Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 13. 01. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
1. Албена Александрова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Алина
Т., като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. дело № 2810 по описа на Софийския градски съд
за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство М.Б.Т. с ЕГН **********,
З.А.Л. с ЕГН ********** и В.А.Т. с ЕГН **********, и трите със съдебен адрес ***,
партер, оф. № 1 (въззивници) чрез упълномощения процесуален представител
адвокат Р.Н. срещу решение № 149937, постановено на 14. 07. 2020 г. от
Софийския районен съд, 159-и състав, по гр. дело № 7467 по описа за 2019 г. (обжалвано решение), допълнено по реда на чл. 248 ГПК в частта за
разноските. С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл
по предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни
искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД). Първата инстанция е уважила частично исковете
за стойността на доставената топлинна енергия, уважил е изцяло исковете за
обезщетения за забава за цената на топлинната енергия и е отхвърлил изцяло
исковете за стойността на извършената услуга дялово разпределение и свързаните
с тях искове за обезщетения за забава.
Въззивниците-ответници обжалват
решението в частта, в която предявените
искове са били уважени. Твърдят, че в обжалваната част решението е частично
недопустимо, защото за установяването на част от вземанията вече е било водено
дело, което е приключила с влязло в сила съдебно решение. Обосновават освен
това и неправилност на решението, като оспорва извода на първостепенния съд, че
след като по делото не са представени доказателства за публикуването на
задълженията на съответната интернет-страница, то публикацията им е била
извършена в деня на издаването на всяка една от фактурите. Изтъкват, че ищецът
не е представил доказателства за изпадането им в забава и следователно трябва
да понесе неблагоприятните последици на тежестта на доказването. Освен това
заявяват, че всъщност всички задължения отпреди 12. 10. 2015 г. са погасени по
давност, а не само тези отпреди 01. 08. 2015 г. Искат от въззивния съд да
обезсили частично първоинстанционното решение, а в останалата обжалвана част да
го отмени и вместо това да отхвърли исковете. Претендират разноски в полза на
процесуалния си представител на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА), а с отделно писмено изявление също така претендират и
разноските за въззивното обжалване.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление *** Б (въззиваем). С
писмено изявление за хода на устните състезания пред въззивния съд иска
въззивната жалба да бъде отхвърлена и решението на първостепенния съд да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във
въззивното производство.
След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският
градски съд направи следните фактически
и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересованo лицe чрез
надлежно упълномощен процесуален представител.
Представен e документ за платенa държавнa таксa в необходимиq размер. По тези съображения въззивната жалба е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно.
Относно допустимостта му в обжалваната част, като взе предвид доводите на
страните и след служебна проверка приема следното. От една страна, предмет на
делото са положителни установителни искове с правни основания чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1, съответни на
издадената заповед за изпълнение и предявени в законоустановения срок от
съобщаването на указанията на заявителя. Исковете са свързани с доставянето на
топлинна енергия спрямо ап. 21, находящ се в град София, ж. к. „*********“, аб.
Номер***** през периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г. Цената за дяловото
разпределение се претендира за същия период. Що се отнася до обезщетенията за
забава, те се претендират за периода 15. 09. 2016 г. – 02. 10. 2018 г.
От друга страна, от представения заверен
препис от решение № 447798 от 10. 07. 2018 г., постановено по гр. дело № 22888
по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2017 г., се установява, че
между същите страни и спрямо същия топлоснабден имот е било водено и друго
дело. Въззивниците-ответници по настоящото дело са били ищци по отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Според текста на
решението, което е влязло в сила, отрицателните установителни искове за вземанията
за стойността на доставената топлинна енергия, съответно за стойността на
извършената услуга дялово разпределение, са били частично отхвърлени за периода
01. 03. 2014 г. – 28. 02. 2017 г. Що се отнася до отрицателните установителни
искове за вземанията за обезщетения за („законна лихва за забава за месечните
плащания“ и „лихва върху главницата за дялово разпределение“), те са били
частично отхвърлени за периода 01. 03. 2014 г. – 10. 04. 2017 г. С
предявяването на отрицателен установителен иск се отрича самото съществуване на
спорното материално право. За да бъде той отхвърлен, ответникът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи всички предпоставки за
съществуването му. Затова и с отхвърлянето на отрицателния установителен иск
със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните се установява
съществуването на материалното право. Така в разглеждания случай с влизането в
сила на решение № 447798 от 10. 07. 2018 г., постановено по гр. дело № 22888 по
описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2017 г. в отношенията между
страните по настоящия спор е било установено, че М.Б.Т., З.А.Л. и В.А.Т. дължат
на “Т.С.” ЕАД суми за доставена топлинна енергия и за
извършена услуга дялово разпределение през периода 01. 03. 2014 г. – 28. 02.
2017 г., съответно че му дължат суми за обезщетения за забава през периода 01.
03. 2014 г. – 10. 04. 2017 г. От друга страна, по настоящия правен спор „Т.С.“
ЕАД е предявило положителни установителни искове за същите вземания, периодите
за които частично се застъпват с тези по гр. дело № 22888. Понеже предявените
по настоящото дело искове са именно установителни, а не осъдителни, то е налице
обективен идентитет за съответната част от процесния период (делото е за същото
нещо). Страните по двете дела също така съвпадат. При това положение първостепенният
съд е следвало да прекрати производството в съответната част. Пропускайки да го
стори, той е постановил частично недопустимо съдебно решение. В необжалваната недопустима
част решението е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка. В
обжалваната част обаче въззивният съд следва да обезсили частично решението, да
обезсили в съответната част и издадената заповед за изпълнение, и да прекрати
производството. По-точно въззивният съд трябва да обезсили решението и
заповедта за изпълнение относно вземането за стойността на доставената топлинна
енергия през промеждутъка 31. 07. 2015 г. – 28. 02. 2017 г., на който според
данните от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като обосновано, пълно и ясно, съответства сумата 1 825
лева и 33 стотинки (4/6 от която се равняват на 1 216 лева и 89 стотинки, а 1/6
на 304 лева и 22 стотинки), както и относно вземането за обезщетение за забава
за доставената топлинна енергия през промеждутъка 15. 09. 2016 г. – 10. 04.
2017 г., на който съответства според данните от съдебно-счетоводната
експертиза, заключението по която съдът също кредитира като обосновано, пълно и
ясно, и след допълнителни изчисления с лихвен калкулатор, сумата 111 лева и 95
стотинки (4/6 от която възлизат на 74 лева и 63 стотинки, а 1/6 на 18 лева и 66
стотинки).
Относно правилността на решението в
останалата обжалвана част въззивният съд е ограничен от доводите на
въззивниците-ответници и приема следното.
По предявените искове
за вземанията за стойността на доставената топлинна енергия в тежест на въззиваемия-ищец е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на валидно облигационно отношение между страните, по силата на което реално е
доставил топлинна енергия в съответно количество през време на съответния период и спрямо процесния топлоснабден
имот. Предвид своевременно направеното с отговора на
исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на въззиваемия-ищец е освен това да докаже наличието на основания за
спиране и/или прекъсване на течението на погасителната давност. Освен това в
тежест на въззиваемия-ищец е да установи възникването на облигационно
отношение за извършването на услугата дялово разпределение по отношение на
съответната сграда - етажна собственост и реалното осъществяване на тази услуга
през процесния период за претендираната стойност. Въззиваемият-ищец трябва също така да докаже и настъпването на
изискуемостта на вземанията за стойността на доставената топлинна енергия,
съответно за стойността на извършената услуга дялово разпределение. По предявените
искове за обезщетения за забава в тежест на въззиваемия-ищец е да докаже, че е
поставил въззивниците-ответници в забава. От друга страна, въззивниците-ответници не носят тежест на доказване по нито един от исковете.
От мотивите към
обжалваното решение е видно, че първата инстанция е приела наличието на валидно
облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия спрямо процесния
топлоснабден имот по силата на закона с придобиването на идеални части от
правото на собственост върху процесния имот от ответницата М.Б.Т. (4/6),
ответницата З.А.Л. (1/6) и ответницата В.А.Т. (1/6) въз основа на
покупко-продажба и наследствено правоприемство по силата на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ). Тези изводи, както и изводите, че имотът се намира
в сграда, която е свързана с топлопреносната мрежа и че с третото лице помагач
е бил сключен договор за извършването на услугата дялово разпределение, не се
оспорват с въззивната жалба.
Във връзка с доводите за неправилност на
обжалваното решение, свързани с погасителната давност, въззивният съд
констатира, че въззивниците своевременно са въвели с отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност, но доколкото твърдят неправилно
прилагане на погасителната давност за период, за който исковете са изначално
недопустими, то съдът не следва да ги обсъжда.
На
следващо място във връзка с доводите им за липса на доказателства за изпадането
им в забава съдът приема следното. Облигационното отношение по доставянето на топлинна
енергия се развива при публично известни общи условия (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). В
разглеждания случай през заявения период на доставянето на топлинна енергия
(01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г.) са се прилагали общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ от 2014 г., публикувани във
вестник „19 минути“ и във вестник „24 часа“ на 10. 02. 2014 г. (общите условия
от 2014 г.), следователно влезли в сила на 13. 03. 2014 г., както и общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ от 2016 г.,
публикувани във вестник „Монитор“ на 11. 07. 2016 г. (общите условия от 2016
г.), следователно влезли в сила на 11. 08. 2016 г. Общите условия от 2014 г.
предвиждат, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет-страницата на продавача (чл. 33, ал. 1). При това положение, за да
докаже поставянето на ответниците в забава за вземанията за топлинна енергия
при действието на тези общи условия, ищецът трябва да представи доказателства
за публикуването им на интернет-страницата си (например констативни протоколи).
Самото изготвяне на фактурите за съответните задължения би могло да се приеме
за индиция за публикуването на месечните дължими суми на интернет-страницата
му, но не е достатъчно за пълното и главно доказване на поставянето на
ответниците в забава. Затова и поради липсата на други фактически данни според
въззивния съд въззиваемият-ищец не доказва пълно и главно поставянето на
въззивниците-ответници в забава по отношение на вземанията за доставената
топлинна енергия, възникнали при действието на общите условия от 2014 г. От
друга страна, общите условия от 2016 г., които се прилагат в останалата част от
допустимия период, не предвиждат публикуване на сумите за топлинна енергия на
интернет-страницата на продавача. Клиентите вместо това изпадат в забава с
изтичането на 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят тези
задължения (чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016
г.).
Предвид гореизложеното съдът намира, че
по делото няма достатъчно данни, от които да се приеме за установено, че
ответниците са изпаднали в забава за задълженията за топлинна енергия (които са
безспорно установени с предходно съдебно решение), възникнали до влизането в
сила на общите условия от 2016 г. Що се отнася обаче до вземанията за топлинна
енергия, възникнали след 11. 08. 2016 г., част от тях също са безспорно
установени в влязло в сила решение, а останалата част се установява от данните
от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. Съгласно данните
от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза размерът на
обезщетението („лихвата“) за забава върху вземанията, възникнали до влизането в
сила на общите условия от 2016 г., възлиза на 402 лева и 56 стотинки, а върху
възникналите след това вземания е в размер на общо 34 лева и 58 стотинки.
Обезщетението за забава в размер на 402 лева и 56 стотинки е за периода 15. 09.
2016 г. – 02. 10. 2018 г., тоест в него попада и сумата 111 лева и 95 стотинки
за периода 15. 09. 2016 г. – 10. 04. 2017 г., за която първостепенният съд
недопустимо се е произнесъл. Тогава искът е неоснователен като недоказан за
разликата 290 лева и 61 стотинки, която е за периода 11. 04. 2017 г. – 02. 10.
2018 г. Решението обаче е правилно и следва да бъде потвърдено за сумата 22
лева и 56 стотинки, която е начислена за периода на забава 11. 05. 2017 г. – 02.
10. 2018 г. върху съответните установени със сила на пресъдено нещо и доказани
в настоящия процес вземания за топлинна енергия (и 4/6 от която сума възлизат
на 15 лева и 11 стотинки, а 1/6 – на 3 лева и 78 стотинки).
По изложените съображения решението на
първостепенния съд трябва да бъде частично обезсилено, частично отменено и
частично потвърдено в обжалваната част. Понеже всеки един от исковете е с цена
под 5 000 лева, настоящото въззивно решение не подлежи на касационен
контрол.
Разноски. При този изход на делото следва да бъдат
преразгледани присъдените в заповедното и в първоинстанционното исково
производство деловодни разноски, а наред с това следва да се присъдят
пропорционално и разноски във въззивното производство.
В заповедното производство заявителят е
сторил разноски за държавна такса в размер на 73 лева и 76 стотинки държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Понеже от общо претендираната в
заповедното производство сума в размер на 3 687 лева и 77 стотинки
основателно са били претендирани 1 832 лева и 31 стотинки. При това
положение пропорционално дължимите разноски в заповедното производство са в общ
размер от 61 лева и 49 стотинки (4/6 от който възлиза на 40 лева и 99 стотинки,
а 1/6 – на 10 лева и 25 стотинки).
В заповедното производство всяка една от
длъжниците е сторила разноски за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на по 300 лева. Своевременно с исковата молба
заявителят е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което обаче въпреки
липсата на фактическа и правна сложност е неоснователно, защото разноските за
адвокатски възнаграждения са под нормативно установения минимум по чл. 7, ал. 7
във връзка с ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в съответната редакция. От така сторените разноски
пропорционално следва да бъдат присъдени по 150 лева и 94 стотинки.
В първоинстанционното исково
производство ищецът е сторил разноски за довнесена държавна такса (161 лева и
13 стотинки), депозити за възнаграждаването на вещите лица (общо 400 лева),
банкова комисиона (4 лева и 20 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение, което
въззивният съд на основание чл. 78, ал. 8 ГПК поради липсата на фактическа и
правна сложност определя в размер на 50 лева, тоест общо разноските в първоинстанционното
исково производство за ищеца са в размер на 615 лева и 33 стотинки. Тези
разноски съдът приема, че са сторени наравно за всеки един от четирите
кумулативно съединени иска, тоест по 153 лева и 83 стотинки на иск. По
субективно съединените искове за главница за стойността на топлинната енергия
пропорционално следва да бъдат присъдени общо 58 лева и 70 стотинки; по
субективно съединените искове за обезщетение за забава пропорционално следва да
бъдат присъдени общо 8 лева и 16 стотинки. По субективно съединените искове за
дялово разпределение и съответно обезщетение за забава, които са отхвърлени от
първостепенния съд и решението в тази част не е обжалвано, разноски не следва
да се присъждат. От така дължимите за първоинстанционното исково производство
разноски в общ размер 66 лева и 86 стотинки 4/6 възлизат на 44 лева и 57
стотинки, а 1/6 – на 11 лева и 14 стотинки.
Ответницата М.Б.Т. е сторила разноски за
депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в
размер на 50 лева, от които пропорционално следва да ѝ бъдат присъдени 33
лева и 22 стотинки. Наред с това се установява, че на всяка една от ответниците
е била предоставена безплатна правна помощ от адвокат Р.Н. като материално
затруднено лице. Следователно в полза на адвоката следва да бъдат присъдени
пропорционално на отхвърлената част три минимални адвокатски възнаграждения,
които въззивният съд изчисли, че възлизат на общо на 598 лева и 2 стотинки.
Във въззивното производство въззиваемото
дружество е сторило разноски за юрисконсултско възнаграждение, което предвид
липсата на фактическа и правна сложност въззивният съд определя на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК на 25 лева. Пропорционално на неоснователната част на
въззивната жалба от него следва да бъдат присъдени 9 лева и 99 стотинки, 4/6 от
която сума възлиза на 6 лева и 67 стотинки, а 1/6 на 1 лев и 66 стотинки.
Въззивниците са сторили разноски за
държавни такси по въззивната жалба както следва: М.Б.Т. – 65 лева и 54 стотинки,
от които следва да ѝ бъдат присъдени пропорционално 39 лева и 35 стотинки;
З.А.Л. – 50 лева, от които следва да ѝ бъдат присъдени пропорционално 30
лева и 2 стотинки; и В.А.Т. – 50 лева, от които следва да ѝ бъдат присъдени
пропорционално 30 лева и 2 стотинки. Наред с това от данните по въззивното дело
се установява, че адвокат Р.Н. е продължила да им оказва безплатна правна помощ
като материално затруднено лице. Следователно в полза на адвоката следва да бъдат
присъдени пропорционално на основателната част на въззивната жалба три
минимални адвокатски възнаграждения, които въззивният съд изчисли, че възлизат
на общо на 540 лева и 37 стотинки.
Още с исковата молба „Т.С.“ ЕАД е
направило възражение за прихващане на разноските, които биха били присъдени на
страните при частична основателност на претенциите му. Прихващане не може да
бъде извършено с адвокатските възнаграждения, които се присъждат в полза на
адвокат Р.Н., защото липсват предпоставки за извършването му. При това
положение съдът следва да присъди разноски между страните в окончателен вид
както следва:
·
в
заповедното производство: „Т.С.“ ЕАД следва да заплати на М.Б.Т. разноски в
размер на 109 лева и 95 стотинки, а на З.А.Л. и В.А.Т. по 140 лева и 69
стотинки;
·
в
първоинстанционното исково производство: М.Б.Т. следва да заплати на „Т.С.“ ЕАД
разноски в размер на 11 лева и 35 стотинки, а З.А.Л. и В.А.Т. следва да му заплатят по 11 лева и 14
стотинки;
·
във
въззивното производство: „Т.С.“ ЕАД следва да заплати на М.Б.Т. разноски в
размер на 32 лева и 68 стотинки, а на З.А.Л. и В.А.Т. по 28 лева и 36 стотинки;
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 149937, постановено на 14. 07. 2020 г. от
Софийския районен съд, 159-и състав, по гр. дело № 7467 по описа за 2019 г.,
допълнено по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс в частта за
разноските, в обжалваната част, в
която се признава за установено:
·
по
отношение на М.Б.Т. с ЕГН **********, че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********* сумата 1 216 лева и 89 стотинки, представляваща стойността на ползувана,
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес град
София, ж. к. „*********“, аб. номер ******, през периода 31. 07. 2015 г. – 28.
02. 2017 г., както и че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 74 лева и 63 стотинки, представляваща законна лихва за забава за
периода 15. 09. 2016 г. – 10. 04. 2017 г.;
·
по
отношение на З.А.Л. с ЕГН **********, че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********* сумата 304 лева и 22 стотинки, представляваща стойността на ползувана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес град
София, ж. к. „*********“, аб. номер ******, през периода 31. 07. 2015 г. – 28.
02. 2017 г., както и че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 18 лева и 66 стотинки, представляваща законна лихва за забава за
периода 15. 09. 2016 г. – 10. 04. 2017 г.;
·
по
отношение на В.А.Т. с ЕГН **********, че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********* сумата 304 лева и 22 стотинки, представляваща стойността на ползувана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес град
София, ж. к. „*********“, аб. номер ******, през периода 31. 07. 2015 г. – 28.
02. 2017 г., както и че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 18 лева и 66 стотинки, представляваща законна лихва за забава за
периода 15. 09. 2016 г. – 10. 04. 2017 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по делото и ОБЕЗСИЛВА заповедта за
изпълнение, издадена 02. 11. 2018 г. по ч. гр. дело № 66029 по описа на
Софийския районен съд, 159-и състав, в съответната част.
ОТМЕНЯВА
решение № 149937, постановено на 14. 07. 2020 г. от
Софийския районен съд, 159-и състав, по гр. дело № 7467 по описа за 2019 г.,
допълнено по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс в частта за
разноските, в обжалваната част, в
която се признава за установено:
·
по
отношение на М.Б.Т. с ЕГН **********, че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********* сумата 193 лева и 74 стотинки, представляваща законна лихва за забава за
периода 11. 04. 2017 г. – 02. 10. 2018 г., като вместо това ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата 15 лева и 11 стотинки,
представляваща законна лихва за забава за периода 11. 05. 2017 г. – 02. 10.
2018 г., до пълния допустимо претендиран размер 208 лева и 85 стотинки като недоказан;
·
по
отношение на З.А.Л. с ЕГН **********, че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********* сумата 48 лева и 45 стотинки, представляваща законна лихва за забава за
периода 11. 04. 2017 г. – 02. 10. 2018 г., като вместо това ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата 3 лева и 76 стотинки,
представляваща законна лихва за забава за периода 11. 05. 2017 г. – 02. 10.
2018 г., до пълния допустимо претендиран размер 52 лева и 21 стотинки като недоказан;
·
по
отношение на В.А.Т. с ЕГН **********, че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********* сумата 48 лева и 45 стотинки, представляваща законна лихва за забава за
периода 11. 04. 2017 г. – 02. 10. 2018 г., като вместо това ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата 3 лева и 76 стотинки,
представляваща законна лихва за забава за периода 11. 05. 2017 г. – 02. 10.
2018 г., до пълния допустимо претендиран размер 52 лева и 21 стотинки като недоказан;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 149937, постановено на 14. 07. 2020 г. от
Софийския районен съд, 159-и състав, по гр. дело № 7467 по описа за 2019 г.,
допълнено по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс в частта за
разноските, в останалата обжалвана част,
в която се признава за установено:
·
по
отношение на М.Б.Т. с ЕГН **********, че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********* сумата 809 лева и 87 стотинки, представляваща стойността на ползувана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес град
София, ж. к. „*********“, аб. номер ******, през периода 01. 03. 2017 г. – 02. 10.
2018 г., както и че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 15 лева и 11 стотинки, представляваща законна лихва за забава за
периода 11. 05. 2017 г. – 02. 10. 2018 г.
·
по
отношение на З.А.Л. с ЕГН **********, че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********* сумата 202 лева и 47 стотинки, представляваща стойността на ползувана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес град
София, ж. к. „*********“, аб. номер ******, през периода 01. 03. 2017 г. – 02.
10. 2018 г., както и че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД 3 лева и 76 стотинки, представляваща законна лихва за забава за
периода 11. 05. 2017 г. – 02. 10. 2018 г.
·
по
отношение на В.А.Т. с ЕГН **********, че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********* сумата 202 лева и 47 стотинки, представляваща стойността на ползувана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес град
София, ж. к. „*********“, аб. номер ******, през периода 01. 03. 2017 г. – 02.
10. 2018 г., както и че тя дължи на „Т.С.“ ЕАД 3 лева и 76 стотинки, представляваща законна лихва за забава за
периода 11. 05. 2017 г. – 02. 10. 2018 г.
ОТМЕНЯВА решение № 149937, постановено на 14. 07. 2020 г. от Софийския районен съд, 159-и състав, по гр. дело № 7467 по описа за 2019 г.,
допълнено по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс в частта за
разноските, в частта за разноските,
като вместо това постановява:
·
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********* да заплати на М.Б.Т. с ЕГН ********** 109 лева и 95 стотинки, а на З.А.Л. с
ЕГН ********** и на В.А.Т. с ЕГН ********** по 140 лева и 69 стотинки, които суми представляват разноски за заповедното
производство;
·
ОСЪЖДА М.Б.Т. ЕГН **********
да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК********* 11 лева и 35 стотинки, а освен това ОСЪЖДА и З.А.Л. с ЕГН ********** и В.А.Т.
с ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД ЕИК********* по 11 лева и 14
стотинки,
които суми представляват разноски в първоинстанционното исково производство;
·
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********* да заплати на М.Б.Т. с ЕГН ********** 32 лева и 68 стотинки, а на З.А.Л. с
ЕГН ********** и на В.А.Т. с ЕГН ********** по 28 лева и 36 стотинки, които суми представляват разноски за
заповедното производство
·
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********* на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата да заплати в полза на адвокат Р.Б.Н. от Софийската адвокатска
колегия сумата 598 лева и 2 стотинки,
представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното исково
производство, както и сумата 540 лева и
37 стотинки, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление ***, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.