Р Е Ш Е
Н И
Е № 1635
гр. Пловдив, 15.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 29.01.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2225 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени
субективно съединени искове от Н.О.Р., ЕГН **********, М.О.Р., ЕГН **********, О.М.Р.
ЕГН *********, И.Р.Й., ЕГН ********** и Г.А.Й., ЕГН ********** против УМБАЛ „
Св. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, за заплащане на всеки един от ищците на сумата от
по 1 000 лева, /предявени частично от общо сума за всеки от ищците в размер на
80 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
болки и страдания, поради смъртта М.Г.Й. /м. на Н.О.Р. и М.О.Р., с. на О.М.Р. и
д. на И.Р.Й. и Г.А.Й./, вследствие на
операция извършена на 12.05.2016 г. в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, при която лекарите
извършващи операцията, намиращи се в трудово правоотношение с ответника,
нарушили разпоредби на Закона за здравето и неизпълнили или изпълнили лошо/небрежно задълженията си
като лица практикуващи медицинска професия, ведно със законната лихва върху
всяко едно от обезщетенията от 12.05.2016 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
С определение от 20.04.2018 г. е конституирано
по делото ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. "Позитано" № 5, като трето лице – помагач на страната на
ответника „УМБАЛ „ Св. Г.“ ЕАД, ЕИК *********.
С определение от
18.05.2018 г. са приети за съвместно разглеждане в настоящото производство
предявените при условията на евентуалност частични обратни искове от УМБАЛ „Св.
Г.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу третото лице помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК *********, за осъждане на ответника по обратните искове, при
уважаване на предявени срещу УМБАЛ Св. Г. ЕАД искове по чл. 49 ЗЗД от Н.О.Р.,
ЕГН **********, М.О.Р., ЕГН **********, О.М.Р. ЕГН *********, И.Р.Й., ЕГН **********
и Г.А.Й., ЕГН *********, да заплати на
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, сумата до 1000 лв. /частично от 80 000 лв./ за
обезщетенията, която евентуално УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД може да бъде осъден да
заплати на всеки един от ищците по
главните искове, ведно с лихвите, които УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД евентуално бъде
осъден да заплати на всеки един от ищците по главните искове.
Ищците Н.О.Р., М.О.Р.,
О.М.Р., И.Р.Й. и Г.А.Й., са подали обща искова молба, чрез адв. Я.Д..
Ищците твърдят, че
на 09.05.2016г. М.Г.Й. постъпила в
болница УМБАЛ „Свети Г." — гр. Пловдив. Приета била в отделението на Втора
хирургия по повод операция, която й е назначена от д-р Г.А.И.. Основание за
назначаването на операцията е дало констатирането на ***, намиращо се в
областта на шията. Д-р И. посъветвал М. да се подложи на операция. Самата
манипулация щяла да трае не повече от половин час. Следвало да направи разрез
от два сантиметра в областта на шията и от там да се достигне до мастната
тъкан, която трябвало да се отстрани. Насрочена била дата за операцията -
12.05.2016 г. На 12.05.2016г. към 8.30 ч. сутринта д-р И. влязъл с екипа си и
започнала операцията на М.. Пред операционната зала през цялото време се
намирал и О.Р.. След около 40 минути пред погледа му от операционната излязла
една ***, която започнала да тича по коридора, за да търси кръв от ***.
Осигуряването на кръвните банки за кръвопреливането отнело около 20 минути. Бил
повикан и спешен екип. Д-р И. излязъл от операционната към 11 ч. и казал на г-н
Р. да отиде пред стая № 4, където той след малко щял да дойде. Р. чакал половин
час и накрая отишъл при д-р И., който му казал, че на М.Й. и спряло сърцето и
тя е починала.
М.Й. починала на ***
по време на операция, която тя и близките й смятали за рутинна. За М. това била
трета такава операция. Съгласно представените Епикризи на 13.08.2015г. и на
29.12.2015г. в същото отделение й е правено подобно отстраняване на ***. На
следващия ден ищецът О.Р., заедно с двама негови близки се срещнали с *** на
клиниката. Било им обяснено, че по време на операцията, при разреза, който е
направен е засегната артерия. Това довело до остра кръвозагуба и до летален
изход. След смъртта на М., не й била извършена аутопсия, въпреки това *** д-р И.
е бил отстранен от работа (пенсиониран) скоро след това.
Предоперативно М.Й.
не е била информирана какви са рисковете при такава операция нито от лекуващия
лекар в отделението, нито от лекаря, извършил операцията. Липсвало информиране
на пациентката лично и в достатъчен обем и степен. Със случая бил сезиран
държавният орган Изпълнителна агенция „Медицински одит" (ИОМО). Извършена
е проверка в УМБАЛ „Свети Г."- Пловдив, на база която са установени извършени
нарушения от служители на болницата. Съставени били три Акта за установяване на
административно нарушение- на д-р Г.А.И., на д-р А.П.У. и на д-р Г. Ф. М..
Изпълнителната Агенция „Медицински одит" издала и три Наказателни
постановления на същите лица, съответно: НП 27-448-3/08.06.2017 г., НП
27-448-5/08.06.2017 г. и НП 27-448/08.06.2017 г. И тримата лекари били в
трудови правоотношения с ответника към датата на операцията. Ищците считат, че
с нарушенията - действията/бездействията си тримата лекари са довели до смъртта
на М.Й..
Д-р Г.И. не бил
извършил своевременно и в достатъчен обем образни изследвания с висока
информативност- КТ с контраст или МРТ и Доплерова сонография и последваща
ангиография, както и биопсия за уточняване вида на ***. При определяне на
оперативния екип от д-р И. в него не е включен ***. Д-р Г. Ф. М. не бил
предприел провеждането на допълнителни изследвания с висока информативност. Не
са извършени своевременно: КТ с контраст или МРТ, Доплерова сонография с
последваща ангиография и биопсия. Д-р А.П.У., в качеството *** на Втора клиника
по хирургия, нарушил чл. 71, т.2 ЗЛЗ. Нямало данни за проведено обсъждане на
колегиум относно проведените диагностични процедури, вида и обема на
оперативната интервенция. В екипа не бил включен ***. Началникът на клиниката —
проф. д-р А.У. следвало да организира и контролира цялостната медицинска
дейност във Втора клиника по хирургия, която ръководи - задължение, което
ищците смятат, че той не е изпълнил. Твърдят се нарушения от страна на проф.
д-р У. и във връзка с необходимостта от аутопсия на починалата.
Ищците считат, че М.Й.
не е получила дължимата и гарантирана от закона медицинска грижа, както и че
същата не е била нито достатъчна, нито качествена, нито своевременна. Намират
смъртта на М.Й. да е пряко причинена от лошо/небрежно изпълнение и/или виновно
неизпълнение на задълженията на лица, практикуващи медицинска професия.
Доколкото лекарите, чиито действия причинили смъртта на М.Й., били в трудово
правоотношение с ответника УМБАЛ „Свети Г." - гр. Пловдив, то болницата
носила отговорност за всички вреди, причинени от нейните служители във връзка с
упражняването на медицинска дейност. Смъртта на М., на 38г., е била внезапна и
шокираща за близките й. Децата й Н.О.Р. и М.О.Р. много се разстроили от смъртта
на майка си. Между тях съществувала истинска близост, обичали майка си, винаги
разчитали на нейните съвети и подкрепа. Тя била най-важният човек в живота им.
След смъртта й двамата често плачели, били неспокойни, не можели да приемат
смъртта й. Като и до момента не са преодолели загубата на майка си. За ищеца О.Р.
загубата на жената, с която съжителствал, и майка на децата му била много
тежка. Той бил човекът, който придружавал М. в този момент в болницата и бил
свидетел на случилото се с нея. О.Р. загубил съня си, животът му се влошил,
затворил се в себе си, отказвал да се среща с хора и да общува. О. и М. нямали
граждански брак, но съжителствали на семейни начала от много години. Отгледали
заедно двете си деца. Били истинско семейство. За ищците И.Р.Й. и Г.А.Й. -
майка и баща на М., загубата била голяма. М. имала много близка връзка с
родителите си, винаги им помагала по всякакъв начин, посещавала ги, обаждала им
се често когато била в чужбина, помагала им и финансово. Разбирали се добре,
никога не са се карали. Родителите й очаквали, че дъщеря им тепърва ще се грижи
за тях когато остареят още. След смъртта на дъщеря си и двамата родители се
променили много, често плачели, здравето им се влошило, станали апатични,
загубили желание за живот.
С оглед изложеното
ищците молят съда да уважи предявените субективно съединени частични искове и
да осъди ответника да им заплати обезщетения за неимуществени вреди, вследствие
смъртта на М.Г.Й., ведно със законните
лихви от 12.05.2016 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника УМБАЛ „Св. Г.“
ЕАД. Оспорва се претенцията на ищците като неоснователна и недоказана.
Изложените в нея фактически твърдения не отговаряли на истината. Пациентката М.Г.Й.
била постъпила в за лечение при ответника, като били извършени всички
необходими образни изследвания. Подписано било информирано съгласие, като
пациентката удостоверила с подписа си, че е запозната с всички рискове от
оперативната интервенция и всички други обстоятелства в чл. 88, ал. 1 ЗЗ. При
извършване на операцията *** избутал артериални съдове и при опит да се
представи *** формация в оперативното поле се получило непредвидимо кървене,
извършена била временна хемостаза, но пациентката изпаднала в брадикардия и
асистолия. Извикан бил по спешност ***, с който съвместно е започнала
кардио-пулмонална ресуститация, но въпреки усилията, пациентката е починала.
Твърди, че близките на починала са подали писмена молба за освобождаването й от
аутопсия и понеже не е имало съмнения за причината за смъртта на М., тялото е
било освободено и предадено на близките. Наказателните постановление срещу д-р Г.А.И.,
на д-р А.П.У. и на д-р Г. Ф. М. не били влезли в сила. Дори обаче да били
влезли в сила, същите нямали сила на пресъдено нещо, като противоправността
следвало да се прецени самостоятелно от решаващия съд. Наказателните
постановление били неправилни. Нямало задължения за извършването на образни
изследвания-КТ с контраст, МРТ или доплерова сонография, вменени на оператора
при този вид операции нито в алгоритъма на съответната клинична пътека (213),
нито в съответните медицински стандарти. Нямало задължения за оператора да
обсъжда на колегиум и всеки един отделен случай. Обикновено се обсъждали
комплицирани случаи, като не винаги всички компликации можели да бъдат
предвидени преди операцията. Нямало задължение за включване на *** в
операцията, тъй като проблемът с достъпа до *** и артериите бил установен по
време на извършване на операция. Не били верни заключенията за нарушение на чл.
98 ЗЗ. Липсвали нарушения на конкретни норми и правила. Нямало причинна връзка
между фаталния край на М.Й. и действията на служителите на УМБАЛ „Свети Г.".
Настъпилите усложнения имали характер на случайните събития. Моли за отхвърляне
на исковете като неоснователни и недоказани.
Третото-лице
помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД взема становище, че предявените
искове са неоснователни и недоказани. Липсвали действия и бездействия на
служители на ответника, които да обуславят ангажирането на отговорността му.
Смъртта на М.Й. не била пряко следствие от извършената оперативна интервенция.
Дори да се приемело, че има връзка между операцията и смъртта, то същата се
дължала на медицинско усложнение, за което пациентката е информирана и е дала
съответното информирано съгласие. Липсвали пропуски, били извършени всички необходими
медицински изследвания. Наказателните постановление на ИАМО не били влезли в
сила, а и не се ползвали със задължителна сила за гражданския съд. Усложнението
било непредвидимо, а действията на лекарския екип съобразени с вида на
оперативната интервенция. Служителите на ответника предприели и необходимите
действия за поправяне на възникналото усложнение, но те били непредотвратими.
Оспорва М.Й. да е починала в резултат на действията и бездействията на
служители на ответника, както и ищцата да не е запозната с рисковете на
интервенцията, твърдението, че такава интервенция не била необходима, както и
намира, че лекарският екип не е допуснал грешки спрямо установените изисквания
в приложимия медицински стандарт. Оспорват се исковете и по размер, като
прекомерни и завишени. Моли се за отхвърляне на предявените главни искове от Н.О.Р.,
М.О.Р., О.М.Р., И.Р.Й. и Г.А.Й.
Ответникът-ищец по
обратния иск излага, че на 12.02.20l6 г. е сключен договор между УМБАЛ „Св. Г.“
ЕАД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с предмет „Задължителна застраховка
професионална отговорност на лекари и медицински персонал"., неразделна
част от който е застрахователната полица и приложения. Съгласно т. 1.1. от
Договора застрахователя следвало да обезщети застрахования за всички суми в
рамките на договорените лимити на отговорност, които последният по силата на
съдебно решение или споразумение бъде задължен да заплати по предявените искове
за причинени вреди на трети лица, произтичащи от лекарски деликти. Съгласно
общите условия, застрахователното събитие включвало предявяване на иск от трети
лица към застрахования в срока на полицата. Застрахователното покритие се
простирало върху всички претенции, произтичащи от едно събитие, настъпило през
срока на действие на застрахователната полица, независимо от това кога е
предявена такава претенция в рамките на предвидената от закона погасителна
давност. Следователно бил налице покрит застрахователен риск. Ето защо моли
съда да разгледа в условията на евентуалност и в случай, че уважи главните
искове, да осъди ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп" да заплати сумата,
която УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД ще бъде осъден да заплати с постановеното решение и
разноските по делото.
