Р Е
Ш Е Н И Е
Гр.София,
14.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Росен Димитров
при
секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 16908
по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗННД във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от П.Г.П.,
ЕГН ********** против Р.Х.Р., ЕГН ********** - в качеството й на нотариус, с
район на действие CPC, peг. № 203 на НК, за заплащане на сумата от 73 410,97
лева - представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и
сумата от 26 807,78 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от
20.05.2014 г. до датата на исковата молба, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и
разноските по делото.
В
исковата молба се твърди, че на 19.08.2013 г. ответницата, в качеството й на
нотариус е съставила и издала на основание чл. 587, ал.1 ГПК нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот № 031, том II, рег. № 9987, дело №
201/2013 г., по силата на който е признала К.И.Д.и Р.И.Н.за собственици на
основание „обезщетение съгласно Заповед по чл. 100 от ЗТСУ и чл. 103 от ЗТСУ - №
РД-41-3554/1.12.1982 г., издадена от СНС- ИК”, както и по „наследство по закон
и влязла в сила кадастрална карта” на недвижим имот, а именно: Апартамент № 6,
находящ се в гр. София, р-н Сердика, ж.к. Банишора, ул. ******, на III етаж, с
площ 93.44 кв.м., заедно с мазе № 80, с площ 3,80 кв.м., заедно с 1.156% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата – държавна земя, като в същия изрично е отразено, че заповедта е
представена като документ, удостоверяващ собствеността.
На
29.08.2013 г. ответницата като нотариус е съставила нот. акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 046, т. ІІ, рег. № 10498, дело № 217/2013 г., с който в
нотариална форма е сключена сделка за продажба на описания имот от лицата К.И.Д.и
Р.И.Н.на купувача В.В.С.. В описанието на документите, въз основа на които
ответницата изрично е отбелязала, че „удостоверяват правото на собственост” и
са послужили за проверката по чл. 586, ал. 1 ГПК, на първо място е посочена
гореописаната заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.), както и предходния издаден от
нотариуса констативен нот. акт.
На
20.05.2014 г. ищецът е сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот с
лицето В.В.С., обективиран в нот. акт № 81, том I, рег.№ 4651, дело № 71 от
20.05.2014 г. на нотариус М.Ш., рег. № 042 НК, по силата на който е придобил от
В.С.гореописания недвижим имот.
Излага
се, че с влязло в сила Решение № 3816 от 10.05.2016 г. по гр.д. № 8124/2014 г.
по описа на СГС, ГО, I-7 с-в е признато за установено по предявен установителен
иск от В.Г.Х., М.Г.А., Х.Г.К.и К.Х.А., срещу К.И.Д., Р.И.Н., В.В.С., ищецът и
съпругата му, че горепосочените ищци са собственици на процесния недвижим имот.
В мотивите на постановеното съдебно решение, въз основа на приета по делото
съдебно-почеркова експертиза е било прието, че цитираната Заповед по чл. 100 ЗТСУ
(отм.), посочена като основание за издаване на констативния нот. акт, издаден
от ответницата, е неистински документ, изцяло фалшифициран. Установено е било,
че заповед с такъв номер (3554) не е издавана на посочената дата (01.12.1982
г.), а с този номер има издадена заповед от 26.11.1982 г., касаеща съвсем друг
имот и други лица. С решението е установено е, че подписът на заповедта, въз
основа на която ответницата е признала посочените лица за собственици е изцяло фалшифициран
и неистински, поради което документът изобщо не е бил годен да послужи за
основание за признаване право на собственост върху същия имот в тяхна полза. Като резултат от влязлото в сила решение на
съда е признато за установено спрямо изброените ответници, вкл. и ищецът по
настоящото дело, че горепосочените ищци са действителните собственици на имота
и е отменен издаденият от нотариус Р.Р. констативен нот. акт за собственост.
В
тази връзка ищецът излага, че ответницата, в качеството й на нотариус, по см.
на чл. 2 ЗННД с противоправното си поведение му е причинила вреди, които са пряка
и непосредствена последица от това. Противоправното поведение се изразява в
издаване на констативен нот. акт по чл. 587, ал.1 ГПК, с който К.И.Д.и Р.И.Н.са
признати за собственици, въз основа на неистински документ (т.нар. заповед по
чл. 100 ЗТСУ (отм.), а също така и в издаване въз основа на този констативен нот.
акт и същата заповед последващ нот. акт за покупко-продажба на същия имот.
Сочи
се, че при съставяне и издаване на тези нотариални актове ответницата не е
изпълнила законовите си задължения по раздел II от ЗННД, в частност тези по чл.
25, ал.1 ЗННД, като е у удостоверила неистинско обстоятелство (наличието на
право на собственост, каквото право всъщност не е съществувало) и при това без
да са били налице изискванията по чл. 587, ал.1 ГПК. В резултат на това ответницата
неправомерно е издала констативен нот. акт, без правото на собственост да е
„установено с надлежни писмени доказателства“. Излага се, че ответницата в
качеството й на нотариус е била длъжна да извърши, но не го е сторила
задълбочена проверка дали представеният й документ „заповед по чл. 100 ЗТСУ”
отговаря на критерия „надлежно писмено доказателство” по см. на чл. 587, ал.1 ГПК, а също така е била длъжна да извърши „проверка на собствеността”,
съобразно чл. 586 ГПК, което е основно задължение на нотариуса.
Във
връзка с изложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди
ответницата да му заплати претендираната сума - обезщетение за причинените му
имуществени вреди, ведно с мораторна лихва върху главницата и законна лихва
върху нея от датата на исковата молба.
Ответницата
Р.Х.Р., чрез процесуалния си представител адв. Р.Г. е депозирала писмен отговор
на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим, поради липса
на пасивна процесуалноправна легитимация да отговаря по иска.
На
следващо място, оспорва иска като неоснователен поради липса на елементите от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. В тази връзка сочи, че нотариусът не носи
отговорност за достоверността на представените му от страните документи, както
и че е извън задълженията на наториуса по това нотариално удостоверяване да
извършва проверка на достоверността на представените в нотариалното
производство документи.
Моли съда да
отхвърли иска и претендира разноски.
По делото на
основание чл. 219 ГПК като трето лице – помагач на ответната страна е
конституиран З. „Б.В.И.Г.“. В срока чл. 131 ГПК от третото лице – помагач е депозиран
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като
недопустим поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация на ответницата
да отговаря по предявения иск, както и като неоснователен като се излагат съображения
за това.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по
делото, че на 19.08.2013 г. е съставен констативен нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот № 031, том ІІ, рег. № 9987, дело № 201 от 2013
г. на нотариус Р.Р., рег. № 203, вписан
в СВП - София, към АВ, имотна партида 281882, вх. рег. № 40054 от 19.08.2013
г., акт № 17, т. XCV, д. № 31298/2013 г., съставен на основание чл. 587, ал. 1 ГПК и приложен по делото, с който са признати за собственици на основание
обезщетение, съгласно Заповед по чл. 100 от ЗТСУ и чл. 103 от ЗТСУ - № РД-41-3554/01.12.1982
г., издадена от Столичен народен съвет - Изпълнителен комитет, наследство по
закон и влязла в сила кадастрална карта, съгласно Заповед № РД-38-53/23.11.2011г.
на изпълнителния директор на АГКК - К.И.Д., ЕГН ********** и Р.И.Н., ЕГН **********
на следния недвижим имот – Апартамент № 6, находящ се в гр. София, община
Столична, район “Сердика”, ж.к. “Банишора”, ул.”******, в жилищна сграда - блок
№ ***, във вход „А”, на ІІІ етаж, със застроена площ от 93,44 кв. м., състоящ
се от две стаи, дневна, кухня, заедно с мазе № 80, с площ от 3,80 кв.м., заедно
с таван № 93, с площ от 9,54 кв.м., заедно с 1,156 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата -
държавна земя, който Апартамент № 6, по КККР на гр. София, одобрени със Заповед
№ РД-18-53/23.11.2011г. на Изп. директор на АГКК, съгласно схема № 48637 от
14.08.2013г., представлява самостоятелен обект в сграда с ид. 68134,512.264.1,6,с
адрес: гр. София, район „Сердика“, ж.к. “Банишора”, бл.№ ***, вх. А, ет. 3, ап.
6, в сграда № 1, разположена в ПИ с ид. 68134.512.264.
Съгласно
отбелязаното в констативния нотариален акт, при съставянето на акта са
представени следните документи, установяващи правото на собственост и
изпълнението на особените изисквания на закона: Заповед по чл. 100 от ЗТСУ и
чл. 103 от ЗТСУ - № РД-41-3554/01.12.19821 г. издадена от СНС - ИК; Схема № 48637/14.08.2013
г. на СГКК - гр. София и др.
Приложена е представената
по нотариалното производство Схема № 48637/14.08.2013 г. на самостоятелен обект
в сграда с ид. 68134.512.264.1.6. по КККР на гр. София, одобрени със Заповед
РД-18-53/23.11.2011 г. на Изп. директор на АГКК за процесния недвижим имот,
видно от която като собственик на имота е посочен И.С.Д., както и представените
два броя Удостоверения за наследници изх. № 100-1302 и изх. № 100-1303 от
23.07.2013 г., издадени от СО, видно от които И.С.Д. е починал на 24.10.2010 г.
и е оставил като свои законни наследници Р.И.Н.и К.И.Д.– дъщери.
Приложено е и
Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК за процесния недвижим
имот, с което е удостоверено, че К.И.Д.и Румана Иванова Низамска – собственици
на имота имат непогасени задължения в размер на 295,72 лв., които са погасени.
По делото е приложена
представената по нот. д. № 201/2013 г. - Заповед № РД-41-3554/01.12.1982 г.,
издадена от СНС – ИК, с която въз основа на влязла в сила Заповед № А-0-07-1144
от 16.06.1980 г. на Председателя на ИК на СНС е определено обезщетение на И.С.Д.
за отчужден имот като му е определен на основание чл. 100 от ЗТСУ и чл. 103 от
ЗТСУ – процесния недвижим имот – Апартамент № 6, находящ се в блок № ***, ул. ******,
м. Банишора, на ІІІ етаж, вх. А, с площ от 93,44 кв.м., мазе № 80 с площ от
3,80 кв.м. и таван № 93 – 9.54 кв.м., заедно с прилежащите му 1,156 % ид. ч. от
общите части на сградата и толкова ид.ч. от отстъпеното право на строеж. Видно
от посочената заповед върху същата се съдържат два печата - печат от Столична
община, както и втори печат за удостоверяване на идентичност с оригинала на
Столичен общински архив от дата 16.07.2013 г.
От
представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 046, том ІІ,
рег. № 10498, дело № 217 от 2013 г. на нотариус Р.Р., рег. № 203 на НК, вписан в СВП-София към АВ, им. п. 281882, вх. рег.
№ 41889/29.08.2013 г., акт № 135, т. XCIX, д. № 32886/2013г. се установява, че К.И.Д.и
Р.И.Н.са продали на В.В.С. процесния недвижим имот - Апартамент № 6, находящ се в гр. София, р-н
“Сердика”, ж.к. “Банишора”, ул.”******, в бл. № ***, във вх. „А”, на ІІІ етаж, който
представлява самостоятелен обект в сграда с ид. 68134. 512.264.1.6. за сумата
от 95 000 лева. Видно от приложения нотариален акт при съставянето на акта
са представени като документи,
установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на
закона: Заповед по чл. 100 от ЗТСУ и чл. 103 от ЗТСУ - № РД-41 -3554/01.12.1982
г., издадена от СНС - ИК; Схема № 48637/14.08.2013 г. на СГКК - гр. София; нот.
акт за право на собственост върху недвижим имот № 031, том II, рег. № 9987,
дело № 201 от 2013 г. на нотариус Р.Р., peг. № 203 на НК.
От
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
81, том I, peг. № 4651, дело № 71 от 20.05.2014 г. на нотариус М.Ш., рег. № 042
на НК се установява, че В.В.С. е продал на П.Г.П. процесния недвижим имот,
съставляващ Самостоятелен обект в сграда и ид. 68134.512.264.1.6, находящ се в
гр. София, съгласно Схема № 4676/28.01.2014 г. изд. от СГКК - гр. София по
КККР, с адрес на имота: гр. София, Община Столична, район „Сердика”, ж.к.
„Банишора”, блок № ***, буква „А”, във вх. „А”, етаж 3, ап. 6, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
68134.512.264, с площ от 93.44 кв.м., заедно с мазе № 80 с площ от 3,80 кв.м.,
заедно с таван № 93, с площ от 9,54 кв.м. и заедно с 1,156 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сграда за продажна цена в размер на 70 000 лв., която продавачът е заявил,
че е съгласен да бъде изплатена, както следва: а./ сумата в размер на
40 405,33 лв. по банковата сметка на третото лице „Тера Кредит”-ЕООД за
погасяване остатъка от вземане на това дружество срещу продавача С.,
произтичащо от договор за потребителски кредит (заем), обезпечено с договорна
ипотека върху същия имот; б./ остатъкът в размер на 29 594.67 лв. по изрично
указание на продавача е преведен по банкова сметка ***.
Видно от
приложения нотариален акт, при съставянето на акта са представени като документи, установяващи
правото на собственост - нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 046,
том II, peг. № 10498, дело № 217 от 29.08.2013 г. на нотариус Р.Р., с peг. №
203 на НК; Схема на самостоятелен обект в Сграда с № 4676/28.01.2014 г. и др.
От представените
по делото два броя преводни нареждания от 20.05.2014г. се установява, че ищецът
П.Г.П. е внесъл по сметка на дружеството „ТЕРРА КРЕДИТ“ ЕООД сумата от
40 405,33 лв. – с основание покупка на апартамент – Вдигане на ипотека,
както и по сметка на А.И.Е.сумата от 29 594,67 лв. - за покупка на
апартамент.
По делото е
представено Решение от 10.05.2016 г. на СГС по гр.д. № 8124/2014 г. на СГС, І
ГО, влязло в сила на 08.07.2016 г., с което е признато за установено по иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на К.И.Д., Р.И.Н., В.В.С., П.Г.П.
и Г.И.П., че ищците В.Г.Х., М.Г.А., Х.Г.К.и К.Х.А. притежават право на
собственост, в режим на съсобственост на следния имот: Апартамент № 6, находящ
се на ІІІ етаж, вх. А в сграда на ЖСК „Лозенец - Кръста“, бл. 41 , на ул. „******,
м. „Банишора“ в гр. София, с обща площ от 93.44 кв. м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с ид. 68134.512.264.1.6. С постановеното решение
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, съдът е отменил нот. акт за право на
собственост върху недвижим имот № 031, том ІІ рег. № 9987, дело № 201 от
19.08.2013 г. на Р.Р., рег. № 203 на НК. За да постанови посоченото съдебно
решение, съдът е приел в мотивите, че не са били налице предпоставките, които
са дали основание на нотариус Р.Р. да състави констативния нот. акт № 031 от 19.08.2013г.
на основание чл. 587, ал.1 ГПК, с който е признала за собственици К.И.Д.и Р.И.Н.на
процесния апартамент на основание обезщетение съгласно заповед по чл. 100 ЗТСУ
/отм./ и чл. 103 ЗТСУ/отм./ - Заповед № РД-41-3554/01.12.1982 г. на СНС - ИК,
приложена по нот. дело № 201/2013 г. на нотариус Р., рег. № 203. Въз основа на
приетата по делото експертиза е било прието, че цитираната заповед по чл. 100
ЗТСУ, посочена като основание за издаване на констативния нотариален акт,
издаден от нотариус Р. е неистински документ, тъй като лицето положило подпис в
тази заповед, не е положило подписите в заповеди по чл. 100 ЗТСУ от същата дата
и същия номер, съхранявани в архива на Столична община. Предвид изложеното е прието
от съда, че заповедта се явява неистински документ - с невярно съдържание и съответно
К.Д.и Р.Н.не е могло да се легитимират като собственици на този имот и правото
на собственост не е съществувало в техния патримониум, т.к. нотариалното
удостоверяване е въз основа на неистински документ-Заповед №
РД-31-3554/01.12.1982 г. на СНС-ИК.
С решението
съдът е приел, че за същия имот на 07.07.1983 г. е бил издаден нотариален акт
за собственост върху жилище (апартамент), построено върху държавно място от ЖСК
„Лозенец-Кръста”, ******, м. Банишора, гр. София, № ***, т. XVIII, дело №
2900/1983 г. на I Нотариус при СРС, по силата на който лицето М.Ч.И.е придобило
собствеността върху процесния имот. Прието е с
влязлото в сила решение, че посочените ищците са единствените наследници по
закон на Х.В.И., починал на 24.07.2012 г., който на свой ред е бил син и
единствен наследник на починалата през 2008 г. М.Ч.И.. По делото е представен и
посочения нот. акт за собственост върху жилище (апартамент), построено върху
държавно място от ЖСК „Лозенец-Кръста”, ******, м. Банишора, гр. София, № ***,
т. XVIII, дело № 2900 от 07.07.1983 г. на I Нотариус при СРС.
Няма спор по
делото относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Професионална отговорност на нотариуса“ с нотариус Р.Р..
Посоченото обстоятелство се установява и от представените застрахователна
полица № **********R01372 и
застрахователна полица № **********R00606 по
застраховка „Професионална отговорност на нотариуса“, валидна от 21.09.2017 г.
до 20.09.2018г., сключена със З. „Б.В.И.Г.“ за нотариус Р.Р..***-8109-(1)/
10.11.2018 г. по делото са представени заверени преписи от всички заповеди по
чл. 100 ЗТСУ (отм.) от дата 01.12.1982 г., както и Заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.)
№ РД-41-3554/26.11.1982 г., като от същите се установява, че сред тях липсва Заповед
с № РД-41-3554 от дата 01.12.1982 г. Видно от представения заверен препис от
Заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.) с № РД-41-3554/26.11.1982 г. на СНС-ИК е
определено обезщетение за отчужден имот на Л.К.Т., като на същия е определен
Апартамент № 10, находящ се в бл. № 9 – „Баталова воденица“, на етаж ІV, вх. А,
състоящ се от дневна и кухня с площ от 48,72 кв.м.
По делото е
назначена съдебно-почеркова експертиза, чието заключение съдът възприема като
обективно и професионално. Съгласно заключението от експертизата, подписът
положен в Заповед по чл. 100 ЗТСУ № РД-41-3554 от 01.12.1982 г., представена по
н.д. № 201/2013 г. на нотариус Р.Р., рег. № 203 не е изпълнен от лицето,
положило подписите за „Председател на ИК на СНС” в Заповед по чл. 100 ЗТСУ
№РД-41-3554 от 26.11.1982 г., както и в още 21 броя Заповеди по чл. 100 ЗТСУ от
дата 01.12.1982 г., всички намиращи се на съхранение в архива на Столична
община.
Съгласно
експертното заключение не е налице идентичност между Заповед по чл. 100 ЗТСУ № РД-41-3554
от 01.12.1982 г., представена по н.д.№ 201/2013 г. на нотариус Р.Р., рег. № 203
и Заповед по чл.100 ЗТСУ № РД-41-3554 от 26.11.1982 г., намираща се в оригинал
в архива на СО.
Видно от
представеното по делото Уведомление изх. № 19/11.03.2019 г. от нотариус Р.Р.,
рег. № 203 на НК в изпълнение на разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 32
от 29.01.1997 г. за Служебните архиви на нотариусите и нот. кантори документ –
представената по н.д. № 201/2013 г. Заповед по чл. 100 ЗТСУ №
РД-41-3554/01.12.1982 г. е унищожена.
От Писмо на
СРП, изх. № ПД 1501 от 13.12.2018 г. е видно, че съгласно чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК в СРС – НО е внесен обвинителен акт, ведно с материалите по ДП № 5493/2013
г. по описа на СДВР, пр. пр. № 47420/2013 г. на СРП срещу обвиняемата К.И.Д.и
срещу обвиняемата Р.И.Н.за извършени престъпления по чл. 316, вр. чл. 308, ал.
3, т. 2 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. По така внесения
обвинителен акт е образувано НОХД № 17284/2018 г. по описа на СРС, НО, 13 с-в
по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК, касаещо имот, находящ се в гр. София, м. Банишора, ул. ******,
сградата на ЖСК – „Лозенец-Кръста“, бл. ******.
По делото е представено
Споразумение № 168921 от 05.07.2019 г. на СРС, НО, 13 с-в по н.о.х.д. №
17284/2018 г., във връзка с ДП № 5493/2013 г. на СДВР, пр. пр. № 47420/2013 г.
на СРП, видно от което К.И.Д.и Р.И.Н.са се признали за виновни за това, че на
19.08.2013 г. в нотариална кантора на нотариус Р.Р., рег. № 203 на НК
съзнателно са се ползвали от неистински официален документ - Заповед № РД-41-3554/01.12.1982
г. по чл. 100 3ТСУ и чл. 103 3ТСУ на СНС - ИК, удостоверяващ наследство по
закон, че с недвижим имот - апартамент № 6, находящ се на трети етаж, вх. А, в
сградата на ЖСК „Лозенец-Кръста”, бл. ***, м. „Банишора“ е обезщетен баща им,
на който е придаден вид, че е издаден от председателя на ИК на СНС, като от
дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и
деянието е извършено с цел имотна облага – престъпление по чл. 316, вр. чл.
308, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗННД вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл.
73, ал. 1 ЗННД, нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени
от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от
удостоверения материален интерес.
Предпоставките
за уважаване на иска по чл. 73, ал. 1 ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност
по чл. 45 ЗЗД, но следва да се има предвид, че ЗННД ограничава отговорността на
нотариуса и неговия помощник в две направления: първо, следва да се касае до
нарушения на установените в раздел ІІ от ЗННД задължения и второ ограничение -
отговорността е лимитирана до удостоверения материален интерес.
Следователно
за да се породи задължението за обезвреда, регламентирано с общата норма на чл.
45 ЗЗД, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на всички предпоставки от
фактическия състав на непозволеното увреждане: 1) противоправно поведение от
страна на нотариуса, касателно задълженията му по раздел ІІ ЗННД; 2) вреда; 3)
вина - презумирана по чл. 45, ал. 2 ЗЗД; 4) причинно следствена връзка между
поведението и вредата. Поради това, дори и по делото да са установени
неправомерни действия или бездействия на сочените за деликвенти лица, сами по
себе си, те не могат да обосноват извод за основателност на предявения иск. Правото
за обезщетяване е налице само при пълно доказване на всички елементи на гражданския
деликт. Установяването на един или няколко от тези елементи /напр. -
незаконосъобразността на действието или бездействието/ не е достатъчно. За да
има отговорност за вреди е необходимо деянието да е причинило вредоносния
резултат. Само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се
носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от
непозволеното деяние, а не резултат на случайни, или изобщо несвързани с
деянието обстоятелства.
По
допустимостта на предявения иск:
В случая, твърдението на ищеца е, че претърпените от него вреди са
произтекли от придобиването на 20.05.2014 г. на процесния недвижим имот, чрез
договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 81, том I, рег. № 4651,
дело № 71 от 20.05.2014 г. на нотариус М.Ш., рег. № 042 НК, който имот е
закупил след поредица от сделки, в основата на които стоят два нотариални акта,
издадени от ответницата неправомерно и без да са били налице обективните
условия по закона за това.
В тази връзка
следва да се посочи, че няма пречка отговорността на нотариуса за причинени
вреди при извършено удостоверяване и/или прехвърляне правото на собственост
върху вещ, да бъде ангажирана до размера на установения по делото удостоверен
материален интерес и по отношение на лица, които са придобили имота – както и в
процесния случай - след поредица от прехвърлителни сделки, респ. нотариални
удостоверявания, щом по делото са доказани предпоставките от фактическия състав
на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 73, ал. 1 ЗННД и вредите са
резултат на допуснати от длъжностното лице - нотариус нарушения при
изпълнението на задълженията във връзка с възложените му нотариални функции.
Евентуално всички виновни нотариуси респ. други виновни лица носят отговорност
– чл. 53 ЗЗД, но отговорността им към увреденото лице е солидарна и в пълен
размер. / в този см. Решение № 105 от
06.07.2017 г по гр. д. № 2604/16 г на ВКС, IV ГО/.
Следователно,
съдът намира, че доколкото в случая се касае за поредица от сделки, осъществени
след оспорения констативен нотариален № 031, том II, рег. № 9987, дело №
201/19.08.2013 г., при което вредата за ищеца е настъпила като последен
приобретател във веригата, искът срещу ответницата Р.Р., в качеството й на
нотариус, извършила първото нотариално удостоверяване, а впоследствие и първата
прехвърлителна сделка с процесния недвижим имот, обективирана в нот. акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 046, т. ІІ, рег. № 10498, дело № 217/2013 г. е допустим.
По
основателността на иска:
Твърденията на
ищеца по делота са, че е налице противоправност, допусната от ответницата по
делото, в качеството й на нотариус при издаването на констативния нот. акт за
собственост върху недвижим имот № 031, том II, рег. № 9987, дело №
201/19.08.2013 г., по силата на който е признала лицата К.И.Д.и Р.И.Н.за
собственици на основание „обезщетение съгласно Заповед по чл. 100 от ЗТСУ и чл.
103 от ЗТСУ № РД-41-3554/1.12.1982 г., издадена от СНС-ИК, както и по
„наследство по закон и влязла в сила кадастрална карта” на недвижим имот, както
и при издаването на последващия нот. акт № 046, т. ІІ, рег. № 10498, н.д. №
217/2013г., в който е обективирана прехвърлителна сделка по покупко-продажба на
процесния недвижим имот, без да са били налице надлежни доказателства за
собствеността и без ответницата да е извършила изискуемата проверка за
действителното наличие на собственост у праводателите.
Съдът намира,
че по делото не се установи, че при издаване на констативния нот. акт за
собственост, нотариусът е нарушил нормата на чл. 587, ал. 1 ГПК и е удостоверил
несъществуващо право на собственост в полза на К.И.Д.и Р.И.Н.без да извърши
проверка достоверността на легитимиращия документ - Заповед по чл. 100 ЗТСУ,
респ. дали отговаря на критерия „надлежно писмено доказателство“ по см. на чл.
587, ал. 1 ГПК.
Нотариалното
производство, имащо за цел да удостовери правото на собственост върху недвижим
имот на лица, които не притежават документ за правото си е уредено в чл. 587 ГПК. Касае се до охранително производство, посочено в чл. 569, т. 2 ГПК,
различно от производството по извършване на правни сделки с нотариални актове –
чл. 569, т. 1 ГПК и по удостоверяване на други факти, посочени в чл. 569, т. 2 ГПК. Законът предвижда две хипотези за издаване на нотариален акт по този ред:
нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени
доказателства – чл. 587, ал. 1 ГПК и нотариален акт, удостоверяващ право на
собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка – чл. 587, ал. 2 ГПК. В рамките на това производство нотариусът извършва действия по събиране на
доказателства – изслушва свидетели, приема писмени документи, преценява ги по
свое убеждение и се произнася с мотивирано постановление, с което признава или
не признава молителя за собственик.
Кръгът на
задълженията на нотариуса, извършващ нотариално удостоверяване е очертан по
императивен начин в разпоредбите на ГПК, ЗННД и Устава на Нотариалната камара.
Аналогия относно документите, установяващи правото на собственост върху
недвижими имоти при съществуващата нормативна уредба относно обезщетение на
собственици на имоти, отчуждени за комплексно жилищно строителство чрез
издаване на заповеди на СНС – ИК на основание чл. 100 ЗТСУ и чл. 103 ЗТСУ не е
възможна, доколкото не е налице непълнота в закона. Тъй като молителките в това
производство - К.И.Д.и Р.И.Н.са се легитимирали като собственици на процесния
имот със Заповед на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет, нотариусът
не е имал основание да приеме противното и на тази база е приел, че са налице
предпоставките за признаване право на собственост на молителките за собственици
на имота.
В тази връзка
на първо място следва да се посочи, че извън задълженията на нотариуса по това
нотариално удостоверяване е да извършва проверка за достоверността на
представените в нотариалното производство документи /в случая заповеди, издадени
от Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет/, освен ако тя не се установява
при прегледа на книжата или при сравняването им с други документи. Нотариусът
не е длъжен да извършва и фактическа проверка на място дали заповедта реално
съществува, както и дали същата е достоверна.
По делото се
установи, че в нотариалното производство, което е било инициирано по искане на
молителките К.И.Д.и Р.И.Н.за признаването им за собственици на основание
обезщетение съгласно Заповед по чл. 100 ЗТСУ и чл. 103 ЗТСУ - №
РД-41-3554/01.12.19821 г. издадена от Столичен народен съвет – Изпълнителен
комитет, наследство по закон и влязла в сила кадастрална карта, съгласно
Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. са били представени документите, описани в
съдържанието на издадения констативния нотариален акт, а именно: Заповед по чл.
100 от ЗТСУ и чл. 103 от ЗТСУ № РД-41-3554/01.12.19821 г. издадена от СНС - ИК,
заверена с печат от Столична община и Столичен общински архив от дата 16.07.2013
г., Схема № 48637/14.08.2013 г. на СГКК - гр. София и др., с които на основание
чл. 100 ЗТСУ на И.С.Д. е бил определен процесния недвижим имот. За
достоверността на представените от молителя документи, в т. ч. заверената с
печати на общината техническа документация, нотариусът не носи отговорност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗННД, за която се твърди, че е нарушена -
нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва,
да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и
недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в
работата, които биха довели до накърняване на техните права.
Съдът намира,
че доколкото в нотариалното производство пред нотариуса са били представени
заверени копия на посочените Заповеди по чл. 100 ЗТСУ и чл. 103 ЗТСУ, то с
действията си ответницата нотариус Р.Р. не е нарушила това изискване. Това е
така, тъй като нотариусът не носи отговорност за достоверността на предствените
пред него документи. Извън задълженията на нотариуса по това нотариално
удостоверяване е да извършва проверка за достоверността на представените в
нотариалното производство документи, в случая заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.) –
представляваща официален документ, който носи материална доказателствена сила
за отразените в него обстоятелства, освен акто тя не се установява при прегледа
на книжата или при сравняването с други документи. Видно от събраните
доказателства по делото, извършеното нотариално удостоверяване е станало на
база на представените от молителите пред нотариуса документи, които са били
формално редовни от външна страна и от техния прочит не е било налице основание
за нотариуса да се усъмни в тяхната достоверност. За да се приеме обратното е следвало у
нотариуса да възникне някакво съмнение относно достоверността на представения
документ – Заповед по чл. 100 ЗТСУ, но няма доказателства това да е така. При
преглед на посочената Заповед не се установява какъвто и да било недостатък, а
напротив – има два печата – печат от Столична община, както и печат за удостоверяване
на идентичност на заповедта с оригинала на Столичен общински архив от дата
16.07.2013 г. Представени са били също така и скица на имота от АГКК, в която
като собственик на имота е посочен наследодателят на К.И.Д.и Р.И.Н., както и
Удостоверение за данъчна оценка на имота, в което същите са посочени като
собственици на процесния имот.
Записаната в
чл. 586, ал.1 ГПК проверка има предвид нотариуса да се увери дали от
представените от праводателя документи може да се направи извод, че е
собственик на имота и са спазени особените изисквания на закона. Нотариусът
може да направи допълнителна проверка или да изиска други документи, само ако
представените такива са неясни и създават съмнения. В случая съдът намира, че
представените от молителките документи са били достатъчни да формират у
нотариус Р.Р. извода, че са налице предпоставките за признаване право на
собственост на молителките за собственици на имота. Следва да се посочи също
така, че нотариус Р.Р. не е имала основание да се усъмни в истинността на
представените пред нея документи, тъй като по делото не са представени никакви
доказателства, които да установяват, че до този момент е имало съмнение относно
достоверността на същите.
Следователно,
съдът намира, че липсват първите две от изисксуемите предпоставки, касаещи
ангажирането отговорността на ответницата, в качеството й на нотариус, а именно
- не е налице противоправно поведение на ответницата, в качеството й на
нотариус, свързано с неизпълнение на законовите й задължения по раздел ІІ от ЗННД
и в частност на чл. 25, ал. 1 ЗННД, нито е налице вина – под формата на умисъл
или небрежност, което да обуслови и причинно-следствена връзка между вината и
настъпилата вреда за ищеца.
Само за
пълнота на мотивите следва да се посочи, че настъпилите вреди за ищеца във
връзка с придобиването на имот, въз основа на прехвърлителна сделка, която не е
произвела вещно-транслативен ефект са в резултат от неправомерно поведение на
лицата К.И.Д.и Р.И.Н., които са реализирали противоправни действия по
иницииране на „нотариално производство за невярно удостоверяване“, представяйки
пред нотариуса Заповед по чл. 100 ЗТСУ и чл. 103 ЗТСУ № РД-41-3554 от
01.12.1982 г., която е неистинска и по този начин легитимарйки се за
собственици на имота.
От приетата
съдебно-почеркова експертиза се установи, че подписът положен в Заповед по чл.
100 ЗТСУ № РД-41-3554 от 01.12.1982 г., представена по н.д. № 201/2013 г. пред
нотариус Р.Р., рег. № 203 не е изпълнен от лицето, положило подписите за
„Председател на ИК на СНС” в Заповед по чл. 100 ЗТСУ №РД-41-3554 от 26.11.1982
г., както и в още 21 броя Заповеди по чл. 100 ЗТСУ от дата 01.12.1982 г.,
всички намиращи се на съхранение в архива на Столична община. Посредством
експертизата се установи също така, че не е налице идентичност и между Заповед
по чл. 100 ЗТСУ № РД-41-3554 от 01.12.1982 г., представена по н.д.№ 201/2013 г.
на нотариус Р.Р. и Заповед по чл.100 ЗТСУ № РД-41-3554 от 26.11.1982 г.,
намираща се в оригинал в архива на СО.
На следващо
място се установи, че със Споразумение от 05.07.2019 г. по н.о.х.д. №
17284/2018 г. на СРС, НО, 13 с-в К.И.Д.и Р.И.Н.са се признали за виновни за
това, че на 19.08.2013 г. в нотариалната кантора пред нотариус Р.Р., рег. № 203
на НК съзнателно са се ползвали от неистински официален документ - Заповед №
РД-41-3554/01.12.1982 г. по чл. 100 от 3ТСУ и чл. 103 от 3ТСУ на СНС ИК,
удостоверяващ наследство по закон, че с недвижим имот - апартамент № 6, находящ
се на трети етаж, вх. А, в сградата на ЖСК „Лозенец-Кръста”, бл. ***, м.
„Банишора“ е обезщетен баща им, на който е придаден вид, че е издаден от
председателя на ИК на СНС, кето деяние е извършено с цел имотна облага –
престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 НК. В този смисъл споразумението по н.о.х.д. № 17284/2018 г. на
СРС, НО, 13 с-в има обвързваща сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд относно
дееца, деянието, противоправността на деянието и за вината на дееца.
Съдът намира,
че между тези неправомерни действия от страна на молителите в нотариалното
производство К.И.Д.и Р.И.Н.и действията на нотариус Р.Р., обаче липсва
обусловеност и причинно-следствена зависимост по см. на чл. 45 ЗЗД, от което следва, че не е налице и другия елемент от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно – причинно-следствена връзка
между сочените за извършени от нотариус Р.Р. неправомерни действия и вредата,
причинена на ищеца.
Предвид
изложеното, поради липсата на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, съдът намира, че не са налице сочените в исковата
молба основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата Р.Р., рег.
№ 203 на НК, в качеството й на нотариус на основание чл. 73, ал. 1 ЗННД във вр.
чл. 45 от ЗЗД.
В тази връзка,
предявеният иск с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗННД във вр. чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение в размер на сумата от 73 410,97 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Поради
неоснователност на главния иск се явява неоснователна и акцесорната претенция
за заплащане на мораторна лихва върху главницата, претендирана в размер на
сумата от 26 807,78 лв. за периода от 20.05.2014 г. до датата на исковата молба,
поради което следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски
по делото съобразно приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК в размер на 3000
лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.П., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника адв. О.Д. против Р.Х.Р., ЕГН ********** - в качеството й на
нотариус с рег. № 203 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие
CPC, със съдебен адрес:*** иск с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗННД във вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 73 410,97 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 807,78 лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода от 20.05.2014 г. до датата на исковата молба – 29.12.2017
г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН ********** да заплати на Р.Х.Р.,
ЕГН ********** сумата от 3000 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ответника - З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „******.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
председател: