Определение по дело №2414/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Й. Н. М. от [населено място], подадена чрез адв. Н. М., срещу мълчалив отказ на Началника на СГКК Варна за издаване на скица за поземлен [имот номер] по КККР на административен район „Младост“ - Варна по заявление № 01-541219/ 27.09.2023 г.

Оспорването е основано на твърдения за депозирано от жалбоподателя заявление за изчертаване на скица на поземлен имот, по което не е налице произнасяне на административния орган в нормативно предвидения 30- дневен срок. Формиран е мълчалив отказ, който е незаконосъобразен. Отправя се искане за отмяна на мълчаливия отказ, както и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, в хода на устните състезания, оспорващият, чрез пълномощника си, прави изявление, че поисканата услуга е предоставена от ответника.

Ответникът – Началник на СГКК – Варна, депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на предприетото оспорване. Твърди, че не е формиран мълчалив отказ, а е налице неприключило административно производство по така подаденото заявление.

С молба с. д. № 485/ 10.01.2024 г. ответникът потвърждава изпълнението на заявената услуга, като представя и писмени доказателства в тази насока.

Съдът, след като взе предвид заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя, представената административна преписка, както и допълнително изисканите от съда доказателства, приема следното:

На 27.09.2023 г. е подадено електронна заявление до СГКК – Варна вх. № 01-541219/ 27.09.2023 г. с искане за издаване на скица за имот с [идентификатор] от КККР – [населено място], която да послужи за обстоятелствена проверка.

Подадена е жалба с. д. № 15396/ 31.10.2023 г. по описа на АдмС – Варна, до Административен съд – Варна от Й. Н. М. срещу мълчалив отказ на началника на СГКК – Варна по заявление № 01-541219/ 27.09.2018 г.

Издадена е скица № 15-1206058/ 14.11.2023 г. от началника на СГКК – Варна за имот с [идентификатор].

Жалбата е недопустима, поради следните съображения:

Изричен или мълчалив отказ да се издаде скица е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и §8 от ДР на АПК поради това, че представлява отказ да се издаде документ от значение за признаване и упражняване на права, в случая за провеждане на производството по чл. 587 от ГПК – издаване на констативен нотариален акт, чрез обстоятелствена проверка.

Доказателствената сила на нотариалния акт, издаден по реда на чл. 587 от ГПК е оборима и всяко трето лице може да докаже в производство по чл.537, ал.2 от ГПК, че титулярът по нотариалния акт не е собственик, поради което не следва в административното и съдебното производство да участват лица с вещни права върху имота, освен заявителя.

Съгласно чл. 40 и Приложение №2, таблица 1 към чл.7, ал.3 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, срокът за извършване на исканата административна услуга – издаване на скица за поземлен имот е 7 работни дни и срокът започва да се брои от деня, следващ деня на регистриране на заявлението, и изтича в края на работния ден на последния ден от срока. Предвид посочените специални норми, определящи сроковете за издаване на скица, по процесното заявлението от 27.09.2023 г., срокът за издаване на скица е бил до 04.10.2023 г., включително.

В установения срок скица не е издадена скица, формиран е мълчалив отказ, срещу който е подадена жалба на 31.10.2023 г., в предвидения срок по чл. 149, ал.2 от АПК.

Издадена е скица е скица № 15-1206058/ 14.11.2023 г. от началника на СГКК – Варна за имот с [идентификатор].

В случая действително е формиран мълчалив отказ от страна на ответника по заявление № 01-541219/ 26.09.2023 г.

Следва да се има предвид, че наличието на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК не води автоматично до извод за наличието на правен интерес от оспорването му. За да е налице такъв интерес следва поведението на административния орган да влияе отрицателно върху интересите на лицето, да ограничава негови законни права и свободи и да е налице реална нужда от ефективно упражняване на правото на защита в това число и чрез сезиране на съда.

В случая по делото са налице доказателства за това, че за [ПИ] е издадена скица на 14.11.2023 г.Услугата е извършена след формиран мълчалив отказ за оспорващия е отпаднал правния интерес от обжалването на мълчаливия отказ, формиран по заявление № 01-541219/26.09.2023г.

Ето защо, протоколното определение, с което е даден ход на устните състезания следва да се отмени, а жалбата да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК, респ. съдебното производство да бъде прекратено.

Оспорващият претендира и присъждане на извършените разноски и възнаграждение за един адвокат. Смисълът на осъждането за разноски е да се възстановят на страната разходите, които тя е направила поради неправомерно поведение на другата страна и е била принудена да ги направи. Забавеното издаване на административния акт има действие на оттегляне на административния акт, поради което е приложим чл. 143, ал. 2 от АПК (в този смисъл е определение № 7890/04.06.2012 г. по адм. дело № 6948/2012 г. на ВАС). От страна на жалбоподателя са заплатени държавна такса 10 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 800 лева, съгласно приобщения договор за правна защита и съдействие. От ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат, като е отправено искане съдът да редуцира същото до минималния размер предвиден с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Производството по издаване на скица от КККР е по реда на чл. 55, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗКИР и чл.1, ал.1 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. По същото е осъществено процесуално представителство, чрез изготвяне на жалба и явяване в открито съдебно заседание, поради което и не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК за редуциране на адвокатския хонорар до колкото претендирания адвокатски хонорар е под предвидения минимум от 1250 лева, съобразно чл. 8, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Следва на основание чл.143, ал.2 от АПК на жалбоподателя да се присъди сумата от 810 лева за заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат, която следва да се заплати от бюджета на АГКК, към която е административния орган издал обжалвания мълчалив отказ, по арг. на чл.2, ал.2 от Устройствен правилник на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.12.2023 г., постановено по адм. № 20237050702414 г. по описа на Административен съд – гр. Варна за 2023 г., с което на основание чл. 149, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, е даден ход на устните състезания.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, депозирана от Й. Н. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], вх. *, ап. * срещу мълчалив отказ на Началника на СГКК Варна за издаване на скица за поземлен [имот номер] по КККР на административен район „*“ - Варна по заявление № 01-541219/ 27.09.2023 г.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия картография и кадастър да заплати на Й. Н. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], вх. *, ап. * сумата от 810 (осемстотин и десет) лева, представляваща сторени разноски в производството и възнаграждение за адвокат.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 20237050702414 г. по описа на Административен съд – гр. Варна за 2023 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7 - дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.