Ответникът по
обратния иск ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД изразява становище, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Застрахователят бил
поел отговорност към медицинския персонал, а не по отношение на медицинското заведение.
Евентуално твърди, че се претендира отговорност на застрахования в качеството
му на работодател, в каквато посока било предвидено изключения – в т. 1.2 от
раздел III Изключения към общите условия на застрахователния договор. Моли предявените при евентуалност обратни
искове да се отхвърлят.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са първоначални кумулативно съединени
осъдителни частични искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените
искове ищците следва да докажат, при кумулативност, следните предпоставки -
вследствие на противоправното поведение на лице/лица /лошо/небрежно упражняващи
задълженията си като лица практикуващи медицинска професия/, за които отговаря
ответникът, при или по повод на възложената на тези лица от ответника работа,
да е настъпила смъртта на М.Й., т.е., че е налице причинно-следствена връзка
между действията/бездействията на лица, за които отговоря ответникът и смъртта
на посоченото лице, че вследствие на смъртта на М.Й. ищците са претърпели
неимуществени вреди – болки и страдания, и в какво се изразяват същите, както и
техният размер. В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, както и да
установи своите твърдения, вкл. да докаже възражението си за наличие на
случайно събитие, а при установяване на фактическия състав на вземанията да
докаже, че е заплатил дължимите на ищците обезщетения.
С Определение на
съда от 18.07.2018 г. като безспорно между страните е отделено, че на
09.05.2016 г. М.Г.Й. е постъпила в болница УМБАЛ „Свети Г." — гр. Пловдив,
както и, че М.Й. е починала на *** по време на операция, извършена от лекарски
екип в УМБАЛ „Свети Г.", като след смъртта й не й е извършвана аутопсия.
Не е спорно и, че към 12.05.2016 г. д-р Г.А.И., д-р А.П.У. и д-р Г. Ф. М. са в
трудови правоотношения с ответника.
Кръгът на лицата, които имат право да търсят и получат
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие на смърт на близък е
уреден в Постановления
№ 4/61 г. и № 5/69 г. Пленума на Върховния съд и в Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОНГТК на ВКС, в това число са родителите
на починалия, неговите деца и съпруга, включително лицето, с което починалият приживе
е живял на съпружески начала.
Видно от
удостоверение за родствени връзки и удостоверения за раждане /л.72 и л.71/
ищците Г.А.Й. и И.Р.Й. са родители /б. и м./ на починалата М.Г.Й.. Ищците Н.О.Р.
и М.О.Р. са деца /с. и д./ на починалата М.Г.Й.. От показанията на свидетелите
Д. Я. Р., Е. Д. Б. и В. Д. Б. /л.391, л.392, л.393/, които съдът кредитира като
обективни и непротиворечиви с другите събрани доказателства се установява, че
ищецът О.М.Р. и починалата М.Г.Й. са живели на семейни начала преди смъртта на
последната повече от двадесет години, като ищците Н.О.Р. и М.О.Р. са техни общи
деца, видно и от приложените по делото удостоверения за раждане /л.69-70/.
Безспорно между
страните е, че на М.Г.Й. е направена на 17.02.2016 г. компютърна томография на
трахеята в частна диагностична лаборатория в Република Г., видно от приложения
от самия ответник, в превод на български, резултат от изследването /л.134/,
съгласно която на починалата са открити малки *** с размер по-малък от 1мм.
Направена е и компютърна томография на гръден кош, пак в същата лаборатория в
Р. Г. на 26.02.2016 г. /л.135/, като е дадено заключение – значително *** ***.
Именно
тези изследвания са дали повод на
починалата М.Г.Й. да потърси лекарска консултация в Република България, същите
документи са приложени и от ответника в медицинската документация, касаеща
починалата М.Й..
Видно от
направление за хоспитализация /л.120/ М.Г.Й. е приета за лечение в УБАЛ „Св. Г.“ ЕАД на 09.05.2016 г. с
приемащ лекар д-р Г. М. и с приемна
диагноза „***“. В направлението е посочено, че хоспитализацията е по клинична
пътека № 213, която съгласно Приложение № 9 към чл.1 от Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основания пакет от здравни дейности гарантиран от
бюджета на НЗОК, касае „Оперативно лечение на *** на бял дроб, ***“.
Съгласно
снетата анамнеза от пациентката, същата постъпва в болничното заведение в добро
общо състояние, с оплакване за болезненост в дясна шийна област от няколко
седмици. Постъпва в болницата за трети път за оперативно лечение с КТ данни за ***
формация, което се установява и от приложените от ищеца два броя епикризи от
15.08.2015 г. /л.27/ и от 31.12.2015 г. /л.28/.
Констатирани
са като придружаващи заболявания *** и състояние след операции за ***
двустранно в надключичната област, отразени в историята на заболяването /л.102/
Видно от декларация за информирано съгласие за
оказване на болнична помощ и прилагане на диагностичи и лечебни процедури
/л.133/ при постъпването си в УБАЛ „Св. Г.“ ЕАД М.Г.Й. е подписала посочената
декларация на 09.05.2016 г., както и от лекаря дал разясненията – д-р Г. М..
Видно от съдържанието на декларацията в нея е отразено, че пациентът се
уведомява, че в хода на лечението могат да възникнат непредвидени
животозастрашаващи състояния, че не могат да бъдат дадени пълни гаранции за
резултатите от лечението, както и че съществува възможност при диагностични и
лечебни процедури да се получат усложнения, които макар и рядко, да доведат до
неблагоприятен изход от лечението.
От
ответника са предоставени медицински документи, с извършени изследвания на М.Г.Й.
преди самата операция, за чието разчитане са необходими специални знания
/л.111-119 и л.121-132/, в тази част съдът се доверява на изготвената и приета и
неоспорена Съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в УМБАЛ
„Св. Г.“ ЕАД на починалата са направени следните изследвания – на първо място е
проверено обективното й състояние, направени са параклинични изследвания и инструментални
изследвания – лицева пулмография, ултразвук на корем, ултразвук на щитовидната
жлеза, фибробронхоскопия, извършени са и консултации със специалисти. При
извършения ултразвук на щитовидната жлеза /л.129/, лекарят извършил
изследването /д-р Ал. С., д-р Г. К./ е установил *** с хиперехогенна
ехоструктура и хипоехогенен вал с максимални размери 37/25мм, като е записал
препоръка, че е уместно допълнително уточняване на находката /КТ/МРТ/биопсия/
Видно от
приложената по делото предоперативна епикриза /л.107/, представена и в оригинал
/л.454/, изготвена /изписана и подписана/ от д-р М., което се установява от
приетата по делото Съдебно-почеркова експертиза и Допълнителна СПЕ /л.509 и
л.520/, съдържанието на която съдът установява от приетата и неоспорена по
делото Съдебно-медицинска експертиза /л.544/, М.Г.Й. се подава на оперативна
интервенция с анамнестични, клинични и инструментални данни за *** в дясна
шийна област, паратрахеално и предлаганата оперативна интервенция е
отстраняване на ***. В тази епикриза е отразена предоперативната диагноза,
извършените изследвания, данни от анамнеза, данни от статут, придружаващите
заболявания, проблеми, повишаващи риска, дадена е и оценката на оперативния
риск – среден оперативен риск.
Видно от
приложения по делото оперативен протокол /л. 108 и оригинал л.455/ М.Г.Й. е
подложена на оперативно лечение на 12.05.2016 г., като операцията е запознала в
08.30 ч. и е приключила в 09.50 ч. От показанията на свидетелите д-р Г.И., д-р Б.
и д-р К. /л.464, л.466 и л. 493/ се установява, че операцията първоначално е
започнала в екип от оператор – д-р Г. И. със специалности ***, асистент: д-р Б.,
а. - д-р Я. и м. с. Д., като в последствие, след възникнало усложнение към
екипа се е присъединил д-р К. /с. х./. В оперативния протокол е отразено, че е направен
разрез на кожата по Кохер, отворила се предната фасция на шията и се представи
трахеята, дигитално се установило умерено плътна формация в дясно зад гръдната
кост и под десния щитовиден дял, установили се избутани от *** /намиращи се в
шокогенна зона/ артериални съдове, при опит да се представи *** формация в
оперативното поле се получило масивно кървене, трудно за овладяване. Дигитално
се извършила временна хемостаза, при което се появило брадикардия, асистолия,
камерно мъждене. Извикан е по спешност екип от съдова хирургия при временно
овладяно кървене, започнало се съвместно от двата екипа CPR в пълен обем, което допълнително усложнило хемостазата.
При много трудни условия се наложили две допълнителни лигатури на съда от ***.
Била извършена двукратна кардиоверсия /150 и 300 дж./. В 9.50 ч. М.Г.Й.
завършила летално.
Видно от
искане за кръв, кръвни съставки и плазмени продукти /л.110/ в хода на
операцията д-р И. е поискал 2е кръв – една от 305 мл. и една от 375 мл..
Видно от
транфузионен лист за преливане на кръв и кръвни съставки /л.130/ на М.Й., в
хода на операцията на 12.05.2016 г. е извършено кръвопреливане от д-р Я. и мс.
А. Д., което преливане е започнало в 9.40 ч. и е приключило в 9.50 ч., като е
прелятото количество е 305 мл.
На М.Г.Й.
е издадена епикриза от 12.05.2016 г. /л.137/, в която е поставена окончателна
диагноза ***, описани извършените изследвания, констатации, операция и извадки
от оперативния протокол, както и изхода от операцията.
Издадено
е съобщение за смърт на М.Г.Й. от д-р Г.И., в което като причина за смъртта е
записано „***“ /л.339/.
Видно от
молба по чл.98, ал.5 Закона за здравето /л.136/ О.М.Р., в качеството на с. на М.Г.Й.
е поискал последната да бъде освободена от патологоанатомична аутопсия, което
искане е отправил до д-р У. – *** на Втора к-к по Хирургия, който отразил че
несъществуват неясноти, налагащи извършването на аутопсия. Била издадена
заповед, с която починалата М.Й. е освободена от аутопсия. От показанията на д-р У., разпитан като свидетел по делото
/л.466/, се установява, че същият настоявал пред близките на починалата, в частност
пред О.М., да бъде извършена аутопсия, за да се установи причината за смъртта
й, но ищецът О.М.Р. и другите близки категорично отказали, като заплашили, че
ако трябва и със сила ще си вземат тялото, нямали претенции към лекаря и
болницата, в каквато връзка била попълнена и подписана молбата.
По делото като свидетел е разпитан д-р Г.А.И.
/протокол от 08.11.2018 г. л. 464/, който установява, че именно той е извършил
на 12.05.2016 г. операцията на М.Г.Й., която е оперирал и друг път. Операцията
започнала към 8.30 ч., като преди това се докладват на лекарския колектив
болните и при липса на допълнителни указания и нужда от допълнителни
изследвания пациента се одобрява за оперативно лечение. Свидетелят започнал
операцията, отворил предната част на шийната област, като в дълбочина се
опипвала въпросната ***, която била около 3 дм или 3 см и половина. При опит за
ревизиране на образуванието, изведнъж се получило обилно кървене, изпълнило се
цялото поле. Опипвали се нагънати съдове в тази област, с големина колкото
орех, които не са характерни, няма такива съдове в тази област – нетипична
анатомия. Кървенето започнало 10 минути след началото на операцията. Бил
извикан по спешност ***. Преди да дойде екипът от ***, свидетелят и неговия
екип се опитали на два пъти да тампонират единствено с компреси, поради
спецификата на зоната, в която е кървенето и наличие на опасност да се засегне
по-голяма артерия, за да се спре кървенето. След 8-10 мин. в операционната
влезли екипа от ***. Лекарят премахнал компресите, като отново започнало
кървене, с техните инструменти успели да хванат един съд, който кървял, като и
за тях е било непонятно какъв е този съд. Изолирали го, но сърцето излязло от
ритъм започнало ту 120 пулс, ту 3-40, постепенно пулсът започнал да пада и
болната изпаднала в аритмия и веднага се започнало с кардиоверсия –
електрошокова терапия, която не дала резултат. Свидетелят заявява, че за
отстраняване на *** не е използвал режещ инструмент, доколкото в тази област не
се ползва такъв, тъй като зоната е богато кръвоснабдена. Свидетелят започнал на
тъпо да повдига ***, за да може да се захване с инструменти, като при самото
повдигане започнало кървенето, като не могъл да види от къде е кървенето.
Кървенето било смесено венозно-артериално. Поискал две банки кръв, които били
достатъчно за заместване. След като видял, че компреса се напоява, извикал ***
и докато дойдат, тампонирал. Свидетелят не може да каже каква е причината за
смъртта.
От
разпита на свидетеля д-р П.С.Б. /протокол от 08.11.2018 г. л. 466/ се
установява, че същият е бил а. на операцията, извършена на 12.05.2016 г. на М.Й.,
като не бил запознат с нейния случай. Всички болни, които щели да бъдат
оперирани се докладват и обсъждат на рапорт, на такъв бил обсъден и случая на М.Й.,
към който момент свидетелят разбрал за този пациент. Свидетелят установява, че
в хода на операцията се появило кървене. Кървенето се появило не веднага от
започване на операцията, не знае точно кога. След появата на кървенето
операционната *** се обадила на ***, доколкото лекарите са били стерилно заети,
това се случило, докато доктор И. правил хемостаза. С. х. дошли доста бързо
10-15 мин от повикването им. В хода на операцията били осигурени кръвни банки,
скоро след като се случил инцидента. Свидетелят установява, че не се видял
кръвоносния съд, който прокървял, както и в последствие това не се установило.
Свидетелят не може да каже какво е кървенето – венозно или артериално, както и
каква е конкретната причина за това кървене. Свидетелят установява, че
оператора – д-р И. ревизирал и търсел *** с пръст не боравел с инструменти,
като свидетелят не може да каже кога е настъпило кървенето дали при търсене на ***
или при опит да бъде отстранен. Били влети банки кръв.
От
разпита на свидетеля д-р Б.А.К. /протокол от 17.12.2018 г. л. 493/ се установява, че сутринта на процесния ден,
след рапорт, към 9 без нещо се получило повикване от спешната операционна зала,
като той се отзовал към 9.00 часа, като трябвало да премине разстоянието от 8
етаж до 11 етаж. Не носел със себе си нищо, доколкото в операционната имало
всички необходими инструменти. Това което заварил свидетелят след като влязъл в
операционната е протичането на CPR /сипиар/ - сърдечно
белодробно съживяване, което се инициира с обикновена техника с ръце. Докато се
измие, погледнал към операционната и видял, че става дума за клинична смърт.
Когато застанал върху пациента, за да се ориентира какво става, се извършвало
механично притискане на сърцето, а а. се грижел за правилното обдишване.
Докладвали му, че са налице няколко пристъпа на пълна липса на пулс, което
означавало, че сърцето не работи от няколко минути, като е имало серия от
епизоди на ускорена и забавена сърдечна дейност. Свидетелят се включил в
сърдечния масаж. Самото поле не било много ясно в началото, че има разрез на
шията, имало марли, напоени с кръв и един инструмент Кохер, който имал
кръвоспираща функция, представляващ голяма щипка. Редували се моменти на пълна
липса на пулс и очестена сърдечна дейност, тръгваше сърцето и спираше.
Свидетелят се заел да види раната на шията. Установил, че там има щипнато
кървене от източник, който не бил много ясен, доколкото в тази зона нямало
такъв съд. Имало *** маса, която избутвала нормалната анатомия на шията.
Свидетелят обшил мястото, което кърви с конец и кървенето било прекратено. Свидетелят
установява, че му направило впечатление, че *** било късливо. През това време
се оказало, че пациентката продължавала да няма собствена сърдечна дейност и
след още няколко минути, целият лекарски екип приели, че е настъпила истинската
биологична смърт. Свидетелят заявява, че след като бил повикан по спешност да
се включи в операцията пристигнал след 10-15 мин, като 15-20 мин преди да го извикат
е имало кървене, което време е сериозно, като не заявява от къде съди, че преди
да го извикат е минал такъв период от време, през който е имало кървене, като в
тази част показанията му няма как да бъдат кредитирани. Свидетелят не може да
каже каква е кръвта, която изтичала – венозна или артериална, както и да
прецени какво количество кръв е изтекла, не било малко, но не било и много,
като се съдело по завивките. Свидетелят установява, че на пациентката били
включени две системи, но няма спомен дали е имало кръвопреливане. Свидетелят
установява, че при пристигането му било извършено временно кръвоспиране, кръвта
таяла, не било нито бързо, нито бавно кървене.
От
показанията на свидетеля д-р А.П.У. /протокол от 08.11.2018 г. л. 465/ се установява,
че към процесната дата същият е бил *** на Отделението по хирургия в УМБАЛ „Св.
Г.“ ЕАД, като бил запознат със случая на М.Г.Й.. Счита, че са й направени
всички необходими изследвания, имала изследвания от Г., които били с давност от
2 месеца, в близък период от време, поради което не се налагало нови
изследвания. Заявява, че преди операцията същия ден се докладват болните.
Докладва ги лекуващия лекар, като при доклада за М.Й. нямало нищо смущаващо,
касаело се до стандартен случай с т.. Свидетелят заявява, че е наясно от какво
е настъпила смъртта – от кръвозагуба в областта на шията, тъй като там имало
големи кръвоносни съдове и е загубила 2-3 литра кръв за кратко време, без да
обяснява от къде съди за това, от кого е получил тази информация, като в тази
част съдът няма как да кредитира показанията му. Заявява, че не имало искане от
екипа, който ще извърши операцията включване на с. х.. Включването на такъв се
включва само, ако прецени екипът.
От
показанията на свидетеля д-р Г. Ф. М. /протокол от 08.11.2018 г. л. 467/ се
установява, че познава починалата М.Й., като формално той се води неин лекуващ
лекар, но на практика същата идвала при д-р Г.И., с който се познавала и който
и извършвал и друг път операции. Заявява, че на пациентката бил направени
всички изследвания, тя си идвала и с готови изследвания. Установява, че
оплакванията й били леки, някакъв дисконфорт. Не е имала големи оплаквания,
идвала в добро общо състояние и клинично здрава.
Преценени
по реда на чл.172 ГПК, с оглед тяхната заинтересованост, съдът кредитира
показанията на така разпитаните свидетели в обсъжданите части, с изключение на
тези части, посочени по-горе, като обективни и непротиворечиви помежду си и с
писмените доказателства и изготвените по делото СПЕ, Комплексна СМЕ и
Съдебно-ренгенова експертиза.
Видно от
представена по делото преписка от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ към
Министерството на здравеопазването /л.174-381/ се установява, че служители на
същата са извършили проверка в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД по повод на подадена жалба от
ищците в настоящото производство във връзка със смъртта на М.Й.. В резултат от
проверката е издаден Акт за установяване на административно нарушение против
д-р Г.А.И. /л.184/, в който акт са изложени констатации относно извършената
проверка, описани са всички действия, които са извършени по повод пациента М.Й., установени и в настоящото производство,
като административния орган е достигнал до извода, че д-р Г.И., като лекар,
извършващ операцията, е допуснал нарушение, визирано в чл.81, ал.2, т.1 от
Закона за здравето, а именно нарушение на принципа на достатъчност и качество
на медицинска помощ, изразяващо се в това, че на пациентката предоперативно не
са назначени и не са проведени своевременно и в достатъчен обем изобразяващи
изследвания с висока информативност за уточняване състоянието на съдовата
система в шокогенна зона, където тя е разположена /КТ с контраст или МРТ и
Доплерова сонография и последваща антиография/, както и биопсия за установяване
вида на *** формация, по препоръката в заключението от УЗ на щитовидната жлеза
на д-р Ал. С., д-р Г. К.. Отчетено е и като пропуск, че в екипа не е включен с.
х., въпреки разположението на *** формация в богато кръвоснабдена зона. Въз
основа на АУАН е издадено и Наказателно постановление против д-р И., с което му
е наложено административно наказания – глоба /л.177/.
Съставен
е и АУАН на д-р Г. Ф. М. /л.206/, като лекуващ лекар на М.Й., за нарушение на
чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, а именно нарушение на принципа на
своевременност и достатъчност на медицинската помощ, като не са назначени
посочените по-горе изследвания Въз основа на АУАН е издадено и Наказателно
постановление против д-р М., с което му е наложено административно наказания –
глоба /л.189/.
Съставен
е и АУАН на д-р А.П.У. за неизпълнение на задължението си, в качеството на ***
на Втора клиника по Хирургия, по чл.72, т.2 от Закона за лечебните заведения да
организира и контролира цялостната медицинска дейност. Визирани са като
нарушения липсата на извършени изследвания, така както са посочени по-горе,
липсата на данни за обсъждане на колегиум, относно проведените диагностични
процедури, вида и обема на оперативната интервенция, при определяне на
оперативния екип в него не е включен с. х., освобождаване от аутопсия на
починалата, въпреки наличие на неяснота относно настъпилата смърт, както и без
да е проведена консултация с ***, както изисквали вътрешните правила. Въз
основа на АУАН е издадено и Наказателно постановление против д-р У., с което му
е наложено административно наказания – глоба /л.233/
По
делото липсват данни Наказателните постановления да са влезли в законна сила.
Актовете за установяване на административно нарушение, представляват официален
документ, издаден от длъжностно лице в кръга на неговата дейност и имат
обвързваща материална доказателствена стойност за съда относно фактите и
обстоятелствата, които съставителят е възприел лично и непосредствено. Той няма
обвързваща за съда стойност относно правните изводи за извършено нарушение.
Липсва съдебен акт, който да установява това обстоятелство – наличието на
противоправно поведение. Съдът в настоящото производство, на база всички
събрани доказателства, следва да установи и направи извод налице ли е нарушения
на нормативно заложени правила, които в пряка и непосредствена връзка да са
довели до настъпване на смъртта на М.Г.Й..
В тази връзка по делото е допусната и
изготвена Комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещи лица - специалист ***,
специалист *** и специалист – *** /л.544/. Вещите лица дават заключение, че
приемната диагноза на М.Й. във Втора клиника по Хирургия на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД
„***“, която е и окончателно поставена диагноза, която диагноза е правилна и
отговаря на оперативната находка, като в случая не е посочен вида на ***,
доколкото това не е изследвано/т.3/. Вещите лица дават заключение, че съобразно
извършените изследвания от 17.02.2016 г. и 26.02.2016 г. в Г., които са
единствените образни и достатъчно информативни, няма основание да се
предполага, че образуванието е „***“, поради което е неясно защо в
направлението за хоспитализация на починалата е записана като насочваща
диагноза „***“, доколкото според вещите лица, на база разгледаната медицинска
документация почти сигурно не се касае за „***“. Какво точно е било
образуванието не може да се каже, доколкото не е изследвано патоморфологично.
Вещите
лица дават заключение, че при хоспитализацията на М.Й. е направен задължителния
минимум от изследвания, необходим при всяка хоспитализация и по-конкретно по клинична
пътека № 213, по която е приета за лечение пациентката, наред с които са
приложени и двата броя компютърни томографии, извършени в Г.. Вещите лица дават
заключение, че приложените КАТ от Г. са достатъчно информативни относно вида на
т., точните му размери и разположение, с какви тъкани, органи или съдове
граничи от всички страни, наличие на кръвоснабдяване на образуванието,
състоянието на съдовата система, наличието на атипични кръвоносни съдове /т.1/.
Наред с тези изследвания, при хоспитализацията на починалата в УМБАЛ „Св. Г.“
ЕАД са направени и допълнителни изследвания и консултация с други специалисти
/ултразвуково изследване на щитовидната жлеза, щитовидни хормони, фибро-бронхоскопия
с четкова биопсия/ /т.2/. Всички тези изследвания в своята съвкупност, според
вещите лица, са достатъчни за вземане на решение за оперативна намеса. Според
вещите лица други изследвания не са били необходими /т.4/. Вещите лица дават
заключение, че в онкологията не винаги, дори и при най-пълноценната диагностика
и изследване, може предварително да се установят атипични кръвоносни съдове
около даден *** и при всяка една интервенция могат да настъпят непредвидени
ситуации /т.5/. Вещите лица дават заключение, че в случая установяването на
вида на т., с оглед неговата големина, е показен директно за оперативно
лечение, при което да се установи от какъв вид. Според вещите лица в конкретния
случай, установяването на вида на т., чрез иглена биопсия не е препоръчително.
Вещите лица дават обосновка, че винаги при хирургия на т. има непредвидени и
внезапно възникващи ситуации, каквото е остро възникващо кървене по време на
отрепариране на даден т., като при възникване на такава ситуация първото и
най-важното нещо е спирането на кървенето /хемостаза/, с цел ограничаване на
кървенето. В конкретния случай, вещите лица дават заключение, съобразно
медицинската документация, че хемостаза е постигната – първоначално дигитална,
а в последствие и чрез налагане на две прошивни лигатури /т.7/. Вещите лица обосновават,
че при такава операция, при която се оперира богато кръвоснабдена и „шокогенна
зона“ не е обичайно, не е практика да се включва в екипа с. х. предварително. В
случая *** в хода на операцията е преценил, че има нужда от помощта на *** и
такъв е извикан, именно каквато е практиката. /л.8/. Наред с това вещите лица,
посочват, че съобразно добрите медицински практики, не следва за операция от
каквото и да било естество предварително да се осигуряват кръвни банки, които
да са налични в операционната. Такива се заявяват при възникнала необходимост
/т.10/. Вещите лица дават заключение, че на база изследваната медицинска
документация, не може да се даде заключение каква е причината за настъпилата
смърт на М.Й., доколкото причините за настъпване на смъртта се изследват от патологоанатомията
и съдебната медицина. Доколкото в случая липсва извършена аутопсия не може да
се каже какво е довело до смъртта на пациентката. Според вещите лица не може
със сигурност да се твърди, че кървенето е причината за леталния изход,
доколкото не се знае какъв е обемът на кръвозагубата. От данните по делото, че
от *** са поискани само две единици кръв може да се направи извод, че
кръвозагубата не е била голяма. Ако кръвозагубата не е била голяма, при
постигната хемостаза и описани циркулаторни и ритъмни нарушения при манипулация
в ***, можело да се допусне, че се касае за ритъмна смърт, която се установява
трудно, която може да бъде причиенена и от самия *** /съдебно заседание от
05.06.2019 г. л.572/. В случая са предприети и осъществени действия при ритъмни
нарушения – електрошок /т.18/. Според вещите лица извършването на операцията
по-скоро е било наложително, доколкото от данни от изследванията КАТ от Г., че
образуванието притиска и измества трахеята, която в зависимост от бързината на
прогресия и растеж а *** би довело до сериозни дихателни проблеми и
непосредствена заплаха за здравето и живота на болната /т.15/
По
делото е изготвена и Съдебно – медицинска ренгенологична експертиза /л.595/,
съгласно която вещото лице дава заключение, че от двете изследвания, направени
в Г. 17.02 и 26.02.2016 г. не може да се направи заключение, че има растеж на
образуванието, а и периода между двете изследвания е твърде кратък за такъв
извод. вещото лице дава заключение, че
установеното образувание притиска лекостепенно трахеята и лекостепенно я
измества наляво. Няма данни за свързване на *** и трахеята с кръвоносен съд.
Вещото лице дава заключение, че темпът на растеж на *** образувание не е
задължително да корелира с вида на *** – дали е доброкачествен или
злокачествен, доколкото има ***, които първоначално растат с бавен темп преди
да метастазират. От изследванията направени в Г. не се установявало, кои съдове
снабдяват формацията, това което се виждало, че магистрален съд – Тункус брахио
– цефаликус е лекостепенно изместен надясно и назад. Вещото лице дава
заключение, че има изследвания, които могат да установяват кръвоснабдяването на
формацията, но в случая не е било необходими такива изследвания, доколкото ***
не е нараствал с бързи темпове. Вещото лице също заявява, че не се установява
от кой кръвоносен съд е предизвикано кървенето и дали това е ***, както и
липсват данни за количеството кръвозагуба. С оглед данните по делото, вещото
лице дава предположение, че най-вероятно се касае за доброкачествено ***
образувание.
Съдът
кредитира така изготвените експертизи като обективни и компетентно изготвени,
базирани на професионалния опит на вещите лица и пълно изследване и обсъждане
на наличната медицинска документация по делото. Същите дават своето заключени и
съобразно Наредба № 3 от 27.01.2015 г. за утвърждаване на общи
медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия,
кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия /Загл.
изм. – ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, в която са уредени медицинските стандарти при дейността на специалистите
– х..
Предвид
заключението по Комплексната Съдебно – медицинска експертиза, разпита на
свидетелите, медицинските документи, изследвани и обсъдени от експертите по
делото не се установява каква е причината за настъпилата смърт на М.Г.Й.. При
липса на извършена аутопсия, а и от събраните по делото доказателства не се
установява, че причината за смъртта на пациентката се дължи на обстоятелства,
които да стоят в пряка и непосредствена причинноследствена връзка с действия
или бездействия на извършващия операцията лекар – д-р И.. За да се прецени
какво е могло или е бил длъжен да направи лекуващия лекар, респективно
опериращия следва да се установи каква е причината за настъпилата смърт. В
случая от данните по делото вещите лица заявяват, че не може да се направи
обоснован извод, че смъртта е настъпила от кръвозагуба, причинена от засягането
на кръвоносен съд от извършващия операцията лекар д-р Г.И.. Не се установява и
количеството кръвозагуба, дали то е голямо, като по-скоро вещи лица са на
мнение, че не се касае до голяма кръвозагуба, която да доведе до ритъмни
нарушения, с оглед обективните данни - поисканите единици кръв, а и от разпита
на свидетелите, присъстващите на операцията лекари. В случая вещите лица
заявяват, че ритъмни нарушения могат да се получат и от самата ***, но всичко
това са само предположения. Вещите лица дават заключение, че преди предприемане
на операцията на М.Г.Й. са извършени всички необходими и в достатъчно степен
информативни изследвания, които да доведат до вземане на решение за оперативна
намеса. Обосновават защо други изследвания не са били необходими и какви
рискове крият те. Наред с това липсва установена причина за смъртта на болната,
въз основа на която да се изследва дали са извършени всички необходими
изследвания и били са необходими още такива. Предвид което не може да се направи
извод, единствено от настъпилия летален изход на пациентката, че лекарят
оператор и лекуващия лекар не са спазили принципа за своевременна, достатъчна и
качествена медицинска помощ. С оглед данните по делото вещите лица дават
заключение, че лекарят – оператор и лекуващия лекар са извършили своевременно и
достатъчно по обем изследвания и с оглед настъпилите усложнения в хода на
операцията са предприели необходимите действия, за да отстраняването им –
извършена е хемостаза, извикан е по спешност ***, извършени са и необходимите
действия при ритъмни нарушения. Доколкото, обаче, е неясна причината за смъртта,
не може да се каже дали посочените действия са били предприети своевременно.
Следва
да се посочи, че съдът няма как да възприеме различни изводи и да приема за
установена една или друга причина за смърт единствено на база, направени
логически връзки между медицинската документация и свидетелските показания,
доколкото не разполага със специални знания. Съдът няма как да игнорира или да
приема с резерви Съдебно- медицинските експертизи, доколкото единствено
специалистите, които са ги изготвили имат необходимите специални знания в
процесните области. Няма и с какво друго доказателство и доказателствено
средство съдът да съпоставя експертизата, за да преценя дали заключението е
обективно и компетентно изготвено, същото е на база медицинската документация и
свидетелските показания. Няма как съдът да кредитира и показанията на свидетеля
д-р А.У., досежно заявената от него причина за смъртта, доколкото същият не
заявява откъде съди за това, той няма преки и непосредствени възприятия от
операцията. Каква е причината за смъртта не могат да посочат и лекарите,
участващи в операцията.
На
следващо място при хоспитализирането си пациентката е подписала декларация, че
е запозната с възможността в хода на операцията да възникнат усложнения,
застрашаващи живота и здравето, както и че е възможно операцията да не доведе
до желания резултат. Действително в декларацията не са отразени възможните
рискове от оперативното лечение, както и изрично, че е възможно да настъпи
летален изход. Дори и да се приеме, че на пациента не е разяснено ясно и
подробно рисковете, които поема с извършването на предприеманата операция и
нейната необходимост, това обстоятелство не стои в пряка причинноследствена
връзка със смъртта на пациента.
Също
така, действително по делото се установи, както от медицинските документи, така
и от СМЕ, така и от разпита на свидетеля Г. М., че М.Г.Й. е приета в добро общо
състояние, с леки оплаквания, клинично здрава, с липса на такива съпътстващи
заболявания, включително сърдечни, които биха увеличили риска от неблагоприятен
изход от оперативното лечение. Тези обстоятелства, обаче, сами по себе си не
могат да обосноват, че причината за смъртта се дължи на обстоятелства, които стоят
в причинноследствена връзка с противоправно поведение на лекарите в УМБАЛ „Св. Г.“
АД. Нещо повече вещите лица дават заключение, че операцията е била необходима,
предвид местонахождението на образуванието и притискане на трахеята и нейното
измества, както и поради неговата големина с цел да се установи от какъв вид.
От двете
Съдебно – медицински експертизи се установява, че лечението и предприетите
мерки са в съответствие с поставената диагноза. Вещото лице по
Съдебно-медицинската ренгенологична експертиза установява, че няма разлика в
подхода при изследване и опериране на ***, разликата е в това дали след това
пациента ще се проследява и какво ще е лечението след това.
На
следващо място вещите лица обосноват, че в случая не е било необходимо
включване на *** при операцията, доколкото не се касае за сложна и голяма
операция, което кореспондира и на т.6 „Хирургичен оперативен екип“ от Наредба № 3 от 27.01.2015 г. за утвърждаване на общи
медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия,
съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия /Наредбата/, в която е посочен какъв е екипа при
извършване на операция – а именно ***, а. и м. с.. Включването на *** или друг
специалист не е нормативно заложено при такъв тип операции.
На
следващо място по делото се установи, че близките на починалата категорично са
отказали извършването на аутопсия, въпреки настояването на *** на Втора клиника
по Хирургия на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД д-р А.У..
Съгласно
разпоредбата на чл.98, ал.1 Закона за здравето е предвидено, че на лица,
починали в лечебното заведение се извършва патологоанатомична аутопсия, като се уведомят
най-близките. Съгласно ал.4 от същата разпоредба по изрична молба на близките на починалия в случаите по ал.
1 ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване
от патологоанатомична аутопсия. В тази връзка предвид
изразения категоричен отказ от близките на починалата да бъде извършена
аутопсия д-р У., като *** на Втора клиника по Хирургия е дал становище, че не
съществуват неясноти, налагащи извършване на аутопсия, като е издадена заповед
от ръководителя на болничното заведение за освобождаване от такава. В случая
няма законово задължение *** на съответната клиника да се консултира с ***, за
да коментират отказа от аутопсия. Такъв отказ има от близките на починалата и
същата е освободена от аутопсия, съгласно чл.98, ал.4 ЗЗ. Не е налице законова
задължителност за извършване на аутопсия, която да пренебрегва отказа на
близките и да бъде извършена въпреки него, а именно нужда от съдебно-медицинска
експертиза.
На следващо място не се установява и твърдяното
нарушение, че процесната операция не е обсъдена на лекарски колегиум. От
разпитаните по делото свидетели д-р И., д-р У., д-р Б., д-р М. се установява,
че преди операцията на същата дата при сутрешен рапорт е докладван случая на М.Й.,
като не е имало възражения или притеснения по отношения на операцията. Дори и
да не е изпълнено това задължение да се докладва случая на лекарския колегиум,
предвидено в т. 3.1.3 от т. IV. Организация на работа по приема и лечението на
пациенти в хирургична структура от Наредбата, не се
установява то да представлява такава лекарска небрежност, която да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на пациента, подложен на
операция.
Предвид
изложеното и доколкото по делото не е установена причината за настъпване на
смъртта на М.Г.Й., която да е пряка и непосредствена връзка с неизпълнение на
задълженията на посочените от ищеца служители в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, които
лошо/небрежно упражняват задълженията си като
лица, практикуващи медицинска професия/, съдът намира, че исковете са
недоказани и като такива са неоснователи и следва да бъдат отхвърлени. Следва
да се посочи, че съдът постановява решението си на база вътрешното си
убеждение, което се изгражда на база събраните по делото доказателства.
Предвид
достигане до горните изводи, съдът намира за безпредметно да обсъжда останалите
свидетелски показания, установяващи настъпилите неимуществени вреди у ищците, в
резултат на смъртта на М.Г.Й..
Предвид
отхвърляне на първоначалните искове, съдът приеме, че не се е сбъднало условието
за разглеждане на предявените в условията на евентуалност обратни искове.
Решението
е постановено при участие на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс ГРУП“ АД, в
качеството на трето лице – помагач на ответника УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат за ответника, който е направил своевременно искане за присъждане на
такива. Ответникът доказа разноски в размер на 580 лева – платено адвокатско
възнаграждение /л.559 - 562/, които на основание чл.78, ал.3 ГПК ще му се
присъдят в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.О.Р.,
ЕГН **********, М.О.Р., ЕГН **********, О.М.Р. ЕГН **********, И.Р.Й., ЕГН **********
и Г.А.Й., ЕГН ********** против УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от К. Б. Д. – *** субективно
съединени осъдителни искове, за осъждане на ответника да заплати на всеки един
от ищците сумата от по 1 000 лева, предявени частично от общо сума за всеки от
ищците в размер на по 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания, поради смъртта на М.Г.Й., вследствие на
операция извършена на 12.05.2016 г. в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, при която лекарите
извършващи операцията, намиращи се в трудово правоотношение с ответника,
нарушили разпоредби на Закона за здравето и неизпълнили или изпълнили
лошо/небрежно задълженията си като лица, практикуващи медицинска професия,
ведно със законната лихва върху всяко едно от обезщетенията от 12.05.2016 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА от Н.О.Р., ЕГН **********, М.О.Р., ЕГН **********, О.М.Р.
ЕГН **********, И.Р.Й., ЕГН ********** и Г.А.Й., ЕГН ********** да заплатят на УМБАЛ
„ Св. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66,представлявано
от К. Б. Д. – *** сумата в размер на 580
лева – разноски в производството за платено адвокатско възнаграждение.
Решението
е постановено при участие на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс ГРУП“ АД, в
качеството на трето лице – помагач на ответника УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