Решение по дело №2843/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 550
Дата: 29 април 2025 г.
Съдия: Михаил Малчев
Дело: 20241000502843
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова

Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000502843 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261393/22.12.2023 г. по гр. д. №2518/2017 г. по описа на
Софийски градски съд, е признато за установено на основание чл. 124, ал.1
ГПК, по искове, предявени от П. Р. В., ЕГН:********** и Л. Р. Г.,
ЕГН:**********, срещу Б. Б. Б., с ЕГН **********, и Ц. Б. Д., с ЕГН
**********, действаща чрез назначения по делото особен представител адв. Д.
(конституирани в качеството си на универсални правоприемници на
починалия в хода на производството Б. Г. Д., конституиран в качеството си на
универсален правоприемник на починалата в хода на производството
първоначална ответница Ц. С. Д.), В. Д. В., ЕГН:********** (починал след
постановяване на решението и на негово място конституирани Р. Н. В. и С. В.
В.), К. М. И., ЕГН:**********, П. Л. И., ЕГН:********** и М. Л. И.,
ЕГН:**********, (конституирани в качеството си на универсални
правоприемници на починалия в хода на производството първоначален
ответник Л. П. И.), Т. С. С., ЕГН:********** (конституиран в качеството си на
универсален правоприемник на починалата в хода на производството
първоначална ответница В. Й. С.), Р. Г. К., ЕГН:********** и Я. Г. К.,
ЕГН:********** (конституирани в качеството си на универсални
правоприемници на починалия в хода на производството първоначален
ответник Г. Й. К.), че П. Р. В. и Л. Р. Г. са собственици, на основание чл. 18з,
ал. 3 ППЗСПЗЗ при равни дялове на реална част с площ от 1201 кв. м. от ПИ
№ 1355, представляващ по КК ПИ с идентификатор 68134.707.185, при съседи
1
на реалната част: ПИ с идентификатор 68134.707.855 - от две страни, ПИ с
идентификатор 68134.707.1301 и ПИ с идентификатор 68134.707.185,
обозначена с цифри 5-6-12-13-14-5 в Приложение № 2 (л. 173) към
заключението на в. л. Г. и представляващо част от дял I, целият с площ от 4612
кв. м., при съседи: запад - черен път, юг - К. В., П. С., И. Я. и К. Б., изток -
АПК „Слатина“, север - М. К. и дял II, който дял е описан в протокол за
съдебна спогодба от 28.04.1980 г. по гр. дело № 5391/1980 г. по описа на СРС,
44 с-в.
Решението е обжалвано от част от ответниците в първоинстанционното
производство съответно от: Ц. Б. Д., действаща чрез особения си представител
адв. Д. с въззивната жалба от 25.01.2024 г.; Р. Г. К. и Я. Г. К. с въззивната
жалба от 14.02.2024 г.; К. М. И., П. Л. И. и М. Л. И. К. с въззивната жалба от
01.04.2024 г. Във въззивните жалби се излагат подробни съображения, че
решението е частично недопустимо, неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.
Твърди се, че видно от уточнителна молба от 10.06.2019 г. на ищците е, че те
претендират да се установи, че са собственици на ½ ид. част от процесната
реална част с площ от 1201 кв. м. от имота, а не както съдът ги е признал за
собственици на цялата реална част, поради което е налице произнасяне свръх
петитум. Възразява се, че съдът е разпределил неправилно доказателствената
тежест в процеса, че като е възложил на ответниците да опровергават
материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт с № 129,
т. XXIV, д. 4292/1961 г. Заявява се, че след като липсва по делото влязъл в сила
протокол за замяна по ЗТПС /отм./, то такава замяна не е била осъществена и
наследодателя на ищците не е придобил права върху процесния имот.
Поддържа се, че е доказано надлежното възстановяване на собствеността на
наследодателите на ответниците върху спорната част от имота по реда на
ЗСПЗЗ. Оспорва се също така, че ищците са доказали идентичност, че частта,
върху която претендират права, е била част от имота, който е придобит от
наследодателят им Р. И. Р., описан в нотариален акт с № 129, т. XXIV, д.
4292/1961 г. Във въззивната жалба на Ц. Б. Д. се сочи, че съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, като не е разгледал направеното от нея
възражение за придобиване по давност на процесната част от имота на
основание чл. 79, ал. 1 ЗС. Моли се решението да бъде обезсилено в
съответната част, а в останалата част да бъде отменено, като предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски
в двете съдебни инстанции.
Към посочените въззивни жалби на основание чл. 265, ал. 1 ГПК се е
присъединила ответницата в първоинстанционното производство С. В. В.,
която заявява, че ги поддържа.
В установения от закона срок, въззиваемите и ищци в
първоинстанционното производство – П. Р. В. и Л. Р. Г., действащи чрез
процесуалния си представител, са депозирали 3 бр. отговори на въззивните
жалби. С него се излагат съображения за неоснователност на въззивните
2
жалби, респективно за законосъобразност на съдебното решението на първата
инстанция. По отношение на оплакването за произнасяне свръх петитуим се
заявява, че действително претенцията на ищците касае ½ ид. част от
процесната реална част с площ от 1201 кв. м. от имота, а не цялата реална
част. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирани страни в процеса против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно, но е частично недопустимо.
Въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Въззивният съд констатира, че с исковата молба ищците искат да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че П. Р. В. и Л. Р. Г.
заедно с останалите наследници на Д. Р. Г. са собственици на югоизточната
част от ПИ № 855, представляваща дял I, с площ от 4 612 кв.м., при съседи:
запад- черен път, юг – К. В., П. С., И. Я. и К. Б., изток – АПК „Слатина“, север
– М. К. и дял II, а по скица – при съседи: запад – път, север – ПИ № 1161 и ПИ
№ 854, изток – част от ПИ № 1355, юг – ПИ № 1313 и ПИ № 1301. С
уточнение на исковата молба от 28.03.2018 г. ищците уточняват петитума,
като искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че са собственици на ½ ид. ч. при равни дялове на
югоизточната част от ПИ № 855, представляваща дял I, с площ от 4 612 кв. м.,
при съседи: запад- черен път, юг – К. В., П. С., И. Я. и К. Б., изток – АПК
„Слатина“, север – М. К. и дял II, а по скица – при съседи: запад – път, север –
ПИ № 1161 и ПИ № 854, изток – част от ПИ № 1355, юг – ПИ № 1313 и ПИ №
1301. Впоследствие с уточнение на исковата молба от дата 10.06.2019 г.
ищците отново уточняват петитума и са индивидуализирали спорния имот по
следния начин: реална част с площ от 1201 кв. м. от ПИ № 1355,
представляващ по КК ПИ с идентификатор 68134.707.185, при съседи на
реалната част: ПИ с идентификатор 68134.707.855 – от две страни, ПИ с
идентификатор 68134.707.1301 и ПИ с идентификатор 68134.707.185. Ищците
твърдят, че процесната реална част е обозначена с цифри 5-6-12-13-14-5 в
Приложение 2 към заключението на в.л. Г. и представлява според твърдението
на ищците част от дял I, целият с площ от 4612 кв.м., при съседи: запад- черен
път, юг – К. В., П. С., И. Я. и К. Б., изток – АПК „Слатина“, север – М. К., и
дял II, който дял е описан в Протокол за съдебна спогодба от 28.04.1980 г. по
гр. д. 5391 /1980 г. на СРС, 44 състав. Със следваща молба-уточнение от
3
10.06.2019 г. ищците уточняват, че са съсобственици на 1/2 ид. ч. от спорния
имот - спорната реална част, при равни дялове – по 1/4 за всяка от тях. В
резултат от всички уточнения става ясно, че ищците искат да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че П. Р. В. и Л. Р. Г. са собственици
на ½ ид. ч. при равни дялове от следния имот: реална част с площ от 1201
кв.м. от ПИ № 1355, представляващ по КК ПИ с идентификатор
68134.707.185, при съседи на реалната част: ПИ с идентификатор
68134.707.855 – от две страни, ПИ с идентификатор 68134.707.1301 и ПИ с
идентификатор 68134.707.185, която реална част представлява част от дял I,
целият с площ от 4612 кв. м., при съседи: запад- черен път, юг - К. В., П. С., И.
Я. и К. Б., изток – АПК „Слатина“, север – М. К., и дял II, който дял е описан в
протокол за съдебна спогодба от 28.04.1980 г. по гр. д. №5391/1980 г. на СРС,
44 състав.
С обжалваното решение първата инстанция е признала за установено по
отношение на ответниците по предявения иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че ищците
са собственици на основание чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ при равни дялове на
реална част с площ от 1201 кв. м. от ПИ № 1355, представляващ по КК ПИ с
идентификатор 68134.707.185, при съседи на реалната част: ПИ с
идентификатор 68134.707.855 – от две страни, ПИ с идентификатор
68134.707.1301 и ПИ с идентификатор 68134.707.185, обозначена с цифри 5-6-
12-13-14-5 в Приложение № 2 /л. 173/ към заключението на в. л. Г. и
представляващо част от дял I, целият с площ от 4612 кв. м., при съседи: запад
– черен път, юг – К. В., П. С., И. Я. и К. Б., изток – АПК „Слатина“, север – М.
К. и дял II, който дял е описан в протокол за съдебна спогодба от 28.04.1980 г.
по гр. дело № 5391/1980г. по описа на СРС, 44 с–в.
По този начин този съд се е произнесъл свръх петитум, както
основателно се явява във въззивните жалба. Поради тази причина
обжалваното съдебно решение следва да бъде частично обезсилено като
недопустимо по отношение на непретендираната останала ½ ид. ч. от реална
част с площ от 1201 кв. м. от ПИ № 1355, представляващ по КК ПИ с
идентификатор 68134.707.185. Въззивната инстанция следва да разгледа
оплаквания за неправилност на останалата допустима част от решението.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
Настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд не
е допуснал процесуални нарушения относно разпределението на
доказателствена тежест и че не се е налагало да дава на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК. Същият обаче е пропуснал да се произнесе по правеното в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от особения представител на Ц. Б. Д. възражение
по реда на чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване на процесната реална част от имота
4
по силата на придобивна давност, започнала да тече от 09.07.2001 г. (датата на
влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността) до датата на
процесната искова молба – 27.02.2017 г. В тази насока възражението не е
преклудирано, тъй като многократно исковата молба е била оставяна без
движение, като последната молба – уточнение от 10.06.2019 г. реално е
връчена за първи път на назначения особен представител на Ц. Б. Д.. В тази
насока въззивният съд следва да се произнесе по направеното възражение,
като е указал на Ц. Б. Д., че в нейна тежест е да установи, че ответниците или
някои от тях (наследници на Й. и С. К. Я.) са упражнявали фактическа власт
върху процесната реална част от имота, съответното сградите в него, през
периода от 09.07.2001 г. до 27.02.2017 г., като за установяването на това
обстоятелство са събрани писмени и гласни доказателства по искане на
страните във въззивното производство.
Въззивният съд, въз основа на събраните в съденото производство
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от нотариален акт с № 129, т. XXIV, д. №4292/1961 г. (л. 4 и сл.
от делото пред СГС), че Р. И. Р. (наследодател на ищците съгласно
удостоверение за наследници - л. 5 от делото пред СГС) е придобил по замяна
правото на собственост върху нива с площ от 9150 дка в землището на с. ***,
при граници: М. И. К., ТКЗС - Слатина, К. В., П. Г. С., И. Г. Я. и К. В. Б.. От
съдържанието на нотариалния акт се установява, че нивата е дадена от ТПС
комисия в замяна срещу включената в блока на ТКЗС с. Слатина негова нива в
същото землище, м. „Бунаро“, с площ от 4750 кв. м. при граници: И. С., път,
М. М. и С. И. и също нива в същото землище, м. „Под могилите“ с площ от
4400 кв. м., при граници: герен, Д. С., К. Г. и К. В.. От решение от 28.05.1979 г.
на СРС (л. 10 от делото пред СГС) се установява, че с нотариален акт № 127, т.
V от 1967 г. Р. И. Р. е дарил на дъщеря си Д. Р. Г. (наследодател на ищците
съгласно удостоверение за наследници - л. 6 от делото) 3000 кв. м. от нивата с
площ от 9150 дка.
От протоколно определение от 28.04.1980 г. по гр. дело № 5391/1980 г.
по описа на СРС, 44 с-в (л. 11 и сл. то делото пред СГС) се установява, че
между А. Е. М. и Д. Р. Г. е извършена съдебна делба на зеленчуковата градина
(нивата) на останалата полощ от 6150 кв. м. (цялата от 9150 кв. м.) при съседи:
М. К., АПК - Слатина, К. В., П. С., И. Я. и К. В. Б.. Обособени са следните
два дяла: Дял първи (остава изключителна собственост на Д. Р. Г.), обхващащ
югоизточната част от зеленчуковата градина (нивата) с площ от 4612 кв. м.
при съседи: запад - черен път, юг - К. В., П. С., И. Я. и К. Б., изток - АПК
Слатина, север - М. К. и Дял втори (остава изключителна собственост на А. Е.
М.), обхващащ 1537 кв. м. при съседи: юг и изток - дял първи, запад - черен
път и север - М. И. К..
Видно е от нотариален акт с № 108, т. V, per. 972, д. № 860/1931 г. (л. 84
от делото пред СГС), че Й. К. Я. (наследодател на ответниците Г. Й. К. и Т. С.
С. съгласно удостоверения за наследници - л. 83 и л. 150 от делото пред СГС)
5
е придобил правото на собственост върху ливада от 1275 кв. м. в м. „Блатото“
при съседи: от север М. С. Х., от запад С. С.; от юг С. Г. и от изток С. А..
Видно е от нотариален акт с № 134, т. XXV, peр. № 5181, д. № 4780/1931 г. (л.
86 от делото пред СГС), че братята Й. К. Я. (наследодател на ответниците Г. Й.
К. и Т. С. С.) и С. К. Я. (наследодател на ответниците Б. Г. Д., В. Д. В. и Л. П.
И. съгласно удостоверения за наследници - л. 29 и л. 149 от делото пред СГС)
са придобили правото на собственост върху ливада в землището на с.
Слатина, м. „Блатото“ от 5.1 дка при съседи: Г. и П. Т., В. С., И. Л., А. М. и Б.
Т.. От записка за вписване на договор за делба с № 125, т. 1/24.01.1947 г. (л. 88
от делото пред СГС) се установява, че двамата братя Й. и С. К. Я. са получили
по 1.2 дка ливада в м. „Блатото“ при съседи: на Й. К. Я.: С. К., С. С., Й....и
собственика Й. К.; на С. К. Я.: С. Т., С. С. А. и Й. К..
С част I от решение № 412-А/18.10.1999 г. на ПК - „Слатина“ (л. 71 и сл.
от делото пред СГС) на наследниците на Й. и С. К. Я. е признато правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 3.865 дка,
четвърта категория, находяща се в строителните граници на Слатина – София,
в м. „Блатото“, имот пл. № 223, к. л. 413, 436 от кадастралния план, изработен
през 1960 г., заявен с пореден № 4 от заявлението и установен с нотариален
акт с № 134, т. XXV, peр. № 5181, д. № 4780/1931 г. С част II от това решение е
възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници
на нива от 1.872 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници
на Слатина – София, в м. „Блатото“, имот пл. № 223, к. л. 413, 436 от
кадастралния план, изработен през 1960 г., заявен с пореден № 4 от
заявлението и установен с нотариален акт с № 134, т. XXV, peр. № 5181, д. №
4780/1931 г. Съответно с част III е отказано възстановяването на правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 1.993 дка,
четвърта категория, находяща се в строителните граници на Слатина – София,
в м. „Блатото“, имот пл. № 223, к. л. 413, 436 от кадастралния план, изработен
през 1960 г., заявен с пореден № 4 от заявлението и установен с нотариален
акт с № 134, т. XXV, peр. № 5181, д. № 4780/1931 г. Причината за отказа е, че
тази част от нивата е предмет на заменки от ТПС съгласно удостоверение по
чл. 13, ал. 4 №398/23.02.1999 г. и се владее от други собственици на основание
изброени нотариални актове, след които са нотариален акт с № 129, т. XXIV,
д. №4292/1961 г. и нотариален акт № 127, т. V от 1967 г.
Въпреки, че не е представено по делото от съдържанието на решение от
20.06.2001 г. по гр. л. № 8161/1999г. по описа на СРС (л. 93 от делото пред
СГС) става ясно, че ПК - „Слатина“ с решение със същата дата и номер (№
412-А/18.10.1999 г.) е признато правото на собственост в съществуващи стари
реални граници на нива от 3.430 дка, четвърта категория, находяща се в
строителните граници на Слатина – София, в м. „Блатото“, имот пл. № 227, к.
л. 413, 436 от кадастралния план, изработен през 1960 г., заявен с пореден № 1
от заявлението. С част II от това решение е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 0.810 дка,
четвърта категория, находяща се в строителните граници на Слатина – София,
6
в м. „Блатото“, имот пл. № 227, к. л. 413, 436 от кадастралния план, изработен
през 1960 г., заявен с пореден № 41 от заявлението. Съответно с част III е
отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи стари
реални граници на нива от 2.60 дка, четвърта категория, находяща се в
строителните граници на Слатина – София, в м. „Блатото“, имот пл. № 227, к.
л. 413, 436 от кадастралния план, изработен през 1960 г., заявен с пореден № 1
от заявлението и установен.
Решенията с № 412-А/18.10.1999 г. на ПК - „Слатина“ в частите за
отказите са обжалвани пред СРС на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. С решение
от 20.06.2001 г. по гр. л. № 8161/1999г. по описа на СРС (л. 93 от делото пред
СГС) е отменено решението № 412-А/18.10.1999 г. на ПК - „Слатина“ в частта
за отказите, като е възстановена на наследниците на Й. и С. К. Я.
собствеността върху нива от 3.865 дка, четвърта категория, находяща в м.
„Блатото“, имот пл. № 223 и върху нива от 3.430 дка, четвърта категория,
находяща в м. „Блатото“, имот пл. № 227. В мотивите на това решение са
цитирани нотариален акт с № 129, т. XXIV, д. №4292/1961 г. и нотариален акт
№ 127, т. V от 1967 г., като съдът е приел, че неправилно е отказана да бъде
възстановена част от нивата с пл. № 227 (2.620 дка), поради попадането й в
заменен имот от ТПС комисия в размер на 9.150 дка. Извършената заменка не
е пречка за възстановяване на съответната част в полза на наследниците на
първоначалните собственици на имота преди колективизацията.
От решение №412-А/28.06.2002 г. на ПК – „Младост“ (л. 90 и сл. от
делото пред СГС) се установява, че с него се възстановява правото на
собственост на наследниците на Й. и С. К. Я. върху следните имоти: нива от
3.430 дка, четвърта категория, м. „Блатото“, имот пл. № 227, к. л. 413, 436 и
нива от 3.865 дка, четвърта категория, м. „Блатото“, имот пл. № 223, к. л. 413,
436. В това решение на ПК - Младост е посочено, че е издадено на основание
решение от 20.06.2001 г. по гр. л. № 8161/1999 г. Описаният в решение №412-
А/28.06.2002 г. на ПК – „Младост“ имот - нива от 3.430 дка, четвърта
категория, м. „Блатото“, имот пл. № 227, к. л. 413, 436, е нанесен на
кадастралната основа като поземлен имот пл. № 1355 съгласно удостоверение
от 08.03.2016 г., издадено от кмета на р-н „Слатина“.
Във въззивното производство е прието като доказателство по делото -
писмо №ПО-15-2403-2 от 29.03.2024г. на ОСЗ-Източна с приложения:
решение от 20.06.2001г., постановено по гр. дело №8161/1999г. на СРС (вече
прието от първата инстанция и обсъдено и експертизата от 14.05.2001 г.,
приета по гр. дело №8161/1999г. от СРС (л. 58 от делото пред САС). От
съдържанието на тази експертиза става напълно ясно, че причина за отказ за
възстановяване на нивата от 3.865 дка, четвърта категория, м. „Блатото“, имот
пл. № 223, няма, тъй като цялата й площ е незастроена. По отношение на
имот с пл. № 227, в който точно се намира процесната в настоящото
производство част, вещото лице е посочило, че имотът е нанесен на
кадастралния план през 1959 г., като по това време той попада в
урегулирана част. При огледа на място вещото лице е установило, че
7
върху част от невъзстановената площ от имот с пл. № 227 има построени
едноетажна жилищна сграда, в която се живее, барака и навес, които са
построени от стари строителни материали. При проверката в СО, р-н
„Слатина“ вещото лице не е открило одобрени архитектурни планове на
жилищната сграда.
В първоинстанционното производство са приети три съдебно-
технически експертизи (СТЕ).
От първата приета СТЕ (л. 164 - л. 173 от делото пред СГС) се
установява, че имотът, описан в нотариален акт с № 129, т. XXIV, д.
4292/1961г. е нанесен в кад. лист 413 от създадения през 1971 г. кадастрален
план на пл. район „Кв. Христо Ботев - триажна гара II част“, с пл. № 855. В
разписния лист към плана срещу имот с пл. № 855 в графата за собственици са
записани: Р. И. Р., Д. Р. Г., Р. Л. Г., Г. Л. Г.. В графата за документи за
собственост са посочени нотариални актове № 129/1961 г. и № 127/1967г.
Имотът с пл. № 855 е нанесен по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А на приложеното в
експертизата копие от оригиналния кадастрален план от 1971 г. на кв. „Христо
Ботев - триажна гара II част“, като площта му е била около 12 500 кв. м. при
граници, съобразно разписната книга: от север - имот пл. № 854 на М. С. С. по
н. а. № 158/1968г.; имот пл. № 957 на Д. И. М. въз основа на н. а. № 131/1970г.;
източната граница е по линията Б- В-Г; от юг - имот с пл. № 948 на П. Г.. С. -
н. а. № 68/1961г. и М. П. С. - н. а. № 155/1966г.; имот пл. № 949 на И. Г. Я.;
имот с пл. № 951 на К. П. Б. - н. а. № 38/1969г. и Л. К. Б. - н. а. с № 39/1969г., с
обща южна граница по линията Г- Д-Е; от запад - път /улица/ с обща граница
по линията Е-Ж-А. Съгласно действащия план в одобрената КККР със заповед
№ РД-18-138/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК процесните
поземлени имоти са: ПИ с ид. № 68134.707.855 с площ 5181 кв. м., идентичен
с ПИ № 855 от архивния кадастрален план, записан на Р. Л. Г.; ПИ с ид.
68134.707.1161 с площ 1508 кв. м., идентичен с ПИ № 1161 от архивния кад.
план, записан на А. Е. М. (Дял II от съдебната делба); ПИ с ид. 68134.707.185
с площ 3430 кв. м., идентичен с ПИ № 1355, съответно имот пл. № 227,
записан в КК на С. К. Я., Й. К. Я., М. Л. И. и П. Л. И.. ОУП на гр. София и СО
е приет с решение № 697 от протокол 51/19.11.2019 г. и решение №
960/16.12.2009г. на МС. Процесният имот е в устройствена категория „Терени
за бази на транспорта“ Ттр, с предназначение за гаражи, депа и др. на
обществения транспорт. По предходния ОГП на София, северозападната част
на процесния ПИ № 1355 е била в зона „Градини и лесопаркове“, а
югоизточната част - в „Промишлена зона“. В архивния кадастрален план,
действал до одобряването на КККР, в ПИ 1355 /предходен план № 855/ са
нанесени две сгради, както следва: функционален тип: къща; конструкция;
масивна с носещи стени /Мж/; етажност - 1 етаж; ЗП 142 кв. м.; функционален
тип: сгради, обслужващи и спомагателни; конструкция: паянтова /Пс/;
етажност: 1 етаж; ЗП 32 кв. м. Няма данни за строителни книжа за
извършеното застрояване. ПИ 1355 е нанесен в КККР с ид. 68134.707.185 с
площ 3430 кв. м., записан на С. К. Я., Й. К. Я., М. Л. И. и П. Л. И.. В ПИ с ид.
8
68134.707.185 са отразени две съседни сгради с ид. 68134.707.185.1, площ 99
кв. м., предназначение: жилищна еднофамилна, етажност: един етаж и ПИ с
ид. 68134.707.185.2, площ 35 кв. м., предназначение: жилищна еднофамилна,
етажност: един етаж. В проведеното на 26.05.2022 г. открито съдебно
заседание (л. 534 и сл. от делото пред СГС) вещото лице заявява, че по делото
няма протокол на ТПК комисия за извършената замяна, че към момента на
изготвяне на нотариалния акт от 1961 г. е действал КП от 1956г., както и че
спорният имот попада в имота, възстановен на ответниците - ПИ с ид.
68134.707.185.
От приетата допълнителна СТЕ (л. 553 - л. 556 от делото пред СГС) се
установява, че описаният н нот. акт № 129/1961 г. имот е в м. „Блатото“, която
съвпада с местността, описана в документите за собственост - нот. актове от
1931 г. на старите имоти, собственост на наследодателите на ответниците,
заявени за възстановяване. Замененият през 1961 г. имот е отреден извън
блока на ТКЗС, като ТКЗС - Слатина е описан като съсед в нотариалния акт.
Към момента на замяната имот с пл. № 227 е съществувал в кадастралната
основа на 1956г., но собствениците вече са били член - кооператори. В
проведеното на 24.11.2022г. открито съдебно заседание (л. 560 от делото пред
СГС) вещото лице заявява, че към момента на построяване на процесните
сгради, имотът не е бил урегулиран, той е бил земеделска земя, това е бил
търпим строеж, защото в началото е бил паянтова сграда, но в земеделските
земи също се прави застрояване.
От последната приета СТЕ (л. 580 - л. 584 от делото пред СГС) се
установява, че по плана от 1956 г. няма в рамките на процесната територия
имот с площ от 9150 кв . м. По разписен лист имот с пл. № 855 е записан на Р.
И. Р., Д. Р. Г., Р. Г. и К. Г. - негови наследници и лица, упоменати в делбата от
1980г. Имотът с пл. 855 е по-голям от имота по акта от 1961 г., но по
графични данни имотът, предмет на замяната от 1961 г. следва да е на това
място. Процесният имот е застроен. В проведеното на 23.11.2023г. открито
съдебно заседание (л. 601 и сл. от делото пред СГС) вещото лице посочва, че в
периода между 1956г. и 1961 г. не е имало други планове, които да са
съставени за процесната територия. Спорната част от имота по делото попада
в имота, посочен в нотариалния акт от 1961г., като е възможно освен него да е
добавен още някой имот или да е допусната грешка при определянето на
площта му към 1961 г.
Въззивният съд кредитира обсъдените експертизи, тъй като те са
изготвени след преценка на всички относими документи, като са отговорили
подробно на всички поставени релевантни въпроси.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите С. С. Я.
и Р. П. К., доведени от ищците и съответно свидетелят Х. И. Х., доведен от
ответниците.
От свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели С. С. Я. и Р. П. К. (л. 537 и сл. от делото пред СГС) се
9
установява, че след 1965 г. бащата на ищците П. и Л. - Р. Р. е обработвал с
помощта на роднини, а понякога наемал и роми да му помагат, много голяма
зеленчукова градина в кв. Христо Ботев. Част от земеделската продукция,
която е добивана от имота, е продавана на женския пазар. В този имот имало
засадени и плодни дървета. Имотът Р. е имал от неговата майка Д. Р. и нейния
баща. Първоначално в имота имало паянтова едноетажна къща, като през 1985
г. Р. изградил на нейно място голяма едноетажна масивна къща.
От свидетелските показания на ответника Х. И. Х. (л. 607 и сл. от делото
пред СГС) се установява, че дядовците на В. В. – С. и Й. са имали земя в гр.
София в близост до аерогарата, която е била внесена в ТКСЗ. След
развалянето на ТКЗС и възстановяването на земите в тази местност, те
пустеят, няма в земите там нито огради, нито постройки. Наследниците никога
не са обработвали процесния имот след възстановяване, тъй като в близост се
намира ромската махала. Свидетелят, които има наследствен имот в същата
местност, също не може да го ползва, поради тази причина.
Във въззивното производство за доказване на обстоятелствата, дали и
кои лица са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част от
имота, през периода от 09.07.2001 г. до 27.02.2017 г., са разпитали свидетелите
С. Г. Д., доведена от въззивниците, както и М. И. М., доведен от въззиваемите.
Според свидетелските показания на С. Г. Д., която е родН. по сватовство
на В. В., на наследниците на дядото на В. В. – С., е възстановен имот в м.
„Блатото“, който е по-голям от 2 700 кв. м. Този имот намира се в съседство на
възстановен на свидетелката имот, дели ги една улица. Документите за
възстановяването на имота са подготвяни от В. В., който е споделял със
свидетелката, че има спорове с трети лица за неговите граници. В тази връзка
е подал през 2016 г. документи за замерване на границите в кадастъра.
Имотите в тази местност, след възстановяването им не могат да се ползват,
поради намиращото се в близост ромско гето. В. е имал намерение да започне
да ползва имота като паркинг, търсил е хора да разчистят имота от
натрупаните в него боклуци.
От свидетелските показания на М. И. М. се установява, че свидетелят и
бащата на ищците П. и Л. са обработвали градина, намираща се в кв. Христо
Ботев, в периода от 1998 г. до 2005 г., когато собственика Р. е починал. Според
свидетелят целият имот е с площ около 10 дка, от него е оградена площ от
около 2 дка. В оградената част от имота има построена къща, в която е живеел
Р. до смъртта си, както и хале, което е ползвано за сушене на билки.
Свидетелят по искане на дъщерите на Р. е останал да поддържа имота до 2018
г., а от тогава до момента на разпита оградената част от имота се ползва от
сестрата и зетя на свидетеля. Те живеят в къщата и отглеждат в халето
животни.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите С. С.
Я., Р. П. К. и М. И. М. в посочените части, тъй като, преценени с всички други
събрани по делото доказателства - арг. от чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
10
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите
събрани по делото доказателства, като субективните възприятия на
свидетелите за посочените обстоятелства са непосредствени. От друга страна
от свидетелските показания на Х. И. Х. и С. Г. Д. става ясно, че същите въобще
нямат представа, както и преки наблюдения, относно спорната по делото
реална част. Тези двама свидетели не установяват релевантни за предмета на
доказване обстоятелства. Най-вероятно тези двама свидетели дават показания
за другия възстановен на наследниците на Й. и С. К. Я. имот в същата
местност (нива от 3.865 дка, имот пл. № 223). Беше вече посочено, че видно от
решение №412-А/28.06.2002 г. на ПК – „Младост“ се възстановява правото на
собственост на наследниците на Й. и С. К. Я. върху два имота в м. „Блатото“:
нива от 3.430 дка, имот пл. № 227, и нива от 3.865 дка, имот пл. № 223.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Първият спорен правен въпрос по делото е дали действително е
извършена процесната замяна по реда на отменения ЗТПС, за която данни са
налице в обсъдения констативен нотариален акт с № 129, т. XXIV, д.
№4292/1961 г. От отговора на този въпрос ще зависи приложението на
хипотезата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ (последна редакция ДВ. бр. 18 от 1999
г.). Приетият в първоинстанционното производство като доказателство
констативен нотариален акт с № 129, т. XXIV, д. №4292/1961 г. е оспорен от
ответната страна. Съгласно разрешението на Тълкувателно решение №
11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативният нотариален акт не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, а същият се ползва с т.нар.
легитимиращо действие, като при оспорване на признатото право на
собственост с констативния нотариален акт, тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В
разглеждания случай видно от цялото съдържание на този констативен
нотариален акт е, че за неговото съставяне пред нотариуса са представени
влязъл в сила протокол за замяна по ЗТПС (отм.), както и препис- извлечение
от образец 9, в който е отбелязано, че протоколът на ТПС комисията е добил
законна сила на 25.05.1961 г. Не отговаря на съдържанието нотариалния акт
твърденията на ответниците, че самият протокол за замяна на ТПС комисията
не е представен пред нотариуса, поради което този нотариален акт не
удостоверя извършена замяна по реда на отменения ЗТПС. Напротив от
съдържанието на нотариален акт с № 129, т. XXIV, д. №4292/1961 г. по
категоричен начин може да се заключи валидността на извършената замяна от
ТПС комисията, която е влязла в сила на 25.05.1961 г. Не случайно в резултат
на процесната замяна в разписния лист към кадастралния план от 1971 г.
срещу имот с пл. № 855 в графата за собственици са записани: Р. И. Р., Д. Р. Г.,
Р. Л. Г., Г. Л. Г.. В графата за документи за собственост са посочени
нотариални актове № 129/1961 г. и № 127/1967 г. От обстоятелството, че
процесният протокол за замяна по ЗТПС (отм.) понастоящем не се съхранява и
не може да бъде представен по делото, не може да се обоснове извод, че
11
процесната замяна не е осъществена. Именно поради опасността от загубване
на документа и за по - лесното разпореждане с придобития по замяна имот е
съставен процесния нотариален акт с № 129, т. XXIV, д. №4292/1961 г.
Оспорването на съдържанието на последния е неоснователно и правилно
първоинстанционният съд е приел, че е действително осъществена замяна в
полза на наследодателя на ищците - Р. И. Р..
Следващият спорен по делото въпрос е дали спорната реална част от ПИ
№ 1355, предишен пл. № 227, представляващ по КК ПИ с идентификатор
68134.707.185, попада в имота, предмет на процесната замяна по реда на
отменения ЗТПС. Неоснователни са възраженията на въззивниците, че липсва
идентичност между претендираната от ищците част от придобития от техния
наследодател по замяна имот и съответно частта от възстановения с решение
№412-А/28.06.2002 г. на ПК – „Младост“ имот: нива от 3.430 дка, м.
„Блатото“, имот пл. № 227, к. л. 413, 436, който е нанесен на кадастралната
основа като поземлен имот пл. № 1355. Точно в тази спорна между страните
част се намират двете съседни сгради с ид. 68134.707.185.1 и с ид.
68134.707.185.2, в каквато насока са всички приети от първата инстанция
експертизи, които както беше посочено, се кредитиран напълно и от въззивния
съд. Наличието на идентичност е установена по категоричен начин още в
представената от самите ответници, част от които са и въззивници в
настоящото производство - експертизата от 14.05.2001 г., приета по гр. дело
№8161/1999г. от СРС (л. 58 от делото пред САС). Може да се заключи, че са
безпочвени възраженията за липсата на идентичност. Тези възражения са
показателни, че наследниците на Й. и С. К. Я. не са наясно с границите на
възстановения им с решение №412-А/28.06.2002 г. на ПК – „Младост“ имот с
идентификатор 68134.707.185.
Третият спорен в съдебното производство въпрос е дали е налице
застрояване в процесната спорна част, което да е пречка за реституция по
смисъла на чл. 18 з, ал. 3, изр. 2-ро ППЗСПЗЗ. Съгласно трайно установената
практика на ВКС, замените, извършени от ТПС комисиите запазват
действието си, ако имотите са застроени (решение № 497/02.07.2010 г. по гр.
д. № 715/2009 г. на І г. о. на ВКС; решение № 550/04.08.2010 г. по гр. д. №
314/2009 г. на І г. о. на ВКС; решение № 214/27.05.2011 г. по гр. д. № 635/2010
г. на І г. о. на ВКС), при което разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ е частен
случай на общото изключение на чл. 10 б ЗСПЗЗ. Тази разпоредба се отнася
към основанието за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ -
продадени или предоставени на трети лица земеделски земи. Единственото
условие за запазване на собствеността от лицата, получили имота по замяна от
ТПС комисия в първата хипотеза на чл. 18 з, ал. 3, изр. второ ППЗСПЗЗ е той
да е застроен, без да е необходимо застрояването да е законно (решение №
84/11.07.2011 г. по гр. д. № 1767/2009 г. на І г. о. на ВКС; решение №
1319/2008 г. по гр. д. № 5522/2007 г. на ІV г. о. на ВКС; решение №
92/06.06.2013 г. по гр. д. № 743/2012 г., І г. о. на ВКС; решение №
173/04.04.2017 г. по гр. д. № 2030/2016 г. на II г. о. на ВКС). Обстоятелството
12
дали строителството е извършено от собственика по замяната или от друго
лице, което не е притежавало вещни права върху имота и не е имало право да
строи в чужд имот е ирелевантно за приложението на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ
(решение № 135 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 1200/2010 г. на ВКС, I г. о.). Не се
изисква и законност на застрояването като предпоставка за запазване правата
на третите лица, при наличието на която се изключва правото на
възстановяване на собствеността на предишните собственици на застроения
имот (решение № 173 от 04.04.2016 г. по гр. д. № 2030/2016 г. на ВКС, II г. о. ),
като замяната в този случай представлява факт, погасяващ тяхното право на
възстановяване на собствеността (решение № 171/11.04.2014 г. по гр. д. №
6248/2013 г., І г. о. на ВКС). В разглежданият случай е установено по
категоричен начин, че след замяната Р. И. Р. е изградил в имота едноетажна
жилищна сграда (понастоящем с ПИ с ид. 68134.707.185.2), а съответно
неговия наследник Р. Л. Г. някъде около 1985 г. е изградил до тази сграда
масивна жилищна сграда (понастоящем с ПИ с ид. 68134.707.185.1). За тези
жилищни сгради действително няма строителни книжа, но както вече беше
посочено, не се изисква законност на застрояването като предпоставка за
запазване правата на наследодателите на ищците. Не отговарят на
действителното фактическо положение твърденията на въззивниците, че
процесните постройки са с временен характер (временно строителство). А
освен това дали съгласно действащия ПУП тези постройки подлежат на
принудително премахване или не, е ирелевантен за основателността на
предвения иск въпрос. С оглед на изложеното следва да се приеме, че са се
осъществили всички елементи от фактическия състав на първата от
хипотезите на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ и са налице предпоставките за
запазване действието на замяната, както и че с оглед застрояването на имота е
налице и пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал.
1 ЗСПЗЗ, което изключва възможността теренът да бъде възстановен на
предишните собственици. Ищците в първоинстанционното производство и
въззиваеми в настоящото не са участвал в производството пред СРС по гр.
дело № 8161/1999 г., както и в административно производство по издаване на
решение 412-А/28.06.2002г. на ПК – „Младост“, поради което не са обвързани
от решение на СРС и съответно на ПК – „Младост“. Същевременно и двете
решения са постановени след изменението на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (ДВ,
бр. 18 от 1999 г.), която предвижда, че при застрояване или извършване на
разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в
сила.
По възражението, че ответниците или някои от тях (наследници на Й. и
С. К. Я.) са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част от
имота, съответното сградите в него, през периода от 09.07.2001 г. до
27.02.2017 г., поради което са придобили правото на собственост върху тях на
основание чл. 79, ал. 1 ЗС вр. с чл. 82 ЗС:
В разглеждания случай не е доказано по делото, че някой от
наследниците Й. и С. К. Я. е упражнявал фактическа власт върху процесната
13
реална част, в която се намират и сгради с ид. 68134.707.185.1 и с ид.
68134.707.185.2. Снабдяването с документи от различните административни
органи, касаещи правото на собственост върху имота и неговите граници, не
представлява упражняване на владение или фактическа власт. От
свидетелските показания на доведената от въззивниците свидетелка се
установява, че както самата свидетелка, така и наследниците на Й. и С. К. Я.
нито преди 2001 г. нито след това, са упражнявали фактическа власт върху
процесната спорна част и намиращи те се в нея сгради. Както разпитаният в
първоинстанционното производство свидетел - Х. И. Х., така и разпитана във
въззивното производство свидетелка - С. Г. Д., не са наясно с границите на
възстановения на наследодателите на ответниците имот с № 1355, предишен
пл. № 227, представляващ по КК ПИ с идентификатор 68134.707.185. Ето
защо разгледаното възражение на основание чл. 79, ал. 1 ЗС е недоказано и
неоснователно. Нещо повече по делото се установява, че фактическа власт
върху спорната част от имота и постройките в нея се упражнява лично или
чрез трети лица от наследниците на Р. И. Р..
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и
изложените правни съображения и настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че предявеният иск е основателен за предявената
½ идеална част от реална част с площ от 1201 кв. м. от ПИ № 1355,
представляващ по КК ПИ с идентификатор 68134.707.185, при съседи на
реалната част: ПИ с идентификатор 68134.707.855 - от две страни, ПИ с
идентификатор 68134.707.1301 и ПИ с идентификатор 68134.707.185,
обозначена с цифри 5-6-12-13-14-5 в Приложение № 2 (л. 173) към
заключението на в. л. Г. и представляващо част от дял I, целият с площ от 4612
кв. м.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, с
изключение на недопустимата част от съденото решение, въззивните жалби
следва да бъдат уважени за ½ идеална част от реалната част с площ от 1201 кв.
м. от ПИ с идентификатор 68134.707.185, като първоинстанционното решение
в тази част следва да бъде обезсилено, а в останалата част въззивните жалби са
неоснователни, а решението на първата инстанция следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззивниците се дължат
разноски съобразно уважената част от въззивните жалби, тоест половината от
сторените разноски. В тази насока в полза на К. М. И., П. Л. И. и М. Л. И.
следва да бъде присъдена половината от внесената държавна такса за въззивно
обжалване и заплатения адвокатски хонорар – 1904.50 лв. В полза на Р. Г. К. и
Я. Г. К. следва да бъде присъдена половината от внесената държавна такса за
въззивно обжалване – 502.50 лв.
14
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата страна се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от въззивните жалби, тоест
половината от сторените разноски. В тази насока в полза на П. Р. В. и Л. Р. Г.
следва да бъде присъдена половината от внесения депозит за особен
представител и от заплатения адвокатски хонорар за въззивното производство
– 1800 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното от
въззиваемите адвокастко възнаграждение за процесуалната защита във
въззивното производство в общ размер на 3000 лв. Този размер не е
прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК предвид съществената фактическа
и правна сложност на делото, проведените няколко на брой съдебни заседания
от въззивната инстанция, в които адв. Ц. активно е участвала и събирането на
доказателства от въззивния съд.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 261393/22.12.2023 г.,
постановено по гр. д. №2518/2017 г. по описа на Софийски градски съд, в
частта, с която е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
искове, предявени от П. Р. В., ЕГН:********** и Л. Р. Г., ЕГН:**********,
срещу Б. Б. Б., с ЕГН **********, Ц. Б. Д., с ЕГН **********, действаща чрез
назначения по делото особен представител адв. Д., В. Д. В., ЕГН:**********
(починал след постановяване на решението и на негово място конституирани
Р. Н. В. и С. В. В.), К. М. И., ЕГН:**********, П. Л. И., ЕГН:********** и М.
Л. И., ЕГН:**********, Т. С. С., ЕГН:**********, Р. Г. К., ЕГН:********** и
Я. Г. К., ЕГН:**********, че П. Р. В. и Л. Р. Г. са собственици на основание чл.
18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ при равни дялове на ½ идеална част от реална част с площ
от 1201 кв. м. от ПИ № 1355, представляващ по КК ПИ с идентификатор
68134.707.185, при съседи на реалната част: ПИ с идентификатор
68134.707.855 - от две страни, ПИ с идентификатор 68134.707.1301 и ПИ с
идентификатор 68134.707.185, обозначена с цифри 5-6-12-13-14-5 в
Приложение № 2 (л. 173) към заключението на в. л. Г. и представляващо част
от дял I, целият с площ от 4612 кв. м., при съседи: запад - черен път, юг - К.
В., П. С., И. Я. и К. Б., изток - АПК „Слатина“, север - М. К. и дял II, който дял
е описан в протокол за съдебна спогодба от 28.04.1980 г. по гр. дело №
5391/1980 г. по описа на СРС, 44 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261393/22.12.2023 г., постановено по гр. д.
№2518/2017 г. по описа на Софийски градски съд, в останалата обжалвана
част, с която е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
искове, предявени от П. Р. В., ЕГН:********** и Л. Р. Г., ЕГН:**********,
срещу Б. Б. Б., с ЕГН **********, Ц. Б. Д., с ЕГН **********, действаща чрез
назначения по делото особен представител адв. Д., В. Д. В., ЕГН:**********
(починал след постановяване на решението и на негово място конституирани
15
Р. Н. В. и С. В. В.), К. М. И., ЕГН:**********, П. Л. И., ЕГН:********** и М.
Л. И., ЕГН:**********, Т. С. С., ЕГН:**********, Р. Г. К., ЕГН:********** и
Я. Г. К., ЕГН:**********, че П. Р. В. и Л. Р. Г. са собственици на основание чл.
18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ при равни дялове на ½ идеална част от реална част с площ
от 1201 кв. м. от ПИ № 1355, представляващ по КК ПИ с идентификатор
68134.707.185, при съседи на реалната част: ПИ с идентификатор
68134.707.855 - от две страни, ПИ с идентификатор 68134.707.1301 и ПИ с
идентификатор 68134.707.185, обозначена с цифри 5-6-12-13-14-5 в
Приложение № 2 (л. 173) към заключението на в. л. Г. и представляващо част
от дял I, целият с площ от 4612 кв. м., при съседи: запад - черен път, юг - К.
В., П. С., И. Я. и К. Б., изток - АПК „Слатина“, север - М. К. и дял II, който дял
е описан в протокол за съдебна спогодба от 28.04.1980 г. по гр. дело №
5391/1980 г. по описа на СРС, 44 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК П. Р. В.,
ЕГН:********** и Л. Р. Г., ЕГН:**********, да заплатят на К. М. И.,
ЕГН:**********, П. Л. И., ЕГН:********** и М. Л. И., ЕГН:**********,
сумата от 1904.50 лева – сторени разноски във въззивното производство
съобразно уважената част от въззивната им жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК П. Р. В.,
ЕГН:********** и Л. Р. Г., ЕГН:**********, да заплатят на Р. Г. К.,
ЕГН:********** и Я. Г. К., ЕГН:********** сумата от 502.50 лева – сторени
разноски във въззивното производство съобразно уважената част от
въззивната им жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК Ц. Б. Д., с
ЕГН **********, К. М. И., ЕГН:**********, П. Л. И., ЕГН:**********, М. Л.
И., ЕГН:**********, Р. Г. К., ЕГН:*********, Я. Г. К., ЕГН:********** и С. В.
В., ЕГН:**********, да заплатят на П. Р. В., ЕГН:********** и Л. Р. Г.,
ЕГН:**********, сумата от 1800 лева – сторени разноски във въззивното
производство съобразно отхвърлените части от въззивните жалби.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16