложени мерки на молителката и детето на страните, посочени по –
горе, включително мярката ответникът да не приближава детето К.Г., освен в
случаите на ползване от тях на социална услуга. От момента на
налагане на незабавната защита е изминал период
от време от осем месеца и дванадесет дни, поради което съдът е приел, че е необосновано налагането на тази мярка. Наложил е само мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН за задължаване на
ответника да се въздържа от домашно насилие по отношение на детето К.Г. и
молителката И.Г.,
а мярката за забрана на ответника да се приближава де наложил само по отношение на молителката, предвид конфликтните
отношения между страните, за минималния тримесечен срок.
Този извод на съда е правилен и
законосъобразен и се споделя от настоящия състав.
По отношение на твърденията за осъществено домашно насилие върху детето Г.Г.,
настоящият състав приема следното:
Детето е било призовано за изслушване в
съдебно заседание пред първата инстанция и не е пожелало да каже нищо.
Установява се от доказателствата по
делото, че детето многократно е изразявало желанието си да остане в България и
не желае да се връща в САЩ.
Настоящият състав намира, че от събраните
по делото доказателства не може да се направи извод за осъществено спрямо Г.
домашно насилие, изразяващо се в психологическо такова от страна на бащата.
Доколкото заключението на назначената пред
въззивната инстанция експертиза не касае пряко случилото се на конкретни дати
събитие, а е концентрирано на становище относно привързаността на детето Г. към
всеки родителите, на цялостното му емоционално състояние, вследствие на травми
възникнали у съзнанието му, в резултат на многобройни случки и събития,
предхождащи и намиращи се извън процесния период, на отношенията между
родителите и между тях и децата същото, поначало, би имало значение при спор
относно упражняване/ ограничаване или лишаване от родителски права, какъвто не
е настоящия предмет на делото. Поради тази причина изготвеното заключение не
следва да се обсъжда подробно от въззивния съд, тъй като не е пряко относимо
към изясняване предмета на настоящия правен спор. Настоящата инстанция намира
за нужно да отбележи, че недоброто родителстване от страна на който и да е от
родителите е основание за промяна на мерките на упражняването на родителските
права (арг. от чл.59, ал.9 от СК), респ. за ограничаване на родителски права
или за промяна на режима на лични контакти, а не за защита по ЗЗДН. Целта на
този закон е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а
не да урежда спорове между родителите за родителски права върху общите им деца,
нито да се използва за уреждането на други отношения между родителите свързани
с упражняването на родителските права и задължения (арг. от чл.123 от СК).
Легалното определение на понятието
"домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, съгласно който
"домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл.
2, ал. 2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Производството по ЗЗДН е
спорно и съдът се произнася с решение за налагане или отказ да бъдат наложени
мерки на защита, с които се цели за се даде ефективна защита на пострадалите лица.
Разяснено е в ТР № 6/2013г. на ОСГТК - т. 22, че налаганите по ЗЗДН мерки не са
административни наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а не
да санкционират извършителя.
Спорът в случая е концентриран по въпроса
дали спрямо Г. са осъществени актове на домашно насилие, изразяващи се в
невербална агресия на ответника спрямо него, във въвличането му в конфликт с другия
родител, което е провокирало у него психически дискомфорт, безпокойство и
тревога, т.е дали поведението на ответника би могло да бъде квалифицирано като
акт на домашно насилие от вида на психическо и емоционално такова, според
легалната му дефиниця в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
От доказателствата по делото, не се
установи ответникът да е упражнил твърдяното невербално психическо насилие над детето.
Следва да се отбележи, че дори да се
приеме, че поведението на бащата е довело до родителско отчуждение на Г. спрямо
майка му, това не дава основание да се приеме за акт на домашно насилие по
отношение на него, защото насилие има, когато то е резултат на съзнателно
поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на
психиката или емоционалната сфера на пострадалото лице. В случая не се
установява ответника да е преследвал
съзнателно такава цел по отношение на децата, а от заключението на ВЛ В. се
установява, че отчуждаването е настъпило в момента, в който майката е решила да
предприеме развода, което се е случило значително преди завръщането в България
и по този начин детето Г. е въвлечено в конфликта на родителите си.
Съдът намира, че целта на бащата е била да
реализира правата си на регламентирани контакти с децата, поради което и с
оглед крайно изострените отношения с майката, действията му няма как да бъдат
приравнени на насилие, дори да са причинили негативна емоция, безпокойство и
тревога у децата.
Настоящият състав намира, че по делото
липсват доказателства, от които да се установи
осъществено спрямо
него емоционално и психическо насилие,
поради което молбата за налагане на мерки за защита по ЗЗДН е неоснователна и
недоказана и
като такава следва да бъде отхвърлена. Не се установяват и
твърденията, изложени в молбата за това, че той е бил свидетел на насилие,
осъществено по отношение на брат му.
По отношение на възраженията в насрещната
въззивна жалба относно първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските и
по-конкретно възраженията на вещите лица, следва да се отбележи, че с Определение
№436/15.01.2020г., в същия ден, в който е постановено решението по делото,
съдът е определил възнагражденията на вещите лица по изготвената комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза и е указал на страните да
довнесат дължимите от всеки от тях суми. Възнагражденията на вещите лица не са
включени в разноските, които съдът е определил на основание чл.78 от ГПК в
решението по делото.
С молба от 24.01.2020г., молителката е
поискала да бъде намалено възнаграждението на вещите лица.
Съдът е изратил препис на насрещната
страна за становище, която от своя страна е изразила такова.
С Определение №2171/09.03.2020г.,
районният съд е оставил без уважение молбата от И.К.Г. за изменение на
определение от 15.01.2020г., за определяне на възнаграждение на вещи лица,
както и молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските.
Срещу това определение е била депозирана
частна жалба, докладвана на съдията-докладчик на 24.06.2020г.
Препис от частната жалба е изпратен на
насрещната страна за становище, каквото до момента не е постъпило, поради което
съдът не може да се произнесе по нея с настоящия съдебен акт, а ще стори това
след изтичане на срока за становище.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото, предвид
неоснователността на въззивната жалба и на насрещната въззивна жалба,
разноските следва да останат за страните така, както са направени от всяка от
тях.
Така
мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №192 от 15.01.2020г.,
постановено по гр. дело №3348/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: