Решение по дело №2169/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 308

15.05.2019г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                   Трети граждански състав

на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                              Съдия : Нели Иванова      

секретар Михаела Бончева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №2169 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от Н.Д.И. с ЕГН:********** ***, против Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Хасково, с адрес гр.Хасково, бул.„България“ №85, представлявана от директора ст.комисар А.Ц.Г., иск с правно основание чл.229 ал.1 т.9 /предишна т.8/, вр.чл.212 ал.5 т.2 пр.второ от ЗМВР от 1997г. /отм./, чл.212 ал.1 т.3, вр.чл.211 ал.5 т.2 пр.второ от ЗМВР от 2006г. /отм./.

Ищецът твърди, че е работил като държавен служител при ответника в периода 15.09.1996 г. – 30.11.2015 г., когато служебното му правоотношение било прекратено по негово желание, поради навършване на възраст за пенсиониране. В исковия период 01.01.2003 г. - 30.06.2014 г., а и до напускането му, той изпълнявал длъжността полицай от състава на група „Общинска полиция" към РУ МВР - Димитровград при ОД МВР – Хасково, създадена за охрана на общински мероприятия и за изпълнение на полицейски задачи на територията на гр. Димитровград. Тогава работата му била на 8- и 12- часови смени по предварително утвърден месечен график, като работното му време се изчислявало сумирано за 3-месечни отчетни периоди. Календарната година била разделена на 4 тримесечия, като всички изработени часове от ищеца в отчетното тримесечие/месец се сумирали и когато надвишавали нормата работно време за съответния отчетен период, часовете над установеното работно време представлявали за служителя положен от него извънреден труд, който съгласно относимите разпоредби на ЗМВР в процесния период следвало да му бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за часовете извънреден труд над 50 часа на тримесечие. Нормата била с различна продължителност - от 488 часа /при месец с 19 работни дни в отчетното тримесечие/ до 520 часа /при месец с 23 работни дни в отчетно тримесечие/. Тя се образувала, като се сумират броят на работните дни от всеки месец в тримесечието/ или от работните дни в месеца и полученото число се умножи по 8 /колкото е нормалната продължителност на работното време/. За определяне на индивидуалната норма работно време за отчетен период на съответния служител, от общия брой нормативно определени часове се приспадали дните /приведени отново в работни часове/, в които служителят е ползвал законоустановен платен отпуск, като всеки ползван ден се приравнявал на 8 часа. Изчисляването на отработените часове за отчетен период ставало в края на периода или началото на следващия, когато можело да се установи, дали съответният служител е изработил нормативно установената за него норма, или общият брой изработени часове надвишават индивидуалната му норма за периода, в който случай налице бил извънреден труд.

         Според ищеца, в периода 01.01.2003 г. - 30.06.2014 г. ответникът не изчислявал правилно работното му време, което довело до ощетяването му, тъй като през цялото време полагал труд над установената норма работното време, който нито бил отчитан от работодателя му правилно, нито бил заплащан по съответния ред или пък компенсиран с допълнителен платен отпуск, който да може да ползва. През този период той работил по предварителен месечен график, изготвящ се ежемесечно от началник група Общинска полиция и утвърждаван от началника на РУ МВР - Димитровград, като давал всяка седмица по 2 бр. 8-часови и по 2 бр. 12-часови смени, някои от които нощни. Отделно от това, всеки месец полагал още по минимум 6 часа допълнителен труд, извън графика, който не му бил отчитан и включван към отработените от него часове. Тези допълнителни часове били от охрана на общински мероприятия като празници, митинги, стачки и др., както и от извозване или изчакване на инкасо автомобила, събиращ таксите от общинския пазар на гр. Димитровград, по силата на нарочна писмена заповед на началника на групата, а извозването или изчакването на инкасо автомобилите било разпореждано устно от същия. През време на неговите дежурства, ищецът не можел изобщо да ползва почивка за хранене, тъй като нямал право да напуска охранявания обект и през цялото време бил с униформеното си облекло и снаряжение под ръководството на прекия си началник и с готовност да изпълнява служебните си задължения. Така цялата продължителност на всяка негова работна смяна представлявала за него работно време, което е следвало да му бъде сумирано в пълната му продължителност. Ищецът не бил получавал изобщо възнаграждение за извънреден труд по време на цялата си служба в Общинска полиция. Освен това ответникът не включвал в изработените от ищеца часове времето за инструктаж, приемане, сдаване от дежурство, които общо били минимум 1 час над нормативно установената продължителност на работната му смяна, и които били част от работното му време и служебни задължения и безспорно представлявали „действия при изпълнение на служебните задължения", по смисъла на § 1 т.6 от ДР на ЗМВР. Това време било за него работно и следвало да му бъде сумирано с останалите отработени часове за тримесечието. Преди всяка смяна, той бил задължително инструктиран на територията на РУ МВР - Димитровград, след което отивал да застъпи на смяна и да изпълнява специфичните си служебни задължения. След края на всяка смяна, имал минимум 30 минути време за сдаване на дежурството на новата смяна, което правело фактическата продължителност на всяка негова 8-часова смяна - 9 часа, а 12-часовата - 13 часа. Незаконосъобразно ответникът не отчитал полагания от ищеца нощен труд по време на нощните му смени, като не превръщал нощните часове в дневни такива, каквото било задължението и при сумирано изчисляване на работното време. По време на всяка нощна 8 часова смяна или нощна 12-часова такава, ищецът полагал 8 часа нощен труд, които следвало да му бъдат отчитани като 9 часа и 14 минути - 8 часа + 1.143 /число което изразявало съотношението му нормалната продължителност на дневния 8 часов и нормалната продължителност на нощния 7 часов труд. Предвид изложеното, през целия исков период ответникът не отчитал всички положени от ищеца часове труд през отчетните тримесечия, което довело до системното му ощетяване, предвид невъзможността му да ползва предвидените компенсации за положен от него извънреден труд, а през цялото време е работил в условията на такъв труд.

Спорните между страните обстоятелства за исковия период, в т.ч. при действието на ЗМВР от 1997 г. и от 2006 г., се свеждали до непризнаване и неотчитане като работното време на - времето през смените, използвано за хранене; времето, съпътстващо основната му дейност, което предхожда и следва самото дежурство; и нощните часове труд. Това обаче не намирало законова опора в нито един от специалните закони и подзаконови нормативни актове, приложими през исковия период - ЗМВР от 1997 г., ЗМВР от 2006 г. и НА по прилагането им, които не уреждали изрично по различен начин спорните факти и не забранявали или ограничавали приложението на общи правни норми от трудовото законодателство /КТ и ЗДСл и подзаконовите актове по приложението им/. Следвало да се имат предвид и нормата на чл.148 ал.3 от ППЗМВР от 1998 г., като ищецът твърди, че никога не е ползвал „почивка" за хранене по време на дежурство, че прекият му ръководител не е издавал нарочна заповед - кога през времетраене на дежурството да почива и не го е освобождавал от носенето на службата; нито пък е имал възможност за реално ползване на каквито и да е същински почивки с пълно откъсване от служебните задължения и прякото ръководство на прекия началник, поради самото естество на извършваната от него полицейска дейност. В последвалия ППЗМВР, в сила от 09.06.2006 г., нямало нито една разпоредба, касаеща работното време на служителите от МВР, неговото отчитане и компенсиране. През целия исков период организацията на работното време, неговото отчитане и компенсиране ставало с вътрешноведомствени актове на МВР и ОД МВР – Хасково и началник на РУ Димитровград, които не били обнародвани и чиито конкретни разпоредби не били известни на ищеца, които на основание чл.15 ал.З от ЗНА, следвало да се счетат за материално незаконосъобразни, предвид противоречието им с правни норми от по-висок ранг, вкл. и с посочената чл.148 ал.З от ППЗМВР. Налице бил и приложим нормативен акт на Европейския съюз /ЕС/ - Директива 2003/88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, изцяло съобразено с която било българското трудово законодателство – КТ и ЗДСл – чл.155 ал.3 от КТ, а така също и специалното законодателство - ЗМВР от 1997 и от 2006 г.; както и практика по решения на Съда на Европейския съюз. Синхронизация на нормативно ниво с общото трудово законодателство и общностното такова, в силовите ведомства, работещи по ЗМВР, се извършило с Инструкция на ЗМВР /в сила от 14.12.2012 г./. Постановено било и по т.д. № 8 от 2013 г. TP № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Времето, при което ищецът бил на инструктаж, приемал и сдавал дежурството си съдържало всички характерни признаци на понятието за работно време по т.11 от §1 от ДР на КТ, вр. т.6, при отчитане и на спецификата на изпълняваната от него работа като държавен служител. Ответникът не изпълнил и задължението си, да преобразува нощните часове в дневни такива при режим на смени - чл. 136 ал.З и чл.140 ал.1 от КТ, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в сила от 01.07.2007 г. - чл.9 ал.2 и ал.З, и отменената от нея - Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения от 1993 г. - чл.7 ал.2 и ал.З. Той следвало да приравни 7 отработени часа през нощта на 8 такива през деня, което било израз на отношението нормална продължителност на дневен към нормална продължителност на нощен труд - 0.143. И двата ЗМВР, които били в сила през исковия период, както и актуалният ЗМВР, в сила от 01.07.2014 г., възприемали изрично за нормална продължителност на дневния работния ден в МВР - максималната установена такава в КТ - а именно - 8 часа, а по отношение на нормалната продължителност на нощния труд – нямали изрична разпоредба, която да дерогира общата такава /до 7 часа/, при което приложим бил общият закон – чл.140 ал.1 от КТ. През процесния период ответникът допълнително ощетявал ищеца, като нито организирал нощните му дежурства така, че нощните часове труд да са най-много 7 часа на денонощие, нито изпълнявал преобразуване на всички часове нощен труд от смените с нощни часове в дневен такъв. Това го поставило в неравностойно положение спрямо другите работници и служители в държавата, работещи в условията на сумирано изчисляване на работното време. Понастоящем действал чл.188 ал.2 от ЗМВР, в сила от 01.07.2014 г.

Нормата работно време за ищеца през отчетните му тримесечни периоди за исковия период се образувала, като се сумирали броят на работните дни от трите месеца от тримесечието и се умножат по нормалната продължителност на работния ден - по 8 часа. Полученото число представлявало нормата работно време за ищеца през съответния период, като можел да варира от 480 до 520 часа, в зависимост от броя работни дни през съответните календарни месеци. Върху индивидуалната норма работно време за отчетно тримесечие се отразявало ползването на платен годишен отпуск и на отпуски за временна неработоспособност, като 1 ден платен отпуск се равнява на 8 часа, които се приспадали. В МВР имало изрични указания за формиране на индивидуалната норма работно време при режим на смени в Инструкция Iз- 343/05.03.2009 г. за реда и разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време. Същите правила важали и преди инструкцията. За да се установи, налице ли е неизплатен извънреден труд, следвало всички часове положен труд от ищеца, които за него са част от работното му време /смени по график, и такива извън него, съпътстващите дежурствата трудови дейности - инструктажи, приемане, сдаване, отводи, разводи/, извършените други дейности по охрана извън графика / на общински мероприятия/, които са част от работното му време - да се сумират. След това към получената сума следвало да се добави стойност, която се образува от умножението на сбора на всички нощни часове труд от нощните му смени/дежурства в периода с коефициент - 0.143. В случаите, когато така полученият сбор от работни часове за отчетен период надвишавал индивидуалната норма на работното време за ищеца, както и ако последните са повече от признатия и заплатен от ответника извънреден труд за отчетния период – налице бил извънреден труд, който до 50 часа на отчетен период следвало да му бъде заплатен с увеличение от 50 процента върху основното трудово възнаграждение, получавано през отчетния период. За нуждите на изчисляването на извънредния труд следвало установените часове над нормата работно време да се умножат по часовата ставка за извънреден труд, образувана от нормалната часова ставка за 1 час труд, умножена с 1.5. За часовете над 50 часа на отчетен период след 25.02.2003 г. до 31.03.2013 г., ищецът следвало да бъде компенсиран с допълнителен платен отпуск по чл.212 ал.5 т.2 пр.второ от ЗМВР от 1997 г. и чл. 211 ал.5 т.2 пр. второ от ЗМВР от 2006 г. Така чрез неотчитане на всички часове труд, положени от ищеца през исковия период 01.01.2003 г. – 30.06.2014 г., за ищеца възникнало правото, да иска ответникът да бъде осъден, да му заплати обезщетение за неизползваните по 12 дни допълнителен платен годишен отпуск годишно, които не му били предоставяни и които му се полагали като компенсация за положения от него извънреден труд над 50 часа за отчетно тримесечие за периода, и на което той имал право на основание чл. 229 ал.1 т.9 /предишна т.8/, вр. чл. 212 ал.5 т.2 пр.второ от ЗМВР от 1997 г. /отм./; и на основание чл.212 ал.1 т.3, вр. чл.211 ал.5 т.2 пр.второ от ЗМВР от 2006 г. /отм./. Предвид това, че до прекратяване на служебното му правоотношение, ищецът не бил използвал предоставеният му по закон допълнителен отпуск за извънреден труд над 50 часа на отчетно тримесечие, за него налице била единствено възможността - да иска паричната равностойност на непредоставения му допълнителен отпуск, под формата на обезщетение за това. Паричната компенсация на допълнителния отпуск за положен извънреден труд е била забранена при висящо служебно правоотношение, съгласно чл.229 ал.4 от ЗМВР от 1997 г. и чл.212 ал.4 от ЗМВР от 2006 г., вр. чл. 277 ал.1 от ППЗМВР от 2006 г., като при липса на специални правила за определяне на размера на обезщетението за неползван допълнителен отпуск, приложение намирали общите правила по чл.224 ал.2, вр. чл. 177 от КТ. Ето защо, ищецът имал право да получи обезщетение за всички неизползвани от него дни допълнителен отпуск, на които имал право до 12 дни годишно през исковия период, като общият сбор на всички претендирани от него обезщетения за неизползван допълнителен отпуск по отчетни периоди възлизал на сумата от общо 7 000 лева за по 12-те дни годишно допълнителен отпуск, на който имал право за всички календарни години в исковия период от 2003 г. до 2014 г. вкл.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 6701,93лв., представляваща сбор от обезщетенията за неизползваните по 12 дни годишно за всяка календарна година в периода 2003 г. – 2014 г. вкл., допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229 ал. 1 т. 9 /предишна т.8/, вр. чл. 212 ал.5 т.2 пр. второ от ЗМВР от 1997 г. /отм./ и по чл.212 ал.1 т.3, вр. чл.211 ал.5 т.2 пр.второ от ЗМВР от 2006 Г. (отм.), на който ищецът имал право, поради положени часове извънреден труд над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие в периода 01.01.2003 г. - 30.06.2014 г.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.  

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на свидетеля Красимир И. Герзилов се установява, че работел заедно с ищеца в Общинска полиция-Димитровград в периода 1996г. – 2015г.Свидетелят описва подробно как е било организирано работното им време, как се изработвали графиците и начина на отчитане на отработените часове.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Вещото лице сочи, че нормата работно време по календар за периода 01.01.2003г. – 30.06.2014г. е в общ размер на 2900дни/23200часа. Индивидуалната норма на ищеца след приспадане на ползвания платен годишен отпуск, по болест, е в общ размер на 2186дни/17488часа. Експертизата дава два варианта на отработените от ищеца часове, като първият е съобразен с предоставените материали /седмичен наряд за работа – 616 листа/, като изчислява и редуцираните нощни часове в дневни и сочи, че всички общо възлизат на 17767,49часа. Втория вариант вещото лице дава на база отработените часове от ищеца, изчислени от седмичните графици за работа и часовете отработени извън графика по свидетелски показания, както и редуцираните нощни часове в дневни, които в този случай възлизат общо на 21726,49часа. По въпрос трети експертизата предлага два варианта за положения извънреден труд от ищеца за процесния период. При първия вариант извънреден труд до 50часа на отчетен период възлиза на 588часа/74дни, които са подлежали на парична компенсация, а по втория вариант извънреден труд до 50часа на отчетен период е в размер на 2185часа/273дни, които са подлежали на парична компенсация. Според вещото лице, некомпенсираните часове извънреден труд при този вариант, които подлежат на компенсация с допълнителен отпуск са в размер на 1143часа/143дни. Експертизата изчислява дължимото обезщетение за положен извънреден труд над 50часа на тримесечие, подлежащ на парична компенсация за процесния период, в общ размер на 6701,93лв.   

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи по основателността на предявения иск :

Нормативната уредбата за процесния период 01.01.2003 г. - 30.06.2014 г. е уредена в ЗМВР от 1997 г. /отм./ и ЗМВР от 2006 г./отм./. След измененията в първия закон от 21.02.2003 г., идентична с уредбата в отменилия го ЗМВР от 2006 г. /отм./, действали за исковия период; се урежда възможността на положилите труд над законоустановеното работно време държавни служители в МВР, работещи на смени, да бъдат компенсирани с допълнителен отпуск до 12 дни. В чл.212 ал.5 т.2 от ЗМВР от 1997 г. /отм./, респ. чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР от 2006 г. /отм./, е уреден двояк режим на компенсиране на този труд, а именно в случай, че е до 50 часа на отчетен период /тримесечие/, компенсацията се извършва чрез плащане на възнаграждение. Ако трудът, положен над законоустановеното работно време за съответния период надхвърля 50 часа, за разликата служителят има право на допълнителен отпуск. Размерът на дължимия отпуск е регламентиран от законодателя в чл.229 ал.1 т.9 /предишна т.8/ ЗМВР от 1997 г. /отм./ и в чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР от 2006 г. /отм./, които разпоредби препращат към чл.212 ал.5 от ЗМВР от 1997 г. /отм./ и чл.211 ал.5 от ЗМВР от 2006 г. /отм./ - до 12 работни дни годишно. От цитираните текстове на закона следва да се приеме, че държавните служители от МВР имат право на до 12 дни допълнителен платен годишен отпуск. Съществува забрана този отпуск да се компенсира с парично обезщетение /чл.229 ал.4 от ЗМВР 1997 г.-отм. и чл.212 ал.4 от ЗМВР 2006 г.-отм./, освен при прекратяване на служебното правоотношение. Ако органът по назначаването не осигури на съответния служител, за когото е възникнало право на допълнителен отпуск, възможността да ползва такъв до прекратяването, от датата на прекратяването за този служител възниква право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В този смисъл е решение № 243/ 05.10.2016 г. по гр.дело 1513/2016 г. на ГК, ІV г.о. на ВКС.

От фактическа страна по делото се установи, че ищецът е бил служител на ответника за процесния период, като правоотношението им е прекратено на 30.11.2015 г., по негово желание поради навършване на възраст за пенсиониране. През процесния период 01.01.2003 г. - 30.06.2014 г., той заемал длъжността „полицай“ от състава на група в група „Общинска полиция“ с местоизпълнение на служебните му задължения в РУ МВР - Димитровград при ОД МВР - Хасково. В това си качество работил на смени, което се установява както от гласните доказателства по делото, така и от заключението на назначената по делото експертиза, а именно ищецът полагал труд в обичаен график на 8–часови и 12–часови смени, които реално продължавали по девет, съответно тринадесет часа. По този начин той изпълнявал задълженията си в повече от установените за държавните служители в МВР 40 часа седмично. За всяко от тримесечията, при които е отчитано сумирано работното време на ищеца за периода, той положил повече от 50 часа извънреден труд, съответно имал както вземане за заплащане на положения извънреден труд, така и право на допълнителен платен годишен отпуск за положения над 50-ия час труд. За всяка от годините в периода 2003 г. – 2014 г. надхвърлящият 50 часа извънреден труд, според втория вариант на заключението на вещото лице възлиза общо на 21726,49 часа извънреден труд, поради което във всяка от тези години ищецът е имал право на допълнителен платен годишен отпуск. Съдът счита, че следва да възприеме именно вторият вариант от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото той съобразява и гласните доказателства по делото, респ. взема предвид отработени часове по график и отработените часове извън график, според свидетелските показания, както и редуцираните нощни часове в дневни. Ако служителят, за когото е възникнало право на допълнителен отпуск, не е ползвал такъв до прекратяване на служебното правоотношение, от датата на прекратяването за този служител възниква право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Давността за това вземане също тече от датата на прекратяване на правоотношението, защото не е възможно да се погаси по давност вземане, което не е възникнало.

Предвид изложените съображения и съобразно данните по втория вариант от заключението на експертизата, на ищеца се дължи обезщетение за положения от него извънреден труд над 50 часа на тримесечие, подлежащ на парична компенсация за периода 01.01.2003 г. - 30.06.2014 г. Според приложимото правило на чл.224 ал.2, вр. чл.177 от КТ, вещото лице изчислява размера на дължимото обезщетение за един ден неизползван допълнителен платен отпуск за процесния положен от ищеца извънреден труд, а именно – въз основа на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на правоотношението му с ответника. Така общата дължима на ищеца сума като обезщетение за неизползвания допълнителен платен годишен отпуск през периода 01.01.2003 г. - 30.06.2014 г. възлиза на сумата от 6701,93 лв. С оглед гореизложените съображения съдът счита, че следва да се уважи изцяло предявения иск, като на ищеца се присъди търсената сума, дължима за положен и некомпенсиран с отпуск или възнаграждение извънреден труд за процесния период.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса върху уважения размер на иска, а именно – сумата от 268,08лв., както и сумата от 500лв., изплатена от бюджетните средства на съда за възнаграждение на вещо лице, а така също и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им държавна такса от още 5лв.

Мотивиран така, съдът            

         

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Хасково, с адрес гр.Хасково, бул.„България“ №85, представлявана от директора ст.комисар А.Ц.Г., да заплати на Н.Д.И. с ЕГН:********** ***, сумата от 6701,93лв., представляваща сбор от обезщетенията за неизползваните по 12 дни годишно за всяка календарна година в периода 2003 г. – 2014 г. вкл., допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229 ал. 1 т. 9 /предишна т.8/, вр. чл. 212 ал.5 т.2 пр. второ от ЗМВР от 1997 г. /отм./ и по чл.212 ал.1 т.3, вр. чл.211 ал.5 т.2 пр.второ от ЗМВР от 2006 Г. (отм.), поради положени часове извънреден труд над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие в периода 01.01.2003 г. - 30.06.2014 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Хасково, с адрес гр.Хасково, бул.„България“ №85, да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 268,08лв. и разноски за вещо лице в размер на 500лв.

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                            СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.