РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Котел , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело №
20212210100117 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.2
от СК и чл.127, ал.2 вр. чл.143, ал.2 от СК за упражняване на родителските
права по отношение на непълнолетното дете В. С. С., родена на 25.02.2003г, и
малолетното дете М., родено на 20.03.2008 г, от съвместното съжителство
между ищеца СЛ. М. СТ. и ответницата КР. П. АТ.. Съединени са искове за
издръжката на децата. Твърди се, че ищецът и ответницата съжителствали на
съпружески начала до началото на месец февруари 2020 г., когато
ответницата напуснала общия дом и оттогава никой не знаел къде е. До
настоящия момент само ищецът се грижел за отглеждането и възпитанието на
двете деца. Ответницата не се интересувала от децата и не давала издръжка.
Моли съдът да постанови решение, с което на бащата да се предостави
упражняването на родителските права, като на ответницата да се определи
режим на лични контакти. Претендира издръжка в размер на 180.00 лева за
1
детето В и 160.00 лева за детето М, считано подаване на исковата молба на
01.08.2020 г., както и за минало време, считано от 01.02.2020г – 1080лв за
детето В и 960лв за детето М.
В срока за отговор назначеният на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител на ответницата - адв. Л.А., е подала отговор срещу исковата
молба, в която се възразява срещу редовността на исковата молба, тъй като не
били изложени достатъчно фактически обстоятелства, на които се основавали
предявените искове. Моли за отхвърляне на искове, тъй като не били
представени доказателства, че ответницата не била полагала грижи за децата
и че не ги била издържала.
С определение от 17.03.2021г, постановено по реда на чл.140 от ГПК, са
разрешени предварителните въпроси по редовността на исковата молба и по
допустимостта на предявените искове.
С протоколни определения от 25.05.2021г, в сила от 01.06.2021г, съдът е
прекратил поради недопустимост производството по делото в частта му
относно иска за предоставяне на родителските права по отношение на В С С.,
навършила пълнолетие на 25.02.2021г. Прекратено е производството и в
частта му относно иска за издръжка в полза на В. С. С., вкл. и за минало
време, поради оттегляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. П.П. от АК
Сливен, която поддържа предявените искове за детето М. и моли съда да ги
уважи.
Особеният представител на ответницата – адв. Л.А. от АК Сливен,
пледира за уважаване на исковете, тъй като би било в интерес на детето
2
Митко упражняването на родителските права да се възложи на ищеца.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът С.С. и ответницата К.А. са родители на малолетното дете М.,
роден на 20.03.2008 г. Другото им дете В. навърши пълнолетие в хода на
производството, поради което производството в тази му част беше
прекратено. Ищецът и ответницата са живели на съпружески начала в село
Мокрен, община Котел. Общият им живот бил съпътстван от много раздели.
Ответницата периодично заживявала с други мъже, след това се връщала.
Последно напуснала ищеца и децата през февруари 2020г и оттогава
преустановила всякаква връзка с тях. Св. М. С. – баща на ищеца, разбрал от
хора в селото, че била в Англия. Не се обаждала на децата и не им плащала
издръжка. Децата преживели болезнено бягството на майката, но с времето
приели ситуацията. От известно време бащата заминал да работи в Германия,
за да получава по – високи доходи за издръжката на децата. След като
навършила пълнолетие през февруари 2021г, В. също заминала за Германия.
Детето М. било оставено на грижите на бабата и дядото. Социалният
работник заяви, че бабата и дядото се справят отлично с отглеждането на
детето, осигурили са уютна семейна атмосфера и са изградили силни
емоционални връзки. Бащата и М. се чуват всеки ден. М. е ученик в шести
клас в училището в село Мокрен и се справя с учебния материал, според
възможностите си. Осигурени са му интернет и компютър за участие в
дистанционното обучение. Семейството се издържа от парите, които изпраща
ищецът от Германия. Дядото също реализира доходи – работи в съседно село
3
като поддръжка на хотел.
Изслушано в съдебно заседание, детето М. заяви желанието си да
продължи да живее при баща си и да не се внася промяна в съществуващото
досега положение.
Горните факти съдът установи, след като анализира приобщените към
делото писмени доказателства, които кредитира с оглед доказателствената
сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира показанията на свидетеля М.
С., тъй като неговите показания не влизат в противоречие и се потвърждават
от останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Разгледан по същество, искът по чл.127, ал.2 от СК е основателен и
следва да бъде уважен. Когато родителите не живеят заедно, те могат да
постигнат споразумение съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
неговата издръжка. Ако такова съгласие не се постигне, спорът се разрешава
от районния съд по настоящия адрес на детето.
Носител на родителските права и задължения по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца е всеки от двамата родители и всеки от тях
има право и задължение да се грижи за физическото, умственото,
нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за
неговите лични и имуществени интереси. За да определи на кого от
родителите да възложи упражняването на родителските права и да определи
местоживеенето на детето, съдът се съобрази със задължението си да постави
4
детето в такава позиция, в която неговите интереси са защитени по най –
добрия начин. Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин,
който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и
социално развитие.
Интересът на детето се извежда след извършване на цялостна оценка на
всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и
нравственото му развитие. В разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК
неизчерпателно са посочени водещите критерии, като например
възпитателските грижи на родителите, полаганите до момента грижи и
отношението към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности, с което в общи линии са възпроизведени обстоятелства,
очертани в ППл № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, актуални и при
сегадействащия СК.
В разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. е дадено легално определение
на понятието „интерес на детето“, който се преценява чрез примерно очертан
комплекс от фактори : желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността
на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
В настоящия случай с най-голяма значимост е емоционалната
5
привързаност на детето М. към бащата и желанието му именно бащата да се
грижи за него. Желанието на детето следва да е водещо при преценката при
кого от двамата родители да живее. Детето е на 13 години и е в състояние да
формира позиция по въпросите, които го засягат.
От доказателствата се установява, че бащата осигурява и е в състояние
да осигури за в бъдеще подходяща среда за правилното физическо и
психическо развитие на детето. Между детето и бащата са изградени духовни
и емоционални връзки, които са станали по - силни и устойчиви като
естествена реакция срещу поведението на майката, представляващо ярка
демонстрация на незачитане на семейните ценности и нейните задължения
като майка.
Местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса, на
който живее ищецът в село М., ул. О. 23.
На основание чл.59, ал.3 от СК съдът следва да определи по – разширен
режим на лични контакти като гаранцията срещу започналото емоционалното
отчуждаване между детето и майката като родителя, на когото не са
предоставени родителските права. Съдът следва да определи такъв режим,
чрез който да се възстанови обичта и доверието между майката и сина.
Майката има право, но и задължение, да взема детето при себе си с
преспиване първите и третите почивни дни от месеца – да го взема от дома на
бащата в 18:00 часа в петъчния ден и да го връща там до 17:00 часа в
неделния ден.
Майката ще има право да взема детето при себе си на два пъти по 20 дни
през лятото, несъвпадащи с отпуска на бащата или планирани пътувания,
6
след предварителна уговорка с бащата.
Майката ще има право да присъства на личните празници на детето
(рожден ден, имен ден, първи учебен ден, завършване на учебна година и др).
През периода на официалните празници (Нова година, 3 март - Ден на
Освобождението на България, 1 май - Ден на труда и на международната
работническа солидарност, 6 май - Гергьовден, 24 май - Ден на българската
просвета и култура и на славянската писменост, 6 септември - Ден на
Съединението, 22 септември - Ден на Независимостта на България, 1
ноември - Ден на народните будители, Коледните и Великденските празници)
майката ще има право да взема детето при себе си с преспиване, както следва
:
1/На четна година детето ще празнува при майката следните празници,
вкл. и дните, обявени за почивни : Нова година; 1 май; 24 май; 22 септември и
Великденските празници, а при бащата ще остава за Коледните празници, 3
март, 6 май и 6 септември;
2/На нечетна година детето ще празнува при майката следните празници,
вкл. и дните, обявени за почивни : Коледните празници, 3 март, 6 май и 6
септември, а при бащата ще остава за : Нова година; 1 май; 24 май; 22
септември и Великденските празници.
Майката ще има право да взема детето през цялата пролетна ваканция на
нечетна година.
Ищецът претендира присъждане на издръжка в размер на 160.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК, размерът на издръжката, която
родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в
7
зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. Според ал.2-
ра, издръжката на детето не може да е по – ниска от ¼ от минималната
работна заплата, която от 01.01.2021г. е 650.00 лева, т.е. не по – малко от
162.50 лева. Това е глобалната сума, която подлежи на разпределяне между
двамата родители.
Детето М. е на 13 години и 3 месеца и се нуждае от средства, за да
съществува и да се развива като личност. Необходимо е да му се осигуряват
средства за здравословна храна, облекло, към което предстои да стане по -
взискателен, предвид навлизане в тийнейджърска възраст, за учебни пособия,
средства за отопление, за медикаменти, за козметични продукти,
дезинфектанти и други продукти за защита срещу вируси и болести и пр.
Ползването компютър, мобилен телефон и достъп до интернет също е
безспорно наложително, предвид дистанционното обучение.
По делото няма представени доказателства за доходите на родителите.
Тъй като ищецът работи в Германия, следва да се приеме, че реализира
месечен доход в размер на минималния, който, по данни на EUROSTAT, е
9.50 евро на час (18.58 лева), което за един месец при 40-часова работна
седмица възлиза на 1520 евро (2971 лева). За ответницата не са представени
данни за трудова заетост и за размера на дохода. Изнесените данни за
местопребиваването ù са несигурни, поради което съдът не може да обвърже
месечния ù доход с дохода на държавата, където живее. Поради това, че
ответницата е в трудоспособна възраст и липсват обстоятелства, които да
препятстват правото ù на труд, съдът приема, че тя реализира доход в размер
на минимална работна заплата за България от 650.00 лева.
8
По делото не се представиха доказателства, че майката или бащата
страдат от заболявания, както и да имат задължения към други лица, на които
са задължени да дават издръжка в поредността, посочена в чл.141 от СК.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът прецени, че необходимата сума за
издръжката на детето Митко с оглед възрастта му и възможностите на
родителите му, е 400.00 лева. Съдът приема, че бащата реализира месечен
доход, надвишаващ шесткратно този на майката. Майката е тази, който не
полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето
(не прави дори разходи, свързани в осъществявани на личните контакти с
детето), което обичайно се преценява като обстоятелство, водещо до
определяне в тежест на този родител на по-голямата част от издръжката,
който подход обаче в случая е неприложим, тъй като доходите на майката са
многократни по – ниски. Съвкупността от тези съображения води до извод, че
в тежест на майката издръжката следва да бъдат възложени 40 % от
определената глобална сума, т.е. 160.00 лева, в какъвто размер е предявеният
иск. За минало време – за периода от 01.02.2020г до 31.07.2020г, се
претендира общо 960.00 лева, които следва да се присъдят.
Ответницата следва да заплати по сметка на РС държавна такса върху
иска за издръжка в размер на 280.40 лева.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.2 от СК на
бащата СЛ. М. СТ., ЕГН **********, село Мокрен, община Котел, ул. Одрин
23, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
9
М. С. С., ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното
дете М. С. С., с посочени данни, да бъде при бащата СЛ. М. СТ., с посочени
данни, на адреса, на който бащата живее, в село Мокрен, ул. Одрин 23.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.3 от СК на майката
КР. П. АТ., ЕГН **********, село Мокрен, община Котел, ул. Одрин 23,
режим на лични контакти с детето М. С. С., с посочени данни, както следва :
1/Майката има право да взема детето при себе си с преспиване първите и
третите почивни дни от месеца – да го взема от дома на бащата в 18:00 часа в
петъчния ден и да го връща там до 17:00 часа в неделния ден;
2/Майката има право да взема детето при себе си на два пъти по 20 дни
през лятото, несъвпадащи с отпуска на бащата или планирани пътувания,
след предварителна уговорка с бащата;
3/Майката ще има право да присъства на личните празници на детето
(рожден ден, имен ден, първи учебен ден, завършване на учебна година и др).
4/През периода на официалните празници (Нова година, 3 март - Ден на
Освобождението на България, 1 май - Ден на труда и на международната
работническа солидарност, 6 май - Гергьовден, 24 май - Ден на българската
просвета и култура и на славянската писменост, 6 септември - Ден на
Съединението, 22 септември - Ден на Независимостта на България, 1
ноември - Ден на народните будители, Коледните и Великденските празници)
майката има право да взема детето при себе си с преспиване, както следва :
4.1/На четна година детето ще празнува при майката следните празници,
вкл. и дните, обявени за почивни : Нова година; 1 май; 24 май; 22 септември и
10
Великденските празници, а при бащата ще остава за Коледните празници, 3
март, 6 май и 6 септември;
4.2/На нечетна година детето ще празнува при майката следните
празници, вкл. и дните, обявени за почивни : Коледните празници, 3 март, 6
май и 6 септември, а при бащата ще остава за : Нова година; 1 май; 24 май; 22
септември и Великденските празници.
5/Майката ще има право да взема детето през цялата пролетна ваканция
на нечетна година.
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 вр. чл.142 от СК КР. П.
АТ., с посочени данни, да заплаща на СЛ. М. СТ., като баща и законен
представител на малолетното дете М. С. С., двамата с посочени данни,
издръжка в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева, считано от 01.08.2020 г.
до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на причини за
изменяване или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 вр. чл.142 вр. 149 от СК
КР. П. АТ., с посочени данни, да заплати на СЛ. М. СТ., като баща и законен
представител на малолетното дете М. С. С., двамата с посочени данни, сумата
960.00 (деветстотин и шестдесет) лева, представляващи издръжка за периода
от 01.02.2020г до 31.07.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК КР. П. АТ., с посочени
данни, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
Котел сумата 280.40 лева (двеста и осемдесет лева и четиридесет стот),
представляваща окончателна държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна
11
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
12