Р Е Ш Е Н
И Е
№………../……....20* г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, * състав, в открито съдебно заседание, проведено на 10.04.20* г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря Светла
Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5860 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
от М.Т.П., ЕГН **********, и И.Б.П., ЕГН **********, срещу
Д.Л.М., ЕГН **********, и срещу Държавата, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че по отношение на Д.Л.М. и
Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, ищците
са собственици на по 1/12 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна
ул***№ **, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № *.*.***.1, жилищна сграда на един етаж, с площ от 61,30 кв. м.,
построена в ПИ *.*.***, както и че по отношение на Държавата, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, ищците са собственици на по 1/12
идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна ул***№
**, представляващ поземлен имот с идентификатор *.*.*** - дворно място, цялото
с площ от 209 кв. м., при граници: *.*.*4, *.*.c6, *.*.*3 и *.*.*4.
Твърди се в
исковата молба, че ищците са съсобственици, с трето лице, на недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, представляващ поземлен имот с идентификатор *.*.*** -
дворно място, цялото с площ от 209 кв. м., при граници: *.*.*4, *.*.*6, *.*.*3
и *.*.*4, ведно с построената в същото дворно място жилищна сграда,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор *.*.***.1. Ищцата придобила
правото на собственост по наследство, като след като придобила своята 1/6
идеална част, дарила на съпруга си - вторият ищец, половината от наследеното,
при което двамата били собственици на по 1/12 идеална част от имота, а
останалите 5/6 (10/12) били собственост на М. В***а Н***а, като собствеността била
придобита както следва: С нот. акт № 74 том V от 14.07.*** г. баба им М*** И***а
В***а и децата й Т***, ***, И***и Хр***а /С***/ И***и били признати за
собственици на този имот, по реда на Закона за издаване на нотариални актове върху
общински места, дадени или заети за жилища на бездомници, като било установено
наличието в имота на построена от праводателите им сграда. Впоследствие двамата
братя – Т*** и ***, с нот. акт № 159 том XVII, нот.
дело № 5998/*66 г., продали на двете си сестри - И***и Хр***а /С***/, своите
½ идеални части от имота - жилищна сграда и дворно място. След смъртта
на И***М***а, нейната 1/2 ид. част от имота била
наследена по равно от нейните двама братя и сестра - по 1/6 ид. част, след
което ищцата и М. В***а Н***а наследили от своите бащи по 1/6 идеална част.
Имотът бил одържавен по реда на благоустройствените закони и възстановен по
законоустановения ред по ЗВСВНОИ, тъй като не бил засегнат от мероприятието,
заради което бил отчужден. След реституцията лелята Хр***а И***а Ц*** /С***/
прехвърлила своите 4/6 идеални части на М. В***а Н***а, и придобила общо 5/6
и.ч. Ищцата, като наследник на 1/6 от имота, за който била снабдена с нот. акт
№ 41, том I, нот. дело № 58/*96 г., прехвърлила половината от своята част на
съпруга си – ищеца, съобразно нот. акт № 100 том IV, нот. дело № 602 от
02.06.2007 г. на Нотариус Га***. Твърдят, че са съсобственици на идеалните
части от дворното място и на построената в имота жилищна сграда. Имотът се
владеел от ищците. По повод на предприети административни действия в СГКК Варна
ищците узнали, че ответниците създали правна привидност, че имотът, на който
ищците са собственици, всъщност бил собственост на трето физическо лица - за
сградата, а за мястото - на държавата, като последната се разпоредила с
поземления имот (без сградата) в полза на Д.Л.М., който преди това
„придобил" сградата от лице, което нямало нищо общо с нея. След като Д.Л.М.
установил, че държавата не е била собственик на земята, предявил срещу нея иск
за разваляне на договора, при което държавата, чрез областна управа - Варна
оспорила иска, образуван като гр. дело № 16176/2016 г., с твърдения, че е била
собственик на земята, която продала, като за установяване на правото си на
собственост бил съставен акт за държавна собственост. Производството по това
дело било спряно с оглед постигане на спогодба, но тъй като не било възобновено
в законоустановения срок, било прекратено. Посочва се, че дори и договорът
между ответниците да бъде развален, формалното легитимиращо действие на АДС
щяло да остане, още повече, че Областна управа Варна настоявала, че същият е
валиден и отразявал действителното правно положение. Бил съставен констативен
нотариален акт в полза на трето лице, с което го признал за собственик на процесната жилищна
сграда, построена в имота, а след това Д.Л.М., в деня на съставяне на акта,
закупил от мнимия собственик жилищната сграда, а след това инициирал
производство, по което, след като Областна управа Варна съставила акт за
държавна собственост, му продала имота. Съставянето на акта за държавна
собственост било извършено при съществено нарушение на правилата на
административното производство, довели до неправилно приложение на материалния
закон. Посочените в акта правни основания за издаването му били само процесуалните
норми, регламентиращи процесните отношения, без посочване на материалноправна
норма, по силата на което един имот, отреден за жилищно застрояване, находящ се
в строителните граници на населените места, който по силата на закона - чл. 11
от Закона за наследството, се счита общинска собственост, ако няма друг
собственик, е актуван като държавна собственост без действително основание.
В срока по чл. 131
от ГПК е депозиран писмен отговор от страна на Държавата, в който се оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди се, че искът за жилищна
сграда бил недопустим. Държавата не била надлежен ответник, тъй като не се
легитимирала като собственик на процесния имот, не разполагала с доказателства
за собственост и такива никога не били съставяни по надлежния ред. Държавата
нямала претенции досежно собствеността на имота. Твърди, че исковата претенция
за поземления имот с идентификатор *.*.***.1, била недопустима. Държавата не
била надлежен ответник по предявения иск, поради обстоятелството, че не се
легитимирала като собственик на имота. За поземлен имот с идентификатор *.*.***
(номер по предходен план 9, квартал 693) с площ 209 кв.м., находящ се в гр.
Варна, ул. „***" № **, при съседи: ПИ *.*.*4, ПИ *.*.*6, ПИ *.*.*3 и ПИ *.*.*4,
бил съставен Акт за частна държавна собственост № 9032/07.04.2016 г. Съгласно
нотариален акт № 85, том I, per. № 1167, дело № 98 от 29.03.2016 г. по описа на
нотариус № 205 Веселин Петров, Д.М. бил едноличен собственик на сграда с
идентификатор *.*.***.1, с площ 58 кв.м., с административен адрес: гр. Варна,
ул. „***" № **. Съгласно договор № 4082/03.06.2016 г., вписан в Служба по
вписванията гр. Варна, под № 59, вх. per. № 12509, том XXXIII, дело 1703, дв. вх. per. 12404 от 06.06.2016
г., поземлен имот с идентификатор *.*.*** бил продаден на Д.Л.М.. Със Заповед №
ДИ-16-7703-26/07.06.2016 г. на областния управител, от актовите книги за имоти
държавна собственост бил отписан поземлен имот с идентификатор *.*.***, с площ
209 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „***" №**. Не били налице доказателства
за идентичност на процесните имоти с тези, за които ищците представяли
доказателства. Имотът, предмет на АДС № 9032/07.04.2016 г., бил собственост на Държавата,
посредством надлежно проведена отчуждителна процедура
през *88 г. със Заповед 1**1/26.04.1088 г. на
Председателя на ИК на ГНС по чл. 98 от ЗТСУ. Имотът не бил възстановен, т.к. не
били налице данни за връщането от страна на ищцата на сумата от 1652.42 лв.,
посочена в писмо 2162/20.08.*92 г. на комисията по реституция при община Варна.
Поради същата причина не била издавана заповед за възстановяване на
собствеността. Съгласно чл. 114 ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за
държавната собственост обстоятелствата, констатирани в акта за държавна
собственост, съставен по надлежния ред, имали доказателствена сила до доказване
на противното. В Районен съд - Варна бил заведен иск от Д.Л.М. срещу Областна
администрация - Варна с правно основание чл. 87, ал. 3 и чл. 189 от ЗЗД за
разваляне на Договор № 4082/03.06.2016 г. С влязло в законна сила определение
12864/13.12.2107 г., производството, по образуваното дело 16176/2016 г., било
прекратено. Прави искане за прекратяване на производството по делото в частта,
досежно предявения срещу държавата иск, в условията на евентуалност, същият да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор и от ответника Д.Л.М.. Посочва, че с нотариален акт № 85 от 29.03.2016 г.
закупил от ***недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
ул. *** № **, представляващ жилищна еднофамилна сграда с идентификатор *.*.***.1,
с площ от 58 кв.м., построена върху държавно дворно място с идентификатор *.***.***,
с площ 209 кв.м., при граници на имота ПИ *.*.*4, ПИ *.255.*6, ПИ*.*.*3, ПИ *.*.*4.
На основание чл. 44, ал. 3 ЗДС и Заповед № РИ-16-8500-16 1.06.2016 г. на
областния управител на Варна, сключил договор за продажба на имот - частна
държавна собственост. Продавачът продал правото на собственост върху имот -
частна държавна собственост, подробно описан в АЧДС №9032 от 07.04.2016 г.,
вписан в СВ-гр. Варна на 11.04.2016 г., том № XIX, акт № *9, вх. регистър №
7646, дело №4137, представляващ поземлен имот с идентификатор *.***.***, с площ
209 кв.м., при граници на имота ПИ *.*.*4; ПИ *.255.*6; ПИ*.*.*3; ПИ *.*.*4, находящ се в обл. Варна, гр. Варна, ул. "***" № **.
С Договора за покупко-продажба придобил правото на собственост на недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор *.*.***, с площ 209 кв.м., находящ се в
обл. Варна, гр. Варна, ул."***" №**, след което със Заповед №
ДИ-16-7703-26 от 07.06.2016г. имотът бил отписан от актовите книги за недвижими
имоти - частна държавна собственост. След извършените сделки установил, че
продадените му имоти са собственост на трети лица, легитимирани с документи за
собственост, а именно: НА № 74, Том V, регистър № 4078, дело № 863/*** г., НА №
159, Том XVII, дело № 5998 от *66 г., НА № 41,Том I, дело № 58/*96 г., НА №
100, Том IV, н. дело 602/2007 г. Предвид обстоятелството, че посочените
нотариални актове легитимирали други лица като собственици на закупените имоти,
ответникът посочва, че признава иска, предявен от М.П. и И.П..
След
съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение
за сключен граждански брак се установява, че М.Т.П. и И.Б.П. са съпрузи от *61
г.
От представения по
делото нотариален акт № 74, том V, от 14.07.*** г. се установява, че М*** И***а
В***а, И***И***а В***а, С*** И***а В***а, Т***
И*** В*** и *** И*** В*** били признати за собственици по реда на Закона за
издаване на нотариални актове върху общински места, дадени или заети за жилища
на бездомници, на следния имот: дворно място, находящо се в гр. Варна, кв. 702,
парцел 10, цялото с площ от 204 кв.м., застроено с площ от 58.30 кв.м.
От представеното
удостоверение за наследници се установява, че наследници на М*** И***а В***а,
починала през ***7 г., са Т*** И*** В***, *** И*** В***, И***И***а М***а и Хр***а И***а Ц***.
От представения по
делото договор за покупко-продажба на недвижим имот № 159, от *66 г. се
установява, че Т*** В*** и *** В*** са продали на И***И***а
М***а и Хр***а И***а Ц*** своите ½ идеални части от къщата и дворно
място с площ от 204 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул***№
**, пл. № 10, в кв. 693-2.
От представените
удостоверения за наследници се установява, че наследник на Т*** И*** В***,
починал през *68 г., е М.Т.П.. Наследници на И***И***а М***а, починала през *80 г.,
са Хр***а И***а Ц***, М.Т.П. и М. В***а Н***а. Наследник на *** И*** В***,
починал през *82 г., е М. В***а Н***а.
От представените по
делото документи - Заповед 511/*.11.*92 г. и Решение № 454/*.08.*92 г., се установява, че е налице отписване от
актовите книги за държавни и общински имоти на недвижим имот, представляващ
масивна жилищна сграда и дворно място от 204 кв.м., на улица *** **, и
възстановяване на собствеността на собствениците Хр***а И***а Ц***, М.Т.П. и М.
В***а Н***а, съгласно нотариален акт № 159 от *66 г. и нотариален акт от № 74/***
г. От приложеното по делото писмо от 25.08.*92 г. (л. 83) се установява, че
собствениците на имота не са получавали пари от държавата за процедурата по
отчуждаване и същите не дължат такива.
От представения по
делото договор за дарение от *93 г. и нотариален акт за поправка на нотариален
акт за дарение се установява, че Хр***а И***а Ц*** дарила на М. В***а Н***а
собствените си 4/6 ид.ч от дворно място, цялото с площ от 204 кв.м., находящо
се в гр. Варна, ул***№ **, пл. № 10, в кв. 693,
заедно с построената в него къща.
От представения по
делото нотариален акт № 41 от *96 г. се установява, че М.Т.П. е призната за
собственик на 1/6 ид.ч от къща в гр. Варна, ул***№ **,
заедно с 1/6 ид.ч от дворно място, в което е построена къщата, цялото с площ от
204 кв.м., с пл.№ 10, в кв. 693.
От представения по
делото договор за дарение на недвижим имот № 100 от 02.06.2007 г. се
установява, че М.Т.П. е дарила на съпруга си И.Б.П. 1/12 ид.ч
от дворно място, в гр. Варна, ул***№ **, цялото с
площ от 204 кв.м., ПИ 177, в кв. 693, ведно с построената в къща.
От представения по
делото договор за покупко-продажба № 85 от 29.03.2016 г. се установява, че ***е
продал на Д.Л.М. еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор № *.*.***.1, с площ от 58 кв. м., построена върху
държавно дворно място - ПИ *.*.***, с площ от 268 кв. м., при граници: *.*.*4, *.*.*6
и *.*.*4, гр. Варна, ул***№ **.
От представения по
делото АЧДС № 9032 от 07.04.2016 г. се установява, че същият е бил издаден за
имот с идентификатор *.*.***, с площ от 209 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул***№ **, при граници: *.*.*4, *.*.*6, *.*.*3 и *.*.*4, на
основание чл. 68, ал. 1 ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 9 ППЗДС.
От представения по
делото договор за продажба на недвижим имот от 03.06.2016 г. се установява, че
областна администрация Варна е продала на Д.Л.М. правото на собственост на
върху имот частна държавна собственост, представляващ поземлен имот с
идентификатор *.*.***, с площ от 209 кв. м., при граници: *.*.*4, *.*.*6, *.*.*3
и *.*.*4, гр. Варна, ул***№ **.
Със Заповед №
ДИ-16-7703-26/07.06.2016 г. на областния управител е наредено отписването от
актовите книги за недвижими имоти – частна държавна собственост, съгласно АЧДС
№ 9032/07.04.2016 г., на недвижим имот с идентификатор *.*.***, с площ от 209
кв. м., находящ се в гр. Варна, ул***№ **.
От изготвената по
делото СТЕ се установи, че имот с пл. №10 по плана на 2-ри подрайон на гр. Варна,
с площ: 204 кв.м., е идентичен с процесния ПИ *.*.*** по КК на р-н
„Приморски", с площ: 209 кв.м.
При така установените правнор***антни обстоятелства, чрез събраните по делото
доказателствени средства, съдът, по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното
от правна страна:
Правният интерес
при установителните искове се обуславя от наличието на правен спор с предмет
конкретно субективно материално право между страните по делото, като с
постановяване на решение по спора и влизане в сила на това решение съществуващият
спор ще се разреши със сила на пресъдено нещо (Решение № 398/*.10.2010 г. по
гр. д. № 598/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.). За да съществува интерес от
установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или
да се претендира отричаното от него право (Решение № 446 от 06.01.2011 г. по
гр. д. № 475/2009 г. на ВКС, І г.о.). Предвид наведените твърдения в исковата
молба, за ищците е налице интерес да установят, че са носители на твърдяното
право. Наличието на правен интерес се преценява с оглед твърденията в исковата
молба, а не с оглед събраните по делото доказателства, поради което и искът по
чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим.
Спецификата на
предявения установителен иск, в качеството му на положителен такъв, обуславя
разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса досежно
установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В
качеството им на страни, заявяващи право на собственост върху имота, ищците
следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведените от тях придобивни основания. Именно
установеността на правото на собственост на ищците, към момента на приключване на
устните състезания по делото, определя изхода от спорното правоотношение.
С подадения писмен
отговор ответникът признава насочения срещу него иск, като изрично заявява, че
процесният имот е притежание на трети лица, съгласно нотариален акт № 74 том V
от 14.07.*** г., нотариален акт № 159 от *66 г., нотариален
акт № 41 от *96 г. и нотариален акт № 100 от 2007 г.
От представения
нотариален акт № 74 том V от 14.07.*** г. се установи, че М*** И***а В***а, И***И***а В***а, С*** И***а В***а, Т*** И*** В*** и *** И*** В***,
са били признати за собственици на дворно място, находящо се в гр. Варна, в кв.
702, парцел 10, с площ от 204 кв.м., от което 58.30 кв.м. било застроено. След смъртта на М*** И***а В***а, починала през ***7 г., като наследници са
останали нейните деца Т*** И*** В***, *** И*** В***, И***И***а
М***а и Хр***а И***а Ц***. През *66 г. Т*** В*** и ***
В*** прехвърлили на И***И***а М***а и Хр***а И***а Ц***
своите ½ идеални части от дворното място в гр. Варна, ул***№ **, от 204 кв.м., пл. № 10, в кв. 693, ведно с
къщата. Т*** И*** В***, починал през *68 г., и оставил за свой наследник М.Т.П..
През *80 г. починала И***И***а М***а и оставила
за свои наследници Хр***а И***а Ц***, М.Т.П. и *** И*** В***, като всеки от тях
получил по 1/6 ид.ч. от имота. През *82 г. починал и *** И*** В***, като оставил
за свои наследник М. В***а Н***а. С Решение № 454/*.08.*92 г. е отменено
отчуждаването на въпросния имот – къща с дворно място от 204 кв.м., в гр.
Варна, на улица *** **, парцел 10, кв. 693, 2 подрайон, и възстановена
собствеността на Хр***а И***а Ц*** (4/6 ид.ч.), М.Т.П.
(1/6 ид.ч.) и М. В***а Н***а (1/6 ид.ч.).
С договор за дарение от *93 г. Хр***а И***а Ц*** дарила на М. В***а Н***а
собствените си 4/6 ид.ч от дворното място, заедно с построената къща. През 2007
г. М.Т.П. дарила на съпруга си И.Б.П. своите 1/12 ид.ч
от дворно място, ведно с построената къща. Така М.Т.П.
притежава 1/12 ид.ч., И.Б.П. 1/12 ид.ч, а М. В***а
Н***а 5/6 ид.ч от процесния имот. От изготвената по
делото СТЕ се установи по безспорен начин, че имот с пл. № 10, по плана на 2-ри
подрайон на гр. Варна, с площ от 204 кв.м. е идентичен с процесния ПИ *.*.***
по КК на р-н „Приморски", с площ от 209 кв.м.
С оглед на
изложеното, съдът прави извод, че ищците са насители на правото на собственост
на по 1/12 ид.ч от поземлен имот с идентификатор №
*.*.***,
находящ се в гр. Варна, ул***№ **, с площ от 209
кв.м.,
ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *.*.***.1, с площ от
61,30 кв. м., при граници: *.*.*4, *.*.*6, *.*.*3 и *.*.*4, на основание
наследствено правоприемство и прехвърлителна сделка.
По горните съображения съдът намира, че предявената и поддържана от ищците искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателна,
поради което същата следва да бъде уважена.
С оглед изхода на
спора, отговорността за разноски е върху ответниците, които следва да понесат
своите, както са направени, и да заплатят на ищците разноските, направени от тях
в настоящото производство, в общ размер от 400 лв (100 лв. държавна такса и 300
лв. депозит за вещото лице), или всеки един от ответниците следва да заплати
сумата от по 200 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска на ищците М.Т.П., ЕГН **********, и И.Б.П., ЕГН **********,
срещу ответниците Д.Л.М., ЕГН **********, и Държавата, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, че ищците са собственици на
по 1/12 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул***№ **, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № *.*.***.1, жилищна сграда на един етаж, с площ от 61,30 кв. м.,
построена в ПИ *.*.***, при граници: *.*.*4, *.*.*6, *.*.*3 и *.*.*4, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска на
ищците М.Т.П., ЕГН **********, и И.Б.П., ЕГН **********, срещу ответника Държавата, чрез Министъра
на регионалното развитие и благоустройството,
че ищците са собственици на по 1/12 идеална част от недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, ул***№ **, представляващ поземлен имот с идентификатор *.*.***
- дворно място, цялото с площ от 209 кв. м., при граници: *.*.*4, *.*.*6, *.*.*3
и *.*.*4, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Л.М., ЕГН **********, да
заплати на М.Т.П., ЕГН **********, и И.Б.П.,
ЕГН **********, сумата от 200 лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Държавата, чрез Министъра
на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на М.Т.П.,
ЕГН **********, и И.Б.П., ЕГН **********, сумата от 200 лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: