РЕШЕНИЕ
№ 255
Велико Търново, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора година в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 329/2022г. по описа на АСВТ. При това, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на Дял ІІІ, Глава X,
Раздел І от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/.
Образувано по жалба вх. № 2372/19.05.2022г.,
подадена от името на Д.И.В. с ЕГН ********** ***. Търново, чрез адвокат Й. Х.
от ВТАК.
Оспорва се като незаконосъобразна с
искане да бъде отменена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0869-000230/ 26.04.2022г., издадена от началник група към ОД
на МВР – Шумен, Сектор „Пътна полиция“ - Шумен.
Оспорващият счита Заповедта за незаконосъобразна,
тъй като не съдържа конкретно посочване на хипотеза на чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП, на която се позовава АО за налагане на процесната ПАМ. Освен това
изтъква, че е правоспособен водач на МПС, тъй като притежава СУМПС, издадено
във Великобритания и е управлявал процесния автомобил в срока му на валидност.
Посочва, че по отношение на него не са налице и другите хипотези, предвидени в
чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП. Смята, че изтичането на предвидения в чл. 162,
ал.1 от ЗДвП тримесечен срок от влизане в страната не прави българските
граждани, притежатели на чуждестранно свидетелство за управление на МПС,
неправоспособни водачи, като за неспазването на тази разпоредби ще бъде
наложено административно наказание с НП. Привежда в съображение и това, че е
бил в обективна невъзможност да подмени чуждестранното свидетелство за
управление на МПС с българско такова, тъй като не отговаря на условията на чл.
162, ал.4 във вр. с чл.151,ал. 2 от ЗДвП и по точно на изискването за обичайно
пребиваване на територията на РБългария. Намира оспорената заповед и за противоречаща
на целта на закона и едновременно с това се ограничават на правата на
българските граждани, притежаващи валидно СУМПС и квалификация за съответната
категория. По тези съображения моли съда да отмени оспорената ЗППАМ. В о.с.з.
оспорващият не се явява и не се представлява. В депозираното по делото молба с
вх. №3920/14.07.2022г. от процесуалния представител на жалбоподателя се
заявява, че същият поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага и
допълнителни такива в смисъл, че е налице празнота в българското
законодателство, уреждаща хипотеза на управление на МПС със свидетелство,
издадено в държава, която вече не е членка на ЕС. Допълва, че на следващия ден
след като му е бил съставен АУАН е заявил подмяна на чуждестранното
свидетелство за правоуправление на МПС с българско такова, което било получено
от него на 12.05.2022г. В резултат на това, изчаквайки да изтече срока, след
който да регистрира МПС, търпял наказание, което не е наложено по установения
ред. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, началникът
група към ОД на МВР – Шумен, Сектор „Пътна полиция“, в депозираната по делото
молба вх. №3305/16.06.2022г. от ПП оспорва
жалбата като неоснователна. Излага
подробни аргументи в защита на валидността и материалната законосъобразност на
оспорената Заповед, както и за спазване на процесуалните правила при нейното
издаване и с целта на закона. Изтъква, че считано от 31.12.2020г. Обединеното
кралство Великобритания е трета страна за Европейския съюз и за ЕИП. В случая
водачът на МПС е български гражданин, който притежава чуждо национално СУМПС.
Поради това е обвързан от изискването на чл.162, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба
е приложима във връзка с чл.161 от ЗДвП. С изтичането на 3-месечния срок по
чл.162, ал.1 от ЗДвП пряко се дерогира валидността на чуждестранното
свидетелство за територията на България.
Справката сочи последно влизане на водача в България на 13.09.2021г., а
нарушението е от 25.04.2022г., поради което са налице материалните предпоставки
за прилагане на ПАМ. След изтичане на
този тримесечен срок български гражданин няма право да управлява МПС на
територията на България с национално СУМПС, издадено от Обединено Кралство Великобритания.
Контролните органи в тази хипотеза действат в условията на обвързана
компетентност и правилно са наложили и ПАМ по отношение на собственика на МПС.
Според ПП последващото издаване на СУМПС в България не отменя наличието на
основания за налагане на ПАМ. Цитира съдебна практика. По тези съображения ПП
моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Нормата на чл.172, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171,
т. 2а, б. ”а” от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е 14 - дневния
срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от деня на съобщаването. Заповедта е връчена на 11.05.2022г.,
съгласно разписката към същата, а жалбата е депозирана директно в АСВТ на 19.05.2022г.,
т.е. в преклузивния 14-дневен срок.
Жалбата
е подадена от името на лицето, което е адресат на разпоредените със Заповедта
правни последици, като собственик на МПС. Оспорената Заповед е индивидуален
административен акт/ИАА/, подлежащ на съдебен контрол. АСВТ е родово и местно
компетентния съд – този по постоянния адрес на адресата на ПАМ. Еднозначният
извод е, че Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съдът указа разпределението на
доказателствената тежест на страните с проекта на доклад по делото,
инкорпориран в Разпореждане от 20.05.2022г.
На жалбоподателя указа, че на основание чл. 170, ал. 3, вр. с чл.154, ал.1 от ГПК и чл.144 от АПК в негова тежестта е да докаже твърденията си в жалбата за
положителни факти, от които черпи благоприятни правни последици. От своя страна
АО следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В
това число, следва да докаже компетентността си да налага ПАМ от вида на
процесната, като и това, че тримесечният срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП е
изтекъл.
Релевантните за спора факти
се установяват с писмени доказателствени средства, представени с
административната преписка. От ПП на жалбоподателя с молба вх. № 3920/14.07.2022г. са представени превод от английски на
български език на шофьорската книжка на жалбоподателя и извлечение от
вътрешната страница МВР – сектор „Пъна полиция“. Между приобщените
доказателства няма такива оспорени по реда на чл.193 от ГПК. Същите са
непротиворечиви и обуславят безспорни фактически констатации. Всъщност,
страните спорят само относно факта дали след изтичането на 3 м. срок по чл.
чл.162, ал.1 от ЗДвП може да се управлява МПС със свидетелство, издадено в
Обединено Кралство Великобритания.
Настоящият състав на
АСВТ взе предвид оплакванията в жалбата. Обсъди съвкупно събраните писмени и
гласни доказателства. Провери законосъобразността на оспорвания административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. В
резултат на тази аналитична дейност, установи следното по фактите:
От доказателствата в
приложената по делото административна преписка се установява, че при полицейска
проверка на 25.04.2022г., около 13.45 часа, в град Шумен, до кръстовището с ул.
„Генерал Скобелев“ в посока ул. „Марица“, Д.И.В. управлява собственото си МПС марка
„Хонда Акорд“ с рег.№ ***, със СУМПС № VACHE806066DI9KB 01, образец на Великобритания, което не е заменено с
българско такова, след като са изтекли три месеца от последното му влизане в
България – 13.09.2021г. чрез
справка в АИС ГК. Поради което не може да управлява с това СУМПС на територията
на България. За
нарушението по чл.162, ал.1 от ЗДвП на водача е съставен АУАН с бл. № GA 636118/25.04.2022г. Нарушителят е
подписал акта без възражения. Въз основа този АУАН на нарушителя, който е и
собственик на управлявания автомобил, е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б”а” от ЗДвП, с която регистрацията на посоченото МПС е прекратена за срок от 6 месеца.
В изпълнение са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. табели с
посочения регистрационен номер. Тази Заповед е предмет на настоящото
производство.
Актът на администрацията е
основан от фактическа страна на обстоятелството, че оспорващият е управлявал
собственото си МПС без да притежава валидно за територията на България СУМПС.
За правно основание на издадената Заповед за ПАМ е посочена нормата на чл.171,
т.2а, б”а” от ЗДвП. Същата е наложена с цел преустановяване на
административното нарушение.
В хода на съдебното следствие не се установиха нови
факти и обстоятелства. По делото не се
спори, а и се установява от представената от ответника Справка за пътуване на
лице български гражданин /вж. л. 29/, че последното влизане в РБългария на Д.И.В.
е на 13.09.2021г. Други факти относно проверката и направените констатации,
отразени в ЗПАМ не се оспорват и се подкрепят от писмените доказателствени
средства, представени с административната преписка. АУАН е доказателство с
обвързваща съда материална доказателствена сила, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.
При така установените факти, съдът прие следното за
правото:
Предмет на настоящото съдебно
производство е Заповед, с която е приложена принудителна административна
мярка/ПАМ/, издадена по реда на чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП. Поради
което Законът за движение по пътищата е приложимият материален такъв. Заповедта
за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на ИААкт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния ЗДвП, на
основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, при постановяването й
се прилага редът на Глава пета, Раздел I-ви
от АПК.
Обхватът на съдебната проверка е
за законосъобразност на оспорения ИАА, на всички основания по чл.146 от АПК,
съгласно чл.168, ал.1 от АПК. Преценката за съответствието на ИАА с
материалния закон е към момента на издаването му, съгласно чл.142, ал.1
от АПК.
Принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН.
Законосъобразно
приложената ПАМ трябва да е издадена от компетентен орган. В тази връзка,
предвид указанията на съда, от страна на
ответник жалба по делото са представени следните писмени доказателства в
подкрепа валидността на акта:
Представена е Заповед на
министъра на МВР № 8121з-1632/02.12.2021г., с която ОД на МВР са определени за
служби за контрол по ЗДвП на основание чл.165 от ЗДвП/вж. л.38/.
Представена е и Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. на директора на ОД на МВР
Шумен, с която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП началниците на група „Отчет на
пътно – транспортни произшествия, административнонаказателна дейност и
информационно – аналитична дейност“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен са
оправомощени да налагат ПАМ по чл.171 от ЗДвП/вж. л.37/. Тази делегация е
предвидена в закон/чл.172, ал.1 от ЗДвП/ и определя териториалната
компетентност на АО.
Процесната Заповед за ПАМ е
издадена от Ф.С.А., който съгласно Приложената Заповед №8121К-4892/02.12.2015г.
е назначен на ръководната длъжност „Началник на група“ „Отчет на пътно – транспортни
произшествия, административнонаказателна дейност и информационно – аналитична
дейност“ в сектор „ПП“ към отдел
„Охранителна полиция при ОД на МВР – Шумен и е встъпил в длъжност на 09.12.2015г.
/вж.л.36/.
Въз основа на съвкупната преценка
така посочените писмени доказателства съдът прие, че оспорената понастоящем
заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен по материя, време и
територия АО, при условията на законова делегация. Упражненото властническо
правомощие е в хипотезата на чл.172, ал.1, предл. 2-ро от ЗДвП. Оспорената
Заповед е валиден ИАА и не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.146,
т.1 от АПК.
Изискването за форма на
оспорената Заповед за ПАМ, е регламентирано в чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за
издаването му. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил
административният орган при издаването на акта и въз основа на какви
доказателства. Съдът прие, че оспорената Заповед е постановена в изискуемата
писмена форма. В нея и в съпровождащата издаването й административна преписка
се съдържат данни за възприето от органа и послужили му като фактически
основания за издаването ѝ. Съгласно т.3 от ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС
/което не е изгубило действие/, мотиви за акта може да се съдържат и в
предхождащи издаването на акта документи по същата преписка. Видно от
съдържанието на процесната Заповед същата съдържа конкретно описание на
обстоятелствата, на които е издадена. Такива данни се съдържат и в АУАН. При
това същият изрично е посочен в самата Заповед като основание за издаване на
акта. АУАН е неразделна част от административната преписка и се счита за част
от съдържанието на индивидуалния административен акт. В него е описано
извършеното нарушение на ЗДвП, като е посочена и правната му квалификация. В
този ред на мисли, към Заповедта има мотиви, съдържа описание на фактическите и
правни основания за издаването й, с което се изпълняват съществените изисквания
за форма и съдържание, произтичащи от общата разпоредба на чл. 59, ал.1 и ал.
2, т. 4 АПК. Изпълнено е изискването на специалната разпоредба на чл. 172, ал.1 ЗДвП и Заповедта е мотивирана
с обстоятелството, че след изтичането на 3 м. срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП
водачът на МПС не е сменил СУМПС, издадено от Великобритания с национално
свидетелство. Оплакването в жалбата в този смисъл е неоснователно. Посочено е
конкретно правното основание, на което АО основава правомощието си, а именно
чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП. Непосочването от органът на конкретна хипотеза от
чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, която приема за осъществена, не е тежък
порок, който да води до незаконосъобразност на приложената ПАМ, а и от нейното
съдържание е безспорно, че органът е приел, че в случая става въпрос за
управление на моторно превозно средство с чуждестранно свидетелства за
управление на МПС, което не е валидно на територията на страната.
Съдът не установи при
постановяване на процесната Заповед да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административният орган е изпълнил задължението си по
чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за
установяване на релевантните за спора юридически факти, в т.ч. относно датата
на влизането на водача в страната. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид,
органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за
тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в
чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като съдът установи, че административно
производствените правила при издаване на процесната Заповед са спазени.
Относно съответствието на
оспорената заповед за ПАМ с материалния закон съдът прие следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП, принудителната административна мярка „Прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно
превозно средство а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година;
Оспореният акт е мотивиран от фактическа
страна с обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал собственото си МПС с
чуждестранно свидетелство без да е подменено с българско такова след изтичане
на 3-месеца от влизането в РБългария. Тоест управлението на МПС от водач в
хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на
тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на
управление на МПС без валидно за територията на страната свидетелство за
правоуправление. Налице е една от
хипотезите, предвидени в нормата на
чл.171, т.2а, б”а” от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 150
от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е учебно. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено.
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че посоченото в Заповедта фактическо основание, обусловило прилагането
на ПАМ се е осъществило.
При проверката водачът е
представил СУМПС, издадено във Великобритания, чийто срок не е изтекъл. На 31
януари 2020 г. влезе в сила Споразумението за оттегляне и Обединеното кралство
напусна Европейския съюз. Последва преходен период до 31 декември 2020 г.
Считано от 31.12.2020г. Великобритания е държава, която вече не е членка на
Европейския съюз и на тази дата изтича и договореният единадесет месечен
преходен период, в който европейското законодателство все още е приложимо. Поради това и
при липса на споразумение на Великобритания с ЕС за противното, СУМПС, издадени от същата, по времето когато все още е
била член на ЕС не се третират като издадени от ДЧ на ЕС понастоящем. Към
настоящия момент Великобритания, освен това не е и страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство. Защото ЕИП е споразумение на основание чл.217 от
ДФЕС между ЕС и държавите членки на Европейската асоциация за свободна
търговия, т.е. ОК не е самостоятелна договаряща страна по това споразумение.
Предвиденото
в чл. 2, § 1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства,
взаимно признаване на свидетелствата за управление на МПС, издадени от
държавите-членки, занапред също не намира приложение. Следователно към датата
на извършване на проверката – 25.04.2022 г. подобно взаимно признаване не
следва от правото на ЕС. Предвид изложеното и доколкото водачът е български
гражданин, то английско СУМПС не попада в хипотезите на чл.161 от ЗДвП.
Водачът е български гражданин, който
управлява МПС на територията на Република България, поради което следва да
съобрази поведението си с разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Според нея, българските граждани могат да управляват
моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на
влизането им в страната. Пряка
последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в цитираната национална разпоредба, е дерогиране
валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. Действително това не лишава водача от
правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на
територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на
националното законодателство. Тоест управлението на МПС от водач в хипотезата
на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от
датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без
свидетелство за правоуправление.
От приложената по делото
Справка за пътуване на лицето е видно, че Д.В. е влязъл в РБългария на 13.09.2021
г. през ГКПП Аерогара Варна и е можел да се ползва от чуждестранното
свидетелство за управление на МПС, издадено от Обединеното кралство в срок до 13.12.2021
г. След тази дата изтича законовоопределеният тримесечния срок по чл. 162, ал.
1 от ЗДвП, в който В. е следвало да се сдобие с българско СУМПС в
по-благоприятен вариант – без полагане на изпит. Към датата на проверката - 25.04.2021
г., са изминали повече от три месеца от влизането му в страната и касационният
жалбоподател не е предприел действия да се сдобие с българско СУМПС. Констатираното
бездействие на правоимащия води до предвидените от законодателя правни
последици – незачитане на чуждестранното свидетелство за управление на МПС на
територията на страната ни и обосновава прилагане на предпоставките на чл. 171,
т. 2а, б „а“ на ЗДвП.
Позоваването на Конвенцията
за пътно движение от 1968 г. (Виенската конвенция) не освобождава водача на ППС
от задължението да подмени чуждестранното свидетелство за управление на МПС в
указания законов 3-месечен срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Този извод се налага от разпоредбата на ал. 4 на чл. 162
от същия закон, съгласно която чуждестранното национално
свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин
или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз или от
друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без
полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията
на приложение № 6 към конвенцията. Неверни са разсъжденията на жалбоподателя,
че след като Обединеното Кралство е страна по Виенската Конвенция по презумпция
издадените от тази държава СУМПС отговарят на приложение № 6 към нея. Напълно е
възможно държава да е страна по този международен договор, но издадените от нея
свидетелства да не отговарят на изискванията за съдържание от приложение № 6.
Но дори в случая да се приеме, че представеното пред контролните органи и
издадено във Великобритания свидетелство за управление на МПС отговаря на тези
изисквания, не се отменя задължението на замяна на това свидетелство с
българско такова. Този извод е единствения възможен при граматическо тълкуване
на текста на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Липсват доказателства водачът на МПС да се
възползва от опростения ред за замяна на притежаваното от него чуждестранно
СУМПС с българско такова преди датата на проверката от контролните органи и
датата на нарушението. Подаването
на заявление за издаване на българско СУМПС след налагане на процесната ПАМ и
получаването на такова във фактическата власт на жалбоподателя са
обстоятелства, възникнали след извършване на нарушението и датата на проверката
от контролните органи, същите са
последващи факти и не се отразяват върху материалната законосъобразност
на заповедта, нито обосновават извод за несъответствие с преследваната от
закона цел. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в настоящото
производството, което е съвсем различно по своя характер от това по оспорване
на НП.
Изискването за установено „обичайно
местопребиваване“ на територията на страната за замяна на чуждестранно
свидетелство за управление на МПС с българско СУМПС е регламентирано в чл. 162,
ал. 6 от ЗДвП и е свързано със свидетелствата по чл. 161, т. 5 от с.з -
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, в която хипотеза безспорно към момента на проверката и
понастоящем не попада Обединеното Кралство.
Съдът намира за необходимо да отбележи,
че притежаваното и представено пред контролните
органи СУМПС само по себе си не установява, че оспорващият е правоспособен
водач, т. к. същото не представлява документ, валиден да удостовери това
обстоятелство на територията на Република България. Съгласно чл. 150 от ЗДвП
пътните превозни средства трябва да се управляват от правоспособни водачи, а чл. 3, ал. 3 от Закона за българските
лични документи предвижда, че СУМПС удостоверява правоспособността за управление
на моторно превозно средство. От граматическото тълкуване на посочените
разпоредби е ясно, че издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на
правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава
съответно свидетелство за управление, по аргумент от нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Единственият начин, предвиден в закона за удостоверяване на правоспособността е
посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова
свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно
да я установи.
В настоящата хипотеза, с
изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на В. на
територията на страната, СУМПС
№ VACHE806066DI9KB 01, издадено от
Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност
за управление на МПС на територията на България. Административният
орган ясно е посочил в какво се изразява извършеното нарушение, като е подвел
законосъобразно фактите в хипотезата на приложимата правна норма, даваща
основание за налагане на административна принуда спрямо собственика на
процесното превозно средство. При наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП е
императивна и административният орган действа в условията на задължителна
администрация. Тоест, преценката за прилагане на принудителната мярка са
направени от законодателя при създаване на самата правна норма.
Административният орган е
издал процесната ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните й
последици по необходимост предполагат именно ограничаване управлението на МПС,
в нарушение на закона. В приложимата законова разпоредба е предвидено, че
принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една
година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално
предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на
наложената ПАМ.
На последно място, следва да
се посочи, че процесната принудителна административна мярка има превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушени, а не да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица по арг. от чл.
12 и чл. 13 от ЗАНН, в какъвто смисъл са разсъжденията на жалбоподателя. Насочена
е към постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Извършеното
нарушение, съставянето на АУАН за него и предстоящото издаване на НП не водят
до незаконосъобразност на ПАМ. Наличието на виновно поведение е ирелвантно за
прилагането на ПАМ като процесната, тъй като става въпрос за индивидуален
административен акт, който не изисква във фактическият си състав виновно
поведение, а само проявата на обективни факти и обстоятелства.
В заключение, съдът приема,
че административният орган доказа наличието на изискуемите материално правните
предпоставки за издаване на атакувания административен акт, а с това и своето
правомощие да наложи процесната ПАМ. Заповедта за налагане на ПАМ е
обоснована и законосъобразна. Поради това жалбата като неоснователна следва да се
отхвърли.
При този изход на
спора, при своевременно направено искане на ответника се дължи заплащане на
разноските по делото, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на
100 лева. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ. Същото следва да се заплати в полза на държавното
учреждение ОД на МВР - гр. Шумен (в чиято структура е издателят на акта).
Воден от горните
мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, VII-ми административен състав
на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, заявено по жалба на Д.И.В. с ЕГН
**********,***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0869-000230/ 26.04.2022г., издадена от началник група към ОД
на МВР – Шумен, Сектор „Пътна полиция“ – Шумен, с
която е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията”
на лек автомобил марка „Хонда Акорд“ рег. №*** за
срок от 6 месеца, считано от 25.04.2022г. и са отнети СРМПС № ********* и 2
броя рег. табели с горния рег. номер.
ОСЪЖДА
Д.И.В. с ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР - Шумен разноски за
производството в размер на 100,00лв./сто лева/.
Решението е
окончателно, на основание чл.172, ал.5, изреч. 2-ро от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: