Р Е Ш Е Н И Е
№834/7.11.2022г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание
на шести октомври, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка
Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по адм. дело № 420 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД чрез управителя си, А.С. против Ревизионен акт / РА/ № Р-16001321003397-091-001
от 22.12.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив,
потвърден с Решение № 99/ 07.03.20122 г. на Директора на Дирекция „обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
С оспорения РА е отказан ДК в
размер на 34 644 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 5 325,68 лв.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е
неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Подробни
съображения са изложени в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. К.Т., който поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът - Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, се представлява в
съдебно заседание от юрк. Н., която оспорва жалбата. Допълнителни аргументи
излага в подробни писмени бележки. Претендира разноски.
Административен съд -
Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Началото на ревизионното производство е поставено със
заповед за възлагане на ревизия № Р-16001321003397-020-001/15.06.2021 г.,
изменена със заповед № Р-16001321003397-020-002/17.09.2021 г.
Ревизията по ЗДДС обхваща периода 01.12.2019 до
31.05.2020 г. През ревизирания период дружеството е извършвало дейност-
търговия не едро с горива. Горивата са били придобивани от петролни бази и
рафинерии, намиращи се на територията на страната. „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД е упражнило право на ДК по фактури издадени
от доставчик „Кристал Бизнес Груп“ ЕООД, с предмет на доставка обезмаслител за метални
повърхности и еко клин за метални повърхности както следва:
-
Фактура №
**********/25.11.2019, с данъчна основа
35 100 лв. и ДДС 7020 лв. през
м.декември 2019;
-
Фактура №
**********/02.03.2020 с данъчна основа 38 220 лв. и ДДС 7664, през м. март
2020;
-
Фактура №
**********/30.04.2020 през м. май 2020 г. с данъчна основа 100 000 лв. и ДДС 20
000 лв.
На основание чл. 70 ал.5 от ЗДДС вр. чл. 68 ал.1 т.1 и
чл. 69 ал.1 т.1 от ЗДДС с мотив за липса на реално осъществени доставки на
стоки, е отказано правото на приспадане на ДК в размер на 34 664,00 лв. по
процесните 3 бр. фактури
С протокол № 16001321003397- П73-002/22.11.2021 г. са
присъединени събрани доказателства при извършена ПУФО с издаден протокол № П
16001320128571-073-001/19.05.2021 г. както и справка от информационните
регистри на НАП. При извършена насрещна проверка на Кристал Бизнес Груп“ ЕООД в хода на приобщената ПУФО, в отговор на
връченото ИПДПОЗЛ са представени част от изискните документи, вкл. 4 бр.
фактури и писмени обяснения. От управителя на дружеството е посочено, че
стоката по фактурите от м. 03; 04 и м.06.2020 е труябвало да бъде извозена с
транспорт, осигурен от РЛ на на
датите, на които са издадени фактурите, но вследствие на обявеното извънредно
положение в страната, а след това и извънредната епидемична обстановка,
транспортирането не се е осъществило, част от продадените количества — 26 000
тона са транспортирани на 20.06.2020 г. с транспорт на клиента от халета в
производственоскладова база за химически продукти на адрес: гр. Разлог, ул. „***”
№*** , а останалата част от стоките не са
доставени към 06.07.2020 г. Еко клин е препарат за почистване на метални
повърхности и е получен след смесване на суровини - метанол, изобутанол,
обезмаслител за метални конструкции с произход „БУЛБИОКЕМ” ЕООД, ,МАНТИКО” ЕООД
и „GRUPA МОТУ ZAkLADU AZATOVE kETZlERZIN S А“ с VIN PL7490005094.
В хода на извършената ПУФО от
„ТСТ ОЙЛ” ЕООД не са представени доказателства във връзка с транспортиране на
стоките — еко клин по издадените от „КРИСТАЛ БИЗНЕС ГРУП“ ЕООД фактури с №
**********/25.11.2019 г. за 27 000 л, № **********/02.03.2020 г. за 26 000 л, №
**********/30.04.2020 г. за 100 000 л и №
**********/19.06.2020 г. за 29 000 л. Представени са оборотни ведомости и
аналитичен регистьр на група 30, съгласно които фактури № **********/25.11.2019
г., № **********/02.03.2020 г. и № 1000000041/30.04
2020 г. са осчетоводени по
дебита на сметка 304 „Стоки”, но фактура
№ **********/19.06.2020 г. не е осчетоводена за нея не е упражнено право на
данъчен кредит. От оганите по приходите е констатирано, че през
м.06.2020 г., дружеството е изписало стоки на стойност 173 320 лв./дебит сметка
702/кредит сметка 304/, която съответства на стойността на осчетоводените три
фактури от „Кристал Бизнес Груп“ ЕООД, но при проверка в информационните масиви
на НАП е установено, че дневника за продажби и СД за м. 06.2020 г., както и за
следващите месеци няма начислен ДДС за извършени доставки на такава стойност. В
представените фактури за м. 11.2019 -м.
08.2020 г. са посочени само продажби на дизелово гориво.
В представените
писмени обяснения от „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД в хода на проверката е посочено, че към
26.06.2020 г., стоките по фактурите не са получени, но по счетоводни данни,
същите са отразени в дебита на сметка 304 и изписани в кредите на сметка 304 и дебита на 702, като
няма начислен ДДС за извършени доставки на еко клин.
При извършена
насреща проверка при доставчика, в отговор на връчено ИПДПОЗЛ в хода на
ревизията до приключването й са представени част от изискните документи и
писмени обяснения, а именно фактури, банкови извлечения, фактури за покупка на
материали. За фактура
*********/19.06.2020 г. няма представени платежни документи. В писмените
обяснения от 30.09.2021 г., дружеството е посочило, че стоките са извозени с
транспорт на клиента и не се съхраняват в обекти на доставчика. Не са
ангажирани доказателства за предаването и извозването на стоките.
За изясняване на
фактическата обстановка, на РЛ е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което не са
представени изисканите документи, което е документирано с Протокол №
1581428/16.07.21 г. На 22.07.2021 г. и на 17.09.21 г. са представени документи
под опис за 2019 и 2020 г., които не съдържат изисканите писмени доказателства и
писмени обяснения относно доставките по процесните фактури от „Кристал Бизнес
Груп“ ЕООД.
От органите по
приходите също било констатирано, че представните в хода на на ревизията
счетоводни документи, салдата на сметка 304- стоки и оброите по тях са различни
от представените в хода на ПУФО счетоводни извлечения и хронология на
осчетоводяване. В документите, представени при проверката, стоките, закупени от
„Кристал Бизнес Груп“ ЕООД са изписани за разход, а в представените в хода на
ревизионното производство оборотни ведомости същите са налични- т.е. заведени
са по дебита на с-ка 304/1/4/- обезмаслител за метални конструкции на обща
стойност 173 320 лв.
В резултат на
изложеното, органите по приходите направили извод, че процесните фактури с
получател РЛ не документират реално получени топански операции и че липсва
доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Ето защо, с процесния
ревизионен акт / РА/ № Р-16001321003397-091-001 от 22.12.2021г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Пловдив е отказано право на ДК в размер на 34
664 лв. и са начислени прилежащи лихви в
размер на 5 325,68 лв.
Този РА бил оспорен по административен
ред пред Директора на „ОДОП“ Пловдив, и в приложения към жалбата били
представени допълнителни писмени доказателства- договор за покупко- продажба на
стоки от 25.11.2021 г., банкови извлечения за наредени суми към процесния
доставчик, фактури, приемо- предавателни протоколи товарителници от 25.11.2019;
от 20.06.2020 г.; от 05.08.2021; 12.08.21; от 19.08.21 г.; складови разписки;
анекс № 1/02.03.20 г., констативен протокол от 20.06.20 г. Органът не
кредитирал процесните доказателства, тъй като приел, че същите са изисквани
многократно и не са представени в хода на извършената ПУФО, приобщена към
ревизионното производство, в хода на извършени насрещни проверки и в хода на
ревизията не били представени. Поради което приел, че представените към жалбата
писмени доказателства са с недостоверна дата и са изготвени за нуждата на
административното обжалване.
В хода на съдебното
производство било изговено заключение на
съдебно- счетоводна експертиза.
Вещото лице е проследило счетоводното отразяване на процесните фактури в
счетоводствата на рекия доставчик и РЛ. Посочило е как са се извършвали
разплащанията по фактурите, последващата реализация на стоките, описало е
документите, доказващи получаването на стоката от прекия доставчик. Вещото лице
е обобщило във връзка с приложените съпътстващи документи към фактури №
30/02.03.20 г. и 41/30.04.20 г., че стоките към датата на издаване на фактурите
не са били налични в патримониума на дружеството, а са били оставени на
отговорно пазене при доставчика и транспортирани на един по- късен етап. В този
смисъл, стоките не би следвало да се отчитат като налични, а като предоставени
на отговорно пазене в отделна аналитична счетоводна сметка или задбаланосово до
момента на тяхното фактическо предаване и заприхождаването им като действително
налични.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима като подадена в срок от активно лигимирано лице, а разгледана по същество-
за неоснователна.
РА № Р-16001321003397-091-001 от 22.12.2021 г. е издаден от компетентни органи- възложилият
ревизията началник сектор З. В., съгл.Заповед РД 09-1979/30.09.2021г. и / и В.
К.- главен испектор по приходите-ръководител на ревизията /съгл. заповед №
РД-09-2515/29.11.2021 г./.
ЗВР, ЗИВР РА и РД са са
подписани с квалифицирани електронни подписи на издателите му, валидни към
датата на издаването на всеки от изброените документи. което се потвърждава включително от служебно
извършената от съда справка в публичния електронен регистър на доставчика на
удостоверителни услуги по чл. 28 ЗЕДЕУУ,
в който регистър съобразно чл. 25, ал. 5 ЗЕДЕУУ и задължението си по чл. 22, т. 4 ЗЕДЕУУ, доставчикът на удостоверителни услуги публикува удостоверенията по чл. 24 ЗЕДЕУУ,
което публикуване е форма на самото издаване на удостоверение по чл. 24 ЗЕДЕУУ
– арг. чл. 25, ал. 5 ЗЕДЕУУ.
Спазена е предписаната от чл. 120, ал. 1, пр.
1 ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 ДОПК с
всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 ДОПК, в
т. ч. мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените
задължения с акцесорните им лихви по чл. 175, ал. 1 ДОПК и
кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни
периоди и в рекапитулация. Фактическите констатации и правни изводи на РА са
допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него РД № Р-16001321003397-092-001
от 03.12.2021г., съставляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК
неразделна негова част. Ревизионното производство е проведено без съществени
процесуални нарушения. Образувано е съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с
издаването на заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001321003397-020-001/15.06.2021 г. Възлагателният
акт има задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 ДОПК –
ревизираното лице е надлежно идентифицирано с данните по чл. 81, ал. 1, т. 2–5 ДОПК;
определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите;
конкретизирани са ревизираните задължения и ревизираните периоди; даден е
3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл. 114, ал. 1 ДОПК. ЗВР е изменена със заповед № № Р-16001321003397-020-002/17.09.2021 г. на
основание чл. 113 ал.3 и чл. 114 ал.2 от ДОПК. ЗВР е извършена в
законоустановения срок, като за резултатите й е издаден РД № Р-16001321003397-092-001
от 03.12.2021г. от ревизиращия екип чието съдържание
е предписаното от чл. 117, ал. 2, т. 1-10 ДОПК; към
него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 ДОПК.
Облагаема според чл. 12, ал. 1 ЗДДС е
доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на
изпълнение на територията на страната. Извършването й е данъчно събитие
съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 25, ал.6, т.1 от ЗДДС ДДС е изискуем към
датата на настъпване на данъчно събитие. При доставки на услуги данъчното
събитие възниква при извършването им, а при доставки на стоки към момента на
прехвърляне на правото на разпореждане като собственик от доставчика на
получателя. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на
основание чл. 68, ал. 2 ЗДДС
възниква правото на приспадането му. Данъчен кредит
по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, е
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон, за
получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки
предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по видове
основания, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС
постановява, че когато стоките и услугите се използват за целите на
извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, то има право да
приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице
му е доставил или предстои да му достави. Член 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС
транспонира чл. 168, б. "а" от
Директива 2006/112/ЕО, който също постановява, че доколкото
стоките и услугите се използват за целите на облагаеми сделки на данъчно
задължено лице, то има правото в държавата-членка, в която извършва тези
сделки, да приспадне от дължимия ДДС, който е задължено да плати, дължимия или
платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки
или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от данъчно задължено
лице. След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното
право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 167 и чл. 168, б.
"а" от Директива 2006/112/ЕО подлежи на
упражняване при условието по чл. 71, т. 1 ЗДДС
данъчно задълженото лице да притежава фактура, съставена в съответствие с чл. 114–115 ЗДДС с
посочен на отделен ред данък за доставка на стоки или услуги, по които то е
получател. Без реално извършена доставка на стока по чл. 6, ал. 1 ЗДДС или
доставка на услуга по чл. 9, ал. 1 ЗДДС данъчно
събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС не
настъпва съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС,
данъкът не става изискуем по чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС, без
което право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 не възниква
съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС и,
несъществуващо право, не може да бъде упражнено по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС.
Според постоянната съдебна
практика правото на данъчно задължените лица да приспаднат от ДДС, на който са
лица-платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени
от тях услуги, представлява основен принцип за въведената със законодателството
на ЕС обща система на ДДС. Реалното извършване на облагаема доставка на стоки
или услуги е задължително условие за възникване на правото на приспадане на
данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, без
което то не може валидно да се упражни. При положение, че органите по приходите
са стигнали до констатации за липсата на облагаеми доставки, при оспорване,
националната юрисдикция трябва да извърши глобална преценка по приложимите във
вътрешното й право правила за доказване на всички елементи и фактически
обстоятелства, за да определи дали това данъчно задължено лице има или не право
на приспадане по тези доставки. Само ако при тази преценка установи, че
доставките са реално осъществени и впоследствие стоките са използвани от
получателя за целите на негови облагаеми сделки, правото на приспадане не може
да се откаже. Едва след това националната юрисдикция проверява дали това право
не е изключено поради обективни данни, че данъчно задълженото лице, получило
стоките или услугите, е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която го
обосновава, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг
стопански субект нагоре или надолу по веригата доставки (решение на СЕС от 06.12.2012 г. по
дело С-285/11 – т. 44, 45 и 52). Ако реалността на
доставките, обаче не се докаже в процеса, правото на приспадане на данъчен
кредит не може да се счита възникнало, фактическото му упражняване като
ненадлежно не подлежи на зачитане, независимо от (не)добросъвестността на
данъчно задълженото лице - получател на стоките или услугите по фактура.
Действително,
съгласно разпоредбата на чл. 24 ал.2 от ЗЗД, при продажба на родово определени
вещи /каквито безспорно представлява процесния обезмаслител/, за постигане на
вещно- транслативния ефект на сделката, следва вещите да бъдат определени по
съгласие на страните, а ако такова липсва- правото на собственост се прехвърля
с предаването им. С други думи, за да бъдат приети за реални доставките, по
делото следва да бъде доказано прехвърляне на правото на разпореждане със стоката като
собственик от доставчика на получателя, било с предававнето на стоките, било с
отделянето на тази стока от останалите стоки и оставянето й на разпореждането на получателя. Доказването на тези обстоятелства, както
се посочи се свързва с настъпването на данъчното събитие, което води до
изискуемост на данъка, а едновременно с това и до възникване на правото на
приспадането му. Доказването може да се извърши с всички възможни
доказателствени средства, но практиката е наложила това да става с писмени доказателства,
удостоверяващи предаването на стоката, или оставянето й на отговорно пазене-
товарителници; приемо- предавателни протоколи, транспортни документи; складови
разписки и т.н.
В конкретния
случай, органите по приходите са приели, че доставките по процесните три
фактури не са реално извършени, тъй като липсват каквито и да е други документи
за реалното получаване на стоката. Такива документи, в действителност не са
предоставени на компетентните органи нито от прекия доставчик, нито от
ревизираното лице, както в рамките на проведената ревизия, така и преди това, в
хода на извършената ПУФО. Следва да се отбележи, че документи, удостоверяващи
предаването на стоката многократно са изисквани и от жалбоподателя и от
„Кристал Бизнес Груп“ ЕООД, но такива освен, че не са предоставени, в дадените
обяснения не се сочи, че съществуват. Необосновано е твърдението в писмените
бележки на процесуалния представител на РЛ, че единственото основание да се
откаже правото на ДК е ненамирането на на доставчика на адреса му. Напротив-
доставчикът е дал няколко пъти обяснения във връзка с процесните фактури, още
преди ревизията, като обясненията са противоречиви- в първото обяснение на
06.07.2020 г. е заявил, че стоките трябва да се извозят от клиента, и това не е
сторено, а с обяснението от 28.01.2021 г. сочи, че част от стоките са извозени
още преди да бъде депозирано първото му обяснение- на 20.06.20 г. След това,
доставчикът е представил допълнителни доказателства и е дал допълнителни
обяснения в хода на ревизията, видно от представения протокол за извършена
насрещна проверка № 22000121167635-141-001/15.10.2021 г., но не е ангажирал
доказателства за реално предаване на стоката, освен една складова разписка от
20.06.20 г., в която обаче липсва подпис на представител на РЛ и не може да се
приеме за надлежен документ, тъй като не удостоверява волята на получателя. Всичко това категорично оборва твърденията,
че ДК е отказан само поради ненемирането на доставчика на адреса му.
Правилно директорът
на ОДОП Пловдив е отказал да кредитира представените с жалбата срещу РА доказателства за предаване на
стоката приемо- предавателни протоколи
товарителници от 25.11.2019; от 20.06.2020 г.; от 05.08.2021; 12.08.21; от
19.08.21 г.; складови разписки; анекс № 1/02.03.20 г., констативен протокол от
20.06.20 г. Макар тези документи да са били многократно изисквани от
приходните органи, те не са били представени нито от прекия доставчик, нито от
РЛ в хода на ПУФО и ревизионното производство. Съгласно разпоредбта на чл. 37
ал.4 от ДОПК, в случай че субектът не представи изискани по реда на ал.3
доказателства, органът може да приеме, че те не съществуват. Съгласно второто
предложение на същата разпоредба, за органа по приходите съществува задължение
да обсъди представени доказателства в ревизионното производство до изтичането
на срока по чл. 117 ал.5 от ДОПК, а в случая доказателствата са представени
след издаването на РА. Следва да се отбележи, че всички представени писмени
доказателства, удостоверяващи приемането на стоката, представляват частни
документи и тяхната доказателствена стойност се свежда единствено до
обстоятелствто, че лицата, които са ги изготвили са направили обективираните в
тях изявления. Тези документи нямат достоверна дата и непредставянето им на
органите по приходите на по- ранен етап, въпреки многократното им поискване,
сочи на висока степен на вероятност, документите да са антидатирани и изготвени
за целите на обжалването на РА. От друга страна, съществуването на процесните документи,
към сочената в тях дата, не е изводимо от нито един доказателствен източник по
делото. В съдебното производство не съществуват ограничения за представяне на
доказателства и съдът е длъжен да обсъди всички събрани доказателства,
независимо от ограничението на чл. 37 ал.4 от ДОПК, но съдът не вижда основание
да бъдат направени различни правни изводи от тези, които е направила
административната инстанция. С оглед липсата на достоверна
дата, според съда, за датата на която документите са съществували може да се
приеме датата, на която са представени пред директора на ОДОП Пловдив
/07.02.2022 г. /. В този връзка следва да се отбележи също, че някои товарителници
са с поредни номера въпреки интервала от време, в който се сочи, че са
извършени доставките - 333598/5.08.2021 г.; 333598/12.08.2021 г./неясно защо
товарителницата с по- малък номер е с последваща дата/, 000401/19.08.21 г.;
000400/26.08.21/отново товарителницата с по- малък номер е от по- късна дата/
000399/20.06.2020; 000398/25.11.2019 г.- /товарителници с поредни номера са
издадени за удостоверяване на получаване на стока през големи интервали от
време- повече от една година и т.н. Всичко това е индиция, че процесните
документи не са съществували към датите, на които се сочи, че са издадени, а са
изготвени за нуждите на обжалването на РА.
Съгласно
заключението на изготвената по делото счетоводна експретиза, неправилно стоките
са били осчетоводени като налични в патримониума на дружеството към датата на
издаването на фактури № 30/02.03.2020 и 41/30.04.20 г., тъй като същите не са
били налични, а са били оставени на отговорно пазене при доставчика и
транспортирани на по- късен етап. Вещото лице обаче е използвало за да обоснове
изводите си всички документи по
преписката, включително и представените от РЛ след издаването на РА.
Коментирани са фактурите от м. 03 и 04.2020 г., но вещото лице не е взело в
предвид, че товарителницата от 25.11.2019 г. също е представена с жалбата срещу
РА и не може да се приеме за доказано, че количеството обезмаслител е било
реално получено от РЛ на тази дата. В
случая обаче, безспорно е, че по счетоводни данни стоките не са били налични у
получателя, а са били осчетоводени като такива, което е още един аргумент в
насока нереалност на процесните доставки, тъй като РЛ осчетоводява стоки, които
реално не притежава.
Последващата
реализация на част от закупените стоки в посока на гръцки контрагент също не
може да бъде аргумент в насока реалност на доставките, тъй като това се е
случило след издаването на РА /в периода 01.07.2022-01.08.2022 г./. Няма
пречка, РЛ да е придобило стоките след издаването на РА и да ги е реализирало,
но в този случай се касае за доставки извън ревизирания период, което няма
отношение към преценката за законосъобразност
на процесния РА.
Съвкупният анализ
на събраните по делото доказателства обуславя извод, че дружеството-
жалбоподател не е доказало реалност на процесните доставки, по които е отказано
право на приспадане на ДК.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в
установената форма и при спазване на процесуалните и материално правни норми по
издаването му, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, оспорването
следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от
ответната страна, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 161, ал.
1 от ДОПК, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените по делото разноски 1729,69 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
изчислени на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1,
предложение последно от ДОПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез управителя
си, А. С. против Ревизионен акт / РА/ №
Р-16001321003397-091-001 от 22.12.2021г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 99/ 07.03.20122 г. на Директора на
Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ТСТ ОЙЛ“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати в
полза на НАП гр. София,
направените по делото разноски в размер на 1729,69 лв /хиляда
седемстотин двадесет и девет лева и 69 ст/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/